Към Мене погледнете   
и спасени бъдете...
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 

 Адвентната българска мреж@

Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден


  Главна страница
     Седмичен урок
     Проповеди
     Молитвена група
     Опитности
      Преса
      Радио
      Телевизии
      Новини
      Новини - архив
      Обяви
      Връзки
     Библейски
     Адвентни църкви
     Залез слънце
      Книги, уроци
      Телевизия
      Видеотека
      Радио
      Аудио
      Видео
      Музика
      Презентации
      Събития
      Магазин
     Детски кът
     Разкази
     Поезия
     Статии
     Венци отговаря
Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

ЕВАНГЕЛИЕТО В
„ПОСЛАНИЕТО КЪМ ГАЛАТЯНИТЕ“
Карл Козерт
Съботноучилищни уроци за възрастни
Юли, август, септември 2017 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото

Урок 9 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 19 - 25 август 2017 г.

Пастирският призив на Павел


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 19 август
Стих за запаметяване:
„Моля ви се, братя, станете като мене, защото и аз станах като вас“ (Галатяни 4:12).

Както видяхме досега, Павел никак не се церемони с галатяните. Силните му думи обаче просто отразяват боговдъхновената загриженост за духовното благополучие на църквата, която е основал. Освен съдбоносния теологичен въпрос, с който се занимава, „Посланието към галатяните“ в по-широк смисъл разкрива и колко важни са доктрините. Ако това, в което вярвахме, не беше чак толкова важно, ако истинността на доктрината нямаше чак толкова голямо значение, защо тогава апостолът би бил толкова ревностен, толкова безкомпромисен в писмото си? Истината е, че определено това, в което вярваме, има огромно значение особено що се отнася до цялото евангелие.


В Галатяни 4:12-20 Павел продължава коментара си, макар че променя подхода, поне мъничко. Вече е изложил доста изчерпателни и теологично сложни аргументи, за да убеди галатяните в заблудите им, а сега отправя един по-личен, по-пастирски призив. За разлика от фалшивите учители, които не се интересуват истински от галатяните, Павел проявява искрената загриженост, тревога, надежда и любов на пастира към непокорното му стадо. Той не просто поправя теологията, а се опитва да служи на хората, които обича.


За тази седмица прочетете:
Галатяни 4:12-20; 1 Коринтяни 11:1; Филипяни 3:17; 1 Коринтяни 9:19-23; 2 Коринтяни 4:7-12



Сърцето на Павел Неделя - 20 август

Прочетете Галатяни 4:12-20. Кое подбужда Павел да отправи своята вест в тези стихове?


Първоначалният признак за тревогата, която тежи на сърцето на Павел, е личният призив в стих 12. Този призив идва веднага след настоятелната му молба галатяните да станат като него. Значението на думата „умолявам“ или „моля настоятелно“, за съжаление, не може да бъде предадена изцяло в преводите. Гръцката дума е deomai. Макар че може да бъде преведена като „настоявам“ или „умолявам“, гръцката дума носи нотка на отчаяние (2 Коринтяни 5:20; 8:4; 10:2). Всъщност Павел казва: „Моля ви на колене!“.

Тревогата на апостола не е свързана само с теологичните понятия и доктриналните разбирания. Сърцето му е обвързано с живота на хората, които е довел при Христос чрез своето служене. Счита себе си за повече от просто приятел; той е техен духовен баща, а те са негови деца. Нещо повече, Павел сравнява безпокойството си за галатяните с притесненията и болките на родилка (Галатяни 4:19). Павел е смятал, че предишните му „родилни болки“ са били достатъчни за тяхното „безопасно раждане“, когато е основал църквата. Но сега, когато галатяните са се отклонили от истината, той преживява отново тези родилни болки за тяхното добро.


Каква цел си е поставил Павел за галатяните? Какъв резултат иска да види от всичките си „родилни болки“ за тях? Галатяни 4:19.


