Урок 7 |
6 - 12 август 2016 г. | |
Исус им желае доброто | ||
Събота - 6 август |
||
Матей 23:37 37. Ерусалиме! Ерусалиме! ти, който избиваш пророците, и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошката прибира пилците си под крилата си, но не искахте! Йона 3:4-10 4. И Иона, като започна да върви през града един ден път, викаше и казваше: Още четиридесет дни и Ниневия ще бъде съсипана. 5. И Ниневийските жители повярваха в Бога; и прогласиха пост и се облякоха с вретище, от най-големия между тях до най-нищожния; 6. понеже вестта бе стигнала до ниневийския цар, който, като стана от престола си, съблече одеждата си, покри се с вретище, и седна на пепел. 7. И обяви и прогласи из Ниневия с указ от царя и от големците му, с тия думи: Човеците и животните, говедата и овцете, да не вкусят нищо, нито да пасат, нито да пият вода; 8. но човек и животно да се покрият с вретище; и нека викат силно към Бога, да! да се върнат всеки от лошия си път и от неправдата, която е в ръцете им. 9. Кой знае дали Бог не ще се обърне и разкае, и се отвърне от лютия Си гняв, та да не погинем? 10. И като видя Бог делата им, как те се обърнаха от лошия си път, Бог се разкая за злото, което бе рекъл да им направи, и не го направи. Йона 4:1-6 1. А това стана много мъчно на Иона, и възнегодува. 2. И помоли се Господу казвайки: О, Господи, не беше ли това каквото казах още когато бях в отечеството си? Това бе причината, по която предварих да бягам в Тарсис, дето знаех, че си Бог жалостив и милосърд, дълготърпелив и многомилостив, Който се разкайваш за злото. 3. Затова, моля Ти се, Господи, вземи още сега живота ми; защото ми е по-добре да умра отколкото да живея. 4. А Господ рече: Добре ли е да негодуваш? 5. Тогава Иона излезе из града, и седна на източната страна от града, дето си направи колиба, под която седеше на сянка, докле види какво ще стане с града. 6. И Господ Бог определи да израсте една тиква, която се издигна над Иона, за да бъде сянка над главата му. И Иона се зарадва твърде много за тиквата. Лука 19:38-42 38. Благословен Царят, Който иде в Господното име; мир на небето, и слава във висините! 39. А някои от фарисеите между народа Му рекоха: Учителю, смъмри учениците Си. 40. И Той в отговор рече: Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат. 41. И като се приближи и видя града, плака за него и каза: 42. Да беше знаел ти, да! ти, поне в този [твой] ден, това което служи за мира ти! но сега е скрито от очите ти. Матей 5:43-47 43. Чули сте, че е било казано: "Обичай ближния си, а мрази неприятеля си". 44. Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят; 45. за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните. 46. Защото, ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците? 47. И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците? 1 Коринтяни 13 1. Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка. 2. И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм. 3. И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува. 4. Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, 5. не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, 6. не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, 7. всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. 8. Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати. 9. Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме; 10. но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати. 11. Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското. 12. Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат. 13. И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта. Марко 8:22-25 22. Дохождат във Витсаида. И довеждат при Него един слепец и молят Му се да се докосне до него. 23. И Той хвана слепеца за ръка, изведе го вън от селото, и, като плюна на очите му, положи на него ръце и го попита: Виждаш ли нещо? 24. И той, като подигна очи, каза: Виждам човеците; защото виждам неща като дървета, които ходят. 25. После пак положи ръце на очите му; и той втренчи очите си, оздравя, и виждаше всичко ясно. Филипяни 2:3-5 3. Не правете нищо от партизанство или от тщеславие, но със смиреномъдрие нека всеки счита другия по-горен от себе си. 4. Не гледайте всеки само за своето, но всеки и за чуждото. 5. Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христа Исуса; Яков 2:14-17 14. Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси? 15. Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна, 16. и някой от вас им рече: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото, каква полза? 17. Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва. | ||
