Стиховете на урок 10 за печат Печат на страницата

Урок 10

 29 август - 4 септември 2015 г.

Филип като мисионер

Събота - 29 август
Деяния 1:8
8. Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.

Матей 28:18-20
18. Тогава Исус се приближи към тях и им говори, казвайки: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята.

19. Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух,

20. като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през, всичките дни до свършека на века. [Амин].

Марко 16:15
15. И рече им: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар.

Лука 24:47-49
47. и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всичките народи, като се започне от Ерусалим.

48. Вие сте свидетели на това.

49. И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града [Ерусалим] докато се облечете със сила от горе.

Йоан 20:21
21. И Исус пак им рече: Мир вам! Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас.

Деяния 1:5-8
5. Защото Иоан е кръщавал с вода; а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух не след много дни.

6. И тъй, веднъж, като се събраха, те Го питаха, казвайки: Господи, сега ли ще възвърнеш на Израиля царството?

7. Той им рече: Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената Си власт.

8. Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.

2 Коринтяни 4:18
18. които не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите вечни.

Деяния 2:44-47
44. И всичките вярващи бяха заедно, и имаха всичко общо;

45. и продаваха стоката и имота си, и разпределяха парите на всички, според нуждата на всекиго.

46. И всеки ден прекарваха единодушно в храма, и разчупваха хляб по къщите си, и приемаха храна с радост и простосърдечие,

47. като хвалеха Бога, и печелеха благоволението на всичките люде. А Господ всеки ден прибавяше на църквата ония, които се спасяваха.

Деяния 4:34-37
34. Па и никой от тях не беше в лишение; защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, продаваха ги, и донасяха цената на продаденото,

35. и слагаха я при нозете на апостолите; и раздаваше се на всекиго според колкото имаше нужда.

36. Така Иосиф, наречен от апостолите Варнава (което значи син на увещание), левит, родом кипрянин,

37. като имаше земя, продаде я, и донесе парите та ги сложи пред нозете на апостолите.

Деяния 6:1-7
1. А през тия дни, когато се умножаваха учениците, възникна ропот от гръцките юдеи против еврейските, загдето във всекидневното раздаване на потребностите техните вдовици били пренебрегвани.

2. По това, дванадесетте свикаха всичките ученици и рекоха: Не е добре ние да оставим Божието слово и да прислужваме на трапези.

3. И тъй, братя, изберете измежду вас седем души с одобрен характер, изпълнени с Духа и с мъдрост, които да поставим на тая работа.

4. А ние ще постоянствуваме в молитвата и в служение на словото.

5. И това предложение се хареса на цялото множество; и избраха Стефана, мъж пълен с вяра и със Светия Дух, и Филипа, Прохора, Никанора, Тимона, Пармена и Николая, един прозелит от Антиохия.

6. Тях поставиха пред апостолите: и те, като се помолиха, положиха ръце на тях.

7. И Божието учение растеше, и числото на учениците в Ерусалим се умножаваше твърде много; и голямо множество от свещениците се подчиняваха на вярата.

Деяния 8
1. А Савел одобряваше убиването му. И на същия ден се подигна голямо гонение против църквата в Ерусалим; и те всички с изключение на апостолите, се разпръснаха по юдейските и самарийските окръзи.

2. И някои благочестиви човеци погребаха Стефана и ридаха за него твърде много.

3. А Савел опустошаваше църквата като влизаше във всяка къща и завличаше мъже и жени та ги предаваше в тъмница.

4. А тия, които бяха се разпръснали, обикаляха и разгласяваха благовестието.

5. Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Христа.

6. И народът единодушно внимаваше на това, което Филип им говореше, като слушаха всичко, и виждаха знаменията, които вършеше.

7. Защото нечистите духове, като викаха със силен глас, излизаха от мнозина, които ги имаха; и мнозина парализирани и куци бидоха изцелени,

8. тъй щото настана голяма радост в оня град.

9. А имаше от по-напред в града един човек на име Симон, който, като, представяше себе си за някаква велика личност, правеше магии и учудваше населението на Самария.

10. На него внимаваха всички, от малък до голям, казвайки: Тоя е така наречената велика Божия сила.

11. И внимаваха на него, понеже за доста време ги беше учудвал с магиите си.

12. Но когато повярваха на Филипа, който благовествуваше за Божието царство и за Исус Христовото име, кръщаваха се мъже и жени.

13. И самият Симон повярва и, като се кръсти, постоянно придружаваше Филипа, та, като гледаше, че стават знамения и велики дела, удивляваше се.

