Последното изгребване

Забелязали ли сте, колко много от чудните истории, разказани в Библията, стават и днес? Не? Но те наистина стават.

Вземете, например, онази история за бедната вдовица от Сарепта. Спомняте си, разбира се, колко бедна била тя. Нямала вкъщи за ядене почти нищичко за себе си и за малкото си момченце ­ само шепа брашно и малко олио. Тогава пророк Илия дошъл при нея и я помолил да му направи един малък кейк. Трудно му било да я моли това, но в името на Бога той обещал: "Делвата с брашното няма да се изпразни, нито стомната с маслото ще намалее".

Като изгребала последното брашно от дъното на делвата, изцедила и последната капка олио, тя направила един малък кейк и го дала на Илия. Смятала, че и последното късче храна си е отишло. Но не било така. Когато погледнала в делвата, имало още малко брашно на дъното. Същото било и когато се навела да изцеди стомната с олиото. Изтекло още малко олио. Наричаме това чудото със стомната на вдовицата. Но можем да го наречем и чудото на последното изгребване. И стигаме до там, от където започнахме в началото. Факт е, че тези, ставали в миналото библейски чудеса, стават и днес. Те се повтарят и в днешно време. И си мисля, че тези, които стават в наше време, са също тъй удивителни, както и случилите се преди много, много години.

Докато пиша, пред мене се намира писмото на едно момче, на име Родерик. Какво удивително писмо е написало само! Започва с това, че е чел много от моите разкази, "особено онзи, който има заглавие "Исус знае и се грижи". "Ние знаем, че Той прави това". След това разказва какво се е случило в собствения му дом само преди няколко дни.

Родерик имал четири братя и сестри. Така, че с бащата и майката, ставали всичко седем души в семейството.

Преди известно време нещата вървели зле. Бащата загубил работата си. След това бебето се разболяло. Няколко пъти трябвало да се вика лекар и да се купуват лекарства. Това струвало много пари. Накрая дошъл денят, когато всички спестявания се свършили.

Не останали никакви пари, дори и за храна; а всичката храна, която имали в къщи била изядена.

Една сутрин Родерик забелязал, че баща му и майка му са необикновено тъжни и смутени от нещо. Когато дошло време за ядене, майката казала на децата си, че няма храна. Като чули това, децата сякаш огладнели още повече, а малкото болно момиченце започнало да плаче.

­ Нека да погледнем още веднъж ­ казал бащата.

Тогава двамата с майката отишли в килера и започнали да търсят малко мармалад или нещо друго, което може би са пропуснали да видят. Но не, нямало нищо.

Върнали се обратно в кухнята и майката внимателно претърсила долапите. Накрая попаднала на бурканче от фъстъчено масло, което не било съвсем празно. О, колко щастлива се почувствала майката, като го намерила! Внимателно изгребала целия остатък и дала по малко на всяко дете.

Това било последното изгребване. След това нямало вече нищо или поне така мислели.

Когато децата изблизали лъжичката, бащата станал и казал, че не може повече да стоят така.

­ Защо не помолим Бог да ни помогне? ­ извикал той. ­ Той сигурно знае колко сме бедни, може да направи нещо за нас, ако Го помолим. Нека се помолим още сега.

И те се помолили. Коленичили всички на кухненския под и се молили. Всички, с изключение на Нанси, която била много малка. Всяко от децата казало, по свой собствен възхитителен начин: "Моля те, мили Исусе, да ни изпратиш малко храна, защото сме много гладни!"

След това станали, насядали около масата, като се чудели как Бог ще отговори на молитвите им.

Докато още разговаряли, на вратата се почукало. Цитирам думите на Родерик: "Когато тати отвори вратата, на прага стоеше проповедникът и жена му с продукти в ръце". Така че още веднъж "делвата с брашното" и "каната с маслото" бяха напълнени, навреме, както и в дните на Илия. Това още веднъж доказва, че Бог обича децата Си и днес точно толкова, колкото и тогава.

Винаги, когато стигнем до "последното огребване", трябва да знаем, че Той ни чака някъде наблизо, за да ни помогне. Когато изчерпим нашите източници, започваме Неговите!