Стиховете на урок 7 за печат Печат на страницата

Урок 7

 7 - 13 май 2016 г.

Господ на юдеите и на езичниците

Събота - 7 май
Исая 42:6
6. Аз Господ те призовах в правда,
И като хвана ръката ти ще те пазя,
И ще те поставя за завет на людете,
За светлина на народите,

Матей 15:24
24. А Той в отговор каза: Аз не съм пратен, освен до загубените овце от Израилевия дом.

Исая 42:5-7
5. Така казва Бог,
Господ, Който е направил небето и го е разпрострял,
Който е разстлал земята с произведенията й,
Който дава дишане на людете, които са на нея,
И дух на тия, които ходят по нея:

6. Аз Господ те призовах в правда,
И като хвана ръката ти ще те пазя,
И ще те поставя за завет на людете,
За светлина на народите,

7. За да отвориш очите на слепите,
Да извадиш запрените от затвор,
И седящите в мрак из тъмницата.

Матей 14:1-21
1. В онова време четверовластникът Ирод чу слуха, който се носеше за Исуса;

2. и рече на слугите си: Тоя е Иоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, и затова тия сили действуват чрез него.

3. Защото Ирод беше хванал Иоана и беше го вързал и турил в тъмница, поради Иродиада, жената на брат си Филипа;

4. понеже Иоан му казваше: Не ти е позволено да я имаш.

5. И искаше да го убие, но се боеше от народа, защото го имаха за пророк.

6. А когато настана рожденият ден на Ирода, Иродиадината дъщеря игра всред събраните и угоди на Ирода.

7. Затова той с клетва се обеща да й даде каквото и да му поиска.

8. А тя, подучена от майка си, каза: Дай ми тука на блюдо главата на Иоана Кръстителя.

9. Царят се наскърби; но заради клетвите си, и заради седящите с него, заповяда да й се даде.

10. И прати да обезглавят Иоана в тъмницата.

11. И донесоха главата му на блюдо и дадоха я на девойката, а тя я занесе на майка си.

12. А учениците му като дойдоха, дигнаха тялото и го погребаха; и отидоха и казаха на Исуса.

13. И Исус, като чу това, оттегли се оттам, с ладия на уединено място настрана; а народът като разбра, отиде подир него пеша от градовете.

14. И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се за тях, и изцели болните им.

15. А като се свечери, учениците дойдоха при Него, и рекоха: Мястото е уединено, и времето е вече напреднало; разпусни народа да отиде по селата да си купи храна.

16. А Исус им рече: Няма нужда да отидат; дайте им вие да ядат.

17. А те Му казаха: Имаме тук само пет хляба и две риби.

18. А Той рече: Донесете ги тук при Мене.

19. Тогава, като заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, даде ги на учениците, а учениците на народа.

20. И всички ядоха и се наситиха; и дигнаха останалите къшеи, дванадесет пълни коша.

21. А ония, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен жени и деца.

Изход 3:14
14. И Бог рече на Моисея: Аз съм Оня, Който съм. Рече още: Така ще кажеш на израилтяните, Оня, Който съм, ме изпрати при вас.

Матей 14:22-33
22. И на часа Исус накара учениците да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна, докле разпусне народа.

23. И като разпусна народа, изкачи се на бърдото да се помоли на саме. И като се свечери, Той беше там сам.

24. А ладията бе вече всред езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше противен.

25. А в четвъртата стража на нощта Той дойде към тях, като вървеше по езерото.

26. И учениците, като Го видяха да ходи по езерото, смутиха се и думаха, че е призрак, и от страх извикаха.

27. А Исус веднага им проговори, казвайки: Дерзайте! Аз съм; не бойте се.

28. И Петър в отговор Му рече: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата.

29. А Той рече: Дойди. И Петър слезе от ладията и ходеше по водата да иде при Исуса.

30. Но като виждаше вятъра [силен], уплаши се и, като потъваше, извика, казвайки: Господи избави ме!

