Стиховете на урок 10 за печат Печат на страницата

Урок 10

31 май - 6 юни 2014 г.

Христос, законът и заветите

Събота - 31 май

Евреи 9:15
15. Той е посредник на нов завет по тая причина, щото призваните да получават обещаното вечно наследство чрез смъртта, станала за изкупване престъпленията, извършени при първия завет.

Римляни 9:4
4. които са израилтяни, на които принадлежат осиновението на славата, заветите и даването на закона, богослужението и обещанията;

Галатяни 4:24
24. И това е иносказание, защото тия жени представляват два завета, единият от Синайската планина, който ражда чада за робство, и той е Агар.

Ефесяни 2:12
12. в онова време бяхте отделени от Христа, странни на Израилевото гражданство и чужденци към заветите на обещанието, без да имате надежда и без Бога на света.

Второзаконие 7:9
9. И тъй, да знаеш, че Господ твоят Бог, Той е Бог, верният Бог. Който пази до хиляда поколения завета и милостта към ония, които Го любят и пазят заповедите Му;

3 Царе 8:23
23. Господи Боже Израилев, няма горе на небето или долу на земята бог подобен на Тебе, Който пазиш завета и милостта към слугите Си, които ходят пред Тебе с цялото си сърце;

Данаил 9:4
4. Когато се помолих на Господа моя Бог и се изповядах, рекох: О Господи, велики и страшни Боже, Който пазиш завета и милостта Си към ония, които Те любят и пазят Твоите заповеди!

Битие 9:12-17
12. Бог рече още: Ето белегът на завета, който Аз поставям до вечни поколения между Мене и вас и всичко живо, което е с вас:

13. поставям дъгата Си в облака, и тя ще бъде белег на завет между Мене и земята.

14. Когато докарам облак на земята, дъгата ще се яви в облака;

15. и ще спомня завета Си, който е между Мене и вас и всичко живо от всяка твар; и водата няма вече да стане потоп за изтреблението на всяка твар.

16. Дъгата ще бъде в облака; и ще я гледам, за да си напомням всегдашния завет между Бога и всичко живо от всяка твар, което е на земята.

17. Каза Бог на Ноя: Това е белегът на завета, който установих между Мене и всяка твар, която е на земята.

Битие 17:2-12
2. И ще направя завета си между Мене и тебе и ще те умножа твърде много.

3. Тогава Аврам падна на лицето си; и Бог му говореше, казвайки:

4. Ето, Моят завет е с тебе; и ти ще станеш отец на множество народи.

5. Не ще се именуваш вече Аврам {Т.е., Висок отец.}§, но името ти ще бъде Авраам {Т.е., Отец на множество.}**; защото те направих отец на множество народи.

6. Ще те наплодя твърде много и ще произведа народи от тебе; и царе ще произлязат от тебе.

7. И ще утвърдя завета Си между Мене и тебе и потомците ти след тебе през всичките им поколения за вечен завет, че ще бъда Бог на тебе и на потомството ти след тебе.

8. На тебе и на потомството ти след тебе ще дам за вечно притежание земята, в която си пришелец, цялата Ханаанска земя; и ще им бъда Бог.

9. Бог още каза на Авраама: Пази ти завета Ми, ти и потомците ти след тебе, през всичките си поколения.

10. Ето Моят завет, който трябва да пазите между Мене и вас и потомците ти след тебе: всеки между вас от мъжки пол да се обрязва.

11. Да обрязвате краекожието на плътта си; и това ще бъде знак на завета между Мене и вас.

12. Всяко мъжко дете между вас във всичките ви поколения, като стане на осем дни трябва да се обрязва, както роденото у дома ти, така и онова, което не е от твоето потомство, купено с пари от някой чужденец.

Галатяни 3:15-28
15. Братя, (по човешки говоря), едно завещание, даже ако е само човешко, веднъж потвърди ли се, не се разваля, нито на него се прибавя нещо, от никого.

16. А обещанията се изрекоха на Авраама и на неговия потомък. Не казва: "и на потомците", като на мнозина, но като за един: "и на твоя потомък", Който е Христос.

