За мнозина ромите са особен народ! Чуваме, че трудно се общувало с тях не защото не са сърдечни, но защото са непостоянни! Може и така да е, но за мен е важен християнския принцип - ДА ТЪРСИМ ДОБРОТО В ЧОВЕКА! Разумните християни, не преценяват хората по отрицателните им качества, но откриват положителните и ги използват при общуването и проповядването на Евангелието. Една от немалкото положителни черти на ромите е тази, че не е нужно да ги убеждаваш в съществуването на Бог, те просто се раждат с дълбокото убеждение, че Той съществува! Необходимо е малко, но постоянно и неотслабващо усилие, за да ги водиш! Ромите обичат да провеждат своите мероприятия или лични празници, така че да се запомнят от другите! Държат на традициите, но обичат и новостите, с които биха могли да се откроят от другите! Именно такъв беше годежът на брат Арсо и сестра Елизея! Всички се радваха, че за първи в Църквата се прави годеж, а младите бяха особено доволни, тъй като това беше тяхно желание! Невярващите родители, от двете страни останаха впечатлени от тържествеността и учудени от факта, че адвентистите могат да устройват добре своите празници! Най-щастливи обаче бяха годениците! След този годеж, мнозина пожелаха, по този начин и те да го направят, "когато му дойде времето"...

Една събота, след благословението на малко бебенце, момиче на 15 г. ме пита: "Пасторе, аз съм родена в църквата, но не съм благословена по този начин... Възможно ли е да се благославят 15-годишните...?!" Отговорих и, че за благословението не съществува никаква граница, освен собственото желание на човека! Размислих се за децата ни в църквата, които не са кръстени, защо ли да не преживеят нещо радостно, което ще запомнят, което ще ги импулсира! Така организирахме съвместно с църковния съвет ден за "благословение на младежите" на 03.06.2006г. На тази дата, се помолих за 56 младежи! Бяха им връчени от старейшините "Свидетелства за посвещение" с обща снимка. По-интересното следваше, тъй като и до днес много младежи ми споделят за положителни промени в живота им...

Когато Църковния Съвет на ЦАСД-Кюстендил "Б" правеше своя годишен план, определи април месец за месец на евангелизациите. Какво означаваше това за нас?! Всяка седмица на предварително определени места, в различни части на ромския квартал, да се провеждат тридневни публични беседи...

Независимо, че точно този месец беше дъждовен, ние проведохме Евангелизациите със закрилата и съдействието на Бога! ЗАЩО КАЗВАМ ТАКА ЛИ?! Защото през целия ден в дните на евангелизацията валеше, а вечерта не валеше! Или още по-учудващ факт - провеждаме евангелизацията в определена част на квартала и на това място не вали, а хората, които идват от другите части на квартала, разказват за изливането на пороен дъжд... В така наречения квартал "Ропотамо", на четвъртата седмица проповядваше ромския евангелизатор Симеон Колев! Актуалните беседи, които предложи Пастор Колев, привлякоха голямо множество /както е видно от снимките/... Да слушат Словото Божие наркомани и хора занимаващи се с нечисти неща - това беше голямото ни учудване! Но хората казваха: "Симеон ще говори! Елате да го слушаме!"

Няма човек в ромския квартал на Кюстендил, който да не познава п-р С. Колев! А има ли ромска църква или група в България, които да не го познават! Не бих казал, че е нескромно да се каже това от когото и да било, тъй като успеха на евангелизацията в "Ропотамо" следваше след авторитета на евангелизатора...

Всички в Кюстендил казват, че няма две ромски църкви, а само две администрации! Да това е така! Показахме го и на "Априлската евангелизация"! Църковния съвет на Църква "Б" /инициатор на Евангелизацията/ - покани Пастора на Църква "В" - Митко Димитров да проповядва Евангелието на първата и третата седмица от месец април. След третата беседа, при пастора идва необръснат, съсухрен човек на средна възраст и споделя, че е решил да промени живота си след като слушал проповедите на М. Димитров. Този човек присъстваше на всички евангелизации и изяви желание за библейски курс!

За втората седмица на евангелизацията хората казват: "Няма да забравим притчите на пастора...!" Всяка от трите вечери започваше с една притча, а в края завършваше с молитва за децата и хората, които слушаха...

Мисионският ръководител - Милчо Христов, записваше желаещите да продължат изучаването на Библията. В края на евангелизациите списъка наброяваше около 80 души. Жалко е, че и тук не ни пропусна "лаодикийския вирус"!- Пасторите и един малък екип с тях се разкъсваха да посещават новите хора за библейски часове и срещи-разговори, а множеството наблюдаваше! Какво ли ще каже Бог за това?! Бог, съдействието на Когото явно видяхме всички!...

Живеем в постмодернистичен век, в който моралните ценности са захвърлени на боклука и етиката в човешките взаимоотношения е стъпкана в краката на "новото поколение". Между всички минуси във взаимоотношенията, ние сме свидетели и на липсата на почит към възрастните, уважение и толерантност. В обществото като че ли никой не ги забелязва! Никои не ги пита за нищо! Не им се дава думата!... Не това изказване не е крайно! Нека бъдем честни, поне със себе си!... В духа на християнската любов и братство, Църква "Б" почете своите възрастни членове, като им устрой празник в началото на месец юни. Казахме им колко се радваме от присъствието им! Казахме им, че се нуждаем от тях! Попяхме им духовни песни и им дадохме думата, да ни разкажат опитности от християнския си живот. Малките дечица им подариха по едно цвете, а църковния съвет хванати за ръце в полукръг около възрастните, се помоли за тяхното благословение! "Хубав празник..." - доволни отбелязваха братя и сестри!