Стиховете на урок 5 за печат Печат на страницата

Урок 5

28 октомври - 3 ноември 2017 г.

Вярата на Авраам

Събота - 28 октомври

Римляни 3:31
31. Тогава, чрез вяра разваляме ли закона? Да не бъде! Но утвърждаваме закона.

Римляни 4
1. И тъй, какво ще кажем, че нашият отец Авраам, е намерил по плът?

2. Защото ако Авраам се е оправдал от дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога.

3. Понеже какво казва писанието: "Авраам повярва в Бога, и това му се вмени за правда".

4. А на този, който върши дела, наградата му се не счита като благодеяние, но като дълг;

5. а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда.

6. Както и Давид говори за блаженството на човека, комуто Бог вменява правда независимо от дела: -

7. "Блажени ония, чиито беззакония са простени,
Чиито грехове са покрити;

8. Блажен е оня човек, комуто Господ няма да вмени грях".

9. Прочее, това блаженство само за обрязаните ли е, или и за необрязаните? Понеже казваме: "На Авраама вярата се вмени в правда".

10. то как му се вмени? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, но необрязан.

11. И той прие обрязването като знак и печат на правдата от вяра, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват, ако и необрязани, за да се вмени правдата на тях,

12. и отец на ония обрязани, които не само са обрязани, но и ходят в стъпките на оная вяра, която нашият отец Авраам е имал, когато бе необрязан,

13. Понеже обещанието към Авраама или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закон, но чрез правдата от вяра.

14. Защото, ако са наследници тия, които се облягат на закона, то вярата е празна, и обещанието осуетено;

15. понеже законът докарва, не обещание, а гняв; но гдето няма закон, там няма нито престъпление.

16. Затова наследството е от вяра, за да бъде по благодат, така щото обещанието да е осигурено за цялото потомство, не само за това, което се обляга на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраама, който е отец на всички ни,

17. (както е писано: "Направих те отец на много народи"), пред Бога, Когото повярва, Който съживява мъртвите, и повиква в действително съществуване онова, което не съществува.

18. Авраам, надявайки се без да има причина за надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според реченото: "Толкова ще бъде твоето потомство".

19. Без да ослабне във вяра, той вземаше пред вид, че тялото му е вече замъртвяло, като бе на около сто години, вземаше пред вид и мъртвостта на Сарината утроба, -

20. обаче, относно Божието обещание не се усъмни чрез неверие, но се закрепи във вяра, и даде Богу слава,

21. уверен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни.

22. Затова му се вмени за правда.

23. Това пък, че му се вмени за правда, не се написа само за него,

24. но и за нас, на които ще се вменява за правда, като вярваме в Този, Който е възкресил от мъртвите Исуса, нашия Господ,

25. Който биде предаден за прегрешенията ни, и биде възкресен за оправданието ни.

Римляни 4
1. И тъй, какво ще кажем, че нашият отец Авраам, е намерил по плът?

2. Защото ако Авраам се е оправдал от дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога.

3. Понеже какво казва писанието: "Авраам повярва в Бога, и това му се вмени за правда".

4. А на този, който върши дела, наградата му се не счита като благодеяние, но като дълг;

5. а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда.

6. Както и Давид говори за блаженството на човека, комуто Бог вменява правда независимо от дела: -

7. "Блажени ония, чиито беззакония са простени,
Чиито грехове са покрити;

8. Блажен е оня човек, комуто Господ няма да вмени грях".

9. Прочее, това блаженство само за обрязаните ли е, или и за необрязаните? Понеже казваме: "На Авраама вярата се вмени в правда".

10. то как му се вмени? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, но необрязан.

11. И той прие обрязването като знак и печат на правдата от вяра, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват, ако и необрязани, за да се вмени правдата на тях,

12. и отец на ония обрязани, които не само са обрязани, но и ходят в стъпките на оная вяра, която нашият отец Авраам е имал, когато бе необрязан,

13. Понеже обещанието към Авраама или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закон, но чрез правдата от вяра.

14. Защото, ако са наследници тия, които се облягат на закона, то вярата е празна, и обещанието осуетено;

15. понеже законът докарва, не обещание, а гняв; но гдето няма закон, там няма нито престъпление.