31. И Исус веднага простря ръка, хвана го, и му рече: Маловерецо, защо се усъмни?

32. И като влязоха в ладията, вятърът утихна.

33. А ония, които бяха в ладията, Му се поклониха и казаха: Наистина Ти си Божий Син.

Исая 29:13
13. Затова Господ каза:
Понеже тия люде се приближават при Мене с устата си,
И Ме почитат с устните си,
Но са отстранили сърцето си далеч от Мене,
И благоволението им към Мене е
По човешки поучения изучени папагалски,

Матей 15:1-20
1. Тогава дойдоха при Исуса фарисеи и книжници от Ерусалим и казаха:

2. Защо Твоите ученици престъпват преданието на старейшините? понеже не си мият ръцете, когато ядат хляб.

3. А Той в отговор им каза: Защо и вие заради вашето предание престъпвате Божията заповед?

4. Защото Бог каза: "Почитай баща си и майка си"; и - "Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви".

5. Но вие казвате: Който рече на баща си или майка си: Това мое имане, с което би могъл да си помогнеш, е подарено Богу,

6. - той да не почита баща си, [или майка си]. Така, заради вашето предание, осуетихте Божията дума.

7. Лицемери! добре е пророкувал Исаия за вас, като е казал: -

8. "Тия люде [се приближават при Мене с устата си, и] Ме почитат с устните си;
Но сърцето им далеч отстои от Мене.

9. Обаче напразно Ми се кланят,
Като преподават за поучения човешки заповеди".

10. И като повика народа, рече им: Слушайте и разбирайте!

11. Това, което влиза в устата, не осквернява човека; но това, което излиза от устата, то осквернява човека.

12. Тогава се приближиха учениците и Му рекоха: Знаеш ли, че фарисеите се съблазниха като чуха тая дума?

13. А Той в отговор рече: Всяко растение, което Моят небесен Отец не е насадил, ще се изкорени.

14. Оставете ги; те са слепи водачи; а слепец слепеца ако води, и двамата ще паднат в ямата.

15. Петър в отговор Му рече: Обясни ни тая притча.

16. А Той каза: И вие ли сте още без разумение.

17. Не разбирате ли, че всичко що влиза в устата, минава в корема, и се изхвърля в захода?

18. А онова, което излиза из устата, произхожда от сърцето, и то осквернява човека.

19. Защото от сърцето произхождат зли помисли, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули.

20. Тия са нещата, които оскверняват човека; а да яде с немити ръце, това не го осквернява.

Матей 15:21-28
21. И, като излезе оттам, Исус се оттегли в тирските и сидонските страни.

22. И, ето, една ханаанка излезе от ония места и извика, казвайки: Смили се за мене Господи, Сине Давидов; дъщеря ми зле се мъчи от бяс.

23. Но Той не й отговори ни дума. Учениците дойдоха и Му се молеха, като рекоха: Отпрати я, защото вика подире ни.

24. А Той в отговор каза: Аз не съм пратен, освен до загубените овце от Израилевия дом.

25. А тя дойде, кланяше Му се и казваше: Господи помогни ми.

26. Той в отговор рече: Не е прилично да се вземе хляба на децата и да се хвърли на кученцата.

27. А тя рече: Така, Господи; но и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им.

28. Тогава Исус в отговор й рече: О жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде според желанието. И дъщеря й оздравя в същия час.

Нахранване на гладните

Неделя - 8 май
Матей 14:21
21. А ония, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен жени и деца.

Матей 14:1-21
1. В онова време четверовластникът Ирод чу слуха, който се носеше за Исуса;

2. и рече на слугите си: Тоя е Иоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, и затова тия сили действуват чрез него.

3. Защото Ирод беше хванал Иоана и беше го вързал и турил в тъмница, поради Иродиада, жената на брат си Филипа;

4. понеже Иоан му казваше: Не ти е позволено да я имаш.

