В „Евангелието от Йоан“ виждаме на много места онези неща, които е казал и направил Исус, за да разкрие, че наистина в Израил е дошъл Месия, (hammashiach), Христос. И е дошъл като един от тях, юдеин, роден във Витлеем, точно както е било предсказано в Писанието.

Обаче, както пише Йоан, „Той беше в света; и светът чрез Него стана; но светът не Го позна“ (Йоан 1:10).

Той беше в света, светът беше създаден чрез Него, а въпреки това светът не Го позна? Това е смайващо твърдение. И както виждаме в „Йоан“ и в другите евангелия, много хора не Го познават, въпреки че би трябвало да Го познават, особено заради всичко, което е извършил и казал. А още повече заради старозаветните текстове, сочещи към Него.

Тази седмица ще разгледаме още подходи, чрез които Йоан разкрива, че Исус е Месия, а също ще видим някои хора, които продължават да Го отхвърлят – въпреки всички убедителни аргументи, потвърждаващи, че Той е Христос.

Какво можем да научим от техните грешки?

Освен конкретните чудеса, които използва Йоан, за да изтъкне, че Исус е Месия, той също записва по-всеобхватните разисквания за знаменията, делата и чудесата, извършени от Христос.

Сами по себе си знаменията и чудесата не са доказателство за месианство, защото много пророци, понякога фалшиви, също са извършвали чудеса. Йоан не ги е записал само за да посочват някакъв извършител на чудодейни дела. Знаменията, които разказва, са уникални по това, че сочат към Исус като Месия и показват, че Той наистина идва от самия Бог-Отец.

Исус използва знаменията, за да покаже, че работи в тясна връзка с Отец. Двамата са едно. Делата показват, че „Отец е в Мен и Аз в Отца“ (Йоан 10:38; 14:10,11).

Целта на идването на Исус е да извърши делата на Този, Който Го е изпратил, за да може тези дела да бъдат изявени пред света. Следователно Христос идва да свърши делото, което Отец Го е изпратил да изпълни, и извършените дела наистина ясно показват, че Той е от Отец.

Обаче, както вече видяхме, въпреки могъщите знамения и свидетелствата на много хора народът все пак избира да не повярва.

Религиозните водачи питат Исус: „Докога ще ни държиш в неведение? Ако Ти си Христос, кажи ни ясно. Исус им отговори: Казах ви и не вярвате. Делата, които върша в името на Своя Отец, те свидетелстват за Мене“ (Йоан 10:24,25).

Ако Исус направо и открито беше казал, че е Месия, религиозните водачи – търсейки нещо, за което да се хванат срещу Него – щяха да Го нападнат. След като добре го знае, Исус посочва делата, които е извършил. Ако беше казал, че е Христос, лесно щяха да се опитат да го опровергаят. Но как можеха да отрекат знаменията, делата и чудесата? Те са убедителни свидетелства за това кой е Той и откъде е дошъл.

Освен конкретните знамения и свидетелства, които използва Йоан, за да насочва към Исус като Месия, апостолът явно се позовава на авторитета на Стария Завет и пророчествата му, които предсказват делото на Христос. Старият Завет заема централно място не само в „Евангелието от Йоан“, но и за целия Нов Завет. Потвърждението за това кой е Исус, откъде идва, какво е направил и какво ще стори – е основано на Писанието, в този случай на Стария Завет.

Във всички евангелия често се повтаря становището на Исус за авторитета на Писанието като основно свидетелство за Него. Например той използва събития от Стария Завет, за да насочи към Себе Си и към делата Си. Следва един случай, където взема едно събитие от Числа 21:5-9: „И както Моисей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син“ (Йоан 3:14). Тук Исус не само споменава историята, но и я използва, за да насочи към самия Себе Си: по същество ни дава авторитетното тълкувание на смисъла, закодиран в историята.

И не само Исус, но и други използват Стария Завет, за да насочват към Исус. Например съвсем в началото на „Евангелието от Йоан“ четем думите на Филип: „Намерихме Онзи, за Когото писа Мойсей в закона и за Когото писаха пророците“ (Йоан 1:45).

В спора с религиозните водачи за това кой е Той, Исус потвърждава авторитета на Писанието. На пръв поглед изглежда излишно да го прави, защото религиозните водачи вярват в Стария Завет. Въпреки това дори пред тях Той подчертава авторитета на Писанието и го прави, за да им покаже кой е – независимо колко закоравели са сърцата им и колко упорито се опитват да се съпротивляват на това убеждение.