16. Затова наследството е от вяра, за да бъде по благодат, така щото обещанието да е осигурено за цялото потомство, не само за това, което се обляга на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраама, който е отец на всички ни,

17. (както е писано: "Направих те отец на много народи"), пред Бога, Когото повярва, Който съживява мъртвите, и повиква в действително съществуване онова, което не съществува.

18. Авраам, надявайки се без да има причина за надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според реченото: "Толкова ще бъде твоето потомство".

19. Без да ослабне във вяра, той вземаше пред вид, че тялото му е вече замъртвяло, като бе на около сто години, вземаше пред вид и мъртвостта на Сарината утроба, -

20. обаче, относно Божието обещание не се усъмни чрез неверие, но се закрепи във вяра, и даде Богу слава,

21. уверен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни.

22. Затова му се вмени за правда.

23. Това пък, че му се вмени за правда, не се написа само за него,

24. но и за нас, на които ще се вменява за правда, като вярваме в Този, Който е възкресил от мъртвите Исуса, нашия Господ,

25. Който биде предаден за прегрешенията ни, и биде възкресен за оправданието ни.

Битие 15:6
6. И Аврам повярва в Господа; и Той му го вмени за правда.

Битие 15:6
6. И Аврам повярва в Господа; и Той му го вмени за правда.

2 Царе 11
1. След една година, във времето когато царете отиват на война, Давид прати Иоава и слугите си с него и целия Израил; и те разбиха амонците, и обсадиха Рава. А Давид остана в Ерусалим.

2. И надвечер Давид стана от леглото си и се разхождаше по покрива на царската къща; и от покрива видя една жена, която се къпеше; а жената бе много красива на глед.

3. И Давид прати да разпитат за жената; и рече един: Не е ли това Витсавее, дъщеря на Елиама, жена на хетееца Урия?

4. И Давид прати човеци да я вземат, и когато дойде при него лежа с нея, (защото се бе очистила от нечистотата си); и тя се върна у дома си.

5. А жената зачна; и прати да известят на Давида, казвайки: Непразна съм.

6. Тогава Давид прати до Иоава да кажат: Изпрати ми хетееца Урия. И Иоав изпрати Урия при Давида.

7. И когато дойде Урия при него, Давид го попита как е Иоав, как са людете и как успява войната.

8. После Давид каза на Урия: Слез у дома си та умий нозете си. И Урия излезе из царската къща, а след него отиде дял от царската трапеза.

9. Но Урия спа при вратата на царската къща с всичките слуги на господаря си, и не слезе у дома си.

10. И когато известиха на Давида, казвайки: Урия не слезе у дома си, Давид каза на Урия: Не си ли дошъл от път? защо не слезе у дома си?

11. И Урия каза на Давида: Ковчегът и Израил и Юда прекарват в шатри; и господарят ми Иоав и слугите на господаря ми са разположени в стан на открито поле; а аз ли да ида у дома си, за да ям и да пия и да спя с жена си? Заклевам се в твоя живот и в живота на душата ти, не направям аз това нещо.

12. Тогава Давид каза на Урия: Престой тука и днес, па утре ще те изпратя. И тъй, Урия престоя в Ерусалим през оня ден и през другия.

13. И Давид го покани, та яде пред него и пи; и опи го. Но вечерта Урия излезе да спи на леглото си със слугите си, а у дома си не слезе.

14. Затова, на утринта Давид писа писмо на Иоава и го прати чрез Уриева ръка.

15. А в писмото написа, казвайки: Поставете Урия там, гдето сражението е най-люто; сетне се оттеглете от него, за да бъде ударен и да умре.

16. И така, Иоав, като държеше града в обсада, определи Урия на едно място, гдето знаеше, че има храбри мъже.

17. И когато мъжете излязоха от града та се биха с Иоава, паднаха неколцина от людете, ще каже, от Давидовите слуги; умря и хетеецът Урия.

18. Тогава Иоав прати да известят на Давида всичко, що се бе случило във войната.

19. И заповяда на вестителя, казвайки: Когато разкажеш на царя всичко, що се е случило във войната,

20. ако пламне гневът на царя и той ти рече: Защо се приближихте толкоз до града да се биете? не знаехте ли, че щяха да стрелят от стената?