14. А апостолите, които бяха в Ерусалим, като чуха, че Самария приела Божието учение, пратиха им Петра и Иоана,

15. които, като слязоха, помолиха се за тях за да приемат Светия Дух;

16. защото Той не беше слязъл още ни на един от тях; а само бяха кръстени в Исус Христовото име.

17. Тогава апостолите полагаха ръце на тях и те приемаха Светия Дух.

18. А Симон, като видя, че с полагането на апостолските ръце се даваше Светия Дух, предложи им пари, казвайки:

19. Дайте и на мене тая сила щото, на когото положа ръце, да приема Светия Дух.

20. А Петър му рече: Парите ти с тебе заедно да погинат, защото си помислил да придобиеш Божия дар с пари.

21. Ти нямаш нито участие, нито дял в тая работа, защото сърцето ти не е право пред Бога.

22. Затуй покай се от това твое нечестие, и моли се Господу дано ти се прости тоя помисъл на сърцето ти;

23. понеже виждам, че си в горчива жлъчка и си вързан в неправда.

24. А Симон в отговор рече: Молете се вие на Господа за мене, да не ме постигне нищо от онова що рекохте.

25. Те, прочее, след като засвидетелствуваха и разгласяваха Господното учение, върнаха се в Ерусалим, като по пътя проповядваха благовестието в много самарийски села.

26. А ангел от Господа говори на Филипа, казвайки: Стани, иди към юг, по пътя, който слиза от Ерусалим през пустинята за Газа.

27. И той стана та отиде. И, ето, човек от Етиопия, скопец, велможа на етиопската царица Кандакия, който беше поставен над цялото й съкровище, и беше дошъл в Ерусалим да се поклони,

28. на връщане седеше в колесницата си и четеше пророка Исаия.

29. А Духът рече на Филипа: Приближи се и придружи тая колесница.

30. И Филип се завтече та го чу като прочиташе пророка Исаия, и каза: Ами разбираш ли каквото четеш?

31. А той рече: Как да разбера, ако ме не упъти някой? И помоли Филипа да се качи и да седне с него.

32. А мястото от писанието, което, четеше беше това: -
"Като овца биде заведен на клане:
И както агне пред стригача си не издава глас,
Така не отваря устата Си;

33. В унижение отмени се съдбата Му,
А поколението Му, -
Кой ще го изкаже?
Защото се взе живота Му от земята"

34. И скопецът продума и рече на Филипа: Кажи ми, моля ти се, за кого казва това пророкът, - за себе си ли, или за някой друг?

35. А Филип отвори уста, и като почна от това писание, благовести му Исуса.

36. И като вървяха по пътя дойдоха до една вода; и скопецът каза: Ето вода; какво ми пречи да се кръстя?

37. [И Филип рече: Ако вярваш от все сърце, можеш. А той в отговор каза: Вярвам, че Исус Христос е Син Божий].

38. Тогава заповяда да се спре колесницата; и двамата слязоха във водата, и Филип и скопецът; и кръсти го.

39. А когато излязоха из водата, Господният Дух грабна Филипа; и скопецът вече не го видя, защото възрадван продължи пътя си.

40. А Филип се намери в Азот; и, като преминаваше, проповядваше благовестието по всичките градове докле стигна в Кесария.

Деяния 21:7-10
7. И ние, като отплувахме от Тир, стигнахме в Птолемаида, гдето поздравихме братята и преседяхме у тях един ден.

8. А на следния ден тръгнахме и стигнахме в Кесария; и влязохме в къщата на благовестителя Филипа, който бе един от седмината дякони и останахме у него.

9. А той имаше четири дъщери девици, които пророкуваха.

10. И след като бяхме преседяли там много дни, един пророк на име Агав слезе от Юдея.

Филип благовестителят

Неделя - 30 август
2 Коринтяни 4:18
18. които не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите вечни.

Йоан 1:43-46
43. На другия ден Исус възнамери да отиде в Галилея; и намира Филипа и му казва: Дойди след Мене.

44. А Филип беше от Витсаида, от града на Андрея и Петра.

45. Филип намира Натанаила и му казва: Намерихме Онзи, за Когото писа Моисей в закона, и за Когото писаха пророците, Исуса, Иосифовия син, Който е от Назарет.

46. Натанаил му рече: От Назарет може ли да произлезе нещо добро? Филип му каза: Дойди и виж.

Йоан 12:20-21
20. А между ония, които дойдоха на поклонение по празника, имаше и някои гърци.

