Стиховете на урок 3 за печат Печат на страницата

Урок 3

13 - 19 октомври 2007 г.

Клетката за птици

Събота - 13 октомври

1 Петрово 1:6
6. В което блаженство се радвате, ако и за малко време да скърбите сега, (ако е потребно), в разни изпитни,

Изход 14
1. Тогава Господ говори на Моисея, казвайки:

2. Заповядай на израилтяните да завият и да се разположат на стан пред Пиаирот, между Мигодол и морето; срещу Веелсефон ще се разположите на стан близо до морето.

3. Защото Фараон ще рече за израилтяните: Те са се впримчили в земята; пустинята ги е затворила.

4. И Аз ще закоравя сърцето на Фараона, и той ще ги погне отдире; но Аз ще се прославя над Фараона и над цялата му войска, и египтяните ще познаят, че Аз съм Господ. И израилтяните сториха така.

5. А когато се извести на египетския цар, че побягнаха людете, сърцето на Фараона и на слугите му се обърна против людете, и рекоха: Какво е това що сторихме, гдето пуснахме Израиля да не ни работи вече?

6. Затова, Фараон впрегна колесницата си и събра людете си при себе си;

7. взе и шестстотин отборни колесници, дори всичките египетски колесници, с началници над всичките.

8. И Господ закорави сърцето на египетския цар Фараон, така че той погна отдире израилтяните. (защото израилтяните бяха излезли с издигната ръка),

9. и египтяните се спуснаха подир тях, - всичките коне и колесници на Фараона, конниците му и войската му, - и настигнаха ги разположени на стан близо до морето, пред Пиаирот, срещу Веелсефон.

10. А когато се приближи Фараон, израилтяните подигнаха очи, и, ето, египтяните идеха подир тях; и израилтяните, твърде много уплашени, извикаха към Господа.

11. И рекоха на Моисея: Понеже нямаше гробища в Египет, затова ли ни изведе да умрем в пустинята? Защо постъпи така, та ни изведе от Египет?

12. Не е ли това, каквото ти казвахме в Египет, като рекохме: Остави ни; нека работим на египтяните? Защото по-добре би било за нас да работим на египтяните, отколкото да измрем в пустинята.

13. А Моисей каза на людете: Не бойте се; стойте и гледайте избавлението, което Господ ще извърши за вас днес; защото колкото за египтяните, които видяхте днес, няма да ги видите вече до века.

14. Господ ще воюва за вас, а вие ще останете мирни.

15. Тогава рече Господ на Моисея: Защо викаш към Мене? Кажи на израилтяните да вървят напред.

16. А ти дигни жезъла си и простри ръката си над морето та го раздели, и израилтяните ще преминат през морето по сухо.

17. И Аз, ето, ще закоравя сърцето на египтяните, та ще влязат подир тях; и ще се прославя над Фараона, над цялата му войска, над колесниците му и над конниците му.

18. И когато се прославя над Фараона, над колесниците му и над конниците му, египтяните ще познаят, че Аз съм Господ.

19. Тогава ангелът Божий, който вървеше пред Израилевото множество, се дигна та дойде отдире им; дигна се облачният стълб отпреде им та застана отдире им,

20. и дойде между Египетското множество и Израилевото; на едните беше тъмен облак, а на другите светеше през нощта, така щото едните не се приближиха до другите през цялата нощ.

21. Моисей, прочее, простря ръката си над морето; и Господ направи да се оттегля морето цялата оная нощ от силен източен вятър та се пресуши морето и водите се раздвоиха.

22. Така израилтяните влязоха всред морето по сухо; и водите бяха за тях преграда от дясната и от лявата им страна.

23. А египтяните, всичките коне на Фараона, колесниците му и конниците му, - като ги погнаха влязоха подир тях всред морето.

24. Но в утринната стража Господ погледна от огнения и облачния стълб на египетската войска и смути войската на египтяните;

25. Той извади колелата от колесниците им та те се теглеха мъчно, така щото египтяните рекоха: Да бягаме от Израиля, защото Иеова воюва за тях против египтяните.

26. Тогава Господ рече на Моисея: Простри ръката си над морето, за да се върнат водите върху египтяните, върху колесниците им и върху конниците им.

27. И тъй, Моисей простря ръката си над морето; и около зори морето се върна на мястото си; а като бягаха египтяните пред него, Господ изтърси египтяните всред морето.

28. Защото водите се върнаха и покриха колесниците, конниците и цялата Фараонова войска, която беше влязла подир тях в морето; не остана ни един от тях.

29. А израилтяните минаха презсред морето по сухо; и водите бяха за тях преграда от дясната и от лявата им страна.