17. И това казвам, че завет, предварително потвърден, от Бога, не може да бъде развален от закона, станал четиристотин и тридесет години по-после, така щото да се унищожи обещанието.

18. Защото, ако наследството е чрез закона, не е вече чрез обещание; но Бог го подари на Авраама с обещание.

19. Тогава, защо се даде закона? Прибави се с цел да се изявяват престъпленията, докле да дойде Потомъкът, на Когото биде дадено обещанието; и беше прогласен от ангели чрез един ходатай.

20. Но ходатаят не ходатайствува за един; а Бог, Който дава обещание, е един.

21. Тогава, законът противен ли е на Божиите обещания? Да не бъде! Защото, ако беше даден закон, който да може да оживотвори, то наистина правдата щеше да бъде от закона.

22. Но писанието затвори всичко под грях, та обещанието, изпълняемо чрез вяра в Исуса Христа, да се даде на тия, които вярват.

23. А преди да дойде вярата ние бяхме под стражата на закона, затворени до времето на вярата, която имаше да се открие.

24. Така, законът стана за нас детеводител, да ни доведе при Христа, за да се оправдаем чрез вяра.

25. Но след идването на вярата не сме вече под детеводител.

26. Защото всички сте Божии чада чрез вяра в Исуса Христа.

27. Понеже всички вие, които сте се кръстили в Христа, с Христа сте се облекли.

28. Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички сте едно в Христа Исуса.

Второзаконие 9:9
9. Когато се качих на планината, за да взема каменните плочи, плочите на завета, който Господ направи с вас, тогава преседях на планината четиридесет дена и четиридесет нощи, без да ям хляб или да пия вода.

Евреи 10:11-18
11. И всеки свещеник, като стои та служи всеки ден, принася много пъти същите жертви, които никога не могат да отмахнат грехове;

12. но Той, като принесе една жертва за греховете, седна за винаги отдясно на Бога,

13. та оттогава нататък чака, докле се положат враговете Му за Негово подножие.

14. Защото с един принос Той е усъвършенствувал за винаги ония, които се освещават.

15. А и Светият Дух ни свидетелствува за това; защото след като е казал: -

16. Ето заветът, който ще направя с тях
След ония дни, казва Господ:
Ще положа законите Си в сърцата им,
И ще ги напиша в умовете им",
прибавя:

17. "И греховете им и беззаконията им няма да помня вече".

18. А гдето има прощение за тия неща, там вече няма принос за грях.

Евреи 9:15-28
15. Той е посредник на нов завет по тая причина, щото призваните да получават обещаното вечно наследство чрез смъртта, станала за изкупване престъпленията, извършени при първия завет.

16. Защото гдето има завещание, трябва, за изпълнението му, да се докаже и смъртта на завещателя.

17. Защото завещанието влиза в сила, само гдето се е случила смърт, понеже никога няма сила, докле е жив завещателят.

18. Затова нито първият завет бе утвърден без кръв.

19. Защото, след като Моисей изговори всяка заповед от закона пред всичките люде, взе кръвта на телците и на козлите, с вода и червена вълна и исоп, та поръси и самата книга и всичките люде, и казваше:

20. "Това е кръвта, проляна при завета, който Бог е заръчал спрямо вас".

21. При това, той по същия начин поръси с кръвта и скинията и всичките служебни съдове.

22. И почти мога да кажа, че по закона всичко с кръв се очистя; и без проливането на кръв няма прощение.

23. И тъй, необходимо беше образите на небесните неща да се очистват с тия жертви, а самите небесни - с жертви по-добри от тях.

24. Защото Христос влезе не в ръкотворено светилище, образ на истинското, но в самите небеса, да се яви вече пред Божието лице за нас;

25. и не за да принася Себе Си много пъти, както първосвещеникът влиза в светилището всяка година с чужда кръв,

26. (иначе Той трябва да е страдал много пъти от създанието на света); а на дело в края на вековете се яви веднъж да отмахне греха, като принесе Себе Си в жертва.

