Чувал съм да казват, че Рождество е един от най-големите празници. И наистина като гледам големи неща се правят за Рождество - големи украси, големи дарения, помощи за бедни, големи концерти, шоу програми.
Но знаете ли, че Рождество е празник на малките неща в този свят - малките и незначителни хора, за малките места, за дребните и иначе незабележими неща. В цялата история на Рождество важни са не великите, а малките и нищожните. Ето, за това ще ви говоря. Ще ви говоря за себе. За това как аз преживях Рождество и как се промени живота ми.
Извинявайте, че не съм се обръснал и не съм така добре облечен като вас, но за моята професия е важно облеклото да е топло, а не толкова чисто и красиво. Казвам се Матия и съм овчар по професия. Свързвам двата края, като отглеждам овце на открито в Палестина. Тук съм, за да ви разкажа, как само в една нощ се промени моето разбиране за Бог и Неговите цели.
Ще бъда откровен и ще ви кажа, че съвсем не се чувствам удобно в тази ситуация, да стоя пред вас и да ви говоря. Не съм толкова изискан като повечето от вас. Никога не съм бил добре образован в церемониите, в религията. Още от най-ранна възраст, моя баща ме обучи в единственото нещо, което можеше да прави - отглеждането на овце. Не съм теолог, но моите родители са ми разказвали истории за нашите прадеди - Авраам, Мойсей, Давид, Естир. Като всички евреи и ние пеехме Псалми и от време на време ходихме на синагога да чуем равина и да научим нещо. Това обаче се случваше по-рядко. Повечето от времето ние сме в планината или полето с овцете.
Много много не се смесваме с други хора. Не защото не сме социални. Просто нашата професия не се смята за много престижна. Никой родител не мечтае неговото дете да стане овчар като порасне. Това е тежка и монотонна работа. По-голямата част от времето си навън, на вятър, слънце, дъжд. Тук във вашата страна имате специални ферми, овчарници, където се грижите за стадата си. При нас нещата не стоят така - ние трябва да осигурим паша и вода за стадата под открито небе.
Освен това има всякакви опасности - змии, вълци, мечки, от които трябва да пазим себе си и стадата.
Не е необходимо да ви обяснявам, че на хора с моята професия се гледаше в миналото и днес с пренебрежение, ние сме на най-ниското стъпало от социалната стълбица.
Никой никога не ни го казва директно, но то се разбира, че повечето хора не ни искат около себе си. Това до някъде е заради нашия външен вид и заради начина, по който миришем. Ако живеете повечето време навън, няма да имате много време и удобства да бръснете брадата си, да миете лицето си и да почиствате дрехите си. Когато прекарвате повечето от времето си с овцете, от един момент нататък вие започвате да миришете като тях. Вие не го усещате, но хората около вас - да. А овцете, колкото и да не подозирате това, са мръсни животни, когато са на полето, те спят навсякъде и вълната им събира всякакви боклуци. Можете да си представите реакцията на хората от града, когато някой от нас отиде за провизии. Търговците взимат нашите пари, но с нетърпение очакват да си тръгнем, предполагам.
Хората от града гледат на нас с голяма подозрителност. Може би заради нашия номадски стил на живот. Ние се местим от място на място, като вашите циркови артисти. Днес сме тук - утре ни няма. Ако нещо се открадне, веднага подозренията падат върху овчарите. Това е несправедливо. Макар че има нечестни хора сред нас, но така е сред всички професии. Не знам защо, обаче хората гледаха на времето на нас като на мошеници. Дори съдиите смятаха, че това е така. Можете ли да си представите - в онези времена, в съдилищата не приемаха свидетелството на един овчар.
Но най-оскърбително беше отношението на духовниците. Аз бях в специална група овчари, които отглеждаха овце за храма, за жертвите, които се принасяха там. Ние отглеждахме най-хубавите овце, които нямаха дори петънца по тях. Никога не давахме някакво агне с недостатъци. За Бог избирахме най-доброто.
Нашите усилия, обаче, оставаха непризнати от свещениците и религиозните хора. Те често ни се подиграваха, когато отивахме да им занесем агнетата в Святия град. Свещениците ни плащаха и ни извеждаха, колкото си може по-бързо от храма. Те не искаха мръсни овчари, да оскверняват това възвишено място.
Религиозните хора ни презираха, тъй като не присъствахме на богослуженията и на празниците толкова редовно, колкото те. Ние искахме да присъстваме, но не бихме могли. Пазенето на овцете е 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. Сякаш те не виждаха връзката между нашето отсъствие и работата ни. Ние можехме да представяме съвършени агнета за жертване, само с цената на този тежък труд. Това ни лишаваше от възможността да присъстваме редовно на празниците. Освен това, бяхме считани за нечисти. А ритуалите, които фарисеите бяха наложили за очистване, за да бъдем приети на богослужение, бяха много сложни. Даже и времето да спреше да тече, никога нямаше да можем да бъдем чисти, според техните разбирания.
