Гордън и Розенита Кристо

Съботноучилищни уроци за възрастни
Юли, август, септември 2007 г.

Яков и Рахил: труд от любов

По времето на Стария Завет, когато браковете се уговаряха от родителите, Яков и Рахил бяха пример за брак по любов. Исав също беше избирал съпругите си, но за него не е записано дали е “обичал”. Друг подобен случай на Якововия, беше Моисей. За него не се споменава, да е бил влюбен. Любовта на Яков към Рахил трябва да е била необикновена. Въпреки всичко, бракът им нямаше щастлив край. Когато Яков напусна Падан Арам 20 години след като отиде там, той придоби голямо богатство от стада. Връзката му с Рахил мина през изпитания. Въпреки че положението не винаги беше идеално, любовта им не страдаше. Тя им даде сили да изтърпят всички трудности. Ранната смърт на Рахил не отслаби любовта на Яков към нейните деца, а напротив, дори я засили.

Всичко, което можем да научим от тези двойки, е: Нашите действия и грешки имат последици.

Исаав се закле, че щом баща им Исак умре, ще убие Яков, защото му открадна благословението (Битие 27:41). Яков беше предупреден да не се жени за ханаанка, а да си вземе жена от техния род.

Изключително важно за патриарсите е било да се оженят за жена с тяхната вяра. Въпросът за брак извън семейството дори не се е обсъждал. Авраам се оженил за своята полусестра, Исаак за братовчедка си и сега Яков е известен чрез Исаак да си търси съпруга сред дъщерите на Лаван – неговите братовчедки. Авраам сериозно инструктира своя слуга да не избира жена на Исаак сред ханаанките (Битие 24:3). Исав също разбра колко отвратителни са неговите езически съпруги за Исаак, затова той отиде и се ожени за друга жена – дъщерята на неговия чичо Исмаил.

Някои хора вярват, че порочността се изразявала в брак между ангели и хора. Но Исус казва ясно в Марк 12:25, че ангелите не се женят. Други виждат злината в полигамия, практикувана от владетели на династии сред потомците на Каин. Ламех е такъв пример (Битие 4:19). Някой ще се чуди, защо полигамията се заклеймява толкова индиректно. Тълкуването помага да разберем, че вярващите наследници, “синовете на Бога”, се женеха за “дъщери на човеци”, които не бяха последователи на Бога и това беше ужасно пред Него.

Каквито и да бяха мотивите му в началото, Лаван видя в Яков изгодна сделка. Той трябваше да омъжи дъщерите си. Защо да не получи каквото може за зестра?

Зестрата в Стария Завет е била под няколко форми. Бащата може да даде на булката слугиня. Така че Сара, Ревека, Лия и Рахил се сдобиха със слугини (Битие 16:1, 24:61, 29:24, 29). От младоженеца, обаче също се очаквало да даде дарове на семейството на булката. Авраамовият слуга дава злато, сребро, скъпоценни камъни и скъпи дрехи на Ревека, както и други ценни дарове на нейната майка и на брат й Лаван. Случаят с Яков не беше такъв. Той пристига без средства и е нямал какво да предложи освен труда си, затова се съгласява да работи за Рахил седем години.

Като местен човек, Лаван имаше подкрепата на хората от града. Яков беше беглец. Като господар, Лаван прие Яков от снизхождение. В края на седемте години той все още не му беше платил. Любовта на Яков към Рахил го превръщаше в пленник на Лаван. Така че той нямаше избор, освен да се подчини коварството. Виждаме само слаб опит за протест от безпомощния млад мъж. Той трябваше да работи още седем години за Рахил, за да му бъде разрешено да се ожени за нея.

1. По какви начини това семейство допускаше семейните грешки на своите предшественици?

3. Как действията на Яков влошиха нещата?

Съревнованието между двете сестри ги накара да дадат на Яков слугинята, за да им роди синове. Когато слугинята на Рахил роди втори син, тя каза: “Силна война водих със сестра си и надвих, затова го нарекоха Нефталим” (Битие 30:8). Рахил казва на Яков: “Дай ми чада, иначе ще умра” (Битие 30:1). Тези думи са в определен смисъл иронични, защото Рахил умира при раждане (Битие 35:16-18). Когато тя роди Йосиф (името му означава “дано да добави”), тя казва: “Господ да ми прибави и друг син” (Битие 30:24). Трагично е, че раждането на вторият й син я погуби.

Историята на Лаван и Яков и неговите жени са достатъчно безсрамни. Всеки е виновен по свой начин. Дори Яков, патриархът, последователят на истинския Бог, едва ли е показал много какъв е неговия Бог. Това е просто друг библейски доклад за отчаяната ни нужда от Божията благодат.

1. Какво промени отношението на Лаван към Яков? Какъв е урокът за нас?