Йона в Ниневия |
Неделя - 7 август |
|
Йона 3:4-10 4. И Иона, като започна да върви през града един ден път, викаше и казваше: Още четиридесет дни и Ниневия ще бъде съсипана. 5. И Ниневийските жители повярваха в Бога; и прогласиха пост и се облякоха с вретище, от най-големия между тях до най-нищожния; 6. понеже вестта бе стигнала до ниневийския цар, който, като стана от престола си, съблече одеждата си, покри се с вретище, и седна на пепел. 7. И обяви и прогласи из Ниневия с указ от царя и от големците му, с тия думи: Човеците и животните, говедата и овцете, да не вкусят нищо, нито да пасат, нито да пият вода; 8. но човек и животно да се покрият с вретище; и нека викат силно към Бога, да! да се върнат всеки от лошия си път и от неправдата, която е в ръцете им. 9. Кой знае дали Бог не ще се обърне и разкае, и се отвърне от лютия Си гняв, та да не погинем? 10. И като видя Бог делата им, как те се обърнаха от лошия си път, Бог се разкая за злото, което бе рекъл да им направи, и не го направи. Йона 4:1-6 1. А това стана много мъчно на Иона, и възнегодува. 2. И помоли се Господу казвайки: О, Господи, не беше ли това каквото казах още когато бях в отечеството си? Това бе причината, по която предварих да бягам в Тарсис, дето знаех, че си Бог жалостив и милосърд, дълготърпелив и многомилостив, Който се разкайваш за злото. 3. Затова, моля Ти се, Господи, вземи още сега живота ми; защото ми е по-добре да умра отколкото да живея. 4. А Господ рече: Добре ли е да негодуваш? 5. Тогава Иона излезе из града, и седна на източната страна от града, дето си направи колиба, под която седеше на сянка, докле види какво ще стане с града. 6. И Господ Бог определи да израсте една тиква, която се издигна над Иона, за да бъде сянка над главата му. И Иона се зарадва твърде много за тиквата. Йона 4:1-11 1. А това стана много мъчно на Иона, и възнегодува. 2. И помоли се Господу казвайки: О, Господи, не беше ли това каквото казах още когато бях в отечеството си? Това бе причината, по която предварих да бягам в Тарсис, дето знаех, че си Бог жалостив и милосърд, дълготърпелив и многомилостив, Който се разкайваш за злото. 3. Затова, моля Ти се, Господи, вземи още сега живота ми; защото ми е по-добре да умра отколкото да живея. 4. А Господ рече: Добре ли е да негодуваш? 5. Тогава Иона излезе из града, и седна на източната страна от града, дето си направи колиба, под която седеше на сянка, докле види какво ще стане с града. 6. И Господ Бог определи да израсте една тиква, която се издигна над Иона, за да бъде сянка над главата му. И Иона се зарадва твърде много за тиквата. 7. А когато се зазори на утринта Бог определи един червей, който порази тиквата, и тя изсъхна. 8. И щом изгря слънцето Бог определи горещ източен вятър; и слънцето биеше върху главата на Иона, така щото примираше и поиска за себе си да умре, като казваше: По-добре ми е да умра отколкото да живея. 9. А Бог рече на Иона: Добре ли е да негодуваш за тиквата? И той каза: Добре е да негодувам, даже до смърт. 10. Тогава рече Господ: Ти пожали тиквата, за която не си се трудил, нито си я направил да расте, която се роди в една нощ и в една нощ загина. 11. А Аз не трябваше ли да пожаля оня голям град Ниневия, в който има повече от сто и двадесет хиляди души, които не умеят да различават дясната си ръка от лявата си ръка, освен многото добитък? Лука 19:38-42 38. Благословен Царят, Който иде в Господното име; мир на небето, и слава във висините! 39. А някои от фарисеите между народа Му рекоха: Учителю, смъмри учениците Си. 40. И Той в отговор рече: Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат. 41. И като се приближи и видя града, плака за него и каза: 42. Да беше знаел ти, да! ти, поне в този [твой] ден, това което служи за мира ти! но сега е скрито от очите ти. Лука 19:38 38. Благословен Царят, Който иде в Господното име; мир на небето, и слава във висините! Лука 19:42 42. Да беше знаел ти, да! ти, поне в този [твой] ден, това което служи за мира ти! но сега е скрито от очите ти. | ||
Принципът „въпреки това“ |
Понеделник - 8 август |
|
