Стиховете на урок 7 за печат Печат на страницата

Урок 7

 7 - 13 август 2021 г.

Покой, взаимоотношения и изцеление

Събота - 7 август

Да се изправим пред миналото

Неделя - 8 август
Битие 41
1. Като изминаха две години Фараон сънува, че стоеше при Нил {Еврейски: реката.}*.

2. И, ето, седем крави, хубави и тлъсти, излизаха из реката и пасяха в тръстиката.

3. А, ето, след тях излизаха из реката други седем крави, грозни и мършави, и стояха при първите крави на речния бряг.

4. И грозните, мършави крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогава Фараон се пробуди.

5. А като заспа сънува втори път; и, ето, седем класа пълни и добри израснаха из едно стъбло.

6. А, ето, след тях израснаха други седем класа тънки и прегорели от източния вятър.

7. И тънките класове погълнаха седемте дебели и пълни класове. А като се събуди Фараон, ето, беше сън.

8. На сутринта духът му беше смутен; той, прочее, изпрати да му повикат всичките влъхви и всичките мъдреци в Египет, и Фараон им разказа сънищата си; но нямаше кой да ги изтълкува на Фараона.

9. Тогава началникът на виночерпците говори на Фараона, казвайки: Днес се сещам, че съм виновен.

10. Фараон беше се разгневил на слугите си и ме хвърли, мене и началника на хлебарите, в тъмница, в дома на началника на телохранителите.

11. И сънувахме, аз и той, в същата нощ; сънувахме, всеки според както щеше да се тълкува съновидението му.

12. А заедно с нас беше там един млад евреин, слуга на началника на телохранителите; и като му разказахме, той ни разтълкува сънищата; на всеки от нас, според съновидението му, даде значението.

13. И според както ни изтълкува, така и стана; мене той възстанови на службата ми, а него обеси.

14. Тогава Фараон направи да повикат Иосифа, и бързо го изведоха из тъмницата; и той се обръсна, преоблече се и дойде при Фараона.

15. И Фараон каза на Иосифа: Сънувах, но няма кой да изтълкува съня; но аз чух да казват за тебе, че като чуеш съновидение, умееш да го тълкуваш.

16. А Иосиф в отговор каза на Фараона: Не аз, Бог ще даде на Фараона отговор с мир.

17. Тогава Фараон каза на Иосифа: В съня си, ето, стоях край брега на Нил {Еврейски: реката.}*.

18. И, ето, седем крави тлъсти и хубави излязоха из реката и пасяха в тръстиката.

19. И, ето, след тях излязоха други седем крави, слаби, много грозни и мършави, каквито по грозота никога не съм видял в цялата Египетска земя.

20. И мършавите, грозни крави изядоха първите седем тлъсти крави;

21. но пак, като ги изядоха не се познаваше, че са ги изяли; но изгледът им беше тъй грозен, както и в началото. Тогава се пробудих.

22. После видях в съня си; и, ето, седем класа пълни и добри израстнаха из едно стъбло.

23. И, ето, след тях израснаха други седем класа, сухи, тънки и прегорели от източния вятър;

24. тънките класове погълнаха седемте добри класове. И казах съновидението на влъхвите; но нямаше кой да ми го изтълкува.

25. Тогава Иосиф каза на Фараона: Фараоновият сън е един; Бог е явил на Фараона това, което скоро ще направи.

26. Седемте добри крави са седем години; и седемте добри класове са седем години, сънят е един.

27. А седемте мършави и грозни крави, които излязоха след тях, са седем години, както и седемте празни класове, прегорели от източния вятър; те ще бъдат седем години на глад.

28. Това е, което казах на Фараона; Бог е явил на Фараона това, което скоро ще направи.

29. Ето идат седем години на голямо плодородие по цялата Египетска земя.

30. А след тях ще дойдат седем години на глад; всичкото плодородие ще се забрави в Египетската земя, защото гладът ще опустоши земята.