30. Така в оня ден Господ избави Израиля от ръката на египтяните; и Израил видя египтяните мъртви по морския бряг.

31. Израил видя онова велико дело, което Господ извърши над египтяните; и людете се убояха от Господа, и повярваха в Господа и слугата Му Моисея.

Изход 15:22-27
22. Тогава Моисей дигна израилтяните от Червеното Море и излязоха към пустинята Сур; и като вървяха три дена в пустинята не намираха вода.

23. После дойдоха в Мера, но не можеха да пият от водата на Мера защото беше горчива; (затова се наименува Мера {Т.е., Горчивина.}*).

24. Тогава людете роптаеха против Моисея, казвайки: Що да пием?

25. А той извика към Господа, и Господ му показа дърво; и като го хвърли във водата, водата се подслади. Там им наложи повеление и наредба, и там ги опита, като рече:

26. Ако прилежно слушаш гласа на Господа своя Бог, и вършиш онова, което Му е угодно, и слушаш заповедите Му, и пазиш всичките Му повеления, то не ще ти нанеса ни една от болестите, които нанесох върху египтяните; защото Аз съм Господ, Който те изцелявам.

27. После дойдоха в Елим, гдето имаше дванадесет водни извори и седемдесет палмови дървета; и там се разположиха на стан при водите.

Изход 17:1-7
1. След това цялото общество израилтяни тръгнаха от пустинята Син, като бяха пътуванията им според Господната заповед; и разположиха стан в Рафидим, гдето нямаше вода да пият людете.

2. Затова людете се караха с Моисея и рекоха: Дай ни вода да пием. А Моисей им рече: Защо се карате с мене? защо изпитвате Господа?

3. Но людете ожадняха там за вода; и людете роптаеха против Моисея, като думаха: Защо ни изведе из Египет да умориш с жажда и нас, и чадата ни, и добитъка ни?

4. Тогава Моисей извика към Господа казвайки: какво да правя с тия люде? още малко и ще ме убият с камъни.

5. А Господ рече на Моисея: Замини пред людете, като вземеш със себе си някои от Израилевите старейшини; вземи в ръката си и жезъла си, с който удари реката, и върви.

6. Ето, Аз ще застана пред тебе там на канарата в Хорив; а ти удари канарата, и ще потече вода из нея, за да пият людете. И Моисей стори така пред очите на Израилевите старейшини.

7. И нарече мястото Маса {Т.е., Изкушение.}*, и Мерива {Т.е., Каране.}†, поради карането на израилтяните, и понеже изпитаха Господа, като казаха: Да ли е Господ между нас, или не?

Притчи 3
1. Сине мой, не забравяй поуката ми,
И сърцето ти нека пази заповедите ми,

2. Защото дългоденствие, години от живот
И мир ще ти притурят те.

3. Благост и вярност нека не те оставят;
Вържи ги около шията си,
Начертай ги на плочата на сърцето си.

4. Така ще намериш благоволение и добро име
Пред Бога и човеците.

5. Уповавай на Господа от все сърце,
И не се облягай на своя разум.

6. Във всичките си пътища признавай Него,
И Той ще оправя пътеките ти.

7. Не мисли себе си за мъдър;
Бой се от Господа, и отклонявай се от зло;

8. Това ще бъде здраве за тялото ти
И влага за костите ти.

9. Почитай Господа от имота си
И от първаците на всичкия доход.

10. Така ще се изпълнят житниците ти с изобилие,
И линовете ти ще се преливат с ново вино.

11. Сине мой, не презирай наказанието от Господа,
И да ти не дотегва, когато Той те изобличава,

12. Защото Господ изобличава оня, когото люби,
Както и бащата сина, който му е мил.

13. Блажен оня човек, който е намерил мъдрост,
И човек, който е придобил разум,

14. Защото търговията с нея е по-износна от търговията със сребро,
И печалбата от нея по-скъпа от чисто злато.

15. Тя е по-скъпа от безценни камъни
И нищо, което би пожелал ти, не се сравнява с нея.

16. Дългоденствие е в десницата й,
А в левицата й богатство и слава.

17. Пътищата й са пътища приятни,
И всичките й пътеки мир.

18. Тя е дърво на живот за тия, които я прегръщат
И блажени са ония, които я държат.

19. С мъдрост Господ основа земята,
С разум утвърди небето.

20. Чрез Неговото знание се разтвориха бездните
И от облаците капе роса.

21. Сине мой, тия неща да се не отдалечават от очите ти;
Пази здравомислие и разсъдителност,

22. Така те ще бъдат живот на душата ти
И украшение на шията ти.

23. Тогава ще ходиш безопасно по пътя си,
И ногата ти не ще се спъне.