27. И тъй като е определено на човеците веднъж да умрат, а след това настава съд,

28. така и Христос, като биде принесен веднъж, за да понесе греховете на мнозина, ще се яви втори път, без да има работа с грях, за спасението на ония, които Го очакват.

Знаците на завета (Битие 9:12-17)

Неделя - 1 юни

Битие 9:12-17
12. Бог рече още: Ето белегът на завета, който Аз поставям до вечни поколения между Мене и вас и всичко живо, което е с вас:

13. поставям дъгата Си в облака, и тя ще бъде белег на завет между Мене и земята.

14. Когато докарам облак на земята, дъгата ще се яви в облака;

15. и ще спомня завета Си, който е между Мене и вас и всичко живо от всяка твар; и водата няма вече да стане потоп за изтреблението на всяка твар.

16. Дъгата ще бъде в облака; и ще я гледам, за да си напомням всегдашния завет между Бога и всичко живо от всяка твар, което е на земята.

17. Каза Бог на Ноя: Това е белегът на завета, който установих между Мене и всяка твар, която е на земята.

Битие 17:2-12
2. И ще направя завета си между Мене и тебе и ще те умножа твърде много.

3. Тогава Аврам падна на лицето си; и Бог му говореше, казвайки:

4. Ето, Моят завет е с тебе; и ти ще станеш отец на множество народи.

5. Не ще се именуваш вече Аврам {Т.е., Висок отец.}§, но името ти ще бъде Авраам {Т.е., Отец на множество.}**; защото те направих отец на множество народи.

6. Ще те наплодя твърде много и ще произведа народи от тебе; и царе ще произлязат от тебе.

7. И ще утвърдя завета Си между Мене и тебе и потомците ти след тебе през всичките им поколения за вечен завет, че ще бъда Бог на тебе и на потомството ти след тебе.

8. На тебе и на потомството ти след тебе ще дам за вечно притежание земята, в която си пришелец, цялата Ханаанска земя; и ще им бъда Бог.

9. Бог още каза на Авраама: Пази ти завета Ми, ти и потомците ти след тебе, през всичките си поколения.

10. Ето Моят завет, който трябва да пазите между Мене и вас и потомците ти след тебе: всеки между вас от мъжки пол да се обрязва.

11. Да обрязвате краекожието на плътта си; и това ще бъде знак на завета между Мене и вас.

12. Всяко мъжко дете между вас във всичките ви поколения, като стане на осем дни трябва да се обрязва, както роденото у дома ти, така и онова, което не е от твоето потомство, купено с пари от някой чужденец.

Битие 9:9
9. Вижте, Аз поставям завета Си с вас и с потомството ви подир вас;

Заветни обещания

Понеделник - 2 юни

Битие 31:43-54
43. А Лаван в отговор рече на Якова: Тия дъщери са мои дъщери и децата са мои деца и стадата са мои стада, всичко що виждаш е мое; и какво да сторя днес на тия мои дъщери или на децата, които са народили?

44. Но сега ела, аз и ти да направим договор, който да бъде свидетелство между мене и тебе.

45. Тогава Яков взе камък и го изправи за стълб.

46. Още Яков рече на братята си: Натрупайте камъни; и те взеха камъни та направиха грамада; и ядоха там край грамадата.

47. Лаван я нарече Иегар Сахадута {Т.е., (Халдейски), Свидетелска грамада.}*, а Яков я нарече Галаад {Т.е., (Еврейски), Свидетелска грамада.}†.

48. И рече Лаван: Тая грамада е свидетел днес между мене и тебе. Поради това тя се наименува Галаад

49. и Масфа {Т.е., Стражарница.}‡, защото думаше: Господ да бди между мене и тебе, когато сме далеч един от друг.

50. Ако се обхождаш зле с дъщерите ми, или ако вземеш други жени, освен дъщерите ми, няма никой човек с нас за свидетел; но виж, Бог е свидетел между мене и тебе.

51. Лаван още каза на Якова: Гледай тая грамада и гледай стълба; който изправих между мене и тебе,

52. тая грамада да бъде свидетел, и стълбът да бъде свидетел, че аз няма да премина тая грамада към тебе, нито ти ще преминеш тая грамада и тоя стълб към мене, за зло.