31. Няма да се познае плодородието на земята, поради оня глад, който ще последва; защото ще бъде твърде тежък.

32. А това, дето съновидението се повтори на Фараона два пъти, означава, че това е решено от Бога и, че Бог скоро ще го извърши.

33. Прочее, нека потърси Фараон умен и мъдър човек и нека го постави над Египетската земя.

34. Нека стори Фараон това и нека постави надзиратели над земята; и в седемте плодородни години нека събере петата част от произведенията на Египетската земя.

35. Нека съберат всичката храна на тия добри години, които идат; и събраното жито нека бъде под Фараоновата власт, за храна в градовете, и нека го пазят.

36. И храната ще се запази за седемте гладни години, които ще настанат в Египетската земя, за да не се опустоши земята от глада.

37. Това нещо беше угодно на Фараона и на всичките му слуги.

38. И Фараон каза на слугите си: Можем ли да намерим човек, като тоя, в когото има Божия Дух?

39. Тогава Фараон каза на Иосифа: Понеже Бог ти откри всичко това, няма никой толкова умен и мъдър, колкото си ти.

40. Ти ще бъдеш над дома ми, и всичките ми люде ще слушат твоите думи; само с престола аз ще бъда по-горен от тебе.

41. Фараон още каза на Иосифа: Виж, поставям те над цялата Египетска земя.

42. Тогава Фараон извади пръстена си от ръката си и го тури на Иосифовата ръка, облече го в дрехи от висон и окачи му златно огърлие на шията.

43. После нареди да го возят на втората колесница, и викаха пред него: Коленичете! И така го постави над цялата Египетска земя.

44. При това, Фараон каза на Иосифа: Аз съм владетел {Еврейски: Фараон}*, но без тебе никой няма да дигне ръка или нога по цялата Египетска земя.

45. И Фараон наименува Иосифа Цафнат-панеах {Т.е., Спасение на века}† и даде му за жена Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер. След това, Иосиф излезе по обиколка из Египетската земя.

46. Иосиф беше на тридесет години, когато стоя пред Египетския цар Фараон; и, като се отдалечи от лицето на Фараона, Иосиф обиколи цялата Египетска земя.

47. И през седемте години на плодородие земята роди преизобилно.

48. И Иосиф събра всичката храна от тия седем години, които бяха настанали в Египетската земя, и тури храната в градовете; във всеки град прибра храната от околните му ниви.

49. Иосиф събра жито твърде много, колкото морския пясък, така щото престана да го мери; защото беше без мяра.

50. А преди да настъпят годините на глада, на Иосифа се родиха два сина, които му роди Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер.

51. И Иосиф наименува първородния Манасия {Т.е., Забравяне.}‡, защото си думаше: Бог ме направи да забравя всичките си мъки и целия си бащин дом.

52. А втория наименува Ефрем {Т.е., Плодовит.}§, защото си думаше: Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми.

53. А като се изминаха седемте години на плодородие, които бяха настанали в Египетската земя

54. настъпиха седемте години на глад, според както Иосиф бе казал; и настана глад по всичките земи, а по цялата Египетска земя имаше хляб.

55. Защото, когато огладня цялата Египетска земя, и людете извикаха към Фараона за хляб, Фараон рече на всичките египтяни: Идете при Иосифа, и каквото ви каже, сторете.

56. (А гладът беше по цялото лице на земята). Иосиф, прочее, отвори всичките житници и продаваше на египтяните, защото гладът се усилваше по Египетската земя.

57. И от всички страни дохождаха в Египет при Иосифа да купят жито, понеже гладът се усилваше по цялата земя.

Битие 41:50-52
50. А преди да настъпят годините на глада, на Иосифа се родиха два сина, които му роди Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер.

51. И Иосиф наименува първородния Манасия {Т.е., Забравяне.}‡, защото си думаше: Бог ме направи да забравя всичките си мъки и целия си бащин дом.

52. А втория наименува Ефрем {Т.е., Плодовит.}§, защото си думаше: Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми.

