Стиховете на урок 4 за печат Печат на страницата

Урок 4

 21 - 27 юли 2007 г.

Яков и Рахил: труд от любов

Събота - 21 юли
Ефесяни 5:25
25. Мъже, любете жените си както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея,

Битие 29
1. Тогава Яков тръгна и отиде в земята на източните жители.

2. И погледна, и, ето, кладенец на полето, и там три стада овци, които почиваха при него, защото от оня кладенец напояваха стадата; и върху отвора на кладенеца имаше голям камък.

3. И когато се събираха там всичките стада, отваляха камъка от отвора на кладенеца та напояваха стадата; после пак туряха камъка на мястото му над отвора на кладенеца.

4. И Яков каза на овчарите: Братя, от где сте? А те рекоха: От Харан сме.

5. И рече им: Познавате ли Лавана, Нахоровия син? Отговориха: Познаваме.

6. И рече им: Здрав ли е? А те рекоха: Здрав е; и ето дъщеря му Рахил иде с овците.

7. А той каза: Вижте, още е много рано, не е време да се прибира добитъкът; напойте овците и идете да ги пасете.

8. А те рекоха: Не можем доде се не съберат всичките стада и не отвалят камъка от отвора на кладенеца; тогава напояваме овците.

9. Докато им говореше още, дойде Рахил с бащините си овци, защото тя ги пасеше.

10. А като видя Яков Рахил, дъщерята на вуйка си Лавана, и овците на вуйка си Лавана, Яков се приближи та отвали камъка от отвора на кладенеца; и напои стадото на вуйка си Лавана.

11. И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас.

12. И Яков каза на Рахил, че е брат на баща й, и че е син на Ревека; а тя се затече, та извести на баща си.

13. А Лаван, като чу за своя сестриник Яков, затече се да го посрещне; и прегърна го, целуна го и го заведе у дома си. Тогава Яков разказа на Лавана всичко.

14. И Лаван му рече: Наистина ти си моя кост и моя плът. И Яков живя при него един месец.

15. След това Лаван рече на Якова: Нима, като си ми брат, ти ще ми работиш безплатно? Кажи ми, каква да ти бъде заплатата.

16. А Лаван имаше две дъщери: името на по-старата беше Лия, а името на по-младата Рахил,

17. на Лия очите не бяха здрави; а Рахил имаше хубава снага и хубаво лице.

18. И Яков, понеже обикна Рахил, рече: Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря, Рахил.

19. И рече Лаван: По-добре да я дам на тебе, отколкото да я дам на друг мъж; живей при мене.

20. И тъй, Яков работи за Рахил седем години; но, поради любовта му към нея, те му се видяха като няколко дни.

21. След това Яков каза на Лавана: Дай жена ми, защото дойде вече време да вляза при нея.

22. И тъй, Лаван събра всичките хора от това място и даде угощение.

23. А вечерта взе дъщеря си Лия, та му я доведе; и той влезе при нея.

24. И Лаван даде слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия.

25. Но на утринта, ето че беше Лия. И Яков рече на Лавана: Що е това, което ми стори ти? Нали за Рахил ти работих? Тогава защо ме излъга?

26. А Лаван каза: В нашето място няма обичай да се дава по-младата преди по-старата.

27. Свърши сватбарската седмица с тая; и ще ти дам и оная за работата, която ще ми вършиш още седем години.

28. И Яков стори така; свърши седмицата с Лия и тогава Лаван му даде дъщеря си Рахил за жена.

29. И Лаван даде слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил.

30. И Яков влезе при Рахил, и обикна Рахил повече от Лия; и работи на Лавана още седем години.

31. А Господ, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата й; а Рахил беше бездетна.

32. И тъй, Лия зачна и роди син, и наименува го Рувим {Т.е., Ето син.}*, защото си думаше: Господ погледна на неволята ми; сега мъжът ми ще ме обикне.

33. И пак зачна и роди син; и рече: Понеже чу Господ, че не съм любима, затова ми даде и тоя син; и наименува го Симеон {Т.е., Послушание.}†.

34. Пак зачна и роди син; и рече: Сега вече мъжът ми ще се привърже към мене, защото му родих три сина; затова го наименува Левий {Т.е., Съединение.}‡.

