Когато си гладен, кой те храни? Бог нахрани Илия по специален начин.

Цар Ахав, царят на Божия собствен специален народ, се покланяше на идоли! Бог наблюдаваше как цар Ахав скланяше главата си пред идола Ваал.

- Донеси ни много дъжд, о Ваал! - молеше се цар Ахав на идола. - Дай ни дъжд, за да израсне храната ни в полетата и да имаме много за ядене.

Цар Ахав се молеше на идола Ваал всеки ден. Той дори построи храм за идола Ваал, за да може всеки да му се покланя. И много хора го правеха.

Беше ли останал някой, който не се покланяше на Ваал? Беше ли останал някой, който наистина обичаше Бога? Имаше ли някой, когото Бог можеше да използва, за да каже на Неговия специален народ, да се върнат към поклонението на истинския Бог? Да, имаше! Илия!

И така, Бог говори на Илия. Бог даде на Илия много важна вест за цар Ахав.

Илия отиде бързо в двореца на цар Ахав. Илия говори високо:

- Моят Бог, Богът на Израел, казва, че няма да има дъжд през следващите няколко години освен, ако аз не кажа. Вашият идол Ваал не може да ви даде дъжд.

Цар Ахав не можел да повярва на ушите си! Устата му увиснала отворена от изненада. Преди цар Ахав да можеше да помисли да каже нещо, Илия излезе бързо от двореца.

"Къде да отида сега?", помисли си Илия. "Цар Ахав ще бъде много ядосан!"

Бог говори на Илия отново:

- Върви на изток и се скрий при потока Херит - каза Той. Бог знаеше, че цар Ахав ще се опита да убие Илия.

- Пий прясна вода от потока - продължи Бог - и аз ще изпратя гарвани да те хранят.

Илия отиде бързо при потока Херит. Той седна на земята и се замисли за всичко, което се беше случило.

Точно когато слънцето започна да изчезва зад планините, Илия чу птици да кряскат. Гра! Гра! Гра! Големи черни птици се спуснаха надолу. Гарваните пуснаха храната, която носеха, на една скала близо до Илия. След това те бързо отлетяха.

Илия гледаше как птиците изчезват.

"Удивително!", мислеше той. "Когато Бог каза, че ще изпрати гарвани, за да се грижат за мен, Той е имал точно това предвид!"

Илия наведе главата си и благодари на Бога. Той седна върху скалата и взе вечерята си. След това той погледна към небето в посоката, в която бяха отлетели гарваните. Бог беше спазил обещанието Си. Бог винаги спазва обещанията Си.