Стиховете на урок 7 за печат Печат на страницата

Урок 7

6 - 12 август 2016 г.

Исус им желае доброто

Събота - 6 август

Матей 23:37
37. Ерусалиме! Ерусалиме! ти, който избиваш пророците, и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошката прибира пилците си под крилата си, но не искахте!

Йона 3:4-10
4. И Иона, като започна да върви през града един ден път, викаше и казваше: Още четиридесет дни и Ниневия ще бъде съсипана.

5. И Ниневийските жители повярваха в Бога; и прогласиха пост и се облякоха с вретище, от най-големия между тях до най-нищожния;

6. понеже вестта бе стигнала до ниневийския цар, който, като стана от престола си, съблече одеждата си, покри се с вретище, и седна на пепел.

7. И обяви и прогласи из Ниневия с указ от царя и от големците му, с тия думи: Човеците и животните, говедата и овцете, да не вкусят нищо, нито да пасат, нито да пият вода;

8. но човек и животно да се покрият с вретище; и нека викат силно към Бога, да! да се върнат всеки от лошия си път и от неправдата, която е в ръцете им.

9. Кой знае дали Бог не ще се обърне и разкае, и се отвърне от лютия Си гняв, та да не погинем?

10. И като видя Бог делата им, как те се обърнаха от лошия си път, Бог се разкая за злото, което бе рекъл да им направи, и не го направи.

Йона 4:1-6
1. А това стана много мъчно на Иона, и възнегодува.

2. И помоли се Господу казвайки: О, Господи, не беше ли това каквото казах още когато бях в отечеството си? Това бе причината, по която предварих да бягам в Тарсис, дето знаех, че си Бог жалостив и милосърд, дълготърпелив и многомилостив, Който се разкайваш за злото.

3. Затова, моля Ти се, Господи, вземи още сега живота ми; защото ми е по-добре да умра отколкото да живея.

4. А Господ рече: Добре ли е да негодуваш?

5. Тогава Иона излезе из града, и седна на източната страна от града, дето си направи колиба, под която седеше на сянка, докле види какво ще стане с града.

6. И Господ Бог определи да израсте една тиква, която се издигна над Иона, за да бъде сянка над главата му. И Иона се зарадва твърде много за тиквата.

Лука 19:38-42
38. Благословен Царят, Който иде в Господното име; мир на небето, и слава във висините!

39. А някои от фарисеите между народа Му рекоха: Учителю, смъмри учениците Си.

40. И Той в отговор рече: Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат.

41. И като се приближи и видя града, плака за него и каза:

42. Да беше знаел ти, да! ти, поне в този [твой] ден, това което служи за мира ти! но сега е скрито от очите ти.

Матей 5:43-47
43. Чули сте, че е било казано: "Обичай ближния си, а мрази неприятеля си".

44. Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят;

45. за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните.

46. Защото, ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците?

47. И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците?

1 Коринтяни 13
1. Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.

2. И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.

3. И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.

4. Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,

5. не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,

6. не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,

7. всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.

8. Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.

9. Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме;

10. но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.

11. Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.

12. Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.

13. И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.

Марко 8:22-25
22. Дохождат във Витсаида. И довеждат при Него един слепец и молят Му се да се докосне до него.

23. И Той хвана слепеца за ръка, изведе го вън от селото, и, като плюна на очите му, положи на него ръце и го попита: Виждаш ли нещо?

24. И той, като подигна очи, каза: Виждам човеците; защото виждам неща като дървета, които ходят.

25. После пак положи ръце на очите му; и той втренчи очите си, оздравя, и виждаше всичко ясно.

Филипяни 2:3-5
3. Не правете нищо от партизанство или от тщеславие, но със смиреномъдрие нека всеки счита другия по-горен от себе си.

4. Не гледайте всеки само за своето, но всеки и за чуждото.

5. Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христа Исуса;

Яков 2:14-17
14. Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси?

15. Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна,

16. и някой от вас им рече: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото, каква полза?

17. Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.

Йона в Ниневия

Неделя - 7 август

Йона 3:4-10
4. И Иона, като започна да върви през града един ден път, викаше и казваше: Още четиридесет дни и Ниневия ще бъде съсипана.