35. И пак зачна и роди син; и рече: Тоя път ще възхваля Господа; затова го наименува Юда {Т.е., Славословие.}§. И престана да ражда.

Битие 30
1. А като видя Рахил, че не раждаше деца на Якова, Рахил завидя на сестра си и рече на Якова: дай ми чада, иначе аз ще умра.

2. А Яков се разгневи на Рахил, и рече: Нима съм аз, а не Бог, Който е лишил утробата ти от плод?

3. А тя рече: Ето слугинята ми Вала; влез при нея, и тя да роди на коленете ми, та да придобия и аз деца чрез нея.

4. И тъй, тя му даде слугинята си Вала за жена; и Яков влезе при нея.

5. И Вала зачна и роди син на Якова.

6. Тогава рече Рахил: Бог отсъди за мене, послуша и гласа ми, та ми даде син; затова го наименува Дан {Т.е., Съдия.}*.

7. И Вала, слугинята на Рахил, пак зачна и роди втори син на Якова.

8. Тогава рече Рахил: Силна борба водих със сестра си, и надвих; затова го наименува Нефталим {Т.е., Моя борба.}†.

9. Когато видя Лия, че престана да ражда, взе слугинята си Зелфа та я даде на Якова за жена.

10. И Зелфа, слугинята на Лия, роди син на Якова.

11. И рече Лия: Щастие дойде; за това го наименува Гад {Т.е., Щастие.}‡.

12. И Зелфа слугинята на Лия, роди втори син на Якова.

13. Тогава рече Лия: Честита съм; защото честита ще ме нарекат жените; затова го наименува Асир {Т.е., Честит.}§.

14. И през времето на пшеничената жетва, Рувим, като излезе, намери мандрагорови ябълки на полето и ги донесе на майка си Лия; и Рахил рече на Лия: Я ми дай от мандрагоровите ябълки на сина ти.

15. А тя й рече: Малко ли ти е дето си отнела мъжа ми, та искаш да отнемеш мандрагоровите ябълки на сина ми? Тогава Рахил й рече: Като е тъй, нека лежи с тебе тая нощ за мандрагоровите ябълки на сина ти.

16. И така, когато дойде Яков вечерта от полето, Лия излезе да го посрещне и рече: При мене да влезеш, защото наистина те откупих с мандрагоровите ябълки на сина си. И лежа с нея оная нощ.

17. И Бог послуша Лия; и тя зачна; и роди пети син на Якова.

18. Тогава рече Лия: Бог ми даде награда за гдето дадох слугинята си на мъжа си, затова го наименува Исахар {Т.е., Награда.}**.

19. И Лия пак зачна и роди шести син на Якова.

20. И рече Лия: Бог ми даде добър дар, сега мъжът ми ще живее с мене, защото му родих шест сина; затова го наименува Завулон {Т.е., Живелище.}††.

21. И после роди дъщеря, която наименува Дина {Т.е., Съд.}‡‡.

22. След това Бог си спомни за Рахил; Бог я послуша и отвори утробата й.

23. Тя зачна и роди син, и рече: Бог отне от мене позора.

24. И наименува го Иосиф {Т.е., Дано прибави.}§§, като думаше: Господ да ми прибави и друг син.

25. А като роди Рахил Иосифа, Яков рече на Лавана: Пусни ме да си отида в моето място и в отечеството си.

26. Дай ми жените и децата ми, за които съм ти работил, за да си отида; защото ти знаеш работата, която ти свърших.

27. А Лаван му рече: Ако съм придобил твоето благоволение, остани; защото разбрах, че Господ ме е благословил заради тебе.

28. Рече още: Кажи ми каква заплата искаш, и ще ти я дам.

29. А Яков му каза: Ти знаеш, как съм ти работил, и как е бил добитъкът ти при мене.

30. Защото това, което имаше ти преди моето идване, беше малко; а сега нарасна и стана много. С моето идване Господ те благослови. Но сега, кога ще промисля и за своя си дом?

31. А той рече: Какво да ти дам? И Яков каза: Не ми давай нищо; ако направиш, каквото ти кажа, аз пак ще пазя и паса стадото ти;

32. ще премина днес през цялото ти стадо и ще отлъча от него всяка капчеста и пъстра и всяка черникава между овците, и всяка пъстра и капчеста между козите; те ще ми бъдат заплатата.