Битие 42:7-20
7. А Иосиф, като видя братята си, позна ги, но се престори, като чужд на тях, говореше им грубо и им рече: От где идете? А те рекоха: От Ханаанската земя, за да купим храна.

8. (А при все, че Иосиф позна братята си, те не го познаха).

9. Тогава Иосиф, като си спомни сънищата, които беше видял за тях, рече им: Вие сте шпиони; дошли сте да съглеждате голотата на тая земя.

10. А те му казаха: Не, господарю, слугите ти дойдоха да си купят храна.

11. Ние всички сме синове на един човек, честни човеци сме, слугите ти не са шпиони.

12. Но той им рече: Не, дошли сте да съглеждате голотата на земята.

13. А те казаха: Ние, твоите слуги, сме дванадесет братя, синове на един човек в Ханаанската земя; и, ето, най-младият е днес при баща ни, а единият го няма.

14. И Иосиф им рече: Това е, което ви казах, когато рекох: Шпиони сте.

15. Ето как ще бъдете опитани: В името на Фараона {Еврейски: Фараон живее.}*, няма да излезете от тука, ако не дойде и по-младият ви брат тука.

16. Пратете един от вас да доведе брата ви; а вие ще останете затворени догде се проверят думите ви, дали говорите истина; и ако не, в името на Фараона*, наистина вие сте шпиони.

17. И ги постави под стража за три дена.

18. А на третия ден Иосиф им рече: Това сторете и ще живеете, защото аз се боя от Бога:

19. Ако сте честни, нека остане един от вашите братя в къщата, в която сте пазени; вие идете, закарайте жито за гладните си челяди {Еврейски: За глада в дома ви.}†,

20. па ми доведете най-младия си брат; така ще се докаже, че думите ви са истинни, и вие няма да умрете. И сториха така.

Матей 25:41-46
41. Тогава ще рече и на тия, които са от лявата Му страна: Идете си от Мене, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели.

42. Защото огладнях и не Ме нахранихте; ожаднях и не Ме напоихте;

43. странник бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница бях, и не Ме посетихте.

44. Тогава и те в отговор ще кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница и не Ти послужихме?

45. Тогава в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже не сте направили това на ни един от тия най-скромните, нито на Мене сте го направили.

46. И тия ще отидат във вечно наказание, а праведните във вечен живот.

Подготовка на сцената

Понеделник - 9 август
Битие 42:21-24
21. И рекоха си един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, гдето видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше и ние не го послушахме; затова ни постигна туй бедствие.

22. А Рувим им отговори казвайки: Не ви ли говорих тия думи: Не съгрешавайте против детето, но вие не послушахте. Затова, вижте, кръвта му се изисква.

23. А те не знаеха, че Иосиф разбираше, защото говореха с него чрез преводач.

24. И той се оттегли от тях и плака; после, като се върна при тях, говореше им; и взе измежду тях Симеона та го върза пред очите им.

Битие 42:20
20. па ми доведете най-младия си брат; така ще се докаже, че думите ви са истинни, и вие няма да умрете. И сториха така.

Битие 42:24
24. И той се оттегли от тях и плака; после, като се върна при тях, говореше им; и взе измежду тях Симеона та го върза пред очите им.

Битие 43:34
34. И Иосиф им пращаше от ястията си; а Вениаминовият дял беше пет пъти по-голям от дела на когото и да било от тях. И те пиха, пиха изобилно с него.

Битие 34:13
13. А Якововите синове отговориха на Сихема и на баща му Емора с лукавство, понеже той беше осквернил сестра им Дина; и говориха им, казвайки:

Битие 37:31-34
31. Тогава взеха Иосифовата дрешка, заклаха козел и, като натопиха дрешката в кръвта,

32. изпратиха шарената дрешка да я занесат на баща им, като рекоха: Намерихме това; познай сега дали е дрешката на сина ти, или не.