5. И Ниневийските жители повярваха в Бога; и прогласиха пост и се облякоха с вретище, от най-големия между тях до най-нищожния;

6. понеже вестта бе стигнала до ниневийския цар, който, като стана от престола си, съблече одеждата си, покри се с вретище, и седна на пепел.

7. И обяви и прогласи из Ниневия с указ от царя и от големците му, с тия думи: Човеците и животните, говедата и овцете, да не вкусят нищо, нито да пасат, нито да пият вода;

8. но човек и животно да се покрият с вретище; и нека викат силно към Бога, да! да се върнат всеки от лошия си път и от неправдата, която е в ръцете им.

9. Кой знае дали Бог не ще се обърне и разкае, и се отвърне от лютия Си гняв, та да не погинем?

10. И като видя Бог делата им, как те се обърнаха от лошия си път, Бог се разкая за злото, което бе рекъл да им направи, и не го направи.

Йона 4:1-6
1. А това стана много мъчно на Иона, и възнегодува.

2. И помоли се Господу казвайки: О, Господи, не беше ли това каквото казах още когато бях в отечеството си? Това бе причината, по която предварих да бягам в Тарсис, дето знаех, че си Бог жалостив и милосърд, дълготърпелив и многомилостив, Който се разкайваш за злото.

3. Затова, моля Ти се, Господи, вземи още сега живота ми; защото ми е по-добре да умра отколкото да живея.

4. А Господ рече: Добре ли е да негодуваш?

5. Тогава Иона излезе из града, и седна на източната страна от града, дето си направи колиба, под която седеше на сянка, докле види какво ще стане с града.

6. И Господ Бог определи да израсте една тиква, която се издигна над Иона, за да бъде сянка над главата му. И Иона се зарадва твърде много за тиквата.

Йона 4:1-11
1. А това стана много мъчно на Иона, и възнегодува.

2. И помоли се Господу казвайки: О, Господи, не беше ли това каквото казах още когато бях в отечеството си? Това бе причината, по която предварих да бягам в Тарсис, дето знаех, че си Бог жалостив и милосърд, дълготърпелив и многомилостив, Който се разкайваш за злото.

3. Затова, моля Ти се, Господи, вземи още сега живота ми; защото ми е по-добре да умра отколкото да живея.

4. А Господ рече: Добре ли е да негодуваш?

5. Тогава Иона излезе из града, и седна на източната страна от града, дето си направи колиба, под която седеше на сянка, докле види какво ще стане с града.

6. И Господ Бог определи да израсте една тиква, която се издигна над Иона, за да бъде сянка над главата му. И Иона се зарадва твърде много за тиквата.

7. А когато се зазори на утринта Бог определи един червей, който порази тиквата, и тя изсъхна.

8. И щом изгря слънцето Бог определи горещ източен вятър; и слънцето биеше върху главата на Иона, така щото примираше и поиска за себе си да умре, като казваше: По-добре ми е да умра отколкото да живея.

9. А Бог рече на Иона: Добре ли е да негодуваш за тиквата? И той каза: Добре е да негодувам, даже до смърт.

10. Тогава рече Господ: Ти пожали тиквата, за която не си се трудил, нито си я направил да расте, която се роди в една нощ и в една нощ загина.

11. А Аз не трябваше ли да пожаля оня голям град Ниневия, в който има повече от сто и двадесет хиляди души, които не умеят да различават дясната си ръка от лявата си ръка, освен многото добитък?

Лука 19:38-42
38. Благословен Царят, Който иде в Господното име; мир на небето, и слава във висините!

39. А някои от фарисеите между народа Му рекоха: Учителю, смъмри учениците Си.

40. И Той в отговор рече: Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат.

41. И като се приближи и видя града, плака за него и каза:

42. Да беше знаел ти, да! ти, поне в този [твой] ден, това което служи за мира ти! но сега е скрито от очите ти.

Лука 19:38
38. Благословен Царят, Който иде в Господното име; мир на небето, и слава във висините!

Лука 19:42
42. Да беше знаел ти, да! ти, поне в този [твой] ден, това което служи за мира ти! но сега е скрито от очите ти.

Принципът „въпреки това“

Понеделник - 8 август

Матей 8:1-4
1. А когато слезе от хълма, последваха Го големи множества.

2. И, ето, един прокажен дойде при Него, кланяше Му се и каза: Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш.