33. И занапред, когато дойдеш да прегледаш заплатата ми, моята правота ще засвидетелствува за мене - всяка коза, която не е капчеста и пъстра, и всяка овца, която не е черна, тя, ако се намери у мене, ще се счита за крадена.

34. И рече Лаван: Нека да бъде според както си казал.

35. И тъй в същия ден Лаван отлъчи нашарените с линии и пъстрите козли, всичките капчести и пъстри кози, всичките, на които имаше бяло и всичките черни между овците, та ги предаде в ръцете на Якововите синове,

36. и постави тридневен път между себе си и Якова; а Яков пасеше останалите от Лавановите стада.

37. Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, от леска и от явор и изряза по тях бели ивици, така щото да се вижда бялото по пръчките.

38. Тия пръчки, по които беше изрязал белите ивици, тури пред стадата в коритата, в поилата, дето дохождаха стадата да пият; и, като зачеваха, когато дохождаха да пият,

39. то стадата зачеваха пред пръчките, и стадата раждаха нашарени с линии, капчести и пъстри.

40. И Яков отлъчваше агнетата и обръщаше лицата на овците към нашарените и към всичките черни от Лавановото стадо; а своите стада тури отделно, и не ги тури с Лавановите овци.

41. И когато по-силните овци зачеваха, Яков туряше пръчките в коритата пред очите на стадото, за да зачеват между пръчките.

42. А когато овците бяха по-слаби, не ги туряше; така че се падаха по-слабите на Лавана, а по-силните на Якова.

43. Така човекът забогатя твърде много, и придоби големи стада, слугини и слуги, камили и осли.

Битие 31:1-16
1. А Яков чу думите на Лавановите синове, които казваха: Яков отне целия имот на баща ни, и от бащиния ни имот придоби цялото това богатство.

2. И, ето, Яков видя, че лицето на Лавана не беше към него тъй както преди.

3. А Господ рече на Якова: Върни се в отечеството си и в рода си, и Аз ще бъда с тебе.

4. Тогава Яков прати да повикат Рахил и Лия на полето при стадото му;

5. и рече им: Виждам, че бащиното ви лице не е към мене тъй както преди; но Бог на баща ми е бил с мене.

6. А вие знаете, че с цялата си сила работих на баща ви.

7. Но баща ви ме излъга и десет пъти променя заплатата ми; обаче Бог не го остави да ми напакости.

8. Ако кажеше така: Капчестите ще ти бъдат заплатата, тогава цялото стадо раждаше капчести; а ако кажеше така: Шарените ще ти бъдат заплатата, тогава цялото стадо раждаше шарени.

9. Така Бог отне стадото на баща ви и го даде на мене.

10. И едно време, когато зачеваше стадото, подигнах очи и видях насъне, че, ето, козлите, които се качваха на стадото бяха шарени, капчести и сиви.

11. И ангел Божий ми рече в съня: Якове; И аз отговорих: Ето ме.

12. И той каза: Подигни сега очи и виж, че всичките козли, които се качват на стадото, са шарени, капчести и сиви; защото видях всичко, що ти прави Лаван.

13. Аз съм Бог на Ветил, гдето ти помаза стълб с масло и гдето Ми се обрече. Стани сега, излез из тая земя и се върни в родината си.

14. Рахил и Лия в отговор му рекоха: Имаме ли ние още дял или наследство в бащиния си дом?

15. Не счете ли ни той като чужденки, защото ни продаде и даже изяде дадените за нас пари?

16. Защото цялото богатство, което Бог отне от баща ни, е наше и на нашите чада. Затова, стори сега, каквото Бог ти е казал.

Брак във вярата

Неделя - 22 юли
Битие 27:41
41. И Исав мразеше Якова поради благословението, с което баща му го благослови; и думаше Исав в сърцето си: Скоро ще настанат дните, когато ще оплакваме баща си, тогава ще убия брата си Якова.

Битие 28:1-4
1. Тогава Исаак повика Якова, и, като го благослови, поръча му, казвайки: Да не вземеш жена от ханаанските дъщери.

2. Стани, иди в Падан-арам, в дома на майчиния ти баща Ватуил, и от там вземи жена, от дъщерите на вуйчо ти Лавана.

