Куабена Донкор

Съботноучилищни уроци за възрастни
Октомври, ноември, декември 2012 г.

Великата борба – началото

Основна мисъл: Темата за великата борба е всеобхватната концепция, която обединява в едно основните учения на адвентистите от седмия ден.

Една поговорка гласи: „Нуждата е майка на изобретенията”. В случая „майка” означава „източник”, „движеща сила”, „основа”; нуждата, необходимостта от нещо – това е, което подтиква хората към действие. Така например нуждата от по-чист въздух е основата, движещата сила зад инициативата за разработване на алтернативни енергийни източници – различни от изкопаемите горива.

Точно както физическите изобретения, така и духовната реалност има нужда от основа, от принцип, върху който да стъпи.

Адвентистите от седмия ден изповядват един „комплекс” от 28 основни учения. В тяхната основа лежи концепция, която наричаме „великата борба”. Всяко едно от тези 28 учения отразява отделен аспект от нея. Ученията, които ще изследваме през това тримесечие, се разбират най-добре на фона на тази борба.

Още от зората на историята хората усещат, че човешката раса е въвлечена в някаква битка, в някаква война между враждуващи сили. Поетът Т.С. Елиът пише следното: „През всички мои години едно нещо си остава непроменено непрестанната битка между доброто и злото” (Т.С. Елиът. Събрани стихотворения и пиеси). Всички хора са убедени в това, но все пак имат диаметрално противоположни разбирания относно причините за нея, за това кой участва в редиците й, какъв е залогът и как тя ще завърши. Като адвентисти от седмия ден ние категорично поддържаме становището, че тази борба е свръхестествена по естество – становище, базиращо се на Библията и на начина, по който тя описва онова, което наричаме „великата борба между Христос и Сатана”.

Хората много често употребяват думи като „дявол”, „ангели” и дори „Бог”, но истинското значение на тези термини обикновено няма нищо общо с това, което те влагат в тях. Така например някои употребяват думата „Бог” единствено по начина, по който тя функционира в човешкия език и общество, без да се интересуват дали „Бог” съществува наистина под някаква форма.

С каквито и символи да ги описва, Библията е категорична, че това са реални същества, учасващи в реален конфликт. Така вярваме ние като адвентисти от седмия ден. Голяма част от ученията, които ще изследваме през това тримесечие, нямат никакъв смисъл, ако противниците във великата борба не се приемат буквално – нещо, което определено ни прави да изглеждаме странни на фона на преобладаващата култура.

Всъщност под каквато и форма да се е проявявал секуларизмът през последните два века, има една особеност, която винаги го откроява много отчетливо – стремежът да изхвърли от човешкия речник всякакви понятия, свързани с „другия свят”. С напредъка на науката хората все повече се стремят да обяснят всичко от научна гледна точка. Ангели и демони – това не се вписва в „научния модел” на мислене. Оттук и постепенното отмиране на вярата в свръхестесвеното в съвременната култура.

Библията не посочва точно какви са спорните точки на великата борба бежду Бог и Сатана, но въпреки това можем да ги разберем косвено от някои текстове по тази тема като Исая 14:4–21 и Езекиил 28:12–19. Първичното значение на тези текстове се отнася до езическите царе на Тир и Вавилон, но внимателният прочит разкрива подробности, които могат да се отнасят само за нещо много по-голямо от някакви древни близкоизточни владетели. Да, те говорят за произхода, поста и падението на Сатана.

В цитираните текстове са появяват най-малко три проблема – гордост, независимост и самонадеяност. Старият Завет описва едно творение, едно зависимо същество, което иска да бъде самодостатъчно и независимо. Но „независимост” означава винаги „независимост от някого или от нещо”. В 1Йоаново 3:8 се казва, че дяволът „отначало съгрешава”; а 1Йоаново 3:4 дефинира греха като „беззаконие”. Следователно, грехът на Сатана – който се проявява в борба за независимост и самостоятелност – представлява всъщност желание за свобода от „ограниченията” на Бог и Неговия закон. Отказвайки да се подчини на авторитета на Божия закон, Сатана показва, че иска да живее в друга система от условия. Неговият бунт внушава, че законовата система в небето не е съвършена, че в нея има нещо „сбъркано”. А тъй като Божият закон е отражение на Божия характер, дефект на закона е равно на дефект в Божия характер. С две думи, бунтът на Сатана е преди всичко срещу самия Бог, отколкото срещу нещо друго.

