Стиховете на урок 9 за печат Печат на страницата

Урок 9

23 - 29 ноември 2013 г.

Изследователният съд

Събота - 23 ноември

Данаил 7:27
27. А царството и владичеството, и величието на царствата, които са под цялото небе, ще се дадат на людете, които са светиите на Всевишния, Чието царство е вечно царство и на Когото всичките владичества ще служат и ще се покоряват.

Данаил 7
1. В първата година на вавилонския цар Валтасар Даниил видя сън и видения на главата си върху леглото си. Тогава написа съня и разказа същността на работите.

2. Даниил проговаряйки рече: Видях в нощното си видение, и ето, четирите небесни ветрища избухнаха върху голямото море.

3. И четири големи зверове възлязоха из морето, различни един от друг.

4. Първият бе като лъв, и имаше орлови крила; а, като го гледаха, крилата му се изскубаха, и той се дигна от земята и биде заставен да се изправи на две нозе като човек, и даде му се човешко сърце.

5. След това, ето друг звяр, вторият, приличен на мечка, който се подигна от едната страна, и имаше три ребра в устата си между зъбите си; и му думаха така: Стани, изяж много месо.

6. Подир това, като погледнах, ето друг звяр, приличен на леопард, който имаше на гърба си четири птичи крила: тоя звяр имаше и четири глави; и даде му се власт.

7. Подир това, като погледнах в нощните видения, ето четвъртият звяр, страшен и ужасен и твърде як; той имаше големи железни зъби, с които пояждаше и сломяваше, като стъпкваше останалото с нозете си; той се различаваше от всичките зверове, които бяха преди него; и имаше десет рога.

8. Като разглеждах роговете, ето, между тях излезе друг рог, малък, пред който три от първите рогове се изкорениха; и ето, в тоя рог имаше очи като човешки очи и уста, които говореха надменно.

9. Гледах догдето се положиха престоли, и Старият по дни седна, чието облекло беше бяло като сняг, и космите на главата Му като чиста вълна, престолът Му - огнени пламъци, и колелата Му пламенен огън.

10. Огнена река излизаше и течеше пред Него; милион служители Му слугуваха, и милиарди по милиарди стояха пред Него; съдилището се откри, и книгите се отвориха.

11. Тогава погледнах по причина на гласа на надменните думи, които рогът изговаряше; гледах догдето звярът биде убит, и тялото му погубено и предадено да се изгори с огън.

12. А колкото за другите зверове, тяхното владичество биде отнето; животът им, обаче, се продължи до време и година.

13. Гледах в нощните видения, и ето, един като човешки син идеше с небесните облаци и стигна до Стария по дни; и доведоха го пред Него.

14. И Нему се даде владичество, слава и царство, за да Му слугуват всичките племена, народи и езици. Неговото владичество е вечно владичество, което няма да премине, и царството Му е царство, което няма да се разруши.

15. Колкото за мене, Даниила, духът ми се наскърби дълбоко в тялото ми, и виденията на главата ми ме смутиха.

16. Приближих се до едного от предстоящите и го попитах що е истинското значение на всичко това. И той ми разправи и ми даде да разбера значението на тия неща.

17. Тия четири големи звяра, каза той, са четирима царе, които ще се издигнат от земята.

18. Но светиите на Всевишния ще приемат царството, и ще владеят царството до века и до вечни векове.

19. Тогава поисках да узная истината за четвъртия звяр, който се различаваше от всичките други и бе твърде страшен, чиито зъби бяха железни и ноктите му медни, който пояждаше и строшаваше, а останалото стъпкваше с нозете си, -

20. и за десетте рога, които бяха на главата му, и за другия рог, който излезе, и пред който паднаха три, то ест, за оня рог, който имаше очи и уста, които говореха надменно, и който наглед бе по-як от другарите си.

21. Гледах същия рог като воюваше със светиите и превъзмогваше против тях,

22. докато дойде Старият по дни, и се извърши съд за светиите на Всевишния, и настана времето, когато светиите завладяха царството.

23. Той каза така: Четвъртият звяр ще бъде четвъртото царство на света, което ще се различава от всичките царства, и ще погълне целия свят, и ще го стъпче и разтроши.

24. А за десетте рога, те са десет царе, които ще се издигнат от това царство; и след тях ще се издигне друг, който ще се различава от първите и ще покори трима царе.

25. Той ще говори думи против Всевишния, ще изтощава светиите на Всевишния, и ще замисли да промени времена и закони; и те ще бъдат предадени в ръката му до време и времена и половина време.

26. Но когато съдилището ще заседава, ще му отнемат владичеството, за да го изтребят и погубят до край.

27. А царството и владичеството, и величието на царствата, които са под цялото небе, ще се дадат на людете, които са светиите на Всевишния, Чието царство е вечно царство и на Когото всичките владичества ще служат и ще се покоряват.

28. Тук е краят на това нещо. Колкото за мене, Даниила, размишленията ми ме смущават много, и изгледът на лицето ми се измени; но запазих това нещо в сърцето си.

Битие 3:8-20
8. И при вечерния ветрец чуха гласа на Господа Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на Господа Бога между градинските дървета.

9. Но Господ Бог повика човека и му рече: Где си?

10. А той рече: Чух гласа Ти в градината и уплаших се, защото съм гол; и се скрих.

11. А Бог му рече: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш?

12. И човекът рече: Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото, та ядох.

13. И Господ Бог рече на жената: Що е това, което си сторила? А жената рече: Змията ме подмами, та ядох.

14. Тогава рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влачиш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си.

15. Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.

16. На жената рече: Ще ти преумножа скръбта в бременността; със скръб ще раждаш чада; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее.

17. А на човека рече: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си.

18. Тръни и бодли ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева.

19. С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.

20. И човекът наименува жена си Ева {Т.е. Живот.}*, защото тя беше майка на всички живи.

