Стиховете на урок 12 за печат Печат на страницата

Урок 12

16 - 22 декември 2017 г.

Побеждаване на злото чрез доброто

Събота - 16 декември

Римляни 12:2
2. И недейте се съобразява с тоя век {Или: Свят.}‡, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля, - това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено.

Римляни 13
1. Всеки човек да се покорява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са отредени от Бога.

2. Затова, който се противи на властта, противи се на Божията наредба; а които се противят ще навлекат осъждане на себе си.

3. Защото владетелите не причиняват страх на добротвореца, но на злотвореца. Искаш ли, прочее, да се не боиш от властта? Върши добро, и ще бъдеш похвален от нея;

4. понеже владетелят е Божий служител за твоя полза. Но ако вършиш зло, да се боиш; защото той не носи напразно сабята, понеже е Божий служител, мъздовъздател за докарване гняв, върху {Гръцки: За гнева спрямо}* този, който върши зло.

5. Затова нужно е да се покорявате не само поради страх от гнева, но и заради съвестта.

6. Понеже за тая причина и данък плащате. Защото владетелите са Божии служители, които постоянно се занимават с тая длъжност.

7. Отдавайте на всички дължимото: комуто се дължи данък, данъка; комуто мито, митото; комуто страх, страха; комуто почит, почитта.

8. Не оставайте никому длъжни в нищо, освен един друг да се обичате, защото, който обича другиго, изпълнява закона.

9. Понеже заповедите: "Не прелюбодействувай"; "Не убивай"; "Не кради"; "Не пожелавай"; и коя да било друга заповед се заключават в тия думи: "Да обичаш ближния си както себе си".

10. Любовта не върши зло на ближния; следователно, любовта изпълнява закона.

11. И това вършете като знаете времето, че часът е вече настанал да се събудите от сън; защото спасението е по-близо до нас сега, отколкото, когато изпърво повярвахме.

12. Нощта премина, а денят наближи; и тъй нека отхвърлим делата на тъмнината, и да се облечем в оръжието на светлината.

13. Както в бял ден нека ходим благопристойно, не по пирования и пиянства, не по блудство и страстолюбие, не по крамоли и зависти.

14. Но облечете се с Господа Исуса Христа, и не промишлявайте за страстите на плътта.

Римляни 14
1. Слабия във вярата приемайте, но не за да се препирате за съмненията му,

2. Един вярва, че може всичко да яде; а който е слаб във вярата, яде само зеленчук.

3. Който яде, да не презира този, който не яде; и който не яде, да не осъжда този, който яде; защото Бог го е приел.

4. Кой си ти, що съдиш чужд слуга? Пред своя си господар той стои или пада.
Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои.

5. Някой уважава един ден повече от друг ден; а друг човек уважава всеки ден еднакво. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум.

6. Който пази деня, за Господа го пази; [а който не пази деня, за Господа го не пази]; който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога.

7. Защото никой от нас не живее за себе си, и никой не умира за себе си.

8. Понеже, ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме; и тъй живеем ли, умираме ли, Господни сме.

9. Защото Христос затова умря и оживя - да господствува и над мъртвите и над живите.

10. И тъй, ти защо съдиш брата си? а пък ти защо презираш брата си? Понеже ние всички ще застанем пред Божието съдилище.

11. Защото е писано: -
"Заклевам се в живота Си, казва Господ че всяко коляно ще се преклони пред Мене,
И всеки език ще славослови Бога".

12. И тъй, всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога.

13. Като е тъй, да не съдим вече един друг; но по-добре да бъде разсъждението ви това - никой да не полага на брата си спънка или съблазън.

14. Зная и уверен съм в Господа Исуса, че нищо не е само по себе си нечисто; с това изключение, че за този, който счита нещо за нечисто, нему е нечисто.

15. Защото, ако брат ти се оскърби поради това, което ядеш, ти вече не ходиш по любов. С яденето си не погубвай онзи, за когото е умрял Христос.

16. Прочее, да се не хули това, което вие считате за добро,

17. Защото Божието царство не е ядене и пиене, но правда, мир и радост в Светия Дух.

18. Понеже, който така служи на Христа, бива угоден на Бога и одобрен от човеците.

19. И тъй, нека търсим това, което служи за мир и за взаимно назидание.

20. Заради ядене недей съсипва Божията работа. Всичко наистина е чисто; но е зло за човека, който с яденето си причинява съблазън.

21. Добре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито да сториш нещо, чрез което се спъва брат ти, [или се съблазнява, или изнемощява].

22. Вярата, която имаш за тия неща, имай я за себе си пред Бога. Блажен оня, който не осъжда себе си в това, което одобрява.

23. Но оня, който се съмнява, осъжда се ако яде, защото не яде от убеждение; а всичко, което не става от убеждение, е грях.

Римляни 15
1. Прочее, ние силните сме длъжни да носим немощите на слабите и да не угаждаме на себе си.

2. Всеки от нас да угождава на ближния си, с цел към това, което е добро за назиданието му.