21. Те, прочее, дойдоха при Филипа, който беше от Витсаида галилейска, и го помолиха, казвайки: Господине искаме да видим Исуса.

Деяния 21:8
8. А на следния ден тръгнахме и стигнахме в Кесария; и влязохме в къщата на благовестителя Филипа, който бе един от седмината дякони и останахме у него.

Деяния 6:2-5
2. По това, дванадесетте свикаха всичките ученици и рекоха: Не е добре ние да оставим Божието слово и да прислужваме на трапези.

3. И тъй, братя, изберете измежду вас седем души с одобрен характер, изпълнени с Духа и с мъдрост, които да поставим на тая работа.

4. А ние ще постоянствуваме в молитвата и в служение на словото.

5. И това предложение се хареса на цялото множество; и избраха Стефана, мъж пълен с вяра и със Светия Дух, и Филипа, Прохора, Никанора, Тимона, Пармена и Николая, един прозелит от Антиохия.

Деяния 8:12
12. Но когато повярваха на Филипа, който благовествуваше за Божието царство и за Исус Христовото име, кръщаваха се мъже и жени.

Прислужване на трапези

Понеделник - 31 август
Деяния 2:44-47
44. И всичките вярващи бяха заедно, и имаха всичко общо;

45. и продаваха стоката и имота си, и разпределяха парите на всички, според нуждата на всекиго.

46. И всеки ден прекарваха единодушно в храма, и разчупваха хляб по къщите си, и приемаха храна с радост и простосърдечие,

47. като хвалеха Бога, и печелеха благоволението на всичките люде. А Господ всеки ден прибавяше на църквата ония, които се спасяваха.

Деяния 4:34-37
34. Па и никой от тях не беше в лишение; защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, продаваха ги, и донасяха цената на продаденото,

35. и слагаха я при нозете на апостолите; и раздаваше се на всекиго според колкото имаше нужда.

36. Така Иосиф, наречен от апостолите Варнава (което значи син на увещание), левит, родом кипрянин,

37. като имаше земя, продаде я, и донесе парите та ги сложи пред нозете на апостолите.

Деяния 6:1-7
1. А през тия дни, когато се умножаваха учениците, възникна ропот от гръцките юдеи против еврейските, загдето във всекидневното раздаване на потребностите техните вдовици били пренебрегвани.

2. По това, дванадесетте свикаха всичките ученици и рекоха: Не е добре ние да оставим Божието слово и да прислужваме на трапези.

3. И тъй, братя, изберете измежду вас седем души с одобрен характер, изпълнени с Духа и с мъдрост, които да поставим на тая работа.

4. А ние ще постоянствуваме в молитвата и в служение на словото.

5. И това предложение се хареса на цялото множество; и избраха Стефана, мъж пълен с вяра и със Светия Дух, и Филипа, Прохора, Никанора, Тимона, Пармена и Николая, един прозелит от Антиохия.

6. Тях поставиха пред апостолите: и те, като се помолиха, положиха ръце на тях.

7. И Божието учение растеше, и числото на учениците в Ерусалим се умножаваше твърде много; и голямо множество от свещениците се подчиняваха на вярата.

Деяния 6:3-4
3. И тъй, братя, изберете измежду вас седем души с одобрен характер, изпълнени с Духа и с мъдрост, които да поставим на тая работа.

4. А ние ще постоянствуваме в молитвата и в служение на словото.

Филип в Самария

Вторник - 1 септември
Деяния 8:1-6
1. А Савел одобряваше убиването му. И на същия ден се подигна голямо гонение против църквата в Ерусалим; и те всички с изключение на апостолите, се разпръснаха по юдейските и самарийските окръзи.

2. И някои благочестиви човеци погребаха Стефана и ридаха за него твърде много.

3. А Савел опустошаваше църквата като влизаше във всяка къща и завличаше мъже и жени та ги предаваше в тъмница.

4. А тия, които бяха се разпръснали, обикаляха и разгласяваха благовестието.

5. Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Христа.

6. И народът единодушно внимаваше на това, което Филип им говореше, като слушаха всичко, и виждаха знаменията, които вършеше.

Деяния 8:5
5. Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Христа.

Деяния 8:12
12. Но когато повярваха на Филипа, който благовествуваше за Божието царство и за Исус Христовото име, кръщаваха се мъже и жени.

Деяния 8:6-15
6. И народът единодушно внимаваше на това, което Филип им говореше, като слушаха всичко, и виждаха знаменията, които вършеше.

7. Защото нечистите духове, като викаха със силен глас, излизаха от мнозина, които ги имаха; и мнозина парализирани и куци бидоха изцелени,

8. тъй щото настана голяма радост в оня град.

