Християнската психология в действие

Безспорен е фактът, че настоящото време е белязано със знака на динамични промени, в които християните не остават незасегнати. И те като всички хора имат своите преживявания като тревога, скръб, страх, депресия и понякога и по тежки психични разстройства. Това неминуемо повдига въпроса защо вярата в Бога не ги предпазва и как посредством нея може да бъде възстановено равновесието в емоционалния свят на Божието дете? В тази статия ще се опитам да дам отговор на тези въпроси.

През миналия век психоаналитика Е.Ериксън става популярен с разглеждането на понятието "идентичност" в психологията. С него той обяснява, че през своето развитие човека се сблъсква с различни предизвикателства, при което човек търси себе си, и се стреми да остане един същ по отношение на своето самоопределение, през целия си живот. През своето възрастово развитие той се сблъсква с различни трудности и ако той успее да ги премине успешно затвърждава своята идентичност, ако ли не става "криза на идентичността". Всяка следваща трудност е като поправителен изпит, в който човек трябва възстанови равновесието. Какво се получава тогава? Трудно се вземат самостоятелни решения, неуверено се правят каквито и да е избори, чувството, че си малоценен е съпътстващо, ролята, която си заемал в колектива, групата, църквата, семейството или обществото се размива и това, което чувствал преди уважение, приемане, подкрепа сега се изживява болезнено. Всичко това довежда до усещане, че ти с "клатят краката", не си на мястото си, не си този, които си бил, изживява ме се като жертва и тогава идва разочарованието, съмнението, страхът и депресията. Започва омагьосаният кръг, в които искаш да установиш контрол на живота си, себе си или позицията, която си заемал като провалът е твой спътник и пораженското мислене и черногледството не се отделят от теб. Всичко, което правиш е просто ужасно. И така изпаднали в такава ситуация започва ме да си задаваме въпроса какво да правя и от къде да започна? Ерискън прави едно заключение в което можем да открием много важен елемент по отношението на идентичността:" силата на идентичността има за източник "идеологически" източници(икономически, религиозни или политически; регионални или национални;) Това означава, че в основата на справянето с загубата на нашето самоопределение ние можем да се обърнем в религията си и да се научим да възприемаме себе си и света правилно и да превърнем от пасивна пораженска фигура в действащ човек който твори живота си, активно усъвършенства своето място- бит, работно място, църковни задължения или семеен статут и показва гордо своето лице това което съм Аз. И така какво библията говори за нас по този въпрос. Трябва да отбележа, че съвременните терапевти се опитват да решат човека и неговия проблем на ниво разум и съзнание, чувства, поведение, което наистина дава добри резултати. Човек с проблема си от състояние А трябва да премине забележете директно в състояние C. При християните обаче картината е малко по различна и по успешна от А човек отнася проблема към точка B( Бог) и получава резултат C. Защо? Защото вярващите имат статут като такива които са поставени "В Христос" те знаят какво Бог казва за тях и как да действат. И това е ключовото понятие за разбиране на нашата идентичност, защото само в Него ние можем да разпознаем себе си и да се открием кои сме, само в Него. Какво положение имаме и къде сме поставени? Какво означава това? И как става това? Често ми задават този въпрос. Да си "В Христос" не е някакво абстрактно понятие, което Павел използва в библията, а действително състояние т.е. ние действително сме В Него. Аз и Ти сме там сега. Защо? Защото когато се кръстихме"..., кръстихме да участваме в Исуса Христа, кръстихме се да участваме в смъртта Му? Рим. 6:3" ние се съединихме с Христос посредством кръщението в неговата смърт и възкресение, ние се кръстихме "В Него" а не просто във вода както и всеки път когато ние подхождаме към греха като, че ли сме мъртви.

Рим. 6:7 "Защото, който е умрял, той е оправдан от греха" ние преживяваме това да се сме "В Христос". Факта на умирането става посредством акт на вяра. Чрез вяра ние се отъждествяваме с Христос, включваме се в Неговата смърт и възкресение и по този начин сме в Него. Именно последиците от това ни придава някои важни прерогативи:

• Привилегии
• Положение
• Свобода
• Смисъл
• Съществуване

Какви са те?:

• Осиновение - Аз съм син на Бога; Бог е духовният ми Баща
  Гал. 3:26 Защото всички сте Божии деца чрез вяра в Исуса Христа
• Нова самоличност - Аз съм ново създание
  2 Кор. 5:17 За туй, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, [всичко] стана ново
• Гражданство - Аз съм гражданин на небето, седящ в небесните места
  Фил. 3:20 Защото нашето гражданство е на небесата, отгдето и очакваме Спасител, Господа Исуса Христа,
  Еф. 2:6 и, като ни съвъзкреси, тури ни да седим с Него в небесни места, в Христа Исуса;
• Националност - Аз съм член на избран народ, царско свещенство, свята нация, народ който Бог придоби (1Петр.2:9,10)
• Аз съм пълноценен човек - Аз имам пълнота в Христос
  Кол. 2:10 и вие имате пълнота в Него, Който е глава на всяко началство и власт. Въпроса с чувството на непълноценност е разрешен завинаги.
• Идентификация - посредством отъждествяването ми в христовата смърт и възкресение.
• Влияние - Аз съм светлина
  Мат. 5:14 Вие сте виделината на света.

Всички тези елементи са необходима част от това да имаме идентичност. Повечето емоционални проблеми се основават на определени погрешни вярвания и убеждение които не кореспондират с действителността. Когато обаче ние си "сверим часовниците" Пъзелът от тези схеми на мислене се подрежда в правилния начин и ние имаме достатъчно добра изходна позиция за да погледнем света, себе си другите от правилния ъгъл - Божият. Разбираме ли колко е важно това? Християнската концепция за положението ни в "В Христос" предлага най добрата превенция и лечение на всички душевни неразположения казвам го това от позицията на психолог. Защото съм видял как хора с прилагане на евангелието/ посредством психологическа професионална намеса / се възстановяват по успешно за разлика от други терапии. Проблемът понякога е там, че се прави отричане на истинското ни състояние, ние говорим за радост в Господа, но жалеем като без Господа, говорим за Божия мир, а живеем като че това е мит, говорим за сила от Духа, а се страхуваме като че Бог е мъртъв. Истинското то ти положение 'В Христос" ти дава и поведение. Ако религията ти е основана на поведение/ правила, норми, закони в частност, облекло, прически, музика и грим/ ти си прекъснал пъпната си връв и рано или късно ще преживееш падение. Постави себе си в Христос и тогава ще бъдеш дърво посадено до изворна река и ще даваш добри плодове. Само приемайки какво Той казва за нас чрез вяра, ще можем да се избавим от всички онези негативни чувства и вини които Сатана се опитва да ни внуши чрез хора и демони. Има успешен път и той мина през Него.