Матей 8:1-4 1. А когато слезе от хълма, последваха Го големи множества. 2. И, ето, един прокажен дойде при Него, кланяше Му се и каза: Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш. 3. Тогава Исус простря ръка и се допря до него и рече: Искам; бъди очистен. И на часа му се очисти проказата. 4. И Исус му каза: гледай да не кажеш това никому; но, за свидетелство на тях, иди да се покажеш на свещеника, и принеси дара, който Моисей е заповядал. Йоан 18 1. Като изговори това, Исус излезе с учениците Си отвъд потока Кедрон, гдето имаше градина, в която влезе Той и учениците Му. 2. А и Юда, който Го предаваше, знаеше това място; защото Исус често се събираше там с учениците Си. 3. И тъй, Юда като взе една чета войници и служители от главните свещеници и фарисеите, дойде там с фенери, факли и оръжия. 4. А Исус като знаеше всичко, което щеше да Го сполети, излезе и им рече: Кого търсите? 5. Отговориха Му: Исуса Назарянина. Исус им каза: Аз съм. С тях стоеше и Юда, който Го предаваше. 6. И когато им каза: Аз съм, те се дръпнаха назад и паднаха на земята. 7. Пак ги попита: Кого търсите? А те рекоха: Исуса Назарянина. 8. Исус отговори: Рекох ви, че съм Аз; прочее, ако Мене търсите оставете тия да си отидат; 9. (за да се изпълни думата казана от Него: От тия, които си Ми дал, ни един не изгубих). 10. А Симон Петър, като имаше нож, измъкна го, удари слугата на първосвещеника, и му отсече дясното ухо; а името на слугата беше Малх. 11. Тогава Исус рече на Петра: Тури ножа в ножницата. Чашата, която Ми даде Отец, да я не пия ли? 12. И тъй, четата, хилядникът и юдейските служители хванаха Исуса и Го вързаха. 13. И заведоха Го първо при Анна; защото той беше тъст на Каиафа, който беше първосвещеник през тая година. 14. А Каиафа, беше онзи, който беше съветвал юдеите, че е по-добре един човек да загине за людете. 15. И подир Исуса вървяха Симон Петър и един друг ученик; и този ученик, като беше познат на първосвещеника, влезе с Исуса в двора на първосвещеника. 16. А Петър стоеше вън до вратата; и тъй другият ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе та каза на вратарката и въведе Петра. 17. И слугинята вратарка казва на Петра: И ти ли си от учениците на Този човек? Той казва: Не съм. 18. А слугите и служителите бяха наклали огън, защото беше студено, и стояха та се грееха; а и Петър стоеше с тях и се грееше. 19. А първосвещеникът попита Исуса за учениците Му и за учението Му. 20. Исус му отговори: Аз говорих явно на света, винаги поучавах в синагогите и в храма, гдето всички юдеи се събират, и нищо не съм говорил скришно. 21. Защо питаш Мене? питай ония, които са Ме слушали, какво съм им говорил; ето, те знаят що съм казвал. 22. Когато рече това, един от служителите, който стоеше наблизо, удари плесница на Исуса и рече: Така ли отговаряш на първосвещеника? 23. Исус му отговори: Ако съм продумал нещо зло, покажи злото; но ако добро, защо ме биеш? 24. Анна, прочее, Го прати вързан при първосвещеника Каиафа. 25. А Симон Петър стоеше и се грееше; и рекоха му: Не си ли и ти от Неговите ученици? Той отрече казвайки: Не съм. 26. Един от слугите на първосвещеника, сродник на онзи, комуто Петър отсече ухото, казва: Нали те видях аз в градината с Него? 27. И Петър пак се отрече; и на часа изпя петел. 28. Тогава поведоха Исуса от Каиафа в преторията; а беше рано. Но сами те не влязоха в преторията, за да се не осквернят, та да могат да ядат пасхата. 29. Затова Пилат излезе при тях и каза: В какво обвинявате Тоя човек? 30. В отговор му рекоха: Ако не беше Той злодеец, не щяхме да Го предадем на тебе. 31. А Пилат им рече: Вземете Го вие и Го съдете според вашия закон. Юдеите му рекоха: Нам не е позволено да умъртвим никого, 32. (за да се изпълни думата, която рече Исус, като означаваше с каква смърт щеше да умре). 33. И тъй, Пилат пак влезе в преторията, повика Исуса и Му каза: Ти юдейски Цар ли си? 34. Исус отговори: От себе си ли казваш това, или други са ти говорили за Мене? 35. Пилат отговори: Че аз юдеин ли съм? Твоят народ и главните свещеници Те предадоха на мене. Какво си сторил? 36. Исус отговори: Моето царство не е от този свят; ако беше царството Ми от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. А сега царството Ми не е оттук. 