Стиховете на урок 3 за печат Печат на страницата

Урок 3

 8 - 14 юли 2017 г.

Единството на евангелието

Събота - 8 юли
Филипяни 2:2
2. направете радостта ми пълна, като мислите все едно, като имате еднаква любов и бъдете единодушни и единомислени.

Галатяни 2:1-14
1. Тогава след четиринадесет години, пак възлязох в Ерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тита.

2. (А възлязох по откровение). И изложих пред братята благовестието, което проповядвам между езичниците, но частно пред по-именитите от тях, да не би напразно да тичам или да съм тичал.

3. Но даже Тит, който бе с мене, ако и да беше грък, не бе принуден да се обреже;

4. и то поради лъжебратята, които бяха се вмъкнали да съгледват свободата, която имаме в Христа Исуса, за да ни поробят;

5. на които, ни за час не отстъпихме да им се покорим, за да пребъде с вас истината на благовестието.

6. А тия, които се считаха за нещо, (каквито и да са били, на мене е все едно; Бог не гледа на лицето на човека), - тия именити, казвам, не прибавиха нищо повече на моето учение;

7. а напротив, когато видяха, че на мене беше поверено да проповядвам благовестието между необрязаните, както на Петра между обрязаните,

8. (защото, който подействува в Петра за апостолство между обрязаните, подействува и в мене за апостолство между езичниците),

9. и когато познаха дадената на мене благодат, то Яков, Кифа и Иоан, които се считаха за стълбове, дадоха десници на общение на мене и на Варнава, за да идем ние между езичниците, а те между обрязаните.

10. Искаха само да помним сиромасите, - което също нещо и ревностно желаех да върша.

11. А когато Кифа дойде в Антиохия, аз му се възпротивих в очи, защото беше се провинил.

12. Понеже, преди да дойдеха някои от Якова, той ядеше заедно с езичниците; а когато те дойдоха, оттегли се и странеше от тях, защото се боеше от обрязаните.

13. И заедно с него лицемерствуваха и другите юдеи, така щото и Варнава се увлече от лицемерието им.

14. Но, като видях, че не постъпват право по истината на благовестието, рекох на Кифа пред всичките: Ако ти, който си юдеин, живееш като езичниците, а не като юдеите, как принуждаваш езичниците да живеят като юдеите?

Галатяни 2:1-14
1. Тогава след четиринадесет години, пак възлязох в Ерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тита.

2. (А възлязох по откровение). И изложих пред братята благовестието, което проповядвам между езичниците, но частно пред по-именитите от тях, да не би напразно да тичам или да съм тичал.

3. Но даже Тит, който бе с мене, ако и да беше грък, не бе принуден да се обреже;

4. и то поради лъжебратята, които бяха се вмъкнали да съгледват свободата, която имаме в Христа Исуса, за да ни поробят;

5. на които, ни за час не отстъпихме да им се покорим, за да пребъде с вас истината на благовестието.

6. А тия, които се считаха за нещо, (каквито и да са били, на мене е все едно; Бог не гледа на лицето на човека), - тия именити, казвам, не прибавиха нищо повече на моето учение;

7. а напротив, когато видяха, че на мене беше поверено да проповядвам благовестието между необрязаните, както на Петра между обрязаните,

8. (защото, който подействува в Петра за апостолство между обрязаните, подействува и в мене за апостолство между езичниците),

9. и когато познаха дадената на мене благодат, то Яков, Кифа и Иоан, които се считаха за стълбове, дадоха десници на общение на мене и на Варнава, за да идем ние между езичниците, а те между обрязаните.

10. Искаха само да помним сиромасите, - което също нещо и ревностно желаех да върша.

11. А когато Кифа дойде в Антиохия, аз му се възпротивих в очи, защото беше се провинил.

12. Понеже, преди да дойдеха някои от Якова, той ядеше заедно с езичниците; а когато те дойдоха, оттегли се и странеше от тях, защото се боеше от обрязаните.

13. И заедно с него лицемерствуваха и другите юдеи, така щото и Варнава се увлече от лицемерието им.

14. Но, като видях, че не постъпват право по истината на благовестието, рекох на Кифа пред всичките: Ако ти, който си юдеин, живееш като езичниците, а не като юдеите, как принуждаваш езичниците да живеят като юдеите?

1 Коринтяни 1:10-13
10. Моля ви се, братя, за името на нашия Господ Исус Христос, всички да говорите в съгласие, и да няма раздори между вас, но да бъдете съвършено съединени в един ум и в една мисъл.

