Към Мене погледнете   
и спасени бъдете...
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 

 Адвентната българска мреж@

Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден


  Главна страница
     Седмичен урок
     Проповеди
     Молитвена група
     Опитности
      Преса
      Радио
      Телевизии
      Новини
      Новини - архив
      Обяви
      Връзки
     Библейски
     Адвентни църкви
     Залез слънце
      Книги, уроци
      Телевизия
      Видеотека
      Радио
      Аудио
      Видео
      Музика
      Презентации
      Събития
      Магазин
     Детски кът
     Разкази
     Поезия
     Статии
     Венци отговаря
Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Рубрика "Поезия"

ЖИВОТ

Кой сътворил е небесната шир?
Кой подредил е телата в безкрая?
Кой е? Аз питам, но зная - ЕДИН!
Началото сложил е, даже и краят!
При целият този технически бум
неразкрити тайни още остават,
има сложни неща за човешкия ум 
когато на Бога не се уповава!
А Бог наредил е нещата в живота
и грижи полага за всички в света,
със мисъл една Той вися на Голгота,
место да приготви ни за вечността.
А тя се намира не много далече,
усилие малко е нужно сега -
ръка подадем ли към Него и вече,
билет сме получили за вечността!
Исус ни подканя тихо, гальовно,
шепне Духът Му покана една – 
При мене ела и ще  израстваш духовно,
избереш ли живота, отхвърляш смъртта!
Избереш ли живота, избрал си ти всичко 
и това е възможно, но не в този свят,
придобил си богатство - неземно, несветско,
във Царството ново, във новия град,
където всички общуват щастливо
без страх и уплаха, без смърт и тъга
и чакаме тоз миг нетърпеливо,
да дойде по - скоро, зовеме сега!
И виждам че идва и знам, наближава,
че всичко натам върви в днешния свят,
и вземе ли злото да надделява,
на царството вечно часът вече настава!!!
Емилия Тодорова Димитрова
Мадрид, 09.06.2007
***

Новогодишно почистване

За Нова година реших - ще почистя килера!
И започнах - изхвърлих всичко излишно.
Последната капчица вяра побързах да сложа на скришно.
Изхвърлих всички нечестни приятелства, предателства грозни,
стари обиди, ограбващи ме познанства.
Неизсъхнали кърпички от скрити сълзи,
несбъднати сънища и празни мечти.

Реших - ще започна на чисто!
Ще избърша внимателно прашясали страници
от непрочетени изповеди
с болка и мъка натоварени.
Ще излъскам до бяло душата си морна,
затова изметох и амбиции разни.

Изведнъж се получи доста пространство.
И рафтовете останаха празни.
Тогава започнах да подреждам - бавно и полека.
Най-отгоре, като крехък и фин порцелан,
подредих всички мои надежди.
До тях - някой и друг бъдещ план.

После, на по-долния ред, като луксозен пакет,
сложих най-скъпите спомени.
В килера оставих, безспорно, най-важното само:
за точка опорна - едно вярно приятелско рамо.
Последно - проветрих и стана прекрасно!
А беше толкова задушно и тясно...

Илия Крушкин
***

Душата ми – бездънна яма,
погледа – в мъгла.
Кое е истина, кое – измама
не искам и да знам. Едва
поредния мираж напуснала
към друг се втурвам през глава
с надеждата за нещо истинско
и дълго, дълго зъзна след това.
След шумата на мимолетните цъфтежи,
напуканите речни корита,
след болката от празните копнежи
- единствен, Боже, Ти оставаш
като фар във маранята
и звездица в мрака,
изворче в пустинята,
което търпеливо мене чака. Докога?
Докога ще гледам трескаво миражите,
когато имам в Теб света?!

Росица Гергиева
***

ВЯРА

Някога пресъхват всички сълзи,
някога обезцветяват съвсем пеперудите,
някога се приземяват най-щури мечти,
някога се укротяват дори най-лудите.
Някога изчезват всички посоки,
някога угасват всички слънца,
някога милостивите са най-жестоки,
някога приятели протягат предателска ръка.
Някога свършва „вчера” и „утре” не се задава,
някога хоризонтът чезне
и земята под нозете поддава,
но при всяко връхлитащо „някога”
една ВЕЛИКА ЛЮБОВ неизменна остава.