2 Тимотей 2:19
19. Но твърдата основа, положена от Бога, стои, имайки тоя печат: Господ познава Своите Си, и: Всеки, който изповяда Господното име, да отстъпи от неправдата.

Псалми 51:4
4. На Тебе, само на Тебе, съгреших,
И пред Тебе сторих това зло;
Признавам това, за да бъдеш оправдан, когато говориш,
И да излезеш непорочен, когато съдиш.

Псалми 96:11-13
11. Нека се веселят небесата и нека се радва земята.
Нека бучи морето и всичко що има в него.

12. Нека се развеселят полетата и всичко, което е на тях:
Тогава ще пеят от радост всичките дървета и гората

13. Пред Господа, защото Той иде,
Защото иде да съди земята;
Ще съди света с правда,
И племената във верността Си.

2 Коринтяни 5:10
10. Защото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото, било добро или зло.

Видението и съдът

Неделя - 24 ноември

Данаил 7:10
10. Огнена река излизаше и течеше пред Него; милион служители Му слугуваха, и милиарди по милиарди стояха пред Него; съдилището се откри, и книгите се отвориха.

Данаил 7:1-14
1. В първата година на вавилонския цар Валтасар Даниил видя сън и видения на главата си върху леглото си. Тогава написа съня и разказа същността на работите.

2. Даниил проговаряйки рече: Видях в нощното си видение, и ето, четирите небесни ветрища избухнаха върху голямото море.

3. И четири големи зверове възлязоха из морето, различни един от друг.

4. Първият бе като лъв, и имаше орлови крила; а, като го гледаха, крилата му се изскубаха, и той се дигна от земята и биде заставен да се изправи на две нозе като човек, и даде му се човешко сърце.

5. След това, ето друг звяр, вторият, приличен на мечка, който се подигна от едната страна, и имаше три ребра в устата си между зъбите си; и му думаха така: Стани, изяж много месо.

6. Подир това, като погледнах, ето друг звяр, приличен на леопард, който имаше на гърба си четири птичи крила: тоя звяр имаше и четири глави; и даде му се власт.

7. Подир това, като погледнах в нощните видения, ето четвъртият звяр, страшен и ужасен и твърде як; той имаше големи железни зъби, с които пояждаше и сломяваше, като стъпкваше останалото с нозете си; той се различаваше от всичките зверове, които бяха преди него; и имаше десет рога.

8. Като разглеждах роговете, ето, между тях излезе друг рог, малък, пред който три от първите рогове се изкорениха; и ето, в тоя рог имаше очи като човешки очи и уста, които говореха надменно.

9. Гледах догдето се положиха престоли, и Старият по дни седна, чието облекло беше бяло като сняг, и космите на главата Му като чиста вълна, престолът Му - огнени пламъци, и колелата Му пламенен огън.

10. Огнена река излизаше и течеше пред Него; милион служители Му слугуваха, и милиарди по милиарди стояха пред Него; съдилището се откри, и книгите се отвориха.

11. Тогава погледнах по причина на гласа на надменните думи, които рогът изговаряше; гледах догдето звярът биде убит, и тялото му погубено и предадено да се изгори с огън.

12. А колкото за другите зверове, тяхното владичество биде отнето; животът им, обаче, се продължи до време и година.

13. Гледах в нощните видения, и ето, един като човешки син идеше с небесните облаци и стигна до Стария по дни; и доведоха го пред Него.

14. И Нему се даде владичество, слава и царство, за да Му слугуват всичките племена, народи и езици. Неговото владичество е вечно владичество, което няма да премине, и царството Му е царство, което няма да се разруши.

Данаил 7:9-14
9. Гледах догдето се положиха престоли, и Старият по дни седна, чието облекло беше бяло като сняг, и космите на главата Му като чиста вълна, престолът Му - огнени пламъци, и колелата Му пламенен огън.

10. Огнена река излизаше и течеше пред Него; милион служители Му слугуваха, и милиарди по милиарди стояха пред Него; съдилището се откри, и книгите се отвориха.

11. Тогава погледнах по причина на гласа на надменните думи, които рогът изговаряше; гледах догдето звярът биде убит, и тялото му погубено и предадено да се изгори с огън.

12. А колкото за другите зверове, тяхното владичество биде отнето; животът им, обаче, се продължи до време и година.

13. Гледах в нощните видения, и ето, един като човешки син идеше с небесните облаци и стигна до Стария по дни; и доведоха го пред Него.

14. И Нему се даде владичество, слава и царство, за да Му слугуват всичките племена, народи и езици. Неговото владичество е вечно владичество, което няма да премине, и царството Му е царство, което няма да се разруши.

Матей 24:30
30. Тогава ще се яви на небето знамението на Човешкия Син; и тогава ще заплачат всички земни племена като видят Човешкия син идещ на небесните облаци със сила и голяма слава.

Матей 26:64
64. Исус му каза: Ти рече. Но казвам ви, от сега нататък ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ на небесните облаци.

Псалми 69:28
28. Да се изличат от книгата на живота,
И с праведните да се не запишат.

Филипяни 4:3
3. Да! и тебе умолявам, искрени ми сътруднико, помагай на тия жени, защото се трудеха в делото на благовестието заедно с мене, и с Климента, и с другите ми съработници, чиито имена са в книгата на живота.

Откровение 3:5
5. Който победи, ще се облече така в бели дрехи; и Аз никога няма да излича името му от книгата на живота, но ще изповядам името му пред Отца Си и пред Неговите ангели.

Откровение 13:8
8. И ще му се поклонят всички, които живеят на земята, всеки, чието име не е било записано от създанието на света в книгата на живота на закланото Агне.

Откровение 17:8
8. Звярът, който си видял, беше, но го няма; обаче, скоро ще възлезе из бездната и ще отиде в погибел. И земните жители, всеки, чието име не е написано в книгата на живота от създанието на света, ще се зачудят, когато видят, че звярът беше и го няма, но пак ще дойде.

