Към Мене погледнете   
и спасени бъдете...
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 

 Адвентната българска мреж@

Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден


  Главна страница
     Седмичен урок
     Проповеди
     Молитвена група
     Опитности
      Преса
      Радио
      Телевизии
      Новини
      Новини - архив
      Обяви
      Връзки
     Библейски
     Адвентни църкви
     Залез слънце
      Книги, уроци
      Телевизия
      Видеотека
      Радио
      Аудио
      Видео
      Музика
      Презентации
      Събития
      Магазин
     Детски кът
     Разкази
     Поезия
     Статии
     Венци отговаря
Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

СПАСЕНИЕ ЕДИНСТВЕНО ЧРЕЗ ВЯРА: ПОСЛАНИЕТО КЪМ РИМЛЯНИТЕ Екип на Отдел "Съботно училище" при ГК
Съботноучилищни уроци за възрастни
Октомври, ноември, декември 2017 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото

Урок 11 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 9 - 15 декември 2017 г.

Избраните


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 9 декември
Стих за запаметяване:
„И тъй, казвам: Отхвърлил ли е Бог Своите люде? Да не бъде! Защото и аз съм израилтянин, от Авраамовото потомство, от Вениаминовото племе“ (Римляни 11:1).

Урокът през тази седмица разглежда Римляни, 10 и 11 гл., като вниманието ни ще бъде насочено специално към глава 11. Важно е да прочетете и двете глави в тяхната цялост, за да продължите да следвате хода на разсъжденията на Павел.

Тези две глави са били и остават фокусна точка на множество дебати. Но едно изпъква във всички тях – и то е Божията любов към човека и огромното Му желание да види цялото човечество спасено. Не съществува колективно отхвърляне от спасението. Римляни, 10 глава съвсем ясно представя, че „няма разлика между юдеин и грък” (Римляни 10:12) – всички са грешници и всички се нуждаят от Божията благодат, дадена на света чрез Исус Христос. Благодатта достига до всички – не по националност, не по рождение и не по дела от закона, а чрез вяра в Исус, Който е умрял като Заместник на грешниците по целия свят. Ролите може да се сменят, но основният спасителен план – никога.


Павел продължава с тази тема в глава 11. Както посочихме по-рано, тук е важно да разберем, че когато апостолът говори за избиране и призоваване, въпросът на дневен ред не е спасението; въпросът е ролята в Божия план за достигане на света. Нито една група не е била отхвърлена за спасение. Проблемът никога не се е състоял в това. Напротив, след Кръста и след представянето на благовестието пред езичниците, особено чрез Павел, ранните движения на вярващите – и евреи, и езичници – се заемат да евангелизират света.


За тази седмица прочетете:
Римляни, 10 и 11 гл.



Христос и законът Неделя - 10 декември

Прочетете Римляни 10:1-4. Като не забравяте всичко, казано дотук, каква вест ни се разкрива? Как бихме могли ние днес да изпаднем в опасността да се стремим към разчитане на нашата „собствена праведност”?


Законничеството може да приеме много форми, някои по-фини от останалите. Тези, които гледат към самите себе си, към своите постъпки, към своето хранене, към стриктното си спазване на съботата, към всички лоши неща, които не вършат, или добрите, които са извършили – или дори най-добрите си намерения – изпадат в капана на законничеството. Всеки миг от живота ни трябва да не изпускаме от своя поглед светостта на Бога в контраст с нашата греховност; това е най-сигурният начин за предпазване на самите нас от мисленето, каращо хората да се стремят към тяхната „собствена праведност” – а тя противоречи на праведността на Христос.

Римляни 10:4 е важен текст, който улавя същността на цялата вест на Павел към римляните. Първо, трябва да сме наясно с контекста. Много евреи „не знаят правдата, която е от Бога, и искат да поставят своята” (Римляни 10:3) и се стремят към „правдата, която е чрез пазенето на закона” (Римляни 10:5). Но с идването на Месия бива разкрит истинският път към праведността. Тя е предложена на всички, които отправят вярата си към Христос. Той е Онзи, към Когото сочи древната церемониална система.