3. И Бог Всемогъщи да те благослови и да те наплоди и умножи, така щото да произлязат от тебе редица племена;

4. и даденото на Авраама благословение да го даде на тебе и на потомството ти с тебе, за да наследиш земята в която си пришелец, която Бог даде на Авраама.

Битие 24:3
3. и ще те закълна в Господа, Бог на небето и Бог на земята, че няма да вземеш жена за сина ми от дъщерите на ханаанците, между които живея;

Битие 6:1-5
1. Като почнаха човеците да се размножават по лицето на земята и им се раждаха дъщери,

2. Божите синове, като гледаха, че човешките дъщери бяха красиви, вземаха си за жени от всички, които избираха.

3. И тогава рече Господ: Духът който съм му дал не ще владее вечно в човека; в блуждаенето си той е плът; затова дните му ще бъдат сто и двадесет години.

4. В ония дни се намираха исполините на земята; а при това, след като Божиите синове влизаха при човешките дъщери, и те им раждаха синове, тези бяха ония силни и прочути старовременни мъже.

5. И като видя Господ, че се умножава нечестието на човека по земята и, че всичко, което мислите на сърцето му въображяваха, беше постоянно само зло,

Марко 12:25
25. Защото когато възкръснат от мъртвите, нито се женят нито се омъжват, но са като ангели на небесата.

Битие 4:19
19. И Ламех си взе две жени; името на едната беше Ада, а името на другата Села.

2 Коринтяни 6:14
14. Не се впрягайте заедно с невярващите; защото какво общо имат правдата и беззаконието или какво общение има светлината с тъмнината?

Работа и очакване

Понеделник - 23 юли
Битие 29:1-15
1. Тогава Яков тръгна и отиде в земята на източните жители.

2. И погледна, и, ето, кладенец на полето, и там три стада овци, които почиваха при него, защото от оня кладенец напояваха стадата; и върху отвора на кладенеца имаше голям камък.

3. И когато се събираха там всичките стада, отваляха камъка от отвора на кладенеца та напояваха стадата; после пак туряха камъка на мястото му над отвора на кладенеца.

4. И Яков каза на овчарите: Братя, от где сте? А те рекоха: От Харан сме.

5. И рече им: Познавате ли Лавана, Нахоровия син? Отговориха: Познаваме.

6. И рече им: Здрав ли е? А те рекоха: Здрав е; и ето дъщеря му Рахил иде с овците.

7. А той каза: Вижте, още е много рано, не е време да се прибира добитъкът; напойте овците и идете да ги пасете.

8. А те рекоха: Не можем доде се не съберат всичките стада и не отвалят камъка от отвора на кладенеца; тогава напояваме овците.

9. Докато им говореше още, дойде Рахил с бащините си овци, защото тя ги пасеше.

10. А като видя Яков Рахил, дъщерята на вуйка си Лавана, и овците на вуйка си Лавана, Яков се приближи та отвали камъка от отвора на кладенеца; и напои стадото на вуйка си Лавана.

11. И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас.

12. И Яков каза на Рахил, че е брат на баща й, и че е син на Ревека; а тя се затече, та извести на баща си.

13. А Лаван, като чу за своя сестриник Яков, затече се да го посрещне; и прегърна го, целуна го и го заведе у дома си. Тогава Яков разказа на Лавана всичко.

14. И Лаван му рече: Наистина ти си моя кост и моя плът. И Яков живя при него един месец.

15. След това Лаван рече на Якова: Нима, като си ми брат, ти ще ми работиш безплатно? Кажи ми, каква да ти бъде заплатата.

Битие 16:1
1. А Сарайя, жената на Аврама, не му раждаше деца; но, като имаше слугиня, египтянка, на име Агар.

Битие 24:61
61. И Ревека и слугите й станаха, възседнаха камилите и отидоха след човека. Така, слугата взе Ревека и си замина.

Битие 29:24
24. И Лаван даде слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия.

Битие 29:29
29. И Лаван даде слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил.

Битие 29:15-30
15. След това Лаван рече на Якова: Нима, като си ми брат, ти ще ми работиш безплатно? Кажи ми, каква да ти бъде заплатата.

16. А Лаван имаше две дъщери: името на по-старата беше Лия, а името на по-младата Рахил,

17. на Лия очите не бяха здрави; а Рахил имаше хубава снага и хубаво лице.