Малахия 3:16
16. Тогава боящите се от Господа говореха един на друг;
И Господ внимаваше и слушаше;
И написа се възпоменателна книга пред Него
За ония, които се бояха от Господа,
И които мислеха за името Му.

Откровение 20:12
12. Видях и мъртвите големи и малки, стоящи пред престола; и едни книги се разгънаха; разгъна се и друга книга, която е книгата на живота; и мъртвите бидоха съдени според делата си по написаното в книгите.

Изход 32:32-33
32. Но сега, ако щеш прости греха им, - но ако не, моля Ти се, мене заличи от книгата, която си написал.

33. Но Господ рече на Моисея: Който е съгрешил против Мене, него ще залича от книгата Си.

Псалми 56:8
8. Ти си преброил скитанията ми;
Тури сълзите ми в съда Си;
Не са ли те записани в Твоята книга?

Съдебният модел

Понеделник - 25 ноември

Битие 3:8-20
8. И при вечерния ветрец чуха гласа на Господа Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на Господа Бога между градинските дървета.

9. Но Господ Бог повика човека и му рече: Где си?

10. А той рече: Чух гласа Ти в градината и уплаших се, защото съм гол; и се скрих.

11. А Бог му рече: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш?

12. И човекът рече: Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото, та ядох.

13. И Господ Бог рече на жената: Що е това, което си сторила? А жената рече: Змията ме подмами, та ядох.

14. Тогава рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влачиш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си.

15. Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.

16. На жената рече: Ще ти преумножа скръбта в бременността; със скръб ще раждаш чада; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее.

17. А на човека рече: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си.

18. Тръни и бодли ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева.

19. С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.

20. И човекът наименува жена си Ева {Т.е. Живот.}*, защото тя беше майка на всички живи.

Битие 3
1. А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя рече на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?

2. Жената рече на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем;

3. но от плода на дървото, което е всред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете.

4. А змията рече на жената: Никак няма да умрете;

5. но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете, като Бога, да познавате доброто и злото.

6. И като видя жената, че дървото беше добро за храна, и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му та яде, даде и на мъжа си да яде с нея, та и той яде.

7. Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа та си направиха препаски.

8. И при вечерния ветрец чуха гласа на Господа Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на Господа Бога между градинските дървета.

9. Но Господ Бог повика човека и му рече: Где си?

10. А той рече: Чух гласа Ти в градината и уплаших се, защото съм гол; и се скрих.

11. А Бог му рече: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш?

12. И човекът рече: Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото, та ядох.

13. И Господ Бог рече на жената: Що е това, което си сторила? А жената рече: Змията ме подмами, та ядох.

14. Тогава рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влачиш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си.

15. Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.

16. На жената рече: Ще ти преумножа скръбта в бременността; със скръб ще раждаш чада; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее.

17. А на човека рече: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си.

18. Тръни и бодли ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева.

19. С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.

20. И човекът наименува жена си Ева {Т.е. Живот.}*, защото тя беше майка на всички живи.

21. И Господ Бог направи кожени дрехи на Адама и на жена му и ги облече.

22. И Господ Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега, за да не простре ръката си да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно, -

23. затова Господ Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която бе взет.

24. Така Той изпъди Адама; и постави на изток от Едемската градина херувимите и пламенния меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота.

Битие 3:8-19
8. И при вечерния ветрец чуха гласа на Господа Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на Господа Бога между градинските дървета.

9. Но Господ Бог повика човека и му рече: Где си?

10. А той рече: Чух гласа Ти в градината и уплаших се, защото съм гол; и се скрих.

11. А Бог му рече: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш?

12. И човекът рече: Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото, та ядох.

13. И Господ Бог рече на жената: Що е това, което си сторила? А жената рече: Змията ме подмами, та ядох.

14. Тогава рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влачиш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си.

15. Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.

16. На жената рече: Ще ти преумножа скръбта в бременността; със скръб ще раждаш чада; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее.

17. А на човека рече: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си.

18. Тръни и бодли ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева.

19. С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.

Битие 4
1. И Адам позна жена си Ева; и тя зачна и роди Каина; и каза: С помощта на Господа придобих човек.

2. Роди още и брата му Авела. Авел пасеше стадо, а Каин беше земледелец.

3. И след време Каин принесе от земните плодове принос на Господа.

4. Тъй също и Авел принесе от първородните на стадото си и от тлъстината му. И Господ погледна благосклонно на Авела и на приноса му;

5. а на Каина и на приноса му не погледна така. Затова Каин се огорчи твърде много и лицето му се помрачи.

6. И Господ рече на Каина: Защо си се разсърдил? и защо е помрачено лицето ти?

7. Ако правиш добро, не ще ли бъде прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи на вратата и към тебе се стреми; но ти трябва да го владееш.

8. А Каин каза това на брата си Авела. И когато бяха на полето, Каин стана против брата си Авела и го уби.

9. И Господ рече на Каина: Где е брат ти Авел? А той рече: Не зная; пазач ли съм аз на брата си?

10. И рече Бог: Какво си сторил? Гласът на братовата ти кръв вика към Мене от земята.

11. И сега проклет си от земята, която отвори устата си да приеме кръвта на брата ти от твоята ръка.

12. Когато работиш земята тя няма вече да ти дава силата си; бежанец и скитник ще бъдеш на земята.

13. А Каин рече на Господа: Наказанието ми е толкова тежко, щото не мога да го понеса.

14. Ето, гониш ме днес от лицето на тая земя; ще съм скрит от Твоето лице, и ще бъда бежанец и скитник на земята; и тъй всеки който ме намери, ще ме убие.

15. А Господ му каза: Затова, който убие Каина, нему ще се отмъсти седмократно. И Господ определи белег за Каина, за да не го убива никой, който го намери.

16. Тогава излезе Каин от Господното присъствие и се засели в земята Нод, на изток от Едем.

17. И Каин позна жена си, която зачна и роди Еноха: и Каин съгради град, и наименува града Енох, по името на сина си.

