Игра с оръжие

Ама че скучен следобед! Дъжд ръми, ръми, небето сиво, да не повярваш, че слънце ще светне някога отново.

Гледайки от кухненския прозорец тъжния пейзаж навън, Джордж и Филип се чувстваха недоволни, като две кученца затворени в кучешка колиба.

- Е, и сега какво да правим? - каза Джордж. - Този отвратителен дъжд развали всичко.

- Така ми се играе на нещо интересно - добави Филип.

- И на мене - отвърна Джордж. - Но наоколо няма нищо особено. Винаги е така като има дъжд - живи сме погребани.

- Вярно - промълви унило Филип. - Живи погребани.

Минута мълчание, през която всеки от двамата се взираше в локвите по пътя.

- Имам идея - каза Джордж.

- Каква? - веднага попита Филип. - Надявам се, че е добра.

- Виж там, старият Харисън идва по пътя. Помниш ли каква врява дигна като му изядохме няколко ябълки в градината миналото лято? Хайде да го изплашим.

- И аз искам, сърдитото му старо чудовище! Но как?

- Зная - започна Джордж. - Да играем на бандити. Ще се скрием зад ъгъла и като наближи, ще му извикаме "Стой!"

- Мислиш ли, че ще ни обърне внимание - възрази Филип. - Не и той.

- Ако имаме оръжие да видиш как ще ни обърне.

- Само че нямаме.

- Нали баща ти има пушка - каза Джордж.

- Я по-добре зарежи това. Баща ми е много специален на тази тема - отвърна Филип. - Ако ме хване, че само съм пипнал пушката, здравата ще си изпатя. Казва, че оръжието не е за игра.

- Да де, знам. И моя баща повторя същите неща. Не пипай това, не пипай онова, не прави това, не прави онова. Баща ми казва, че не трябвало даже пушка-играчка да насочвам към някого, да не би някой ден да насоча и истинско оръжие по погрешка. Сякаш не знам тези неща.

- И моят баща казва същото, затова по-добре да не пипаме нищо, за да не се разсърди.

- Е, ти пък - каза Джордж. - Голяма работа, ако понякога си направим малко смях. Особено в ден като днешния. Баща ти нищо няма да каже, ако взема пушката му само за минута. Изобщо няма да разбере. Ще я върна на мястото й още преди някой да разбере каквото и да било.

- Да не помисли, че аз съм ти позволил да я вземеш! Там е работата.

- Разбира се, че няма. Хайде сега да побързаме, че Харисън наближава. Щом дойде до ъгъла, ще изскочим пред него.

- Добре, хайде тогава бързо. Голям смях ще падне с този старчок, само като видим каква физиономия ще направи.

Джордж взе пушката от мястото, където обикновено стоеше, постави я на раменете си, изпъчи се важно и поведе "бандата" навън. Скрити зад ъгъла, два чифта очи жадно се взираха в дъжда.

- По-добре да не бяхме взели тази пушка - каза Филип. - Няма да хареса тая работа на татко.

- Е, хайде сега, той няма да узнае нищо - отвърна безгрижно Джордж.

- Надявам се, че не е заредена.

- Заредена! - изсмя се презрително Джордж. - Кой оставя заредена пушка. Нали знам, че след лов, още там на самото място ловците изваждат всички патрони и ги слагат в паласката.

- Добре - прошепна Филип. - Тихо! Ето го, идва.

Харисън се приближаваше бавно в своя непромокаем шлифер, сякаш въобще не се безпокоеше от времето.

- Хей! Стой! - извикаха момчетата, подавайки глави от скривалището си зад ъгъла.

Старият човек беше наистина изненадан, но съвсем не изглеждаше изплашен. Огледа се да види откъде идват виковете.

- Горе ръцете! - викна Джордж.

- Я свалете пушката, негодници такива! - каза Харисън. - И не си правете такива глупави шеги. Не знаете ли, че деца не трябва да насочват истинско оръжие даже на шега. Ще видите като кажа на бащите ви, какво ще стане.

И тогава нещо се случи.

"Бум!" Пушката гръмна. Харисън извика и се строполи на земята, лицето му се обля в кръв.

- Леле, какво направи! - изпищя Филип. - Ти го застреля!

- Ама аз не исках! - извика Джордж ужасен. - Само натиснах спусъка. Мислех, че не е заредена. Майчице, какво ще правим сега? Какво ще правим? Сигурно е мъртъв! А аз исках само да го изплаша! Ами сега?

В това време отвсякъде се стичаха хора, защото гърмежът и викът се бяха чули надалеч. Те взеха Харисън и го отнесоха в къщата на Филип. Някой телефонира за доктор и бърза помощ. Бащите на Джордж и Филип побързаха да дойдат веднага щом научиха за инцидента, но никъде не намериха двете момчета. Те бяха се скрили от срам и уплаха.

За щастие пушката беше заредена със сачми за птици, които изпонаранили лицето на бедния старец. Най-малко 20 сачмички имаше в бузите, носа и устните и всяка от тях трябваше внимателно да бъде извадена от хирург в болницата. Минаха много седмици преди Харисън да оздравее напълно. А каква сметка само трябваше да се плати!

Но какво стана с Джордж и Филип? Зная по-специално за Джордж, защото баща му сам ми каза. Решили Джордж да плати сметката на Харисън в болницата. Затова Джордж, с много сълзи взел от касичката си всички спестявания до последната стотинка и платил. След това трябвало и да работи, седмица след седмица и колкото пари изкара, да ги праща в болницата. В продължение на много месеци той нямал за харчене и едно петаче. Понякога си мислел, че баща му е много жесток към него. Но бащата е убеден, че никакъв урок не е достатъчно строг, за да запечата в ума на някое момче истината - с оръжие никога да не играе.

Джордж научи този урок, макар и по доста суров начин. Никога след това той даже и не помисли да насочи оръжие към някого.