Голямата грешка на Елизабет

- Елизабет - рече майката, - днес трябва да отида до града. Ще наглеждаш ли Дейвид, докато ме няма? Джейн ще ти помага, когато се върне от урок по музика.

- Ще го наглеждам, мамо, бъди спокойна! - отговори момичето.

- Благодаря ти, мила! Ще се върна към шест часа довечера.

Елизабет обичаше своето по-малко братче Дейвид, което нямаше още и три годинки, но имаше самочувствието на поне десетгодишно момче, и беше сигурна, че ще може да го пази един ден. Още повече, че и нейната деветгодишна сестричка щеше да й помага.

Щом майката излезе, двете момичета измиха чиниите, останали от закуската, и свършиха още много други домакински работи, докато Дейвид си играеше с играчките.

Всичко вървеше прекрасно, до... следобеда, Когато се наспа и се събуди, малкият Дейвид попита дали може да покара малко колелото си в градината. Елизабет се съгласи, но само ако обещае да не излиза извън вратата. Дейвид, разбира се, веднага обеща и излезе.

След като Джейн отиде на урок, в къщата стана съвсем тихо. Елизабет влезе в хола и пусна телевизора. Имаше интересен филм и тя се намести удобно в креслото да го гледа.

Беше толкова интересен, че тя съвсем забрави и за Дейвид и за всичко друго. Когато филмът свърши, беше станало вече късно следобед. Щом изгаси телевизора, тя си спомни за братчето си и подскочи като ужилена.

- Дейвид - извика тя, - къде си, Дейвид?

Но... никакъв отговор. Елизабет се втурна в градината. Брат й го нямаше никакъв. Тичешком обиколи къщата, като викаше:

- Дейвид, Дейвид!

Но Дейвид беше изчезнал.

Като нямаше кой да го пази, той бе отишъл да си търси някакво приключение, но къде ли?

Сега вече Елизабет наистина се изплаши. "Да не би пък - помисли си тя - да му е омръзнало да кара своето велосипедче из двора и да е отишъл в своята стая." Но и там го нямаше. Претърси цялата къща, но нямаше и следа от него.

Какво да прави сега? О, хич да не беше гледала този филм! Какво ли ще стане, когато майка и се върне вкъщи?

Ето че и Джейн се върна от урок по музика.

- Къде е Дейвид? - учуди се тя, като не го видя.

- Не знам - заплака Елизабет. - Излязъл е самичък, не можах никъде да го намеря. Виж дали колелото му е още отвън.

Джейн веднага изтича да види.

- Няма го - извика тя. - Трябва да е излязъл вън от двора.

- Дали не е отишъл до магазина - сети се Елизабет. - Той обича да ходи там. Отивам да видя. Ти ме почакай тук в случай, че се върне вкъщи.

- Да сте виждали брат ми? - попита тя продавача.

- Не, миличко - отговори той. - Загубили ли сте го?

- Да, няма го! Загубил се е.

И тя тичешком се върна вкъщи.

Джейн стоеше на портата и плачеше.

- Какво ще правим сега? - хълцаше тя.

- Не знам - каза Елизабет и също се разплака. - О, защо не си отварях очите! Защо ми трябваше да гледам тая телевизия точно сега! Какво ще кажа на мама? О, майчице, майчице!

Тя отиде в спалнята и коленичи.

- Мили Исусе, моля Ти се, прости ми - извика момичето - и ми помогни да го намерим!

После изтича надолу при Джейн, която все още хълцаше.

- Може би трябва да се обадим в полицията.

- Нека да претърсим двора още веднъж! Ти тръгни в една посока, аз в другата да обиколим къщата и да огледаме цялата градина.

Но не бяха направили и няколко крачки, когато видяха един човек в униформа да идва към тях, а до него малко момченце на велосипед.

- Дейвид! - извикаха и двете. - Дейвид!

Когато човекът наближи, видяха, че не е полицай, а кондуктор.

- Това вашето братче ли е? - запита той.

- Да, да! - изхлипа Елизабет. - Толкова се радваме, че се намери.

- А знаете ли къде го намерих? На железопътната линия. С велосипедчето му.

- На железопътната линия ли? - стреснаха се момичетата.

- Да, на железопътната линия! А само след минута трябваше да премине по разписание влак. Ако имах момченце като него, бих си го наглеждал. Трябва по-добре да се грижите за братчето си!

Елизабет наведе глава и силно прегърна Дейвид. Никога повече нямаше да го изпуска от очите си.

Точно тогава се върна и майка им. Тя се чудеше какво е това суетене наоколо. Скоро обаче разбра всичко. Не се скара на Елизабет, задето беше направила такава голяма грешка - тя беше вече научила своя урок.