Гевин Антъни

Съботноучилищни уроци за възрастни
Октомври, ноември, декември 2007 г.

Да умреш като семе

Картината на умиращото житено зърно, която рисува Исус, е поразителна аналогия на нашата покорност на Божията воля.

Първо е падането. Зърното, което пада от класа, не може да контролира къде и как ще падне на земята. То не може да контролира земята, която го обкръжава и притиска.

Второ, чакането. Докато зърното лежи в земята, то не знае какво крие бъдещето. То не може да си „представи” какъв ще е животът му в бъдеще, защото е само житено зърно.

Трето, умирането. Зърното не може да се превърне в житен сноп, ако не се откаже от безопасното си, удобно положение на зърно. То трябва да „умре”, т.е. трябва да се откаже от онова, което е било, преди да бъде преобразено от зърно в принасящо плод растение.

Основни въпроси: Ако знаем, че Божията воля е най-доброто за нас, защо ни е толкова трудно да я приемем? Какъв пример на покорност ни е оставил Христос? Каква аналогия намирате между житното зърно и вашия живот?

Съвременната култура ни подканва да изискваме и използваме правата си. Това е нещо добро и често пъти трябва да бъде точно така. Но както се случи с Исус, Божията воля може да ни накара свободно да се откажем от правата си, за да служим на Отец по начини, които ще са от значение за Божието царство. Процесът на отказ от правата ни може да бъде труден и неудобен, създаващ условия за огнено изпитание.

Вижте как го направи Исус (Филипяни 2:5-9). Тези стихове описват трите стъпки, предприети от Исус при предаването Му на волята на Отец. В началото Павел ни напомня: „Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христос Исус” (стих 5).

За да бъде в състояние да ни спаси, Исус се отказа от равенството Си с Отец и дойде на земята, приемайки облика на ограничено човешко същество (стихове 6, 7).

Исус не дойде като велико и славно човешко същество, а като слуга на другите хора (стих 7). Като човешки слуга Той не живя дълъг и мирен живот, а „стана послушен до смърт”. Той дори не умря по благороден и славен начин. Не, Той бе „послушен до смърт, даже смърт на кръст” (стих 8).

Много християни искрено се стремят да разберат Божията воля за живота им. „Само ако знаех Божията воля за живота ми, бих пожертвал всичко за Него”. Но дори след като обещаем на Бога това, ние все още можем да сме объркани по отношение на волята Му. Причината за това объркване може да се открие в Римляни 12:1, 2. Павел описва как можем да разберем Божията воля и отбелязва нещо важно: Ако искате да знаете каква е Божията воля, първо трябва да се пожертвате!

1. Имаме истинско разбиране за „Божиите милости” към нас (стих 1).

2. Представим себе си като жива жертва на Бога (стих 1).

3. Умовете ни са обновени (стих 2).

Само обновеният ум може наистина да разбере Божията воля. Но това обновление започва със смъртта на Аза. Не е достатъчно Христос просто да е страдал за нас – Той е трябвало да умре. Същото е и с нас.

Когато определени области от живота ни не са напълно мъртви за нашия Аз, Бог допуска огнени изпитания, за да привлече вниманието ни към тях. Но нашето страдание не само ни помага да се изправим лице в лице с греха си, то ни помага и да схванем как Исус се е пожертвал за нас. Елизабет Елиът пише: „Предаването на най-дълбоките копнежи на сърцето ни може би ни помага най-добре да разберем кръста... Нашето лично преживяване на разпятието, въпреки че е неизмеримо по-малко от това на нашия Спасител, все пак ни предоставя възможност да започнем да Го опознаваме чрез докосването до Неговите страдания. Във всяка форма на нашето страдание Той ни призовава към това докосване” (Елизабет Елиът, В търсене на любовта).

„И Господ дойде та застана и извика както по-напред: „Самуиле! Самуиле!”. Тогава Самуил каза: „Говори, защото слугата Ти слуша” (1 Царе 3:10).

Случвало ли ви се е някога да чуете тихия и нежен глас на Святия Дух, но да го пренебрегнете? По-късно всичко се е обърквало и вие сте си мислели: „О, защо не Го послушах?”.

В началото Самуил разказва историята на един възрастен мъж и двама нечестиви синове, които не са слушали Господа, и за едно малко момче, което го е правело. Въпреки че е имало сериозни предупреждения от страна на Господ, онези, които е трябвало да променят курса си, не се вслушали.