18. И Яков, понеже обикна Рахил, рече: Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря, Рахил.

19. И рече Лаван: По-добре да я дам на тебе, отколкото да я дам на друг мъж; живей при мене.

20. И тъй, Яков работи за Рахил седем години; но, поради любовта му към нея, те му се видяха като няколко дни.

21. След това Яков каза на Лавана: Дай жена ми, защото дойде вече време да вляза при нея.

22. И тъй, Лаван събра всичките хора от това място и даде угощение.

23. А вечерта взе дъщеря си Лия, та му я доведе; и той влезе при нея.

24. И Лаван даде слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия.

25. Но на утринта, ето че беше Лия. И Яков рече на Лавана: Що е това, което ми стори ти? Нали за Рахил ти работих? Тогава защо ме излъга?

26. А Лаван каза: В нашето място няма обичай да се дава по-младата преди по-старата.

27. Свърши сватбарската седмица с тая; и ще ти дам и оная за работата, която ще ми вършиш още седем години.

28. И Яков стори така; свърши седмицата с Лия и тогава Лаван му даде дъщеря си Рахил за жена.

29. И Лаван даде слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил.

30. И Яков влезе при Рахил, и обикна Рахил повече от Лия; и работи на Лавана още седем години.

Битие 9:26
26. Рече още:
Благословен Господ, Симовия Бог;
И Ханаан да му бъде слуга.

Семеен скандал

Вторник - 24 юли
Битие 29:28-35
28. И Яков стори така; свърши седмицата с Лия и тогава Лаван му даде дъщеря си Рахил за жена.

29. И Лаван даде слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил.

30. И Яков влезе при Рахил, и обикна Рахил повече от Лия; и работи на Лавана още седем години.

31. А Господ, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата й; а Рахил беше бездетна.

32. И тъй, Лия зачна и роди син, и наименува го Рувим {Т.е., Ето син.}*, защото си думаше: Господ погледна на неволята ми; сега мъжът ми ще ме обикне.

33. И пак зачна и роди син; и рече: Понеже чу Господ, че не съм любима, затова ми даде и тоя син; и наименува го Симеон {Т.е., Послушание.}†.

34. Пак зачна и роди син; и рече: Сега вече мъжът ми ще се привърже към мене, защото му родих три сина; затова го наименува Левий {Т.е., Съединение.}‡.

35. И пак зачна и роди син; и рече: Тоя път ще възхваля Господа; затова го наименува Юда {Т.е., Славословие.}§. И престана да ражда.

Битие 30:1-24
1. А като видя Рахил, че не раждаше деца на Якова, Рахил завидя на сестра си и рече на Якова: дай ми чада, иначе аз ще умра.

2. А Яков се разгневи на Рахил, и рече: Нима съм аз, а не Бог, Който е лишил утробата ти от плод?

3. А тя рече: Ето слугинята ми Вала; влез при нея, и тя да роди на коленете ми, та да придобия и аз деца чрез нея.

4. И тъй, тя му даде слугинята си Вала за жена; и Яков влезе при нея.

5. И Вала зачна и роди син на Якова.

6. Тогава рече Рахил: Бог отсъди за мене, послуша и гласа ми, та ми даде син; затова го наименува Дан {Т.е., Съдия.}*.

7. И Вала, слугинята на Рахил, пак зачна и роди втори син на Якова.

8. Тогава рече Рахил: Силна борба водих със сестра си, и надвих; затова го наименува Нефталим {Т.е., Моя борба.}†.

9. Когато видя Лия, че престана да ражда, взе слугинята си Зелфа та я даде на Якова за жена.

10. И Зелфа, слугинята на Лия, роди син на Якова.

11. И рече Лия: Щастие дойде; за това го наименува Гад {Т.е., Щастие.}‡.

12. И Зелфа слугинята на Лия, роди втори син на Якова.

13. Тогава рече Лия: Честита съм; защото честита ще ме нарекат жените; затова го наименува Асир {Т.е., Честит.}§.

14. И през времето на пшеничената жетва, Рувим, като излезе, намери мандрагорови ябълки на полето и ги донесе на майка си Лия; и Рахил рече на Лия: Я ми дай от мандрагоровите ябълки на сина ти.