24. Когато лягаш не ще се страхуваш;
Да! ще лягаш и сънят ти ще бъде сладък.

25. Не ще се боиш от внезапен страх,
Нито от бурята, когато нападне нечестивите,

26. Защото Господ ще бъде твое упование,
И ще опази ногата ти да се не хване.

27. Не въздържай доброто от ония, на които се дължи,
Когато ти дава ръка да им го направиш.

28. Не казвай на ближния си: Иди върни се пак,
И ще ти дам утре,
Когато имаш при себе си това, което му се пада.

29. Не измисляй зло против ближния си,
Който с увереност живее при тебе.

30. Не се карай с някого без причина
Като не ти е направил зло.

31. Не завиждай на насилник човек,
И не избирай ни един от пътищата му,

32. Защото Господ се гнуси от опакия,
Но интимно общува с праведните.

33. Проклятия от Господа има в дома на нечестивия;
А Той благославя жилището на праведните.

34. Наистина Той се присмива на присмивачите,
А на смирените дава благодат.

35. Мъдрите ще наследят слава,
А безумните ще отнесат срам.

Лука 4:1-13
1. А Исус, пълен със Светия Дух, когато се върна в Иордан, бе воден от Духа из пустинята четиридесет дена,

2. дето бе изкушаван от дявола. И не яде нищо през тия дни; и като се изминаха те, Той огладня.

3. И дяволът Му рече: Ако си Божий Син, заповядай на тоя камък да стане хляб.

4. А Исус му отговори: Писано е: "Не само с хляб ще живее човек, [но с всяко Божие слово"].

5. Тогава като Го възведе [на една планина] на високо и Му показа всичките царства на вселената, в един миг време, дяволът Му рече:

6. На Тебе ще дам всичката власт и слава на тия царства, (защото на мене е предадена, и аз я давам комуто ща), -

7. и тъй, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.

8. А Исус в отговор му каза: Писано е: "На Господа твоя Бог да се кланяш, и само Нему да служиш".

9. Тогава Го заведе в Ерусалим, постави Го на крилото на храма, и Му рече: Ако си Божий Син, хвърли се от тук долу;

10. защото е писано: -
"Ще заповяда на ангелите Си за Тебе, да Те пазят;

11. И на ръце ще Те дигат,
Да не би да удариш о камък ногата Си".

12. А Исус в отговор му рече: Казано е: "Да не изпитваш Господа твоя Бог".

13. И като изчерпа всяко изкушение, дяволът се оттегли от Него за известно време.

1 Петрово 1:6-9
6. В което блаженство се радвате, ако и за малко време да скърбите сега, (ако е потребно), в разни изпитни,

7. с цел: изпитването на вашата вяра, като е по-скъпоценно от златото, което гине, но пак се изпитва чрез огън, да излезе за хвала и слава и почест, когато се яви Исус Христос;

8. Когото любите без да сте Го видели; в Когото като вярвате, без сега да Го виждате, радвате се с неизказана и преславна радост,

9. като получавате следствието на вярата си, спасението на душите си.

Към Обещаната Земя през задънената улица

Неделя - 14 октомври

Изход 14:10
10. А когато се приближи Фараон, израилтяните подигнаха очи, и, ето, египтяните идеха подир тях; и израилтяните, твърде много уплашени, извикаха към Господа.

Изход 13:21
21. И Господ вървеше пред тях, денем в облачен стълб, за да ги управя из пътя, а нощем в огнен стълб, за да им свети, та да пътуват денем и нощем.

Изход 14
1. Тогава Господ говори на Моисея, казвайки:

2. Заповядай на израилтяните да завият и да се разположат на стан пред Пиаирот, между Мигодол и морето; срещу Веелсефон ще се разположите на стан близо до морето.

3. Защото Фараон ще рече за израилтяните: Те са се впримчили в земята; пустинята ги е затворила.

4. И Аз ще закоравя сърцето на Фараона, и той ще ги погне отдире; но Аз ще се прославя над Фараона и над цялата му войска, и египтяните ще познаят, че Аз съм Господ. И израилтяните сториха така.

5. А когато се извести на египетския цар, че побягнаха людете, сърцето на Фараона и на слугите му се обърна против людете, и рекоха: Какво е това що сторихме, гдето пуснахме Израиля да не ни работи вече?

6. Затова, Фараон впрегна колесницата си и събра людете си при себе си;

7. взе и шестстотин отборни колесници, дори всичките египетски колесници, с началници над всичките.

