Към Мене погледнете   
и спасени бъдете...
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 

 Адвентната българска мреж@

Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден


  Главна страница
     Седмичен урок
     Проповеди
     Молитвена група
     Опитности
      Преса
      Радио
      Телевизии
      Новини
      Новини - архив
      Обяви
      Връзки
     Библейски
     Адвентни църкви
     Залез слънце
      Книги, уроци
      Телевизия
      Видеотека
      Радио
      Аудио
      Видео
      Музика
      Презентации
      Събития
      Магазин
     Детски кът
     Разкази
     Поезия
     Статии
     Венци отговаря
Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

„Паси овцете Ми“
Първото и Второто послание на ап. Петър
Робърт Макайвър
Съботноучилищни уроци за възрастни
Април, май, юни 2017 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото
Слушайте
аудио версия на уроците от

Урок 6 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 29 април - 5 май 2017 г.

Да пострадаме за Христос


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 29 април
Стих за запаметяване:
„Защото и за това сте призовани; понеже и Христос пострада за вас и ви остави пример да вървите по Неговите стъпки“ (1 Петър 2:21).

Добре известна ни е историята за гоненията на християните от първите векове. Самата Библия, особено книгата „Деяния на апостолите“, ни позволява да надзърнем в съдбата на църквата. Гоненията, заедно със страданията, които ги следват, е определено настояща реалност в живота на християните, към които се обръща Петър.

В първа глава от Първото си послание той коментира, че „ако и за малко време да скърбите сега (ако е необходимо) в разни изпитания с цел: изпитването на вашата вяра, което е по-скъпоценно от златото, което гине, но пак се изпитва чрез огън – да излезе за хвала и слава, и почест, когато се яви Исус Христос“ (1 Петър 1:6,7). Един от последните коментари от писмото също е посветен на тази тема: „А Бог на всяка благодат, Който ви е призовал в Своята вечна слава чрез Христос Исус, ще ви усъвършенства, утвърди, укрепи и направи непоколебими, след като пострадате малко“ (1 Петър 5:10).

В това кратко Послание има не по-малко от три дълги пасажа, свързани със страданията на читателите му заради Христос (1 Петър 2:18-25, 3:13-21, 4:12-19). Следователно страданията, причинени от гонения, са една от основните теми на „Първото послание на апостол Петър“ и именно тях ще разгледаме сега.

За тази седмица прочетете:
1 Петър 1:6, 3:13-22; 2 Тимотей 3:12; 1 Петър 4:12-14; Откровение 12:17; 1 Петър 4:17-19.



Гоненията на първите християни Неделя - 30 април

Прочетете 1 Петър 1:6; 5:10. За какво говори ап. Петър и как според него те трябва да реагират при подобни обстоятелства?


През първите няколко века след Христа самият факт, че си християнин, би могъл да те застраши с угрозата от мъченическа смърт. Едно писмо, написано до римския император Траян, разкрива колко несигурен е бил животът на първите християни. Писмото е от Плиний Млади, който по времето на написването му е управител на Понт и Витиния (111-113 г.сл. Хр.) – два от районите, споменати в 1 Петър 1:1.

Плиний пише до Траян с молба за съвет относно това какво да прави с хората, обвинени в приемане на християнството. Обяснява, че е екзекутирал онези, които не са се отрекли от тази религия. Други заявили, че макар по-рано да са били християни, вече не са. Плиний им позволил да докажат невинността си, като им заповядвал да принесат тамян пред статуи на Траян и на други римски божества и да прокълнат Исус.

Поклонението пред жив император рядко се е практикувало в Рим, въпреки че в източната част на Римската империя, докъдето е адресирано Първото послание на ап. Петър, императорите разрешават, а понякога насърчават изграждането на храмове на самите тях. Някои от тези храмове имат собствени свещеници и олтари, на които се принасят жертви. Когато Плиний кара християните да докажат лоялността си към империята чрез принасяне на тамян и поклонение пред статуята на императора, той следва отдавна установена традиция в Мала Азия.

Съществуват периоди през I век, когато християните се излагат на сериозна опасност само понеже са такива. Това е особено валидно при управлението на императорите Нерон (54-68 г. сл. Хр.) и Домициан (81-96 г. сл. Хр.).

Обаче описаното в Първото послание на ап. Петър гонение е по-ограничено. Конкретните примери за него в писмото са няколко, но те включват вероятно фалшиви обвинения (1 Петър 2:12) и опозоряване, и укори (1 Петър 3:9; 4:14). Въпреки че изпитанията са жестоки, изглежда те в повечето случаи не водят до затвор или смърт, поне не в онзи момент. Въпреки това изповядването на християнството поставя вярващите в неблагоприятно положение в много важни обществени сфери от I век и те могат да пострадат заради вярата си. Затова Петър засяга този сериозен проблем, когато пише Първото си послание.




Страданията и примерът на Христос Понеделник - 1 май

Прочетете 1 Петър 3:13-22. Какво отношение трябва да имат християните към хората, които им причиняват страдания заради вярата? Каква е връзката между страданията на Исус и страданията на вярващите заради убежденията им?