Символичният език в Битие 3:15, с който се предрича великата борба, ни подсказва какво ще бъде участието на Бог в нея. Разбираме, че конфликтът, който току-що е възникнал между змията и жената, ще се разрасне като конфликт между последователите на двете страни – „семето” на жената и „семето” на змията. А в крайна сметка – както знаем – неговата кулминация е смъртоносната схватка между Сатана и мъжкия потомък на жената – Исус от Назарет. Оръжието, което избира Бог, е Исус – Той ще дойде да се бие за жената, ще понесе „рани”, но накрая ще нанесе на змията смъртоносен удар. Избраното оръжие е актът на саможертва от Негова страна – един акт на неегоистична любов.

Ако сте чели внимателно вчерашния урок, сигурно сте забелязали как постепенно се разкриват Бог и Неговата истина в хода на великата борба. Той работи най-напред чрез службите на патриарсите, след това в службите на старозаветното светилище, след това чрез изкупителната жертвена смърт на Христос, чрез църквата и чрез службата на Христос в небесното светилище.

Сатана от своя страна неуморно работи да подкопае Божиите планове. Голяма част от великата борба се е водила и продължава да се води именно заради тях.

Така например, жертвената система, практикувана от патриарсите и после в светилището, е замислена от Бог с цел да напомня на хората за техния Създател и да поддържа жива надеждата им за изкупление.

Разбира се, централно място в Божия отговор към Сатана във великата борба заема въплощението на Христос, Неговата служба на земята и заместническата Му смърт на кръста. Смъртта на Христос гарантира унищожението на Сатана, затова той работи неспирно срещу Него.

След смъртта и възкресението Си Христос основава тук на земята Своята църква, за да прогласява на цялото човечество добрата вест за спасение. Още от самото й раждане Сатана полага решителни усилия да я отслаби и унищожи. Ето някои текстове, които описват част от неговите тактики срещу нея: Деяния 5:17, 18; 7:54–60; 2Солунци 2:1–4; 1Тимотей 4:1; 2Петрово 2:1; Откровение 12:13–17.

Междувременно Посланието към евреите говори за реално светилище в небето, в което Христос влиза след Своето възнесение (Евреи 4:14–16; 9:24) и изпълнява там свещенически функции в защита на грешниците (Евреи 7:27). В Даниил 8:11–14 научаваме какво прави Сатана по отношение на Христовата първосвещеническа служба в небесното светилище и как се опитва да я узурпира.

Пророчеството ни предлага поглед към заключителните сцени от борбата между Бог и Сатана. В продължение на 1260 години (Даниил 7:25; 12:7; Откровение 11:2; 12:14; 13:5) Сатана спорадично, но упорито преследва Божия народ. Във финалната битка, описана в Откровение, 12 и 13 глави, той си служи с две земни сили – един звяр, подобен на леопард (Откровение 13:1–10), и двурог звяр (Откровение 13:11–17). Те прилагат всички тактики и методи на Сатана, които споменахме във вчерашния урок.

От Божия гледна точка преди края на борбата е необходимо ясно прогласяване на спорните въпроси в нея (тук те са представени чрез трима ангели вестители). Хората трябва да бъдат интелигентно предупредени, за да могат да вземат решение.

В тази последна битка ще има хора, които ще останат верни на Бога. В Откровение, 14 глава, те са символично представени с числото 144 000 – вероятно представляващо неизброимото множество спасени от всички народи по земята (Откровение 7:4). Те остават верни на Божиите заповеди във време на голямо притеснение и с цяло и посветено сърце се покланят на своя Бог Създател. Получават Неговото одобрение и триумфират заедно с Него. Нечестивите биват унищожени в последвалата жетва (Откровение 14:14–20). Идеята е, че един ден тази велика борба ще приключи.

Прочетете Франк Б. Холбрук, „Великата борба”, стр. 969–1008 в сборника на Раул Дедерен Наръчник по теология на адвентистите от седмия ден.