Росица Гергиева
***

Благодарствена молитва

За търпението към най-коравовратната глава,
за плуването в Твоя океан на любовта,
че когато близки ме напускат, имам Твоята ръка
- благодаря!
За всяка целуната от Теб сълза,
за бурите, в които с мен вървя,
за милостта Ти, която нито миг не спря
- благодаря!
Пред Теб полагам всичко:
ум, сърце, живот, смъртта
и... моето преливащо
благодаря!

Росица Гергиева
***

Дай Му

Да се изчистиш от греха,
не можеш сам.
На Него дай това,
без гордост и без срам.

Разбойнико презрян,
де в мене спиш.
Живота разпилян,
не можеш да простиш.

Ти късно разбра,
но видя любовта...
и избра,
да видиш Вечността.
...от Голгота

hristov2300@abv.bg
София 07.08.2009 г.
***

Лицето

Лицето има си сърце,
в което дълговремие се пази,
и чака писъмце
да отговори на страха ни.

Тъй тичаме един след друг,
неведомото, грозно огледало
да счупим, като с чук,
да не остане нищо цяло.

Живота си започвай отначало
без грешки, че боли
и всичко хубаво е бяло,
защото вярата ще ни крепи.


hristov2300@abv.bg
София 03.08.2009г.
***

Мамо

Ти мамичко мен си родила.
С рожба теб Бог е дарил...
Излязъл съм с твоята сила.
Големият свят съм открил.

По стръмния път на живота,
ти бършеш сълзи всеки ден,
но Господ наш на Голгота,
пострада за теб и за мен.

От Бог съм поискал малко неща:
"В небето да бъдат не само,
мойте жена, деца и баща...
наред с приятелите, да си и ти мамо!"


hristov2300@abv.bg
18.12.2008г.
***

Прегръдката

Небе, земя, камбани,
любов , надежда, смях,
родители, деца засмяни,
усмивки, няма страх.
Живота миг смутен,
малко, кратко време,
безличен миг вменен,
когото вечността ще вземе.
Съмнения, страх, тъга.
Наведена ли е главата...
Божествен зов, ръка
ще се намесят в самотата.
Приятел, Бог, Баща,
любов, спокойствие и вяра
ще ни прегърнат с вечността
отнели цялата умора.
hristov2300@abv.bg
04.09.2009г.
***

Обичам те

Обичам те, когато си сломена
и нямаш сили даже да изстенеш.
Обичам те, когато с дни си утеснена
и нямаш път, по който да поемеш.
Обичам те, когато в самота ридаеш,
а във крило на ангел си увита.
Обичам те, дори и да не знеш,
че грижа се за болката ти скрита.
Обичам те, помни, обичам те!

Аз любовта към теб явих, когато
Моят Син за друга чаша се примоли.
Към тебе милост - сладка и богата,
към Него бе горчивата Ми воля.
Да, Аз не мога и не ще забравя,
че ти си Моя, ценна, отделена.
И никак няма да те изоставя,
защото ти си вече част от Мене.

И днес, ако нозете си опалиш
във пътя към града небесен,
не сядай и недей да жалиш!
Запей ми пак онази песен,
в която от сърце Ме хвалиш
и нека дим докосва небесата...
Ти пак вкуси Живот от Мене
и отчупи утеха за душата.
И нека Аз извърша Свойто дело
тъй, както никой друг не може -
Сам да помажа твойто чело
И нова митра да ти сложа.