53. Бог Авраамов, Бог Нахоров, бащиният им Бог, нека съди между нас. И Яков се закле в Страха на баща си Исаака.

54. Тогава Яков принесе жертва на поляната и повика братята си да ядат хляб, и ядоха хляб, и пренощуваха на поляната.

Галатяни 3:15-28
15. Братя, (по човешки говоря), едно завещание, даже ако е само човешко, веднъж потвърди ли се, не се разваля, нито на него се прибавя нещо, от никого.

16. А обещанията се изрекоха на Авраама и на неговия потомък. Не казва: "и на потомците", като на мнозина, но като за един: "и на твоя потомък", Който е Христос.

17. И това казвам, че завет, предварително потвърден, от Бога, не може да бъде развален от закона, станал четиристотин и тридесет години по-после, така щото да се унищожи обещанието.

18. Защото, ако наследството е чрез закона, не е вече чрез обещание; но Бог го подари на Авраама с обещание.

19. Тогава, защо се даде закона? Прибави се с цел да се изявяват престъпленията, докле да дойде Потомъкът, на Когото биде дадено обещанието; и беше прогласен от ангели чрез един ходатай.

20. Но ходатаят не ходатайствува за един; а Бог, Който дава обещание, е един.

21. Тогава, законът противен ли е на Божиите обещания? Да не бъде! Защото, ако беше даден закон, който да може да оживотвори, то наистина правдата щеше да бъде от закона.

22. Но писанието затвори всичко под грях, та обещанието, изпълняемо чрез вяра в Исуса Христа, да се даде на тия, които вярват.

23. А преди да дойде вярата ние бяхме под стражата на закона, затворени до времето на вярата, която имаше да се открие.

24. Така, законът стана за нас детеводител, да ни доведе при Христа, за да се оправдаем чрез вяра.

25. Но след идването на вярата не сме вече под детеводител.

26. Защото всички сте Божии чада чрез вяра в Исуса Христа.

27. Понеже всички вие, които сте се кръстили в Христа, с Христа сте се облекли.

28. Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички сте едно в Христа Исуса.

Битие 22:18
18. в твоето потомство ще се благословят всичките народи на земята, защото си послушал гласа Ми.

Изход 12:48-49
48. И ако би някой чужденец да живее като пришелец между тебе и да иска да пази пасхата Господу, нека се обрежат всичките му мъжки, и тогава нека пристъпи да я пази; той ще бъде като туземец. Но никой необрязан не бива да яде от нея.

49. Един закон ще има за туземеца и за чужденеца, който е пришелец между вас.

Изход 19:5-6
5. Сега, прочее, ако наистина ще слушате гласа Ми и ще пазите завета Ми, то повече от всичките племена вие ще бъдете Мое собствено притежание, защото Мой е целият свят;

6. и вие още Ми бъдете царство свещеници и свет народ. Тия са думите, които трябва да кажеш на израилтяните.

Плочите на завета

Вторник - 3 юни

Второзаконие 9:8-11
8. А на Хорив раздразнихте Господа; и Господ, като се разгневи на вас, щеше да ви изтреби.

9. Когато се качих на планината, за да взема каменните плочи, плочите на завета, който Господ направи с вас, тогава преседях на планината четиридесет дена и четиридесет нощи, без да ям хляб или да пия вода.

10. И Господ ми даде две каменни плочи, написани с Божия пръст; всичките думи, които Господ ви изговори на планината изсред огъня, в деня, когато се събрахте там, бяха написани на тях.

11. (В края на четиридесетте дена и четиридесетте нощи Господ ми даде двете каменни плочи, плочите на завета).

Второзаконие 9:9
9. Когато се качих на планината, за да взема каменните плочи, плочите на завета, който Господ направи с вас, тогава преседях на планината четиридесет дена и четиридесет нощи, без да ям хляб или да пия вода.