3. Понеже и Христос не угоди на Себе Си, но, както е писано: -
"Укорите на ония, които укоряваха тебе,
Паднаха върху Мене".

4. Защото всичко, що е било от по-напред писано, писано е било за наша поука, та чрез твърдостта и утехата от писанията да имаме надежда.

5. А Бог на твърдостта и на утехата да ви даде единомислие помежду ви по примера на Христа Исуса.

6. щото единодушно и с едни уста да славите Бога и Отца на нашия Господ Исус Христос.

7. Затова приемайте се един друг, както и Христос ви прие, за Божията слава.

8. Защото казвам, че Христос, заради Божията вярност, стана служител на обрязаните, за да утвърди обещанията дадени на бащите,

9. и за да прославят езичниците Бога за Неговата милост, както е писано: -
"Затова ще Те хваля между народите,
И на името Ти ще пея".

10. И пак казва: -
"Развеселете се, народи, с людете Му".

11. И пак: -
"Хвалете Господа, всички народи,
И да Го славословят всички люде".

12. И пак Исаия казва:
"Ще се яви Иесеевият корен", и,
"Който ще се издигне да владее над народите;
На Него ще се надяват народите".

13. А Бог на надеждата да ви изпълни с пълна радост и мир във вярването, тъй щото чрез силата на Светия Дух да се преумножава надеждата ви.

14. И сам аз съм уверен за вас, братя мои, че сами вие сте пълни с благост, изпълнени с всяко знание, и че можете да се наставлявате един друг.

15. Но, за да ви напомня, пиша ви донякъде по-дързостно поради дадената ми от Бога благодат,

16. да бъда служител Исус Христов между езичниците, и да свещенослужа в Божието благовестие, за да бъдат езичниците благоприятен принос, осветен от Светия Дух.

17. И тъй, колкото за това, което се отнася до Бога, аз имам за какво да се похваля в Христа Исуса.

18. Защото не бих се осмелил да говоря за нещо освен онова, което Христос е извършил чрез мене за привеждане езичниците в покорност на вярата чрез моето слово и дело,

19. със силата на знамения и чудеса, със силата на Светия Дух [Божий], така щото от Ерусалим и околностите му дори до Илирик напълно съм проповядвал Христовото благовестие.

20. Обаче имах за цел да проповядвам благовестието така, - не там гдето беше вече известно Христовото име, да не би да градя на чужда основа;

21. но, както е писано: -
"Ония ще видят, на които не се е възвестило за Него;
И ония ще разберат, които не са чули"

22. Това ме е възпирало много пъти, та не съм дохождал при вас.

23. Но сега, като няма вече място за моето работене по тия страни, и понеже от много години съм желал да дойда при вас,

24. на отиването си в Испания ще дойда, защото се надявам да ви видя като минавам, и вие да ме изпратите за там, след като се наситя донякъде чрез общение с вас.

25. А сега отивам в Ерусалим да послужа на светиите.

26. Защото Македония и Ахаия благоволиха да дадат известна помощ за бедните между светиите в Ерусалим.

27. Благоволиха наистина, но и длъжни им са, защото, ако езичниците участвуват с тях и в духовните неща, длъжни са да им послужат и в телесните.

28. Прочее, когато свърша това, като им осигуря тоя плод, ще мина през вас за Испания.

29. И зная, че когато дойда при вас, ще дойда с изобилно благословение от [благовествуването на] Христа.

30. А моля ви се, братя, заради нашия Господ Исус Христос, и заради любовта, която е плод на Духа, да ме придружавате в усърдна молитва към Бога за мене,

31. та да се избавя от противниците на вярата в Юдея, и моята услуга за Ерусалим да бъде благоприятна на светиите;

32. и с Божията воля да дойда радостен при Вас, и да си почина между вас.

33. А Бог на мира да бъде с всички Вас. Амин

Филипяни 2:5
5. Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христа Исуса;

Римляни 12
1. И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, света, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение.

2. И недейте се съобразява с тоя век {Или: Свят.}‡, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля, - това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено.

3. Защото, чрез дадената ми благодат, казвам на всеки един измежду вас, който е по-виден да не мисли за себе си по-високо, отколкото трябва да мисли, но да разсъждава така, щото да мисли скромно, според делата на вярата, които Бог е на всекиго разпределил.

4. Защото, както имаме много части в едно тяло, а не всичките части имат същата служба,

5. така и ние мнозината сме едно тяло в Христа, а сме части, всеки от нас, един на друг.

6. И като имаме дарби, които се различават според дадената ни благодат, ако е пророчество, нека пророкуваме съразмерно с вярата;

7. ако ли служене, нека прилежаваме в служенето, ако някой поучава, нека прилежава в поучаването;

8. ако увещава, в увещаването; който раздава, да раздава щедро; който управлява, да управлява с усърдие; който показва милост, да я показва доброволно.

9. Любовта да бъде нелицемерна; отвращавайте се от злото, а прилепявайте се към доброто.

10. В братолюбието си обичайте се един друг, като сродници; изпреваряйте да си отдавате един на друг почит.