33. И той я позна и рече: Това е дрешката на сина ми; лют звяр го е изял; несъмнено Иосиф е разкъсан.

34. И Яков раздра дрехите си, тури вретище около кръста си и оплаква сина си за дълго време.

Битие 44
1. После заповяда на домакина си, казвайки: Напълни чувалите на човеците с храна, колкото могат да поберат, тури парите на всекиго в чувала му {Еврейски: в устата на чувала.}*

2. и тури чашата ми, сребърната чаша, отгоре в чувала на най-младия, с парите за житото му. И той стори според това, което рече Иосиф.

3. На утринта, щом съмна, изпратиха човеците и ослите им.

4. А когато бяха излезли из града и не бяха се отдалечили много, Иосиф рече на домакина си: Стани, тичай след човеците и, като ги стигнеш, кажи им: Защо върнахте зло за добро?

5. Не е ли тая чашата с която пие господарят ми, и с която даже гадае? Зле постъпихте като сторихте това.

6. И човекът, като ги настигна, каза им тия думи.

7. А те му рекоха: Защо говори господарят ни такива думи? Не дай, Боже, слугите ти да сторят такова нещо.

8. Ето, ние ти върнахме от Ханаанската земя, парите които намерихме отгоре в чувалите си; и как бихме откраднали сребро или злато из дома на господаря ти?

9. Този от слугите ти, у когото се намери, нека умре, тоже и ние нека бъдем роби на господаря си.

10. А той рече: Нека бъде според както казахте: У когото се намери, той ще ми бъде роб, а вие не ще бъдете виновни.

11. Тогава те бързо снеха чувалите си на земята, и всеки отвори чувала си.

12. И той претърси, като почна от най-стария и свърши с най-младия; и чашата се намери във Вениаминовия чувал.

13. Тогава раздраха дрехите си, натовариха всеки осела си, и се върнаха в града.

14. И дойдоха Юда и братята му в дома на Иосифа, гдето той още се намираше, и паднаха пред него на земята.

15. И рече им Иосиф: Какво е това що сторихте? Не знаете ли, че човек, като мене, може да гадае безпогрешно {Еврейски: старателно да наблюдава.}*?

16. Тогава Юда каза: Що да речем на господаря си? що да говорим? или как да се оправдаем? Бог откри неправдата на слугите ти; ето, роби сме на господаря си, и ние и оня у когото се намери чашата.

17. Но Иосиф рече: Не дай, Боже, да сторя това: Оня, у когото се намери чашата, той ще ми бъде роб; а вие си идете с мир при баща си.

18. Тогава Юда се приближи до него и рече: Моля ти се, господарю мой, позволи на слугата си да каже една дума на господаря си, като слушаш ти; и да не пламне гневът ти против слугата ти, защото ти си като Фараон.

19. Господарят ми попита слугите си, казвайки: Имате ли баща или брат?

20. И рекохме на господаря ми: Имаме стар баща и малко дете на старостта му, и неговият брат умря, тъй че само той остана от майка си, и баща му го обича.

21. И ти рече на слугите си: Доведете ми го, за да го видя с очите си.

22. И ние казахме на господаря ми: Детето не може да остави баща си, защото, ако остави баща си, той ще умре.

23. А ти рече на слугите си: Ако не слезе с вас най-малкият ви брат, няма вече да видите лицето ми.

24. И като отидохме при слугата ти, баща ни, разказахме му това, което беше казал моят господар.

25. А когато баща ни рече: Идете пак, купете ни малко храна,

26. ние казахме: Не можем да слезем. Ако най-младият ни брат е с нас, тогава ще слезем, защото не можем да видим лицето на човека, ако най-младият ни брат не е с нас.

27. И слугата ти, баща ни, ни каза: Вие знаете, че жена ми ми роди два сина:

28. Единият излезе от мене и си рекох: Навярно звяр го е разкъсал; и до сега не съм го видял;

29. и ако ми отнемете и тоя, и му се случи нещастие, ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба.