8. И Господ закорави сърцето на египетския цар Фараон, така че той погна отдире израилтяните. (защото израилтяните бяха излезли с издигната ръка),

9. и египтяните се спуснаха подир тях, - всичките коне и колесници на Фараона, конниците му и войската му, - и настигнаха ги разположени на стан близо до морето, пред Пиаирот, срещу Веелсефон.

10. А когато се приближи Фараон, израилтяните подигнаха очи, и, ето, египтяните идеха подир тях; и израилтяните, твърде много уплашени, извикаха към Господа.

11. И рекоха на Моисея: Понеже нямаше гробища в Египет, затова ли ни изведе да умрем в пустинята? Защо постъпи така, та ни изведе от Египет?

12. Не е ли това, каквото ти казвахме в Египет, като рекохме: Остави ни; нека работим на египтяните? Защото по-добре би било за нас да работим на египтяните, отколкото да измрем в пустинята.

13. А Моисей каза на людете: Не бойте се; стойте и гледайте избавлението, което Господ ще извърши за вас днес; защото колкото за египтяните, които видяхте днес, няма да ги видите вече до века.

14. Господ ще воюва за вас, а вие ще останете мирни.

15. Тогава рече Господ на Моисея: Защо викаш към Мене? Кажи на израилтяните да вървят напред.

16. А ти дигни жезъла си и простри ръката си над морето та го раздели, и израилтяните ще преминат през морето по сухо.

17. И Аз, ето, ще закоравя сърцето на египтяните, та ще влязат подир тях; и ще се прославя над Фараона, над цялата му войска, над колесниците му и над конниците му.

18. И когато се прославя над Фараона, над колесниците му и над конниците му, египтяните ще познаят, че Аз съм Господ.

19. Тогава ангелът Божий, който вървеше пред Израилевото множество, се дигна та дойде отдире им; дигна се облачният стълб отпреде им та застана отдире им,

20. и дойде между Египетското множество и Израилевото; на едните беше тъмен облак, а на другите светеше през нощта, така щото едните не се приближиха до другите през цялата нощ.

21. Моисей, прочее, простря ръката си над морето; и Господ направи да се оттегля морето цялата оная нощ от силен източен вятър та се пресуши морето и водите се раздвоиха.

22. Така израилтяните влязоха всред морето по сухо; и водите бяха за тях преграда от дясната и от лявата им страна.

23. А египтяните, всичките коне на Фараона, колесниците му и конниците му, - като ги погнаха влязоха подир тях всред морето.

24. Но в утринната стража Господ погледна от огнения и облачния стълб на египетската войска и смути войската на египтяните;

25. Той извади колелата от колесниците им та те се теглеха мъчно, така щото египтяните рекоха: Да бягаме от Израиля, защото Иеова воюва за тях против египтяните.

26. Тогава Господ рече на Моисея: Простри ръката си над морето, за да се върнат водите върху египтяните, върху колесниците им и върху конниците им.

27. И тъй, Моисей простря ръката си над морето; и около зори морето се върна на мястото си; а като бягаха египтяните пред него, Господ изтърси египтяните всред морето.

28. Защото водите се върнаха и покриха колесниците, конниците и цялата Фараонова войска, която беше влязла подир тях в морето; не остана ни един от тях.

29. А израилтяните минаха презсред морето по сухо; и водите бяха за тях преграда от дясната и от лявата им страна.

30. Така в оня ден Господ избави Израиля от ръката на египтяните; и Израил видя египтяните мъртви по морския бряг.

31. Израил видя онова велико дело, което Господ извърши над египтяните; и людете се убояха от Господа, и повярваха в Господа и слугата Му Моисея.

Еремия 17:9
9. Сърцето е измамливо повече от всичко,
И е страшно болно; кой може да го познае?

Изход 14:31
31. Израил видя онова велико дело, което Господ извърши над египтяните; и людете се убояха от Господа, и повярваха в Господа и слугата Му Моисея.

Горчиви води

Понеделник - 15 октомври

Изход 17:1
1. След това цялото общество израилтяни тръгнаха от пустинята Син, като бяха пътуванията им според Господната заповед; и разположиха стан в Рафидим, гдето нямаше вода да пият людете.

Изход 15:24
24. Тогава людете роптаеха против Моисея, казвайки: Що да пием?

Изход 17:1
1. След това цялото общество израилтяни тръгнаха от пустинята Син, като бяха пътуванията им според Господната заповед; и разположиха стан в Рафидим, гдето нямаше вода да пият людете.

Изход 15:22-27
22. Тогава Моисей дигна израилтяните от Червеното Море и излязоха към пустинята Сур; и като вървяха три дена в пустинята не намираха вода.

23. После дойдоха в Мера, но не можеха да пият от водата на Мера защото беше горчива; (затова се наименува Мера {Т.е., Горчивина.}*).