Свещениците, книжниците и фарисеите ни презираха. Тези, които бяха възприемани като съвършено добродетелни хора, ни презираха. Така с времето аз все повече се питах дали и Бог не се отнася така с нас.
Това разбиране изчезна от моя ум за винаги, в нощта, в която ангел се появи. Знам, че това звучи налудничаво, но това се случи в действителност.
Не знам доколко можете да повярвате на човек като мен, все пак аз ще разкажа моята история.
Между другото, когато я разказах на Лука, един учен, който разпитваше години по-късно за живота на Исус Христос, защото пишеше книга, той ми повярва и ми каза, че ще впише историята в книгата си. Казаха ми, че го е направил, не съм се уверил лично, защото не мога да чета.
Историята се случи през една от онези хладни нощи в Палестина, когато наближаваше дъждовния период, време, в което земята се напоява и тревата става зелена и сочна за няколко седмици. Всички овчари бяхме събрали стадата си на едни ливади извън Витлеем. Бяхме ги събрали в едно голямо стадо, за да може по-лесно да ги пазим и за да се наслаждаваме на компанията си. Някои спяха, други говореха, разказваха истории, трети свиреха на техните флейти и лири.
Изведнъж някаква странна тишина настъпи и обгърна хора и животни. Тези, които спяха се събудиха объркани. В един момент огромна подобна на човек фигура се появи до стадото. Дрехите й бяха бели като сняг и изключително бляскави. Всички стояха като вцепенени пред странния посетител. Имахме готовност по всяко време на нощта да извадим лъкове и стрели и ножове, за да защитим стадото, но сега бяхме като онемели. А стадото си стоеше, по-спокойно и тихо от всякога.
Това, което се случи после е трудно да бъде описано, макар и толкова години по-късно. Всички разбирахме, че пред нас не стои обикновено човешко същество. Космите на главата ми се изправиха. Бях шокиран, но едновременно и заинтригуван. Никога преди това, никой от нас не беше виждал такава светлина. Това не беше земен вид светлина, защото не заслепяваше очите. Светлината беше чиста и някак си наситена. Чувствах как тя преминава през дрехите ми, през тялото и дори осветява душата ми, сърцето ми. Имах чувството, че това беше Божията слава. Беше подобно на онези еврейски истории за хора и ангели, които моите родители ми бяха разказвали, когато бях малък.
Колкото и да се опитвам да ви опиша преживяването си, никога не бихте могли да си представите какво беше в действителност. Да стоиш в присъствието на Всемогъщия, да почувстваш Неговата святост. Имах чувството, че душата ми се изприщва. В този момент осъзнах моята мръсотия. Мръсните сандали, пропитото с мръсотия наметало - къде можех да се скрия. Почувствах дълбоко и моята греховност. От една страна аз исках да потъна вдън земя, да изчезна, да се скрия. Чувствах се ужасно от своя вид и състояние. От друга страна аз се почувствах приет и обичан, както никога до сега. Паднах на колене и след това по лице.
Моите сетива бяха напълно поразени, когато ангелът проговори. Топлина и мир изпълниха сърцето ми, когато каза: "Не бойте се! Благовестявам ви голяма радост, която ще е за всички хора." Бог искаше да предаде вест, която щеше да бъде за всички хора по света. Той не беше дошъл да ни съди, но да ни предаде добри вести.
Тогава ангелът каза целта на своето явяване: "Днес в Давидовия град ви се роди Спасител, Който е Помазаникът Господен." След 400 години мълчание, Бог проговори. Нашите хора бяха очаквали този момент. Поколения се раждаха и умираха, очаквайки Спасителя с нетърпение. Времето беше наближило и Бог изяви намерението си на нас - овчарите в полето. Това нямаше смисъл. Аз си мислих, че Бог вече беше информирал религиозните водачи в Ерусалим и те вече празнуваха и ние сме последните, на които тази вест беше съобщена.
Ангелът приключи своята вест, казвайки, "това ще ви бъде знакът, ще намерите Младенец, повит и лежащ в ясли". Нямаше нищо необичайно в първата част на знака - бебе, повито, в пелени. Всички майка, повиваха своите деца, но втората част беше един пъзел. Нима Месия щеше да се роди и да лежи в една ясла в обор. Нима Божия помазаник щеше да спи в легло от слама, изцапано от кравешка слюнка? Не разбирах, но го приех дословно според думите му.
Изведнъж стана нещо още по-поразително - появи се огромно множество ангели - милиони, до където окото ти може да види, всеки от тях блестящ като този ангел, който ни говореше. И те запяха, така както само ангели могат да пеят. Притеснявам се да го кажа, но ако можехте да чуете как пяха те, сигурно ще пеете по различен начин вашите хубави песни тук в църквата. Ангелите пееха, "Слава на Бога във висините и на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение". Сякаш времето беше спряло. Можеше да стоим така и да съзерцаваме и слушаме ангелите цяла вечност. Но както за миг се появиха, така и за миг изчезнаха и всичко изглеждаше сякаш е било само сън.