„Библията сама тълкува себе си. Писание трябва да се сравнява с писание. Библейският изследовател трябва да се научи да разглежда Словото като едно цяло, да вижда връзката между отделните му части. Трябва да трупа знания за неговата велика централна тема, за първоначалния план на Бог за света, за избухването на великата борба и за делото на изкуплението. Трябва да разбира естеството на двата принципа, борещи се за надмощие, и да се научи да разпознава тяхното действие в историческите доклади и в пророчествата до окончателния им завършек. Трябва да вижда как на всеки етап от своето съществуване човек участва във великата борба, как чрез всеки житейски акт подкрепя една от двете враждуващи идеологии и как – независимо дали желае или не – дори в момента той взема решение от коя страна на „фронтовата линия” във великата борба да застане.” — Елън Уайт, Възпитание, стр. 190.

1. В цитата от Възпитание Елън Уайт казва, че човек участва във великата борба на всеки етап от своето съществуване. Доколко важи това за вашата лична опитност? Познанията ви върху естеството на великата борба източник на сила или на безсилие са при справянето ви с проблемите на еждневието в този свят на грях и страдания?

2. Някои хора говорят за „забавяне” на Второто пришествие. При всички несправедливости и непоносими страдания в този свят всеки допълнителен ден живот на земята сякаш е прекалено много. В групата обсъдете личното си разбиране на темата за великата борба в светлината на така нареченото „забавяне”.

3. Колко сигурни сте в окончателния развой на конфликта между доброто и злото? Кое ви дава сигурност, че в крайна сметка злото ще бъде победено? Какви основания имате да го вярвате? Обърнете внимание, например, на пророчеството в Даниил, 2 глава – каква увереност ви дава то за крайния изход от борбата?

4. В групата обсъдете отговорите си на последния въпрос от урока за четвъртък. Те са особено показателни за разбирането ни на въпроса кой ще бъде преследвачът в последните дни. Как, тогава, да бъдем сигурни, че ще бъдем на правилната страна?

Густав прочел съобщението за евангелизаторски събрания в родния си град в Бурунди. Бил слушал, че адвентистите са грешници, тъй като работят в градините си в неделя. Решил обаче да отиде на събранията. Надявал се да научи нещо ново за Бога.

Вестта докоснала сърцето му. Густав не можел да посещава събранията през седмицата поради занятията в училище, но отивал през уикендите. В края на втората седмица в него се зародили много въпроси. Пожелал да изучава Библията заедно с църковните старейшини. Не след дълго Густав бил убеден, че адвентистите не съгрешават, когато работят в неделя, тъй като спазват библейската събота. Пожелал да се присъедини към адвентната църква.

Густав престанал да посещава занятията в събота и вместо това започнал да ходи на църква. Един от учителите го предупредил, че ако продължава да отсъства, ще бъде изключен. Когато научили какво се случва, родителите му били обезпокоени. „Моля ви, позволете ми да се покланям на Бога така, както Той ме води”, казал Густав.

Опитал се да обясни вярата си и на училищния директор с надеждата, че ще му позволят да отсъства. Той обаче го обвинил, че оказва лошо влияние на съучениците си. Без да знае какво друго може да направи, Густав се завърнал в училище в събота. Прекарвал обаче цялото време в четене на Библията вместо в учене.

Следващата година Густав се записал в християнска гимназия като единствения адвентист в училището. Макар че там не се провеждали часове в събота, те преподавали задължителни уроци по религия в този ден. Много скоро Густав станал ръководител на своята група.

Той споделял вярата си с младежите в групата и няколко от тях пожелали да научат нещо повече за неговата вяра. Започнал да изучава Библията с тях, но един по един те се отказвали, след като родителите им ги предупреждавали за адвентистите.

След като завършил гимназия, родителите на Густав настояли да си намери работа. Повечето позиции изисквали работа в събота и Густав отказвал. Родителите му отказвали да го подкрепят, ако не работи. След много месеци успял да си намери работа в АДРА.

Густав споделя вярата си с други и обяснява, че адвентистите не са грешници, защото работят в неделя. Те са грешници, спасени по Божията благодат, които се стремят да следват Исусовия пример на послушание.