21. Кой порази Авимелеха син на Ерувесета {Съд. 6:32, Иероваал.}*? Една жена не хвърли ли върху него от стената горен воденичен камък, та умря в Тевес? Защо се приближихте толкоз при стената? Тогава ти кажи: Умря и слугата ти хетеецът Урия.

22. И така, вестителят замина и, като дойде, извести на Давида всичко, за което Иоав го беше изпратил.

23. Вестителят рече на Давида: Мъжете надделяха над нас та излязоха против нас на полето; а ние ги прогонихме дори до входа на портата;

24. но стрелците стреляха от стената върху слугите ти, и неколцина от слугите на царя умряха; умря и слугата ти хетеецът Урия.

25. Тогава Давид каза на вестителя: Така да кажеш на Иоава: Да те не смущава това нещо, защото мечът пояжда някога едного и някога другиго; засили още повече нападението си против града и съсипи го. Също и ти го насърчи.

26. И когато чу Уриевата жена, че мъжът й Урия умрял, плака за мъжа си.

27. И като премина жалейката, Давид прати та я взе у дома си, и тя му стана жена, и му роди син. Но делото, което Давид бе сторил, беше зло пред Господа.

2 Царе 12
1. Тогава Господ прати Натана при Давида. И той като дойде при него, каза му: В един град имаше двама човека, единият богат, а другият сиромах.

2. Богатият имаше овци и говеда твърде много;

3. а сиромахът нямаше друго освен едно малко женско агне, което бе купил и което хранеше; и то бе пораснало заедно с него и чадата му, от залъка му ядеше, от чашата му пиеше, и на пазухата му лежеше; и то му беше като дъщеря.

4. И един пътник дойде у богатия; и нему се посвидя да вземе от своите овци и от своите говеда да сготви за пътника, който бе дошъл у него, но взе агнето на сиромаха та го сготви за човека, който бе дошъл у него.

5. Тогава гневът на Давида пламна силно против тоя човек; и той каза на Натана: В името на живия Господ, човекът, който е сторил това, заслужава смърт;

6. и ще плати за агнето четверократно, понеже е сторил това дело, и понеже не се е смилил.

7. Тогава Натан каза на Давида: Ти си тоя човек. Така казва Господ Израилевият Бог: Аз те помазах за цар над Израиля, и те избавих от Сауловата ръка;

8. и дадох ти дома на господаря ти, и жените на господаря ти в пазухата ти, и дадох ти Израилевия и Юдовия дом; и ако това беше малко, приложил бих ти това и това.

9. Защо презря ти словото на Господа, та стори зло пред очите Му? Ти порази с меч хетееца Урия, и си взе за жена неговата жена, а него ти уби с меча на амонците.

10. Сега, прочее, няма никога да се оттегли меч от дома ти, понеже ти Ме презря, та взе жената на хетееца Урия, за да ти бъде жена.

11. Така казва Господ: Ето, отсред твоя дом ще подигна против тебе злини, и ще взема жените ти пред очите ти, та ще ги дам на ближния ти; и той ще лежи с жените ти пред това слънце.

12. Защото ти си извършил това тайно; но Аз ще извърша туй нещо пред целия Израил и пред слънцето.

13. Тогава Давид каза на Натана: Съгреших Господу. А Натан каза на Давида: И Господ отстрани греха ти; няма да умреш.

14. Но понеже чрез това дело ти си дал голяма причина на Господните врагове да хулят, затова детето което ти се е родило, непременно ще умре.

15. И Натан си отиде у дома си.
А Господ порази детето, което Уриевата жена роди на Давида, и то се разболя.

16. Давид, прочее, се моли Богу за детето; и Давид пости, па влезе та пренощува легнал на земята.

17. И старейшините на дома му станаха и дойдоха при него, за да го дигнат от земята; но той отказа, нито вкуси хляб с тях.

18. И на седмия ден детето умря. И слугите на Давида се бояха да му явят, че детето бе умряло, защото думаха: Ето, докато детето бе още живо говорехме му, и той не слушаше думите ни; колко, прочее, ще се измъчва, ако му кажем, че детето е умряло!

19. Но Давид, като видя че слугите му шепнеха помежду си, разбра, че бе умряло детето; затова Давид каза на слугите си: Умря ли детето? А те рекоха: Умря.

