Кой почука?

Валентина беше добро и мило младо момиче, усмихнато, услужливо. Беше учила немски, сега искаше да учи английски. Най-добре е, мислеше тя, да отида в Англия или в Америка. Не след дълго започна работа в Ню Йорк.

Намери си квартира на третия етаж в едно голямо здание. Вечер се потеше върху граматиката, ровеше се в речниците и след като свършеше заниманията си лягаше. Преди това винаги прочиташе няколко стиха от Святата книга и се помолеше.

Спеше винаги много добре, непробудно. Една нощ се събуди внезапно от три силни почуквания на прозореца. Стана веднага и го отвори.

- Смешна работа - каза си тя високо - кой може да чука на прозореца на третия етаж? Погледна навън, прозорците на всички етажи бяха затворени. Всичко беше много спокойно.

- Може би съм сънувала кошмар? Не зная какво е, никога не съм имала.

Валентина си легна отново и не след дълго заспа. След малко същото се повтори.

- Този път съм сигурна, че не съм сънувала! Колко странно нещо!

След като поседя тя си легна и не след дълго отново потъна в сън.

- Чук! Чук! Чук!

И за трети път Валентина стана от леглото.

Тя си спомни за малкия Самуил, който по същия начин бе повикан през нощта и когото Илия, пророкът, бе посъветвал да отговори:

- Ето ме, Господи, твоят слуга слуша.

Младото момиче искаше първо да се облече и затова отиде в другия ъгъл на стаята.

Едва бе взела роклята си, когато таванът се срути. Само мястото, където се намираше в момента, остана непокътнато.

- Ако не бях се събудила, сигурно щях да бъда убита. Леглото ми е смачкано! Но бях спасена! От какво да се оплаквам?... Какво бях прочела вчера вечерта преди да заспя? Не беше ли Псалом 34:8?

"Ангел Господен се опълчва около тези, които Му се боят и избавя от опасност".

- Благодаря ти, Господи, че изпълни това обещание над мен! Този, който е почукал е бил моят ангел-пазител, който ме е предупредил за грозящата ме опасност. Ти ме спаси, мили Боже! Колко ли пъти си пращал ангела Си да ме закриля в трудни моменти. Толкова съм ти признателна! Да бъде благословено името Ти!