Към Мене погледнете   
и спасени бъдете...
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 

 Адвентната българска мреж@

Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден


  Главна страница
     Седмичен урок
     Проповеди
     Молитвена група
     Опитности
      Преса
      Радио
      Телевизии
      Новини
      Новини - архив
      Обяви
      Връзки
     Библейски
     Адвентни църкви
     Залез слънце
      Книги, уроци
      Телевизия
      Видеотека
      Радио
      Аудио
      Видео
      Музика
      Презентации
      Събития
      Магазин
     Детски кът
     Разкази
     Поезия
     Статии
     Венци отговаря
Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

„Паси овцете Ми“
Първото и Второто послание на ап. Петър
Робърт Макайвър
Съботноучилищни уроци за възрастни
Април, май, юни 2017 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото
Слушайте
аудио версия на уроците от

Урок 13 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 17 - 23 юни 2017 г.

Основни теми в Първото и Второто послание на ап. Петър


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 17 юни
Стих за запаметяване:
„Който сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, така че като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; с Чиито рани вие оздравяхте“ (1 Петърово 2:24).

Първото и Второто послание на апостол Петър са написани с практична цел. В Първото послание големият проблем е свързан с гоненията на християните. Във Второто основната тема са фалшивите учители. Авторът пише убедително и авторитетно, докато се опитва да насърчи читателите си, както и да ги предупреди за опасностите пред тях.

Важното е, че апостолът поставя и двата проблема в теологичен контекст. Страданията, причинени от гоненията, го подтикват да разсъждава за страданията и смъртта на Исус, гарантиращи нашето спасение. Фалшивите учители ще се сблъскат с присъдата след завръщането на Христос на тази земя. Ето някои от темите, които разглежда Петър в двете си писма.


Последната седмица от тези уроци ще разгледаме по-подробно пет от темите, по които пише той: страданията на Исус, осигуряващи нашето спасение; нашата реакция спрямо вестта, че Бог ще съди нашите действия в последния съд; надеждата, която имаме, за скорошното Пришествие на Исус; редът в обществото и в църквата; и ролята на Библията като ръководство в нашия живот.


За тази седмица прочетете:
Исая 53:5,6,9; Левит 16:16-19; Левит 11:44; Римляни 13:1-7; 1 Коринтяни 14:40; 2 Тимотей 3:16



Страданията, Исус и Спасението Неделя - 18 юни

Прочетете следните пасажи и отбележете какво разкрива всеки един от тях за спасението:

1 Петрово 1:2

1 Петрово 1:8,9

1 Петрово 1:18,19

1 Петрово 2:22-25

1 Петрово 3:18


Когато Петър споменава спасението, това обикновено става в контекста на Христовите страдания като Заместник за грешниците. Например в 1 Петрово 2:22-24, където пише за страданията на Исус, използва език, който отразява Исая 53:5,6,9. Стиховете „[Исус] сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото“ и „с Чиито рани вие оздравяхте“ (1 Петрово 2:24) разкриват идеите за заместничество и жертва.

В много от жертвоприношенията, описани в еврейските Писания, грешниците донасят приносите си в храма и полагат ръце върху тях. Това действие символично прехвърля греха от грешника върху животното, което след това умира вместо грешника (Левит 4:29,30,33,34; 14:10-13). Нечистотата от греховете, натрупана на олтара, се очиства и премахва в Деня на умилостивението (Левит 16:16-19).

Кръвта на жертвата играе важна роля за изкуплението на греха. Християните са изкупени със скъпоценната кръв на Спасителя (1 Петрово 1:18,19). Павел споделя същата идея за заместничеството: Исус, Който няма никакъв грях, става грях заради нас (2 Коринтяни 5:21). Както свидетелства 1 Петрово 3:18, Христос страда за нашите грехове, праведният (Исус) – за неправедните (нас).

Също като Павел (Римляни 3:21,22), Петър подчертава нуждата от вяра. Той казва на читателите си: „Когото обичате, без да сте Го видели (…) като получавате следствието на вярата си – спасението на душите си“ (1 Петрово 1:8, 9). Спасението не се печели чрез благочестиво поведение, но ни се подарява, когато вярваме в това, което е направил Исус за нас, и Го приемаме като наш личен Спасител. Увереността ни почива в Него, а не в самите нас. Ако беше в самите нас, тогава каква сигурност бихме имали?


