Да направим ученици болните

„По време на Своето земно служене Христос посвещава повече време на изцеляване, отколкото на проповядване. Неговите чудеса потвърждават истинността на думите Му, че не е дошъл „да погуби, но да спаси”. Където и да отиде, новината за Неговата милост Го изпреварва. Откъдето и да мине, обектите на Неговото състрадание се радват на своето здраве и опитват новопридобитите си умения. Тълпи се събират, за да чуят от Неговата уста за делата, които е извършил Господ. Неговият глас е първият звук, който мнозина чуват, Неговото име е първата дума, която произнасят, Неговото лице е първото, което виждат. Как да не Го обичат и как да не издигнат глас в хваление за Него? Минавайки през градове и села, Той е като живително течение, разпръскващо живот и радост” (Е. Уайт, Здравно служене. Стр. 19, 20 – ориг.).

В древността болестите се считат за последица от някакъв грях. (Та дори и днес кой не се е усъмнявал, макар и за миг, дали болестта му или тази на негов любим човек не е дошла като наказание за някакъв грях?) Приятелите на Йов предполагат, че сполетелите го нещастия, включително и болестта му, са резултат от негови скрити грехове; идеята е, че именно греховете му са го довели някак до това положение. По същия начин и учениците на Христос съвсем погрешно смятат слепотата за наказание поради нечий грях. Тоест, болестта изисква не диагноза или лекарство, а умилостивение. Цитатите от книгата на пророк Исая, използвани от Матей, показват ясно как Христос изпълнява пророчеството, че всички ще намерят изцеление в Него.

Различните езически традиции в древността включват лекуващи божества; но нито една от тях не включва идеята тези божества реално да поемат страданията върху себе си. Исая предрича идването на Изкупител, Който ще поеме върху Себе Си нашата болка и греховност. Други древни традиции предвиждат заместническа жертва с цел опазване на царя. Заместниците се жертват на мястото на царя, за да укротят гнева на божеството срещу него и така прехвърлят наказанието от един човек върху друг. Никъде обаче не откриваме традиция, според която царят умира като заместник на своите поданици.

Но точно такова нещо описва Исая, а Матей го потвърждава – Царят на небето „се разболява” от нашата човешка болест. Интересно е, че думата, преведена в Исая 53:4 като „скърби”, произлиза от друга еврейска дума, означаваща буквално „болест”, „заболяване”.

Исус сам заявява, че Неговата мисия е да проповядва освобождение и да изцелява сърцесъкрушените (Лука 4:17–19). Той привлича мнозина към Себе Си чрез силата на Своята любов и характер. Едни Го следват, защото се възхищават на ясното Му и логично учение. Други – заради начина, по който се отнася към онеправданите. Но най-много хора следват Христос, защото са докоснати и изцелени от немощите си.

Противоположно на библейското учение, гръцката философия разглежда човешкото съществуване в две измерения – духовно (душа) и физическо (тяло). Тъй като вярват, че душата е безсмъртна, гърците омаловажават тялото. То е временно, подлежи на тление, затова е по-малко ценно от вечната душа.

В един от най-известните антични текстове Платон описва как, изправен пред лицето на смъртта, неговият учител Сократ надълго и нашироко обяснява колко покварено и зло е тялото му и как благодарение на смъртта неговата безсмъртна душа най-сетне ще бъде свободна да прави всичко, което тялото й е пречило да прави.

Разбира се, Библията проповядва съвсем различни неща. Човешкото тяло е творение на Божиите ръце, „чудно и страшно направено” (Псалм 139:14). Нещо повече, то не е отделно от душата. Тяло, ум и дух са просто различните аспекти от личността и съществуването на човека, а не независимо съществуващи единици. Следователно, каквото засяга тялото, засяга и ума, и духа – другите два взаимно свързани елемента на личността. Когато лекува, Христос не просто изтръгва рака или възстановява сърцето - Той преобразява човека цялостно - физически, умствено и духовно.

Исус лекува нещо повече от само тялото. Винаги лекува цялата личност. Неговият холистичен подход доказва, че физическото здраве е неотделимо от духовното. С помощта на физическо изцеление Той постига духовно преобразяване. Всъщност до голяма степен това е и целта. Защо иначе да лекува хора, които в малко по-дългосрочен план пак така или иначе ще си умрат и в края на времето ще бъдат унищожени?

Чрез физическо изцеление и умствено възстановяване Исус създава ученици. Често Неговите „пациенти” страдат едновременно от умствени и физически заболявания. Физическото възстановяване само по себе си никога не е крайната цел. Върховната цел винаги е ученичеството. Изцелението може да прибави двайсет, петдесет, може би седемдесет и пет допълнителни качествени години живот. Ученичеството предлага вечен живот с Христос.