Когато Петър казва „ако пострадате за правдата, блажени сте“ (1 Петър 3:14), той просто повтаря думите на Исус: „Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство“ (Матей 5:10). След това допълва, че не бива да се страхуват от хора, които ги нападат, но трябва да почитат в сърцата си Христос като Господ (1 Петър 3:15). Тази увереност в Исус, идваща от сърцето, ще прогони страха от опасността.

След това заявява, че християните винаги трябва да могат да обясняват надеждата, която имат, но да го правят по подходящ начин – със смирение и страх („страх“ понякога се превежда като „почит“; 1 Петър 3:15,16).

Апостол Петър настоява християните да не дават никакви поводи на другите да ги обвиняват. Те трябва да пазят съвестта си чиста (1 Петър 3:16). Това е важно, защото тогава онези, които обвиняват конкретен християнин, ще бъдат засрамени от безукорния живот на този, когото са посочили с пръст.

Определено няма да имаме никакви заслуги, ако страдаме като злодейци (1 Петър 3:17). А когато страдаме заради доброто и правото, тогава оказваме положително влияние. „Защото е по-добре да страдате, като вършите добро, ако такава е Божията воля, а не като вършите зло“ (1 Петър 3:17).

След това Петър използва примера на Исус. Самият Той страда заради Своята праведност; светостта и чистотата на Неговия живот са постоянен укор за хората, които Го мразят. Ако има някой, който е страдал заради добро, а не за зло, това е именно Христос.

Но Неговото страдание донася единственото средство за спасение. Той умира като Заместник за грешниците („праведният за неправедните“; 1 Петър 3:18), за да могат тези, които вярват в Него, да получат обещанието за вечен живот.


Някога случвало ли ви се е да страдате не заради лоша постъпка, а защото сте постъпили правилно? Какво се случи и какво научихте за същността на християнството и за отразяването на Христовия характер?




Огненото изпитание Вторник - 2 май

Прочетете 1 Петър 4:12-14. Защо апостол Петър казва, че не бива да се изненадват от страданията? 2 Тимотей 3:12; Йоан 15:18.


Апостол Петър пояснява, че гонението заради вярата означава участие в страданията на Христос. То не е нещо неочаквано. Точно обратното, както ще напише ап. Павел: „Но и всички, които искат да живеят благочестиво в Христос Исус, ще бъдат гонени“ (2 Тимотей 3:12). Самият Исус предупреждава Своите последователи какво ги очаква: „Тогава ще ви предадат на мъки и ще ви убият; и ще бъдете намразени от всички народи заради Моето име. И тогава мнозина ще се съблазнят и един друг ще се предадат, и един друг ще се намразят“ (Матей 24:9,10).

Според Елън Уайт „така ще бъде и с всички, които живеят благочестиво в Христос Исус. Гонения и опозоряване очакват всички, които са пропити от Духа на Христос. Начинът на преследване се променя в течение на времето, но принципът – духът, който стои в основата им – е същият, който избива избраните на Господа още от времето на Авел“ (Деяния на апостолите. Изд. „Нов живот“, София, 1992. С. 260).


Прочетете Откровение 12:17. Какво казва този стих за реалността на гоненията на християните в последните дни?


Няма съмнение, че за един верен християнин гоненията може да бъдат ежедневие, и именно това разглежда тук апостол Петър, когато предупреждава читателите си за „огненото изпитание“, което преживяват.

Огънят е подходяща метафора. Той може да бъде разрушителен, но е способен и да пречиства от нечистотии. Зависи какво гори. Къщите изгарят в огъня; среброто и златото се пречистват в него. Въпреки че човек не трябва никога целенасочено да предизвиква преследване, Бог може да го обърне в нещо добро. Затова Петър казва на читателите си: Да, гоненията са нещо лошо, но не се обезсърчавайте, като че ли са неочаквани. Продължавайте с вяра напред.


Какво бихме могли да направим, за да ободряваме, насърчаваме и дори да помагаме на хората, страдащи заради вярата?




Съдът и Божият народ Сряда - 3 май

Сравнете 1 Петър 4:17-19 с Исая 10:11,12 и Малахия 3:1-6. Какво е посланието на всички тях?


Във всички тези пасажи процесът на съда започва от Божия народ. Петър дори свързва страданията на своите читатели с Божия съд. За него те не са нищо по-малко от Божи съд, който трябва да започне от Неговия дом. „Затова и тези, които страдат по Божията воля, нека предават душите си на верния Създател, като вършат добро“ (1 Петър 4:19).


Прочетете Лука 18:1-8. Как записаното тук ни помага да разберем Божия съд?


В библейски времена съдът обикновено е нещо желано. Сцената с бедната вдовица от Лука 18:1-8 е уловила добре всеобщото отношение към съда. Жената знае, че ще спечели, ако само може да намери съдия, който да поеме случая ѝ. Няма достатъчно пари и обществено положение, за да бъде чута, но накрая убеждава съдията да я изслуша и да ѝ отдаде правото. Както казва Исус, „А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях?“. Грехът е внесъл злото в света, а Божият народ през вековете чака Бог да поправи нещата.