Защо Исус, като наш Заместник, е великата надежда за спасение? Каква утеха ви носи тази прекрасна истина?




Как трябва да живеем? Понеделник - 19 юни

Една от темите, която Петър подема по-често от всички други, се извежда чрез въпроса, зададен във 2 Петър 3:11: „И така, понеже всичко това ще се разпадне, какви трябва да сте вие в свят живот и в благочестие?“.


Прочетете следните стихове. Какво казва ап. Петър за християнското поведение? 1 Петрово 1:15-17,22; 2:1; 1 Петрово 3:8,9; 4:7-11; 2 Петрово 3:11.


Апостолът разглежда християнското поведение многократно в двете си писма, а няколко мотива се повтарят постоянно. Първо, на два пъти подчертава връзката между Божия съд и християнското поведение (1 Петрово 1:17 и 2 Петрово 3:11). Бог ще съди действията на всички. Затова християнинът трябва да живее свят живот.

Второ, няколко пъти апостолът споменава, че християните трябва да бъдат святи. В еврейската Библия нещата, които са святи, са отделени за употреба в храма (Изход 26:34; 28:36; 29:6,37) или за Божиите цели (например съботата в Битие 2:3). Всъщност Божият план е Неговият народ да бъде свят точно както Той е свят – тема, която Петър също подема (Левит 11:44; 19:2; 1 Петрово 1:15,16). Процесът на отделяне на нещо като свято се нарича „освещение“ и желанието на апостола е читателите му да бъдат осветени от Духа и послушни на Исус (1 Петрово 1:2).

Трето, Петър казва конкретни неща за поведението, подхождащо на осветените хора. Те трябва да се освободят от всякаква злоба, коварство, престореност, завист и клевети (1 Петрово 2:1). Трябва да бъдат единни по дух, в любов един към друг и смирение (1 Петрово 3:8,9). Трябва да притежават доброта, благочестие и любов (2 Петрово 1:5-7). Всъщност трябва постоянно да обичат (1 Петрово 4:7-11). Накрая подтиква слушателите си да възложат тревогите си върху Исус (1 Петрово 5:7).


Как да се научим да се насърчаваме един друг по неосъдителен начин и да живеем така, както ни призовава Петър в своите послания?




Надеждата за Второто пришествие Вторник - 20 юни

Прочетете следните стихове и отбележете какво се казва за бъдещите събития:

1 Петрово 1:4

1 Петрово 1:17

1 Петрово 4:5,6

1 Петрово 4:17

2 Петрово 3:1-10

Един от основните проблеми пред хората, които за пръв път прочитат или чуват Първото послание на Петър, са гоненията. Апостолът утешава своите читатели с мисълта, че макар животът им да е обременен с гонения, има една бъдеща награда, очакваща ги в небето – награда, която никой не може да им отнеме. Още съвсем в началото на Посланието си той споменава, че християните имат нетленно наследство, което се пази на небесата за тях (1 Петрово 1:4).

Петър подчертава две неща, които ще се случат в бъдещето: последният съд и унищожението на злото с огън. С други думи, той показва, че макар сега да понасят гонения, съдът ще въздаде справедливост и вярващите ще получат своята вечна награда.

Апостолът споменава съда в три отделни случая (1 Петър 1:17; 4:5,6,17). Той казва, че Бог-Отец съди всички хора безпристрастно според делата им (1 Петрово 1:17). Той отбелязва, че самият Исус е готов да съди живите и мъртвите (1 Петрово 4:5). Изказва любопитното твърдение, че съдът започва от Божия дом (1 Петрово 4:17).

Петър още подчертава, че „нечестивите човеци“ ще бъдат унищожени в една световна огнена буря (2 Петър 3:7).

Апостолът отделя малко внимание на проблема дали Исус наистина ще се завърне (2 Петрово 3:1-10). Изтъква, че „забавянето“ на Второто пришествие на Исус дава възможност на повече хора да се покаят и да бъдат спасени. Също така заявява, че сигурността на бъдещия съд трябва да убеди всеки да живее свят и безукорен живот.

Затова, колкото и да набляга на практичния християнски живот тук и сега, той постоянно напомня на читателите си за бъдещата очаквана надежда. Накратко, каквито и да са моментните обстоятелства, християните трябва да вървят смело напред с вяра и послушание.


Защо вие също трябва да вървите смело напред с вяра и послушание независимо от обстоятелствата? Какъв друг избор имате?




