Самохвалката

Каролина живееше с родителите си в къща, около която имаше дворче с овощна градина. В градината имаше люлка и Каролина много я обичаше.

Тя беше нейната гордост и радост.

Беше се люляла на нея толкова пъти, че вече минаваше за "майстор" - беше опитала всички "фокуси" и когато приятелките й идваха на гости, много обичаше да им показва какво може да прави на люлката. Най-много й харесваше, когато не можеха да направят същото. Това я караше да чувства отвътре нещо много приятно, макар че много хора биха нарекли онова, което тя правеше - парадиране.

Всъщност майката на Каролина доста се безпокоеше дъщеря й да не падне от люлката, когато прави тези свои "фокуси".

Един ден нейната братовчедка Жанет дойде да я види. Каролина много се зарадва и веднага я заведе в градината при люлката.

- Искаш ли да видиш какво мога да правя? - попита я тя.

- О, разбира се, че искам - отвърна Жанет, която беше много мило момиче и знаеше какво трябва да отговори в подобен случай един гостенин.

- Ами първият фокус е - гордо рече Каролина, - че мога да вися само на краката си и да се люлея, без да се държа с ръце.

- Не е ли малко опасно? - погледна я Жанет. - Може да паднеш.

- Ами! Аз никога не падам! Правила съм го толкова пъти. Разбира се, не съм казала на майка за това. Ето, виж! - извика самохвалката.

И наистина, тя се залюля и се издигна нависоко, без да се държи с ръце. Това напрани силно впечатление на Жанет.

- Много е хитро - засмя се тя и Каролина се изчерви от удоволствие. - Но мисля, че това е повече за акробатите, отколкото за мене - добави, като се смееше.

- А ти не можеш ли да правиш поне един фокус? - попита я Каролина.

- А, нищо особено - отвърна скромно Жанет. - Може би само един или два.

- Покажи ми, много обичам да гледам такива неща.

- Добре, само един.

Жанет се качи на люлката и като се залюля силно, започна да се издига все по-високо и по-високо. Когато се издигна толкова високо, че повече от това не можеше, тя политна от люлката във въздуха и скочи грациозно на земята.

Каролина чак се задъха от завист.

- О, та ти си много по-добра от мене във фокусите! Аз не мога да правя такъв номер. Не смея!

- А, не е кой знае колко мъчно - усмихна се братовчедка й. - Но трябва да скочиш в най-подходящия момент.

През целия този следобед те си играха на люлката и Жанет показа своя "номер" няколко пъти. Каролина я гледаше със завист и твърдо реши, че и тя ще се научи да го прави.

След като Жанет си отиде, Каролина започна тренировките.

На всяка цена трябва да се научи да го прави по-добре от нея. Всичките й досегашни трикове изглеждаха съвсем нищожни в сравнение с този.

Тя се залюляваше и скачаше. 3алюляваше се и скачаше. По цели дни - залюляване и скок, залюляване и скок...

Не излизаше съвсем лошо, когато люлката беше ниско. Но когато се издигаше по-високо и по-високо, ставаше опасно.

Обаче след няколко дни Каролина вече правеше скока толкова добре, че даже се похвали на майка си. Очакваше тя да се зарадва, но, разбира се, не получи никаква похвала.

- Да скачаш в движение? Това е много опасно! Надявам се, че не си толкова глупаво момиче и няма да го правиш повече.

Каролина беше разочарована, но... не спря да скача. Искаше да победи Жанет. Ако успееше, щеше да стане най-добрата по люлеене в цялата махала - шампион на квартала.

Точно тогава им дойде на гости едно познато семейство, стари приятели на баща й и майка й. Каролина едва дочака да влязат.

"Ето случай да покажа какво мога" - помисли си тя.

Речено - сторено.

Гостите веднага бяха заведени при люлката.

Каролина се качи и започна да се люлее - все по-високо и по-високо.

Все по-високо и по-високо! И тогава скочи.

- Стой, глупаво момиче! - уплашено извика гостенката.

Но беше вече късно.

Каролина лежеше на земята, свита на кълбо. Беше паднала на ръката си и ръката й се бе счупила, а болката я бе накарала да припадне.

Гостенката я занесе вкъщи. Майка й повика "Бърза помощ" и веднага я откараха в болницата.

Не е нужно да споменаваме, че Каролина никога вече не се опита да скача в движение от люлката.

Нещо повече - оттогава тя често казва:

- Това ме научи на един урок. Вече не обичам да се хваля!