11. В усърдието бивайте нелениви, пламенни по дух, като служите на Господа.

12. Радвайте се в надеждата, в скръб бивайте твърди, в молитва постоянни.

13. Помагайте на светиите в нуждите им; предавайте се на гостолюбие.

14. Благославяйте ония, които ви гонят, благославяйте, и не кълнете.

15. Радвайте се с ония, които се радват; плачете с ония, които плачат.

16. Бъдете единомислени един към друг; не давайте ума си на високи неща, но предавайте се на скромни неща; не считайте себе си за мъдри.

17. Никому не връщайте зло за зло; промишлявайте за това, което е добро пред всичките човеци;

18. ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всичките човеци.

19. Не си отмъстявайте, възлюбени, но дайте място на Божия гняв; защото е писано: "На мене принадлежи отмъщението, Аз ще сторя въздаяние, казва Господ".

20. Но,
"Ако е гладен неприятелят ти, нахрани го;
Ако е жаден, напой го;
Защото, това като правиш, ще натрупаш жар на главата му".

21. Не се оставяй да те побеждава злото; но ти побеждавай злото чрез доброто.

Римляни 13
1. Всеки човек да се покорява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са отредени от Бога.

2. Затова, който се противи на властта, противи се на Божията наредба; а които се противят ще навлекат осъждане на себе си.

3. Защото владетелите не причиняват страх на добротвореца, но на злотвореца. Искаш ли, прочее, да се не боиш от властта? Върши добро, и ще бъдеш похвален от нея;

4. понеже владетелят е Божий служител за твоя полза. Но ако вършиш зло, да се боиш; защото той не носи напразно сабята, понеже е Божий служител, мъздовъздател за докарване гняв, върху {Гръцки: За гнева спрямо}* този, който върши зло.

5. Затова нужно е да се покорявате не само поради страх от гнева, но и заради съвестта.

6. Понеже за тая причина и данък плащате. Защото владетелите са Божии служители, които постоянно се занимават с тая длъжност.

7. Отдавайте на всички дължимото: комуто се дължи данък, данъка; комуто мито, митото; комуто страх, страха; комуто почит, почитта.

8. Не оставайте никому длъжни в нищо, освен един друг да се обичате, защото, който обича другиго, изпълнява закона.

9. Понеже заповедите: "Не прелюбодействувай"; "Не убивай"; "Не кради"; "Не пожелавай"; и коя да било друга заповед се заключават в тия думи: "Да обичаш ближния си както себе си".

10. Любовта не върши зло на ближния; следователно, любовта изпълнява закона.

11. И това вършете като знаете времето, че часът е вече настанал да се събудите от сън; защото спасението е по-близо до нас сега, отколкото, когато изпърво повярвахме.

12. Нощта премина, а денят наближи; и тъй нека отхвърлим делата на тъмнината, и да се облечем в оръжието на светлината.

13. Както в бял ден нека ходим благопристойно, не по пирования и пиянства, не по блудство и страстолюбие, не по крамоли и зависти.

14. Но облечете се с Господа Исуса Христа, и не промишлявайте за страстите на плътта.

Вашето разумно служене

Неделя - 17 декември

Римляни 12
1. И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, света, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение.

2. И недейте се съобразява с тоя век {Или: Свят.}‡, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля, - това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено.

3. Защото, чрез дадената ми благодат, казвам на всеки един измежду вас, който е по-виден да не мисли за себе си по-високо, отколкото трябва да мисли, но да разсъждава така, щото да мисли скромно, според делата на вярата, които Бог е на всекиго разпределил.

4. Защото, както имаме много части в едно тяло, а не всичките части имат същата служба,

5. така и ние мнозината сме едно тяло в Христа, а сме части, всеки от нас, един на друг.

6. И като имаме дарби, които се различават според дадената ни благодат, ако е пророчество, нека пророкуваме съразмерно с вярата;

7. ако ли служене, нека прилежаваме в служенето, ако някой поучава, нека прилежава в поучаването;

8. ако увещава, в увещаването; който раздава, да раздава щедро; който управлява, да управлява с усърдие; който показва милост, да я показва доброволно.

9. Любовта да бъде нелицемерна; отвращавайте се от злото, а прилепявайте се към доброто.

10. В братолюбието си обичайте се един друг, като сродници; изпреваряйте да си отдавате един на друг почит.

11. В усърдието бивайте нелениви, пламенни по дух, като служите на Господа.

12. Радвайте се в надеждата, в скръб бивайте твърди, в молитва постоянни.

13. Помагайте на светиите в нуждите им; предавайте се на гостолюбие.

14. Благославяйте ония, които ви гонят, благославяйте, и не кълнете.

15. Радвайте се с ония, които се радват; плачете с ония, които плачат.

16. Бъдете единомислени един към друг; не давайте ума си на високи неща, но предавайте се на скромни неща; не считайте себе си за мъдри.

17. Никому не връщайте зло за зло; промишлявайте за това, което е добро пред всичките човеци;

18. ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всичките човеци.