След като е описал галатяните като оформени в утробата, сега апостолът говори за тях така, сякаш самите те са майки, очакващи раждането. Думата, преведена като „изобрази“, се използва в медицината за развитието на зародиша. Чрез тази метафора Павел описва какво означава да бъдем християни както поотделно, така и общо като църква. Да бъдеш последовател на Христос е нещо повече от обикновена изповед на вяра; то включва радикално преобразяване по образа на Христос. Павел не „търси някакви незначителни промени в галатяните, а това преобразяване, при което, като гледа тях, ще вижда Христос“ (Leon Morris. Galatians. Downers Grove, III.: InterVarsity Press, 1996, p. 142).


Къде виждате характера на Христос изобразен в живота ви? В кои сфери все още трябва чувствително да израснете?




Предизвикателството на промяната Понеделник - 21 август

Прочетете 1 Коринтяни 11:1; Филипяни 3:17; 2 Солунци 3:7-9 и Деяния 26:28,29. Какво казва тук Павел, като отражение на Галатяни 4:12? Как трябва да разбираме идеята му?


Няколко пъти в писмата си апостолът насърчава християните да подражават на неговото поведение. Във всяка ситуация той се представя като авторитетен образец, който вярващите трябва да следват. Във 2 Солунци 3:7-9 дава себе си за пример как вярващите в Солун трябва да работят, за да изкарват прехраната си, а да не бъдат товар за останалите. В 1 Коринтяни 11:1 апостолът призовава коринтяните да му подражават, като поставят добруването на другите на първо място. Тревогата му в „Посланието към галатяните“ изглежда малко по-различна.

В Галатяни 4:12 той не иска от галатяните да му подражават; вместо това иска те да „станат“ като него – говори за състояние, а не за действия. Защо? Проблемът в Галатия не е неетично поведение или нечестив начин на живот, както в коринтската църква. Въпросът в Галатия се корени в същността на самото християнство. А това е свързано повече със „състояние“, отколкото с „поведение“. Павел не ги кара да постъпват като него, а да бъдат като него. Същите думи от Галатяни 4:12 срещаме и в призива на апостола към Ирод Агрипа II в Деяния 26:29, където Павел пише: „Бих се молил на Бога, така че, било с малко, било с много, не само ти, но и всички, които ме слушат днес, да станат такива, какъвто съм аз, но без тези окови“ (курсивът е на автора). С други думи, Павел говори за християнската си опитност, основана единствено върху Христос; с вяра, която разчита на Христовото дело в него, а не на собствените си дела според закона. Галатяните отдават по-голямо значение на своите дела, отколкото на идентичността си в Христос.

Въпреки че апостолът не споменава конкретно в какво желае галатяните да станат като него, контекстът на ситуацията в Галатия показва, че това не е общо свидетелство, което да обхваща всеки аспект и подробност от живота му. Тъй като е загрижен поради тяхната законническата религия, със сигурност има предвид прекрасната любов, радост, свобода и увереност в спасението, които е намерил в Христос. В светлината на удивителното чудо Христос той се е научил да смята всичко за измет (Филипяни 3:5-9) – и копнее галатяните да преживеят същата опитност.


Имате ли някой познат (освен Исус), който е добър пример за вас? Ако да, кои качества на този човек смятате за образцови и как бихте могли повече да проявявате тези качества в своя живот?




Аз станах като вас Вторник - 22 август

Прочетете 1 Коринтяни 9:19-23. Кое в думите на Павел може да ни помогне по-добре да разберем идеята му във втората част от Галатяни 4:12? Вж. Деяния 17:16-34; 1 Коринтяни 8:8-13; Галатяни 2:11-14.


Галатяни 4:12 може да звучи малко объркващо. Защо галатяните да стават като Павел, щом той вече е станал като тях?