18. И на Еноха се роди Ирад; а Ирад роди Мехуяила; Мехуяил роди Метусаила; и Метусаил роди Ламеха.

19. И Ламех си взе две жени; името на едната беше Ада, а името на другата Села.

20. Ада роди Явала; той беше родоначалник на ония, които живеят в шатри и имат добитък.

21. Името пък на брата му беше Ювал; той беше родоначалник на всички, които свирят с арфа и кавал.

22. Тъй и Села роди Тувал-Каина, ковач на всякакъв вид медно и желязно сечиво; а сестра на Тувал-Каина беше Наама.

23. И Ламех рече на жените си:-
Адо и Село, чуйте гласа ми,
Жени Ламехови, слушайте думите ми;
Понеже мъж убих, задето ме нарани,
Да! юноша задето ме смаза.

24. Ако на Каина се отмъсти седмократно,
То на Ламеха ще се отмъсти седемдесет и седмократно.

25. И Адам пак позна жена си и тя роди син, когото наименува Сит {Т.е., Наместник.}*, защото тя думаше, Бог ми определи друга рожба, вместо Авела, тъй като Каин го уби.

26. Също и на Сита се роди син, когото наименува Енос. Тогава почнаха човеците да призовават Господното име {Или: Тогава се постави началото да се именуват човеците по името на Иеова.}†.

Битие 11
1. А по цялата земя се употребяваше един език и един говор.

2. И като потеглюваха човеците към изток, намериха поле в Сенаарската земя, гдето се и заселиха.

3. И рекоха си един на друг: Елате, да направим тухли и да ги изпечем в огъня. Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяваха вместо кал.

4. И рекоха: Елате, да си съградим град, даже кула, чийто връх да стига до небето; и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя.

5. А Господ слезе да види града и кулата, които градяха човеците.

6. И рече Господ: Ето, едни люде са, и всички говорят един език; и това е което са почнали да правят; и не ще може вече да им се забрани, какво да било нещо, що биха намислили да направят.

7. Елате да слезем, и там да разбъркаме езика им, тъй щото един други да не разбират езика си.

8. Така Господ ги разпръсна от там по лицето на цялата земя; а те престанаха да градят града.

9. За това той се наименува Вавилон {Т.е., Бъркотия.}†, защото там Господ разбърка езика на цялата земя; и от там Господ ги разпръсна по лицето на цялата земя.

10. Ето Симовото потомство: Сим беше на сто години, а роди Арфаксада две години след потопа;

11. а откак роди Арфаксада, Сим живя петстотин години, и роди синове и дъщери.

12. Арфаксад живя тридесет и пет години и роди Сала;

13. а откак роди Сала, Арфаксад живя четиристотин и три години, и роди синове и дъщери.

14. Сала живя тридесет години и роди Евера;

15. а откак роди Евера, Сала живя четиристотин и три години, и роди синове и дъщери.

16. Евер живя тридесет и четири години и роди Фалека;

17. а откак роди Фалека, Евер живя четиристотин и тридесет години и роди синове и дъщери.

18. Фалек живя тридесет години и роди Рагава;

19. а откак роди Рагава, Фалек живя двеста и девет години и роди синове и дъщери.

20. Рагав живя тридесет и две години и роди Серуха;

21. а откак роди Серуха, Рагав живя двеста и седем години и роди синове и дъщери.

22. Серух живя тридесет години и роди Нахора;

23. а откак роди Нахора, Серух живя двеста години и роди синове и дъщери.

24. Нахор живя двадесет и девет години и роди Тара;

25. а откак роди Тара, Нахор живя сто и деветнадесет години и роди синове и дъщери.

26. Тара живя седемдесет години и роди Аврама, Нахора и Арана.

27. Ето потомството и на Тара: Тара роди Аврама, Нахора и Арана; а Аран роди Лота.

28. И Аран умря преди баща си Тара в Ур Халдейски, в родната си земя.

29. И Аврам и Нахор си взеха жени; името на Аврамовата жена бе Сарайя, а името на Нахоровата жена Мелха, дъщеря на Арана, който освен че беше баща на Мелха, беше баща и на Есха.

30. А Сарайя беше бездетна, нямаше чадо.

31. И Тара взе сина си Аврама и внука си Лота, Арановия син, и снаха си Сарайя, жената на сина си Аврама та излязоха заедно от Ур Халдейски, за да отидат в Ханаанската земя; и дойдоха в Харан, дето се и заселиха.

32. И дните на Тара станаха двеста и пет години; и Тара умря в Харан.

Битие 18
1. След това Господ се яви на Авраама при Мамвриевите дъбове, когато той седеше при входа на шатрата си в горещината на деня.

2. Като подигна очи и погледна, ето, трима мъже стояха срещу него; и като ги видя, затече се от входа на шатрата да ги посрещне, поклони се до земята, и рече:

3. Господарю мой, ако съм придобил Твоето благоволение, моля Ти се, не отминавай слугата Си.

4. Нека донесат малко вода, та си умийте нозете и си починете под дървото.

5. И аз ще донеса малко хляб, да подкрепите сърцата си, и после ще си заминете; понеже затова дойдохте при слугата си. А те рекоха: Стори, както си казал.

6. Тогава Авраам влезе бързо в шатрата при Сара и рече: Приготви по-скоро три мери чисто брашно, замеси и направи пити.

7. А Авраам се затече при чердата, взе едно младо, добро теле и го даде на слугата, който побърза да го сготви.

8. После взе масло, мляко и сготвеното теле, та сложи пред тях; и той стоеше при тях под дървото, докато те ядяха.

9. Тогава му рекоха: Где е жена ти Сара? А той рече: Ето, в шатрата е.

10. И рече Господ: До година по това време Аз непременно ще се върна при тебе и, ето, жена ти Сара ще има син. А Сара слушаше от входа на шатрата, която беше зад него.