19. Не си отмъстявайте, възлюбени, но дайте място на Божия гняв; защото е писано: "На мене принадлежи отмъщението, Аз ще сторя въздаяние, казва Господ".

20. Но,
"Ако е гладен неприятелят ти, нахрани го;
Ако е жаден, напой го;
Защото, това като правиш, ще натрупаш жар на главата му".

21. Не се оставяй да те побеждава злото; но ти побеждавай злото чрез доброто.

Римляни 13
1. Всеки човек да се покорява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са отредени от Бога.

2. Затова, който се противи на властта, противи се на Божията наредба; а които се противят ще навлекат осъждане на себе си.

3. Защото владетелите не причиняват страх на добротвореца, но на злотвореца. Искаш ли, прочее, да се не боиш от властта? Върши добро, и ще бъдеш похвален от нея;

4. понеже владетелят е Божий служител за твоя полза. Но ако вършиш зло, да се боиш; защото той не носи напразно сабята, понеже е Божий служител, мъздовъздател за докарване гняв, върху {Гръцки: За гнева спрямо}* този, който върши зло.

5. Затова нужно е да се покорявате не само поради страх от гнева, но и заради съвестта.

6. Понеже за тая причина и данък плащате. Защото владетелите са Божии служители, които постоянно се занимават с тая длъжност.

7. Отдавайте на всички дължимото: комуто се дължи данък, данъка; комуто мито, митото; комуто страх, страха; комуто почит, почитта.

8. Не оставайте никому длъжни в нищо, освен един друг да се обичате, защото, който обича другиго, изпълнява закона.

9. Понеже заповедите: "Не прелюбодействувай"; "Не убивай"; "Не кради"; "Не пожелавай"; и коя да било друга заповед се заключават в тия думи: "Да обичаш ближния си както себе си".

10. Любовта не върши зло на ближния; следователно, любовта изпълнява закона.

11. И това вършете като знаете времето, че часът е вече настанал да се събудите от сън; защото спасението е по-близо до нас сега, отколкото, когато изпърво повярвахме.

12. Нощта премина, а денят наближи; и тъй нека отхвърлим делата на тъмнината, и да се облечем в оръжието на светлината.

13. Както в бял ден нека ходим благопристойно, не по пирования и пиянства, не по блудство и страстолюбие, не по крамоли и зависти.

14. Но облечете се с Господа Исуса Христа, и не промишлявайте за страстите на плътта.

Римляни 14
1. Слабия във вярата приемайте, но не за да се препирате за съмненията му,

2. Един вярва, че може всичко да яде; а който е слаб във вярата, яде само зеленчук.

3. Който яде, да не презира този, който не яде; и който не яде, да не осъжда този, който яде; защото Бог го е приел.

4. Кой си ти, що съдиш чужд слуга? Пред своя си господар той стои или пада.
Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои.

5. Някой уважава един ден повече от друг ден; а друг човек уважава всеки ден еднакво. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум.

6. Който пази деня, за Господа го пази; [а който не пази деня, за Господа го не пази]; който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога.

7. Защото никой от нас не живее за себе си, и никой не умира за себе си.

8. Понеже, ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме; и тъй живеем ли, умираме ли, Господни сме.

9. Защото Христос затова умря и оживя - да господствува и над мъртвите и над живите.

10. И тъй, ти защо съдиш брата си? а пък ти защо презираш брата си? Понеже ние всички ще застанем пред Божието съдилище.

11. Защото е писано: -
"Заклевам се в живота Си, казва Господ че всяко коляно ще се преклони пред Мене,
И всеки език ще славослови Бога".

12. И тъй, всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога.

13. Като е тъй, да не съдим вече един друг; но по-добре да бъде разсъждението ви това - никой да не полага на брата си спънка или съблазън.

14. Зная и уверен съм в Господа Исуса, че нищо не е само по себе си нечисто; с това изключение, че за този, който счита нещо за нечисто, нему е нечисто.

15. Защото, ако брат ти се оскърби поради това, което ядеш, ти вече не ходиш по любов. С яденето си не погубвай онзи, за когото е умрял Христос.

16. Прочее, да се не хули това, което вие считате за добро,

17. Защото Божието царство не е ядене и пиене, но правда, мир и радост в Светия Дух.

18. Понеже, който така служи на Христа, бива угоден на Бога и одобрен от човеците.

19. И тъй, нека търсим това, което служи за мир и за взаимно назидание.

20. Заради ядене недей съсипва Божията работа. Всичко наистина е чисто; но е зло за човека, който с яденето си причинява съблазън.

21. Добре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито да сториш нещо, чрез което се спъва брат ти, [или се съблазнява, или изнемощява].

22. Вярата, която имаш за тия неща, имай я за себе си пред Бога. Блажен оня, който не осъжда себе си в това, което одобрява.

23. Но оня, който се съмнява, осъжда се ако яде, защото не яде от убеждение; а всичко, което не става от убеждение, е грях.