Както видяхме вчера, апостол Павел желае те да станат като него в пълната му вяра и доверие в цялостното спасително дело на Христос. Неговият коментар, че те трябва да станат като него, напомня за това как той, макар и евреин, е станал като езичник „без закон“, за да достигне езичниците сред тях с евангелието. Като най-великият мисионер за езическия свят, той се е научил да проповядва евангелието както на евреи, така и на езичници. Всъщност според 1 Коринтяни 9:19-23 методът на Павел се променя в зависимост от хората, които се опитва да достигне, въпреки че евангелието си остава едно и също.

„Павел е пионер в това, което днес наричаме контекстуализация – нуждата да се предава евангелието по такъв начин, че да съответства на средата на хората, към които е отправено“ (Timothy George. The New American Commentary: Galatians. Nashville, Tenn.: Broadman & Holman Publishers, 1994, p. 321).

Коментарите на Павел в 1 Коринтяни 9:21 показват, че той смята, че има граници на това доколко далеч в контекстуализацията на евангелието трябва да стига човек. Например споменава, че макар да е свободен да достига по различен начин до евреи и езичници, тази свобода не включва правото да живее без закон, защото християните са под „закона на Христос“.

Въпреки че контекстуализацията невинаги е лесна, „ако успеем да отделим сърцевината на евангелието от нейния културен пашкул, да контекстуализираме вестта на Христос, без да правим компромис със съдържанието, ние също би трябвало да станем подражатели на Павел“ (Timothy George. Galatians, pp. 321, 322).


Толкова е лесно да правим компромиси, нали? Понякога колкото по-дълго човек е бил християнин, толкова по-лесно му е да ги допуска. Защо се случва така? Бъдете честни спрямо себе си. До каква степен е проникнал компромисът в живота ви и по какъв начин го оправдавате? Как бихте могли да сложите точка на това там, където се налага?




Тогава и сега Сряда - 23 август

Отношенията между Павел и вярващите в Галатия невинаги са били толкова тягостни и охладнели, каквито са станали сега. Всъщност, щом апостолът си спомня времето, когато за пръв път е проповядвал евангелието там, той с въодушевление говори колко добре са се държали те с него. Какво се е объркало?


Кое събитие изглежда е накарало Павел да реши да проповядва евангелието в Галатия? Галатяни 4:13.


Явно отначало апостолът не е мислел да проповядва евангелието в Галатия. Някаква болест обаче го наляга по време на пътуването и го принуждава или да остане по-дълго в Галатия, отколкото е възнамерявал, или да пътува дотам, за да се лекува. Не се знае каква точно е тази тайнствена болест. Някои предполагат, че се заразява с малария; други (въз основа на думите на апостола, че галатяните са готови да си извадят очите и да му ги дадат) предполагат, че може да е болест на очите. Това заболяване може също да е свързано и с „тръна в плътта“, който споменава във 2 Коринтяни 12:7-9.

От каквото и да е боледувал Павел, разбираме, че то е било толкова неприятно, че се е превърнало в изпитание за галатяните. В свят, където болестта често се смята за признак на Божествено проклятие (Йоан 9:1,2; Лука 13:1-4), заболяването на Павел лесно би могло да стане извинение за галатяните да отхвърлят както него, така и вестта му. Но те го приемат с цяло сърце. Защо? Защото сърцата им са стоплени от проповедите за Кръста (Галатяни 3:1) и убеждението на Светия Дух. И сега каква причина биха могли да изтъкнат за промяната в отношението си?


По какви причини Бог може да е допуснал страданията на Павел? Как би могъл апостолът да служи на другите, ако е зает със собствените си проблеми? Римляни 8:28; 2 Коринтяни 4:7-12; 12:7-10.


Каквато и да е била болестта на Павел, определено е била сериозна и той би могъл лесно да я използва като оправдание или да обвини Бога за проблемите си, или просто да се откаже да разгласява евангелието. Но той не прави нито едното, нито другото. Вместо да допусне тази ситуация напълно да изчерпи жизнените му сили, Павел я използва като възможност да се облегне още по-силно на Божията благодат. „Колко често Бог използва неблагоприятните житейски обстоятелства – болест, гонения, бедност, дори природни бедствия и необясними трагедии – като случаи да покаже Своята милост и благодат и като средство за напредъка на евангелието“ (Timothy Georgе. Galatians. P. 323, 324).


