Кой накара куклата да ходи

На Нова година сутринта Джесика изведнъж стана най-щастливото момиче на света. Когато отвори пакета с подаръците, какво мислите, че намери вътре!

- Кукла - чувам ви да казвате.

Да, прави сте! Но това не беше обикновена кукла. Тази кукла можеше да говори и да ходи, и да върши много други неща, които няма да изброявам тук.

Джесика беше възхитена. Та тя беше като истинско бебе. И то нейно бебе.

Нарече я Мими.

През целия ден тя си игра с Мими. Толкова чудно и толкова забавно беше да натиснеш бутончето и да чуеш как Мими казва:

- Мамо, обичам те.

Или:

- Лека нощ, мамо.

И други такива неща.

Но ходенето и доставяше най-голямо удоволствие. Когато Джесика навиеше пружината, в куклата се чуваше едно жужене и Мими почваше да пристъпва сама - е, не много бързо и не много стабилно, но все пак ходеше.

Джесика никога не се уморяваше да върти пружината. И, разбира се, всеки път, когато куклата започваше да ходи, тя викаше майка си да дойде и да я види.

- Мамо, гледай, Мими пак ходи!

По едно време, когато погледна за пореден път през вратата, майката каза:

- Не мислиш ли, скъпа, че Мими достатъчно вече е ходила за днес? Може би се е уморила и иска да си почине малко! Трябва да бъдеш внимателна, за да не се развали.

Джесика не изглеждаше да е чула какво казва майка и. Тя продължи да навива пружината и бедната малка Мими все ходеше ли, ходеше...

И така цели три дни. Най-накрая куклата падна и отказа да ходи повече. Джесика не разбра защо стана така. Тя продължи да навива пружината, но Мими вече не помръдваше. Затова я заведе при майка си.

- Моята кукличка се счупи - въздъхна момичето, - вече не ще да ходи.

- Аз те предупредих, но ти не ме послуша. Изхабила си механизма и - рече майката.

- Искам да започне пак да ходи - заплака Джесика. - Не можеш ли да ми я поправиш?

- Не, нищо не разбирам от кукли. Ще трябва да я занесем някой ден на поправка.

- Но аз искам сега да ходи - настоя Джесика.

- Така ли? Страхувам се, че трябва доста да почакаш, докато проходи. Както и да е, сега трябва да изляза за няколко минути, а ти можеш за малко да си поиграеш с някои от другите подаръци.

Джесика остави Мими на пода и се обърна към останалите си играчки. А в това време майка и излезе.

Обаче другите играчки не успяха да я привлекат за дълго. Тя си обичаше най-много Мими, затова се наведе и я вдигна от пода. След това завъртя пружината един път и още един път, но нищо не се случи.

- Моя бедна малка Мими - прошепна тя, - много ми е мъчно, че не можеш вече да ходиш! Искам да те поправя. Но не мога! И мама не може. Никой не може!

Тогава изведнъж в малката и главица светна една мисъл.

Беше толкова блестяща мисъл, че изгря и в очите и.

- Мими! - извика тя. - Има Един, Който може да те поправи! Сигурна съм! Така е казано и в голямата Книга, от която майка ми чете понякога. Той може да поправя всичко. Аз ще Го помоля да те поправи.

И ето, самичка в цялата къща, тя коленичи на пода и се помоли така:

- Мили Исусе, моята Мими не може да ходи вече! Но Ти можеш да я поправиш, нали? 3ная, че можеш да я поправиш! Ти Си мой Приятел! Моля те, поправи ми я и да започне пак да ходи!

И сега ако не искате да повярвате какво се случи след това, недейте вярва. Аз не мога да го обясня, а няма и да се опитвам да го обяснявам. Ето какво каза самата Джесика, когато разговарях с нея:

- След като се помолих, аз завъртях пружината насам и след това натам. Поспе отново я завъртях насам и после натам. Въртях я толкова много пъти, че забравих колко пъти беше насам и колко натам. След това се помолих пак и пак завъртях пружината още веднъж и още веднъж. Все още нищо не се случваше, 3атова се помолих трети път: "Моля те, Исусе, направи куклата да тръгне и ако направиш това, аз ще разкажа и на мама, и на татко и Ти завинаги ще бъдеш мой Приятел, най-добрият ми Приятел!" След това завъртях пружината още веднъж. И... Мими тръгна! Наистина тръгна!

Джесика още същия ден разказа и на мама, и на татко, и на баба, и на дядо как Исус поправи нейната любима кукла. О, Той наистина беше най-добрият и Приятел! Тя самата се увери в това.

И ти, мило дете, не забравяй като Мими, че Исус е добър и те обича! Той знае всичко! Той е и твой Приятел! И ако някой ти каже, че е много зает и няма време да се занимава с децата и с техните играчки, не му вярвай!