Стиховете на урок 9 за печат Печат на страницата

Урок 9

 24 - 30 ноември 2007 г.

Живот на прослава

Събота - 24 ноември
Филипяни 4:4
4. Радвайте се всякога в Господа; пак ще кажа: Радвайте се.

Исус Навиев 5:13-15
13. И когато беше Исус при Ерихон, подигна очи и видя, и, ето, насреща му стоеше човек с измъкнат нож в ръка; и Исус пристъпи при него и му рече: Наш ли си, или от неприятелите ни?

14. А той рече: Не; но за Военачалник на Господното войнство сега дойдох аз. И Исус падна с лицето си на земята и се поклони; и рече му: Що заповядва Господарят ми на слугата си?

15. А Военачалникът на Господното войнство рече на Исуса: Изуй обущата си от нозете, защото мястото, на което стоиш, е свето. И Исус стори така.

Исус Навиев 6:1-20
1. (А Ерихон беше заключен и затворен поради израилтяните; никой не излизаше и никой не влизаше).

2. И Господ рече на Исуса: Ето, предадох в ръката ти Ерихон, царя му и силните му и храбри мъже.

3. Ходете, прочее, около града, всички военни мъже, и обиколете града веднъж; така да правиш шест дена.

4. И седем свещеника нека носят пред ковчега седем гръмливи тръби; и на седмия ден обиколете града седем пъти, и свещениците нека свирят с тръбите.

5. И когато засвирят продължително с гръмливата тръба, като чуете гласа на тръбата всички люде да извикат с гръмлив глас; и градската стена ще падне на мястото си, и людете нека вървят всеки право напред.

6. Тогава Исус Навиевият син повика свещениците и рече им: Дигнете ковчега на завета, и седем свещеника нека държат седем гръмливи тръби пред Господния ковчег.

7. Рече на людете: Минете та обиколете града; а въоръжените нека заминат пред Господния ковчег.

8. И тъй, след като говори Исус на людете, седемте свещеника, които държаха седемте гръмливи тръби пред Господа минаха, и свиреха с тръбите; и ковчегът на Господния завет вървеше подире им.

9. И въоръжените вървяха пред свещениците, които свиреха с тръбите, и задната стража следваше зад ковчега, докато свещениците свиреха с тръбите като вървяха.

10. А Исус заповяда на людете, като каза: Да не викате, нито да се чуе гласът ви, нито да излезе дума из устата ви, до деня, когато ще ви кажа да извикате; тогава извикайте.

11. И тъй, направи да обиколи Господният ковчег около града еднъж; и дойдоха в стана и пренощуваха в стана.

12. И на сутринта Исус стана рано, и свещениците дигнаха Господния ковчег,

13. И седемте свещеника, които държаха седемте гръмливи тръби, вървяха пред Господния ковчег, като ходеха и свиреха с тръбите; и пред тях вървяха въоръжените, а задната стража следваше подир Господния ковчег, докато свещениците свиреха с тръбите като вървяха.

14. И тъй на втория ден обиколиха града еднъж и се върнаха в стана така правеха шест дена.

15. А на седмия ден станаха рано, при пукването на зората, и обиколиха града седем пъти по същия начин; само тоя ден обиколиха града седем пъти.

16. И на седмия път, като свиреха свещениците с тръбите, Исус рече на людете: Извикайте, защото Господ ви предаде града.

17. И градът и всичко що е в него ще бъдат обречени на Господа; само блудницата Раав, да остане жива, тя и всички, които са в къщата с нея, защото скри пратениците, които проводихме.

18. Но вие се пазете във всеки случай от всичко обречено, да не би, като го обречете, да вземете от обреченото, и така да нанесете проклетия върху стана на Израиля и да го смутите.

19. Всичкото сребро и злато, и медните и железните съдове, са посветени Господу; да се внесат в Господното съкровище.

20. И тъй, людете извикаха и свещениците свиреха с тръбите; и като чуха людете тръбния глас, и като издадоха людете гръмлив вик, стената падна на мястото си; и людете влязоха в града, всеки право напред, и превзеха града.

2 Летописи 20:1-30
1. След това моавците и амонците, и с тях някои от маонците {Еврейски: Амонците. Виж. 10 и Гл. 26:7.}* дойдоха да воюват против Иосафата.