Ние се огледахме наоколо, лицата на всички грееха от удивление. Знаехме, че не е било сън. Вече първите лъчи на зората обагряха хоризонта на нашия свят, който изглеждаше сега толкова мрачен, макар и красив. Всички скочихме на крака и започнахме да се смеем, сърцата ни бяха изпълнени с радост, която не можехме да задържим - тази голяма радост, за която говореше ангелът. Спасител - родил се е Спасител, времето беше дошло и Бог си беше спомнил за нас. Смеехме се, танцувахме, скачахме от радост, както само овчари можеха да направят.
Но нямаше време за губене, трябваше да отидем и да открием бебето-Спасител. Тръгнахме да тичаме, но разумът проговори в двама от групата и те решиха да останат да пазят стадото.
Но как да го открием? Във Витлеем имаше обор във всеки двор. Трябваше ли да проверяваме всяка къща. Тогава ми хрумна идеята, че щом Спасителят се е родил в обор, ще трябва родителите Му да са дошли във Витлеем по време на записването и тъй като не са имали къде да отседнат, са намерили подслон там. Така, че се запътихме направо към гостилницата, единствения хотел във Витлеем, който се пръскаше по шевовете от хора.
Странно беше, че нямаше никой наоколо. Аз очаквах, че ще има свещеници и вярващи от Ерусалим, очаквах да видя празнуващи хора, но всичко беше тихо, хората спяха. Може би сме били най-бързи от всички, си помислих наивно тогава, без да подозирам, че ние бяхме единствените, които щяха да видят онази сутрин родения Спасител. Изобщо не си губихме времето да проверяваме дали бебето не е в някоя от стаите, а отидохме отзад в обора.
А там, какво мислите - нищо забележително - тъмно и мръсно, нямаше ангели, нямаше песни, нямаше песни и танци - нищо, което да подсказваше, че някой празнува. Но в мрачния обор се виждаха сенките на един мъж, който бе прегърнал своята жена, която беше на не повече от 16 години. До тях в сламата имаше едно вързопче. Досещате се - това вързопче, трябваше да е бебето-Спасител. Поздравихме с шалом майката и бащата и им честитихме бебето. После им казахме, че искаме да го видим. То спеше сладко, явно добре нахранено и топло повито. Едва след като видяхме лицето Му, разказахме всичко, прекъсвайки се, говорещи един през друг, викащи от радост, шепнещи, да не събудим бебето и ... викащи ... като накрая се оказа, че сме вдигнали такава олелия, че от гостилницата дойдоха хора да видят какво става.
Тогава ние разказахме и на тях. Някои ни слушаха с интерес, като поглеждаха ту нас, ту бебето, други се изсмиваха и се прибираха по стаите, трети се опитваха да доловят някаква миризма на вино от нашите устни.
Не знам колко от тях са повярвали на нашите думи, но ние продължихме да разказваме тази история, а както виждате аз продължавам да я разказвам и до днес.
Оставихме родителите и детето да почиват, а ние се върнахме при овцете, като разказвахме на всеки по пътя за случилото се. Моите очаквания в следващите дни да бъдат организирани празници в чест на Спасителя се оказаха излъгани.
Но нещо се промени в мен през онази нощ.
Това не беше професията, аз продължих да бъда овчар. Не се промени моя статут в обществото, нито отношението на хората към мен. Животът си продължи в общи линии както си течеше и преди това.
Но Бог премахна всички мои съмнения в Неговата любов и ми показа как действа тук на земята. Той не е зависим от велики хора и неща, за да изпълни Своето намерение.
Така вместо Исус - Спасителя да се роди в царски палат, в Ерусалим, от принцеса, Той се роди в едно незначително градче - Витлеем, от бедна селска девойка, в един обор.
Вместо ангелите да се явят на свещениците и религиозния елит, се явиха на нас - най-неуките и недостойни хора от обществото.
Тази нощ не беше някакво изключение за Бог. Той действа винаги по този модел.
Казах ви в началото, че историята на Рождество е история за това как Бог се прославя в малките неща. Не мисля, че това се е променило много и днес. Бог няма нужда от велики хора, места и неща, за да се прослави.
Той се прославя във всяко сърце, което може да се смири и да признае своята греховност и своята нужда от Спасител.
Сигурно тази вечер тук има хора, които се чувстват незначителни и дребни. Няма нищо по-благословено от това, повярвайте ми. Аз съм живото доказателство за това, че не трябва да сте някой много специален, за да може Бог да ви разкрие своята любов и чрез вас да я разкрие на хората от този свят. Може дори нищо да не се промени в социално и материално отношение във вашия живот и все пак вие може да заживеете щастливо, с вяра, мир и голяма радост в сърцето. И тези ваши угрижени лица да засияят като моето.
Но май започнах да звуча като един от равините.
Просто исках да ви пожелая благословени празници и много радост и мир с Нашия Спасител.
п-р Иван Мирчев
|