5. И искаше да го убие, но се боеше от народа, защото го имаха за пророк.

6. А когато настана рожденият ден на Ирода, Иродиадината дъщеря игра всред събраните и угоди на Ирода.

7. Затова той с клетва се обеща да й даде каквото и да му поиска.

8. А тя, подучена от майка си, каза: Дай ми тука на блюдо главата на Иоана Кръстителя.

9. Царят се наскърби; но заради клетвите си, и заради седящите с него, заповяда да й се даде.

10. И прати да обезглавят Иоана в тъмницата.

11. И донесоха главата му на блюдо и дадоха я на девойката, а тя я занесе на майка си.

12. А учениците му като дойдоха, дигнаха тялото и го погребаха; и отидоха и казаха на Исуса.

13. И Исус, като чу това, оттегли се оттам, с ладия на уединено място настрана; а народът като разбра, отиде подир него пеша от градовете.

14. И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се за тях, и изцели болните им.

15. А като се свечери, учениците дойдоха при Него, и рекоха: Мястото е уединено, и времето е вече напреднало; разпусни народа да отиде по селата да си купи храна.

16. А Исус им рече: Няма нужда да отидат; дайте им вие да ядат.

17. А те Му казаха: Имаме тук само пет хляба и две риби.

18. А Той рече: Донесете ги тук при Мене.

19. Тогава, като заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, даде ги на учениците, а учениците на народа.

20. И всички ядоха и се наситиха; и дигнаха останалите къшеи, дванадесет пълни коша.

21. А ония, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен жени и деца.

Господ на цялото творение

Понеделник - 9 май
Матей 14:22
22. И на часа Исус накара учениците да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна, докле разпусне народа.

Матей 14:23-33
23. И като разпусна народа, изкачи се на бърдото да се помоли на саме. И като се свечери, Той беше там сам.

24. А ладията бе вече всред езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше противен.

25. А в четвъртата стража на нощта Той дойде към тях, като вървеше по езерото.

26. И учениците, като Го видяха да ходи по езерото, смутиха се и думаха, че е призрак, и от страх извикаха.

27. А Исус веднага им проговори, казвайки: Дерзайте! Аз съм; не бойте се.

28. И Петър в отговор Му рече: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата.

29. А Той рече: Дойди. И Петър слезе от ладията и ходеше по водата да иде при Исуса.

30. Но като виждаше вятъра [силен], уплаши се и, като потъваше, извика, казвайки: Господи избави ме!

31. И Исус веднага простря ръка, хвана го, и му рече: Маловерецо, защо се усъмни?

32. И като влязоха в ладията, вятърът утихна.

33. А ония, които бяха в ладията, Му се поклониха и казаха: Наистина Ти си Божий Син.

Матей 14:27
27. А Исус веднага им проговори, казвайки: Дерзайте! Аз съм; не бойте се.

Изход 3:14
14. И Бог рече на Моисея: Аз съм Оня, Който съм. Рече още: Така ще кажеш на израилтяните, Оня, Който съм, ме изпрати при вас.

Псалми 104
1. (По слав. 103)
Благославяй, душе моя, Господа.
Господи Боже мой, Ти си твърде велик
С блясък и величие си облечен, -

2. Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха,
И простираш небето като завеса;

3. Който устрояваш високите Си обиталища над водите,
Правиш облаците Своя колесница
И вървиш с крилата на вятъра;

4. Който правиш ангелите Си силни като ветровете.
И слугите Си като огнения пламък;

5. Който си положил земята на основата й,
За да се не поклати за вечни времена.

6. Покрил си я с морето {Еврейски: Бездната.}* като с дреха;
Водите застанаха над планините.

7. От Твоето смъмряне те побягнаха,
От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг.

8. Издигнаха се планините, снишаваха се долините.
На мястото, което беше определил за тях.