Междувременно Йоан записва много директни цитати от Стария Завет и позовавания на него, които посочват, че Исус е изпълнението на старозаветните обещания за Месия.

Как са свързани следните новозаветни и старозаветни пасажи? Или как Новият Завет използва тези текстове, за да свидетелства за Исус?

Йоан 1:23; Исая 40:3

Йоан 2:16,17; Псалми 69:9

Йоан 7:38; Йеремия 2:13

Йоан 19:36; Числа 9:12

Не само Йоан, но и Петър, Павел, Матей, Марк, Лука и всички новозаветни автори под вдъхновението на Светия Дух многократно изтъкват, че смъртта, животът, възкресението и възнесението до Божия престол на Исус от Назарет са изпълнение на старозаветните пророчества.

И въпреки че Исус постоянно насочва учениците към текстовете, които предсказват служенето Му – кога най-накрая те разбират, че Писанието сочи към Него? Едва след като Христос умира, възкресен е и им се явява – чак тогава те най-накрая разбират това. „И така, когато бе възкресен от мъртвите, учениците Му си спомниха, че беше казал това; и повярваха на Писанието и думите, които Исус беше говорил“ (Йоан 2:22; 20:9).

Исус казва на религиозните водачи: „Вие изследвате Писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот и те са, които свидетелстват за Мен“ (Йоан 5:39). Какво невероятно свидетелство изрича за Себе Си!

Има различни анализи, но някои изследователи твърдят, че Исус от Назарет е изпълнил стотици старозаветни пророчества. Какъвто и да е техният брой, вероятността един човек да изпълни дори няколко от тях, е главозамайващо нищожна. Понякога се използва следната илюстрация: представете си, че напълвате с монети площ с размера на Тексас, с височина 60 см. и оцветявате една монета в розово, а след това я хвърляте сред останалите. После давате на човек с вързани очи една възможност да я извади. Каква е вероятността той или тя да вземе розовата монета с един опит?

Няма никакво съмнение – раждането, животът и смъртта на Христос са предсказани в Стария Завет: изумително доказателство за това, че Той е очакваният Месия. Йоан посочва тези старозаветни текстове многократно, за да потвърди кой е Исус, а също и за покаже защо трябва да вярваме в Него и да приемем Неговото спасение.

Изучавайки „Евангелието от Йоан“ досега, видяхме как Йоан показва, че Исус наистина е обещаният Месия, великата надежда, за която копнее юдейският народ.

И въпреки това много от религиозните водачи, духовните наставници на народа, са Му най-върлите врагове.

Защо?

Исус казва, че те не познават нито Него, нито Отец (Йоан 8:19). Би трябвало да познават и двамата, но тези мъже заблуждават сами себе си. Толкова са оковани в собствените си традиции и философии, че дори когато Исус застава точно пред очите им, върши и казва удивителни неща – всички могъщи откровения за Отец – те все пак Го отхвърлят.

Второ, Исус им казва: „Вие сте от тези, които са долу“ (Йоан 8:23). Иначе казано, колкото и да са религиозни, те не са духовни, набожни мъже. Имат „вид на благочестие“ (2 Тимотей 3:5), но това е всичко. Имат външна набожност, но отвътре не вярват.

Това не е нещо ново: „Понеже този народ се приближава към Мене с устата си, и с езика си Ме почита, а сърцето му отстои далеч от Мене, и благоговението им пред Мене е да изучват човешки заповеди“ (Исая 29:13). Същата тази идея е повторена векове по-късно, когато Христос казва: „Напразно Ме почитат, като преподават за поучение човешки заповеди“ (Марк 7:7). Техните човешки поучения, техните човешки заповеди са „от този свят“ (Йоан 8:23), а, както тогава казва Исус, „Аз не съм от този свят“ (Йоан 8:23). Много е лошо, че тези хора заблуждават сами себе си. Но става трагично, понеже заблуждават и други хора. Обаче е интересно, че според Йоан тук се случва една размяна, описана със следните думи: „Мнозина повярваха в Него“ (Йоан 8:30).

Следователно, въпреки че водачите са лоши, много обикновени юдеи надскачат тяхното мислене и сами се убеждават кой е Исус.

