Момчето, което се отказа от цяло състояние

Ако ти предложат един милион долара с условие да извършиш нещо лошо, жестоко, грешно, ще приемеш ли? Помисли си хубавичко! Един милион долара са много пари. Цяло състояние. С тях можеш да купиш почти всичко на света. Можеш да имаш най-хубавата къща в града, една или две коли и всички неща, за които може да мечтае някое момче или момиче.

Е, ще ги вземеш ли? Само за едно лошо дело? Не мога да чуя отговора ти, но се надявам, че е: "Не, не! Хиляди пъти не!" Защото ако беше казал "ДА", щях да разбера, че има нещо нечисто в характера ти. Нещо в сърцето ти, от което, ако не се освободиш, ще загубиш много повече от един милион долара през годините, живота си.

Никой не бива да върши зло, каквато и да е цената. Ако ще да е един милион, пет милиона или сто милиона. Защото характерът е по-ценен от всичко. Планини от злато не могат да бъдат така ценни, както радостта от съзнанието, че Божията благодат, която имаш, те пази чист и неопетнен в Неговите очи.

Но може би ще кажеш ­ на никого не е предлаган един милион долара, за да извърши едно лошо дело. Това никога не се е случвало, затова никой не знае как ще постъпи, ако наистина му предложат.

Лъжеш се. Случвало се е. Имало едно момче ­ и то не съвсем отдавна ­ което отказало не един милион долара, а пет милиона!

Името му е Фред ­ Фред Чарингтон. Баща му бил пивовар и много богат. Пивоварната му струвала най-малко пет милиона долара и всичко щяло да остана на Фред.

Докато бил още момче баща му го карал да работи в пивоварната. Имал намерение когато Фред порасне да заеме мястото му на собственик и главен мениджър.

Но една вечер се случило нещо, което променило завинаги живота на Фред. Като вървял по една от бедните, мръсни улици около пивоварната, минал край една кръчма. Отвън, на тротоара, стояла бедна жена загърната с шал и две малки дечица се държели за полата й. Жената бутнала вратата на кръчмата и извикала някого да излезе навън.

­ О,Том, дай ни малко пари, децата плачат за хляб!

В този момент един груб, със зачервено лице човек, се появил на прага. Вместо да даде пари на бедната жена, той я ударил така свирепо, че тя и двете дечица се търкулнали в канала.

Фред се ужасил от гледката. Докато се чудел какво да прави, внезапно погледнал нагоре. А там, горе, стояло неговото име. Над вратата на кръчмата с големи букви пишело: "ЧАРИНГТОН И КОМПАНИЯ, ПИВОВАРИ".

Като светкавица минала през ума му, мисълта че той е отговорен за тази трагедия. Да! Той и баща му, и всички, които правели пари от продажбата на бира ­ те всички трябвало да бъдат обвинени за това жестоко, пиянско дело.

Вече остарял, спомняйки си случая, той казва: "Ударът,който хвърли жената в канала, изхвърли и мене от този пиянски занаят."

Какво точно е казал,когато се върнал в пивоварната на баща си, за да му съобщи решението си ­ това не зная. Но зная, че Фред спазил думата си. Пожертвал своите интереси в бизнеса и се посветил на проповядване на евангелието сред бедните хора, които живеели край пивоварната. Направил всичко възможно да ги предупреди за вредата от пиенето и накарал стотици да се откажат от него.

Фред започнал да проповядва в една малка палатка. Дошли да го слушат много хора и трябвало да се премести в голяма зала. Накрая построил голямо здание за събиране, побиращо четири хиляди души.

Спечелил ли Фред или загубил, когато се отказал от петте милиона долара?

Спечелил!

Ако беше останал в пивоварната, може би щеше да спечели много пари. Щеше обаче да си остане само един пивовар, презиран и проклинан от хора, с разбит живот от неговия занаят. Но той напусна пивоварната и се отказа от правата си над петте милиона долара. Затова името му ще се помни винаги в историята на град Лондон.

Няколко години след като Фред започнал евангелската си работа, кметът на Лондон посетил неговата мисия и платил храната на почти три хиляди от бедните хора, събрани там. Веднъж годишно оттогава той прави същото и до ден-днешен. Кметът никога нямаше да си направи труда да посети Фред, ако той беше само един пивовар.

Един ден Уелският принц посетил мисията. Бил силно впечатлен от онова, което видял. Оттогава кралят на Англия наредил да се осигури едно ядене годишно за бедните хора там. Кралят никога не би се заинтересувал от един пивовар.

Но по-скъпа от благоволението на крале, принцеси и лордове била любовта и благодарността на хилядите хора, чийто живот Фред Чарингтън благословил. За тях нямало друг като него ­ човек, който се отказал от богатството, за да им занесе евангелието на Божията благодат. А за него нямало по-голяма радост от това ­ да вижда как хората намират щастие и победа над изкушенията чрез Исус.

Веднъж някой, който познавал много добре Фред, казал, че "му хрумнала удивителна мисъл. Пет милиона долара в злато, твърдял той, тежат колкото едно перце, ако бъдат поставени на везните срещу радостта да вършиш нещо истинско за вечността".

Това е голяма идея, върху която си заслужава да помисли всяко момче или всяко момиче. Нека да решим в себе си да вършим правото винаги, независимо от цената, която може да ни струва.