11. Защото някои от Хлоините домашни ми явиха за вас, братя мои, че между вас имало разпри.

12. С това искам да кажа, че всеки от вас дума: Аз съм Павлов; а аз Аполосов; а аз Кифов; а пък аз Христов.

13. Нима се е разделил Христос? Павел ли се разпна за вас? Или в Павловото име се кръстихте?

Битие 17:1-21
1. Когато Аврам беше на деветдесет и девет години, Господ се яви на Аврама и му рече: Аз съм Всемогъщият; ходи пред Мене и бъди непорочен.

2. И ще направя завета си между Мене и тебе и ще те умножа твърде много.

3. Тогава Аврам падна на лицето си; и Бог му говореше, казвайки:

4. Ето, Моят завет е с тебе; и ти ще станеш отец на множество народи.

5. Не ще се именуваш вече Аврам {Т.е., Висок отец.}§, но името ти ще бъде Авраам {Т.е., Отец на множество.}**; защото те направих отец на множество народи.

6. Ще те наплодя твърде много и ще произведа народи от тебе; и царе ще произлязат от тебе.

7. И ще утвърдя завета Си между Мене и тебе и потомците ти след тебе през всичките им поколения за вечен завет, че ще бъда Бог на тебе и на потомството ти след тебе.

8. На тебе и на потомството ти след тебе ще дам за вечно притежание земята, в която си пришелец, цялата Ханаанска земя; и ще им бъда Бог.

9. Бог още каза на Авраама: Пази ти завета Ми, ти и потомците ти след тебе, през всичките си поколения.

10. Ето Моят завет, който трябва да пазите между Мене и вас и потомците ти след тебе: всеки между вас от мъжки пол да се обрязва.

11. Да обрязвате краекожието на плътта си; и това ще бъде знак на завета между Мене и вас.

12. Всяко мъжко дете между вас във всичките ви поколения, като стане на осем дни трябва да се обрязва, както роденото у дома ти, така и онова, което не е от твоето потомство, купено с пари от някой чужденец.

13. Непременно трябва да се обрязва и роденият у дома ти и купеният с парите ти; и Моят завет в плътта ви, ще бъде вечен завет.

14. А необрязаният от мъжки пол, чието краекожие на плътта не е обрязано, тоя човек, да се погуби измежду людете си, защото е нарушил завета Ми.

15. После Бог каза на Авраама: Не наричай вече Сарайя жена си Сарайя {Т.е., Моя княгиня.}*; но Сара {Т.е., Княгиня.}† да бъде името й.

16. Аз ще я благословя, още и син ще ти дам от нея; да! ще я благословя, и тя ще стане майка на народи; царе на племена ще произлязат от нея.

17. Тогава Авраам падна на лицето си и се засмя, и рече в сърцето си: На стогодишен човек ли ще се роди дете? И Сара, която има деветдесет години, ще роди ли?

18. И рече Авраам на Бога; Исмаил да е жив пред Тебе.

19. Но Бог каза: Не, а жена ти Сара ще ти роди син, и ще го наречеш Исаак; и с него ще утвърдя завета Си за вечен завет, който ще бъде и за потомството му след него.

20. И за Исмаила те послушах. Ето, благослових го, и ще го наплодя и преумножа; дванадесет племеначалници ще се родят от него, и ще го направя велик народ.

21. Но завета Си ще утвърдя с Исаака, когото Сара ще ти роди до година по това време.

Йоан 8:31-36
31. Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици;

32. и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.

33. Отговориха Му: Ние сме Авраамово потомство и никога никому не сме били слуги; как казваш Ти: Ще станете свободни.

34. Исус им отговори: Истина, истина ви казвам, всеки, който върши грях, слуга е на греха.

35. А слугата не остава вечно в дома; синът остава вечно.

36. Прочее, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.

Колосяни 3:11
11. гдето не може да има грък и юдеин, обрязани и необрязани, варварин, скит, роб, свободен; но Христос е всичко и във всичко.

Важността на единството

Неделя - 9 юли
1 Коринтяни 1:10-13
10. Моля ви се, братя, за името на нашия Господ Исус Христос, всички да говорите в съгласие, и да няма раздори между вас, но да бъдете съвършено съединени в един ум и в една мисъл.

11. Защото някои от Хлоините домашни ми явиха за вас, братя мои, че между вас имало разпри.