9. Положил си предел на водите, за да не могат да преминат,
Нито да се върнат пак да покрият земята.

10. Ти си, Който изпращаш извори в доловете
За да текат между планините.

11. Напояват всичките полски зверове;
С тях дивите осли утоляват жаждата си;

12. При тях небесните птици обитават
И пеят между клончетата.

13. Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища,
Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;

14. Правиш да никне трева за добитъка,
И зеленчук за потреба на човека,
За да изважда храна от земята,

15. И вино, което весели сърцето на човека,
И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло,
И хляб, който уякчава сърцето на човека.

16. Великолепните {Еврейски: Господните.}† дървета се наситиха,
Ливанските кедри, които Господ е насадил,

17. Гдето птиците си свиват гнезда,
И елхите са жилище на щърка;

18. Високите планини са на дивите кози,
Канарите са прибежище на дивите зайци.

19. Той е определил луната, за да показва времената;
Слънцето знае кога да залязва.

20. Спущаш тъмнина, и настава нощ,
Когато всичките горски зверове се разхождат.

21. Лъвчетата реват за лов,
И търсят от Бога храна.

22. Изгрее ли слънцето, те си отиват
И лягат в рововете си.

23. Човек излиза на работата си
И на труда си до вечерта.

24. Колко са многовидни Твоите дела, Господи!
С мъдрост си направил всичките;
Земята е пълна с Твоите творения.

25. Ето голямото и пространно море,
Гдето има безбройни пълзящи животни,
Животни малки и големи.

26. Там плуват корабите;
Там е и чудовището {Еврейски: Левиатан. Иов 41:1.}*, което си създал да играе в него.

27. Всички тия от Тебе очакват
Да им дадеш на време храната.

28. Каквото им даваш те го събират;
Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,

29. Скриеш ли лицето Си, те се смущават;
Прибираш ли лъха им, те умират
И връщат се в пръстта си.

30. Изпращаш ли Духа Си, те се създават;
И подновяваш лицето на земята.

31. Нека трае до века славата Господна;
Нека се радва в делата Си Господ,

32. Който, кога гледа на земята, тя трепери,
Кога се допира до планините, те димят.

33. Ще пея Господу докато съм жив;
Ще славословя моя Бог докле съществувам.

34. Да Му бъде приятно моето размишление;
Аз ще се веселя в Господа.

35. Нека се довършат грешните от земята,
И нечестивите да ги няма вече.
Благославяй, душе моя, Господа. Алилуия.

Евреи 1:3
3. Който, бидейки сияние на Неговата слава, и отпечатък на Неговото същество, и държейки всичко чрез Своето могъщо слово, след като извърши [чрез Себе Си] очищение на греховете, седна отдясно на Величието на високо,

Матей 14:30
30. Но като виждаше вятъра [силен], уплаши се и, като потъваше, извика, казвайки: Господи избави ме!

Сърцето на лицемера

Вторник - 10 май
Исая 29:13
13. Затова Господ каза:
Понеже тия люде се приближават при Мене с устата си,
И Ме почитат с устните си,
Но са отстранили сърцето си далеч от Мене,
И благоволението им към Мене е
По човешки поучения изучени папагалски,

Матей 15:1-20
1. Тогава дойдоха при Исуса фарисеи и книжници от Ерусалим и казаха:

2. Защо Твоите ученици престъпват преданието на старейшините? понеже не си мият ръцете, когато ядат хляб.

3. А Той в отговор им каза: Защо и вие заради вашето предание престъпвате Божията заповед?

4. Защото Бог каза: "Почитай баща си и майка си"; и - "Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви".

5. Но вие казвате: Който рече на баща си или майка си: Това мое имане, с което би могъл да си помогнеш, е подарено Богу,

6. - той да не почита баща си, [или майка си]. Така, заради вашето предание, осуетихте Божията дума.