2. Тогава някои дойдоха та известиха на Иосафата, като рекоха: Голямо множество иде против тебе изотвъд Соленото море, от Сирия; и ето ги в Асасон-тамар, (който е Енгади).

3. А Иосафат се уплаши, и предаде се да търси Господа, и прогласи пост по целия Юда.

4. И юдейците се събраха за да искат помощ от Господа; дори от всичките Юдови градове дойдоха да търсят Господа.

5. И Иосафат застана всред събраните юдейци и ерусалимляни в Господния дом, пред новия двор, и рече:

6. Господи Боже на бащите ни, не си ли Ти Бог на небето? и не си ли Ти владетел над всичките царства на народите? И не е ли в Твоята ръка сила и могъщество, така щото никой не може да устои против Тебе?

7. Не беше ли Ти, Боже наш, Който си изпъдил жителите на тая земя пред людете Си Израиля, и дал си я за винаги на потомството на приятеля Си Авраама?

8. И те се заселиха в нея, и построиха Ти светилище в нея за Твоето име, и рекоха:

9. Ако ни връхлети зло, - меч, съдба, мор, или глад; - и ние застанем пред тоя дом и пред Тебе, (защото Твоето име е в тоя дом), и извикаме към Тебе в бедствието си, тогава Ти ще ни послушаш и избавиш.

10. И сега, ето амонците и моавците и ония от гората Сиир, които не си оставил Израиля да ги нападне, когато идеха от Египетската земя, но се отклониха от тях и не ги изтребиха, -

11. ето как ни възнаграждават като идат да ни изпъдят от Твоето притежание, което си ни дал да наследим.

12. Боже наш, не щеш ли да ги съдиш? Защото в нас няма сила да противостоим на това голямо множество, което иде против, нас, и не знаем що да правим; но към Тебе са очите ни.

13. А целият Юда стоеше пред Господа с челядите си, жените си и чадата си.

14. Тогава всред събранието дойде Господният Дух на левитина Яазиил, Захариевия син, (а Захария бе син на Венаия, син на Елила, син на Матания), от Асафовите потомци; и рече:

15. Слушайте, целий Юдо, вие ерусалимски жители, и ти царю Иосафате; така казва Господ на вас: Не бойте се, нито да се уплашите от това голямо множество; защото боят не е ваш, но Божий.

16. Слезте утре против тях; ето, те възлизат през нагорнището Асис, и ще ги намерите при края на долината, пред пустинята Еруил.

17. Не ще да е потребно вие да се биете в тоя бой; поставете се, застанете, и вижте със себе си извършеното от Господа избавление, Юдо и Ерусалиме; не бойте се, нито да се уплашите; утре излезте против тях, защото Господ е с вас.

18. Тогава Иосафат се наведе с лицето до земята; и целият Юда и ерусалимските жители паднаха пред Господа, та се поклониха Господу.

19. И левитите, от потомците на Каатовците и от потомците на Кореевците, станаха да хвалят с много силен глас Господа Израилевия Бог.

20. И тъй, на сутринта станаха рано, та излязоха към пустинята Текуе; а когато бяха излезли, Иосафат застана та рече: Слушайте ме, Юдо и вие ерусалимски жители; вярвайте в Господа вашия Бог, и ще се утвърдите; вярвайте пророците Му, и ще имате добър успех.

21. Тогава, като се съветва с людете, нареди някои от тях да пеят Господу и да хвалят великолепието на Неговата светост като излизат пред войската казвайки: Славословете Господа, защото милостта Му е до века.

22. И когато почнаха да пеят и да хвалят, Господ постави засади против амонците и моавците, и против ония от хълмистата страна Сиир, които бяха дошли против Юда; и те бидоха поразени.

23. Защото амонците и моавците станаха против жителите на хълма Сиир за да ги изтребят и заличат; и като довършиха жителите на Сиир, те си помогнаха взаимно да се изтребят.

24. А Юда, като стигна до стражарската кула на пустинята, погледна към множеството и, ето, те бяха мъртви тела паднали на земята, и никой не беше се избавил.

25. И когато Иосафат и людете му дойдоха да ги оберат, намериха между мъртвите им тела твърде много богатство и скъпи вещи и взеха си толкоз много, щото не можеха да ги отнесат; а три дена обираха, защото користите бяха много.

26. А на четвъртия ден се събраха в Долината на благословението, защото там благословиха Господа; за туй онова място се нарече Долина на благословение, и така се нарича до днес.