12. С това искам да кажа, че всеки от вас дума: Аз съм Павлов; а аз Аполосов; а аз Кифов; а пък аз Христов.

13. Нима се е разделил Христос? Павел ли се разпна за вас? Или в Павловото име се кръстихте?

Галатяни 2:1-2
1. Тогава след четиринадесет години, пак възлязох в Ерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тита.

2. (А възлязох по откровение). И изложих пред братята благовестието, което проповядвам между езичниците, но частно пред по-именитите от тях, да не би напразно да тичам или да съм тичал.

Обрязването и лъжебратята

Понеделник - 10 юли
Битие 17:1-22
1. Когато Аврам беше на деветдесет и девет години, Господ се яви на Аврама и му рече: Аз съм Всемогъщият; ходи пред Мене и бъди непорочен.

2. И ще направя завета си между Мене и тебе и ще те умножа твърде много.

3. Тогава Аврам падна на лицето си; и Бог му говореше, казвайки:

4. Ето, Моят завет е с тебе; и ти ще станеш отец на множество народи.

5. Не ще се именуваш вече Аврам {Т.е., Висок отец.}§, но името ти ще бъде Авраам {Т.е., Отец на множество.}**; защото те направих отец на множество народи.

6. Ще те наплодя твърде много и ще произведа народи от тебе; и царе ще произлязат от тебе.

7. И ще утвърдя завета Си между Мене и тебе и потомците ти след тебе през всичките им поколения за вечен завет, че ще бъда Бог на тебе и на потомството ти след тебе.

8. На тебе и на потомството ти след тебе ще дам за вечно притежание земята, в която си пришелец, цялата Ханаанска земя; и ще им бъда Бог.

9. Бог още каза на Авраама: Пази ти завета Ми, ти и потомците ти след тебе, през всичките си поколения.

10. Ето Моят завет, който трябва да пазите между Мене и вас и потомците ти след тебе: всеки между вас от мъжки пол да се обрязва.

11. Да обрязвате краекожието на плътта си; и това ще бъде знак на завета между Мене и вас.

12. Всяко мъжко дете между вас във всичките ви поколения, като стане на осем дни трябва да се обрязва, както роденото у дома ти, така и онова, което не е от твоето потомство, купено с пари от някой чужденец.

13. Непременно трябва да се обрязва и роденият у дома ти и купеният с парите ти; и Моят завет в плътта ви, ще бъде вечен завет.

14. А необрязаният от мъжки пол, чието краекожие на плътта не е обрязано, тоя човек, да се погуби измежду людете си, защото е нарушил завета Ми.

15. После Бог каза на Авраама: Не наричай вече Сарайя жена си Сарайя {Т.е., Моя княгиня.}*; но Сара {Т.е., Княгиня.}† да бъде името й.

16. Аз ще я благословя, още и син ще ти дам от нея; да! ще я благословя, и тя ще стане майка на народи; царе на племена ще произлязат от нея.

17. Тогава Авраам падна на лицето си и се засмя, и рече в сърцето си: На стогодишен човек ли ще се роди дете? И Сара, която има деветдесет години, ще роди ли?

18. И рече Авраам на Бога; Исмаил да е жив пред Тебе.

19. Но Бог каза: Не, а жена ти Сара ще ти роди син, и ще го наречеш Исаак; и с него ще утвърдя завета Си за вечен завет, който ще бъде и за потомството му след него.

20. И за Исмаила те послушах. Ето, благослових го, и ще го наплодя и преумножа; дванадесет племеначалници ще се родят от него, и ще го направя велик народ.

21. Но завета Си ще утвърдя с Исаака, когото Сара ще ти роди до година по това време.

22. А като прекрати думата Си с Авраама, Бог си възлезе от него.

Галатяни 2:3-5
3. Но даже Тит, който бе с мене, ако и да беше грък, не бе принуден да се обреже;

4. и то поради лъжебратята, които бяха се вмъкнали да съгледват свободата, която имаме в Христа Исуса, за да ни поробят;

5. на които, ни за час не отстъпихме да им се покорим, за да пребъде с вас истината на благовестието.

Галатяни 5:2
2. Ето, аз, Павел, ви казвам, че, ако се обрязвате, Христос никак няма да ви ползува.

Галатяни 5:6
6. Понеже в Христа Исуса нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, но вяра, която действува чрез любов.

