Фонтанът на красотата

Ех, само да не бях толкова грозна! - си каза малката Нора, като се взираше в огледалото вече за двадесети път този следобед. - Да можех да изглеждам като Жаклин или като някоя артистка! Те са толкова хубави! Не е честно цял живот да имам такова лице.

- Не е и нужно да имаш такова лице цял живот - чу се зад нея глас.

Нора се стресна. Никой не биваше да чуе нейния съвсем личен разговор със себе си.

Но все пак някой беше чул. Обърна се и видя майка си.

- Мамо! - възкликна тя. - Не знаех, че ме наблюдаваш!

- Съвсем нямах намерение да те наблюдавам, но се радвам, че бях тук.

Приятно ми е, че искаш да промениш лицето си, Мисля, че можеш да го направиш много по-красиво, отколкото е сега.

- Наистина ли? - прошепна Нора и очите и светнаха. - Но как? Някои момичета в училище ми казаха, че трябвало да си купя специално червило за устни, пудра и някои други неща за бузите, и...

- О, не е нужно, миличката ми! - засмя се майката. - Тези неща не правят красотата. Те я развалят. Аз знам много по-хубав начин!

- Наистина ли? Моля ти се, кажи ми го! Трябва да направя нещо особено, нали?

- Разбира се! - отвърна майка и.

- Кажи ми го тогава! - помоли я Нора. - Толкова искам да имам хубаво лице като другите момичета.

- Можеш да го имаш! Ела, седни при мен и ще ти кажа.

Нора нетърпеливо изтича за стол и го постави край креслото на майка си.

- Хайде - извика тя. - Толкова искам да науча как да стана красива.

- Най-напред трябва да ти разкажа една приказка - започна майката.

- Чудесно ще е!

- Е, добре, ето, започвам. Имало едно време едно малко момиченце с много грозно лице.

- Също като мене - въздъхна Нора.

- Ама не ме прекъсвай, защото ще спра да разказвам!

Нора обеща да не прекъсва майка си.

- Това грозно момиченце често пъти било намръщено, сърдито и лошо. Не слушало и отговаряло грубо на родителите си, и то до такава степен, че понякога биха искали то да не е тяхно. Разбира се, когато се разсърдело и ставало грубо, изглеждало още по-грозно. Странно, обаче най-голямото желание в живота му било да изглежда красиво. Нямало нещо, което да не било готово да извърши, само и само да се отърве от грозотата си.

- Съвсем като мене - каза Нора.

- Една нощ - продължи майката, без да обръща внимание на прекъсването - това момиченце сънувало сън. Сънувало, че прочело в една книга за чудния фонтан на красотата, който се намирал в далечна страна. Всеки, който скочел във водата на този фонтан, ставал най-красивия човек на света. И ето че момичето се отправило да търси фонтана. След много приключения най-после стигнало до него, до самата му вода. Тъкмо щяло да скочи, когато нещо се случило.

- И какво било то? - попита Нора, слушайки жадно.

- Един ангел се появил пред него и му казал тържествено: "Много съжалявам, момиченце; зная, че си извървяло дотук много дълъг път, но не можеш да скочиш сега. Трябва да се върнеш вкъщи и да не избухваш, да не се караш и да не бъдеш грубо цял месец. Трябва също да се опиташ да извършиш всяко добро дело, което можеш. След това ела пак и тогава ще ти позволя да скочиш във фонтана.

Разбира се, момиченцето се почувствало много разочаровано; но тъй като нищо друго не можело да се направи, то се върнало вкъщи и се опитало да изпълни поръчката на ангела. Било упорито, но не достатъчно. В края на месеца отново се отправило към фонтана, за да скочи в него, но ангелът отново се появил. "Съжалявам, казал той, но още не си съвсем готова. Трябва да се върнеш вкъщи и да се сдържаш в продължение на три месеца, а също и да се опитваш да вършиш всичкото добро, което можеш. След това се върни и аз ще ти позволя да скочиш във фонтана на красотата.

Още веднъж, много тъжно и наскърбено, момиченцето се върнало вкъщи, за да опита отново. В края на трите месеца пак се върнало при фонтана и тъкмо щяло да скочи, когато ангелът се появил и го върнал за още 6 месеца. Това било вече твърде много! Но то толкова силно желаело да бъде красиво, че си казало: "Този път наистина много сериозно ще опитам. Ще бдя всяка минута, всеки ден и ще се опитам да правя на всеки всяко добро, което мога!"

Месеците минавали бавно. Този път момиченцето внимавало много да изпълни онова, което ангелът казал. Никога досега родителите му не го били виждали толкова любезно, добро и мило. Започнали да се чудят какво ли се е случило.

Краят на шестте месеца дошъл и ето че момиченцето отново се отправило към фонтана. Този път то изчакало да дойде ангелът, но никой не се появил. И тогава изведнъж се вгледало в прекрасния басейн около фонтана. Можеш ли да си представиш какво видяло?

- Не, не мога - казала Нора.

- Видяло най-красивото малко момиченце на света! Толкова сладка била усмивката му, толкова сладък изразът на лицето му, че цялото му лице блестяло, излъчвало чудна хубост и било удоволствие да го гледаш.

- Кой ли е това? - казало си то гласно.

- Това е отражението на собственото ти мило лице - казал ангелът, който неусетно се бил приближил до него. - То е тъй прекрасно сега, че няма никаква нужда да скачаш във фонтана.

- И тогава - прекъсна я Нора - предполагам, че момиченцето се събудило.

- Да, наистина - отговори майката. - И решило с помощта на Исус да се опита да изпълни същия съвет, който ангелът дал на онова момиченце.

- И това направило ли го красиво?

- Помогнало му много, сигурна съм!

- А мислиш ли, че може да помогне и на мен.

- Абсолютно съм сигурна! Това е най-ефикасното лекарство за красота, което е било открито някога!