Прочетете главата „Да не се смущава сърцето ви!“ от книгата на Елън Уайт „Копнежът на вековете“.

„Истината беше поверена на юдейския народ като златно съкровище. Юдейската държавна система, носеща печата на Небето, беше установена от самия Христос. Великите истини за Изкуплението бяха скрити в образи и символи. Обаче когато Христос дойде, юдеите не разпознаха Този, към Когото сочеха всички тези символи. Имаха Божието Слово в ръцете си, но традициите, предавани от поколение на поколение, и човешките тълкувания на Писанието скриха от тях истината, каквато е в Исус. Изгуби се духовното значение на Свещените Писания. Пред тях беше разкрита съкровищницата на цялото познание, но те не го разбраха.

Бог не крие истината Си от хората. Те я замъгляват поради собствения си начин на действие. Христос даде на юдейския народ премного доказателства, че е Месия, но Неговите поучения изискваха драстична промяна в техния живот. Те осъзнаха, че ако приемат Христос, трябва да се откажат от любимите си максими и традиции, от своите егоистични, безбожни обичаи. Трябваше да направят жертви, за да приемат непроменимата, вечна истина. Затова не искаха да приемат и най-убедителните доказателства, които можеше да даде Бог, та да повярват в Исус. Казваха, че вярват в старозаветните Писания, обаче отказваха да приемат свидетелството, съдържащо се в тях за живота и характера на Христос. Страхуваха се да не би да бъдат убедени, та да повярват в Него и да трябва да се откажат от предразсъдъците и убежденията си. Сред тях беше съкровището на евангелието, Пътят, Истината и Животът, но те отхвърлиха най-великия дар, който можеше да им дари Небето“ (Уайт, Е. Притчи Христови. С. 105 – англ. изд.).

Зураб се смятал за християнин, но връзката му с Бога се състояла единствено в това да пали свещи в една катедрала в бившата съветска република Грузия. Имал вкъщи Библия, но я вземал само да избърше прахта от нея.

По едно време съвестта започнала да го гризе и си мислел: „Ако съм християнин, защо не чета Библията?“. Изпълнило го желание да я прочете.

Взел Библията и я прочел от началото до края. Научил за пръв път за седмия ден, събота. Това го изненадало и потърсил повече информация в интернет. Гледал около сто проповеди в Youtube и бил привлечен от един проповедник, който ясно обяснявал Словото. Проповедникът се представял като адвентист от седмия ден и казал, че църквата се състои от милиони членове, които спазват седмия ден, събота.

Зураб никога не бил чувал за адвентисти и идеята да стане такъв, не му била приятна. Много грузинци смятат, че адвентистите са секта. Той потърсил в интернет друга църква, която имала богослужение на седмия ден и практикувала другите библейски истини, които бил научил, но напразно.

Затова една събота сутрин се появил в една адвентна църква в столицата на Грузия Тбилиси. Застанал отвън, защото едновременно искал и не искал да влезе вътре. Тогава вратата се отворила рязко и някой го поканил да влезе.

Посрещнали го много топло.

– За пръв път ли посещавате адвентна църква? – попитал го някой.

– Да, за пръв път – казал той.

– Чудесно! – казал някой друг. – Елате също и на евангелизацията ни.

Оказало се, че църквата планирала да проведе евангелизация точно от същата вечер. Зураб присъствал на богослужението сутринта и на евангелизацията вечерта. След това всяка вечер ходел на събранията през следващите две седмици. Тогава бил кръстен.

Днес, една година по-късно, 36-годишният Зураб има нова връзка с Бога. Чете Библията си всеки ден и я споделя със съпругата и двете си момчета, които също ходят на църква заедно с него в събота. Зураб е удивен как всичко се е случило точно навреме – желанието му да чете Библията, откриването на съботата и онлайн проповедника, пристигането му в Адвентната църква точно в деня, когато се провеждала първата вечер от евангелизацията.

Той не стигнал до църквата заради някаква мисионска инициатива. Но мисионският дух на църковните членове го накарал да се почувства добре дошъл и като у дома си.

„Всичко беше съчетано толкова добре“ – казва той.

Част от даренията от тринадесетата събота тази година отиват за здравен център в Грузия. Моля ви, издигайте молитвите си към Бога да привлича хората към центъра, както е довел Зураб до църквата, за да научат повече за Него. Гледайте кратко видео за Зураб тук: bit.ly/Zurab-Georgia.