Деяния 15:1
1. А някои слязоха от Юдея и учеха братята казвайки: Ако се не обрежете, според Моисеевия обред, не можете да се спасите.

Деяния 15:5
5. Но, рекоха те, някои от повярвалите между фарисейската секта станаха та казаха: Нужно е да се обрязват езичниците, и да им се заръча да пазят Моисеевия закон.

Битие 17
1. Когато Аврам беше на деветдесет и девет години, Господ се яви на Аврама и му рече: Аз съм Всемогъщият; ходи пред Мене и бъди непорочен.

2. И ще направя завета си между Мене и тебе и ще те умножа твърде много.

3. Тогава Аврам падна на лицето си; и Бог му говореше, казвайки:

4. Ето, Моят завет е с тебе; и ти ще станеш отец на множество народи.

5. Не ще се именуваш вече Аврам {Т.е., Висок отец.}§, но името ти ще бъде Авраам {Т.е., Отец на множество.}**; защото те направих отец на множество народи.

6. Ще те наплодя твърде много и ще произведа народи от тебе; и царе ще произлязат от тебе.

7. И ще утвърдя завета Си между Мене и тебе и потомците ти след тебе през всичките им поколения за вечен завет, че ще бъда Бог на тебе и на потомството ти след тебе.

8. На тебе и на потомството ти след тебе ще дам за вечно притежание земята, в която си пришелец, цялата Ханаанска земя; и ще им бъда Бог.

9. Бог още каза на Авраама: Пази ти завета Ми, ти и потомците ти след тебе, през всичките си поколения.

10. Ето Моят завет, който трябва да пазите между Мене и вас и потомците ти след тебе: всеки между вас от мъжки пол да се обрязва.

11. Да обрязвате краекожието на плътта си; и това ще бъде знак на завета между Мене и вас.

12. Всяко мъжко дете между вас във всичките ви поколения, като стане на осем дни трябва да се обрязва, както роденото у дома ти, така и онова, което не е от твоето потомство, купено с пари от някой чужденец.

13. Непременно трябва да се обрязва и роденият у дома ти и купеният с парите ти; и Моят завет в плътта ви, ще бъде вечен завет.

14. А необрязаният от мъжки пол, чието краекожие на плътта не е обрязано, тоя човек, да се погуби измежду людете си, защото е нарушил завета Ми.

15. После Бог каза на Авраама: Не наричай вече Сарайя жена си Сарайя {Т.е., Моя княгиня.}*; но Сара {Т.е., Княгиня.}† да бъде името й.

16. Аз ще я благословя, още и син ще ти дам от нея; да! ще я благословя, и тя ще стане майка на народи; царе на племена ще произлязат от нея.

17. Тогава Авраам падна на лицето си и се засмя, и рече в сърцето си: На стогодишен човек ли ще се роди дете? И Сара, която има деветдесет години, ще роди ли?

18. И рече Авраам на Бога; Исмаил да е жив пред Тебе.

19. Но Бог каза: Не, а жена ти Сара ще ти роди син, и ще го наречеш Исаак; и с него ще утвърдя завета Си за вечен завет, който ще бъде и за потомството му след него.

20. И за Исмаила те послушах. Ето, благослових го, и ще го наплодя и преумножа; дванадесет племеначалници ще се родят от него, и ще го направя велик народ.

21. Но завета Си ще утвърдя с Исаака, когото Сара ще ти роди до година по това време.

22. А като прекрати думата Си с Авраама, Бог си възлезе от него.

23. В тоя същия ден Авраам взе сина си Исмаила, всичките родени у дома му и всичките купени с парите му, всеки от мъжки пол между човеците на Авраамовия дом и обряза краекожието на плътта им, според както Бог му каза.

24. Авраам беше на деветдесет и девет години когато се обряза краекожието на плътта му;

25. а син му Исмаил беше на тринадесет години, когато се обряза краекожието на плътта му.

26. В един и същи ден се обрязаха Авраам и син му Исмаил.

27. И всичките мъже от дома му както родените у дома, така и купените от чужденци с пари, се обрязаха заедно с него.

Второзаконие 10:16
16. Обрежете, прочее, краекожието на сърцето си и не бивайте вече коравовратни.

Второзаконие 30:6
6. Господ твоят Бог ще обреже сърцето ти и сърцето на потомството ти, за да любиш Господа твоя Бог с цялото си сърце и с цялата си душа, та да живееш.