27. Тогава всичките Юдови и ерусалимски мъже, с Иосафата начело, тръгнаха да се върнат в Ерусалим с веселие, понеже Господ ги беше развеселил с поражението на неприятелите им.

28. И дойдоха в Ерусалим с псалтири и арфи и тръби до Господния дом.

29. И страх от Бога обзе всичките царства на околните страни, когато чуха, че Господ воювал против неприятелите на Израиля.

30. И така, царството на Иосафата се успокои; защото неговият Бог му даде спокойствие от всякъде.

Псалми 145
1. (По слав. 144). Давидово хваление. По еврейски, азбучен псалом.
Ще Те превъзнасям, Боже мой, Царю мой,
И ще благославям Твоето име от века и до века.

2. Всеки ден ще Те благославям,
И ще хваля Твоето име от века и до века.

3. Велик е Господ и твърде достохвален,
И величието Му е неизследимо.

4. Едно поколение ще хвали делата Ти на друго,
И ще разказват Твоето могъщество,

5. Ще размишлявам за славното величие на Твоето достойнство,
И за Твоите чудесни дела;

6. И когато човеците говорят за мощта на Твоите страшни дела,
То и аз ще разказвам Твоето величие.

7. Ще разгласяват спомена на Твоята голяма благост,
И ще възпяват Твоята правда.

8. Благодатен и жалостив е Господ,
Дълготърпелив и многомилостив.

9. Благ е Господ към всички;
И благите Му милости са върху всичките Му творения.

10. Всичките Твои творения ще Те хвалят, Господи,
И Твоите светии ще Те благославят;

11. Ще говорят за славата на царството Ти,
И ще разказват Твоето могъщество,

12. За да изявят на човешките чада мощните Му дела,
И славното величие на Неговото царство.

13. Твоето царство е вечно,
И владичеството Ти трае през всички родове.

14. Господ подкрепя всичките падащи,
И изправя всичките сгърбени.

15. Очите на всичките гледат към Тебе;
И Ти им даваш храна на време.

16. Отваряш ръката Си
И удовлетворяваш желанието на всичко живо.

17. Праведен е Господ във всичките Си пътища,
И благодатен във всичките Свои дела.

18. Господ е близо при всички, които Го призовават,
При всички, които с истина Го призовават.

19. Изпълнява желанието на тия, които Му се боят,
Слуша викането им, и ги избавя.

20. Господ пази всички, които Го любят;
А ще изтреби всичките нечестиви.

21. Устата ми ще изговарят хваление на Господа;
И всяка твар нека благославя Неговото свето име от века и до века.

Деяния 16:16-34
16. И един ден, като отивахме на молитвеното място, срещна ни една мома, която имаше предсказателен дух и чрез прокобяването си докарваше голяма печалба на господарите си.

17. Тя вървеше подир Павла и нас та викаше, казвайки: Тия човеци са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение.

18. Това тя правеше много дни наред. А понеже твърде дотегна на Павла, той се обърна и рече на духа: Заповядвам ти в името на Исуса Христа да излезеш от нея. И излезе в същия час.

19. А господарите й като видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила та ги завлякоха на пазара пред началниците.

20. И като ги изведоха при градските съдии, рекоха: Тия човеци са юдеи и смущават града ни,

21. като проповядват обичаи, които не е позволено на нас, като римляни, да приемаме или да пазим.

22. На това народът купно се подигна против тях, градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги.

23. И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница, и заръчаха на тъмничния началник да ги варди здраво;

24. който, като получи такава заповед, хвърли ги в по-вътрешната тъмница, и стегна добре нозете им в клада.

25. Но по среднощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха,

26. внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всичките се развързаха.

27. И началникът, когато се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна ножа си и щеше да се убие, мислейки че затворниците са избягали.

28. Но Павел извика със силен глас, думайки: Недей струва никакво зло на себе си, защото всички сме тука.

29. Тогава началникът поиска светила, скочи вътре, и разтреперан падна пред Павла и Сила;

30. и изведе ги вън и рече: Господа, що трябва да сторя, за да се спася?

31. А те казаха: Повярвай в Господа, Исуса [Христа], и ще се спасиш, ти и домът ти.

32. И говориха Господното учение на него и на всички, които бяха в дома му.

33. И той ги взе в същия час през нощта та им изми раните; и без забава се кръсти, той и всичките негови.

34. И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и, повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом.