11. А Авраам и Сара бяха стари, в напреднала възраст; на Сара беше престанало обикновеното на жените.

12. И тъй Сара се засмя в себе си, като думаше: Като съм остаряла ще има ли за мене удоволствие, като и господаря ми е стар?

13. А Господ рече на Авраама: Защо се засмя Сара и каза: Като съм остаряла, дали наистина ще родя?

14. Има ли нещо невъзможно за Господа? На определеното време ще се върна при тебе, до година по това време и Сара ще има син.

15. Тогава Сара, понеже се уплаши, се отрече, казвайки: Не съм се смяла. А той каза: Не е тъй; ти се засмя.

16. Като станаха от там, мъжете се обърнаха към Содом; и Авраам отиде с тях, за да ги изпрати.

17. И Господ рече: Да скрия ли от Авраама това, което ще сторя,

18. тъй като Авраам непременно ще стане велик и силен народ и чрез него ще се благословят всичките народи на земята?

19. Защото съм го избрал {Еврейски: познал. Вж. Амос 3:2}*, за да заповяда на чадата си и на дома си след себе си да пазят Господния път, като вършат правда и правосъдие, за да направи Господ да стане с Авраама онова, което е говорил за него.

20. И рече Господ: Понеже викът на Содома и Гомора е силен и, понеже грехът им е твърде тежък,

21. ще сляза сега и ще видя дали са сторили напълно според вика, който стигна до Мене; и ако не, ще узная.

22. Тогава мъжете, като се обърнаха от там, отидоха към Содом.
Но Авраам още стоеше пред Господа.

23. И Авраам се приближи и рече: Ще погубиш ли праведния с нечестивия?

24. Може да има петдесет праведника в града; ще погубиш ли мястото, не ще ли го пощадиш, заради петдесетте праведника, които са в него?

25. Далеч от Тебе да сториш такова нещо, да убиеш праведния с нечестивия, така щото праведният да бъде като нечестивия! Далеч от Тебе това! Съдията на цялата земя няма ли да върши правда?

26. И Господ каза: Ако намеря в Содом петдесет праведника, вътре в града, ще пощадя цялото място, заради тях.

27. А в отговор Авраам рече: Ето сега, аз, който съм прах и пепел, се осмелих да говоря на Господа;

28. може би на петдесетте праведника да не достигат пет; ще погубиш ли целия град, поради липсата на пет души? Той каза: Няма да го погубя ако намеря там четиридесет и пет.

29. А Авраам пак Му говори, казвайки: Може да се намерят там четиридесет. Той каза: Заради четиридесетте няма да сторя това.

30. А Авраам рече: Да се не разгневи Господ и ще кажа: Може да се намерят там тридесет. Той каза: Няма да сторя това, ако намеря там тридесет.

31. А Авраам рече: Ето сега, осмелих се да говоря на Господа; може да се намерят там двадесет. Той каза: Заради двадесетте няма да погубя града.

32. Тогава Авраам рече: Да се не разгневи Господ и аз ще продумам пак, само тоя път. Може да се намерят там десет. И той каза: Заради десетте няма да го погубя.

33. А като престана да говори с Авраама Господ си отиде; а Авраам се върна на мястото си.

Битие 19
1. Привечер дойдоха двама ангела в Содом; а Лот седеше в Содомската порта. И като ги видя, Лот стана да ги посрещне, поклони се с лице до земята и рече:

2. Ето, господари мои, свърнете, моля, в къщата на слугата си, пренощувайте и си умийте нозете, и утре станете та си идете по пътя. А те рекоха: Не, на улицата ще пренощуваме.

3. Но, като настояваше много, те се отбиха към него и влязоха в къщата му; и той им направи угощение и изпече безквасни хлябове; и ядоха.

4. А преди да си легнат те, градските мъже, Содомските жители, млади и стари, всичките люде от всякъде, обиколиха къщата

5. и викаха на Лота, казвайки: Где са мъжете, които дойдоха у тебе тая нощ? Изведи ни ги да ги познаем.

6. А Лот излезе при тях пред вратата, затвори вратата зад себе си, и рече:

7. Моля ви се, братя мои, не правете такова нечестие.

8. Вижте сега, имам две дъщери, които не са познали мъж; тях да ви изведа вън, и сторете с тях, каквото ви се вижда угодно; само на тия мъже не струвайте нищо, понеже затова са влезли под покрива на стряхата ми.

9. Но те рекоха: Махни се нататък. Рекоха още: Той дойде тук самичък и пришелец, а иска още и съдия да стане; ей сега на тебе ще сторим по-голямо зло, отколкото на тях. И насилваха премного човека, Лота, и приближиха се да разбият вратата.

10. Но мъжете простряха ръце, дръпнаха Лота при себе си, в къщи, и затвориха вратата.

11. Тоже и поразиха със слепота човеците, които бяха пред вратата на къщата, и малък и голям, тъй щото се умориха, като търсеха вратата.

12. Тогава мъжете рекоха на Лота: Имаш ли тука друг някой: зет, синове, дъщери и които и да било други, що имаш в града, изведи ги из това място;

13. защото ние ще съсипем мястото, понеже силен стана викът им пред Господа, и Господ ни изпрати да го съсипем.

14. И тъй, Лот излезе и говори на зетьовете си, които щяха да водят дъщерите му и рече: Станете, излезте из това място, защото Господ ще съсипе града. Но на зетьовете му се видя, че той се шегува.

15. Когато се зазори, ангелите настояваха пред Лота, казвайки: Стани, вземи жена си и двете си дъщери, които са тука, за да не погинеш всред наказанието на тоя град.

16. Но той се бавеше; затова мъжете хванаха за ръка него, жена му и двете му дъщери, изведоха го и поставиха го вън от града; понеже Господ го пожали.

17. И като го изведоха вън, рече единият на Лота: Бягай за живота си; да не погледнеш назад, нито да се спреш някъде в цялата тая равнина; бягай на планината, за да не погинеш.