Дори ако някой включи тук в определението за закона Десетте заповеди, това не означава, че те са премахнати. Моралният закон посочва греховете ни, провалите ни, недостатъците ни и така ни довежда до нуждата от Спасител, нуждата от опрощение, от праведност – и всичко това се намира само в Исус Христос. В този смисъл Христос е „целта“ на закона, т.е. законът ни води при Него и при Неговата правда. Гръцката дума за „цел“ тук е telos и може да се преведе и като „намерение“, „предназначение“. Христос е окончателното предназначение на закона, тъй като законът ни води при Исус.

Да разглеждаме този текст като учение, че Десетте заповеди – или по-специално четвъртата заповед (онова, което в действителност имат предвид защитниците на подобна теза) – сега са отменени, означава да си направим извод, противоречащ на голяма част от ученията на Павел и на Новия Завет.


Някога улавяли ли сте се, че се гордеете колко сте добри, особено в контраст с околните? Може би сте „по-добри”, но какво от това? Сравнете се с Христос и след това помислете колко сте „добри“ всъщност.




Избирането на благодатта Понеделник - 11 декември

Прочетете Римляни 11:1-7. Какво разпространено учение този пасаж отхвърля ясно и категорично?


В първата част на отговора си на въпроса: „Отхвърлил ли е Бог Своите люде?“, Павел посочва един остатък, един избор на благодатта, като доказателство, че Бог не е отхвърлил Своя народ. Спасението е отворено за всички, които го приемат – и евреи, и езичници.

Трябва да помним, че първите обърнали се към християнството са били главно евреи – например групата, обърнала се в деня на Петдесетница. Специално видение и чудо са необходими за убеждаването на Петър, че езичниците имат равен достъп до благодатта на Христос (Деяния, 10 гл.; ср. с Деяния 15:7-9) и че евангелието трябва да бъде занесено и до тях.


Прочетете Римляни 11:7-10. Твърди ли апостол Павел, че Бог съзнателно е заслепил за спасението част от населението на Израил, за да отхвърли Исус? Кое е погрешното в тази идея?


В Римляни 11:8-10 Павел цитира Стария Завет, който евреите приемат като авторитет. Цитираният пасаж представя Бога като даващ на Израил безчувствен дух, пречейки им да виждат и да чуват. Бог заслепява ли очите на хората, за да им попречи да видят светлината, която би ги довела до спасение? Никога! Тези пасажи трябва да бъдат разбрани в светлината на нашето обяснение на Римляни, 9 глава. Апостол Павел не говори за спасението на отделния човек, защото Бог не отхвърля нито една група вкупом от спасението. Въпросът тук, както и навсякъде другаде, е свързан с ролята, която тези хора имат в Неговото дело.


Кое е толкова погрешно в идеята, че Бог отхвърля вкупом някаква група от хора по отношение на спасението? Защо това противоречи на цялостното учение на евангелието, което в същността си разкрива, че Христос е умрял за спасението на всички човешки същества? Как например, в случая с евреите, тази идея довежда до трагични резултати?




Естествената клонка Вторник - 12 декември

Прочетете Римляни 11:11-15. Каква велика надежда представя Павел в този пасаж?


Тук срещаме два паралелни израза: (1) „тяхното [на израилтяните] възстановяване” (Римляни 11:12) и (2) „приемането им [на израилтяните]“ (Римляни 11:15). Павел представя принизяването и отхвърлянето само като временни, за да бъдат последвани от възстановяване и приемане. Това е вторият му отговор на въпроса, поставен в началото на тази глава: „Отхвърлил ли е Бог Своите люде?“. Онова, което изглежда като отхвърляне, казва той, е само временно положение.


Прочетете Римляни 11:16-24. Какво ни казва тук Павел?