С обич:
Твой Любящ Баща - Бог

***

Стихотворение

Живот изпълнен с надежда
Щом в сърцето ти любовта изгрява,
бъди сигурен, че тя ще те направлява.
Знаеш ли, че в живота винаги така става,
човек смирен ли е, той се възвишава.
Изпаднал ли е в нужда брат или сестра,
не се бави, но протегни му ти ръка.
Когато трудности и изпитания натегнат,
в тоз миг очите ти към Исус нека да погледнат.
Принципите Божии ти пази,
и чрез това успех голям ще имаш ти.
Виж небето, птиците, цветята по земята,
чрез тях Бог показва ти любовта Си и душата.
Затова, о скъпо Божие създание,
тръгни с вярата и положи старание,
в теб Христовия характер да градиш
и над Словото Му винаги да бдиш.
Той идва втори път Своите Си да прибере,
а ти дали ще бъдеш там с Него в небе?
Има слънчев лъч изпълнен със надежда,
Исус е Пътят, по който те повежда.
Тоз път може да го виждаш, че е тесен,
обаче чрез Господ вървежа ще е лесен.
Връзката ти, ако е дълбока със Христос,
не бой се, няма да останеш сляп, гол и бос.
Исус препоръчва към теб Своята любов,
затова вземи я и ще бъдеш изцяло нов.
Благодаря Ти, Господи, че навиците стари,
Ти ги промени в добрите нрави.
Помогни ми с този слънчев лъч надежда
в борбата Твоята любов победител да ме извежда.
Сега на Теб сърцето си предавам,
моля Те чрез Исус духовно да израствам.
Душата ми от тъмнината Ти извади
и с любов дари ме, благодаря Ти! Амин.

Атанаска Трендафилова
Нонвайлер, Германия
Февруари 2009 г.


***

Попрището кратко

О, Господи, животът ни какво е?
Стремеж към власт, борба за трон нетвърд!
Лъжи, измами, грохот неспокоен,
летеж към суети!... Накрая - смърт!

Пази ме Ти от устрем към успехи,
догонвани по пътя на греха!
Не ща отличия, не ща утехи,
които са петно за съвестта!

Ако на други даваш власт и сила,
на мен по-скромен жребий отреди -
да бъда като птичка лекокрила
щастлив и прост, със обич във гърди!


Не ща известност, нито чест, която
събужда завист, мъст и злъчен смях.
Дай твърд да съм в решението свято -
да не купувам щастие със грях!

Аз предпочитам тук да съм последен,
ала по Тебе да усещам глад,
и слънцето над моя покрив беден
да грее с мир, да сипе благодат!

Та щом завърша попрището кратко,
излязъл от измамната мъгла,
с мир да помоля: “Приеми ме, Татко!”
и Ти с любов да ми речеш: “Ела!”

Октомври 1975 г.

***

Скитница

Скитница – самотна, гладна.
Дошла във храма . Спи.
Сънува пита хляб и търси
вино да се сгрява,
със неми шепи моли за трохи...
Събудиха я.
Дадоха и хляб и вино.
Тя яде... пи....,
но не разбра,
че взе от тялото Христово
и кръв пролята на кръста.
Излезе вън...
и пак заскита...
Ще дири обич по света.
А Любовта ръката си подаде,
бе сляпа тя ...не Я видя.

Докосни очите ми
със нежните си пръсти,
във моята вселена
отвори врата!
Ела и тихо влез,
а после
погледни нагоре!
Ще паднат
две звезди красиви
в твоята ръка.
Не се страхувай,
няма да те парят,
за Бога само
нежно ще шептят!
Със тиха, чиста обич
сред безкрая
единствено
за твоето сърце
ще заискрят.
А ти...
Във вечността
ги съзерцавай...
но днес
почувствай ги,
за миг неповторим,
за миг, във който
ти
и аз отново
обичащи
ще се родим...

Златка Петкова, гр. Варна

***

Ангелче-пазителче

Другар невидим имам аз.
До мене той е всеки час.
Той е Ангелът ми свят - пазител,
Спътник мой и покровител.

Радва се, когато пея
звънка песен от сърце.
Плаче тъжно и неутешимо,
като правя нещо съгрешимо.

Всяка вечер давам си отчет,
За делата свършени в деня.
Знам, че може да греша,
но нали не съм сама,
с надежда пак вървя напред.