7. Лицемери! добре е пророкувал Исаия за вас, като е казал: -

8. "Тия люде [се приближават при Мене с устата си, и] Ме почитат с устните си;
Но сърцето им далеч отстои от Мене.

9. Обаче напразно Ми се кланят,
Като преподават за поучения човешки заповеди".

10. И като повика народа, рече им: Слушайте и разбирайте!

11. Това, което влиза в устата, не осквернява човека; но това, което излиза от устата, то осквернява човека.

12. Тогава се приближиха учениците и Му рекоха: Знаеш ли, че фарисеите се съблазниха като чуха тая дума?

13. А Той в отговор рече: Всяко растение, което Моят небесен Отец не е насадил, ще се изкорени.

14. Оставете ги; те са слепи водачи; а слепец слепеца ако води, и двамата ще паднат в ямата.

15. Петър в отговор Му рече: Обясни ни тая притча.

16. А Той каза: И вие ли сте още без разумение.

17. Не разбирате ли, че всичко що влиза в устата, минава в корема, и се изхвърля в захода?

18. А онова, което излиза из устата, произхожда от сърцето, и то осквернява човека.

19. Защото от сърцето произхождат зли помисли, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули.

20. Тия са нещата, които оскверняват човека; а да яде с немити ръце, това не го осквернява.

Трохи от масата

Сряда - 11 май
Матей 15:21-28
21. И, като излезе оттам, Исус се оттегли в тирските и сидонските страни.

22. И, ето, една ханаанка излезе от ония места и извика, казвайки: Смили се за мене Господи, Сине Давидов; дъщеря ми зле се мъчи от бяс.

23. Но Той не й отговори ни дума. Учениците дойдоха и Му се молеха, като рекоха: Отпрати я, защото вика подире ни.

24. А Той в отговор каза: Аз не съм пратен, освен до загубените овце от Израилевия дом.

25. А тя дойде, кланяше Му се и казваше: Господи помогни ми.

26. Той в отговор рече: Не е прилично да се вземе хляба на децата и да се хвърли на кученцата.

27. А тя рече: Така, Господи; но и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им.

28. Тогава Исус в отговор й рече: О жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде според желанието. И дъщеря й оздравя в същия час.

Матей 15:26
26. Той в отговор рече: Не е прилично да се вземе хляба на децата и да се хвърли на кученцата.

4 Царе 5:17-18
17. Тогава Нееман рече: Ако не то нека се даде, моля, на слугата ти товар за две мъски от тая пръст; защото слугата ти не ще вече да принася ни всеизгаряне, нито жертва на други богове освен на Господа.

18. Господ да прости това нещо на слугата ти, ако, когато влиза господарят ми в капището на Римона, за да се поклони там, и се подпира на ръката ми, се навеждам и аз в капището на Римона; като се навеждам в капището на Римона, Господ да прости това нещо на слугата ти!

Господ на езичниците

Четвъртък - 12 май
Матей 15:29-39
29. И като замина оттам, Исус дойде при галилейското езеро; и качи се на бърдото и седеше там.

30. И дойдоха при Него големи множества, които имаха със себе си куци, слепи, неми, недъгави и много други, и сложиха ги пред нозете Му; и Той ги изцели;

31. така щото народът се чудеше, като гледаше неми да говорят, недъгави оздравели, куци да ходят, и слепи да гледат. И прославиха Израилевия Бог.

32. А Исус повика учениците Си и рече: Жално Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене и нямат що да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, да не би да им премалее по пътя.

33. Учениците Му казаха: Отгде да имаме в уединено място толкова хляб, че да нахраним такова голямо множество?

34. Исус им каза: Колко хляба имате? А те рекоха: Седем и малко рибки.

35. Тогава заповяда на народа да насядат на земята.

36. И като взе седемте хляба и рибите, благодари и разчупи; и даде на учениците, а учениците на народа.

37. И ядоха всички и наситиха се, и дигнаха останалите къшеи, седем кошници пълни.

