През известен период от време, на земята, се провежда най-голямата среща м/у съвременни мъдреци, мислители - световното първенство по шах - мат. На първенството на планетата си дават среща и си мерят силата най-големите гросмайстори на света.

Обичате ли да играете шах? Аз лично, дори си спомням, че съм плакал играейки шах и вие разбирате защо! През 2000-та година световното първенство по шах - мат бе спечелено от индийският гросмайстор Ананд.

Но понеже е събота - Божия ден и сме на църква, днес, с Божията помощ, бих желал да ви говоря за друга една, по-велика среща двубой - за най-големия теологичен диспут проведен някога на нашата земя.

Той се е състоял в/у 3 основни точки. Аз ще ви го прочета така, както е записан в евангелието на Мат. 4:1-11.

Най-великият теологичен диспут проведен някога на земята. На пръв поглед разговарят по 3 теми - изхранването, жилищните проблеми, бъдещето на света.

Проведен в 3 различни обстановки - (присъщо за интелектуалци) - в пустинята, в храм, в най-оживения център на света, по онова време.

Срещат се най-големите умове на вселената, за всички времена - Бог, в лицето на Христос и Сатана.

И макар че диалогът е за съвсем обикновени неща, трудно ми е да допусна, че си говорят просто за камъни и хлябове, храмове и цитати от Библията! Зад всяко едно от изкушенията със сигурност стоят основни, фундаментални принципи!

И аз Ви каня, да надникнем заедно под повърхността на този забележителен, подобен на изящна шах-мат партия, теологичен диспут.

1ст.- Защо в пустинята? Някога бунта на Люцифер започна в небесният храм, след това продължи на земята и най-накрая Откр. 20 гл. ни разкрива, той ще бъде отведен в пустинята, по време на хилядата години. През целия път на своя бунт той стори поразии и нанесе щети, които Христос трябваше да възстанови обратно. Затова Христос най- напред бе отведен от Духа в пустинята, след това в двора на храма, в първото и накрая във второто отделение на небесното светилище. Така Исус ще очисти и възстанови със своята мисия всичките последици от бунта на Сатана. Напълно!

2ст.- близо 6 седмичен пост - Христос е бил на границата на физическите сили на човешкото тяло, вероятно за да бъде физически по- немощен, от който й да е било човек, атакуван от изкусителя. Никога на земята не е имало по-слаб във физическо отношение човек от Христос в онзи момент, за да не може никой да каже, че Христос е разполагал с телесна сила, която някой по-немощен е нямал. Заради нас Христос стана слаб, за да може съвършено да спасява тези, които идват при Него за спасение! Исус бе стигнал дълбините на човешката окаяност - пише религиозната писателка Елена Вайт в кн."Избрани вести" том 1-ви, глави 38 до 41. Повече бих се радвал ако прочетете и в кн. "Животът на Исус" гл.19 и 20.

Първото изкушение - Мат. 4:3,4

Първата амбиция на Сатана бе да заеме мястото на Божия Син. Жлъчна язвителност има в думите на ст.3.

С две думи - С какво си повече от мене, та ти се зовеш Божий Син, а аз не? Ако си Творец - демонстрирай го! - Дай да си премерим силите! Аз не мога - но и ти не можеш! Тогава, в какво си повече от мен? - В претенцията, че си Божий Син?!

Исус му отвърна - Щом Отец ме посочва със словото Си за Свой Син - това слово е достатъчна гаранция, за да живея приемайки и доверявайки му се. Не е нужно да стигам до доказателства с много по-малка значимост, много по-назад по степен на важност, а да пренебрегна думите на Отца Ми!

Сатана изпита Исус да стори нещо Сам - отделен от Отца. Всъщност претенцията му бе, че Исус отделен от Отца не е нищо повече от него самия - Тогава защо си предпочетен?! Думите на Сатана са пълни с недоверие и съмнение в Бога Отец от една страна, а от друга с бунт против Христос.

Отговорът на Исус бе пълен с доверие и абсолютно упование в любовта и волята на Отец!

Кой принцип ни разкри Христос? Разкрит ни е принципът на правдата, на живота!