37. Затова Пилат Му каза: Тогава, Ти цар ли си? Исус отговори: Ти право казваш, защото Аз съм цар. Аз за това се родих, и за това дойдох на света, да свидетелствувам за истината. Всеки, който е от истината, слуша Моя глас. 38. Пилат Му каза: Що е истина? И като рече това, пак излезе при юдеите и каза им: Аз не намирам никаква вина в него. 39. А у вас има обичай да ви пущам по един на пасхата; желаете ли, прочее, да ви пусна юдейския цар? 40. Тогава те пак закрещяха, казвайки: Не Тоя, но Варава. А Варава беше разбойник. Йоан 21 1. Подир това Исус пак се яви на учениците на Тивериадското езеро; и ето как им се яви: 2. там бяха заедно Симон Петър, Тома наречен Близнак, Натанаил от Кана галилейска, Заведеевите синове, и други двама от учениците Му. 3. Симон Петър им казва: Отивам да ловя риба. Казват му: Ще дойдем и ние с тебе. Излязоха и се качиха на ладията; и през оная нощ не уловиха нищо. 4. А като се разсъмваше вече Исус застана на брега; учениците, обаче, не познаха, че е Исус. 5. Исус им казва: Момчета, имате ли нещо за ядене? Отговориха Му: Нямаме. 6. А Той им рече: Хвърлете мрежата отдясно на ладията и ще намерите. Те, прочее, хвърлиха; и вече не можаха да я извлекат поради многото риби. 7. Тогава оня ученик, когото обичаше Исус, казва на Петра: Господ е. А Симон Петър, като чу, че бил Господ, препаса си връхната дреха (защото беше гол) и се хвърли в езерото. 8. А другите ученици дойдоха в ладията, (защото не бяха далеч от сушата, на около двеста лакти), и влачеха мрежата с рибата. 9. И като излязоха на сушата, видяха жарава положена, и риба турена на нея и хляб. 10. Исус им казва: Донесете от рибите, които сега уловихте. 11. Затова Симон Петър се качи на ладията та извлече мрежата на сушата, пълна с едри риби на брой сто и петдесет и три; и при все, че бяха толкова, мрежата не се съдра. 12. Исус им казва: Дойдете да закусите. (И никой от учениците не смееше да Го попита: Ти Кой си? понеже знаеха, че е Господ). 13. Дохожда Исус, взема хляба, и им дава, също и рибата. 14. Това беше вече трети път как Исус се яви на учениците след като възкръсна от мъртвите. 15. А като позакусиха, Исус казва на Симона Петра: Симоне Ионов, любиш ли Ме повече отколкото Ме любят тия? Казва Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той му казва: Паси агънцата Ми. 16. Пак му каза втори път: Симоне Ионов, любиш ли Ме? Казва Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той Му казва: Паси овцете Ми. 17. Казва му трети път: Симоне Ионов, Обичаш ли Ме? Петър се наскърби за гдето трети път му рече: Обичаш ли Ме? и Му рече: Господи, Ти всичко знаеш, Ти знаеш, че Те обичам. Исус му казва: Паси овцете Ми. 18. Истина, истина ти казвам, когато беше по-млад, ти сам се опасваше и ходеше където си щеше; но когато остарееш ще простреш ръцете си, и друг ще те опасва, и ще те води където не щеш. 19. А това рече като означаваше с каква смърт Петър щеше да прослави Бога. И като рече това, казва му: Върви след Мене. 20. Петър обръщайки се вижда, че иде подире му ученикът, когото обичаше Исус, този, който на вечерята се обърна на гърдите Му и каза: Господи, кой е този, който ще Те предаде? 21. Него, прочее, като видя, Петър казва на Исуса, Господи, а на този какво ще стане? 22. Исус му каза: Ако искам да остане той докле дойда, тебе що ти е? Ти върви след Мене. 23. И така, разнесе се между братята тази дума, че този ученик нямаше да умре. Исус, обаче, не му рече, че няма да умре, но: Ако искам да остане той докле дойда, тебе що ти е? 24. Този е ученикът, който свидетелствува за тия неща, който и написа тия неща; и знаем, че неговото свидетелство е истинно. 25. Има още и много други дела, които извърши Исус; но ако се напишеха едно по едно, струва ми се, че цял свят не щеше да побере написаните книги. [Амин]. 2 Коринтяни 12:14-15 14. Ето, готов съм да дойда при вас трети път и няма да ви отегча, защото не искам вашето, но вас; понеже чадата не са длъжни да събират имот за родителите, но родителите за чадата. 15. А пък аз с преголяма радост ще иждивя и цял ще се иждивя за душите ви. Ако аз ви обичам повече, вие по-малко ли ще ме обичате? Матей 7:12 12. И тъй, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях; защото това е същината на закона и пророците. Матей 5:43-47 43. Чули сте, че е било казано: "Обичай ближния си, а мрази неприятеля си". 44. Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят; 45. за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните. 46. Защото, ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците? 47. И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците? Лука 6:27 27. Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тия, които ви мразят, Лука 6:35 35. Но вие обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите. Лука 23:34 34. А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за тях. Лука 6:35 35. Но вие обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите. Римляни 2:4 4. Или презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост е назначена да те води към покаяние? | ||
