Колко много любов?

Това е простичка история, но в същото време много мила. Мисля, че ще я харесаш, а съм сигурен че и твоят татко ще я хареса!

Един баща се опитваше да открие колко го обича неговото момче Франсис. А Франсис все казваше: "Много и много", "толкова и толкова", "купища и купища", "килограми и килограми".

Само за да го подразни малко, таткото му казваше, че това не е достатъчно. Накрая Франсис се хвърли върху баща си, прегърна го, стисна го за шията силно и каза, че ТОВА е истинския отговор.

Малко по-късно, когато бащата си четеше и беше забравил забавната сцена, Франсис го повика.

- Татко, ела тук, искам да ти покажа нещо!

- Съжалявам, не мога сега.

- Ела - настояваше Франсис - имам нещо много специално!

- Чета сега! - недоволстваше бащата.

- Но трябва да дойдеш - извика Франсис - искам да те питам нещо!

- Е, добре тогава - каза бащата, оставяйки вестника на земята с въздишка.

- Какво има сега?

Тогава забеляза онова, което Франсис бе разстлал на пода.

- Я виж - каза той - какво правиш с моята специална карта?

Франсис се направи, че не чу въпроса, и направо зададе своя:

- Това картата на света ли е?

- Да, разбира се - каза бащата - това е карта на пътищата, показва главните пътища по целия свят.

- И аз така си мислех - каза Франсис. - Можеш ли да ми покажеш пътя, по който пътувахме миналата година, когато отивахме на море?

Бащата помисли малко за вестника си и изпъшка.

- Ето го - каза бащата - ето, тази червена линия.

- Колко е дълъг?

- О, много километри, може би 500?

- Татко, тези другите червени линии и те ли са пътища?

- Да, всички те са пътища!

- А къде отиват?

- Навсякъде, предполагам.

- А колко са дълги?

Франсис гледаше очакващо, но бащата не знаеше какво да отговори.

- Предполагам, че никой не знае, но сигурно са дълги хиляди и хиляди километри.

- А може би милиони и милиони километри?

- Може би - каза бащата отчаяно.

- Е, добре тогава, татко, ето, толкова те обичам. И даже още малко повече.

- О, мило малко момченце! - извика бащата забравяйки за вестника, като взе Франсис в ръцете си. Значи през цялото това време ти си търсил да намериш начин да ми кажеш колко много ме обичаш!"

И като прегърна отново Франсис бащата си спомни думите: "Колкото по-високо е небето от земята, толкова по-голяма е милостта Му към ония, които Му се боят. Колкото отстои изток от запад, толкова е отдалечил от нас престъпленията ни. Както баща жали чадата си, така Господ жали ония, които Му се боят" (Псалом 103:11-13).

"Да - каза той на себе си - има и Един Друг, Който се опитва дълго време да ни каже колко много ни обича."

Както казва една стара, много стара песен:

"Широка - погледът ти докъдето се простре,

висока е като небесния покров;

дълбока, като най-дълбокото море

е на Спасителя чудесната любов!"