Еремия 31:31-34
31. Ето, идат дни, казва Господ,
Когато ще направя с Израилевия дом и с Юдовия дом
Нов завет;

32. Не такъв завет, какъвто направих с бащите им,
В деня, когато ги хванах за ръка,
За да ги изведа из Египетската земя;
Защото те престъпиха Моя завет,
Поради което Аз се отвърнах от тях, казва Господ.

33. Но ето заветът,
Който ще направя с Израилевия дом
След ония дни, казва Господ:
Ще положа закона Си във вътрешностите им,
И ще го напиша в сърцата им;
Аз ще бъда техен Бог,
И те ще бъдат Мои люде;

34. И няма вече да учат
Всеки ближния си и всеки брата си,
И да казват: Познайте Господа;
Защото те всички ще Ме познават,
От най-малкия до най-големия между тях, казва Господ;
Защото ще простя беззаконието им,
И греха им няма да помня вече.

Евреи 10:11-18
11. И всеки свещеник, като стои та служи всеки ден, принася много пъти същите жертви, които никога не могат да отмахнат грехове;

12. но Той, като принесе една жертва за греховете, седна за винаги отдясно на Бога,

13. та оттогава нататък чака, докле се положат враговете Му за Негово подножие.

14. Защото с един принос Той е усъвършенствувал за винаги ония, които се освещават.

15. А и Светият Дух ни свидетелствува за това; защото след като е казал: -

16. Ето заветът, който ще направя с тях
След ония дни, казва Господ:
Ще положа законите Си в сърцата им,
И ще ги напиша в умовете им",
прибавя:

17. "И греховете им и беззаконията им няма да помня вече".

18. А гдето има прощение за тия неща, там вече няма принос за грях.

Евреи 9:11-14
11. А понеже Христос дойде като първосвещеник на бъдещите добрини, Той влезе през по-голямата и по-съвършена скиния, не с ръка направена, сиреч, не от настоящето творение,

12. веднъж за винаги в светилището, и то не с кръв от козли и от телци, но със Собствената Си кръв, и придоби за нас вечно изкупление.

13. Защото, ако кръвта от козли и от юнци и пепелта от юница, с които се поръсваха осквернените, освещава за очистването на тялото,

14. то колко повече кръвта на Христа, Който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти съвестта ви от мъртвите дела, за да служите на живия Бог!

Заветът и Евангелието (Евреи 9:15-22)

Сряда - 4 юни

Битие 17:14
14. А необрязаният от мъжки пол, чието краекожие на плътта не е обрязано, тоя човек, да се погуби измежду людете си, защото е нарушил завета Ми.

Второзаконие 27:11-26
11. И Моисей заръча на людете в същия ден, казвайки:

12. Когато преминете Иордан, ето кои да застанат на хълма Гаризин, за да благословят людете: Симеон, Левий, Юда, Исахар, Иосиф и Вениамин;

13. и ето кои да застанат на хълма Гевал за да прокълнат: Рувим, Гад, Асир, Завулон, Дан и Нефталим.

14. Тогава левитите да проговорят и с висок глас да кажат на всичките Израилеви мъже: -

15. Проклет да е оня, който направи изваян или излеян кумир, мерзост на Господа, дело на художнически ръце, и го постави на скрито място. И всичките люде в отговор да кажат: Амин!

16. Проклет, който се присмива на баща си или на майка си. И всичките люде да кажат: Амин!

17. Проклет, който премести междите на ближния си. И всичките люде да кажат: Амин!

18. Проклет, който отбие слепия от пътя. И всичките люде да кажат: Амин!

19. Проклет, който изкриви съда на пришелеца, на сирачето и на вдовицата. И всичките люде да кажат: Амин!

20. Проклет, който лежи с жената на баща си; защото открива полата на баща си. И всичките люде да кажат: Амин!

21. Проклет, който лежи с какво да е животно. И всичките люде да кажат: Амин!

22. Проклет, който лежи със сестра си, дъщеря на баща си, или дъщеря на майка си. И всичките люде да кажат: Амин!

23. Проклет, който лежи с тъща си. И всичките люде да кажат: Амин!

24. Проклет, който скришно удари ближния си. И всичките люде да кажат: Амин!