3. Тогава Исус простря ръка и се допря до него и рече: Искам; бъди очистен. И на часа му се очисти проказата.

4. И Исус му каза: гледай да не кажеш това никому; но, за свидетелство на тях, иди да се покажеш на свещеника, и принеси дара, който Моисей е заповядал.

Йоан 18
1. Като изговори това, Исус излезе с учениците Си отвъд потока Кедрон, гдето имаше градина, в която влезе Той и учениците Му.

2. А и Юда, който Го предаваше, знаеше това място; защото Исус често се събираше там с учениците Си.

3. И тъй, Юда като взе една чета войници и служители от главните свещеници и фарисеите, дойде там с фенери, факли и оръжия.

4. А Исус като знаеше всичко, което щеше да Го сполети, излезе и им рече: Кого търсите?

5. Отговориха Му: Исуса Назарянина. Исус им каза: Аз съм. С тях стоеше и Юда, който Го предаваше.

6. И когато им каза: Аз съм, те се дръпнаха назад и паднаха на земята.

7. Пак ги попита: Кого търсите? А те рекоха: Исуса Назарянина.

8. Исус отговори: Рекох ви, че съм Аз; прочее, ако Мене търсите оставете тия да си отидат;

9. (за да се изпълни думата казана от Него: От тия, които си Ми дал, ни един не изгубих).

10. А Симон Петър, като имаше нож, измъкна го, удари слугата на първосвещеника, и му отсече дясното ухо; а името на слугата беше Малх.

11. Тогава Исус рече на Петра: Тури ножа в ножницата. Чашата, която Ми даде Отец, да я не пия ли?

12. И тъй, четата, хилядникът и юдейските служители хванаха Исуса и Го вързаха.

13. И заведоха Го първо при Анна; защото той беше тъст на Каиафа, който беше първосвещеник през тая година.

14. А Каиафа, беше онзи, който беше съветвал юдеите, че е по-добре един човек да загине за людете.

15. И подир Исуса вървяха Симон Петър и един друг ученик; и този ученик, като беше познат на първосвещеника, влезе с Исуса в двора на първосвещеника.

16. А Петър стоеше вън до вратата; и тъй другият ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе та каза на вратарката и въведе Петра.

17. И слугинята вратарка казва на Петра: И ти ли си от учениците на Този човек? Той казва: Не съм.

18. А слугите и служителите бяха наклали огън, защото беше студено, и стояха та се грееха; а и Петър стоеше с тях и се грееше.

19. А първосвещеникът попита Исуса за учениците Му и за учението Му.

20. Исус му отговори: Аз говорих явно на света, винаги поучавах в синагогите и в храма, гдето всички юдеи се събират, и нищо не съм говорил скришно.

21. Защо питаш Мене? питай ония, които са Ме слушали, какво съм им говорил; ето, те знаят що съм казвал.

22. Когато рече това, един от служителите, който стоеше наблизо, удари плесница на Исуса и рече: Така ли отговаряш на първосвещеника?

23. Исус му отговори: Ако съм продумал нещо зло, покажи злото; но ако добро, защо ме биеш?

24. Анна, прочее, Го прати вързан при първосвещеника Каиафа.

25. А Симон Петър стоеше и се грееше; и рекоха му: Не си ли и ти от Неговите ученици? Той отрече казвайки: Не съм.

26. Един от слугите на първосвещеника, сродник на онзи, комуто Петър отсече ухото, казва: Нали те видях аз в градината с Него?

27. И Петър пак се отрече; и на часа изпя петел.

28. Тогава поведоха Исуса от Каиафа в преторията; а беше рано. Но сами те не влязоха в преторията, за да се не осквернят, та да могат да ядат пасхата.

29. Затова Пилат излезе при тях и каза: В какво обвинявате Тоя човек?

30. В отговор му рекоха: Ако не беше Той злодеец, не щяхме да Го предадем на тебе.

31. А Пилат им рече: Вземете Го вие и Го съдете според вашия закон. Юдеите му рекоха: Нам не е позволено да умъртвим никого,

32. (за да се изпълни думата, която рече Исус, като означаваше с каква смърт щеше да умре).

33. И тъй, Пилат пак влезе в преторията, повика Исуса и Му каза: Ти юдейски Цар ли си?

34. Исус отговори: От себе си ли казваш това, или други са ти говорили за Мене?