Как можете да се научите в изпитания и страдания да разчитате още повече на Господа? Какви са алтернативите?




Да говорим истината Четвъртък - 24 август

Прочетете Галатяни 4:16. Какво важно свидетелство изрича тук Павел? Преживявали ли сте нещо подобно? Йоан 3:19; Матей 26:64,65; Йеремия 36:17-23.


Изразът „казвам ти истината“ често е натоварен с отрицателен смисъл, особено в наши дни, когато може да бъде възприет като остра, необуздана, унищожителна тактика да кажем на някого фактите, независимо колко неприятни или нежелани могат да бъдат те. Ако не бяха коментарите на Павел в Галатяни 4:12-20 и на още няколко различни места в писмото му, човек би могъл да стигне до погрешния извод, че интересът на Павел към истината на евангелието е по-силен от любовта му. Обаче, както видяхме, макар апостолът да има голямо желание галатяните да научат „истината на евангелието“ (Галатяни 2:5, 14), това желание е мотивирано от любовта му към тях. Кой не е изпитвал на свой гръб колко болезнено може да бъде изобличаването на някого, или да му се кажат в очите истини, които по никакъв начин не би желал да чуе? Ние го правим, защото сме загрижени за човека, а не защото искаме да му причиним болка, макар че понякога непосредственият резултат от нашите думи е обида или дори гняв и негодувание срещу нас. Въпреки всичко ние го правим, защото знаем, че именно това трябва да чуе той, независимо колко много не му се иска да го чуе.


Какво казва Павел в Галатяни 4:17-20 за хората, на които се противопоставя? Какво още оспорва освен тяхната теология?


За разлика от прямотата на евангелието, с която Павел вероятно рискува да си навлече яростта на галатяните, неговите противници с всички сили се домогват до благосклонността им не заради любов към самите галатяни, а поради свои лични егоистични мотиви. Не е ясно какво точно има предвид апостолът, когато казва, че неговите опоненти „искат да ви отлъчат“, макар че това може да е опит да лишат галатяните от привилегиите на евангелието, докато първо не се обрежат.


Помислете за случай, когато вашите думи, макар и истинни, и на място, са породили у някого гняв спрямо вас. Какво научихте от това преживяване, което би могло да ви помогне следващия път, когато трябва да направите нещо подобно?




Разширено изучаване Петък - 25 август

„В галатийските църкви евангелската вест е заменена с явни, крещящи заблуди. Христос, истинската основа на вярата, е на практика отречен заради отживелите церемонии на юдаизма. Апостолът разбира, че за да бъдат вярващите в Галатия предпазени от застрашаващите ги опасни влияния, трябва да бъдат предприети най-решителни мерки, трябва да бъде дадено най-остро предупреждение.

Важен урок, който всеки служител на Христос следва да научи, е да нагажда работата си към положението на хората, на които желае да служи. Необходими са както нежност и търпение, така и решителност и твърдост, но трябва да се прилагат с необходимата мъдрост. Мъдрото отношение към различни начини на мислене, при различни обстоятелства и условия, е работа, която изисква мъдрост и преценка, просветени и осветени от Божия Дух (…)

Павел умолява хората, които някога са преживели в живота си Божията сила, да се върнат към първата си любов в евангелската истина. С необорими аргументи той представя пред тях привилегията да станат свободни мъже и жени в Христос, чрез Чиято изкупителна благодат всички хора, които Му се предадат напълно, са облечени в дрехата на Неговата праведност. Той защитава разбирането, че всяка душа, която иска да бъде спасена, трябва да преживее истинска, лична опитност в Божиите неща.