30. И сега, когато отидем при слугата ти, баща ни, и детето не е с нас, то, понеже животът му е свързан с неговия живот,

31. като види, че няма детето, ще умре; и слугите ти ще свалят бялата коса на слугата ти, баща ни, със скръб в гроба.

32. Защото слугата ти стана поръчител пред баща си за детето, като казах: Ако не ти го доведа, тогава ще бъда за винаги виновен пред баща си.

33. Сега, прочее, моля ти се, вместо детето нека остане слугата ти роб на господаря ми, а детето нека отиде с братята си.

34. Защото, как да отида аз при баща си, ако детето не е с мене? Да не би да видя злото, което ще сполети баща ми.

Битие 45:1-15
1. Тогава Иосиф не можа вече да се стърпи пред всички ония, които стояха пред него, и извика: Изведете всички от пред мене. И не остана никой при Иосифа, когато той се откри на братята си.

2. И заплака с глас, та египтяните чуха; чу още и Фараоновият дом.

3. И Иосиф каза на братята си: Аз съм Иосиф. Баща ми жив ли е още? Но братята му не можаха да му отговорят, защото се смутиха от присъствието му.

4. Тогава Иосиф рече на братята си: Елате близо до мен, моля ви. И те се приближиха. И рече: Аз съм брат ви Иосиф, когото вие продадохте в Египет.

5. Сега, не скърбете, нито се окайвайте, че ме продадохте тук, понеже Бог ме изпрати пред вас, за да опази живота.

6. Защото вече две години гладът върлува в страната; а остават още пет години, в които не ще има ни оране, ни жетва.

7. Бог ме изпрати пред вас, за да съхраня от вас остатъка на земята и да опазя живота ви чрез голямо избавление.

8. И тъй, не ме изпратихте вие тук, но Бог, който ме и направи отец на Фараона, господар на целия му дом и управител на цялата Египетска земя.

9. Бързайте, идете при баща ми и му речете: Така казва синът ти Иосиф: Бог ме постави господар над целия Египет; ела при мене незабавно.

10. Ти ще живееш в Гесенската земя и ще бъдеш близо при мене, ти, чадата ти, и внуците ти, стадата ти, добитъкът ти и всичко що имаш.

11. Там ще те храня, (защото остават още пет години на глад), за да не изпаднеш в немотия, ти, домът ти и всичко що имаш.

12. И гледайте, вашите очи и очите на брата ми Вениамина виждат, че моите уста ви говорят.

13. И разкажете на баща ми всичката ми слава в Египет и всичко що видяхте; и бързо доведете баща ми тука.

14. Тогава падна на врата на брата си Вениамина и плака; плака и Вениамин на неговия врат.

15. И целуна всичките си братя и плака над тях; и след това братята му се разговаряха с него.

Прости и забрави?

Вторник - 10 август
Матей 18:21-35
21. Тогава Петър се приближи и Му рече: Господи, до колко пъти, като ми съгреши брат ми, да му прощавам? до седем пъти ли?

22. Исус му рече: Не ти казвам: До седем пъти - до седемдесет пъти по седем.

23. Затова небесното царство прилича на един цар, който поиска да прегледа сметките на слугите си.

24. И когато почна да преглежда докараха при него един, който му дължеше десет хиляди таланта {Равно на 60,000,000 лева зл.}*.

25. И понеже нямаше с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него, жена му и децата му, и всичко що имаше, и да се плати дълга.

26. Затова слугата падна, кланяше му се, и каза: Господарю, имай търпение към мене, и ще ти платя всичко.

27. И господарят на тоя слуга, понеже го жалеше, пусна го и му прости заема.

28. Но тоя слуга, като излезе, намери един от съслужителите си, който му дължеше сто пеняза {Равно близо на 90 лева зл.}*; хвана го и го душеше, и каза: Плати това, което ми дължиш.

29. Затова служителят му падна, молеше му се, и каза: Имай търпение към мене и ще ти платя.