25. Проклет, който приеме подарък, за да убие невинно лице. И всичките люде да кажат: Амин!

26. Проклет, който не потвърждава думите на тоя закон, като ги изпълнява. И всичките люде да кажат: Амин!

Езекил 18:4
4. Ето, всичките души са Мои; както душата на бащата, така и душата на сина е Моя; душата, която е съгрешила, тя ще умре.

Римляни 6:23
23. Защото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ.

Евреи 9:15-28
15. Той е посредник на нов завет по тая причина, щото призваните да получават обещаното вечно наследство чрез смъртта, станала за изкупване престъпленията, извършени при първия завет.

16. Защото гдето има завещание, трябва, за изпълнението му, да се докаже и смъртта на завещателя.

17. Защото завещанието влиза в сила, само гдето се е случила смърт, понеже никога няма сила, докле е жив завещателят.

18. Затова нито първият завет бе утвърден без кръв.

19. Защото, след като Моисей изговори всяка заповед от закона пред всичките люде, взе кръвта на телците и на козлите, с вода и червена вълна и исоп, та поръси и самата книга и всичките люде, и казваше:

20. "Това е кръвта, проляна при завета, който Бог е заръчал спрямо вас".

21. При това, той по същия начин поръси с кръвта и скинията и всичките служебни съдове.

22. И почти мога да кажа, че по закона всичко с кръв се очистя; и без проливането на кръв няма прощение.

23. И тъй, необходимо беше образите на небесните неща да се очистват с тия жертви, а самите небесни - с жертви по-добри от тях.

24. Защото Христос влезе не в ръкотворено светилище, образ на истинското, но в самите небеса, да се яви вече пред Божието лице за нас;

25. и не за да принася Себе Си много пъти, както първосвещеникът влиза в светилището всяка година с чужда кръв,

26. (иначе Той трябва да е страдал много пъти от създанието на света); а на дело в края на вековете се яви веднъж да отмахне греха, като принесе Себе Си в жертва.

27. И тъй като е определено на човеците веднъж да умрат, а след това настава съд,

28. така и Христос, като биде принесен веднъж, за да понесе греховете на мнозина, ще се яви втори път, без да има работа с грях, за спасението на ония, които Го очакват.

Ползата от завета (Ефесяни 2:6)

Четвъртък - 5 юни

2 Коринтяни 4:16-18
16. Затова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее външният наш човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.

17. Защото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас,

18. които не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите вечни.

1 Йоаново 5:11-13
11. И свидетелството е това, че Бог ни е дал вечен живот, и че тоя живот е в Сина Му.

12. Който има Сина, има тоя живот; който няма Божия Син, няма тоя живот.

13. Това писах на вас, които вярвате в името на Божия Син, за да знаете, че имате вечен живот [и да вярвате в името на Божия Син].

Филипяни 1:6
6. като съм уверен именно в това, че оня, който е почнал добро дело във вас, ще го усъвършенствува до деня на Исуса Христа.

Йоан 5:24
24. Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение, и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота.

Йоан 5:24
24. Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение, и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота.

Ефесяни 2:6
6. и, като ни съвъзкреси, тури ни да седим с Него в небесни места, в Христа Исуса;

Ефесяни 2:6
6. и, като ни съвъзкреси, тури ни да седим с Него в небесни места, в Христа Исуса;

Разширено изучаване

Петък - 6 юни

Битие 22:18
18. в твоето потомство ще се благословят всичките народи на земята, защото си послушал гласа Ми.

Изход 31:16
16. Прочее, израилтяните да пазят съботата, като я празнуват във всичките си поколения по вечен завет.

Исая 56:4-6
4. Защото така казва Господ за скопците:
Които пазят съботите Ми,
И избират каквото Ми е угодно,
И държат здраво завета Ми:

5. На тях Аз ще дам в дома Си и вътре в стените Си
Спомен и име по-добро от синове и дъщери;
На тях ще дам вечно име,
Което няма да се заличи.