Ред в обществото и в църквата Сряда - 21 юни

Прочетете следните пасажи. Какво казва в тези стихове апостол Петър за ролята на ръководителите както в държавата, така и в църквата, и какво трябва да бъде отношението на християните и към двете съсловия? Как следва да прилагаме думите му към нашите обстоятелства днес, където и да живеем?

1 Петрово 2:11-21

1 Петрово 5:1-5


Апостол Петър живее в период, когато християните понасят гонения от държавата и религиозните власти. Ето защо това, което той и ап. Павел казват за подходящата роля на гражданските власти, е толкова важно (1 Петрово 2:13-17; Римляни 13:1-7). За Петър и Павел светската власт е поставена от самия Бог, за да възпира хората, желаещи да вършат зло. Разбира се, има периоди, когато властващите може и да създават проблеми. Християните преживяват нещо подобно по времето на Петър и нещата ще се влошават през следващите десетилетия.

Но принципът тук е, че добрата власт ще пази закона, реда и безопасността. Дори днес има примери за нарушаване на закона и реда, а човек би могъл да отчете отчаяната нужда от далновидно управление. Истината е, че добрата власт е едно от благословенията, които Бог е дал на човешкия род.

Петър определено потвърждава убеждението на Павел, че доброто църковно управление също е важно. Апостол Павел настоява: „Обаче нека всичко става с приличие и ред“ (1 Коринтяни 14:40) на църковните богослужения. Петър също така моли църковните водачи да „пасете Божието стадо, което е между вас“ (1 Петър 5:2). Те трябва да правят това със смирение и загриженост. Местните църкви трябва да бъдат добре ръководени. Добрите лидери имат идеи за бъдещето и осигуряват приемственост, освен това дават възможност на другите да упражняват духовните си дарби за Божия слава.


Първото послание на ап. Петър 5:5 казва, че трябва да се обличате със смирение един към друг. Как да се научим на това? Какво можете самите вие да направите, за да прилагате наученото във взаимоотношенията си с другите?




Писанието – на първо място Четвъртък - 22 юни

Прочетете следните пасажи. Какво казват те за Библията и как ни помагат да разберем днес каква трябва да бъде нейната роля в живота и вярата ни?

1 Петрово 1:10-12

2 Петрово 1:16-20

2 Петрово 3:2

2 Петрово 3:16


Във Второто си послание Петър се изправя смело срещу фалшивите учители. Той насочва читателите си към два източника на авторитет, когато казва: „За да помните думите, изговорени отнапред от светите пророци, и заповедта на Господа Спасителя, дадена чрез изпратените при вас апостоли“ (2 Петър 3:2). Днес прибягваме до същия източник – думите на „светите пророци“ от Стария Завет. Вече нямаме достъп до живите апостоли, разбира се, но в известен смисъл имаме нещо по-добро: тяхното боговдъхновено свидетелство, разкрито в Новия Завет. Матей, Марк, Лука и Йоан са ни оставили окончателната история за живота, смъртта и възкресението на Исус. В Деяния на апостолите са ни оставени разказите за делата на апостолите. И ние наистина можем да прочетем боговдъхновените думи от самите тях. Павел категорично потвърждава авторитета на Божието Слово (2 Тимотей 3:16). Петър насочва читателите си към Библията като източник на доктринален и морален авторитет.

Във 2 Петрово 3:16 апостолът предупреждава читателите си, че макар Свещеното Писание да е източник на истина, без внимателно обмисляне на вестта, която Светият Дух иска ние да разберем, самият източник на истината може да бъде разбран неправилно и това да доведе до сериозни последици.

Неговите думи трябва да ни напомнят за основните принципи при изучаване на Библията. Трябва да четем Божието Слово само с молитва. Да го изследваме, като имаме предвид контекста в рамките на главата, книгата и на цялата Библия. За какво конкретно говори авторът, когато пише? Трябва да го четем в светлината на историческите обстоятелства, в които е написано (в случая с 1 и 2 послание на ап. Петър това е Римската империя от I век). Трябва да го четем, търсейки духовно прозрение и със съзнанието, че спасението чрез жертвената смърт на Христос е в центъра на библейската вест (1 Петрово 1:10-12). Накрая, трябва да го четем в контекста на собствения ни живот. Каква истина желае Бог да приемем? Как да приложим Писаното Слово в нашия живот по такъв начин, че да даваме положителен принос за Божието царство?