Имам Ангелче - пазителче.
То живее в моя свят.
То е с мене в студ и мраз.
То ме пази всеки час.
Падам, ставам, продължавам,
Знам, приятел верен имам аз.

Господ Бог ми прати от Небето,
Ангел свят, искрящ от белота.
Силен, верен, предан на детето
Тоз приятел учи ме на доброта.

Аз съм винаги в добри ръце,
Имам Ангел - мой пазител.
Мой приятел и учител.
Слезе като птица от небето
с най-голяма обич към детето.

Катерина Николова Велчова, 11 год.

***

Аз наведох глава...

Аз наведох глава... И разбирам, о, Господи, всичките -
леопарда ударен на смърт и свален във степта,
и цветеца, що дига в пустинята жълти цветчета
и задъхан зове и умира за капка вода.

Аз разбирам чудаците с длани и бузи посърнали,
и очи, де пожари и спомени страшни горят.
Аз разбирам безумната майка над гроба прегърнала
мъртво дете и с иконка и наниз от пламък и цвят.

Аз съм сам - бедуин. И трептя в пустошта - неизгледната,
дето идат със рев ураганът и жълтата смърт.
Аз съм бледен моряк, който пей и потъва във бездната
стиснал снопче коси и с пиринчено кръстче на гръд.

И разбирам, че моята гордост, и мъдрост, и книгите,
то бе, Господи, пламък в блатата и пролетен дим.
И че тук, във нощта, във снега и пред бездната зинала
само Твойта ръка, само Ти ми оставаш един.

О, аз плащах със кръв, дето тъпках ти волята, - Боже!
Дай ми край и прости - аз не знаех тогаз, че греша
дето тръгнах без Теб и възлюбих до смърт невъзможното,
и погубих самин свойта дива и чиста душа!

Асен Разцветников

***

Нощта шуми

Нощта шуми с крила над планината.
Снегът на бели гроздове вали.
И сгушен мълком дебне светъл вятър
там в меките люлякови мъгли.
Стоя. Насипва. Цял потънах вече.
Главата ми остана само вън.
И знам, че туй е сетната ми вечер,
и този сън - последният ми сън.
И знам, че няма връщане от тука,
но пак стоя и тръпна във нощта,
но в моя взор, заключен в ледни куки,
пак грей любов и жажда през леда.
И ето виждам сребърна одежда,
и златен кръст, и румени страни.
И сам Исус над мен глава привежда,
и буди ме, и шепне ми "Стани.
Стани и пей - душата ти е млада.
Вземи - що сляп отмина във света -
небето, зноя, синята прохлада,
ръцете и засмените уста".

Асен Разцветников

***

ПСАЛОМ

Плача за Тебе, Исусе,
затова, че ме обичаш,
без да съм достойна;
затова, че ми прощаваш,
въпреки греха ми;
затова, че ми подаваш ръка,
въпреки че Те ранявам;
затова че ме посрещаш с отворени прегръдки,
въпреки болката,
която аз Ти причинявам.

Плача от обич, Исусе,
плача, задето съм грешна,
плача, задето се поддавам на злото;
плача, задето Те боли заради мен.
Но Ти Си моята реалност.
Ти отваряш благите Си очи
и ме викаш с нежен глас.
Ти ми откриваш врати за вечен живот.
Ти ми даряваш утеха,
спокойствие и мир.

 

Благодатта Ти към мен е голяма,
изпълваш с благословения ръката ми,
огряваш с усмивка душата ми.
Ти ми даваш богатство,
като никое друго,
дарът Ти за мен е безценен.
Ти изличаваш моите грехове,
късаш примката, която ме оковава,
сваляш веригите от ръцете ми,
изгонваш бесовете от душата ми,
заменяш омразата с любов
и топлиш скърбящото ми сърце.
Заливаш с миро главата ми,
затваряш с длани очите ми
и ме пренасяш в свят на съвършенство.
Обичам Те...