15. А тя й рече: Малко ли ти е дето си отнела мъжа ми, та искаш да отнемеш мандрагоровите ябълки на сина ми? Тогава Рахил й рече: Като е тъй, нека лежи с тебе тая нощ за мандрагоровите ябълки на сина ти.

16. И така, когато дойде Яков вечерта от полето, Лия излезе да го посрещне и рече: При мене да влезеш, защото наистина те откупих с мандрагоровите ябълки на сина си. И лежа с нея оная нощ.

17. И Бог послуша Лия; и тя зачна; и роди пети син на Якова.

18. Тогава рече Лия: Бог ми даде награда за гдето дадох слугинята си на мъжа си, затова го наименува Исахар {Т.е., Награда.}**.

19. И Лия пак зачна и роди шести син на Якова.

20. И рече Лия: Бог ми даде добър дар, сега мъжът ми ще живее с мене, защото му родих шест сина; затова го наименува Завулон {Т.е., Живелище.}††.

21. И после роди дъщеря, която наименува Дина {Т.е., Съд.}‡‡.

22. След това Бог си спомни за Рахил; Бог я послуша и отвори утробата й.

23. Тя зачна и роди син, и рече: Бог отне от мене позора.

24. И наименува го Иосиф {Т.е., Дано прибави.}§§, като думаше: Господ да ми прибави и друг син.

Битие 30:8
8. Тогава рече Рахил: Силна борба водих със сестра си, и надвих; затова го наименува Нефталим {Т.е., Моя борба.}†.

Битие 30:1
1. А като видя Рахил, че не раждаше деца на Якова, Рахил завидя на сестра си и рече на Якова: дай ми чада, иначе аз ще умра.

Битие 35:16-18
16. След това тръгнаха от Ветил; а като стигнаха близо до Ефрата, Рахил роди и много се мъчеше при раждането си.

17. А като се мъчеше да роди, бабата й рече: Не бой се, защото имаш още един син.

18. А като предаваше душа, (защото умря), Рахил го наименува Венони {Т.е., Син на скръбта ми.}*, а баща му го нарече Вениамин {Т.е., Син на десница.}†.

Битие 30:24
24. И наименува го Иосиф {Т.е., Дано прибави.}§§, като думаше: Господ да ми прибави и друг син.

Битие 30:1
1. А като видя Рахил, че не раждаше деца на Якова, Рахил завидя на сестра си и рече на Якова: дай ми чада, иначе аз ще умра.

Заминаването на Яков

Сряда - 25 юли
2 Коринтяни 7:1
1. И тъй, възлюбени, като имаме тия обещания, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенствуваме в светост със страх от Бога.

Битие 30:25-43
25. А като роди Рахил Иосифа, Яков рече на Лавана: Пусни ме да си отида в моето място и в отечеството си.

26. Дай ми жените и децата ми, за които съм ти работил, за да си отида; защото ти знаеш работата, която ти свърших.

27. А Лаван му рече: Ако съм придобил твоето благоволение, остани; защото разбрах, че Господ ме е благословил заради тебе.

28. Рече още: Кажи ми каква заплата искаш, и ще ти я дам.

29. А Яков му каза: Ти знаеш, как съм ти работил, и как е бил добитъкът ти при мене.

30. Защото това, което имаше ти преди моето идване, беше малко; а сега нарасна и стана много. С моето идване Господ те благослови. Но сега, кога ще промисля и за своя си дом?

31. А той рече: Какво да ти дам? И Яков каза: Не ми давай нищо; ако направиш, каквото ти кажа, аз пак ще пазя и паса стадото ти;

32. ще премина днес през цялото ти стадо и ще отлъча от него всяка капчеста и пъстра и всяка черникава между овците, и всяка пъстра и капчеста между козите; те ще ми бъдат заплатата.

33. И занапред, когато дойдеш да прегледаш заплатата ми, моята правота ще засвидетелствува за мене - всяка коза, която не е капчеста и пъстра, и всяка овца, която не е черна, тя, ако се намери у мене, ще се счита за крадена.

34. И рече Лаван: Нека да бъде според както си казал.