Римляни 15
1. Прочее, ние силните сме длъжни да носим немощите на слабите и да не угаждаме на себе си.

2. Всеки от нас да угождава на ближния си, с цел към това, което е добро за назиданието му.

3. Понеже и Христос не угоди на Себе Си, но, както е писано: -
"Укорите на ония, които укоряваха тебе,
Паднаха върху Мене".

4. Защото всичко, що е било от по-напред писано, писано е било за наша поука, та чрез твърдостта и утехата от писанията да имаме надежда.

5. А Бог на твърдостта и на утехата да ви даде единомислие помежду ви по примера на Христа Исуса.

6. щото единодушно и с едни уста да славите Бога и Отца на нашия Господ Исус Христос.

7. Затова приемайте се един друг, както и Христос ви прие, за Божията слава.

8. Защото казвам, че Христос, заради Божията вярност, стана служител на обрязаните, за да утвърди обещанията дадени на бащите,

9. и за да прославят езичниците Бога за Неговата милост, както е писано: -
"Затова ще Те хваля между народите,
И на името Ти ще пея".

10. И пак казва: -
"Развеселете се, народи, с людете Му".

11. И пак: -
"Хвалете Господа, всички народи,
И да Го славословят всички люде".

12. И пак Исаия казва:
"Ще се яви Иесеевият корен", и,
"Който ще се издигне да владее над народите;
На Него ще се надяват народите".

13. А Бог на надеждата да ви изпълни с пълна радост и мир във вярването, тъй щото чрез силата на Светия Дух да се преумножава надеждата ви.

14. И сам аз съм уверен за вас, братя мои, че сами вие сте пълни с благост, изпълнени с всяко знание, и че можете да се наставлявате един друг.

15. Но, за да ви напомня, пиша ви донякъде по-дързостно поради дадената ми от Бога благодат,

16. да бъда служител Исус Христов между езичниците, и да свещенослужа в Божието благовестие, за да бъдат езичниците благоприятен принос, осветен от Светия Дух.

17. И тъй, колкото за това, което се отнася до Бога, аз имам за какво да се похваля в Христа Исуса.

18. Защото не бих се осмелил да говоря за нещо освен онова, което Христос е извършил чрез мене за привеждане езичниците в покорност на вярата чрез моето слово и дело,

19. със силата на знамения и чудеса, със силата на Светия Дух [Божий], така щото от Ерусалим и околностите му дори до Илирик напълно съм проповядвал Христовото благовестие.

20. Обаче имах за цел да проповядвам благовестието така, - не там гдето беше вече известно Христовото име, да не би да градя на чужда основа;

21. но, както е писано: -
"Ония ще видят, на които не се е възвестило за Него;
И ония ще разберат, които не са чули"

22. Това ме е възпирало много пъти, та не съм дохождал при вас.

23. Но сега, като няма вече място за моето работене по тия страни, и понеже от много години съм желал да дойда при вас,

24. на отиването си в Испания ще дойда, защото се надявам да ви видя като минавам, и вие да ме изпратите за там, след като се наситя донякъде чрез общение с вас.

25. А сега отивам в Ерусалим да послужа на светиите.

26. Защото Македония и Ахаия благоволиха да дадат известна помощ за бедните между светиите в Ерусалим.

27. Благоволиха наистина, но и длъжни им са, защото, ако езичниците участвуват с тях и в духовните неща, длъжни са да им послужат и в телесните.

28. Прочее, когато свърша това, като им осигуря тоя плод, ще мина през вас за Испания.

29. И зная, че когато дойда при вас, ще дойда с изобилно благословение от [благовествуването на] Христа.

30. А моля ви се, братя, заради нашия Господ Исус Христос, и заради любовта, която е плод на Духа, да ме придружавате в усърдна молитва към Бога за мене,

31. та да се избавя от противниците на вярата в Юдея, и моята услуга за Ерусалим да бъде благоприятна на светиите;

32. и с Божията воля да дойда радостен при Вас, и да си почина между вас.

33. А Бог на мира да бъде с всички Вас. Амин

Римляни 16
1. Препоръчвам ви нашата сестра Фива, която е служителка на църквата в Кенхрея,

2. да я приемете в Господа, както е прилично на светиите, и да й помогнете в каквото би имала нужда от вас; защото и тя е помагала на мнозина, както и на самия мене.

3. Поздравете моите съработници в Христа Исуса, Прискила и Акила,

4. които за моя живот си положиха вратовете под нож, на които не само аз благодаря, но и всичките църкви между езичниците; поздравете и домашната им църква.

5. Поздравете любезния ми Епенета, който е първият плод от Азия за Христа.

6. Поздравете Мария, която се е трудила много за вас.

7. Поздравете Андроника и Юния, моите сродници и някога заедно с мене затворници, които между апостолите се считат за бележити и които още преди мене бяха в Христа.

8. Поздравете любезния ми в Господа Амплият.

9. Поздравете нашия съработник в Христа Урвана и любезния ми Стахия.

10. Поздравете одобрения за верен в Христа Апелия. Поздравете ония, които са от Аристовуловото семейство.