Разширено изучаване Петък - 23 юни

Въпреки множеството им теологични приложения, писмата на Петър поставят силно ударение върху християнския живот и по въпроса как трябва да се отнасяме един към друг. С други думи, да, трябва да познаваме истината такава, каквато е в Исус. Но също толкова важно е и да я живеем. Още съвсем в началото чуваме тези впечатляващи думи: „Понеже сте очистили душите си, като сте се покорили на истината, която докарва до нелицемерно братолюбие, обичайте се един друг горещо, от сърце“ (1 Петър 1:22). Забележете как той свързва очистването на душите с послушанието към истината. Истината ни променя, превръща ни в хора, които се обичат силно и „от сърце“. Послушанието, очистването на сърцето и любовта – тези трите са свързани едно с друго. Това е идеалът, към който трябва да се стремим. Можете ли да си представите колко различен би бил нашият живот и църквите ни, ако изпълнявахме тази заповед? Помислете как би се отразило това, ако не върху друго, то върху църковното единство. „Братя, ще носите ли в себе си духа на Христос, когато се връщате в домовете и църквите си? Ще отхвърлите ли неверието и критиката? Наближава време, когато повече от всякога трябва да се стремим да напредваме заедно, да работим в единство. Единството носи сила. Разногласията и разделенията причиняват само слабост“ (Уайт, Елън Г. Избрани вести. Изд. „Нов живот“. Т. 2. С. 410).

За разискване:

1. Във 2 Петрово 3:12 апостолът пише, че трябва да очакваме и ускоряваме (Нов превод на крал Джеймс) „идването на Божия ден, когато небето възпламенено ще се разпадне и стихиите нажежени ще се стопят“. Какво има предвид с думите, че трябва да „ускоряваме“ Божия ден? Как бихме могли да ускоряваме този ден, т.е. Второто пришествие?

2. Знаем, че природата е „втората“ Божия книга. За съжаление, както и първата Божия книга (Библията), тази втора книга може също да бъде тълкувана неправилно. Например за много хора идеята за план и цел е зачеркната от природата и е заместена с Дарвиновата представа за случайни мутации и естествен подбор. Казва ни се, че светът всъщност не е резултат от някакъв план; по-скоро само така ни изглежда. Тогава как да четем и тълкуваме тази втора книга правилно? Доколко ограничено разкрива тя Бога? С какво може да ни помогне първата Книга, за да разберем правилно втората? Какво се случва, когато нашето тълкувание на природата, втората книга, противоречи на тълкуванието на първата, Библията? Къде е проблемът?


Тази събота, 24.06.2017 г., ще се молим за църкви „Попово” и „Поморие”.




Разказ
Майка на мнозина – Част 3

Пасторът в родния град на Пиер ни каза, че църквата планира да проведе евангелизаторски събрания в скоро време, и Пиер обеща да ги посети. След време пасторът ни съобщи, че Пиер е бил кръстен и посещава църквата редовно. Още една изгубена овца бе намерила пътя към дома. Други момчета в групата напуснаха града с обещанието да се приберат у дома.

Продължих да се срещам с момчетата, които бяха останали. Те се обединиха в група, която не допуска нови момчета да се присъединят към нас. Често ме предупреждаваха. „Мама, внимавай с това момче там. Не му вярвай. Сигурно ще се опита да ти открадне чантата.“ Но въпреки усилията ми да ме пазят от новодошли, не след дълго групата нарасна от 15 на повече от 30 души.

За мене ставаше все по-трудно да приготвям хубава храна за всички тях веднъж седмично. Не можех да си позволя толкова много продукти или времето, за да ги приготвя. Сърцето ме болеше за тези момчета, но не можех да продължа да ги изхранвам. Понякога и други предлагаха помощта си, но основната работа оставаше за мене. Най-накрая им казах, че не мога да продължавам да ги снабдявам с храна. Продължих да се срещам с тях редовно и всеки път, когато ме виждаха в града, те ме наричаха „мамо“. Продължих да се моля за тях и да искам от Бога да им говори, за да се подготвят да Го се срещнат с Него на небето, където винаги има храна на масата.


* Анастатие Нда е библейски работник в Яунде, Камерун. Тя работи усилено и сред проститутките в града, като им предлага надежда за по-добър живот и бъдеще на небето. Няколко от жените, както и нейните момчета, са предали сърцата си на Господа.

Created by ULimited®