35. Пилат отговори: Че аз юдеин ли съм? Твоят народ и главните свещеници Те предадоха на мене. Какво си сторил?

36. Исус отговори: Моето царство не е от този свят; ако беше царството Ми от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. А сега царството Ми не е оттук.

37. Затова Пилат Му каза: Тогава, Ти цар ли си? Исус отговори: Ти право казваш, защото Аз съм цар. Аз за това се родих, и за това дойдох на света, да свидетелствувам за истината. Всеки, който е от истината, слуша Моя глас.

38. Пилат Му каза: Що е истина? И като рече това, пак излезе при юдеите и каза им: Аз не намирам никаква вина в него.

39. А у вас има обичай да ви пущам по един на пасхата; желаете ли, прочее, да ви пусна юдейския цар?

40. Тогава те пак закрещяха, казвайки: Не Тоя, но Варава. А Варава беше разбойник.

Йоан 21
1. Подир това Исус пак се яви на учениците на Тивериадското езеро; и ето как им се яви:

2. там бяха заедно Симон Петър, Тома наречен Близнак, Натанаил от Кана галилейска, Заведеевите синове, и други двама от учениците Му.

3. Симон Петър им казва: Отивам да ловя риба. Казват му: Ще дойдем и ние с тебе. Излязоха и се качиха на ладията; и през оная нощ не уловиха нищо.

4. А като се разсъмваше вече Исус застана на брега; учениците, обаче, не познаха, че е Исус.

5. Исус им казва: Момчета, имате ли нещо за ядене? Отговориха Му: Нямаме.

6. А Той им рече: Хвърлете мрежата отдясно на ладията и ще намерите. Те, прочее, хвърлиха; и вече не можаха да я извлекат поради многото риби.

7. Тогава оня ученик, когото обичаше Исус, казва на Петра: Господ е. А Симон Петър, като чу, че бил Господ, препаса си връхната дреха (защото беше гол) и се хвърли в езерото.

8. А другите ученици дойдоха в ладията, (защото не бяха далеч от сушата, на около двеста лакти), и влачеха мрежата с рибата.

9. И като излязоха на сушата, видяха жарава положена, и риба турена на нея и хляб.

10. Исус им казва: Донесете от рибите, които сега уловихте.

11. Затова Симон Петър се качи на ладията та извлече мрежата на сушата, пълна с едри риби на брой сто и петдесет и три; и при все, че бяха толкова, мрежата не се съдра.

12. Исус им казва: Дойдете да закусите. (И никой от учениците не смееше да Го попита: Ти Кой си? понеже знаеха, че е Господ).

13. Дохожда Исус, взема хляба, и им дава, също и рибата.

14. Това беше вече трети път как Исус се яви на учениците след като възкръсна от мъртвите.

15. А като позакусиха, Исус казва на Симона Петра: Симоне Ионов, любиш ли Ме повече отколкото Ме любят тия? Казва Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той му казва: Паси агънцата Ми.

16. Пак му каза втори път: Симоне Ионов, любиш ли Ме? Казва Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той Му казва: Паси овцете Ми.

17. Казва му трети път: Симоне Ионов, Обичаш ли Ме? Петър се наскърби за гдето трети път му рече: Обичаш ли Ме? и Му рече: Господи, Ти всичко знаеш, Ти знаеш, че Те обичам. Исус му казва: Паси овцете Ми.

18. Истина, истина ти казвам, когато беше по-млад, ти сам се опасваше и ходеше където си щеше; но когато остарееш ще простреш ръцете си, и друг ще те опасва, и ще те води където не щеш.

19. А това рече като означаваше с каква смърт Петър щеше да прослави Бога. И като рече това, казва му: Върви след Мене.

20. Петър обръщайки се вижда, че иде подире му ученикът, когото обичаше Исус, този, който на вечерята се обърна на гърдите Му и каза: Господи, кой е този, който ще Те предаде?

21. Него, прочее, като видя, Петър казва на Исуса, Господи, а на този какво ще стане?

22. Исус му каза: Ако искам да остане той докле дойда, тебе що ти е? Ти върви след Мене.

23. И така, разнесе се между братята тази дума, че този ученик нямаше да умре. Исус, обаче, не му рече, че няма да умре, но: Ако искам да остане той докле дойда, тебе що ти е?