11. Поздравете роднината ми Иродиона. Поздравете от Наркисовото семейство тия, които са в Господа.

12. Поздравете Трифена и Трифоса, които работят в Господа. Поздравете любезната Персида, която е работила много в Господа.

13. Поздравете избрания от Господа Руфа, и неговата майка, която е и моя.

14. Поздравете Асинкрита, Флегонта, Ерма, Патрова, Ермия и братята, които са с тях.

15. Поздравете Филолога и Юлия, Нирея и сестра му, и Олимпана, и всичките светии, които са с тях.

16. Поздравете се един друг със света целувка. Поздравяват ви всичките Христови църкви.

17. И моля ви се, братя, да забележите тия, които причиняват раздори и съблазни, противно на учението, което сте научили, и отстранявайте се от тях.

18. Защото такива човеци не служат на нашия Господ [Исус] Христос, а на своите си охоти {Гръцки: на своя си търбух.}*, и с благи и ласкави думи прилъгват сърцата на простодушните.

19. Защото вашата послушност е известна на всички, по която причина аз се радвам за вас. Но желал бих да бъдете мъдри относно доброто, а прости относно злото.

20. А Бог на мира, скоро ще смаже сатана под нозете ви. Благодатта на нашия Господ Исус Христос да бъде с вас.

21. Поздравяват ви съработникът ми Тимотей, и сродниците ми Лукий, Ясон и Сосипатър.

22. Аз Тертий, който написах това послание, ви поздравявам в Господа.

23. Поздравява ви Гаий, гостоприемникът на мене и на цялата църква. Поздравява ви градският ковчежник Ераст и брат Кварт.

24. [Благодатта на нашия Господ Исус Христос да бъде с всички вас. Амин].

25. А на Този, Който може да ви утвърди според моето благовестие и проповедта за Исуса Христа, според откриването на тайната, която е била замълчана от вечни времена,

26. а сега се е явила, и чрез пророческите писания по заповедта на вечния Бог е станала позната на всичките народи за тяхно покоряване на вярата, -

27. на единия премъдър Бог да бъде слава чрез Исуса Христа до века. Амин.

1 Петрово 4:1
1. И тъй понеже Христос пострада по плът, въоръжете се и вие със същата мисъл, защото пострадалият по плът се е оставил от греха,

Евреи 7:25
25. Затова и може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайства за тях.

Римляни 12:1
1. И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, света, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение.

Римляни 12:2
2. И недейте се съобразява с тоя век {Или: Свят.}‡, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля, - това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено.

Римляни 12:1
1. И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, света, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение.

Римляни 12:2
2. И недейте се съобразява с тоя век {Или: Свят.}‡, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля, - това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено.

Да мислим трезво

Понеделник - 18 декември

Римляни 12:3-21
3. Защото, чрез дадената ми благодат, казвам на всеки един измежду вас, който е по-виден да не мисли за себе си по-високо, отколкото трябва да мисли, но да разсъждава така, щото да мисли скромно, според делата на вярата, които Бог е на всекиго разпределил.

4. Защото, както имаме много части в едно тяло, а не всичките части имат същата служба,

5. така и ние мнозината сме едно тяло в Христа, а сме части, всеки от нас, един на друг.

6. И като имаме дарби, които се различават според дадената ни благодат, ако е пророчество, нека пророкуваме съразмерно с вярата;

7. ако ли служене, нека прилежаваме в служенето, ако някой поучава, нека прилежава в поучаването;

8. ако увещава, в увещаването; който раздава, да раздава щедро; който управлява, да управлява с усърдие; който показва милост, да я показва доброволно.

9. Любовта да бъде нелицемерна; отвращавайте се от злото, а прилепявайте се към доброто.

10. В братолюбието си обичайте се един друг, като сродници; изпреваряйте да си отдавате един на друг почит.

11. В усърдието бивайте нелениви, пламенни по дух, като служите на Господа.

12. Радвайте се в надеждата, в скръб бивайте твърди, в молитва постоянни.

13. Помагайте на светиите в нуждите им; предавайте се на гостолюбие.

14. Благославяйте ония, които ви гонят, благославяйте, и не кълнете.

15. Радвайте се с ония, които се радват; плачете с ония, които плачат.

16. Бъдете единомислени един към друг; не давайте ума си на високи неща, но предавайте се на скромни неща; не считайте себе си за мъдри.

17. Никому не връщайте зло за зло; промишлявайте за това, което е добро пред всичките човеци;

18. ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всичките човеци.

19. Не си отмъстявайте, възлюбени, но дайте място на Божия гняв; защото е писано: "На мене принадлежи отмъщението, Аз ще сторя въздаяние, казва Господ".

20. Но,
"Ако е гладен неприятелят ти, нахрани го;
Ако е жаден, напой го;
Защото, това като правиш, ще натрупаш жар на главата му".

21. Не се оставяй да те побеждава злото; но ти побеждавай злото чрез доброто.

1 Коринтяни 12
1. При това, братя, желая да разберете и за духовните дарби.