Обладаният от демони от Геразин в Лука 8:26–39, който е изцелен, моли Исус да върви с Него. Вместо това Господ му възлага да мисионира сред своето семейство и съграждани. Изцелен по такъв чудотворен начин, той представлява мощно свидетелство в Негова полза.

Понякога физическото заболяване е провокирано от умствени причини. Медицинската наука категорично е потвърдила връзката между ума и тялото. Тревожността например причинява на някои хора стомашни проблеми. Притесненията водят до разстройства в съня. Неконтролираният страх отключва сърдечни заболявания. Когато обясняваме на хората принципите на умственото здраве, трябва да наблягаме на важността да имат доверие в Бог, което естествено би ги довело до лично духовно посвещение и до пълноценно ученичество.

„Всеки ден си има своите товари, грижи и тревоги; и когато се срещаме, с каква готовност разговаряме за трудностите и изпитанията си. Толкова много притеснения нахлуват в душите ни, на толкова много страхове се поддаваме, такова бреме от тревога носим, щото хората биха помислили, че нямаме състрадателен и любящ Спасител, готов да изслуша всичките ни молби и да ни предложи помощта Си всеки път когато имаме нужда!” (Е. Уайт, Пътят към Христос. Стр. 121 – ориг.).

Политици, шоу звезди и спортисти предлагат различни неща, за да имат последователи. Политиците си служат с хипнотизираща реторика и надути обещания. Шоу звездите използват талантите си, за да породят емоции и да привлекат публиката. Спортистите ни удивляват с физическите си способности. В желанието си и те да притежават такива качества, зрителите им се възхищават и ги следват.

Какво предлага Исус? Намаляване на безработицата? Тлъсти банкови сметки? Невероятни фокуси? Омагьосващ глас? Разтърсващи представления? Не, Той предлага нещо, което никой друг не може – вечен живот в един нов свят. Та какво друго има значение в сравнение с това?

И ако рекламите на Телешоп оскърбяват нашата интелигентност със своите „оферти чудо”, то „офертата” на Исус наистина е чудо – вечен живот абсолютно безплатно, без скрити такси за доставка и транспорт! Без съмнение, скептиците се присмиват на подобна безпрецедентна оферта. Конкуренцията веднага произвежда своята евтина имитация (учението на Сатана за безсмъртието на душата). Потенциалните купувачи трябва внимателно да проучат клаузите. Затова Исус провежда три публични демонстрации – за да затвори устата на скептиците, да разобличи имитациите и да удовлетвори искрените търсачи. Дъщерята на Яир, синът на вдовицата и накрая Лазар са доказателство, че неговата „оферта чудо” е автентична. Засега болестите и бедствията доминират, но в края вечният живот ще спечели окончателната победа. Не всяка молба за изцеление ще бъде удовлетворена, но на всеки, направил Исус свой Спасител, вечният живот е гарантиран.

Това все още важи и за нас днес. Знаем, че много пъти желаното оздравяване не настъпва така, както искаме, въпреки молитвите ни. Хората с години линеят от изтощителни заболявания и не само че не се излекуват, но и се влошават. Други умират от болестите си, въпреки помазването и молитвите. Нямаме отговор на въпроса защо в едни случаи изцелението настъпва незабавно, а в други – никога.

Това, с което разполагаме, е много по-добро дори от чудотворно изцеление – обещанието за възкресение и вечен живот в края на времето, когато Исус ще дойде и „светиите на Всевишния ще приемат царството, и ще владеят царството до века и до вечни векове” (Даниил 7:18).

Учениците от първи век стават непосредствени свидетели на изпълнението на Христовото обещание да видят „повече от това” (Йоан 1:50, сравни с Йоан 5:20; 14:12). Чудотворни изцеления и възкресения придружават служенето на двамата най-прочути ученици – Петър и Павел. Такива събития играят значителна роля за израстването на ранната църква. Вечното Божие присъствие, изявено чрез чудотворни изцеления, повлиява на хиляди религиозни водачи да приемат Христос. Често техните собствени ученици ги следват.

Понякога новоповярвалите ученици разбират Божия промисъл погрешно. Симон например се опитва да се сдобие с чудотворна сила, но подбудите му са егоистични (Деяния 8:9–25). Повечето обаче разбират защо тези чудеса са важни – защото разкриват Божието присъствие сред тях. Тази изява на Божията сила е доказателство, че Бог съществува и е достоен за тяхното поклонение.

Макар Исус да е вече в небето, множества все така Го следват чрез служенето на учениците Му. Те продължават мисията, започната от Него. Привеждат в изпълнение плановете, съставени от Него.