24. Тогава людете роптаеха против Моисея, казвайки: Що да пием?

25. А той извика към Господа, и Господ му показа дърво; и като го хвърли във водата, водата се подслади. Там им наложи повеление и наредба, и там ги опита, като рече:

26. Ако прилежно слушаш гласа на Господа своя Бог, и вършиш онова, което Му е угодно, и слушаш заповедите Му, и пазиш всичките Му повеления, то не ще ти нанеса ни една от болестите, които нанесох върху египтяните; защото Аз съм Господ, Който те изцелявам.

27. После дойдоха в Елим, гдето имаше дванадесет водни извори и седемдесет палмови дървета; и там се разположиха на стан при водите.

Изход 17:1-7
1. След това цялото общество израилтяни тръгнаха от пустинята Син, като бяха пътуванията им според Господната заповед; и разположиха стан в Рафидим, гдето нямаше вода да пият людете.

2. Затова людете се караха с Моисея и рекоха: Дай ни вода да пием. А Моисей им рече: Защо се карате с мене? защо изпитвате Господа?

3. Но людете ожадняха там за вода; и людете роптаеха против Моисея, като думаха: Защо ни изведе из Египет да умориш с жажда и нас, и чадата ни, и добитъка ни?

4. Тогава Моисей извика към Господа казвайки: какво да правя с тия люде? още малко и ще ме убият с камъни.

5. А Господ рече на Моисея: Замини пред людете, като вземеш със себе си някои от Израилевите старейшини; вземи в ръката си и жезъла си, с който удари реката, и върви.

6. Ето, Аз ще застана пред тебе там на канарата в Хорив; а ти удари канарата, и ще потече вода из нея, за да пият людете. И Моисей стори така пред очите на Израилевите старейшини.

7. И нарече мястото Маса {Т.е., Изкушение.}*, и Мерива {Т.е., Каране.}†, поради карането на израилтяните, и понеже изпитаха Господа, като казаха: Да ли е Господ между нас, или не?

Изход 17:7
7. И нарече мястото Маса {Т.е., Изкушение.}*, и Мерива {Т.е., Каране.}†, поради карането на израилтяните, и понеже изпитаха Господа, като казаха: Да ли е Господ между нас, или не?

Великата борба в пустинята

Вторник - 16 октомври

Лука 4:1-2
1. А Исус, пълен със Светия Дух, когато се върна в Иордан, бе воден от Духа из пустинята четиридесет дена,

2. дето бе изкушаван от дявола. И не яде нищо през тия дни; и като се изминаха те, Той огладня.

Лука 4:1-3
1. А Исус, пълен със Светия Дух, когато се върна в Иордан, бе воден от Духа из пустинята четиридесет дена,

2. дето бе изкушаван от дявола. И не яде нищо през тия дни; и като се изминаха те, Той огладня.

3. И дяволът Му рече: Ако си Божий Син, заповядай на тоя камък да стане хляб.

Лука 4
1. А Исус, пълен със Светия Дух, когато се върна в Иордан, бе воден от Духа из пустинята четиридесет дена,

2. дето бе изкушаван от дявола. И не яде нищо през тия дни; и като се изминаха те, Той огладня.

3. И дяволът Му рече: Ако си Божий Син, заповядай на тоя камък да стане хляб.

4. А Исус му отговори: Писано е: "Не само с хляб ще живее човек, [но с всяко Божие слово"].

5. Тогава като Го възведе [на една планина] на високо и Му показа всичките царства на вселената, в един миг време, дяволът Му рече:

6. На Тебе ще дам всичката власт и слава на тия царства, (защото на мене е предадена, и аз я давам комуто ща), -

7. и тъй, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.

8. А Исус в отговор му каза: Писано е: "На Господа твоя Бог да се кланяш, и само Нему да служиш".

9. Тогава Го заведе в Ерусалим, постави Го на крилото на храма, и Му рече: Ако си Божий Син, хвърли се от тук долу;

10. защото е писано: -
"Ще заповяда на ангелите Си за Тебе, да Те пазят;

11. И на ръце ще Те дигат,
Да не би да удариш о камък ногата Си".

12. А Исус в отговор му рече: Казано е: "Да не изпитваш Господа твоя Бог".

13. И като изчерпа всяко изкушение, дяволът се оттегли от Него за известно време.

14. А Исус се върна в Галилея със силата на Духа; и слух се разнесе за Него по цялата околност.

15. И Той поучаваше по синагогите им; и всички Го прославяха.

16. И дойде в Назарет, дето беше отхранен, и по обичая си влезе в синагогата един съботен ден и стана да чете.