Еремия 4:4
4. Обрежете се на Господа.
И отнемете краекожието на сърцата си,
Мъже Юдови и жители ерусалимски,
За да не излезе яростта Ми като огън,
И да не пламне така щото да няма кой да я угаси,
Поради злото на делата ви.

Римляни 2:29
29. но юдеин е тоя, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чиято похвала не е от човеците, а от Бога.

Деяния 15:1
1. А някои слязоха от Юдея и учеха братята казвайки: Ако се не обрежете, според Моисеевия обред, не можете да се спасите.

Единство в разнообразието

Вторник - 11 юли
Галатяни 2:1-10
1. Тогава след четиринадесет години, пак възлязох в Ерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тита.

2. (А възлязох по откровение). И изложих пред братята благовестието, което проповядвам между езичниците, но частно пред по-именитите от тях, да не би напразно да тичам или да съм тичал.

3. Но даже Тит, който бе с мене, ако и да беше грък, не бе принуден да се обреже;

4. и то поради лъжебратята, които бяха се вмъкнали да съгледват свободата, която имаме в Христа Исуса, за да ни поробят;

5. на които, ни за час не отстъпихме да им се покорим, за да пребъде с вас истината на благовестието.

6. А тия, които се считаха за нещо, (каквито и да са били, на мене е все едно; Бог не гледа на лицето на човека), - тия именити, казвам, не прибавиха нищо повече на моето учение;

7. а напротив, когато видяха, че на мене беше поверено да проповядвам благовестието между необрязаните, както на Петра между обрязаните,

8. (защото, който подействува в Петра за апостолство между обрязаните, подействува и в мене за апостолство между езичниците),

9. и когато познаха дадената на мене благодат, то Яков, Кифа и Иоан, които се считаха за стълбове, дадоха десници на общение на мене и на Варнава, за да идем ние между езичниците, а те между обрязаните.

10. Искаха само да помним сиромасите, - което също нещо и ревностно желаех да върша.

Галатяни 2:4
4. и то поради лъжебратята, които бяха се вмъкнали да съгледват свободата, която имаме в Христа Исуса, за да ни поробят;

Йоан 8:31-36
31. Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици;

32. и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.

33. Отговориха Му: Ние сме Авраамово потомство и никога никому не сме били слуги; как казваш Ти: Ще станете свободни.

34. Исус им отговори: Истина, истина ви казвам, всеки, който върши грях, слуга е на греха.

35. А слугата не остава вечно в дома; синът остава вечно.

36. Прочее, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.

Римляни 6:6-7
6. като знаем това, че нашето старо естество бе разпнато с Него, за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече на греха.

7. Защото, който е умрял, той е оправдан от греха.

Римляни 8:2-3
2. Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христа Исуса от закона на греха и на смъртта.

3. Понеже това, което бе невъзможно за закона, поради туй, че бе ослабнал чрез плътта, Бог го извърши като изпрати Сина Си в плът подобна на греховната плът и в жертва за грях, и осъди греха в плътта,

Галатяни 3:23-25
23. А преди да дойде вярата ние бяхме под стражата на закона, затворени до времето на вярата, която имаше да се открие.

24. Така, законът стана за нас детеводител, да ни доведе при Христа, за да се оправдаем чрез вяра.

25. Но след идването на вярата не сме вече под детеводител.

Галатяни 4:7-8
7. Затова не си вече роб, но син; и ако си син, то си Божий наследник чрез Христа.

8. Но тогава, когато не познавахте Бога, вие робувахте на ония, които по естество не са богове;

Евреи 2:14-15
14. И тъй, понеже децата са същества от общата плът и кръв то и Той, подобно на тях, взе участие в същото, за да унищожи чрез смъртта този, който има властта, сиреч, дявола,

15. и да избави всички ония, които, поради страха от смъртта, през целия си живот са били подчинени на робство.

Римляни 6
1. Тогава какво? Да речем ли: Нека останем в греха, за да се умножи благодатта?

2. Да не бъде! Ние, които сме умрели към греха, как ще живеем вече в него?

3. Или не знаете, че ние всички, които се кръстихме да участвуваме в Исуса Христа, кръстихме се да участвуваме в смъртта Му?

4. Затова, чрез кръщението ние се погребахме с Него да участвуваме в смърт, тъй щото, както Христос биде възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.

5. Защото, ако сме се съединили с Него чрез смърт подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение подобно на Неговото;

6. като знаем това, че нашето старо естество бе разпнато с Него, за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече на греха.