20. Тогава Давид стана от земята, уми се и се помаза, и като промени дрехите си, влезе в Господния дом та се поклони. После дойде у дома си; и, понеже поиска, сложиха пред него хляб, и той яде.

21. А слугите му му казаха: Що е това, което ти стори? Ти пости и плака за детето, докато беше живо; а като умря детето, ти стана и яде хляб!

22. А той рече: Докато детето беше още живо, постих и плаках, защото си рекох: Кой знае? може Бог да ми покаже милост, и детето да остане живо.

23. Но сега то умря. Защо да постя? Мога ли да го върна надире? Аз ще ида при него, а то няма да се върне при мене.

24. След това, Давид утеши жена си Витсавее, и влезе при нея та лежа с нея; и тя роди син, и нарече го Соломон. И Господ го възлюби,

25. и прати чрез пророка Натана та го нарече Едидия {Т.е., Любезен Господу.}*, заради Господа.

26. А Иоав воюва против Рава на амонците и превзе царския град.

27. И Иоав прати вестители до Давида, да кажат: Воювах против Рава, и даже превзех града на водите.

28. Сега, прочее, събери останалите люде та разположи стана си против града и завладей го, да не би аз да завладея града, и той да се нарече с моето име.

29. Затова Давид събра всичките люде та отиде в Рава, би се против нея, и я завладя.

30. И взе от главата на царя им короната му, която тежеше един златен талант, и бе украсена със скъпоценни камъни; и положиха я на главата на Давида. И той изнесе из града твърде много користи.

31. Изведе и людете, които бяха в него, та ги тури под триони и под железни дикани и под железни брадви, и преведе ги през пещта за тухли; и така постъпи с всички градове на амонците. Тогава Давид се върна с всичките люде в Ерусалим.

Римляни 3:20
20. Защото ни една твар няма да се оправдае пред Него чрез дела изисквани от закона, понеже чрез закона става само познаването на греха.

Римляни 3:31
31. Тогава, чрез вяра разваляме ли закона? Да не бъде! Но утвърждаваме закона.

Римляни 4:1-17
1. И тъй, какво ще кажем, че нашият отец Авраам, е намерил по плът?

2. Защото ако Авраам се е оправдал от дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога.

3. Понеже какво казва писанието: "Авраам повярва в Бога, и това му се вмени за правда".

4. А на този, който върши дела, наградата му се не счита като благодеяние, но като дълг;

5. а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда.

6. Както и Давид говори за блаженството на човека, комуто Бог вменява правда независимо от дела: -

7. "Блажени ония, чиито беззакония са простени,
Чиито грехове са покрити;

8. Блажен е оня човек, комуто Господ няма да вмени грях".

9. Прочее, това блаженство само за обрязаните ли е, или и за необрязаните? Понеже казваме: "На Авраама вярата се вмени в правда".

10. то как му се вмени? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, но необрязан.

11. И той прие обрязването като знак и печат на правдата от вяра, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват, ако и необрязани, за да се вмени правдата на тях,

12. и отец на ония обрязани, които не само са обрязани, но и ходят в стъпките на оная вяра, която нашият отец Авраам е имал, когато бе необрязан,

13. Понеже обещанието към Авраама или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закон, но чрез правдата от вяра.

14. Защото, ако са наследници тия, които се облягат на закона, то вярата е празна, и обещанието осуетено;

15. понеже законът докарва, не обещание, а гняв; но гдето няма закон, там няма нито престъпление.

16. Затова наследството е от вяра, за да бъде по благодат, така щото обещанието да е осигурено за цялото потомство, не само за това, което се обляга на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраама, който е отец на всички ни,

17. (както е писано: "Направих те отец на много народи"), пред Бога, Когото повярва, Който съживява мъртвите, и повиква в действително съществуване онова, което не съществува.

Галатяни 3:21-23
21. Тогава, законът противен ли е на Божиите обещания? Да не бъде! Защото, ако беше даден закон, който да може да оживотвори, то наистина правдата щеше да бъде от закона.

22. Но писанието затвори всичко под грях, та обещанието, изпълняемо чрез вяра в Исуса Христа, да се даде на тия, които вярват.

23. А преди да дойде вярата ние бяхме под стражата на закона, затворени до времето на вярата, която имаше да се открие.