17. И подадоха Му книгата на пророк Исаия; и Той, като отвори книгата, намери мястото дето бе писано: -

18. "Духът на Господа е на Мене,
Защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите;
Прати Ме да проглася освобождение на пленниците,
И прогледване на слепите,
Да пусна на свобода угнетените,

19. Да проглася благоприятната Господна година".

20. И като затвори книгата, върна я на служителя и седна; а очите на всички в синагогата бяха впити в Него.

21. И почна да им казва: Днес се изпълни това писание във вашите уши.

22. И всички Му засвидетелствуваха, чудещи се на благодатните думи, които излизаха из устата Му. И думаха: Тоя не е ли Иосифовият син?

23. А той им рече: Без друго ще Ми кажете тая поговорка: Лекарю, изцери себе си; каквото сме чули, че става в Капернаум, стори го и тука в Своята родина.

24. И пак рече: Истина ви казвам, че никой пророк не е приет в родината си.

25. А казвам ви наистина, много вдовици имаше в Израил в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца, и настана голям глад по цялата земя;

26. А нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при една вдовица в Сарепта сидонска.

27. Тъй също много прокажени имаше в Израил във времето на пророк Елисея; но никой от тях не бе очистен, а само сириецът Нееман.

28. Като чуха това тия, които бяха в синагогата, всички се изпълниха с гняв,

29. и, като станаха изкараха Го вън из града, и заведоха Го при стръмнината на хълма, на който градът им беше съграден, за да Го хвърлят долу.

30. Но Той мина посред тях и си отиде.

31. И слезе в Галилейския град Капернаум, и поучаваше ги в съботен ден;

32. и учудваха се на учението Му, защото Неговото слово беше с власт.

33. И в синагогата имаше човек хванат от духа на нечист бяс; и той извика със силен глас:

34. Ех, какво имаш Ти с нас, Исусе Назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те Кой си Ти, Светият Божий.

35. Но Исус го смъмра, казвайки: Млъкни и излез из него. И бесът, като го повали насред, излезе из него, без да го повреди никак.

36. И всички се смаяха, и разговаряха се помежду си, думайки: Какво е това слово, дето Той с власт и сила заповядва на нечистите духове, и те излизат?

37. И слух се разнесе за Него по всичките околни места.

38. И като стана та излезе от синагогата, влезе в Симоновата къща. А Симоновата тъща беше хваната от силна треска; и молиха Го за нея.

39. И Той, като застана над нея, смъмра треската, и тя я остави; и на часа стана та им прислужваше.

40. И когато залязваше слънцето, всички, които имаха болни от разни болести, доведоха ги при Него; а Той, като положи ръце на всеки от тях, изцели ги.

41. Още и бесове с крясък излизаха из мнозина, и казваха: Ти си Божият Син. А Той ги мъмреше, и не ги оставяше да говорят, понеже знаеха, че Той е Христос.

42. И като се съмна, Той излезе и отиде в уединено място; а народът Го търсеше, дохождаше при Него, и искаше да Го задържи, за да си не отива от тях.

43. Но той им рече: И на другите градове трябва да благовестя Божието царство, понеже за това съм изпратен.

44. И проповядваше в Галилейските синагоги.

Яков 1:13
13. Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог се не изкушава от зло, и Той никого не изкушава.

Лука 4
1. А Исус, пълен със Светия Дух, когато се върна в Иордан, бе воден от Духа из пустинята четиридесет дена,

2. дето бе изкушаван от дявола. И не яде нищо през тия дни; и като се изминаха те, Той огладня.

3. И дяволът Му рече: Ако си Божий Син, заповядай на тоя камък да стане хляб.

4. А Исус му отговори: Писано е: "Не само с хляб ще живее човек, [но с всяко Божие слово"].

5. Тогава като Го възведе [на една планина] на високо и Му показа всичките царства на вселената, в един миг време, дяволът Му рече:

6. На Тебе ще дам всичката власт и слава на тия царства, (защото на мене е предадена, и аз я давам комуто ща), -

7. и тъй, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.

8. А Исус в отговор му каза: Писано е: "На Господа твоя Бог да се кланяш, и само Нему да служиш".

9. Тогава Го заведе в Ерусалим, постави Го на крилото на храма, и Му рече: Ако си Божий Син, хвърли се от тук долу;

10. защото е писано: -
"Ще заповяда на ангелите Си за Тебе, да Те пазят;

11. И на ръце ще Те дигат,
Да не би да удариш о камък ногата Си".

12. А Исус в отговор му рече: Казано е: "Да не изпитваш Господа твоя Бог".

13. И като изчерпа всяко изкушение, дяволът се оттегли от Него за известно време.

