Отново идват Великденски празници, поне в православната част на света. Католическият Великден отмина на 23 март. И не на последно място пасхата, която е свързана със смъртта и възкресението на Исус не съвпада всяка година с неделята, защото се базира на дата от еврейския календар. Какво е Великден тогава, една дата? Защо се празнува и какъв е произходът му? Има ли библейска основа и откъде идват различните символи свързани с този ден?

Още в началото е лесно да се отговори веднага на въпроса, дали Великден има библейско основание. В Библията Великден е деня в който Исус възкръсва. Поради това, че пасхата в онази година е съвпадала със съботата, Исус възкръсва в неделя. Нито един стих в Библията не ни показва, че този ден трябва да се празнува като християнски празник. Празнуването на Великден се въвежда постепенно от християните в по-късни времена. Сам Исус завещава възпоменанието на последната вечеря, която той взема заедно с дванадесетте, но нищо не споменава за деня на възкресението.

Особеното на християнския Великден е, че се свързва с неделята. Още на първия Никейски събор се взема решение Великден да се празнува само в неделен ден. Това решение веднага отделя този празник от реалната дата на смъртта и възкресението на Исус, защото Той умира преди пасхата и възкръсва веднага след нея на третия ден. Не само това, но именно тази връзка която се прави между деня на възкресението и неделния ден е една от основните причини за установяването на неделята като заповед за всички християни, на мястото на четвъртата заповед според която съботата е Господния ден. Именно такава е ролята на Великденските празници в историята на църквата, като носител на неделята.

Повода на християните, особено в големите градове на римската империя, най-вече Рим, да се установи Великденския празник, е желанието им да не бъдат бъркани с юдеите, които изпадат в немилост след двата големи бунта през 70 и 135 година сл. Хр. Не само, че били гонени поради факта, че са били обявени за врагове на империята след пожара в Рим предизвикан от Нерон. Често римските власти гледали на християните като една еврейска секта. Така те попадали често под две гонения, веднъж като християни и друг път като юдеи. В желанието да се разграничат от юдеите Великден изиграва значителна роля в живота на ранната църква, понеже Исус възкръсва в неделен ден. Именно това дава повод за по-късното празнуване на неделята като Господен ден.

Но деня на възкресението не е неделният ден непременно, а просто деня след пасхата. Но църквата решава да се разграничи от юдейския празник и започва да свързва възкресението с неделята, а не толкова с пасхата, която се свързва с юдеите. Антисемитските настроения в християнството се засилват все повече и повече и начало на това дава повода на възкресението превърнат във Великден от някои християни в ранните столетия.

Това е едната страна на Великден, но някои символи и традиции са с чист езически произход, като боядисването на яйца и символа на заека, като символ на плодородието. Тези неща се наслагват върху привидно библейския повод за празнуването на Великден и го оформят до вида му който познаваме днес.

Често използваме факта, че хората празнуват Великден, за да проповядваме библейски истини, но нека не забравяме причините за появяването на Великденския празник. Понякога добри намерения, да подпомогнем себе си, или дори Божието дело могат да бъдат повод за грешки, които не подозираме. Такъв и е случая с Великден. От намерение за разграничаване от юдеите и достигане на повече езичници, които са признавали неделята като ден на бога слънце, се стига до там, че Великден отваря вратата за отхвърляне на четвъртата Божия заповед и смесването с езически легенди и традиции.

Истинският велик ден предстои и той за мен е второто завръщане на нашия Господ. Това е, което трябва да очакваме. Това ще бъде истински празник за всеки, който се надява на Господа.