18. А Лот им рече: Ах, Господи, не така!

19. Ето, слугата ти придоби Твоето благоволение, и с опазването на живота ми, Ти правиш още по-голяма милостта, която си показал към мене; но аз не мога да побягна на планината, да не би да ме постигне злото и да умра.

20. Гледай, моля, тоя град е близо, за да прибягна там, и малък е. Нека побягна там, (не е ли малък град?) и така животът ми ще се опази.

21. Той му каза: Ето слушам те и за това нещо, че няма да разоря града, за който ти говори.

22. Бързай, бягай там защото Аз не мога да сторя нищо, доде ти не стигнеш там. Затова тоя град се наименува Сигор {Т.е., Малък.}*.

23. Слънцето изгряваше на земята, когато Лот влезе в Сигор.

24. Тогава Господ изля върху Содом и Гомор сяра и огън от Господа от небето.

25. Той разори тия градове и цялата равнина, всичките жители на градовете и земните растения.

26. Но жена му, след него, погледна назад, и стана стълб от сол.

27. Сутринта Авраам подрани на мястото, дето беше стоял пред Господа;

28. и погледна към Содом и Гомор и към цялата земя на равнината, и, ето видя, че дим, като дим от пещ, се издигаше от земята.

29. И тъй, когато Бог разоряваше градовете на тая равнина, Бог си спомни за Авраама и изпрати Лота изсред разорението, когато разори градовете, дето живееше Лот.

30. А Лот излезе от Сигор и живееше в планината, и с него двете му дъщери, понеже се боеше да остане в Сигор; затова живееше в една пещера, той и двете му дъщери.

31. Тогава по-старата рече на по-младата: Баща ни е стар, и няма мъж на земята да влезе при нас, според обичая на цялата земя.

32. Ела, да упоим баща си с вино и да преспим с него, за да запазим потомството от баща си.

33. И тъй, оная нощ упоиха баща си с вино; и по-старата влезе та преспа с баща си; а той не усети, нито кога легна тя, нито кога влезе.

34. На другия ден по-старата рече на по-младата: Виж, миналата нощ аз преспах с баща си; да го упоим с вино и тая нощ, та влез ти и преспи с него, за да запазим потомство от баща си.

35. И тъй, и оная нощ упоиха баща си с вино, и по-младата влезе та преспа с него; а той не усети нито кога легна тя, нито кога стана.

36. Така и двете Лотови дъщери зачнаха от баща си.

37. И по-старата роди син и го наименува Моав; той е и до днес отец на моавците.

38. Роди и по-младата син и го наименува Бен-ами; той е и до днес отец на амонците.

Второзаконие 13:14
14. тогава да изследваш, да изпиташ и добре да издириш; и, ето, ако това нещо е истинно и е вярно, че такава мерзост е сторена всред тебе,

Второзаконие 19:18
18. и съдиите да изпитат подробно; и, ето, ако свидетелят е лъжесвидетел, и свидетелствува лъжливо против брата си,

Данаил 7:22
22. докато дойде Старият по дни, и се извърши съд за светиите на Всевишния, и настана времето, когато светиите завладяха царството.

Времето на съда

Вторник - 26 ноември

Данаил 7:7-10
7. Подир това, като погледнах в нощните видения, ето четвъртият звяр, страшен и ужасен и твърде як; той имаше големи железни зъби, с които пояждаше и сломяваше, като стъпкваше останалото с нозете си; той се различаваше от всичките зверове, които бяха преди него; и имаше десет рога.

8. Като разглеждах роговете, ето, между тях излезе друг рог, малък, пред който три от първите рогове се изкорениха; и ето, в тоя рог имаше очи като човешки очи и уста, които говореха надменно.

9. Гледах догдето се положиха престоли, и Старият по дни седна, чието облекло беше бяло като сняг, и космите на главата Му като чиста вълна, престолът Му - огнени пламъци, и колелата Му пламенен огън.

10. Огнена река излизаше и течеше пред Него; милион служители Му слугуваха, и милиарди по милиарди стояха пред Него; съдилището се откри, и книгите се отвориха.

Данаил 7:21-22
21. Гледах същия рог като воюваше със светиите и превъзмогваше против тях,

22. докато дойде Старият по дни, и се извърши съд за светиите на Всевишния, и настана времето, когато светиите завладяха царството.

Данаил 7:25-26
25. Той ще говори думи против Всевишния, ще изтощава светиите на Всевишния, и ще замисли да промени времена и закони; и те ще бъдат предадени в ръката му до време и времена и половина време.

26. Но когато съдилището ще заседава, ще му отнемат владичеството, за да го изтребят и погубят до край.

Данаил 7:8-9
8. Като разглеждах роговете, ето, между тях излезе друг рог, малък, пред който три от първите рогове се изкорениха; и ето, в тоя рог имаше очи като човешки очи и уста, които говореха надменно.

9. Гледах догдето се положиха престоли, и Старият по дни седна, чието облекло беше бяло като сняг, и космите на главата Му като чиста вълна, престолът Му - огнени пламъци, и колелата Му пламенен огън.

Данаил 7:26
26. Но когато съдилището ще заседава, ще му отнемат владичеството, за да го изтребят и погубят до край.

Данаил 7:25
25. Той ще говори думи против Всевишния, ще изтощава светиите на Всевишния, и ще замисли да промени времена и закони; и те ще бъдат предадени в ръката му до време и времена и половина време.

Откровение 20
1. И видях, че слизаше от небето един ангел, който държеше в ръката си ключа на бездната и една голяма верига.

2. Той улови змея, старовременната змия, която е дявол и сатана, и го върза за хиляда години,

3. и, като го хвърли в бездната, заключи и я запечата над него, за да не мами вече народите, преди да се свършат хилядата години, след което той трябва да бъде пуснат за малко време.