30. Но той не искаше, а отиде и го хвърли в тъмница, да лежи докле изплати дълга.

31. А съслужителите му, като видяха станалото, твърде много се наскърбиха; дойдоха и казаха на господаря си всичко, що бе станало.

32. Тогава господарят му го повика и му каза: Нечестиви слуго, аз ти простих целия оня дълг понеже ми се примоли.

33. Не трябваше ли и ти да се смилиш за съслужителя си, както и аз се смилих за тебе?

34. И господарят му се разгневи и го предаде на мъчителите да го изтезават докле изплати целия дълг.

35. Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако не простите от сърце всеки на брата си.

Да го направим практично

Сряда - 11 август
Лука 23:34
34. А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за тях.

Лука 6:28
28. благославяйте тия, които ви кълнат, молете се за тия, които ви правят пакост.

Матей 5:44
44. Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят;

Марко 10:27
27. Исус ги погледна и рече: За човеците това е невъзможно, но не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно.

Да намерим покой след прошката

Четвъртък - 12 август
Битие 50:15-21
15. А като видяха Иосифовите братя, че умря баща им, думаха си: Може би Иосиф да ни намрази и да ни възвърне жестоко за всичкото зло, що сме му сторили.

16. Затова пратиха на Иосифа да му кажат: Преди да умре, баща ти ни заповяда с думите:

17. Така да кажете на Иосифа: Прости, моля ти се, престъплението на братята си и греха им за злото, което ти сториха. И тъй, прости молим ти се, престъплението на слугите на бащиния ти Бог. А Иосиф се разплака, когато му говориха.

18. После отидоха и братята му та паднаха пред него и рекоха: Ето, ние сме ти слуги.

19. А Иосиф им каза: Не бойте се; нима съм аз вместо Бога?

20. Вие наистина намислихте зло против мене; но Бог го намисли за добро, за да действува така, щото да спаси живота на много люде, както и стана днес.

21. Прочее, не бойте се; аз ще храня вас и челядите ви. И утеши ги и говори им любезно.

Битие 47:28
28. И Яков живя седемнадесет години в Египетската земя, така че числото на годините на Яковия живот стана сто четиридесет и седем години.

Битие 50:20
20. Вие наистина намислихте зло против мене; но Бог го намисли за добро, за да действува така, щото да спаси живота на много люде, както и стана днес.

Разширено изучаване

Петък - 13 август
Битие 44:1-12
1. После заповяда на домакина си, казвайки: Напълни чувалите на човеците с храна, колкото могат да поберат, тури парите на всекиго в чувала му {Еврейски: в устата на чувала.}*

2. и тури чашата ми, сребърната чаша, отгоре в чувала на най-младия, с парите за житото му. И той стори според това, което рече Иосиф.

3. На утринта, щом съмна, изпратиха човеците и ослите им.

4. А когато бяха излезли из града и не бяха се отдалечили много, Иосиф рече на домакина си: Стани, тичай след човеците и, като ги стигнеш, кажи им: Защо върнахте зло за добро?

5. Не е ли тая чашата с която пие господарят ми, и с която даже гадае? Зле постъпихте като сторихте това.

6. И човекът, като ги настигна, каза им тия думи.

7. А те му рекоха: Защо говори господарят ни такива думи? Не дай, Боже, слугите ти да сторят такова нещо.

8. Ето, ние ти върнахме от Ханаанската земя, парите които намерихме отгоре в чувалите си; и как бихме откраднали сребро или злато из дома на господаря ти?

9. Този от слугите ти, у когото се намери, нека умре, тоже и ние нека бъдем роби на господаря си.

10. А той рече: Нека бъде според както казахте: У когото се намери, той ще ми бъде роб, а вие не ще бъдете виновни.

11. Тогава те бързо снеха чувалите си на земята, и всеки отвори чувала си.

12. И той претърси, като почна от най-стария и свърши с най-младия; и чашата се намери във Вениаминовия чувал.

Разказ

Печат на страницата