2. Вие знаете, че когато бяхте езичници, отвличахте се към немите идоли, както и да ви водеха.

3. Затова ви уведомявам, че никой, като говори с Божия Дух, не казва: Да бъде проклет Исус! и никой не може да нарече Исуса Господ, освен със Светия Дух.

4. Дарбите са различни; но Духът е същият.

5. Службите са различни; но Господ е същият.

6. Различни са и действията; но Бог е същият, Който върши всичко във всичките човеци.

7. А на всеки се дава проявяването на Духа за обща полза.

8. Защото на един се дава чрез Духа да говори с мъдрост, а на друг да говори със знание, чрез същия Дух;

9. на друг вяра чрез същия Дух, а пък на друг изцелителни дарби чрез единия дух;

10. на друг да върши велики дела, а на друг да пророкува; на друг да разпознава духовете; на друг да говори разни езици; а пък на друг да тълкува езици.

11. А всичко това се върши от един и същи Дух, който разделя на всеки по особено, както му е угодно.

12. Защото, както тялото е едно, а има много части, и всичките части на тялото, ако и да са много, пак са едно тяло, така е и Христос.

13. Защото ние всички, било юдеи или гърци, било роби или свободни, се кръстихме в един Дух да съставляваме едно тяло, и всички от един Дух се напоихме.

14. Защото тялото не се състои от една част, а от много.

15. Ако речеше ногата: Понеже не съм ръка, не съм от тялото, това не я прави да не е от тялото.

16. И ако рече ухото: Понеже не съм око, не съм от тялото, това не го прави да не е от тялото.

17. Ако цялото тяло беше око, где щеше да е слухът? Ако цялото беше слух, где щеше да е обонянието?

18. Но сега Бог е поставил частите, всяка една от тях, в тялото, както му е било угодно.

19. Пак, ако те бяха всички една част, где щеше да е тялото?

20. Но сега те са много части, а едно тяло.

21. И окото не може да рече на ръката: Не ми трябваш; или пък главата на нозете: Не сте ми потребни.

22. Напротив, тия части на тялото, които се виждат да са по-слаби, са необходими;

23. и тия части на тялото, които ни се виждат по-малко честни, тях обличаме с повече почит; и неблагоприличните ни части получават най-голямо благоприличие.

24. А благоприличните ни части нямат нужда от това. Но Бог е сглобил тялото така, че е дал по-голяма почит на оная част, която не я притежава;

25. за да няма раздор в тялото, но частите му да се грижат еднакво една за друга.

26. И ако страда една част, всичките части страдат с нея; или ако се слави една част, всичките части се радват заедно с нея.

27. А вие сте Христово тяло, и по отделно части от Него.

28. И Бог е поставил някои в църквата да бъдат: първо апостоли, второ пророци, трето учители, други да правят чудеса, някои имат изцелителни дарби, други с дарби на помагания, на управлявания, на говорене разни езици.

29. Всички апостоли ли са? всички пророци ли са? всички учители ли са? всички вършат ли велики дела?

30. Всички имат ли изцелителни дарби? всички говорят ли езици? всички тълкуват ли?

31. Копнейте за по-големите дарби; а при все това аз ви показвам един превъзходен път.

1 Коринтяни 13
1. Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.

2. И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.

3. И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.

4. Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,

5. не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,

6. не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,

7. всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.

8. Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.

9. Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме;

10. но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.

11. Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.

12. Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.

13. И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.

1 Йоаново 4:8
8. Който не люби, не е познал Бога; защото Бог е любов.

Римляни 12:3
3. Защото, чрез дадената ми благодат, казвам на всеки един измежду вас, който е по-виден да не мисли за себе си по-високо, отколкото трябва да мисли, но да разсъждава така, щото да мисли скромно, според делата на вярата, които Бог е на всекиго разпределил.

Римляни 12:10
10. В братолюбието си обичайте се един друг, като сродници; изпреваряйте да си отдавате един на друг почит.

Римляни 12:16
16. Бъдете единомислени един към друг; не давайте ума си на високи неща, но предавайте се на скромни неща; не считайте себе си за мъдри.

Матей 11:29
29. Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си.

Римляни 12:18
18. ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всичките човеци.

Християнинът и държавата

Вторник - 19 декември

Римляни 13:1-7
1. Всеки човек да се покорява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са отредени от Бога.

2. Затова, който се противи на властта, противи се на Божията наредба; а които се противят ще навлекат осъждане на себе си.

3. Защото владетелите не причиняват страх на добротвореца, но на злотвореца. Искаш ли, прочее, да се не боиш от властта? Върши добро, и ще бъдеш похвален от нея;

4. понеже владетелят е Божий служител за твоя полза. Но ако вършиш зло, да се боиш; защото той не носи напразно сабята, понеже е Божий служител, мъздовъздател за докарване гняв, върху {Гръцки: За гнева спрямо}* този, който върши зло.

5. Затова нужно е да се покорявате не само поради страх от гнева, но и заради съвестта.