Любовта никога не отпада |
Вторник - 9 август |
|
Лука 10:27-28 27. А той в отговор каза: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си". 28. Исус му рече: Право си отговорил; това стори, и ще живееш. Лука 10:29-37 29. Но той, понеже искаше да оправдае себе си, рече на Исуса: А кой е моят ближен? 30. В отговор Исус каза: Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха и отидоха си, като го оставиха полумъртъв. 31. А случайно някой си свещеник слизаше по път, и, като го видя, замина си от срещната страна. 32. Също и един левит, като стигна на това място и го видя, замина си от срещната страна. 33. Но един самарянин, като пътуваше дойде на мястото дето беше той, и като го видя, смили се, 34. приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него. 35. И на следния ден извади два динара и ги даде на гостилничаря и рече: Погрижи се за него; и каквото повече иждивиш, на връщане аз ще ти заплатя. 36. Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия всред разбойниците? 37. Той рече: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави също така. 1 Йоаново 4:16 16. И ние познаваме и сме повярвали любовта, която Бог има към нас. Бог е любов; и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог пребъдва в него. Данаил 7:24-25 24. А за десетте рога, те са десет царе, които ще се издигнат от това царство; и след тях ще се издигне друг, който ще се различава от първите и ще покори трима царе. 25. Той ще говори думи против Всевишния, ще изтощава светиите на Всевишния, и ще замисли да промени времена и закони; и те ще бъдат предадени в ръката му до време и времена и половина време. Римляни 2:24 24. Питам това, защото според както е писано, поради вас се хули Божието име между езичниците. 1 Коринтяни 13 1. Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка. 2. И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм. 3. И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува. 4. Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, 5. не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, 6. не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, 7. всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. 8. Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати. 9. Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме; 10. но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати. 11. Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското. 12. Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат. 13. И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта. | ||
Второто докосване |
Сряда - 10 август |
|
Марко 8:22-25 22. Дохождат във Витсаида. И довеждат при Него един слепец и молят Му се да се докосне до него. 23. И Той хвана слепеца за ръка, изведе го вън от селото, и, като плюна на очите му, положи на него ръце и го попита: Виждаш ли нещо? 24. И той, като подигна очи, каза: Виждам човеците; защото виждам неща като дървета, които ходят. 25. После пак положи ръце на очите му; и той втренчи очите си, оздравя, и виждаше всичко ясно. Марко 8:23 23. И Той хвана слепеца за ръка, изведе го вън от селото, и, като плюна на очите му, положи на него ръце и го попита: Виждаш ли нещо? Марко 7:31-37 31. И като излезе пак из тирските предели, дойде през Сидон към галилейското езеро, през сред декаполските предели. 32. И довеждат при Него един глух и заекващ човек, и молят Му се да положи ръка на него. 33. Исус, като го отведе от народа насаме, вложи пръстите Си в ушите му, и, като плюна, докосна се до езика му; 34. и погледна към небето, въздъхна и му каза: Еффата, сиреч, Отвори се. 35. И ушите му се отвориха, и връзката на езика му се развърза, и той говореше чисто. 