Синовете на Илий се интересуваха от други неща, не от Господа. И дори когато Илий, след като чу какво желае Господ, разговаря с тях, той като че ли не направи нищо друго. А синовете му очевидно не бяха готови да предадат на Божията воля някои подробности от живота си. Какъв контраст с младия Самуил!

Проповедникът Чарлз Стенли описва колко важно е да култивираме откритостта си за Божия глас в онова, което той нарича „промяна към неутралност”. Той казва: „Святият Дух... не говори само за да предава информация. Той говори, за да получи отговор. И знае, че след като нашият дневен ред заема толкова голяма част от вниманието ни, си е чиста загуба на време да предлага нещо противно на това. Когато случаят е такъв, Той често мълчи. Чака ни да станем достатъчно неутрални, за да чуем и евентуално да се покорим” (Чарлз Стенли, Чудесният, изпълнен с Духа, живот).

Когато Ева съгреши в Едемската градина, това не се дължеше само на факта, че се усъмни в Божиите думи. Ядката на проблема бе нейното убеждение, че е достатъчно мъдра да реши кое е добро и кое е лошо за нея. Довери се на собствената си преценка. Когато разчитаме на собствената си преценка, а не на доверието в Божието Слово, обикновено отваряме врати за най-различни проблеми. Историята на Саул описва стъпките към самонадеяността и трагедията, последвала веднага след това. Самуил помазал Саул като Божи цар (1 Царе 10:1). След това дал на Саул специални инструкции (стих 8), но Саул не се покорил.

Има три стъпки, които поведоха Саул надолу по пътя на самонадеяността твърде скоро, след като стана цар. Проблемът е, че нито една от тези стъпки не беше толкова лоша само по себе си. И все пак те съдържаха семената на трагедията, защото всяка една от тях бе предприета независимо от Бога. Обърнете внимание на движението на Саул по стълбицата надолу, в резултат на което той се провали.

1. Саул казва: „видях” разпръсването на войската и отсъствието на Самуил (стих 11). Саул бе подложен на натиск и той прецени със собствените си очи положението.

2. Саул се придвижва от „видях” към „рекох си”, че филистимците ще го победят (стих 12). Онова, което видя с очите си, оформи това, което каза или предположи за ситуацията.

3. От „рекох” Саул преминава към „почувствах” - почувствал се принуден да принесе жертвата (стих 12). Онова, което мислеше Саул, оформя чувствата му.

Всички ние сме правили това: Разчитаме на човешкото си зрение, което ни кара да разчитаме на човешкото мислене, което ни кара да разчитаме на човешките ни чувства. И след това постъпваме според тези чувства.

Както разбрахме вчера, покорността на Божията воля може да бъде подкопана, ако разчитаме на собствените си сили. Възможно е да разчитаме и на заместители на Бога. Когато някои хора се почувстват потиснати, пазаруват нещо, което ще ги направи щастливи. Когато някои се чувстват недостойни, се впускат в преследване на слава. Когато други имат проблеми с брачните си партньори, търсят някой, който да им даде интимност.

Много от заместителите, които използваме, могат да успокоят напрежението, но не разрешават проблема, нито ни научават как да се справим с положението следващия път. Само свръхестествената помощ от Бога може да направи това. Проблемът е, че много пъти се опитваме да разчитаме на заместителите на Бога вместо на самия Бог.

Ето три заместителя, които бихме могли да използваме вместо Бога.

1. Използване на човешка логика или минал опит, когато се нуждаем от Божието отровение.

2. Блокиране на проблемите в ума ни, когато се нуждаем от Божието решение.

3. Бягство от реалността и избягване на Бога, когато се нуждаем от общуване с Него, за да получим сила.

Захария ни помага да се съсредоточим върху истински ценното, когато сме изкушени да използваме заместители. След дълги години далеч от дома пленниците най-после се завърнали от Вавилон и незабавно започнали възстановяването на храма. Но се сблъскали с невероятно противопоставяне (в Ездра 4, 5, 6 бихте могли да прочетете каква е била историческата обстановка). Захария дошъл с вест на насърчение към Зоровавел, който ръководел работата.

