Джеси и залепената кукла

Джеси и малката Люси, която живееше наблизо, играеха весело със своите кукли. Изведнъж се случи нещо ужасно. Точно как стана, никой не разбра. Красивата кукла, която Джеси обичаше най-много, се изплъзна от ръцете на Люси, падна на пода и се строши.

- О! - извика Джеси. - Тя се счупи! Люси, как можа да направиш това?

После вдигна счупената кукла и я загледа със съжаление.

- Виж! Чак ми се плаче.

Люси въздъхна тъжно, като че тя беше на мястото на счупената кукла.

- Не плачи, Джеси, не плачи! Иначе и аз ще заплача! Какво можем да направим сега?

При такава случка някои малки момичета биха започнали да се карат, но не и Джеси и Люси. Те се обичаха твърде много и всичко, което Джеси каза, бе:

- Нека видим как можем да я поправим.

- Да я поправим? Мислиш ли, че може? - възкликна Люси.

- Да, мисля, че може! - отговори Джеси, като се опитваше да съедини парчетата от счупената кукла.

- Сетих се нещо! Долу има едно шише. Ще отида да го донеса.

Скоро тя се върна с едно старо зацапано шише, пълно лепило.

- Изглежда много старо - забеляза Джеси, - но се надявам, че ще лепи добре.

- И аз мисля така - прибави Люси, като се опитваше да отвори шишето.

Но корковата тапа не искаше да излезе.

- Дай и аз да опитам.

Но и Джеси не можа да я помръдне. След това отново се опита Люси, после пак Джеси.

- Какво да правим? - въздъхна тя. - Не можем да го отворим. Ще отида да помоля татко.

Но той също не успя да го отвори.

- Занеси го на чичо си! Той има по-силни ръце от моите!

Чичото също се опита, но напразно.

- Няма смисъл, Джеси. Това шише трябва да се изхвърли - рече той. - Аз ще ви купя друго, когато отворят магазина.

Джеси взе шишето и се върна при Люси.

- Съжалявам, но никой не можа да го отвори. Чичо обеща да купи ново, когато отворят магазина.

- Но ние трябва да оправим куклата сега - загрижено каза Люси.

- 3наеш ли, Люси, сещам се за Един, Който може да отвори това шише с лепило.

- Така ли? - учуди се момичето. - А кой е той?

Джеси пошепна нещо на ухото на приятелката си и тогава Люси също така тихо промълви:

- Как не се сетихме по-рано?

Ако и вие можехте да надникнете в стаята няколко минути по-късно, щяхте да видите една мила картина: две момиченца на колене пред стола, на който лежеше счупената кукла. Две малки момиченца молеха Исус да отвори шишето с лепило.

- Скъпи Исусе - шепнеше Джеси, - главата на моята кукла се счупи и ние искаме да я поправим. Трябва ни малко лепило, но не можем да отворим шишето - нито татко, нито някой друг. Но аз зная, че Ти можеш. Моля ти се, помогни ни! Амин!

Когато станаха от молитвата, Люси взе шишето, за да го отвори, но Джеси я спря:

- Почакай, трябва да Му дадем време да го отвори.

Така те стояха две-три минути в пълна тишина.

За някои това, което се случи след малко, може да изглежда странно. Но когато Джеси взе шишето и се опита със своите малки тънки пръстчета да извие запушалката, тя изведнъж се отвори. Радостни, че Исус е отговорил на тяхната молитва, децата се заеха усърдно да поправят счупената кукла.

После слязоха долу и показаха залепената кукла на майка, на татко и на чичо.

- Но откъде намерихте лепило? - учудиха се те.

- От шишето! - отговориха момичетата.

И разказаха чудната история за това, което се случи горе в детската стая.

Никой не каза нито дума. Всички бяха трогнати от вярата на двете деца и благодарни, че Исус чува и отговаря на всяка молитва от вяра.