Апостолът сравнява верния остатък в Израил с благородно маслинено дърво, на което някои от клоните са откършени (невярващите) – илюстрация, доказваща, че „не е отхвърлил Бог людете Си” (Римляни 11:2). Коренът и дънерът все още са там.

Именно към това дърво повярвалите езичници биват присадени. Но те черпят жизнените си сокове и жизнеността си от корена и дънера, представляващ вярващия Израил.

Онова, което се случва с отхвърлилите Исус, може да се случи и с повярвалите езичници. Библията никъде не проповядва доктрината „веднъж спасен – завинаги спасен”. Точно както спасението ни се предлага напълно безплатно, така може и да бъде свободно отхвърлено. Въпреки че трябва да бъдем внимателни и да не смятаме, че всеки път, когато паднем в грях, веднага биваме лишени от спасението, или че не сме спасени, ако не сме съвършени, трябва да избягваме и другата крайност – идеята, че след като веднъж ни покрие Божията благодат, не съществува нищо, което бихме могли да сторим, никакви решения, които да вземем, така че спасението да ни бъде отнето. В крайна сметка ще бъдат спасени само онези, които „остават в тази благост“ (Римляни 11:22).

Нито един вярващ не бива да се хвали с добротата си или да се чувства над останалите човешки същества. Нашето спасение не е заслужено – то е дар. Пред Кръста, пред стандарта за Божията святост, всички сме равни – грешници, нуждаещи се от Божествена благодат; грешници, нуждаещи се от святост, която може да стане наша само чрез благодат. Сами по себе си няма с какво да се похвалим; нашата хвалба трябва да бъде само в Исус и в извършеното от Него за нас. Той е дошъл в този свят в човешка плът, страдал е с нашите горчивини, умрял е за нашите грехове, предложил ни е образец как да живеем и ни е обещал сила да водим този живот. Във всичко това ние сме напълно зависими от Него, защото без Него не бихме имали никаква надежда отвъд онова, което ни предлага този свят.




Целият Израил ще се спаси Сряда - 13 декември

Прочетете Римляни 11:25-27. Какви велики събития предсказва тук Павел?


Християните от векове спорят върху Римляни 11:25-27. Все пак има няколко ясни неща. За начинаещите, цялата идея тук е, че Бог се опитва да достигне до юдеите. Казаното от Павел е в отговор на въпроса, повдигнат в началото на главата: „Отхвърлил ли е Бог Своите люде?“. Разбира се, отговорът е „не” и обяснението му гласи, (1) че слепотата (гр. porosis, „твърдостта”) е само „частична” и (2) че това е само временно, „докато влезе пълното число на езичниците”.

Какво означава „пълното число на езичниците”? Мнозина виждат тази фраза като начин да се изрази изпълнението на евангелското поръчение, при което целият свят трябва да чуе евангелието. „Пълното число на езичниците” влиза тогава, когато евангелието бъде проповядвано навсякъде. Вярата на Израил, изявена в Христос, става всемирна. Евангелието се проповядва по целия свят. Идването на Исус наближава. В този момент много евреи започват да се стичат при Исус.

Друго затруднение е смисълът на фразата „целият Израил ще се спаси“ (Римляни 11:26). Тя не бива да бъде тълкувана, че всеки евреин по някакъв Божествен указ в края на времето ще получи спасение. Писанието никъде не учи за универсализма, било за цялата човешка раса или за дадена част от нея. Павел се надява да спаси поне „някои от тях“ (Римляни 11:14). Някои приемат Месия, други Го отхвърлят, както се случва навсякъде по света.