Силните призивни думи на апостола не са безплодни. Светият Дух заработва с пълна сила и много от хората, отклонили се по криви пътеки, се връщат към първоначалната си вяра в евангелието. Оттогава насетне те застават твърди в свободата, която им е дал Христос“ (Уайт, Е. Деяния на апостолите. София: Нов живот, 1992, с. 172, 173).

За разискване:

1. Помислете по въпроса за страданието и как Бог би могъл да го използва. Как се справяме със ситуации, в които изглежда, че от страданията не е произлязло нищо добро?

2. Обсъдете идеята за това как се изобразява Христос в нас. Какво на практика означава това? Как да разберем дали се случва и в нас? Как да не се обезсърчаваме, ако не става толкова бързо, колкото го очакваме?


Резюме: След като изтъква доста подробни и теологично издържани аргументи, сега Павел отправя по-личен и емоционален призив към галатяните. Умолява ги да послушат съветите му, като им напомня за добрите отношения, които са изградили в миналото, и за искрената любов и загриженост, които изпитва към тях като техен духовен родител.


Тази събота, 26.08.2017 г., ще се молим за църкви „Смолян” и „Сопот”.




Разказ
Радостно утро – Част 1

Мери плачела до пътя близо до дома си и люлеела на ръце малкия си син. Той боледувал още от раждането си. Мери го водела при много лекари, но все още страдал от ужасни пристъпи на кашлица. На два пъти го приемали в болница, но дори и най-силните антибиотици не можели да спрат кашлицата. Последният лекар предписал рентгенова снимка и лабораторни изследвания. Мери обаче не разполагала с повече пари.

Цели три месеца съпругът й, който бил дърводелец, не можел да намери работа. Взели назаем хиляди рупии, за да си плащат наема и да си купуват храна. Животът изглеждал безнадежден. Съпругът й изпаднал в отчаяние. Чувствал се неспособен да се грижи за семейството си. Не виждал друг изход, освен всички да прекратят жалкото си съществуване. Когато предложил да се самоубият, тя се разгневила, но колкото повече трудностите се увеличавали, толкова по-склонна била да мисли, че това е единственият изход.

Когато малкото момче се събудило от нов пристъп на кашлица, Мери видяла, че съседката й Мадеш идва към нея. Мадеш се спряла при вида на плачещата жена. „Какво става?“, попитала тя нежно.

„Пак Даниел – отговорила Мери. – Все още е болен, а ние нямаме никакви пари.“ Мадеш знаела за проблемите на семейството, тъй като ги била посещавала няколко пъти след раждането на детето и се опитвала да им помогне. Също така се молела за тях.

„Не се безпокой – отвърнала Мадеш. – Исус може да помогне. Ела на църква с мене и пасторът ще се помоли за вас.“ Денят бил събота и Мадеш се била запътила към църквата.

Мери не казала нищо. Избърсала сълзите си и последвала Мадеш. Когато стигнали до църквата, пасторът ги посрещнал радушно. След като Мадеш му разказала за проблемите на Мери, той я увери, че ще се помоли за сина й след богослужението.

Мери стояла безмълвна по време на съботното училище. Никога преди не била виждала такава служба. Даниел спял в ръцете й. Изслушала и проповедта на пастора, чудейки се дали той ще й даде някакво лекарство за детето.

След края на богослужението Мери останала на стола си в очакване. Пасторът се ръкувал с излизащите, върнал се в салона и седнал до Мери. Поставил ръка върху главата на Даниел и се помолил Бог да изцели детето и да покаже Своята мощ на семейството. След това й дал плик с билки и обяснил как да ги смеси с мед или вода и да ги дава на момчето.

Мадеш насърчавала Мери по пътя за дома. В къщата на Мери Мадеш смесила билките с топла вода, тъй като семейството нямало мед. Те дали от сместа на малкия Дениел. Мадеш се помолила с Мери и си тръгнала.

Продължението следва.



Created by ULimited®