4. И видях престоли; и на тия, които бяха насядали на тях бе дадено да съдят; видях и душите на ония, които бяха обезглавени поради свидетелствуването си за Исуса, и поради Божието слово, и на ония, които не се поклониха на звяра, нито на образа му, и не приеха белега на челото си и на ръката си; и те оживяха и царуваха с Христа хиляда години.

5. Другите мъртви не оживяха докле не се свършиха хилядата години. Това е първото възкресение.

6. Блажен и свет оня, който участвува в първото възкресение; над такива втората смърт не ще има сила; а те ще бъдат свещеници Богу и на Христа и ще царуват с Него хиляда години.

7. И когато се свършат хилядата години, сатана ще бъде пуснат от тъмницата си,

8. и ще излезе да мами народите в четирите краища на земята, Гога и Магога, да ги събере за войната, - чието число е като морския пясък.

9. И те се разпростряха по цялата широчина на земята и обиколиха стана на светиите и обичния град; но огън падна от [Бога из] небето, та ги изпояде.

10. И дяволът, който ги мамеше, биде хвърлен в огненото жупелно езеро, гдето са и звярът и лъжепророкът; и ще бъдат мъчени денем и нощем до вечни векове.

11. След това видях един голям бял престол и Онзи, Който седеше на него, от Чието лице побягнаха земята и небето, че не се намери място за тях.

12. Видях и мъртвите големи и малки, стоящи пред престола; и едни книги се разгънаха; разгъна се и друга книга, която е книгата на живота; и мъртвите бидоха съдени според делата си по написаното в книгите.

13. И морето предаде мъртвите, които бяха в него; и смъртта и адът предадоха мъртвите, които бяха в тях; и те бидоха съдени всеки според делата си.

14. И смъртта и адът бидоха хвърлени в огненото езеро. Това - присъдата за в огненото езеро {В изданието от 1938 г. тези думи липсват}* е втората смърт.

15. И ако някой не се намери записан в книгата на живота, той биде хвърлен в огненото езеро.

2 Тимотей 2:19
19. Но твърдата основа, положена от Бога, стои, имайки тоя печат: Господ познава Своите Си, и: Всеки, който изповяда Господното име, да отстъпи от неправдата.

Римляни 8:1
1. Сега прочее, няма никакво осъждане на тия, които са в Христа Исуса, [които ходят, не по плът но по Дух].

Кога приключва съдът

Сряда - 27 ноември

Данаил 7
1. В първата година на вавилонския цар Валтасар Даниил видя сън и видения на главата си върху леглото си. Тогава написа съня и разказа същността на работите.

2. Даниил проговаряйки рече: Видях в нощното си видение, и ето, четирите небесни ветрища избухнаха върху голямото море.

3. И четири големи зверове възлязоха из морето, различни един от друг.

4. Първият бе като лъв, и имаше орлови крила; а, като го гледаха, крилата му се изскубаха, и той се дигна от земята и биде заставен да се изправи на две нозе като човек, и даде му се човешко сърце.

5. След това, ето друг звяр, вторият, приличен на мечка, който се подигна от едната страна, и имаше три ребра в устата си между зъбите си; и му думаха така: Стани, изяж много месо.

6. Подир това, като погледнах, ето друг звяр, приличен на леопард, който имаше на гърба си четири птичи крила: тоя звяр имаше и четири глави; и даде му се власт.

7. Подир това, като погледнах в нощните видения, ето четвъртият звяр, страшен и ужасен и твърде як; той имаше големи железни зъби, с които пояждаше и сломяваше, като стъпкваше останалото с нозете си; той се различаваше от всичките зверове, които бяха преди него; и имаше десет рога.

8. Като разглеждах роговете, ето, между тях излезе друг рог, малък, пред който три от първите рогове се изкорениха; и ето, в тоя рог имаше очи като човешки очи и уста, които говореха надменно.

9. Гледах догдето се положиха престоли, и Старият по дни седна, чието облекло беше бяло като сняг, и космите на главата Му като чиста вълна, престолът Му - огнени пламъци, и колелата Му пламенен огън.

10. Огнена река излизаше и течеше пред Него; милион служители Му слугуваха, и милиарди по милиарди стояха пред Него; съдилището се откри, и книгите се отвориха.

11. Тогава погледнах по причина на гласа на надменните думи, които рогът изговаряше; гледах догдето звярът биде убит, и тялото му погубено и предадено да се изгори с огън.

12. А колкото за другите зверове, тяхното владичество биде отнето; животът им, обаче, се продължи до време и година.

13. Гледах в нощните видения, и ето, един като човешки син идеше с небесните облаци и стигна до Стария по дни; и доведоха го пред Него.

14. И Нему се даде владичество, слава и царство, за да Му слугуват всичките племена, народи и езици. Неговото владичество е вечно владичество, което няма да премине, и царството Му е царство, което няма да се разруши.

15. Колкото за мене, Даниила, духът ми се наскърби дълбоко в тялото ми, и виденията на главата ми ме смутиха.

16. Приближих се до едного от предстоящите и го попитах що е истинското значение на всичко това. И той ми разправи и ми даде да разбера значението на тия неща.

17. Тия четири големи звяра, каза той, са четирима царе, които ще се издигнат от земята.

18. Но светиите на Всевишния ще приемат царството, и ще владеят царството до века и до вечни векове.

19. Тогава поисках да узная истината за четвъртия звяр, който се различаваше от всичките други и бе твърде страшен, чиито зъби бяха железни и ноктите му медни, който пояждаше и строшаваше, а останалото стъпкваше с нозете си, -

20. и за десетте рога, които бяха на главата му, и за другия рог, който излезе, и пред който паднаха три, то ест, за оня рог, който имаше очи и уста, които говореха надменно, и който наглед бе по-як от другарите си.

21. Гледах същия рог като воюваше със светиите и превъзмогваше против тях,

22. докато дойде Старият по дни, и се извърши съд за светиите на Всевишния, и настана времето, когато светиите завладяха царството.