7. Защото, който е умрял, той е оправдан от греха.

8. Но ако сме умрели с Христа, вярваме, че ще и да живеем с Него,

9. знаейки, че Христос, като биде възкресен от мъртвите, не умира вече; смъртта няма вече власт над Него.

10. Защото, смъртта, с която умря, Той умря за греха веднъж завинаги; а животът, който живее, живее го за Бога.

11. Така и вие считайте себе си за мъртви към греха, а живи към Бога в Христа Исуса.

12. И тъй, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, та да се покорявате на неговите страсти.

13. Нито представяйте телесните си части като оръдия на неправдата; но представяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите, и телесните си части на Бога като оръдия на правдата.

14. Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат.

15. Тогава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон, а под благодат? Да не бъде!

16. Не знаете ли, че комуто предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на оня, комуто се покорявате, било на греха, който докарва смърт, или на послушанието, което докарва правда?

17. Благодарение, обаче, Богу, че като бяхте слуги на греха, вие се покорихте от сърце на оня образец на вероучението, в който бяхте обучени,

18. и, освободени от греха, станахте слуги на правдата.

19. (По човешки говоря поради немощта на вашето естество). Прочее, както предавахте телесните си части като слуги на нечистотата и на беззаконието, което докарва още беззаконие, така сега предайте частите си като слуги на правдата, която докарва светост.

20. Защото, когато бяхте слуги на греха не бяхте обуздавани от правдата.

21. Какъв плод имахте тогава от ония неща? - неща, за които сега се срамувате, защото сетнината им е смърт.

22. Но сега като се освободихте от греха, и станахте слуги на Бога, имате за плод това, че отивате към светост, на която истината е вечен живот.

23. Защото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ.

Римляни 8:1-2
1. Сега прочее, няма никакво осъждане на тия, които са в Христа Исуса, [които ходят, не по плът но по Дух].

2. Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христа Исуса от закона на греха и на смъртта.

1 Коринтяни 15:55
55. О смърте, где ти е победата? О смърте, где ти е жилото?

Галатяни 2:7
7. а напротив, когато видяха, че на мене беше поверено да проповядвам благовестието между необрязаните, както на Петра между обрязаните,

Сблъсък в Антиохия (Галатяни 2:11-13)

Сряда - 12 юли
Галатяни 2:11-13
11. А когато Кифа дойде в Антиохия, аз му се възпротивих в очи, защото беше се провинил.

12. Понеже, преди да дойдеха някои от Якова, той ядеше заедно с езичниците; а когато те дойдоха, оттегли се и странеше от тях, защото се боеше от обрязаните.

13. И заедно с него лицемерствуваха и другите юдеи, така щото и Варнава се увлече от лицемерието им.

Деяния 10:28
28. И рече им: Вие знаете колко незаконно е за юдеин да има сношение или да дружи с иноплеменник; Бог, обаче, ми показа, че не бива да наричам никого мръсен или нечист.

Деяния 10:28
28. И рече им: Вие знаете колко незаконно е за юдеин да има сношение или да дружи с иноплеменник; Бог, обаче, ми показа, че не бива да наричам никого мръсен или нечист.

Галатяни 2:13
13. И заедно с него лицемерствуваха и другите юдеи, така щото и Варнава се увлече от лицемерието им.

Тревогата на Павел (Галатяни 2:14)

Четвъртък - 13 юли
Галатяни 2:11-14
11. А когато Кифа дойде в Антиохия, аз му се възпротивих в очи, защото беше се провинил.

12. Понеже, преди да дойдеха някои от Якова, той ядеше заедно с езичниците; а когато те дойдоха, оттегли се и странеше от тях, защото се боеше от обрязаните.

13. И заедно с него лицемерствуваха и другите юдеи, така щото и Варнава се увлече от лицемерието им.

14. Но, като видях, че не постъпват право по истината на благовестието, рекох на Кифа пред всичките: Ако ти, който си юдеин, живееш като езичниците, а не като юдеите, как принуждаваш езичниците да живеят като юдеите?

Галатяни 3:28
28. Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички сте едно в Христа Исуса.

Колосяни 3:11
11. гдето не може да има грък и юдеин, обрязани и необрязани, варварин, скит, роб, свободен; но Христос е всичко и във всичко.

Галатяни 2:1
1. Тогава след четиринадесет години, пак възлязох в Ерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тита.

Разширено изучаване

Петък - 14 юли

Разказ

Печат на страницата