1 Йоаново 3:4
4. Всеки, който върши грях, върши и беззаконие, защото грехът е беззаконие;

Законът

Неделя - 29 октомври

Римляни 3:31
31. Тогава, чрез вяра разваляме ли закона? Да не бъде! Но утвърждаваме закона.

Римляни 4:1-8
1. И тъй, какво ще кажем, че нашият отец Авраам, е намерил по плът?

2. Защото ако Авраам се е оправдал от дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога.

3. Понеже какво казва писанието: "Авраам повярва в Бога, и това му се вмени за правда".

4. А на този, който върши дела, наградата му се не счита като благодеяние, но като дълг;

5. а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда.

6. Както и Давид говори за блаженството на човека, комуто Бог вменява правда независимо от дела: -

7. "Блажени ония, чиито беззакония са простени,
Чиито грехове са покрити;

8. Блажен е оня човек, комуто Господ няма да вмени грях".

2 Царе 11
1. След една година, във времето когато царете отиват на война, Давид прати Иоава и слугите си с него и целия Израил; и те разбиха амонците, и обсадиха Рава. А Давид остана в Ерусалим.

2. И надвечер Давид стана от леглото си и се разхождаше по покрива на царската къща; и от покрива видя една жена, която се къпеше; а жената бе много красива на глед.

3. И Давид прати да разпитат за жената; и рече един: Не е ли това Витсавее, дъщеря на Елиама, жена на хетееца Урия?

4. И Давид прати човеци да я вземат, и когато дойде при него лежа с нея, (защото се бе очистила от нечистотата си); и тя се върна у дома си.

5. А жената зачна; и прати да известят на Давида, казвайки: Непразна съм.

6. Тогава Давид прати до Иоава да кажат: Изпрати ми хетееца Урия. И Иоав изпрати Урия при Давида.

7. И когато дойде Урия при него, Давид го попита как е Иоав, как са людете и как успява войната.

8. После Давид каза на Урия: Слез у дома си та умий нозете си. И Урия излезе из царската къща, а след него отиде дял от царската трапеза.

9. Но Урия спа при вратата на царската къща с всичките слуги на господаря си, и не слезе у дома си.

10. И когато известиха на Давида, казвайки: Урия не слезе у дома си, Давид каза на Урия: Не си ли дошъл от път? защо не слезе у дома си?

11. И Урия каза на Давида: Ковчегът и Израил и Юда прекарват в шатри; и господарят ми Иоав и слугите на господаря ми са разположени в стан на открито поле; а аз ли да ида у дома си, за да ям и да пия и да спя с жена си? Заклевам се в твоя живот и в живота на душата ти, не направям аз това нещо.

12. Тогава Давид каза на Урия: Престой тука и днес, па утре ще те изпратя. И тъй, Урия престоя в Ерусалим през оня ден и през другия.

13. И Давид го покани, та яде пред него и пи; и опи го. Но вечерта Урия излезе да спи на леглото си със слугите си, а у дома си не слезе.

14. Затова, на утринта Давид писа писмо на Иоава и го прати чрез Уриева ръка.

15. А в писмото написа, казвайки: Поставете Урия там, гдето сражението е най-люто; сетне се оттеглете от него, за да бъде ударен и да умре.

16. И така, Иоав, като държеше града в обсада, определи Урия на едно място, гдето знаеше, че има храбри мъже.

17. И когато мъжете излязоха от града та се биха с Иоава, паднаха неколцина от людете, ще каже, от Давидовите слуги; умря и хетеецът Урия.

18. Тогава Иоав прати да известят на Давида всичко, що се бе случило във войната.

19. И заповяда на вестителя, казвайки: Когато разкажеш на царя всичко, що се е случило във войната,

20. ако пламне гневът на царя и той ти рече: Защо се приближихте толкоз до града да се биете? не знаехте ли, че щяха да стрелят от стената?

21. Кой порази Авимелеха син на Ерувесета {Съд. 6:32, Иероваал.}*? Една жена не хвърли ли върху него от стената горен воденичен камък, та умря в Тевес? Защо се приближихте толкоз при стената? Тогава ти кажи: Умря и слугата ти хетеецът Урия.

22. И така, вестителят замина и, като дойде, извести на Давида всичко, за което Иоав го беше изпратил.