6. Също и чужденците, които се прилепват към Господа,
За да Му служат, да обичат името на Господа,
И да бъдат Негови слуги, -
Всеки от тях, който пази съботата да я не оскверни,
И държи завета Ми, -

Езекил 20
1. А в седмата година, в петия месец, на десетия ден от месеца, някои от Израилевите старейшини дойдоха да се допитат до Господа, и седнаха пред мене.

2. И Господното слово дойде към мене и рече:

3. Сине човешки, говори на Израилевите старейшини и кажи им: Така казва Господ Иеова: Да се допитате до Мене ли сте дошли? Заклевам се в живота Си, казва Господ Иеова, не приемам да се допитате до Мене,

4. Ще се застъпиш ли за тях, сине човешки? ще се застъпиш ли за тях? Покажи им мерзостите на техните бащи, като им речеш:

5. Така казва Господ Иеова: В деня, когато избрах Израиля, и се заклех към рода на Якововия дом и им се открих в Египетската земя, и им се заклех като рекох: Аз съм Господ вашият Бог, -

6. в оня ден заклех им се, че ще ги изведа из Египетската земя и ще ги доведа в земя, която бях промислил за тях, земя гдето тече мляко и мед, с която се хвалят всички страни.

7. И рекох им: Отхвърлете всеки мерзостите, които е поставил пред очите си, и не се осквернявайте с египетските идоли; Аз съм Господ вашият Бог.

8. Те обаче въстанаха против Мене и не искаха да Ме послушат; не отхвърлиха всеки мерзостите, които бе поставил пред очите си, нито оставиха египетските идоли. Тогава рекох да излея яростта Си върху тях, за да изчерпя гнева Си против тях всред Египетската земя.

9. Но подействувах заради името Си, да се не оскверни то пред народите, между които бяха, и пред които им се открих като ги изведох из Египетската земя.

10. Затова като ги изведох из Египетската земя, заведох ги в пустинята.

11. И дадох им повеленията Си и запознах ги със съдбите Си, които като извършва човек, ще живее чрез тях.

12. Дадох им и съботите Си да бъдат знак между Мене и тях, за да познаят, че Аз Господ ги освещавам.

13. Но Израилевият дом въстана против Мене в пустинята; не ходиха в повеленията Ми, но отхвърлиха съдбите Ми, които като извършва човек ще живее чрез тях, и твърде много оскверниха съботите Ми. Тогава рекох да излея яростта Си върху тях в пустинята, за да ги изтребя.

14. Но подействувах заради името Си, да се не оскверни то пред народите, пред които бях ги извел.

15. При това, Аз им се заклех в пустинята, че не ще ги заведа в земята, която им бях дал, земя гдето тече мляко и мед, с която се хвалят всичките страни,

16. защото отхвърлиха съдбите Ми, не ходиха в повеленията Ми и оскверниха съботите Ми; понеже сърцата им отиваха след идолите им.

17. Обаче, окото Ми ги пощади, та не ги изтребих, нито ги довърших в пустинята.

18. И рекох на чадата им в пустинята: Не ходете по повеленията на бащите си и не пазете постановленията им, нито се осквернявайте с идолите им.

19. Аз съм Господ вашият Бог; в Моите повеления ходете, и Моите съдби пазете и извършвайте ги;

20. освещавайте още и съботите Ми, и нека бъдат знак между Мене и вас, за да познаете, че Аз Господ съм ваш Бог.

21. Обаче, чадата въстанаха против Мене; не ходиха в повеленията Ми, нито опазиха съдбите Ми да ги вършат, които ако извършва човек ще живее чрез тях, и оскверниха съботите Ми. Тогава рекох да излея яростта Си върху тях, за да изчерпя гнева Си против тях в пустинята.

22. Но оттеглих ръката Си, и подействувах заради името Си, да се не оскверни то пред народите, пред които ги бях извел.

23. При това, Аз им се заклех в пустинята, че ще ги разпръсна между народите, и ще ги разсея по разни страни,

24. защото не извършиха съдбите Ми, но отхвърлиха повеленията Ми, оскверниха съботите Ми, и очите им бяха към идолите на бащите им.