Че дори, че Той бе Бог равен на Отец, за Него не е срамно да се постави в пълна зависимост от Отца, че и Божественото Триединство не живее, чрез собствената си правда, всеки за себе си, а чрез вяра в правдата на другите двама! Всеки от божеството живее и е праведен, чрез вяра в любовта и справедливостта на другите двама! Макар, че всеки от Триединството и сам по себе си е праведен, те не изграждат на тази основа характера си и действията си, а чрез вяра в праведността на останалите двама! И това е великата декларация на Любовта! И те живеят чрез вяра в любовта, грижата и правдата на другия до тях!

В целия свят Сатана е внедрил свой принцип - покажи, че си повече от другия, изяви се, упражни силата си и способностите си, за да те признаем (работата, спорта и т.н.). Това обаче Библията нарича търговия и то неправедна търговия - Ез. 28:18, защото - Яков 1:17 Всеки дар и сила са Божии и не са дадени да заслужим чрез тях любовта и признанието Божие, а защото вече ни е дадена любов и доверие - Някой ни е изпълнил с нужната сила и способности, та когато решим да видим Божията любов, да сме способни да откликнем подобаващо, интелигентно, по един удовлетворяващ ни начин!

В Божията вселена съществата не са приети чрез принципа на сравняване и не са оценени кой повече може и да им се отдава почит за това - така е в този свят, потънал в грях! Горе, в небето, всички са равно приети и според разбирането им за Божията любов, всеки се развива към още по- голямо съвършенство за да може още по удовлетворяващо го и пълно да отвърне на покоряващата и пленителна, очарователна Божия любов!

С този отговор Исус постави Своята лична слава в праха на земята и възвиши името на Отец и Духа, Които го бяха отвели в пустинята! Това е принципа на вечния живот, принципа на оправдание чрез вяра! Всеки от Триединството, всеки от верните ангели, всеки от светиите е праведен, чрез същия принцип на вяра и живот!

В принципа на сравнението има смърт - защото, ако установиш, че си повече от другите, ще изгубиш желанието да напредваш. В името на какво да напредвам, когато аз съм повече от тях!

Следвайки другия принцип ние винаги ще имаме мотив да се развиваме, с една сърдечна цел - да отговорим още по- пълно, още по- достойно, на необятната Божия любов към нас! Все повече, о-о, Боже! - ще бъде викът на сърцето!

Сатана бе този, който в небето се зае да реформира Божието творение - обещаваше, че всеки "камък" в творението - не трябва да остане камък, а "хляб"; намираше недостатъци в творението и управлението на Бога.

Исус му каза - остави камъните да си бъдат камъни, хлябовете - хлябове, защото щом Божието слово иска така то е съвършено! Сатана, не се пиши за по- праведен от Моя Отец - му каза Исус!

Второто изкушение - Мат. 4:5-7

Разкрит ни е принципът на свободата. Исус се е борел до кръв с това изкушение в Гетсимания - Мат. 26:39,42,44 - Не моята, а Твоята воля да бъде! Всеки от Триединството е свободен не защото е избрал да върши, каквото си иска, а е избрал да върши волята на другите двама. Не е щастие, онова, което е задвижено от нас, а от Бога! Не беше Божий план ние да сме самотници, индивиди борещи се да оцелеем или да си доставим сами щастие! А да бъдем вярващи, че сме ръководени от Един Всемогъщ, обичащ ни Бог, Който като ни изявява волята Си, нашата най-висша осезаемост за свобода да е напълно удовлетворена, и да я следваме с радост, защото Му се доверяваме напълно!

Сатана каза на Исус: Свободен си, ако се управляваш сам, а Бог е обещал да ни пази.

Исус каза: Не! А защото Бог ме пази, аз имам свобода да се управлявам!

Едното е изпитване и спекулация с Божията любов - аз си правя, каквото си искам, а Бог е длъжен да реагира и да ме пази - нали е Баща, нали е обещал! Сатана каза: Довери му се - Той трябва да те хване!