9. А имаше от по-напред в града един човек на име Симон, който, като, представяше себе си за някаква велика личност, правеше магии и учудваше населението на Самария.

10. На него внимаваха всички, от малък до голям, казвайки: Тоя е така наречената велика Божия сила.

11. И внимаваха на него, понеже за доста време ги беше учудвал с магиите си.

12. Но когато повярваха на Филипа, който благовествуваше за Божието царство и за Исус Христовото име, кръщаваха се мъже и жени.

13. И самият Симон повярва и, като се кръсти, постоянно придружаваше Филипа, та, като гледаше, че стават знамения и велики дела, удивляваше се.

14. А апостолите, които бяха в Ерусалим, като чуха, че Самария приела Божието учение, пратиха им Петра и Иоана,

15. които, като слязоха, помолиха се за тях за да приемат Светия Дух;

Йоан 4:9
9. Впрочем, самарянката му казва: Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? (Защото юдеите не се сношават със самаряните).

С етиопянина

Сряда - 2 септември
Деяния 8:26-39
26. А ангел от Господа говори на Филипа, казвайки: Стани, иди към юг, по пътя, който слиза от Ерусалим през пустинята за Газа.

27. И той стана та отиде. И, ето, човек от Етиопия, скопец, велможа на етиопската царица Кандакия, който беше поставен над цялото й съкровище, и беше дошъл в Ерусалим да се поклони,

28. на връщане седеше в колесницата си и четеше пророка Исаия.

29. А Духът рече на Филипа: Приближи се и придружи тая колесница.

30. И Филип се завтече та го чу като прочиташе пророка Исаия, и каза: Ами разбираш ли каквото четеш?

31. А той рече: Как да разбера, ако ме не упъти някой? И помоли Филипа да се качи и да седне с него.

32. А мястото от писанието, което, четеше беше това: -
"Като овца биде заведен на клане:
И както агне пред стригача си не издава глас,
Така не отваря устата Си;

33. В унижение отмени се съдбата Му,
А поколението Му, -
Кой ще го изкаже?
Защото се взе живота Му от земята"

34. И скопецът продума и рече на Филипа: Кажи ми, моля ти се, за кого казва това пророкът, - за себе си ли, или за някой друг?

35. А Филип отвори уста, и като почна от това писание, благовести му Исуса.

36. И като вървяха по пътя дойдоха до една вода; и скопецът каза: Ето вода; какво ми пречи да се кръстя?

37. [И Филип рече: Ако вярваш от все сърце, можеш. А той в отговор каза: Вярвам, че Исус Христос е Син Божий].

38. Тогава заповяда да се спре колесницата; и двамата слязоха във водата, и Филип и скопецът; и кръсти го.

39. А когато излязоха из водата, Господният Дух грабна Филипа; и скопецът вече не го видя, защото възрадван продължи пътя си.

Деяния 1:8
8. Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.

Деяния 8:26-39
26. А ангел от Господа говори на Филипа, казвайки: Стани, иди към юг, по пътя, който слиза от Ерусалим през пустинята за Газа.

27. И той стана та отиде. И, ето, човек от Етиопия, скопец, велможа на етиопската царица Кандакия, който беше поставен над цялото й съкровище, и беше дошъл в Ерусалим да се поклони,

28. на връщане седеше в колесницата си и четеше пророка Исаия.

29. А Духът рече на Филипа: Приближи се и придружи тая колесница.

30. И Филип се завтече та го чу като прочиташе пророка Исаия, и каза: Ами разбираш ли каквото четеш?

31. А той рече: Как да разбера, ако ме не упъти някой? И помоли Филипа да се качи и да седне с него.

32. А мястото от писанието, което, четеше беше това: -
"Като овца биде заведен на клане:
И както агне пред стригача си не издава глас,
Така не отваря устата Си;

33. В унижение отмени се съдбата Му,
А поколението Му, -
Кой ще го изкаже?
Защото се взе живота Му от земята"

34. И скопецът продума и рече на Филипа: Кажи ми, моля ти се, за кого казва това пророкът, - за себе си ли, или за някой друг?

35. А Филип отвори уста, и като почна от това писание, благовести му Исуса.

36. И като вървяха по пътя дойдоха до една вода; и скопецът каза: Ето вода; какво ми пречи да се кръстя?

37. [И Филип рече: Ако вярваш от все сърце, можеш. А той в отговор каза: Вярвам, че Исус Христос е Син Божий].

