Тази петъчна вечер, слушайки една от опитностите на пастор Киш бях много насърчена и подбудена да ви разкажа моята опитност, която имах преди 10 години.

Беше Септември 1998 год. Притисната от голямо безпаричие и без работа след усърдни молитви "случайно" чух, че в София ще се провеждат курсове по масажи от д-р Гешанова, нещо, което отдавна ме е вълнувало и си бях събирала множество статии на тази тематика през годините назад. Взех пари назаем и отидох в София при една приятелка, у която щях да изкарам престоя си. Курса започна, но и моето въодушевление започна да се изпарява. Един ден казвам на Нина – така се казва приятелката ми:
- Ако си намеря работа и квартира без пари ще остана в София. - Разбира се това беше изречено с ирония, защото беше немислимо, а и да си намерех работа заплатата нямаше да е висока, квартирите - скъпи, а и аз си имах дете 2 клас, което трябваше да взема с мен, ако започна работа. След няколко дни връщайки се от курса Нина ме пита подсмихвайки се:
- Искаш ли работа и квартира без пари? - Погледнах озадачено, но и с надежда. И тя ми разказа историята. На някаква жена майка й си чупи крак, а живее сама с/у НДК и трябва някой временно да я гледа. Притеснявала се да не попадне на непочтени хора и решила да потърси съдействието на своя приятелка от ЦАСД да и намери човек от църквата. Тя от своя страна пита Нина, защото има много познати от провинцията – та дано нещо се уреди. И така започнаха големите ми опитности - толкова невероятни, че дори тези сестри, които бяха свидетели ми казаха, че самите те се насърчавали като виждат какво Бог прави за мен ден след ден.

Както е видно приех да се грижа за 80 годишната старица. Дъщеря й се оказа страхотен човек, един ден ме пита:
- Майка започна да се пооправя, искаш ли да започнеш работа при една приятелка, която има магазин наблизо и си търси продавачка? - Естествено че исках, дори се зарадвах. Искам да кажа, че тогава не бях наясно какво Бог бе решил за мен, просто вървях напред както провидението ме водеше, едва по късно когато всичко свърши и погледнах назад видях Божиите следи по целия път.

Започнах работа и продължавах да се грижа за милата старица, но всичко си има своя край, тя се възстанови и наближаваше времето, когато трябваше да си отида. Ами сега? Заплатата е 150 лв. - квартира, храна, транспорт и детето като взема – магьосник да съм пак не бих се справила. Дилемата е ясна –обратно в провинцията, където е голяма безработица и пак отново..., но Бог и това беше предвидил. Около седмица преди да се изнеса Нина ме пита:
- Искаш ли да дойдеш да живееш при нас, защото едното момиче се омъжва и се освобождава едно место? - Иска ли питане, а и наема разделен на всички беше по 40 лв., напълно по моя бюджет.

И така се преместих, взех си и детето. Минаха няколко месеца, поуспокоих се. Работата ми харесваше дотолкова, че материалите, които продавах все повече ме заинтригуваха и аз с интерес ги изучавах, а това бяха материали за професионалисти занимаващи се с маникюр и педикюр. Не можех да изкарам курса при моите работодатели, защото не ми достигаха парите, а той беше доста скъп от порядъка на 300 лв. И тогава пак Божието провидение се намеси.

Идва веднъж една клиентка, започнахме разговор и от приказка на приказка ме пита:
- Защо не започнеш като маникюрист, повече пари ще изкарваш. - Обясних и. За моя изненада тя ми предложи да ме научи безплатно, тогава не знаех, че е много добра в занаята и нещата, които ми показа и днес все още не се преподават в курсовете. Знания, които ми отвориха вратата да вляза в един от най-престижните салони в София. След като ме научи на теория, упражнявах се на моите съквартирантки. Помогна ми в закупуването на нужните инструменти и материали, намери ми работа в един квартален салон и ме остави да придобивам опит.

Един ден идвайки при мен ми казва:
- Записах те да се явиш на конкурс. Във "Визаж" са обявили конкурс за педикюрист и аз те записах. - Изненадах се, уплаших се и явно съм реагирала малко неадекватно, защото се наложи да ме успокоява, че е взела това решение, за да видя как стават конкурсите в техния бранш. Да придобия опит. Наистина се успокоих и се явих, но Бог беше решил друго. Когато се явих, управителката ми каза, че иска да и покажа на единия й крак уменията си. Направих го и се упътих към изхода, очаквайки да чуя клишето "ние ще ви се обадим, ако сте одобрена", но не! Тя ме изпрати до вратата и на раздяла ми каза:
- Ами аз реших, вие ще бъдете! - Не зная каква ми е била физиономията, защото ме попита:
- Какво, някакъв проблем ли има, няма да ви освободят ли?
- А не, не, но има проблем.
- Какъв?
- Ами аз в събота не работя – откъде ми дойдоха тия думи, как ги казах и досега не мога да си обясня, защото не бях мислила за това, не бях подготвена за такова предложение и някак си ги изстрелях без да съзнавам.
- А, това наистина е проблем, защото най-много клиенти имаме в събота.
- Е, няма проблеми ще си намерите някой друг.
- Един момент – и така стояхме до отворената врата, тя мълчи и мисли, а на мен ми идваше да изхвръкна и изчезна, притесняваше ме малкия ми опит и че може да се изложа.
-А не, не, ти ще бъдеш, клиентите ще се научат да идват в другите дни.

И така Бог пак направи това, което бе решил и ето аз вече 10 години упражнявам професията, която Той ми подари и за която и през ум не ми беше минавало.

Но това не е края. Нашия Бог все още продължава да чертае и отъпква пътя, по който вървим стига да Му се доверим. След това като погледнем назад и видим отъпкания път, по който сме минали, нищо друго не сме в състояние да кажем освен "Благодаря ти Татко". Насърчението е голямо. Повярвайте ми!