В коментар върху Римляни, 11 глава Елън Уайт говори за времето на „заключителното проповядване на евангелието“, когато „мнозина чрез вяра ще признаят Христос като свой Изкупител“ (Деяния на апостолите. Гл. 35: „Спасение за евреите“, изд. „Нов живот“, София, 1992, с. 170)

„Още много работа предстои да се върши в нашия свят. Господ е заявил, че ще бъдат събрани не само езичниците, но и евреите. Мнозина сред евреите ще бъдат духовно обърнати и чрез тях ще видим Божието спасение да осветява като лампа. Евреи има навсякъде и на тях трябва да им бъде представена истината. Мнозина от тях ще дойдат до светлината и ще проповядват непроменимостта на Божия закон с удивителна сила” (Евангелизъм. Кн. 3. Част XV: „Работа със специални групи хора“, гл. „Голяма жетва от евреите“, изд. „Нов живот“, София, 2001, с. 130).


Отделете време, за да помислите за еврейските корени на християнската вяра. Как съответното проучване на еврейската религия може да ви помогне да разберете по-добре християнската вяра?




Спасението на грешниците Четвъртък - 14 декември

Любовта на Павел към неговия народ проличава ясно в Римляни 11:25-27. Колко ли му е било трудно някои от сънародниците му да се борят против него и против истината на евангелието. И все пак, сред всичко това, той продължава да вярва, че мнозина ще видят Месия в лицето на Исус.


Прочетете Римляни 11:28-36. Как Павел показва Божията любов не само към евреите, но и към цялото човечество? Как изразява тук удивителната и тайнствена сила на Божията благодат?


В Римляни 11:28-36 – макар че е представен контраст между евреите и езичниците – изпъква едно: Божията милост, любов и благодат се изливат над грешниците. Защото още отпреди основаването на света Божият план е да спаси човечеството и да се използват други човешки същества, дори народи, като инструменти в Неговите ръце за осъществяване на Божествената Му воля.


Внимателно и с молитва прочетете Римляни 11:31. Каква важна идея трябва да извлечем от този текст за нашето свидетелстване не само сред евреите, но и сред всички, с които по някакъв начин общуваме?


Несъмнено, ако през вековете християнската църква се беше отнасяла по-добре с евреите, много повече щяха да дойдат при Месия. Великото отпадане в първите векове след Христос и изключителното просмукване на езичеството в християнството – включително и отхвърлянето на седмия ден, съботата, в полза на неделята – определено не улесняват евреите, които може би биха били привлечени към Исус.

Колко важно е всички християни, осъзнавайки дадената им в Исус милост, да проявят тази милост спрямо другите. Не можем да бъдем християни, ако не го направим (вж. Матей 18:23-36).


Има ли някой, към когото трябва да проявите милост – някой, който може би не я заслужава? Защо не я проявите, независимо колко трудно може да е това? Нима Исус не прави същото за нас?




Разширено изучаване Петък - 15 декември
Прочетете още:

от Елън Уайт: Деяния на апостолите – статиите „Пред Синедриона“, „От преследвач – ученик” и „Написано в Рим”; Евангелизъм – статията „Достигане на католиците”; Избрани вести, книга 1 – статията „Какво да проповядваме и какво да не проповядваме”.

„Въпреки падението на Израил като народ, сред него остава набожен остатък, който ще бъде спасен. Когато Спасителят идва, верни мъже и жени приемат с радост вестта на Йоан Кръстител и така биват водени да изследват наново пророчествата за Месия. Основаната ранна християнска църква се състои от верните евреи, признали Исус от Назарет и копнеещи за Неговото идване” (Уайт, Е. Деяния на апостолите. Гл. 35: „Спасение за евреите“, изд. „Нов живот“, София, 1992, с. 169).

„Сред евреите има хора, подобно на Савел от Тарс, могъщи в писанията, и те ще провъзгласят с чудна сила неизменимостта на Божия закон (...) Когато слугите Му работят с вяра за онези, които дълго време са били пренебрегвани и презирани, спасението Му ще се открие” (Пак там. С. 171).

