Как Анди пристигна навреме

Тази църковна програма означаваше за Анди твърде много. Трябваше да се състои в църквата в петък вечерта и той щеше да вземе участие в нея. През цялата седмица той не говореше за нищо друго, освен за програмата, докато майка му взе да си мисли, че едва ли ще може да издържи повече.

- Трябва да тръгнем от къщи по-рано - повтаряше той. - Не бива да закъсняваме! Готова ли си вече?

- Да, да, да - отговаряше майка му вече за петдесети път. - Не се притеснявай толкова! Всичко ще мине добре. Ще тръгнем навреме, обещавам ти.

Петък вечер най-после дойде.

Един час преди времето за тръгване, Анди пак започна да пита:

- Готова ли си, мамо? Не трябва да закъсняваме.

Те живееха доста далече от църквата и затова вземаха такси. Всичко вървеше добре, докато неочаквано в една пуста уличка таксито започна да залита наляво и надясно.

- Страхувам се, че сме спукали гума - каза шофьорката.

- О, но как така - извика Анди, - точно сега ли! Аз трябва да стигна навреме! Няма ли да можем да продължим?

- Страхувам се, че не. Ще трябва да спрем. Опасно е да продължим по-нататък така.

И колата бавно спря.

- Не можем ли да излезем и да потърсим от някъде гума?

- Едва ли. Мястото е толкова пусто.

- Но какво да правим тогава? - извика момчето. - Не можем да стоим тук. Има само половин час до започването на програмата.

- Не зная - рече майката, - сега вече наистина не зная.

- До най-близкия гараж има поне три километра - въздъхна шофьорката, - а не мога да карам в тъмното, особено в това състояние.

- Тогава ще помоля Исус да ни помогне - каза Анди. - Ако Той иска аз да участвам в тази програма, ще намери начин да ни помогне.

Анди наведе глава и се помоли:

- Исусе, ние сме в затруднение! Нуждаем се от Твоята помощ. Ако трябва да участвам в програмата, Ти ще ни помогнеш, нали? И по-скоро, моля те!

Изминаха пет минути. Нищо не се случи.

Анди се помоли отново:

- Моля те, вече почти не остава време.

В този момент един човек излезе от храстите край пътя и почука на стъклото на колата.

Двете жени се изплашиха. Все пак шофьорката отвори стъклото на колата колкото един пръст и го запита какво иска.

- Мога ли да ви помогна?- рече той. - Виждам, че ви е спаднала гумата.

- Да, сама няма да мога да я сменя.

- Аз съм техник. Мога да ви я сменя, ако разрешите.

- Разрешете му - пошушна Анди, - сигурно Исус го е изпратил.

- Добре - отвърна шофьорката. - Много ви благодаря. Ще намерите инструментите отзад в багажника.

След малко човекът вече държеше инструментите в ръцете си.

- Но това не са инструментите за тази кола - каза той. - С тях не може да се поправи гумата ви. Ще отида да взема други. Няма да се забавя. И той изчезна в тъмнината.

Скъпите секунди течаха. Ще се върне ли? Може би това не беше добър човек и имаше някакви лоши цели. А може би беше измамник. Може би никога вече нямаше да се върне. И тогава какво?

- Моля ти се, Исусе - прошепна Анди, - аз трябва да бъда там след петнадесет минути. Не можеш ли да направиш нещо, моля те!

Чуха се стъпки. Човекът се връщаше. В ръката си носеше инструменти. Той сръчно подпря колата, извади гумата и бързо я поправи, след това я постави на мястото й.

- Готово! - извика непознатият. - Мисля, че сега всичко е наред.

- Благодарим ви много, много! - отговориха му отвътре. - Колко ти дължим?

- Да ми дължите ли? - трепна човекът, като че малко изненадан. - Нищо не ми дължите. Просто ми беше драго да ви услужа. Лека нощ.

И той отново изчезна в мрака.

"Бр-р-р" - летеше колата по улиците.

- Мислиш ли, че ще успеем да стигнем навреме? - попита Анди майка си.

- Ще стигнем - отговори тя.

И ето, че наистина пристигнаха навреме.

Докато е жив, Анди ще бъде благодарен на Исус за това, че изпрати този човек да му помогне, та да може да участва в църковната програма вечерта на този петък.