6. Понеже за тая причина и данък плащате. Защото владетелите са Божии служители, които постоянно се занимават с тая длъжност.

7. Отдавайте на всички дължимото: комуто се дължи данък, данъка; комуто мито, митото; комуто страх, страха; комуто почит, почитта.

Откровение 13
1. И видях звяр, който излизаше от морето, и имаше десет рога и седем глави; и на роговете му десет корони, и на главите му богохулни имена.

2. И звярът, който видях приличаше на леопард, и краката му бяха като крака на мечка, устата му като уста на лъв; и змеят даде нему силата си, престола си и голяма власт.

3. И видях една от главите му като че ли смъртно ранена; но смъртоносната му рана оздравя; и цялата земя учудена отиде след звяра и поклониха се на змея по причина, че даде властта си на звяра;

4. поклониха се и на звяра, казвайки: Кой е като тоя звяр? и кой може да воюва против него?

5. И даде му се да говори и с устата си горделиво и богохулно; даде му се още власт да действува четиридесет и два месеца.

6. И отвори устата си да изрече хули против Бога, да хули името Му и скинията Му, па и ония, които живеят на небесата.

7. И позволи му се да воюва против светиите и да ги победи; и даде му се власт над всяко племе и люде, език и народ.

8. И ще му се поклонят всички, които живеят на земята, всеки, чието име не е било записано от създанието на света в книгата на живота на закланото Агне.

9. Ако има човек ухо нека слуша.

10. Ако някой завежда в плен, и той в плен ще отиде; ако някой убива със сабя, и той трябва от сабя да бъде убит. Тука е нужно търпението и вярата на светиите.

11. И видях друг звяр, който възлизаше от земята; и имаше два рога прилични на агнешки; а говореше като змей.

12. Той упражняваше всичката власт на първия звяр в неговото присъствие, и принуди земята и живеещите на нея да се поклонят на първия звяр, чиято смъртоносна рана бе оздравяла.

13. И вършеше големи знамения, до там щото да направи и огън да излиза от небето на земята пред човеците.

14. И мамеше живеещите на земята чрез знаменията, които му беше позволено да извърши пред звяра, като казваше на живеещите на земята да направят образ на звяра, който беше ранен от сабята и оздравя.

15. И позволи му се да даде дишане на зверовия образ, така щото зверовия образ да продума; също и да направи да бъдат избити ония, които не се покланят на зверовия образ.

16. И принуждаваше всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да им се тури белег на десницата или на челата им;

17. за да не може никой да купува или да продава, освен оня, който носи за белег името на звяра, или числото на неговото име.

18. Тук е нужно мъдрост; който е разумен, нека сметне числото на звяра, защото е число на човек; а числото му е шестстотин шестдесет и шест.

Любов един към друг

Сряда - 20 декември

Римляни 13:8
8. Не оставайте никому длъжни в нищо, освен един друг да се обичате, защото, който обича другиго, изпълнява закона.

Римляни 13:9-10
9. Понеже заповедите: "Не прелюбодействувай"; "Не убивай"; "Не кради"; "Не пожелавай"; и коя да било друга заповед се заключават в тия думи: "Да обичаш ближния си както себе си".

10. Любовта не върши зло на ближния; следователно, любовта изпълнява закона.

Левит 19:18
18. Да не отмъщаваш, нито да храниш злоба против ония, които са от людете ти; но да обичаш ближния си както себе си. Аз съм Господ.

Деяния 15:20
20. но да им пишем да се въздържат от оскверненията чрез идоли, чрез блудство и чрез ядене удавено и кръв.

1 Солунци 1:9
9. Защото сами те оповестяват за нас какъв достъп имахме при вас, и как сте се обърнали от идолите към Бога, за да служите на жив и истинен Бог.

1 Йоаново 5:21
21. Дечица, пазете себе си от идоли.

Матей 25:40
40. А Царят в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили.

1 Йоаново 4:20-21
20. Ако рече някой: Любя Бога, а мразя брата си, той е лъжец; защото, който не люби брата си, когото е видял, не може да люби Бога, Когото не е видял.

21. И тая заповед имаме от Него: Който люби Бога, да люби и брата си.

Сега е нашето спасение

Четвъртък - 21 декември

Римляни 13:11
11. И това вършете като знаете времето, че часът е вече настанал да се събудите от сън; защото спасението е по-близо до нас сега, отколкото, когато изпърво повярвахме.

Римляни 13:11-14
11. И това вършете като знаете времето, че часът е вече настанал да се събудите от сън; защото спасението е по-близо до нас сега, отколкото, когато изпърво повярвахме.

12. Нощта премина, а денят наближи; и тъй нека отхвърлим делата на тъмнината, и да се облечем в оръжието на светлината.

13. Както в бял ден нека ходим благопристойно, не по пирования и пиянства, не по блудство и страстолюбие, не по крамоли и зависти.

14. Но облечете се с Господа Исуса Христа, и не промишлявайте за страстите на плътта.

Разширено изучаване

Петък - 22 декември

Разказ

Печат на страницата