Чувствал ли си се някога много тъжен за нещо? Толкова тъжен, че дори да плачеш? Така се е чувствала майката от историята за днес.

Исус обикалял от град на град, за да разказва на хората за Бог и да лекува болните. Учениците на Исус Го следвали навсякъде. Много други хора също искали да видят Исус и да чуят думите Му. Затова голямо множество постоянно вървяло след Него.

Един ден Исус пристигнал в град Наин. Някога градовете били оградени от висока стена и хората влизали и излизали от града през голяма порта.

Когато Исус минавал през портата на града, Той видял как няколко мъже носели ковчег. Един младеж бил умрял и те отивали да го погребат в гробището извън града. Майката на младежа вървяла зад ковчега заедно с много други натъжени хора.

Исус чул как всички те плачели. Майката била вдовица. Това означава, че нейният мъж също бил мъртъв. А сега и нейният единствен син вече го нямало. Исус веднага разбрал колко тъжна била тя. Вече нямало кой да й помага. Нямало кой да работи за прехраната. Нямало кой да й помогне, ако се разболеела. Нямало кой да я утеши, да се грижи за нея.

Сърцето на Исус се изпълнило със състрадание за тази майка и Той пожелал да й помогне. Леко се приближил до нея, а когато хората го видели, веднага спрели на място.

Исус се усмихнал нежно на майката и мило й казал:

- Не плачи!

След това докоснал ковчега. Всички гледали внимателно Исус, за да видят какво щял да направи. Тогава Исус казал:

- Момче, казвам ти, стани!

Всички били много учудени от думите на Исус, защото знаели, че момчето било умряло и не можело да стане.

Но когато Исус проговорил, младежът станал и започнал да говори. Така Исус го върнал на неговата майка. Дали тя била щастлива? Разбира се! Тя престанала да плаче и започнала да слави Бога.

Хората били толкова удивени от чудото, което видели, че зяпнали с отворена уста.

- Бог посети Своя народ - викали радостно те.

Скоро всички влезли в града, щастливи заради любовта на Исус.

Божията грижа за нас е прекрасна. Той моли и нас да помогнем на натъжени хора. Когато видим някой, който е болен или уплашен, или самотен, Исус желае да кажем мили думи, да изслушаме, да утешим. Така показваме на хората колко ги обича Исус. Това правим, защото Исус обича и нас.