Авигея

***

НЕЩО ХУБАВО

Нещо хубаво ще ти разкажа, Лети,
нещо дето не си чувала до днес,
има обич по-голяма от сърцето ти,
има място необятно за небе.
Има дом, направен само за родени,
не от хората с объркани слова,
а от Някой, Който иска да те вземе,
и да те направи Своя дъщеря.

Ти не бой се, мила, Той за теб готов е
и живота Си на кръста да даде,
и го даде без дори да си го молила,
иска само със душа да разбереш,
че така безкрайно много те обича
и без теб не иска да отиде там,
и стои отвън и чака пред вратите ти,
отвори Му, вън е адски студ сега!

Дими Фильова от гр. Монтана

***

Ръката на великия майстор
(превод)

Разпукана, прашна, издраскана цяла
с отпуснати струни цигулката стара,
в най-тъмния ъгъл захвърлена беше,
и там от години спокойно лежеше.

Съвсем безполезна, жалка, старомодна
и без да допуска, че е безподобна,
търговецът хитър се чудеше даже
каква цена ниска да за нея да каже.

Един ден той взема с усмивка любезна,
предложи за продан таз вещ непотребна.
- Един долар - викна и вдигна нагоре,
цигулката стара. - Кой дава отгоре?

- Два долара давам - обяди се някой.
- Кой друг ще добави? - подканяше всякой,
търговецът ловко. - За три я продавам!
Някой друг извика: - Три долара давам!

Но, не, стойте, спрете! - внезапно извика
търговецът бързо, видял пръв, че идва,
човек благороден с осанка красива,
с коса посребрена, с усмивка щастлива.

Той спира пред всички и лъка поема,
цигулката стара избърсва и взема,
и струните стяга. Изсвирва тогава
мелодия дивна, пречиста, богата.

О, песен тъй сладка душите омая,
сякаш ангел слязъл от небе изпя я.
Търговецът грабна веднага и вдигна
цигулката стара. Отново той викна.

- Хилядо долара! Кой друг ще добави?
- Две хиляди давам - някой се обади.
- И аз три прибавям - обади се трети.
След него четвърти и пети, и шести...

За чудо на всички настъпи промяна,
цената се качва, нараства голяма,
и някои даже не могат да схванат,
защо толкоз много хората наддават.

- Кажете ни моля, ние не разбрахме -
запитват тогава - настрана стояхме.
Какво стана тука, че толкоз внезапно,
цената се вдигна до хилядократно.

- Причината где е? Защо таз промяна
тъй бързо и чудно изведнъж настана?
Не е ли таз съща цигулката стара,
що давахте вие за три долара?

Цигулката съща, но нова цената -
търговецът каза. - Защото от ръката
на майстор божествен докосната беше,
и в нея отново животът възкресе.

Така и човекът без Бога в този свят
е стара цигулка, потънала в греховен прах.
Но Майстора небесен докоснал, човекът опростен
той става в ръката Му, бисер скъпоцен!


***

ТИ

Със песни аз ще Те прославям,
защото Ти Си ме създал
и със кръвта Си на Голгота -
от греховете отървал.

В моменти трудни ме спасяваш,
Ти чуваш моите молби,
спасение ми обещаваш,
живота ми Ти промени.

Ти раните ми излекуваш,
Ти само винаги Си с мен
и план за бъдещето имаш,
със слава, чест Си обграден.


Във плен съм на греха и злото,
капанът - сложен е пред мен,
но аз не се боя, защото
Ти винаги ще Си до мен.

Измъчват ме страдания, неволи,
около мене всичко е провал,
но Господи, Ти избави ме, моля,
защото Ти на мен Си обещал!




Мария Василева (13 год.)
***

КОГАТО БОГ МЪЛЧИ

Преди време учените откриват, че най-големите вълни са
12 метрови и съобразяват конструкциите на корабите си
с тях. В някои бури обаче пак имало разбити кораби.
По-късно учените откриват, че вълните, които са обръщали
приспособените кораби са високи 30 метра. Тези вълни нарекли
"щорм". Пред тях никой кораб не може да устои.