23. Вестителят рече на Давида: Мъжете надделяха над нас та излязоха против нас на полето; а ние ги прогонихме дори до входа на портата;

24. но стрелците стреляха от стената върху слугите ти, и неколцина от слугите на царя умряха; умря и слугата ти хетеецът Урия.

25. Тогава Давид каза на вестителя: Така да кажеш на Иоава: Да те не смущава това нещо, защото мечът пояжда някога едного и някога другиго; засили още повече нападението си против града и съсипи го. Също и ти го насърчи.

26. И когато чу Уриевата жена, че мъжът й Урия умрял, плака за мъжа си.

27. И като премина жалейката, Давид прати та я взе у дома си, и тя му стана жена, и му роди син. Но делото, което Давид бе сторил, беше зло пред Господа.

2 Царе 12
1. Тогава Господ прати Натана при Давида. И той като дойде при него, каза му: В един град имаше двама човека, единият богат, а другият сиромах.

2. Богатият имаше овци и говеда твърде много;

3. а сиромахът нямаше друго освен едно малко женско агне, което бе купил и което хранеше; и то бе пораснало заедно с него и чадата му, от залъка му ядеше, от чашата му пиеше, и на пазухата му лежеше; и то му беше като дъщеря.

4. И един пътник дойде у богатия; и нему се посвидя да вземе от своите овци и от своите говеда да сготви за пътника, който бе дошъл у него, но взе агнето на сиромаха та го сготви за човека, който бе дошъл у него.

5. Тогава гневът на Давида пламна силно против тоя човек; и той каза на Натана: В името на живия Господ, човекът, който е сторил това, заслужава смърт;

6. и ще плати за агнето четверократно, понеже е сторил това дело, и понеже не се е смилил.

7. Тогава Натан каза на Давида: Ти си тоя човек. Така казва Господ Израилевият Бог: Аз те помазах за цар над Израиля, и те избавих от Сауловата ръка;

8. и дадох ти дома на господаря ти, и жените на господаря ти в пазухата ти, и дадох ти Израилевия и Юдовия дом; и ако това беше малко, приложил бих ти това и това.

9. Защо презря ти словото на Господа, та стори зло пред очите Му? Ти порази с меч хетееца Урия, и си взе за жена неговата жена, а него ти уби с меча на амонците.

10. Сега, прочее, няма никога да се оттегли меч от дома ти, понеже ти Ме презря, та взе жената на хетееца Урия, за да ти бъде жена.

11. Така казва Господ: Ето, отсред твоя дом ще подигна против тебе злини, и ще взема жените ти пред очите ти, та ще ги дам на ближния ти; и той ще лежи с жените ти пред това слънце.

12. Защото ти си извършил това тайно; но Аз ще извърша туй нещо пред целия Израил и пред слънцето.

13. Тогава Давид каза на Натана: Съгреших Господу. А Натан каза на Давида: И Господ отстрани греха ти; няма да умреш.

14. Но понеже чрез това дело ти си дал голяма причина на Господните врагове да хулят, затова детето което ти се е родило, непременно ще умре.

15. И Натан си отиде у дома си.
А Господ порази детето, което Уриевата жена роди на Давида, и то се разболя.

16. Давид, прочее, се моли Богу за детето; и Давид пости, па влезе та пренощува легнал на земята.

17. И старейшините на дома му станаха и дойдоха при него, за да го дигнат от земята; но той отказа, нито вкуси хляб с тях.

18. И на седмия ден детето умря. И слугите на Давида се бояха да му явят, че детето бе умряло, защото думаха: Ето, докато детето бе още живо говорехме му, и той не слушаше думите ни; колко, прочее, ще се измъчва, ако му кажем, че детето е умряло!

19. Но Давид, като видя че слугите му шепнеха помежду си, разбра, че бе умряло детето; затова Давид каза на слугите си: Умря ли детето? А те рекоха: Умря.

20. Тогава Давид стана от земята, уми се и се помаза, и като промени дрехите си, влезе в Господния дом та се поклони. После дойде у дома си; и, понеже поиска, сложиха пред него хляб, и той яде.

21. А слугите му му казаха: Що е това, което ти стори? Ти пости и плака за детето, докато беше живо; а като умря детето, ти стана и яде хляб!