Ясно, че здравето е неизменен проблем, затова и здравното служене е неизменна задача на Христовата църква. Изцеляването е в списъка с духовните дарби. Писанието съдържа наставления за служене на поразените от болести чрез Божията изцеляваща благодат. Тази дарба ще служи на вярващите до завръщането на Христос, когато Неговото лично присъствие ще я направи излишна. Църковните хроники пазят доклади за посвещението на вярващите към здравното служене през различни исторически епохи. Естествено, облекчаването на човешките страдания е важен мотив. Но мнозина осъзнават, че изцеляването всъщност е първата стъпка към опознаване на цялото евангелие.

Лука 18:35–43; 13:10–17; 14:1–6; Йоан 6:1, 2; Марк 6:5–7; 6:54–56; 7:31–37; 8:22–26; Матей 8:1–19; 12:15–23. От книгата „Здравно служене”- главите: „Нашият пример” и „Изцеляване на душата”.

„Паралитикът получава от Христос изцеление както на душата, така и на тялото. Той се нуждае от душевно здраве, преди да може да оцени телесното. Преди да изцели физическата болест, Христос трябва да даде облекчение на ума, да очисти душата от греха. Не бива да пренебрегваме този урок. И днес хиляди страдат от физически заболявания, но подобно на паралитика копнеят за вестта „прощават ти се греховете”. Бремето на греха със своите безпокойства и неудовлетворени желания е в основата на тяхната болест. Те не могат да намерят облекчение, докато не дойдат при Лечителя на душата. Мирът, който единствено Той може да вдъхне, ще възстанови жизнеността на ума и здравето на тялото...

Когато паралитикът се завръща при семейството си, носейки с лекота постелката, на която малко преди това са го изнесли, в дома му настъпва голяма радост... Благодарност и ликуване се издигат и Бог е прославен чрез Своя Син, Който възражда надеждата в обезсърчените и силата в поразените. Този човек и семейството му са готови да положат живота си за Исус” (Е. Уайт, Здравно служене. Стр. 77, 79 – ориг.).

1. Как служенето на изцеление може да отвори сърца и умове, иначе затворени за евангелието? Как да се предпазим от грешката да смятаме изцелението за самоцел?

2. Как църквите, които не разполагат с болници, да вземат участие в здравното служене? Как заетите със здравно служене да избягнат имиджа на така наречените „лечители чрез вяра” в съзнанието на обществото?

3. Какво да говорим на онези потенциални ученици, които четат за изцеленията в Библията, идват в нашите църкви и болници, за да получат изцеление, но то не идва? Какви трябва да бъдат нашите думи към тях? Как самите ние да разбираме подобни случаи? Какви отговори ни дава Библията за тях?

Мама Нерея лежала на постелката в скромния си дом в Западна Кения. Нейното семейство подозирало, че страданията й са резултат от направена магия. Те посетили няколко шамана, за да премахнат магията, но Мама Нерея продължавала да страда. Поради заболяването си не можела да стои права или да ходи, а освен това нямала и глас. Самата тя била сигурна, че ще умре.

Животът на Мама Нерея бил изпълнен с беди. Съпругът й отишъл да търси работа в близкия град и я оставил сама да се грижи за децата. В желанието си да изкара малко пари, тя започнала да произвежда и продава местна бира. Не след дълго се пристрастила към собственото си производство. Когато се върнал от града, съпругът й започнал да пие заедно с нея.

И тогава се разболяла.

Веднъж, докато лежала на леглото, видяла трима души около себе си. Единият носел бяла одежда. Той я повикал по име и я утешил. После й казал, че ще бъде избавена през следващия ден.

„Ще бъда избавена от какво и къде?”, попитала тя. Човекът в бялата дреха й казал, че на следващия ден ще се срещне с двама мъже, които ще я изведат от оковите на болката и ще я заведат в светлината на Исус. „Никога повече не бива да се връщаш в тъмнината”, заявил посетителят.

Мама Нерея кимнала с глава.

Дъщеря й се сепнала, когато чула гласа й. „На кого говореше”, попитала тя майка си.

„Исус ме посети”, отвърнала Нерея.

На следващия ден двама младежи дошли да я посетят. Те й казали, че Бог им заръчал да отидат при нея, за да се помолят. Младите хора провеждали евангелизаторски събрания. Започнали редовно да идват да се молят за Мама Нерея и семейството й.

Не след дълго дъщеря й я намерила да стои изправена на вратата на колибата. През следващите няколко месеца здравето й се възстановила и тя започнала да посещава малката адвентна група. Съпругът й Джохана престанал да пуши и да пие и предал сърцето си на Господа.

Мама Нерея и Джохана станали силни поддръжници на Божието дело и довели мнозина от селото до Христос. Неотдавна Джохана починал, а Мама Нерея съвсем се състарила. Тяхното свидетелство обаче и примерът им се виждат в живота на хората, които са открили Христос в това малко населено място в Западна Кения.