Моят кораб се носеше плавно в лазурни води
и лъчиста се ширеше чак до безкрай синевата,
той - обливан от светли лъчи и от топли вълни -
бе издигнал със радост високо и бодро платната.

Но се скупчиха облаци тъмни и вятър изви,
аз платната прибрах и молитва гореща изрекох
и осланях се с вяра на Господ, че пак ще спаси -
моят кораб запазвал бе Той в много бурни морета!

А високи дванадесет метра безумни вълни
ме подмятаха, блъскаха, без и за миг да починат.
Денонощно аз виках към Бога със пост и сълзи
щормът тридесет метров поне срещу мен да не вдига.

Но изправи се щорм - тази тридесет метра вълна
и със удар единствен обърна ме и разтроши ме
и завлече ме бавно към дъното с мощна ръка,
без да чува вика на сърцето ми: "Не!... Пощади ме!"

После всичко утихна.
А аз с наводнени очи
вадех жалки отломки от тъмното дъно в морето
и събрах ги на куп, изсуших, после ги изгорих -
ето корабът, който остана от мен -
прах и пепел.

прах и пепел
***

Да изваяш гълъб

Много думи гнездят премълчани в сърцето.
Само тъжно, безмълвно очите говорят
и се взират в ранената стая, където
с тъмен ключ се залостих - да не би да отворя.

Твърде често сълзите се спущат да тичат
по страните ми, без да се спрат уморено.
Този дъжд е солен и въобще не прилича
на росата, изправяща стръкче зелено.


Вместо нежна роса - тежък камък ме сгърби
или беше градушка - вече даже не помня.
Всеки удар по мен аз опитвам във гълъб
да превърна и пусна да литне свободно.

Аз опитвам, но празно е още небето -
докато излекувам сърцето ранено.
Да изваяш от камъка гълъб, помнете
трябва много любов, ала трябва и време.

Мида Бисерова
***

Откровение

Погалих вятъра, докоснал
твоето тяло в бягаща сянка
за да усетя поне някак
вкусът на череши в кървавото червено.

А ти бягаш ли като пеперуда
оставила следи във звуците
на загадъчната усмивка
без която светът не е същият.

И викам към теб, протягайки
слабата молитва
да споделиш последният шанс
на блясъка в очите ми.

Загубен търся, тайната скрила
смисъла под нежните устни,
и притихнал в трепет и очакване
желая думите от твоето мълчание.


Разкрий ми се, споделяйки
непознатия свят, в малкия залив
където котвата отдавна
търси пристанище.

Умирайки стена за парче откровение
подарено в мига на сърцето
да сбъдне залога в играта,
където двата свята се случват.

Виж ме стоя на прага ти
загледан във оня спомен,
във който светът опустява,
когато без мене си тръгваш.



аzaia_blue
гр. Севлиево, 18.06.2006г.
***

На Исус

Душата ми
красиво се извива
по обръчите на съня -
сънувам щастие
очаквано, мечтано -
сънувам Новата земя.
Изгърбвам се,
извивам се
и падам -
събудена аз още съм си тук,
но моята надежда не оставя
сърцето ми да е отчаян звук.
Тук може да ме дърпат
с грозни думи,
да ме улавят с хлъзгави лъжи,
да ме душат със погледи нечисти
и грубо да ме смазват с ругатни.
Тук може да засядам
като кораб
във плитчини от злоба и беди,
и ураган от гняв да ме връхлита,
и хорската мълва да ме гнети.
Но моята надежда е вградена
във клетките на моето сърце -
със него ще тупти докато дишам,
докато видя Новото небе.
Нозете ни ще стъпят на земята
и тя ще е желана не за туй,
че подновена в нея красотата
е по-блестяща даже от Едем -
едни очи любящи ни очакват,
едни ръце прободени за нас
протягат се с копнеж
и Бог ни казва:
"Най-после Съм
завинаги със вас!"