22. А той рече: Докато детето беше още живо, постих и плаках, защото си рекох: Кой знае? може Бог да ми покаже милост, и детето да остане живо.

23. Но сега то умря. Защо да постя? Мога ли да го върна надире? Аз ще ида при него, а то няма да се върне при мене.

24. След това, Давид утеши жена си Витсавее, и влезе при нея та лежа с нея; и тя роди син, и нарече го Соломон. И Господ го възлюби,

25. и прати чрез пророка Натана та го нарече Едидия {Т.е., Любезен Господу.}*, заради Господа.

26. А Иоав воюва против Рава на амонците и превзе царския град.

27. И Иоав прати вестители до Давида, да кажат: Воювах против Рава, и даже превзех града на водите.

28. Сега, прочее, събери останалите люде та разположи стана си против града и завладей го, да не би аз да завладея града, и той да се нарече с моето име.

29. Затова Давид събра всичките люде та отиде в Рава, би се против нея, и я завладя.

30. И взе от главата на царя им короната му, която тежеше един златен талант, и бе украсена със скъпоценни камъни; и положиха я на главата на Давида. И той изнесе из града твърде много користи.

31. Изведе и людете, които бяха в него, та ги тури под триони и под железни дикани и под железни брадви, и преведе ги през пещта за тухли; и така постъпи с всички градове на амонците. Тогава Давид се върна с всичките люде в Ерусалим.

Псалми 51
1. (По слав. 50). За първия певец, псалом на Давида, когато пророк Натан дойде при него, след като беше влязъл той при Витсавия {2 Цар. 11:2-4. 12:1-9.}†.
Смили се за мене, Боже, според милосърдието Си; Според множеството на благите
Си милости изличи беззаконията ми.

2. Измий ме съвършено от беззаконието ми,
И очисти ме от греха ми.

3. Защото престъплението си аз признавам,
И грехът ми е винаги пред мене.

4. На Тебе, само на Тебе, съгреших,
И пред Тебе сторих това зло;
Признавам това, за да бъдеш оправдан, когато говориш,
И да излезеш непорочен, когато съдиш.

5. Ето родих се в нечестие,
И в грях ме зачна майка ми.

6. Ето, понеже желаеш искреност вътре в човека,
Научи ме мъдрост в скришното на сърцето ми.

7. Поръси ме с исоп, и ще бъда чист;
Измий ме, и ще стана по-бял от сняг.

8. Дай ми да чуя радост и веселие,
За да се зарадват костите, които си строшил.

9. Отвърни лицето Си от греховете ми.
И всичките ми беззакония изличи.

10. Сърце чисто сътвори в мене, Боже,
И дух постоянен обновявай вътре в мене,

11. Да не ме отхвърлиш от присъствието Си,
Нито да отнемеш от мене Светия Си Дух.

12. Повърни ми радостта на спасението Си:
И освобождаващият Дух нека ме подкрепи.

13. Тогава ще науча престъпниците на Твоите пътища,
И грешници ще се обърнат към Тебе.

14. Избави ме от виновността за кръвта, Боже, Боже на спасението ми;
И езикът ми ще пее високо за Твоята правда.

15. Господи, отвори устните ми;
И устата ми ще разгласят Твоята хвала.

16. Защото не щеш да Ти принеса жертва;
Всеизгаряния не Ти са угодни.

17. Жертви на Бога са дух съкрушен;
Сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш.

18. Стори добро на Сион според благоволението Си;
Съгради стените на Ерусалим.

19. Тогава благоволението Ти ще бъде в жертви на правда,
В приноси и всеизгаряния;
Тогава ще принасят юнци на олтара Ти.

Дълг или благодат?

Понеделник - 30 октомври

Римляни 4:6-8
6. Както и Давид говори за блаженството на човека, комуто Бог вменява правда независимо от дела: -

7. "Блажени ония, чиито беззакония са простени,
Чиито грехове са покрити;

8. Блажен е оня човек, комуто Господ няма да вмени грях".

Римляни 4:9-12
9. Прочее, това блаженство само за обрязаните ли е, или и за необрязаните? Понеже казваме: "На Авраама вярата се вмени в правда".

10. то как му се вмени? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, но необрязан.