3. Какво беше отношението на дъщерите към техния баща? Беше ли оправдано?

Без съмнение Бог работеше в живота на Яков независимо от неговите грешки. Макар че тези грешки не бяха малки; те донесоха болка и страдание не само за него, но и за неговите любими. Кога ще се научим да мислим, преди да действаме; да разсъждаваме върху евентуалния резултат от изборите, които правим? Колко от нас биха искали “да върнат часовника” и направят нещата по друг начин? За нещастие не можем. Всичко, което можем е да не повтаряме същите грешки.

От всички грешки, които Яков направи, една от най-лошите беше специалното му отношение към Рахил. Със сигурност Лия не е била тази, която той искаше, но беше женен за нея и нямаше нищо против раждането на всички тези деца от нея.

Дори след смъртта на Рахил Яков продължи да показва своите предпочитания към децата, които тя му роди. Йосиф получи шарената дрешка (Битие 37:3), а Вениамин беше задържания от бащата, когато другите му синове отидоха за жито в Египет (Битие 42:4; 46:21).

Няма съмнение, че това донесе много страдания на семейството. Ако Яков беше живял съобразно принципите на Бога, Който следваше, колко по-добър щеше да е живота му. Това е урок за всички нас. Колко внимателни трябва да бъдем във връзките си.

Елън Уайт, Патриарси и пророци, 15 гл. – “Женитбата на Исаак” и 16 гл. – “Яков и Исав”.

“Проповядвай в живота си практичното благочестие на вярата. Нека да се види, че истината никога на унижава получателя, правейки го недодялан, страхлив и нетърпелив. Направи очевидно своето търпение, любезност, дълготърпение, състрадание и истинско благочестие; защото тези милости разкриват Бога, на Когото служим” (Елън Уайт, Евангелизъм).

1. Разисквайте по въпроса за брака с невярващ. Как трябва да постъпваме като християни, когато се окажем в подобна ситуация?

2. Какъв съвет ще дадете на някой, който е решил да сключи брак с невярващ?

3. Можем да научим много от историята, разгледана тази седмица. Какви принципи можем да извлечем от нея, които да ни помогнат да избегнем недоразуменията, появили се в това семейство?

4. Алчността е силно увлечение. Как можем да му попречим да не ни завладее?

5. Ако познавате семейна двойка с дълъг брачен живот, нека тя ви обясни ключа към щастливия брак. Какви са принципите? Какво никога не трябва да прави двойката? Какво винаги трябва да прави? Как можем да приложим тези принципи (ако са приложими) в други области на живота си?

Да, имало е проблемни семейства. Лошите последствия също са резултат от действията им. Колко е важно да се учим от техните грешки и да не следваме принципите на егоизма, алчността и ревността, които носят толкова неприятности.

Рухването на комунизма в Източна Европа остави много хора отчаяни и без пари за прехрана. Подобно на мнозина, Мария потърсила работа в друга страна. Макар че имала научна степен, започнала да работи като домашна прислужница в Близкия Изток и да се грижи за малко дете. По тамошните стандарти на прислужниците плащали малко, но въпреки това тя смятала заплатата си за много добра.

Мария и други адвентистки открили, че новата им работа, макар и физическа и често неоценявана, им дава големи възможности да споделят своята вяра. “Аз и сестрите адвентистки оставаме удивени от начина, по който Бог ни води – разказва тя. – Влизаме в домовете на богати и влиятелни хора в тази страна, грижим се за тях и за децата им и дори да не говорим езика им добре, чрез живота си можем да окажем влияние на хора, които иначе никога не биха отворили вратите си и не биха ни позволили да им говорим за Божията любов.

В тази страна повечето хора не желаят да имат нищо общо с християните или техния Бог и затова не можем да им проповядваме. Те обаче виждат Бога в живота ни и Той върши чудеса, за да отваря сърцата им за нашата вест. Някак си разбират, че не сме като другите християни. Не пием и не пушим, спазваме съботата. Много често ни казват: Вие сте като мюсюлманите и сте много близо до нас.”

В семейството, в което Мария работи, понякога целият род се събира за вечеря. След като се нахранят, сядат и разговарят за политика, а после си пийват. Една вечер, докато мъжете разговаряли, шефът на Мария я помолил да им сервира питиета. Мария учтиво отговорила, че не може да сервира алкохол. Внезапно всички в стаята притихнали и 25 лица се обърнали към нея. Шефът й останал удивен от отказа.

Тогава Мария почувствала сила в себе си да му каже: “Не сервирам алкохол, защото не пия алкохол. Това е забранено от Алах, а това, което аз не пия, не мога да предложа и на другите.” Нейният шеф поклатил глава. Тя излязла от стаята и се притеснила дали ще бъде нахокана или дори по-лошо – уволнена.

(Продължава следващата седмица)