25. Затова и Аз им дадох повеления, които не бяха добри, и съдби, чрез които не щяха да живеят,

26. и оставих ги да се осквернят в приносите си, гдето превеждаха през огън всяко първородно, за да ги запустя, та да познаят, че Аз съм Господ.

27. Затова, сине човешки, говори на Израилевия дом, като им речеш: Така казва Господ Иеова: Още и в това Ме охулиха бащите ви, дето вършиха престъпления против Мене.

28. Защото, като ги доведох в земята, която бях се заклел да им дам, тогава разгледаха всеки висок хълм и всяко сенчесто дърво, и там принасяха жертвите си, там представяха оскърбителните си приноси, там полагаха благоуханията си и там изливаха възлиянията си.

29. Тогава им рекох: Що е това високо място, на което отивате, та да се нарича Вама {Езическо име за високо място.}* и до днес?

30. Затова, кажи на Израилевия дом: Така казва Господ Иеова: Като се осквернявате по примера на бащите си, и блудствувате с мерзостите им,

31. и до днес се осквернявате с всичките си идоли, като принасяте даровете си и привеждате синовете си през огъня, то до Мене ли ще се допитате, доме Израилев? Заклевам се в живота Си, казва Господ Иеова, не приемам да се допитате до Мене.

32. И онова, което размишлявате, никак няма да се сбъдне, дето казвате: Ще станем като народите, като племената на другите страни; ще служим на дървета и на камъни.

33. Заклевам се в живота Си, казва Господ Иеова, непременно с мощна ръка, с издигната мишца, и с излеяна ярост ще царувам над вас.

34. Като ви изведа измежду племената, и ви събера от страните, в които сте разпръснати с мощна ръка, с издигната мишца, и с излеяна ярост,

35. ще ви заведа в пустинята на заточение между племената, и там ще се съдя с вас лице с лице.

36. Както се съдих с бащите ви в пустинята на Египетската земя, така ще се съдя с вас, казва Господ Иеова.

37. Ще ви прекарам под жезъла, и ще ви заведа във връзките на завета.

38. И ще изчистя отсред вас бунтовниците и ония, които вършат престъпления против Мене; ще ги извадя из земята, гдето пришелствуват; но те няма да влязат в Израилевата земя; и ще познаете, че Аз съм Господ.

39. А вие, доме Израилев, така казва Господ Иеова: Ако не искате да слушате Мене, идете, служете и за напред всеки на идолите си; но не осквернявайте вече светото Ми име с даровете си и с идолите си.

40. Защото на Моя свет хълм, на Израилевия висок хълм, казва Господ Иеова, там целият Израилев дом, всичките в страната, ще Ми служат; там ще ги приема, и там ще поискам приносите ви и първаците на даровете ви, както и всичките ви свети неща.

41. Ще ви приема като благоухание, когато ви изведа изсред племената и ви събера от страните, в които бяхте разпръснати; и ще се осветя във вас пред народите.

42. И ще познаете, че Аз съм Господ, когато ви доведа в Израилевата земя, в страната, която се заклех да дам на бащите ви.

43. Там ще си спомните за постъпките си, и за всичките си дела, в които се осквернихте; и ще се погнусите сами от себе си поради всичките злини, които сторихте.

44. И ще познаете, че Аз съм Господ, когато така постъпя с вас заради името Си, а не според злите ви постъпки, нито според развратните ви дела, доме Израилев, казва Господ Иеова.

45. И Господното слово дойде към мене и рече:

46. Сине човешки, насочи лицето си към юг и направи да капне словото ти към юг и пророкувай против леса на южното поле.

47. Кажи на южния лес: Слушай Господното слово. Така казва Господ Иеова: Ето, Аз ще запаля огън в тебе, който ще изяде всяко зелено дърво в тебе, и всяко сухо дърво; пламтящият пламък не ще угасне, а от него ще изгори цялата повърхност от юг до север.

48. Всяка твар ще види, че Аз Господ го запалих; няма да угасне.

49. Тогава рекох: Горко, Господи Иеова! Те казват за мене: Този не говори ли притчи?

Разказ

Печат на страницата