23. Той каза така: Четвъртият звяр ще бъде четвъртото царство на света, което ще се различава от всичките царства, и ще погълне целия свят, и ще го стъпче и разтроши.

24. А за десетте рога, те са десет царе, които ще се издигнат от това царство; и след тях ще се издигне друг, който ще се различава от първите и ще покори трима царе.

25. Той ще говори думи против Всевишния, ще изтощава светиите на Всевишния, и ще замисли да промени времена и закони; и те ще бъдат предадени в ръката му до време и времена и половина време.

26. Но когато съдилището ще заседава, ще му отнемат владичеството, за да го изтребят и погубят до край.

27. А царството и владичеството, и величието на царствата, които са под цялото небе, ще се дадат на людете, които са светиите на Всевишния, Чието царство е вечно царство и на Когото всичките владичества ще служат и ще се покоряват.

28. Тук е краят на това нещо. Колкото за мене, Даниила, размишленията ми ме смущават много, и изгледът на лицето ми се измени; но запазих това нещо в сърцето си.

Данаил 7:14
14. И Нему се даде владичество, слава и царство, за да Му слугуват всичките племена, народи и езици. Неговото владичество е вечно владичество, което няма да премине, и царството Му е царство, което няма да се разруши.

Данаил 7:22
22. докато дойде Старият по дни, и се извърши съд за светиите на Всевишния, и настана времето, когато светиите завладяха царството.

Данаил 7:27
27. А царството и владичеството, и величието на царствата, които са под цялото небе, ще се дадат на людете, които са светиите на Всевишния, Чието царство е вечно царство и на Когото всичките владичества ще служат и ще се покоряват.

Данаил 7:25-26
25. Той ще говори думи против Всевишния, ще изтощава светиите на Всевишния, и ще замисли да промени времена и закони; и те ще бъдат предадени в ръката му до време и времена и половина време.

26. Но когато съдилището ще заседава, ще му отнемат владичеството, за да го изтребят и погубят до край.

Псалми 51:4
4. На Тебе, само на Тебе, съгреших,
И пред Тебе сторих това зло;
Признавам това, за да бъдеш оправдан, когато говориш,
И да излезеш непорочен, когато съдиш.

Римляни 3:4
4. Да не бъде! но Бог нека бъде признат за верен, а всеки човек лъжлив, според както е писано: -
"За да се оправдаеш в думите Си,
И да победиш, когато се съдиш".

Благоразумна увереност

Четвъртък - 28 ноември

Псалми 96:11-13
11. Нека се веселят небесата и нека се радва земята.
Нека бучи морето и всичко що има в него.

12. Нека се развеселят полетата и всичко, което е на тях:
Тогава ще пеят от радост всичките дървета и гората

13. Пред Господа, защото Той иде,
Защото иде да съди земята;
Ще съди света с правда,
И племената във верността Си.

Псалми 7:8
8. Господ съди племената;
Съди и мене, Господи, според правдата ми;
И според моето незлобие нека ми бъде.

Псалми 54:1
1. (По слав. 43). За първия певец, върху струнни инструменти, Давидово поучение, когато зифеяните дойдоха и казаха на Саула: Ето, Давид се крие между нас {1 Цар. 23:19. 26:1.}*.
Боже, избави ме чрез името Си,
И в силата Си съди ме.

Псалми 26
1. (По слав. 25). Давидов псалом.
Съди ме, Господи, защото съм ходил в незлобието си,
Уповавал съм на Господа без да се поколебая.

2. Изследвай ме, Господи, и изпитвай ме,
Опитай вътрешностите ми и сърцето ми.

3. Защото Твоето милосърдие е пред очите ми.
И аз съм ходил в истината Ти.

4. Не съм сядал с човеци измамници,
И с лицемерци няма да отида.

5. Мразя събранието на злосторниците,
И с нечестивите няма да седна.

6. Ще измия в невинност ръцете си;
Така ще обиколя олтара Ти, Господи,

7. За да възглася с глас на хваление,
И да разкажа всичките Твои чудесни дела.

8. Господи, любя местопребиванието на Твоя дом,
И мястото на скинията на славата Ти.

9. Да не отнемеш душата ми заедно с грешните,
Нито живота ми заедно с мъже кръвопийци;

10. В чиито ръце има злодеяние,
И десницата им е пълна с подкупи.

11. А пък аз ще ходя в незлобието си;
Изкупи ме и смили се за мене.

12. Ногата ми стои на равно място;
В събранията ще благославям Господа.

Псалми 26:1
1. (По слав. 25). Давидов псалом.
Съди ме, Господи, защото съм ходил в незлобието си,
Уповавал съм на Господа без да се поколебая.

Псалми 35:24
24. Съди ме, Господи Боже мой, според правдата Си,
И да не тържествуват над мене.

Псалми 43:1
1. (По слав. 42).
Съди ме, Боже, и защити делото ми против нечестив народ?
Избави ме от измамлив и несправедлив човек.

Псалми 54:1
1. (По слав. 43). За първия певец, върху струнни инструменти, Давидово поучение, когато зифеяните дойдоха и казаха на Саула: Ето, Давид се крие между нас {1 Цар. 23:19. 26:1.}*.
Боже, избави ме чрез името Си,
И в силата Си съди ме.

Данаил 7:22
22. докато дойде Старият по дни, и се извърши съд за светиите на Всевишния, и настана времето, когато светиите завладяха царството.

Римляни 14:10-12
10. И тъй, ти защо съдиш брата си? а пък ти защо презираш брата си? Понеже ние всички ще застанем пред Божието съдилище.

11. Защото е писано: -
"Заклевам се в живота Си, казва Господ че всяко коляно ще се преклони пред Мене,
И всеки език ще славослови Бога".

12. И тъй, всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога.

2 Коринтяни 5:10
10. Защото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото, било добро или зло.

Разширено изучаване

Петък - 29 ноември

Разказ

Печат на страницата