Исус каза: Доверявам Му се и така! Аз вече съм решил, че Бог ме обича - няма нужда дори да ме хваща! Другото не е доверие, а дързост! - Пс. 91:9

Представите ни за свобода не бива да се изграждат от мярката, с която погазваме всички норми и стандарти - и да получаваме удовлетворение от това; и да изграждаме по този начин щастието си и усета си за свобода! В такъв усет за свобода няма нищо съзидателно! Напротив - свободен е онзи, който има достъп и правилно отношение към всичко вече сътворено!

При Сатана творчеството на Бога е пречка за свободата му. Едва ли не всичко създадено от Бога трябва да се отхвърли, за да се почувства най- после свободен. Ако се тръгне по този принцип - кой би оценил усилията на другите около нас? Няма ли тогава във всяка личност и във всяко творчество да виждате конкуренция, заплашваща вашата свобода и вашето щастие и развитие? Каквото представляват другите и каквото правят - те представляват ограничение за моята свобода. Това е философията на егоизма! Тогава храмът Божий не е направен да влезеш вътре и да се наслаждаваш на свободата, която Бог ти дава, а храмът е направен да го прескочиш, да го прегазиш, за да изпиташ усета, че си свободен, да го прескочиш, защото той ти пречи!

Във всяко сътворено същество - Бог бе промислил да създаде храм на Бога! Във всяко сътворено от Бога нещо, фигуративно във всеки Божий храм, Сатана виждаше ограничение на своята свобода, изпитващ желание да го погази! Между другото, не Бог, а точно този принцип и мироглед възприет от Люцифер го погубва за вечността, защото ако всичко сътворено е пречка да се чувства свободен, то и той сам е направил себе си негоден да сътвори нещо, а само може да руши!

Човек твори и кани Бог да изпълни с присъствието Си, т.е. да стане храм, защото преди това Бог е изпълнил с присъствието Си сърцето му. Така и всеки от Триединството твори за да покани и другите двама да участват в сътворяването. Всеки използува свободата и творчеството Си, с мисълта да подари и направи щастливи останалите! Всеки вижда и възприема другия за приятел, който живее за него и тогава естествено, радостно и щастливо е да отдаде свободата си за сътворяването на нещо, което знае, че би направило другия по-щастлив и по- свободен.

С второто изкушение Сатана атакува целия закон! В закона Божий той видя отразена душата на Христос, а той мразеше Христос! Затова представи закона като ограничител на свободата, щастието и творчеството. За да внуши,че Божият характер и Божиите принципи са несъвършени и са причина за ограничаване развитието на ангелите и хората! Самата велика борба се води, за да се даде нагледен резултат, какво би станало с Вселената, ако се възприемат сатанинските методи - живота бива доведен до отрицание на всичко сътворено и на всеки друг, до нищото!

Второто изкушение разкри и спекулацията на Сатана в неговия бунт - той ще върши, каквото си ще, а Бог, каквото й да стори - да бъде обвинен. Ако накаже своеволно съгрешилия - Бог не е милостив, няма любов! Ако не накаже - защо Бог не наказва греха - значи не е справедлив!

Но Бог не живее да защити Себе Си, а свободата на Творенията Си и Голготския кръст доказа това - съчетавайки справедливост и милост.

Третото изкушение - Мат. 4:8-10

Сега Дяволът влезе направо в ролята на Божия Син така дръзко и арогантно, както в началото на своя бунт. Неговата мечта-амбиция бе да заеме мястото на Божия Син в небето - да бъде посредникът, да бъде ходатаят м/у Бога и сътворените същества. Прави впечатление, че липсва въпроса "Ако си Божий Син...". Сега сатана бе най- дързък влезе направо в ролята на Божия Син! Когато той се изпречи пред Исус, какъв бе отговорът на Спасителя? - "Махни се!" - дори за миг не мога да позволя да застане нещо м/у Мен и Отец. Думите на Сатана бяха личен удар с/у Исус.