Филипяни 4:4-7
4. Радвайте се всякога в Господа; пак ще кажа: Радвайте се.

5. Вашата кротост да бъде позната на всичките човеци; Господ е близо.

6. Не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение;

7. и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса.

Рамка за прослава

Неделя - 25 ноември
Филипяни 4:4-7
4. Радвайте се всякога в Господа; пак ще кажа: Радвайте се.

5. Вашата кротост да бъде позната на всичките човеци; Господ е близо.

6. Не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение;

7. и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса.

Да срутиш стените с молитва

Понеделник - 26 ноември
Исус Навиев 5:13-15
13. И когато беше Исус при Ерихон, подигна очи и видя, и, ето, насреща му стоеше човек с измъкнат нож в ръка; и Исус пристъпи при него и му рече: Наш ли си, или от неприятелите ни?

14. А той рече: Не; но за Военачалник на Господното войнство сега дойдох аз. И Исус падна с лицето си на земята и се поклони; и рече му: Що заповядва Господарят ми на слугата си?

15. А Военачалникът на Господното войнство рече на Исуса: Изуй обущата си от нозете, защото мястото, на което стоиш, е свето. И Исус стори така.

Исус Навиев 6:1-20
1. (А Ерихон беше заключен и затворен поради израилтяните; никой не излизаше и никой не влизаше).

2. И Господ рече на Исуса: Ето, предадох в ръката ти Ерихон, царя му и силните му и храбри мъже.

3. Ходете, прочее, около града, всички военни мъже, и обиколете града веднъж; така да правиш шест дена.

4. И седем свещеника нека носят пред ковчега седем гръмливи тръби; и на седмия ден обиколете града седем пъти, и свещениците нека свирят с тръбите.

5. И когато засвирят продължително с гръмливата тръба, като чуете гласа на тръбата всички люде да извикат с гръмлив глас; и градската стена ще падне на мястото си, и людете нека вървят всеки право напред.

6. Тогава Исус Навиевият син повика свещениците и рече им: Дигнете ковчега на завета, и седем свещеника нека държат седем гръмливи тръби пред Господния ковчег.

7. Рече на людете: Минете та обиколете града; а въоръжените нека заминат пред Господния ковчег.

8. И тъй, след като говори Исус на людете, седемте свещеника, които държаха седемте гръмливи тръби пред Господа минаха, и свиреха с тръбите; и ковчегът на Господния завет вървеше подире им.

9. И въоръжените вървяха пред свещениците, които свиреха с тръбите, и задната стража следваше зад ковчега, докато свещениците свиреха с тръбите като вървяха.

10. А Исус заповяда на людете, като каза: Да не викате, нито да се чуе гласът ви, нито да излезе дума из устата ви, до деня, когато ще ви кажа да извикате; тогава извикайте.

11. И тъй, направи да обиколи Господният ковчег около града еднъж; и дойдоха в стана и пренощуваха в стана.

12. И на сутринта Исус стана рано, и свещениците дигнаха Господния ковчег,

13. И седемте свещеника, които държаха седемте гръмливи тръби, вървяха пред Господния ковчег, като ходеха и свиреха с тръбите; и пред тях вървяха въоръжените, а задната стража следваше подир Господния ковчег, докато свещениците свиреха с тръбите като вървяха.

14. И тъй на втория ден обиколиха града еднъж и се върнаха в стана така правеха шест дена.

15. А на седмия ден станаха рано, при пукването на зората, и обиколиха града седем пъти по същия начин; само тоя ден обиколиха града седем пъти.

16. И на седмия път, като свиреха свещениците с тръбите, Исус рече на людете: Извикайте, защото Господ ви предаде града.

17. И градът и всичко що е в него ще бъдат обречени на Господа; само блудницата Раав, да остане жива, тя и всички, които са в къщата с нея, защото скри пратениците, които проводихме.

18. Но вие се пазете във всеки случай от всичко обречено, да не би, като го обречете, да вземете от обреченото, и така да нанесете проклетия върху стана на Израиля и да го смутите.

19. Всичкото сребро и злато, и медните и железните съдове, са посветени Господу; да се внесат в Господното съкровище.

20. И тъй, людете извикаха и свещениците свиреха с тръбите; и като чуха людете тръбния глас, и като издадоха людете гръмлив вик, стената падна на мястото си; и людете влязоха в града, всеки право напред, и превзеха града.