„В заключителното проповядване на евангелието, когато трябва да бъде извършена особена работа за пренебрегнати до този момент групи хора, Бог очаква Неговите вестители да проявят особен интерес към еврейския народ, когото ще намерят по всички краища на земята. Тъй като старозаветните писания са свързани с новозаветните чрез обяснението за вечното намерение на Йехова, за много евреи те ще бъдат като зора на ново сътворение, възкресение за душата. Видят ли Христос, проповядван чрез евангелието, изобразен в страниците на старозаветните писания, ще схванат колко ясно Новият Завет обяснява Стария и техните задрямали способности ще се събудят да признаят Христос като Спасител на света. Мнозина чрез вяра ще признаят Христос като свой Изкупител“ (Пак там. С. 170).

За разискване:

Когато Божият закон и особено съботата бъдат ясно представени в последните дни, нима не е разумно да се смята, че евреите – мнозина от които гледат така сериозно на Десетте заповеди, както и адвентистите – ще играят роля за разясняването на някои от тези въпроси пред света? Все пак, що се касае до спазване на съботата, адвентистите в сравнение с евреите са „новите деца в блока“. Обсъдете това.

2. Защо от всички църкви именно Адвентната трябва да бъде най-успешна в достигането до евреите? Какво можете вие или местната ви църква да направите, за да се постараете да достигнете евреите във вашата общност?

3. Какво да научим от грешките на мнозина от древния Израил? Как да избегнем допускането на същите грешки днес?


Тази събота, 16.12.2017 г., ще се молим за църкви „Белоградчик” и „Белослав”.




Разказ
От цигари до замъци – част 3

Продължение от миналата седмица

Всеки път, когато имам трудности в работата си, в семейството или в отглеждането на децата си, Бог ми напомня за моите първи стъпки във вярата – да се моля и да разчитам на Него.

Сега имам малък бизнес. Продавам играчки и освен това имам няколко замъци за скачане, които са поставени в различни паркове в град Виница. Всеки клиент, които идва при нас, получава безплатно адвентно списание, съдържащо полезна здравна и духовна информация.

Най-популярните дни за разходка в парка са събота и неделя. Централният парк принадлежи на градската управа и когато работата ми върви добре, те получават добър процент от печалбата. Предизвикателството обаче е, че не работя в събота. В началото имахме доста трудности с общината по този въпрос.

Опитаха се да ме принудят да съм там в събота, но аз бях твърдо решен – или ще ме освободят в събота, или въобще няма да работя. Разбраха, че не могат да ме убедят, а освен това виждаха, че работим по правилата. Оценяват работата ни и знаят, че сме хора, които са верни на принципите си.

Понякога посещавам гробището, където е погребана майка ми. Когато минавам по алеите, виждам имената на някои от приятелите ми, които са погребани там. Става ми тъжно, когато видя три определени имена, тъй като бях разговарял с тях, след като станах християнин. Канех ги на църква и ги убеждавах да тръгнат по моя път, но сега имената им са в гробището.

Наскоро съпругата ми можа да се убеди колко ужасен е бил предишният ми живот. Докато се разхождахме, видяхме някои от старите ми приятели, които са все още живи, да седят на една пейка. Един от тях ме видя, затича се към мене и като падна на колене, започна да плаче: „Изморен съм от този живот!“

Разказах му как неотдавна на същото място бях казал на един от нашите починали приятели, да дойде с мене на църква. Поканих и него, но той не пожела да ме послуша и отговори: „Ще ме сполети същото като онзи в гроба.“

Започнах да го умолявам: „Много по-лесно е да отидеш на църква отколкото в гроба. Виж ме сега, ето ги и жена ми и децата.“

Той ги погледна. „Можеш да започнеш нов живот“, уверих го аз. Той обаче се върна при приятелите си и надигна бутилката. Нямаше семейство, не притежаваше нищо. Бе прекарал деня в търсене на поредната бутилка алкохол.

Докато вървяхме към дома, съпругата ми прошепна: „Сега разбирам какъв си бил преди.“ „Да – обърнах се към нея, - аз бях най-лошият от всички тях.“



Created by ULimited®