36. И заръча им никому да не кажат това; но колкото повече им заръчваше, толкова повече те го разгласяваха; 37. защото се чудеха твърде много, и думаха: Всичко върши добре; и глухите прави да чуват, и немите да говорят. Марко 8:23-24 23. И Той хвана слепеца за ръка, изведе го вън от селото, и, като плюна на очите му, положи на него ръце и го попита: Виждаш ли нещо? 24. И той, като подигна очи, каза: Виждам човеците; защото виждам неща като дървета, които ходят. Марко 8:24 24. И той, като подигна очи, каза: Виждам човеците; защото виждам неща като дървета, които ходят. Марко 8:25 25. После пак положи ръце на очите му; и той втренчи очите си, оздравя, и виждаше всичко ясно. Марко 8:15 15. И Той им заръча, казвайки: Внимавайте, пазете се от кваса на фарисеите и от кваса на Ирода. Марко 8:18 18. Като имате очи, не виждате ли? и като имате уши, не чувате ли? и не помните ли? | ||
Обърнатата към другите църква |
Четвъртък - 11 август |
|
Филипяни 2:3-5 3. Не правете нищо от партизанство или от тщеславие, но със смиреномъдрие нека всеки счита другия по-горен от себе си. 4. Не гледайте всеки само за своето, но всеки и за чуждото. 5. Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христа Исуса; Марко 5:21-43 21. Когато Исус пак премина с ладията на отвъдната страна, събра се при Него голямо множество; и Той беше край езерото. 22. И дохожда един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го вижда, пада пред нозете Му, 23. и много Му се моли, казвайки: Малката ми дъщеря бере душа; моля Ти се да дойдеш и положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее. 24. И Той отиде с него; и едно голямо множество вървеше подире Му, и хората Го притискаха. 25. И една жена, която бе имала кръвотечение дванадесет години, 26. и беше много пострадала от мнозина лекари, и беше иждивила целия си имот без да види някаква полза, а напротив беше й станало по-зле, 27. като чу отзивите за Исуса, дойде между народа изотзад и се допря до дрехата Му. 28. Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея. 29. И на часа пресекна кръвотечението й, и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта. 30. И веднага Исус като усети в Себе Си, че излязла от Него сила, обърна се всред народа и каза: Кой се допря до дрехите Ми? 31. Учениците Му казаха: Ти виждаш, че народът Те притиска, и казваш ли: Кой се допря до Мене? 32. Но Той се озърташе за да види тая, която бе сторила това. 33. А жената уплашена и разтреперана, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него и Му каза цялата истина. 34. А Той й рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир, и бъди здрава от болестта си. 35. Докато Той още говореше, дохождат от къщата на началника на синагогата и казват: Дъщеря ти умря; защо вече затрудняваш Учителя? 36. А Исус, като дочу думата, която говореха, каза на началника на синагогата: Не бой се, само вярвай. 37. И никому не позволи да Го придружи, освен на Петра, Якова и Якововия брат Иоан. 38. И като дохождат до къщата на началника на синагогата, Той вижда вълнение и мнозина, които плачеха и пищяха много. 39. И като влезе, каза им: Защо правите вълнение и плачете? Детето не е умряло, а спи. 40. А те Му се присмиваха. Но Той като изкара навън всичките, взема бащата и майката на детето, и ония, които бяха с Него, и влиза там гдето беше детето. 41. И като хвана детето за ръка, каза му: Талита куми; което значи - Момиче, тебе казвам: Стани. 42. И момичето веднага стана и ходеше, защото беше на дванадесет години. И внезапно те се смаяха твърде много. 43. И много им заръча, никой да не узнае това; и заповяда да й дадат да яде. Матей 28:19 19. Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух, Йоан 10:10 10. Крадецът влиза само да открадне, да заколи и да погуби: Аз дойдох за да имат живот, и да го имат изобилно. | ||
Разширено изучаване |
Петък - 12 август |
|
Яков 2:14-17 14. Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси? 15. Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна, 16. и някой от вас им рече: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото, каква полза? 17. Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва. Яков 2:14-17 14. Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси? 15. Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна, 16. и някой от вас им рече: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото, каква полза? 17. Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва. Деяния 9:36 36. А в Иопия имаше една последователка на име Тавита (което значи Сърна). Тая жена вършеше много добри дела и благодеяния. | ||
Разказ |
||