„А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях?“ (Откровение 15:4).


Помислете за цялото зло в света, оставало и все още оставащо безнаказано. Защо тогава идеята за справедливостта и Божият праведен съд е толкова съществена за нас като християни? Каква надежда бихте извлекли от обещанието, че ще бъде въздадена справедливост?




Вяра сред изпитания Четвъртък - 4 май

Както видяхме, апостол Петър пише на вярващи хора, които страдат заради вярата си. И както показва християнската история, нещата още повече се влошават, поне за известно време. Със сигурност много християни в следващите години са намирали утеха и успокоение в неговите думи. А несъмнено това важи и за мнозина днес.

Защо съществува страданието? Това, разбира се, е вечен въпрос. В книгата „Йов“, една от първите написани книги в Библията, ключовата тема е страданието. Всъщност ако има някой (освен Исус), който е страдал не „като убиец или крадец, или злодей, или като такъв, който се бърка в чужди работи“ (1 Петър 4:15), това е Йов. Все пак дори Бог казва за него: „Обърнал ли си внимание на слугата Ми Йов, че няма подобен на него на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото?“ (Йов 1:8). И въпреки това вижте какво понася горкият Йов не защото върши злини, а именно защото е добър!


Как тези стихове отговарят на въпроса за произхода на страданието? 1 Петър 5:8; Откровение 12:9; Откровение 2:10.


Краткият отговор е, че страдаме, защото се намираме в разгара на великата борба между Христос и Сатана. Това не е просто метафора, израз на доброто и злото в нашето естество. Съществуват истински дявол и истински Исус Христос, които водят реална битка за човечеството.


Прочетете 1 Петър 4:19. Как написаното от апостола може да ни помогне, независимо с какъв проблем се сблъскваме в този момент?


Когато страдаме, особено когато страданията не са пряка последица от наши лоши постъпки, обикновено задаваме въпроса, зададен и от Йов, отново и отново: Защо? И както често се случва, не получаваме отговор. Както казва Петър, в нашите страдания можем единствено да поверим душите си на Бога с доверие в Него, нашия „верен Създател“, и да продължаваме да „вършим добро“ (1 Петър 4:19).


Защо личното познание за Божия характер, познаването на Неговата доброта и любов към вас лично е толкова съдбоносно за християнина особено когато страда? Как всички ние можем да опознаем по-добре Бога и Неговата любов?




Разширено изучаване Петък - 5 май

Частта от урока за неделя говори за гоненията на християните. Ето един по-дълъг откъс от писмото, написано до императора за страданията, понесени от християните в онези първи векове: „(…) методът, който съблюдавам спрямо хората, които са обвинени за християни, е следният: Разпитвам ги дали са християни; ако признаят, повтарям въпроса още два пъти, добавяйки заплаха със смъртно наказание; ако държат на своето, заповядвам да бъдат екзекутирани. Защото каквото и да е тяхното вероизповедание, мога поне да бъда съвсем сигурен, че непокорството и непреклонното упорство заслужават наказание.

Тези, които отричат, че са или че някога са били християни, които повтарят след мен молитвата към божествата и се покланят с вино и тамян пред Вашата статуя, която заповядах да бъде доставена за тази цел, заедно с тези на божествата, и които накрая проклинат Христос – за които действия се твърди, че никой християнин не може да бъде принуден да извърши – тях аз сметнах за подходящо да освободя. Други, споменати по име от този информатор, отначало признаваха, че са християни, а после се отричаха; истина е, че те са били от тази вяра, но са я напуснали – някои преди около три години, други преди много, а някои даже преди двадесет и пет години. Те всички се поклониха пред Вашата статуя и образите на божествата и прокълнаха Христос“ (Писма на Плиний Млади. London: William Heinemann, 1915, book 10:96 (vol. 2, pp. 401-403)).

За разискване:

1. Кой е основният проблем пред християните, разкрит в това интересно писмо? Какви паралели откриваме тук с предстоящите събития на последните дни, разкрити в третата ангелска вест от Откровение 14:9-12? Какво ни говорят те за някои от основните въпроси във великата борба?

2. „Хората, почитащи Бога, са обвинени, че са докарали съдбите върху света, и ще бъдат смятани за причината за страшните природни бедствия и размириците, и кръвопролитията сред хората, изпълнили света с нещастия. Придружаващата последното предупреждение сила е вбесила нечестивите. Разпален е техният гняв срещу всички, които са приели вестта, и Сатана ще възбуди още повече духа на омраза и преследване“ (Уайт, Елън Г. Великата борба. Изд. „Нов живот“. С. 383). Въпреки че не знаем кога ще се случи това, как можем винаги да бъдем готови да посрещаме съпротивата срещу нашата вяра, каквато и форма да приеме тя? Кое е най-важното в нашата подготовка?


Тази събота, 06.05.2017 г., ще се молим за църкви „Мездра” и „Монтана-А”.




Created by ULimited®