35. И тъй в същия ден Лаван отлъчи нашарените с линии и пъстрите козли, всичките капчести и пъстри кози, всичките, на които имаше бяло и всичките черни между овците, та ги предаде в ръцете на Якововите синове,

36. и постави тридневен път между себе си и Якова; а Яков пасеше останалите от Лавановите стада.

37. Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, от леска и от явор и изряза по тях бели ивици, така щото да се вижда бялото по пръчките.

38. Тия пръчки, по които беше изрязал белите ивици, тури пред стадата в коритата, в поилата, дето дохождаха стадата да пият; и, като зачеваха, когато дохождаха да пият,

39. то стадата зачеваха пред пръчките, и стадата раждаха нашарени с линии, капчести и пъстри.

40. И Яков отлъчваше агнетата и обръщаше лицата на овците към нашарените и към всичките черни от Лавановото стадо; а своите стада тури отделно, и не ги тури с Лавановите овци.

41. И когато по-силните овци зачеваха, Яков туряше пръчките в коритата пред очите на стадото, за да зачеват между пръчките.

42. А когато овците бяха по-слаби, не ги туряше; така че се падаха по-слабите на Лавана, а по-силните на Якова.

43. Така човекът забогатя твърде много, и придоби големи стада, слугини и слуги, камили и осли.

Битие 31:1-16
1. А Яков чу думите на Лавановите синове, които казваха: Яков отне целия имот на баща ни, и от бащиния ни имот придоби цялото това богатство.

2. И, ето, Яков видя, че лицето на Лавана не беше към него тъй както преди.

3. А Господ рече на Якова: Върни се в отечеството си и в рода си, и Аз ще бъда с тебе.

4. Тогава Яков прати да повикат Рахил и Лия на полето при стадото му;

5. и рече им: Виждам, че бащиното ви лице не е към мене тъй както преди; но Бог на баща ми е бил с мене.

6. А вие знаете, че с цялата си сила работих на баща ви.

7. Но баща ви ме излъга и десет пъти променя заплатата ми; обаче Бог не го остави да ми напакости.

8. Ако кажеше така: Капчестите ще ти бъдат заплатата, тогава цялото стадо раждаше капчести; а ако кажеше така: Шарените ще ти бъдат заплатата, тогава цялото стадо раждаше шарени.

9. Така Бог отне стадото на баща ви и го даде на мене.

10. И едно време, когато зачеваше стадото, подигнах очи и видях насъне, че, ето, козлите, които се качваха на стадото бяха шарени, капчести и сиви.

11. И ангел Божий ми рече в съня: Якове; И аз отговорих: Ето ме.

12. И той каза: Подигни сега очи и виж, че всичките козли, които се качват на стадото, са шарени, капчести и сиви; защото видях всичко, що ти прави Лаван.

13. Аз съм Бог на Ветил, гдето ти помаза стълб с масло и гдето Ми се обрече. Стани сега, излез из тая земя и се върни в родината си.

14. Рахил и Лия в отговор му рекоха: Имаме ли ние още дял или наследство в бащиния си дом?

15. Не счете ли ни той като чужденки, защото ни продаде и даже изяде дадените за нас пари?

16. Защото цялото богатство, което Бог отне от баща ни, е наше и на нашите чада. Затова, стори сега, каквото Бог ти е казал.

Любимката

Четвъртък - 26 юли
Битие 29:30
30. И Яков влезе при Рахил, и обикна Рахил повече от Лия; и работи на Лавана още седем години.

Битие 33:1-3
1. След това, като подигна Яков очи, видя, че идеше Исав и с него четиристотин мъже; и раздели децата си на Лия и Рахил и на двете слугини.

2. Слугините и децата им тури напред, Лия и децата й подир тях, а Рахил и Иосифа най-назад.

3. А сам той замина пред тях и поклони се до земята седем пъти, доде да стигне при брата си.

Битие 37:3
3. А Израил обичаше Иосифа повече от всичките си чада, защото беше син на старостта му; и му беше направил шарена дрешка.

Битие 42:4
4. А Яков не изпрати Вениамина, Иосифовия брат, заедно с братята му; защото думаше: Да не би да му се случи нещастие.

Битие 46:21
21. Вениаминови синове: Вела, Вехер, Асвил, Гира, Нееман, Ихий, Рос, Мупим, Упим и Аред.

Разширено изучаване

Петък - 27 юли

Разказ

Печат на страницата