38. А ония, които ядоха, бяха четири хиляди мъже, освен жени и деца.

39. И като разпусна народа, влезе в ладията, и дойде в магаданските предели.

Матей 14:13-21
13. И Исус, като чу това, оттегли се оттам, с ладия на уединено място настрана; а народът като разбра, отиде подир него пеша от градовете.

14. И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се за тях, и изцели болните им.

15. А като се свечери, учениците дойдоха при Него, и рекоха: Мястото е уединено, и времето е вече напреднало; разпусни народа да отиде по селата да си купи храна.

16. А Исус им рече: Няма нужда да отидат; дайте им вие да ядат.

17. А те Му казаха: Имаме тук само пет хляба и две риби.

18. А Той рече: Донесете ги тук при Мене.

19. Тогава, като заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, даде ги на учениците, а учениците на народа.

20. И всички ядоха и се наситиха; и дигнаха останалите къшеи, дванадесет пълни коша.

21. А ония, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен жени и деца.

Амос 9:7
7. Вие израилтяни, казва Господ,
Не сте ли за Мене като етиопци?
Не изведох ли, както Израиля от Египетската земя,
Така и Филистимците от Кафтор
И сирийците от Кир?

Римляни 4:1-12
1. И тъй, какво ще кажем, че нашият отец Авраам, е намерил по плът?

2. Защото ако Авраам се е оправдал от дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога.

3. Понеже какво казва писанието: "Авраам повярва в Бога, и това му се вмени за правда".

4. А на този, който върши дела, наградата му се не счита като благодеяние, но като дълг;

5. а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда.

6. Както и Давид говори за блаженството на човека, комуто Бог вменява правда независимо от дела: -

7. "Блажени ония, чиито беззакония са простени,
Чиито грехове са покрити;

8. Блажен е оня човек, комуто Господ няма да вмени грях".

9. Прочее, това блаженство само за обрязаните ли е, или и за необрязаните? Понеже казваме: "На Авраама вярата се вмени в правда".

10. то как му се вмени? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, но необрязан.

11. И той прие обрязването като знак и печат на правдата от вяра, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват, ако и необрязани, за да се вмени правдата на тях,

12. и отец на ония обрязани, които не само са обрязани, но и ходят в стъпките на оная вяра, която нашият отец Авраам е имал, когато бе необрязан,

Разширено изучаване

Петък - 13 май
Римляни 3:28
28. И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона.

Римляни 8:1
1. Сега прочее, няма никакво осъждане на тия, които са в Христа Исуса, [които ходят, не по плът но по Дух].

Матей 16:1-12
1. Тогава фарисеите и садукеите дойдоха при Исуса, и, за да Го изпитат, поискаха Му да им покаже знамение от небето.

2. А Той в отговор им рече: Когато се свечери, думате - Времето ще бъде хубаво, защото небето се червенее;

3. а сутрин: Днес времето ще бъде лошо, защото небето се червенее намръщено. Вие знаете да разтълкувате лицето на небето, а знаменията на времената не можете!

4. Зъл и прелюбодеен род иска знамение, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на (пророка) Иона. И остави ги и си отиде.

5. А учениците, които минаха на отвъдната страна, забравиха да вземат хляб.

6. И Исус им рече: Внимавайте и пазете се от кваса на фарисеите и садукеите.

7. И те разискваха помежду си, думайки: Това е защото не сме взели хляб.

8. А Исус, като разбра това, рече: Маловери, защо разисквате помежду си понеже нямате хляб?

9. Още ли не разбирате, нито помните петте хляба на петте хиляди души, и колко коша събрахте?

10. нито седемте хляба на четирите хиляди души, и колко кошници събрахте?

11. Как не разбирате, че не заради хляб ви казах да се пазите от кваса на фарисеите и садукеите?

12. Тогава те разбраха, че не им заръча да се пазят от хлебен квас но от учението на фарисеите и садукеите.

Разказ

Печат на страницата