24. Този е ученикът, който свидетелствува за тия неща, който и написа тия неща; и знаем, че неговото свидетелство е истинно.

25. Има още и много други дела, които извърши Исус; но ако се напишеха едно по едно, струва ми се, че цял свят не щеше да побере написаните книги. [Амин].

2 Коринтяни 12:14-15
14. Ето, готов съм да дойда при вас трети път и няма да ви отегча, защото не искам вашето, но вас; понеже чадата не са длъжни да събират имот за родителите, но родителите за чадата.

15. А пък аз с преголяма радост ще иждивя и цял ще се иждивя за душите ви. Ако аз ви обичам повече, вие по-малко ли ще ме обичате?

Матей 7:12
12. И тъй, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях; защото това е същината на закона и пророците.

Матей 5:43-47
43. Чули сте, че е било казано: "Обичай ближния си, а мрази неприятеля си".

44. Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят;

45. за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните.

46. Защото, ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците?

47. И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците?

Лука 6:27
27. Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тия, които ви мразят,

Лука 6:35
35. Но вие обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите.

Лука 23:34
34. А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за тях.

Лука 6:35
35. Но вие обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите.

Римляни 2:4
4. Или презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост е назначена да те води към покаяние?

Любовта никога не отпада

Вторник - 9 август

Лука 10:27-28
27. А той в отговор каза: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си".

28. Исус му рече: Право си отговорил; това стори, и ще живееш.

Лука 10:29-37
29. Но той, понеже искаше да оправдае себе си, рече на Исуса: А кой е моят ближен?

30. В отговор Исус каза: Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха и отидоха си, като го оставиха полумъртъв.

31. А случайно някой си свещеник слизаше по път, и, като го видя, замина си от срещната страна.

32. Също и един левит, като стигна на това място и го видя, замина си от срещната страна.

33. Но един самарянин, като пътуваше дойде на мястото дето беше той, и като го видя, смили се,

34. приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него.

35. И на следния ден извади два динара и ги даде на гостилничаря и рече: Погрижи се за него; и каквото повече иждивиш, на връщане аз ще ти заплатя.

36. Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия всред разбойниците?

37. Той рече: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави също така.

1 Йоаново 4:16
16. И ние познаваме и сме повярвали любовта, която Бог има към нас. Бог е любов; и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог пребъдва в него.

Данаил 7:24-25
24. А за десетте рога, те са десет царе, които ще се издигнат от това царство; и след тях ще се издигне друг, който ще се различава от първите и ще покори трима царе.

25. Той ще говори думи против Всевишния, ще изтощава светиите на Всевишния, и ще замисли да промени времена и закони; и те ще бъдат предадени в ръката му до време и времена и половина време.

Римляни 2:24
24. Питам това, защото според както е писано, поради вас се хули Божието име между езичниците.

1 Коринтяни 13
1. Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.

2. И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.

3. И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.

4. Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,

5. не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,

6. не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,

7. всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.

8. Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.

9. Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме;

10. но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.

11. Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.

12. Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.

13. И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.

Второто докосване

Сряда - 10 август

Марко 8:22-25
22. Дохождат във Витсаида. И довеждат при Него един слепец и молят Му се да се докосне до него.

23. И Той хвана слепеца за ръка, изведе го вън от селото, и, като плюна на очите му, положи на него ръце и го попита: Виждаш ли нещо?

24. И той, като подигна очи, каза: Виждам човеците; защото виждам неща като дървета, които ходят.

25. После пак положи ръце на очите му; и той втренчи очите си, оздравя, и виждаше всичко ясно.

Марко 8:23
23. И Той хвана слепеца за ръка, изведе го вън от селото, и, като плюна на очите му, положи на него ръце и го попита: Виждаш ли нещо?

Марко 7:31-37
31. И като излезе пак из тирските предели, дойде през Сидон към галилейското езеро, през сред декаполските предели.

32. И довеждат при Него един глух и заекващ човек, и молят Му се да положи ръка на него.

33. Исус, като го отведе от народа насаме, вложи пръстите Си в ушите му, и, като плюна, докосна се до езика му;

34. и погледна към небето, въздъхна и му каза: Еффата, сиреч, Отвори се.

35. И ушите му се отвориха, и връзката на езика му се развърза, и той говореше чисто.