Бог не предотврати противопоставянето, за да спести на Зоровавел стреса от справянето с него. Бог не винаги ще предпазва и нас от противопоставяне. Но когато то се появи, Бог може да го използва като огнено изпитание, за да ни научи да разчитаме на Него.

Елън Уайт, Патриарси и пророци, стр. 575 – 580, 616 – 626 (англ.изд.).

„Покоряваме се на Бога, когато умрем за собствените си желания и амбиции. Това отваря пътя за истинското служене на другите. Не можем да живеем за Бога, без да се превърнем в жертва и без да сме постоянно открити за Божия глас. Пълното предаване на нашата воля на волята на Отец за нас означава, че трябва да осъзнаем опасността от разчитането на самите нас или на заместителите на Божието Слово и сила. Тъй като покорството на Божията воля е същността на христоподобния живот, Бог може да допусне огнени изпитания, които да ни научат на зависимост от Него. Пренебрежението на Илий към синовете му е представено ясно пред всеки баща и майка в страната. Като резултат от неговата неосветена деликатност или от нежеланието му да извърши неприятно задължение, той пожъна жетва от нечестие в извратените си синове. И родителят, позволяващ нечестието, и децата, които го практикуват, бяха виновни пред Бога и Той не би приел жертва или принос за престъплението им” (Елън Уайт, Детско Водителство).

1. Обсъдете в групата си невероятното благоволение Божият Син да дойде като човешко същество, за да умре за нашите грехове. Какво разкрива това на всеки един от нас за саможертвата и себеотрицанието заради другите? Въпреки че ние определено не можем да извършим нищо подобно, принципът, представен чрез примера на Исус винаги трябва да е пред очите ни. По какви начини – в нашата си сфера – можем да подражаваме на покорството и саможертвата, проявени към нас от Исус на кръста?

2. За много хора покорството на Бога, без да знаят какво ще се случи след това, може да е нещо ужасно. Какво бихте посъветвали човек, който разчита по-скоро на себе си, отколкото на Бога? Какво бихте им казали, за да премахнете страховете им, че не знаят – или не могат да контролират – бъдещето си?

3. Отделете си време, за да се помолите за хората, на които знаете, че им е трудно да се покорят на Божията воля, за да видят, че доверието в Божията воля е единственият път към траен мир. Какво можете да направите за тези хора, за да им помогнете да разберат, че могат да се предадат на Бога и че Неговият за тях е най-добрият? Как Бог може да ви използва, за да помогне на другите да разберат за Неговата любов и готовност да се грижи за тях?

В мюсюлманската държава Азербайджан едно новоповярвало семейство е убедено, че ангел ги е насочил към адвентната църква.

Млада жена на име Гюнел и семейството й току-що били загубили своя дядо. Майка й плачела неутешимо, докато всички се качвали на автобуса, за да отидат до семейната гробница. Жена дошла да я утеши, като й казала, че Бог е добър, че Исус ще дойде отново и че има надежда за бъдещето. След това жената казала на майката на Гунел, че има една църка, където може да научи повече по всички тези въпроси.

След около месец майката на Гюнел отново видяла жената в автобуса. Тя отново я насърчила да посети църквата. И така, майката попитала Гюнел дали би желала да отидат заедно на църква в съботната сутрин. Никога преди не били влизали в християнска църква и затова се колебаели. Един от църковните разпоредители ги видял и ги поканил вътре, където ги посрещнали с прегръдки и целувки.

Гюнел и майка й харесали богослужението. След края на службата попитали за жената, която били срещнали в автобуси. Описали я много подробно, но се оказало, че никой не я познава. Пасторът, който познавал всички адвентисти в града, слушал внимателно. Той също не познавал жената, но подсказал, че може би са срещнали ангел.

Гюнел и майка й продължили да ходят на църква и да изучават Библията. Първо се кръстила майката, после Гюнел, а след това нейният брат и сестра. Сега провеждат събрания за малка група в дома си. Бащата на Гюнел, който все още е мюсюлманин, е благоразположен към адвентистите.

Приятелите на Гюнел й се подиграват за това, че е станала християнка. Тя обаче остава непоколебима. Наскоро завърши семинар на Световното адвентно радио, за да научи как да прави радио програми. Може би един ден ще стане част от евангелизаторската дейност на Световното адвентно радио в родната си страна, където има много малко вярващи.