Треските на греха

В Библията има един текст, който казва: "Бъди сигурен, че грехът ти ще те намери" (Числа 32:23).

Колко е вярно това! Можете да се опитвате да скриете греха, който сте направили - рано или късно той ще излезе на бял свят. Понякога след няколко часа, понякога след няколко седмици, понякога след години. И колкото повече време мине, толкова по-зле ще се почувствате, когато това стане.

Със Сенди се случи следната история. Когато беше малко момиче, на празното място точно срещу тях започнаха да строят къща. Тя обичаше да наблюдава как къщата постепенно расте. Отначало основите, после стените, след това гредите и накрая - покривът. Обичаше да си представя, че къщата се строи за нея.

Но уви, не й позволяваха дори да се приближи до нея. Можеше да гледа, но не трябваше да влиза вътре. Майка й се страхуваше, че може да се нарани, или пък да падне в мазето.

- Сенди - повтаряше й тя много пъти, - не трябва да влизаш в онази къща, докато се строи.

Но другите момчета и момичета влизаха. И се чувстваха вътре чудесно: тичаха по стълбите, катереха се по гредите, когато работниците си отиваха след работа. Само Сенди трябваше да стои на улицата и да гледа отстрани.

Един ден, когато майка й отиде да пазарува, тя реши, че повече не може да устои на изкушението. Като се огледа наоколо, за да се увери, че никой не я вижда, пресече улицата и се вмъкна в къщата.

Там вече имаше много деца и колко чудесно се заиграха само.

Но когато се катереше по една от гредите, изведнъж почувства, че нещо я бодна по крака. Ах, колко я заболя! Погледна надолу и видя една голяма треска, най-малко четири пръста дълга. Опита се да я извади, но не можа. Много я болеше. Тогава слезе от гредата и отново се опита да я измъкне. Но тя се беше забила много дълбоко, а Седнди нямаше кураж да дръпне достатъчно силно.

- Какво да правя сега? - питаше се тя. - Толкова ме боли, трябва да кажа на майка.

Но, разбира се, не можеше да каже на майка си, защото тя щеше да я попита къде е била, та й е влязла в крака такава треска. И тогава истината за непослушанието й щеше да се разкрие.

- О, ох, по-добре никога да не бях влизала в тази къща! - заплака момичето.

Понеже се боеше да каже истината, тя реши още веднъж да се опита сама да извади треската. Но направи това толкова несмело, че тя се счупи и в крака й остана част от нея, показвайки своя черен край под кожата. Сега вече Сенди съвсем се уплаши. Разбра, че трябва веднага да отиде при майка си и да й признае всичко. Но понеже пак не намери достатъчно смелост, за да каже истината, реши да понесе болката и да скрие станалото. Отначало й беше трудно, но дните отлитаха един след друг и болката постепенно стихна. Сенди забрави всичко.

Но треската, подобно на греха, беше все още там.

Измина година. Две години. Три, четири, пет, даже десет. Сенди стана голямо момиче.

Един ден тя почувства, че нещо не й е добре и се чудеше, какво ли може да бъде. Постепенно здравето й започна да се влошава. Тогава забеляза, че нещо с крака й не е в ред. Точно там, където преди десет години бе влязла треската, се бе образувало голямо грозно, червено петно. Същото, съвсем същото място, сега отново я болеше. Беше започнало да бере, след като тази стара треска бе стояла там скрита цели десет години.

Сега вече нямаше какво да прави, освен да каже на майка си, защото този път случаят беше сериозен. Сенди реши, че е време да признае всичко и да изповяда грешката, която беше извършила като малко момиче. И, разбира се, направи това. А когато видя колко нежна и загрижена беше майка й и с колко любов и прости, пожела да й бе казала всичко още много, много отдавна.

Представяте ли си - да държи тази грозна стара треска в крака си цели десет години, когато е можело да й я извадят още тогава!

Не, никога не трябва да се крие грехът! Рано или късно, той започва "да бере" и прави много по-големи бели, отколкото бихте могли да си представите. Ако направиш нещо погрешно, изповядай го веднага. "Изваждай треските" още веднага, щом са влезли.

И помни едно: макар Библията да казва: "3най, че грехът ти ще те намери", тя казва също и (о, колко хубаво е това обещание!): "Ако изповяда някой греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда" (1 Йоан 1:9).