14. А Исус се върна в Галилея със силата на Духа; и слух се разнесе за Него по цялата околност.

15. И Той поучаваше по синагогите им; и всички Го прославяха.

16. И дойде в Назарет, дето беше отхранен, и по обичая си влезе в синагогата един съботен ден и стана да чете.

17. И подадоха Му книгата на пророк Исаия; и Той, като отвори книгата, намери мястото дето бе писано: -

18. "Духът на Господа е на Мене,
Защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите;
Прати Ме да проглася освобождение на пленниците,
И прогледване на слепите,
Да пусна на свобода угнетените,

19. Да проглася благоприятната Господна година".

20. И като затвори книгата, върна я на служителя и седна; а очите на всички в синагогата бяха впити в Него.

21. И почна да им казва: Днес се изпълни това писание във вашите уши.

22. И всички Му засвидетелствуваха, чудещи се на благодатните думи, които излизаха из устата Му. И думаха: Тоя не е ли Иосифовият син?

23. А той им рече: Без друго ще Ми кажете тая поговорка: Лекарю, изцери себе си; каквото сме чули, че става в Капернаум, стори го и тука в Своята родина.

24. И пак рече: Истина ви казвам, че никой пророк не е приет в родината си.

25. А казвам ви наистина, много вдовици имаше в Израил в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца, и настана голям глад по цялата земя;

26. А нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при една вдовица в Сарепта сидонска.

27. Тъй също много прокажени имаше в Израил във времето на пророк Елисея; но никой от тях не бе очистен, а само сириецът Нееман.

28. Като чуха това тия, които бяха в синагогата, всички се изпълниха с гняв,

29. и, като станаха изкараха Го вън из града, и заведоха Го при стръмнината на хълма, на който градът им беше съграден, за да Го хвърлят долу.

30. Но Той мина посред тях и си отиде.

31. И слезе в Галилейския град Капернаум, и поучаваше ги в съботен ден;

32. и учудваха се на учението Му, защото Неговото слово беше с власт.

33. И в синагогата имаше човек хванат от духа на нечист бяс; и той извика със силен глас:

34. Ех, какво имаш Ти с нас, Исусе Назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те Кой си Ти, Светият Божий.

35. Но Исус го смъмра, казвайки: Млъкни и излез из него. И бесът, като го повали насред, излезе из него, без да го повреди никак.

36. И всички се смаяха, и разговаряха се помежду си, думайки: Какво е това слово, дето Той с власт и сила заповядва на нечистите духове, и те излизат?

37. И слух се разнесе за Него по всичките околни места.

38. И като стана та излезе от синагогата, влезе в Симоновата къща. А Симоновата тъща беше хваната от силна треска; и молиха Го за нея.

39. И Той, като застана над нея, смъмра треската, и тя я остави; и на часа стана та им прислужваше.

40. И когато залязваше слънцето, всички, които имаха болни от разни болести, доведоха ги при Него; а Той, като положи ръце на всеки от тях, изцели ги.

41. Още и бесове с крясък излизаха из мнозина, и казваха: Ти си Божият Син. А Той ги мъмреше, и не ги оставяше да говорят, понеже знаеха, че Той е Христос.

42. И като се съмна, Той излезе и отиде в уединено място; а народът Го търсеше, дохождаше при Него, и искаше да Го задържи, за да си не отива от тях.

43. Но той им рече: И на другите градове трябва да благовестя Божието царство, понеже за това съм изпратен.

44. И проповядваше в Галилейските синагоги.

1 Тимотей 1:15
15. Вярно е това слово и заслужава пълно приемане, че Христос Исус дойде на света да спаси грешните, от които главният съм аз.

Трайно наследство

Сряда - 17 октомври

1 Петрово 1:6-7
6. В което блаженство се радвате, ако и за малко време да скърбите сега, (ако е потребно), в разни изпитни,

7. с цел: изпитването на вашата вяра, като е по-скъпоценно от златото, което гине, но пак се изпитва чрез огън, да излезе за хвала и слава и почест, когато се яви Исус Христос;

1 Петрово 1:1
1. Петър, апостол Исус Христов, до избраните пришелци, пръснати по Понт, Галатия, Кападокия, Азия и Витиния,

1 Петрово 1:6
6. В което блаженство се радвате, ако и за малко време да скърбите сега, (ако е потребно), в разни изпитни,

1 Петрово 1:6-7
6. В което блаженство се радвате, ако и за малко време да скърбите сега, (ако е потребно), в разни изпитни,

7. с цел: изпитването на вашата вяра, като е по-скъпоценно от златото, което гине, но пак се изпитва чрез огън, да излезе за хвала и слава и почест, когато се яви Исус Христос;

1 Петрово 1:6-9
6. В което блаженство се радвате, ако и за малко време да скърбите сега, (ако е потребно), в разни изпитни,

7. с цел: изпитването на вашата вяра, като е по-скъпоценно от златото, което гине, но пак се изпитва чрез огън, да излезе за хвала и слава и почест, когато се яви Исус Христос;

8. Когото любите без да сте Го видели; в Когото като вярвате, без сега да Го виждате, радвате се с неизказана и преславна радост,

9. като получавате следствието на вярата си, спасението на душите си.