Псалми 66:1-2
1. (По слав. 65). За първия певец, псаломска песен.
Възкликнете към Бога, всички земи,

2. Възпейте славата на Неговото име,
Като Го хвалите, хвалете Го славно.

Евреи 11:30
30. Чрез вяра ерихонските стени паднаха след седмодневно обикаляне около тях.

Живот на прослава

Вторник - 27 ноември
Псалми 145
1. (По слав. 144). Давидово хваление. По еврейски, азбучен псалом.
Ще Те превъзнасям, Боже мой, Царю мой,
И ще благославям Твоето име от века и до века.

2. Всеки ден ще Те благославям,
И ще хваля Твоето име от века и до века.

3. Велик е Господ и твърде достохвален,
И величието Му е неизследимо.

4. Едно поколение ще хвали делата Ти на друго,
И ще разказват Твоето могъщество,

5. Ще размишлявам за славното величие на Твоето достойнство,
И за Твоите чудесни дела;

6. И когато човеците говорят за мощта на Твоите страшни дела,
То и аз ще разказвам Твоето величие.

7. Ще разгласяват спомена на Твоята голяма благост,
И ще възпяват Твоята правда.

8. Благодатен и жалостив е Господ,
Дълготърпелив и многомилостив.

9. Благ е Господ към всички;
И благите Му милости са върху всичките Му творения.

10. Всичките Твои творения ще Те хвалят, Господи,
И Твоите светии ще Те благославят;

11. Ще говорят за славата на царството Ти,
И ще разказват Твоето могъщество,

12. За да изявят на човешките чада мощните Му дела,
И славното величие на Неговото царство.

13. Твоето царство е вечно,
И владичеството Ти трае през всички родове.

14. Господ подкрепя всичките падащи,
И изправя всичките сгърбени.

15. Очите на всичките гледат към Тебе;
И Ти им даваш храна на време.

16. Отваряш ръката Си
И удовлетворяваш желанието на всичко живо.

17. Праведен е Господ във всичките Си пътища,
И благодатен във всичките Свои дела.

18. Господ е близо при всички, които Го призовават,
При всички, които с истина Го призовават.

19. Изпълнява желанието на тия, които Му се боят,
Слуша викането им, и ги избавя.

20. Господ пази всички, които Го любят;
А ще изтреби всичките нечестиви.

21. Устата ми ще изговарят хваление на Господа;
И всяка твар нека благославя Неговото свето име от века и до века.

Псалми 145:7
7. Ще разгласяват спомена на Твоята голяма благост,
И ще възпяват Твоята правда.

Свидетел, който убеждава

Сряда - 28 ноември
Деяния 16:16-34
16. И един ден, като отивахме на молитвеното място, срещна ни една мома, която имаше предсказателен дух и чрез прокобяването си докарваше голяма печалба на господарите си.

17. Тя вървеше подир Павла и нас та викаше, казвайки: Тия човеци са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение.

18. Това тя правеше много дни наред. А понеже твърде дотегна на Павла, той се обърна и рече на духа: Заповядвам ти в името на Исуса Христа да излезеш от нея. И излезе в същия час.

19. А господарите й като видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила та ги завлякоха на пазара пред началниците.

20. И като ги изведоха при градските съдии, рекоха: Тия човеци са юдеи и смущават града ни,

21. като проповядват обичаи, които не е позволено на нас, като римляни, да приемаме или да пазим.

22. На това народът купно се подигна против тях, градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги.

23. И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница, и заръчаха на тъмничния началник да ги варди здраво;

24. който, като получи такава заповед, хвърли ги в по-вътрешната тъмница, и стегна добре нозете им в клада.

25. Но по среднощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха,

26. внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всичките се развързаха.

27. И началникът, когато се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна ножа си и щеше да се убие, мислейки че затворниците са избягали.

28. Но Павел извика със силен глас, думайки: Недей струва никакво зло на себе си, защото всички сме тука.

29. Тогава началникът поиска светила, скочи вътре, и разтреперан падна пред Павла и Сила;

30. и изведе ги вън и рече: Господа, що трябва да сторя, за да се спася?

31. А те казаха: Повярвай в Господа, Исуса [Христа], и ще се спасиш, ти и домът ти.

32. И говориха Господното учение на него и на всички, които бяха в дома му.

33. И той ги взе в същия час през нощта та им изми раните; и без забава се кръсти, той и всичките негови.