11. И той прие обрязването като знак и печат на правдата от вяра, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват, ако и необрязани, за да се вмени правдата на тях,

12. и отец на ония обрязани, които не само са обрязани, но и ходят в стъпките на оная вяра, която нашият отец Авраам е имал, когато бе необрязан,

Исус Навиев 24:2
2. И Исус каза на всичките люде: Така говори Господ Израилевият Бог: В старо време оттатък реката живееха бащите ви, Тара, Авраамовият баща и Нахаровият {Грешка в изданието от 1938 г., трябва да е "Нахоровият".}* баща, и служеха на други богове.

Битие 15:6
6. И Аврам повярва в Господа; и Той му го вмени за правда.

Евреи 2:9
9. Но виждаме Исуса, Който е бил направен малко по-долен от ангелите, че е увенчан със слава и чест поради претърпяната смърт, за да вкуси смърт с Божията благодат, за всеки човек.

Обещанието

Вторник - 31 октомври

Римляни 4:13
13. Понеже обещанието към Авраама или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закон, но чрез правдата от вяра.

Римляни 4:14-17
14. Защото, ако са наследници тия, които се облягат на закона, то вярата е празна, и обещанието осуетено;

15. понеже законът докарва, не обещание, а гняв; но гдето няма закон, там няма нито престъпление.

16. Затова наследството е от вяра, за да бъде по благодат, така щото обещанието да е осигурено за цялото потомство, не само за това, което се обляга на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраама, който е отец на всички ни,

17. (както е писано: "Направих те отец на много народи"), пред Бога, Когото повярва, Който съживява мъртвите, и повиква в действително съществуване онова, което не съществува.

Галатяни 3:7-9
7. Тогава познайте, че тия, които упражняват вяра, те са Авраамови чада;

8. и писанието, като предвидя, че Бог чрез вяра щеше да оправдае езичниците, изяви предварително благовестието на Авраама, казвайки: "В тебе ще се благославят всичките народи".

9. Така щото тия, които имат вяра се благославят заедно с вярващия Авраам.

Закон и вяра

Сряда - 1 ноември

Галатяни 3:21-22
21. Тогава, законът противен ли е на Божиите обещания? Да не бъде! Защото, ако беше даден закон, който да може да оживотвори, то наистина правдата щеше да бъде от закона.

22. Но писанието затвори всичко под грях, та обещанието, изпълняемо чрез вяра в Исуса Христа, да се даде на тия, които вярват.

Законът и грехът

Четвъртък - 2 ноември

1 Йоаново 2:3-6
3. И по това сме уверени, че Го познаваме, ако пазим заповедите Му.

4. Който казва: Познавам Го, а заповедите Му не пази, лъжец е, и истината не е в него.

5. Но ако някой пази словото Му, неговата любов към Бога е наистина съвършена. По това знаем, че сме в Него.

6. Който казва, че пребъдва в Него, сам е длъжен да ходи, както е ходил Христос.

1 Йоаново 3:4
4. Всеки, който върши грях, върши и беззаконие, защото грехът е беззаконие;

Римляни 3:20
20. Защото ни една твар няма да се оправдае пред Него чрез дела изисквани от закона, понеже чрез закона става само познаването на греха.

1 Йоаново 1:7-10
7. Но ако ходим в светлината, както е Той в светлината, имаме общение един с друг, и кръвта на Сина Му Исуса [Христа] ни очиства от всеки грях.

8. Ако речем, че нямаме грях, лъжем себе си, и истината не е в нас.

9. Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда.

10. Ако речем, че не сме съгрешили, правим Бога лъжец, и Неговото слово не е в нас.

Яков 1:14-15
14. А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст;

15. и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно ражда смърт.

Разширено изучаване

Петък - 3 ноември

Римляни 4:4
4. А на този, който върши дела, наградата му се не счита като благодеяние, но като дълг;

Битие 15:4-6
4. Но, ето, дойде Господното слово и му каза: Тоя човек няма да ти стане наследник; но оня, който ще излезе от твоите чресла, ще ти бъде наследник.

5. Тогава, като го изведе вън, каза: Погледни сега на небето и изброй звездите, ако можеш ги изброи. И рече му: Толкова ще бъде твоето потомство.

6. И Аврам повярва в Господа; и Той му го вмени за правда.

Разказ

Печат на страницата