Росана Терзиева
***

На Исус

Сега съм щастлива,
безпаметно лека
и Твоя,
сега съм без граници -
слята със Теб във едно.
Сега съм простор,
защото във мен е Безкрайният.
Сега съм небе,
защото във мен е Исус.
Сега аз съм арфа,
и свята, и нежна мелодия
пред трона Ти горе
във слава и светлина.
Сега съм обичана,
пълна със смелост и радост,
защото сега
аз Ти принадлежа.

Росана Терзиева
***

Изслушай ме!
Понякога не мога
да стигна до брега!
Понякога
вълните ме прегръщат,
не искат да ме пуснат
и така...
Изслушай ме!
Понякога ме тегли
с водите си отчаяно назад,
изгубвам от очите си
посоката...
Изслушай ме!
Понякога съм сянка
разтворена във бледите води,
във плисъка
на облак - отражение,
под погледа
на неподвижни дни.
Изслушай ме!
Когато съм далече,
навътре, сред безкрайната вода,
Единствен Ти
ме виждаш от небето,
и, моля Те,
на помощ ми ела!

Росана Терзиева
***

Подарък от Исус

Вървях объркан, неразбиращ нищо
Но вярвах че над мен ще просветлее.
Обичах без да съм обичан
Надявах се че любовта ми грее!

Потърсих и запазих спомен
От слънчев ден и мрачна нощ останка.
Почувствах се без край самотен.
В сърцето ми наетгна тъмна сянка.

И едри капчици от дъжд
Обляха моето лице.
Дълбока бездна сякаш изведнъж
Погълна, смачка топлото сърце.

Самотен, неразбран и недостигнат
Затварях се във своя свят.
Загледан в себе си аз не разбирах
Отбягвах хората които ме ценят.

Дълбоко в себе си аз се замислих
Защо живея в този свят?
И колко редове до днес изписах,
До колко смисъл имаше от тях?

Отново пак подреждам думите.
В главата ми звучи неясен звук.
Дали да не погаля нежно струните.
На моята китара питам тук?

И ето правя го, докосвам я
Мелодията се разлива
Обхваща моя ум, а чувствата
Си в ситни нотички изливам.

Припомням си мечтите стари
Когато бях едно дете
С трептящи чувства по поляни и чукари.
Обхващах с поглед, милвах родното небе.

Сред тази девствена природа,
Лазурни сини небеса
И росни кичести поляни
Дълбока сенчеста гора.

Как аз израстнах тичайки на воля.
Откривах нови тайни всеки ден.
Как сам започнах да се моля
С мечтаещ поглед, устремен.

Тогава,знам,аз имах всичко
Сърце голямо, пълно с плам
Ум чист и две очи звездици
Усмивка търсех на кого да дам.

Мечти големи, гонещи безкрая
И две ръце променящи света.
Една душа копнееща за рая
И силен гняв към робството, гнета.

Това аз моля Боже да ми върнеш
Безценен дар нехайно пропилян
Дълбоки рани в мене да превържеш.
Разбитите си чувства ще Ти дам!

Каквото имам, всичко ще е Твое
И моля те прости ми за това.
Че аз на Твоя зов не отговорих
И дълго време скитах в самота.

Подарък скъп за мене си подготвил.
Дали аз мога нещо да ти дам?
Подкрепяш ме дори кога позорно
Аз се предавам и измръзвам сам.

Обичам Те! Това сега Ти давам.
Защото нямам друго в този свят.
Възкръсваш в мен, аз оживявам
Чрез теб обиквам своя враг и брат.

Вървя, започвам да разбирам
Над мен блести в Исус Зора.
Обичан съм и аз обичам
Почувствах жива любовта!

Във Теб е скрита мойта обич
И болката, излята в стих.
Мечтите търсещи безкрая
На Тебе всичко доверих!

И днес, когато аз Те чувствам
И вярвам че съм пак Твой син.
Води ме нежно през безкрая!
Сега, във вечността АМИН.

Ивайло Петров
***

Песен

Боже мили, ето ме. Уморена от греха, на нозете Ти стоя. Ти стопли ме с любовта Ти.

Цветовете на дъгата можеш Боже да смениш, но любовта Ти никога, никога.