34. И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и, повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом.

Деяния 16:29-30
29. Тогава началникът поиска светила, скочи вътре, и разтреперан падна пред Павла и Сила;

30. и изведе ги вън и рече: Господа, що трябва да сторя, за да се спася?

Филипяни 1:29-30
29. защото, относно Христа, вам е дадено не само да вярвате в Него, но и да страдате за Него;

30. като имате същата борба, каквато сте видели, че аз имам, и сега чувате, че съм имал.

Побеждаващо оръжие

Четвъртък - 29 ноември
2 Летописи 20:1-30
1. След това моавците и амонците, и с тях някои от маонците {Еврейски: Амонците. Виж. 10 и Гл. 26:7.}* дойдоха да воюват против Иосафата.

2. Тогава някои дойдоха та известиха на Иосафата, като рекоха: Голямо множество иде против тебе изотвъд Соленото море, от Сирия; и ето ги в Асасон-тамар, (който е Енгади).

3. А Иосафат се уплаши, и предаде се да търси Господа, и прогласи пост по целия Юда.

4. И юдейците се събраха за да искат помощ от Господа; дори от всичките Юдови градове дойдоха да търсят Господа.

5. И Иосафат застана всред събраните юдейци и ерусалимляни в Господния дом, пред новия двор, и рече:

6. Господи Боже на бащите ни, не си ли Ти Бог на небето? и не си ли Ти владетел над всичките царства на народите? И не е ли в Твоята ръка сила и могъщество, така щото никой не може да устои против Тебе?

7. Не беше ли Ти, Боже наш, Който си изпъдил жителите на тая земя пред людете Си Израиля, и дал си я за винаги на потомството на приятеля Си Авраама?

8. И те се заселиха в нея, и построиха Ти светилище в нея за Твоето име, и рекоха:

9. Ако ни връхлети зло, - меч, съдба, мор, или глад; - и ние застанем пред тоя дом и пред Тебе, (защото Твоето име е в тоя дом), и извикаме към Тебе в бедствието си, тогава Ти ще ни послушаш и избавиш.

10. И сега, ето амонците и моавците и ония от гората Сиир, които не си оставил Израиля да ги нападне, когато идеха от Египетската земя, но се отклониха от тях и не ги изтребиха, -

11. ето как ни възнаграждават като идат да ни изпъдят от Твоето притежание, което си ни дал да наследим.

12. Боже наш, не щеш ли да ги съдиш? Защото в нас няма сила да противостоим на това голямо множество, което иде против, нас, и не знаем що да правим; но към Тебе са очите ни.

13. А целият Юда стоеше пред Господа с челядите си, жените си и чадата си.

14. Тогава всред събранието дойде Господният Дух на левитина Яазиил, Захариевия син, (а Захария бе син на Венаия, син на Елила, син на Матания), от Асафовите потомци; и рече:

15. Слушайте, целий Юдо, вие ерусалимски жители, и ти царю Иосафате; така казва Господ на вас: Не бойте се, нито да се уплашите от това голямо множество; защото боят не е ваш, но Божий.

16. Слезте утре против тях; ето, те възлизат през нагорнището Асис, и ще ги намерите при края на долината, пред пустинята Еруил.

17. Не ще да е потребно вие да се биете в тоя бой; поставете се, застанете, и вижте със себе си извършеното от Господа избавление, Юдо и Ерусалиме; не бойте се, нито да се уплашите; утре излезте против тях, защото Господ е с вас.

18. Тогава Иосафат се наведе с лицето до земята; и целият Юда и ерусалимските жители паднаха пред Господа, та се поклониха Господу.

19. И левитите, от потомците на Каатовците и от потомците на Кореевците, станаха да хвалят с много силен глас Господа Израилевия Бог.

20. И тъй, на сутринта станаха рано, та излязоха към пустинята Текуе; а когато бяха излезли, Иосафат застана та рече: Слушайте ме, Юдо и вие ерусалимски жители; вярвайте в Господа вашия Бог, и ще се утвърдите; вярвайте пророците Му, и ще имате добър успех.

21. Тогава, като се съветва с людете, нареди някои от тях да пеят Господу и да хвалят великолепието на Неговата светост като излизат пред войската казвайки: Славословете Господа, защото милостта Му е до века.