36. И заръча им никому да не кажат това; но колкото повече им заръчваше, толкова повече те го разгласяваха;

37. защото се чудеха твърде много, и думаха: Всичко върши добре; и глухите прави да чуват, и немите да говорят.

Марко 8:23-24
23. И Той хвана слепеца за ръка, изведе го вън от селото, и, като плюна на очите му, положи на него ръце и го попита: Виждаш ли нещо?

24. И той, като подигна очи, каза: Виждам човеците; защото виждам неща като дървета, които ходят.

Марко 8:24
24. И той, като подигна очи, каза: Виждам човеците; защото виждам неща като дървета, които ходят.

Марко 8:25
25. После пак положи ръце на очите му; и той втренчи очите си, оздравя, и виждаше всичко ясно.

Марко 8:15
15. И Той им заръча, казвайки: Внимавайте, пазете се от кваса на фарисеите и от кваса на Ирода.

Марко 8:18
18. Като имате очи, не виждате ли? и като имате уши, не чувате ли? и не помните ли?

Обърнатата към другите църква

Четвъртък - 11 август

Филипяни 2:3-5
3. Не правете нищо от партизанство или от тщеславие, но със смиреномъдрие нека всеки счита другия по-горен от себе си.

4. Не гледайте всеки само за своето, но всеки и за чуждото.

5. Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христа Исуса;

Марко 5:21-43
21. Когато Исус пак премина с ладията на отвъдната страна, събра се при Него голямо множество; и Той беше край езерото.

22. И дохожда един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го вижда, пада пред нозете Му,

23. и много Му се моли, казвайки: Малката ми дъщеря бере душа; моля Ти се да дойдеш и положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее.

24. И Той отиде с него; и едно голямо множество вървеше подире Му, и хората Го притискаха.

25. И една жена, която бе имала кръвотечение дванадесет години,

26. и беше много пострадала от мнозина лекари, и беше иждивила целия си имот без да види някаква полза, а напротив беше й станало по-зле,

27. като чу отзивите за Исуса, дойде между народа изотзад и се допря до дрехата Му.

28. Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.

29. И на часа пресекна кръвотечението й, и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта.

30. И веднага Исус като усети в Себе Си, че излязла от Него сила, обърна се всред народа и каза: Кой се допря до дрехите Ми?

31. Учениците Му казаха: Ти виждаш, че народът Те притиска, и казваш ли: Кой се допря до Мене?

32. Но Той се озърташе за да види тая, която бе сторила това.

33. А жената уплашена и разтреперана, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него и Му каза цялата истина.

34. А Той й рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир, и бъди здрава от болестта си.

35. Докато Той още говореше, дохождат от къщата на началника на синагогата и казват: Дъщеря ти умря; защо вече затрудняваш Учителя?

36. А Исус, като дочу думата, която говореха, каза на началника на синагогата: Не бой се, само вярвай.

37. И никому не позволи да Го придружи, освен на Петра, Якова и Якововия брат Иоан.

38. И като дохождат до къщата на началника на синагогата, Той вижда вълнение и мнозина, които плачеха и пищяха много.

39. И като влезе, каза им: Защо правите вълнение и плачете? Детето не е умряло, а спи.

40. А те Му се присмиваха. Но Той като изкара навън всичките, взема бащата и майката на детето, и ония, които бяха с Него, и влиза там гдето беше детето.

41. И като хвана детето за ръка, каза му: Талита куми; което значи - Момиче, тебе казвам: Стани.

42. И момичето веднага стана и ходеше, защото беше на дванадесет години. И внезапно те се смаяха твърде много.

43. И много им заръча, никой да не узнае това; и заповяда да й дадат да яде.

Матей 28:19
19. Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух,

Йоан 10:10
10. Крадецът влиза само да открадне, да заколи и да погуби: Аз дойдох за да имат живот, и да го имат изобилно.

Разширено изучаване

Петък - 12 август

Яков 2:14-17
14. Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси?

15. Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна,

16. и някой от вас им рече: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото, каква полза?

17. Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.

Яков 2:14-17
14. Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси?

15. Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна,

16. и някой от вас им рече: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото, каква полза?

17. Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.

Деяния 9:36
36. А в Иопия имаше една последователка на име Тавита (което значи Сърна). Тая жена вършеше много добри дела и благодеяния.

Разказ

Печат на страницата