38. Тогава заповяда да се спре колесницата; и двамата слязоха във водата, и Филип и скопецът; и кръсти го.

39. А когато излязоха из водата, Господният Дух грабна Филипа; и скопецът вече не го видя, защото възрадван продължи пътя си.

Исая 53
1. Кой е повярвал известието ни?
И на кого се е открила мишцата Господна?

2. Защото израсна пред Него като отрасъл,
И като корен от суха земя;
Нямаше благообразие, нито приличие та да Го гледаме,
Нито красота та да Го желаем.

3. Той бе презрян и отхвърлен от човеците.
Човек на скърби и навикнал на печал;
И, както човек, от когото отвръщат хората лице,
Презрян бе, и за нищо Го не счетохме.

4. Той наистина понесе печалта ни,
И със скърбите ни се натовари;
А ние Го счетохме за ударен,
Поразен от Бога, и наскърбен.

5. Но Той биде наранен поради нашите престъпления,
Бит биде поради нашите беззакония;
На Него дойде наказанието докарващо нашия мир,
И с Неговите рани ние се изцелихме.

6. Всички ние се заблудихме както овце,
Отбихме се всеки в своя път;
И Господ възложи на Него беззаконието на всички ни.

7. Той беше угнетяван, но смири Себе Си,
И не отвори устата Си;
Както агне водено на клане,
И както овца, която пред стригачите си не издава глас,
Така Той не отвори устата Си.

8. Чрез угнетителен съд биде грабнат;
А кой от Неговия род разсъждаваше,
Че биде отсечен отсред земята на живите
Поради престъплението на Моите люде, върху които трябваше да падне ударът?

9. И определиха гроба Му между злодеите,
Но по смъртта Му при богатия;
Защото не беше извършил неправда,
Нито имаше измама в устата Му.

10. Но Господ благоволи той да бъде бит, предаде Го на печал;
Когато направиш душата Му принос за грях,
Ще види потомството, ще продължи дните Си,
И това, в което Господ благоволи, ще успее в ръката Му.

11. Ще види плодовете от труда на душата Си и ще се насити;
Праведният Ми служител ще оправдае мнозина чрез знанието им за Него,
И Той ще се натовари с беззаконията им.

12. Затова ще Му определя дял между великите,
И Той ще раздели корист със силните,
Защото изложи душата Си на смърт
И към престъпници биде причислен,
И защото взе на Себе Си греховете на мнозина
И ходатайствува за престъпниците.

Деяния 8:6
6. И народът единодушно внимаваше на това, което Филип им говореше, като слушаха всичко, и виждаха знаменията, които вършеше.

Филип като евангелизатор, баща и домакин

Четвъртък - 3 септември
Деяния 8:39
39. А когато излязоха из водата, Господният Дух грабна Филипа; и скопецът вече не го видя, защото възрадван продължи пътя си.

Деяния 8:40
40. А Филип се намери в Азот; и, като преминаваше, проповядваше благовестието по всичките градове докле стигна в Кесария.

Деяния 8:40
40. А Филип се намери в Азот; и, като преминаваше, проповядваше благовестието по всичките градове докле стигна в Кесария.

Деяния 21:7-10
7. И ние, като отплувахме от Тир, стигнахме в Птолемаида, гдето поздравихме братята и преседяхме у тях един ден.

8. А на следния ден тръгнахме и стигнахме в Кесария; и влязохме в къщата на благовестителя Филипа, който бе един от седмината дякони и останахме у него.

9. А той имаше четири дъщери девици, които пророкуваха.

10. И след като бяхме преседяли там много дни, един пророк на име Агав слезе от Юдея.

Деяния 9:1-2
1. А Савел, като още дишаше заплашване и убийство против Господните ученици, отиде при първосвещеника.

2. и поиска от него писма до синагогите в Дамаск, че, ако намери някой от тоя Път, мъже или жени, да ги докара вързани в Ерусалим.

Деяния 8:1-5
1. А Савел одобряваше убиването му. И на същия ден се подигна голямо гонение против църквата в Ерусалим; и те всички с изключение на апостолите, се разпръснаха по юдейските и самарийските окръзи.

2. И някои благочестиви човеци погребаха Стефана и ридаха за него твърде много.

3. А Савел опустошаваше църквата като влизаше във всяка къща и завличаше мъже и жени та ги предаваше в тъмница.

4. А тия, които бяха се разпръснали, обикаляха и разгласяваха благовестието.

5. Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Христа.

Разширено изучаване

Петък - 4 септември
Лука 6:31
31. И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.

Разказ

Печат на страницата