22. И когато почнаха да пеят и да хвалят, Господ постави засади против амонците и моавците, и против ония от хълмистата страна Сиир, които бяха дошли против Юда; и те бидоха поразени.

23. Защото амонците и моавците станаха против жителите на хълма Сиир за да ги изтребят и заличат; и като довършиха жителите на Сиир, те си помогнаха взаимно да се изтребят.

24. А Юда, като стигна до стражарската кула на пустинята, погледна към множеството и, ето, те бяха мъртви тела паднали на земята, и никой не беше се избавил.

25. И когато Иосафат и людете му дойдоха да ги оберат, намериха между мъртвите им тела твърде много богатство и скъпи вещи и взеха си толкоз много, щото не можеха да ги отнесат; а три дена обираха, защото користите бяха много.

26. А на четвъртия ден се събраха в Долината на благословението, защото там благословиха Господа; за туй онова място се нарече Долина на благословение, и така се нарича до днес.

27. Тогава всичките Юдови и ерусалимски мъже, с Иосафата начело, тръгнаха да се върнат в Ерусалим с веселие, понеже Господ ги беше развеселил с поражението на неприятелите им.

28. И дойдоха в Ерусалим с псалтири и арфи и тръби до Господния дом.

29. И страх от Бога обзе всичките царства на околните страни, когато чуха, че Господ воювал против неприятелите на Израиля.

30. И така, царството на Иосафата се успокои; защото неговият Бог му даде спокойствие от всякъде.

2 Летописи 20:3
3. А Иосафат се уплаши, и предаде се да търси Господа, и прогласи пост по целия Юда.

2 Летописи 20:12
12. Боже наш, не щеш ли да ги съдиш? Защото в нас няма сила да противостоим на това голямо множество, което иде против, нас, и не знаем що да правим; но към Тебе са очите ни.

2 Летописи 20:3-12
3. А Иосафат се уплаши, и предаде се да търси Господа, и прогласи пост по целия Юда.

4. И юдейците се събраха за да искат помощ от Господа; дори от всичките Юдови градове дойдоха да търсят Господа.

5. И Иосафат застана всред събраните юдейци и ерусалимляни в Господния дом, пред новия двор, и рече:

6. Господи Боже на бащите ни, не си ли Ти Бог на небето? и не си ли Ти владетел над всичките царства на народите? И не е ли в Твоята ръка сила и могъщество, така щото никой не може да устои против Тебе?

7. Не беше ли Ти, Боже наш, Който си изпъдил жителите на тая земя пред людете Си Израиля, и дал си я за винаги на потомството на приятеля Си Авраама?

8. И те се заселиха в нея, и построиха Ти светилище в нея за Твоето име, и рекоха:

9. Ако ни връхлети зло, - меч, съдба, мор, или глад; - и ние застанем пред тоя дом и пред Тебе, (защото Твоето име е в тоя дом), и извикаме към Тебе в бедствието си, тогава Ти ще ни послушаш и избавиш.

10. И сега, ето амонците и моавците и ония от гората Сиир, които не си оставил Израиля да ги нападне, когато идеха от Египетската земя, но се отклониха от тях и не ги изтребиха, -

11. ето как ни възнаграждават като идат да ни изпъдят от Твоето притежание, което си ни дал да наследим.

12. Боже наш, не щеш ли да ги съдиш? Защото в нас няма сила да противостоим на това голямо множество, което иде против, нас, и не знаем що да правим; но към Тебе са очите ни.

2 Летописи 20:17
17. Не ще да е потребно вие да се биете в тоя бой; поставете се, застанете, и вижте със себе си извършеното от Господа избавление, Юдо и Ерусалиме; не бойте се, нито да се уплашите; утре излезте против тях, защото Господ е с вас.

2 Летописи 20:19
19. И левитите, от потомците на Каатовците и от потомците на Кореевците, станаха да хвалят с много силен глас Господа Израилевия Бог.

2 Летописи 20:22
22. И когато почнаха да пеят и да хвалят, Господ постави засади против амонците и моавците, и против ония от хълмистата страна Сиир, които бяха дошли против Юда; и те бидоха поразени.

2 Летописи 20:21
21. Тогава, като се съветва с людете, нареди някои от тях да пеят Господу и да хвалят великолепието на Неговата светост като излизат пред войската казвайки: Славословете Господа, защото милостта Му е до века.

Разширено изучаване

Петък - 30 ноември

Разказ

Печат на страницата