Одежди царски Ти ми даде, пръстен даже ми сложи. За принцеса ме прие, горе в Твойте дворове.

Алилуя слава Тебе, Алилуя на Небе, че ме прие горе в Твойте дворове.

Камелия Гогова
***

Погибел и избавление

Понесъл е тежък кръст старец прегърбен
пристъпва с последните сили - едва,
върви той по пътя неравен и стръмен,
на своята тежка житейска съдба...

Години е носил той мълком товара
и зедно с него - надежда една,
че все пак един ден ще найде отмора,
награда за много беди и тегла!

Хе, там хоризонта се веч зазорява,
там чакат го радост и вечен живот,
До днес той ни радост, ни песен позава,
но там ще ликува, ще пее с възторг!

И колкото по към целта приближава,
умора му волята бързо ломи:
той пъшка, поти се, ту сяда, ту става
и сякаш на себе си нещо мълви:

-О, колко тежи този кръст, как убива!
Ожулени в кърви са мойте плещи...
И ето, пак хълм се на пътя издига -
О, стига! -Не мога! -Тежи ми... тежи!

Тук старецът спира, приклеква в тревата,
запредва ръкави, потрива ръце
и без да разсъди започва с теслата
да дяла от кръста парче след парче...

Наистина кръста смали се - олекна
и стареца пътя си пак продължи
и мисли си - Колко сега е по-лесно,
защо ли не сторих това от преди?

Когато и малкото хълмче прехвърли
пред него небесния град се разкри,
сърцето му радост неземна изпълни
той виждаше сбъднати свойте мечти.

Пред портите градски за миг се стъписа!
От входа го пропаст дълбока дели,
но бързо му хрумна спасителна мисъл -
той кръста за мост ще си приспособи!

И дълго той търси най-сгодното място,
пресмята, размерва за стотния път,
докато разбра, че е всичко напразно,
че кръста е къс - недостига отвъд!

Изпаднал във ужс, без всяка надежда
се тюхкаше бедният старец сега -
защо ли посегна от кръста да реже,
когато тъй близо е бил до целта?

Изправен пред прага на мрачната бездна,
той вижда че няма за него друг път:
освен в глъбините и сам да изчезне,
защото плътта бе сломила духа!

И в същото време когато понече
да свърши, се чу пронизителн звън:
на нощната маса будилник звънеше.
О, слава на Бога, че всичко бе сън.

Ал. К.
***

Молитвата ми ставаше
все по-дълбока с времето,
а думите - пресъхваща река.
Аз нямах вече повече за казване,
накрая млъкнах, стана тишина.

И се превърнах точно във обратното:
от говорител "с микрофон в ръката" -
в слушател скромен, които чака кратките,
но мъдри божии слова.

А мислехси, че трябва да говоря,
да убеждавам Бога; после осъзнах -
ушите си ще трябва да отворя.
Молитва значи разговор - разбрах.

И тъй молитва означава
не себе си да слушам запленен,
и не мълчание, а тихо да очаквам
да чуя как говори Бог със мен.

***

Чужда в чуждата земя

В града голям и шумен бях.
Наоколо реклами цветни.
Всред хората сама стоях;
богати имаше, но и несретни.

Всред тоз’ поток от хора чужди
на остров сякаш бях сама.
За тях аз бях жена ненужна -
безцелно бродеща една.

Фасадите красиви, ярки
ми казваха: "Не си оттук!"
Лъчите слънчеви и жарки
горяха кожата напук.

Дърво без корен туй е всеки,
оставил близки надалеч.
По пътищата си нелеки
причува му се родна реч.

Крака ми бродят булеварди
очи съзират страна чужда.
В Европа ил’ пък сред гепарди
любов тъй много ми е нужна.

Тогава вслушвам се в сърцето.
"Не си сама!" ми казва то.
"Аз знам местенце там където
със Бога вие сте едно.

За там копнеят и децата,
където и да са сега.
България е, знай, страната.
Това е вашата земя."

Людмила Ширкова
Щутгарт, май 2003
***
Created by ULimited®