Изпитание чрез огън

Четвъртък - 18 октомври

1 Йоаново 5:1-2
1. Всеки, който вярва, че Исус е Христос, е роден от Бога; и всеки, който люби Родителя, люби и родения от Него.

2. По това познаваме, че любим Божиите чада, когато любим Бога и изпълняваме Неговите заповеди

Притчи 3
1. Сине мой, не забравяй поуката ми,
И сърцето ти нека пази заповедите ми,

2. Защото дългоденствие, години от живот
И мир ще ти притурят те.

3. Благост и вярност нека не те оставят;
Вържи ги около шията си,
Начертай ги на плочата на сърцето си.

4. Така ще намериш благоволение и добро име
Пред Бога и човеците.

5. Уповавай на Господа от все сърце,
И не се облягай на своя разум.

6. Във всичките си пътища признавай Него,
И Той ще оправя пътеките ти.

7. Не мисли себе си за мъдър;
Бой се от Господа, и отклонявай се от зло;

8. Това ще бъде здраве за тялото ти
И влага за костите ти.

9. Почитай Господа от имота си
И от първаците на всичкия доход.

10. Така ще се изпълнят житниците ти с изобилие,
И линовете ти ще се преливат с ново вино.

11. Сине мой, не презирай наказанието от Господа,
И да ти не дотегва, когато Той те изобличава,

12. Защото Господ изобличава оня, когото люби,
Както и бащата сина, който му е мил.

13. Блажен оня човек, който е намерил мъдрост,
И човек, който е придобил разум,

14. Защото търговията с нея е по-износна от търговията със сребро,
И печалбата от нея по-скъпа от чисто злато.

15. Тя е по-скъпа от безценни камъни
И нищо, което би пожелал ти, не се сравнява с нея.

16. Дългоденствие е в десницата й,
А в левицата й богатство и слава.

17. Пътищата й са пътища приятни,
И всичките й пътеки мир.

18. Тя е дърво на живот за тия, които я прегръщат
И блажени са ония, които я държат.

19. С мъдрост Господ основа земята,
С разум утвърди небето.

20. Чрез Неговото знание се разтвориха бездните
И от облаците капе роса.

21. Сине мой, тия неща да се не отдалечават от очите ти;
Пази здравомислие и разсъдителност,

22. Така те ще бъдат живот на душата ти
И украшение на шията ти.

23. Тогава ще ходиш безопасно по пътя си,
И ногата ти не ще се спъне.

24. Когато лягаш не ще се страхуваш;
Да! ще лягаш и сънят ти ще бъде сладък.

25. Не ще се боиш от внезапен страх,
Нито от бурята, когато нападне нечестивите,

26. Защото Господ ще бъде твое упование,
И ще опази ногата ти да се не хване.

27. Не въздържай доброто от ония, на които се дължи,
Когато ти дава ръка да им го направиш.

28. Не казвай на ближния си: Иди върни се пак,
И ще ти дам утре,
Когато имаш при себе си това, което му се пада.

29. Не измисляй зло против ближния си,
Който с увереност живее при тебе.

30. Не се карай с някого без причина
Като не ти е направил зло.

31. Не завиждай на насилник човек,
И не избирай ни един от пътищата му,

32. Защото Господ се гнуси от опакия,
Но интимно общува с праведните.

33. Проклятия от Господа има в дома на нечестивия;
А Той благославя жилището на праведните.

34. Наистина Той се присмива на присмивачите,
А на смирените дава благодат.

35. Мъдрите ще наследят слава,
А безумните ще отнесат срам.

Еремия 29:13
13. И ще Ме потърсите и ще Ме намерите като Ме потърсите с цялото си сърце.

Римляни 8:28
28. Но знаем, че всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение.

2 Коринтяни 12:9
9. и Той ми рече: Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена. И тъй, с преголяма радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да почива на мене Христовата сила.

Евреи 13:5
5. Не се впримчвайте в сребролюбието; задоволявайте се с това, що имате, защото сам Бог е рекъл: "Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя";

Разширено изучаване

Петък - 19 октомври

Разказ

Печат на страницата