Великото божие царство: колко е голямо то?

- Мамо, колко е голям светът? - запита Норман.

Той и сестричката му Ирис седяха край камината и чакаха да чуят поредната история преди лягане. Майката им бе чела за смели мъже, които обиколили земята. Историите на полковник Глен и майор Купър ги накараха сериозно да се замислят.

- Колко е голям светът? - повтори майката, като търсеше подходящ отговор. - Ами, светът е много, много голям. Ако трябва да го извървите и да се върнете обратно в тази стая, ще трябва да пропътувате много, много километри. Това ще ви отнеме дълго време, може би години. Ще трябва да преминете през реки и планини, морета и океани и да ходите месеци из големи пясъчни пустини.

- Предполагам, че като се върнем ще бъдем много изморени, - каза Ирис.

- Сигурно - съгласи се майката - защото знаеш колко се уморяваш, докато ходим из града; а това са само около два километра. Да обиколиш света означава да изминеш 20 000 пъти по-голямо разстояние от това. Помисли си само - 20 000 пъти!

- Кажи ни още нещо - каза Норман.

- Добре. Виждаш ли своята топка ей там? Е, добре, ако можеш да отлетиш на Луната и погледнеш на Земята от там, ще видиш нещо като тази топка. Земята наистина е една огромна топка, а хората по нея са като онези малки прашинки, които виждаш върху топката. Само че истинската земя е милиони пъти по-голяма от топката и истинските хора също толкова пъти по-големи от прашинките.

- Мамо - обади се Норман - ти каза, че можем да отлетим на Луната. Някой правил ли е това?

- О, да. Първите хора кацнаха на Луната през юли 1969 г. Някои учени планират да стигнат даже до Марс, а сигурно и до други планети, като например Венера и Юпитер.

- Много ли време ще трябва, за да стане това?

- Сигурно не. Сега има мощни ракети, които могат да пренасят космически кораби и могат да стигнат до Луната само за три дни.

- Ами храна?

- Трябва да си носят. На Луната няма нито храна, нито вода. Няма и на другите планети.

- Предполагам, че това се отнася и за горивото.

- Точно така. Напуснат ли веднъж Земята, няма вече място откъдето да вземат гориво. Трябва да си носят достатъчно и за връщане, иначе ще бъдат загубени в пространството.

- А какво ще кажеш за пътуване до Слънцето? - запита Ирис. - Ще отидат ли астронавти и там?

- Глупаво би било. - отговори майката. - Предполагам, че никога няма да го направят. Та Слънцето е голямо огнено кълбо, хиляди пъти по-голямо от нашата Земя - и никой не би искал да отлети на него. Космическата кабина ще изгори дълго преди да наближи повърхността на Слънцето.

- Ако е толкова горещо, защо ние не изгаряме?

- Защото е отдалечено на милиони километри от нас. Почти четиридесет пъти по-далеч от Луната. Но даже и така, то доста пече през лятото.

- Ами звездите? - попита Ирис - те по-близо ли са?

- О, не - отговори майката - те са много, много по-далеч. Най-близката звезда е поне двеста пъти по-далеч от Слънцето.

- Колко дълъг път! - отбеляза Ирис.

- Да - съгласи се майката. Не можем да си представим такова голямо разстояние. Но най-чудното е, че много от звездите, там далеч, където са, представляват огромни слънца, като нашето. Много от тях са дори по-големи. Изглеждат малки, само защото са много отдалечени от нас.

- Колко звезди има там?

- О, не зная, никой не знае. Ако погледнеш небето в ясна нощ, ще видиш около три хиляди. През обикновен телескоп можеш да видиш сто пъти повече. Колкото е по-мощен телескопът, толкова повече звезди можеш да видиш. Никой още не ги е видял всичките.

- Наистина ли някои от звездите са толкова светли и горещи като нашето Слънце?

- Да, те сигурно осветяват други светове като нашия и дават топлина на други хора.

- В какво чудно място живеем - каза замислено Норман.

- Наистина, и колкото повече четеш за вселената и я изучаваш, толкова по-чудна изглежда. Знаеш ли, че нашата Земя, Луната и Слънцето, звездите и всички небесни тела се движат и то в съвършен ред. Всяка нощ ние знаем точно къде се намира всяка звезда, а дните си отбелязваме по Слънцето. Никога няма да чуеш две звезди да се сблъскат една с друга, а Луната да отлети и се загуби в космическото пространство.

- Ами как е направено всичко това?

- Е, някой хора днес казват, че всичко това е станало случайно, но аз не им вярвам. Някой трябва да е планирал всичко това. Някой трябва да е планирал всичко предварително. В Библията се казва кой е направил това и как го е направил. Първите стихове на Библията казват: "В началото Бог създаде небето и замята." След това, много по-късно, Давид казва в псалмите: "Чрез словото на Господа станаха небесата и чрез дишането на устата му цялото им множество." "Защото той каза - и стана!" (Псалом 33:6, 9).

- А сега искам да ви кажа нещо друго - продължи майката. - Новият завет казва, че Този, Който е направил чудната вселена е Исус Христос. Чуйте: "Чрез Него (Исус) бе създадено всичко, което е на небесата и на земята... Всичко чрез Него и за Него бе създадено; и Той е преди всичко и всичко чрез Него се сплотява" (Колосяни 1:16 и 17).

- Тогава Исус трябва да е живял още преди да се роди тук като бебе - каза Ирис.

- Ами да, разбира се - отговори майката - ти знаеш това, миличка. Когато порасна, Исус каза, че е бил при Отец още "преди създанието на света" (Йоан 17:5). И точно защото бе създал този свят, познаваше го добре и толкова много обичаше хората в него, напусна останалата част от Своето славно царство и дойде да живее и умре сред тях. Мъчно Му бе, че един от Неговите светове се е отклонил и не го обича вече. Затова Той дойде на него, за да може любовта Му да се види от всички и да го направи хубав и прекрасен както преди.

Но хайде, вече е време да си лягате и спите. Нека да се помолим, а утре вечер ще ви кажа още нещо.