Защо на теб се кланят?! Защо ти си посредникът, а не аз?! - Това бе тайната, която Луцифер не можа да разбере напълно в небето - Р.П. 152:2

Христос бе самият отпечатък на Отец. Той бе посредник преди грехът да влезе във Вселената и ще бъде Посредник, когато грехът няма да съществува. От вечността до вечността всяко сътворено същество не би могло да дойде при Отец, освен чрез Христос! Естеството на Христос е уникално. Той Е едновременно Бог и също така носи естеството на сътворено същество! Но службата, която Той заемаше, не беше за негова прослава, а за да осъществи пълнотата от поклонение и служба пред Отец.

Сатана сякаш каза в третото изкушение: По силата на твоята служба и власт ти се кланят и те обичат - напусни я, и те ще почитат мен! Не е причината в естеството ти, а в службата ти! Поста ти придава сила!

Исус каза: Напротив, силата ми не е в поста, а в моето желание да угодя на Отец се съгласих да взема богочовешко естество, за да може да се осъществи връзката м/у Творение и Творец! Дори и когато Аз заставам м/у Творението и Твореца, не го правя, за да се себепрославя, а за да се отдам поклонение пред Отца Си и да Му послужа и другите да Му отдават поклонение! Славата, която ми показваш, славата, в която е облечен света не идва от поклонението пред Отец, а от това, че поради своята необятна любов Отец е благоволил да бъда съвършен проводник на Неговата слава и любов към цялото творение! Нася това естество, заемам този пост и изпълнявам тази роля, за да може всяка вълна от любов и светлина от Отец да премине неограбена, не затъмнена към всяка твар във Вселената! И те не ми служат и не ми се кланят защото Съм на този пост, а защото бидейки там те приемат Божествена любов, водеща ги до радостно преклонение, но не толкова пред Мен, колкото пред Отец!

10 ст. - Така Христос разкри, че когато всеки един от Триединството приема служба и преклонение го отдава на другите двама! И Бог живее не за собствена слава, а за да отдава слава! Йоан 6:38+17:22+Мат. 20:28. Дори когато Христос говореше на своите ученици, че ще дойде пак, втори път, при второто пришествие, Той каза, че ще дойде в славата на Отца Си - Мат. 16:27. Винаги каквото и да прави е в славата на Отца, не за Себе Си!

Така Христос на три пъти разкри защо сатана е негоден и не може да заеме мястото на посредника, на Божия Син! Принципите, които сатана ще въведе ще обрекат Вселената на гибел и естеството, което той носи, ще прекъсне обратната връзка м/у Творението и Твореца.

Три неща - вход, изход и обратна връзка са необходими на всяка система на управление и комуникация м/у разумни и свободни същества. И Христос доказа, че ако се пренебрегнат или видоизменят поставените от Бога принципи - Творението ще загуби завинаги - връзката си с Бога, представата си за Бога и дори възможността да се върне при Бога! Христос бе дошъл в този свят за да го свърже обратно с Бога, да възстанови представата за Бога и да отвори възможността и гаранцията за вечната обратна връзка с Бога! Тази гаранция бе само една личност - Той, Спасителят на света!

Щемпелът на триумфалната победа бе поставен вече в/у Христос в пустинята на изкушението. Отец и Светия Дух имаха в лицето на Христос най- сигурната и единствена гаранция, че Божията любов ще достигне човека! Небето ликуваше!

Сатана се оттегли победен! През естеството на Исус премина Божията сила, която даде на думите му "Махни се, Сатано!", такава власт, че сатана нямаше сила да се противи. Той се сгърчи от унижение и гняв и бе принуден да напусне присъствието на Изкупителя на света.

Животът е възможен благодарение на Божията правда!

Чрез вяра човек става свободен, а не чрез дързост да нарушава Божия закон!

Поради колосалната разлика м/у Творение и Творец е нужен съвършен Компенсатор от една страна (ч-Б) и съвършен Посредник (Б-ч) и това Е Христос!

В Христос цялото творение е свързано завинаги с Бога, за да намери своя вечен живот и вечно щастие.

Ти и аз, скъпи посетителю, сме също любезно поканени от Христос да се възползваме изцяло от Неговата победа в пустинята! Нека се облегнем на Исус и на онова, което Той стори за нас и Сам Той, един ден, ще ни заведе лично при Отца!

Да бъде навеки слава на Бога за това! Амин!