Стиховете на урок 12 за печат Печат на страницата

Урок 12

17 - 23 март 2012 г.

Любовни истории

Събота - 17 март

Еремия 31:3
3. Господ ми се яви отдавна и рече:
Наистина те възлюбих с вечна любов;
Затова продължих да ти показвам милост.

Битие 2:21-25
21. Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън, и той заспа; и взе едно от ребрата му, и изпълни мястото му с плът.

22. И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека и я приведе при човека.

23. А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото от Мъжа бе взета.

24. Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът.

25. А и двамата, човекът и жена му, бяха голи и не се срамуваха.

Изход 20:5
5. да не им се кланяш нито да им служиш, защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят,

Исая 43:4
4. Понеже ти бе скъпоценен пред очите Ми,
И почетен, и аз те възлюбих,
Затова ще дам човеци за тебе,
И племена за живота ти.

Исая 62:5
5. Защото както момък се жени за мома,
Така и твоите люде {Еврейски: Синове.}* ще се оженят за тебе;
И както младоженецът се радва на невестата,
Така и твоят Бог ще се зарадва на тебе.

Песен на песните 1
1. Соломоновата песен на песните.

2. Нека ме целуне с целувките на устата си,
Защото любовта ти е по-желателна от виното.

3. Твоите масла са благоуханни;
Името ти е ароматно като излеяно масло;
Затова те обичат девиците.

4. Привлечи ме; ние ще тичаме след тебе.
Царят ме въведе във вътрешните си стаи;
Ще се радваме и ще се {В изданието от 1938 г. "се" липсва.}† веселим за тебе,
Ще спомняме твоята любов повече от виното;
С право те обичат!

5. Черна съм, но хубава, ерусалимски дъщери,
Като кидарските шатри, като Соломоновите завеси.

6. Не ме гледайте, че съм почерняла,
Понеже слънцето ме е припърлило.
Синовете на майка ми, като се разгневиха на мене,
Поставиха ме пазачка на лозята;
Но своето лозе не опазих.

7. Кажи ми ти, кого люби душата ми,
Где пасеш стадото си, где го успокояваш на пладне;
Че защо да съм като една, която се скита
Край стадата на твоите другари?

8. Ако ти не знаеш, хубавице между жените,
Излез по дирите на стадата
И паси яретата си при шатрите на овчарите.

9. Уподобих те, любезна моя,
На конете от Фараоновите колесници.

10. Красиви са твоите бузи с плетенки,
И шията ти с огърлици.

11. Ще ти направим златни плетеници
Със сребърни копчета.

12. Докато царят седи на трапезата си,
Нардът ми издава благоуханието си.

13. Възлюбеният ми е за мене като китка от смирна,
Която лежи между гърдите ми.

14. Възлюбленият ми е за мене като кипрова китка
В лозята на Енгади.

15. Ето, хубава си, любезна моя, ето, хубава си;
Очите ти са като на гълъбите.

16. Ето, хубав си, любезни ми, да! приятен си;
И постелката ни е зеленината.

17. Гредите на къщите ни са кедрови,
Дъските ни са кипарисови.

Песен на песните 2
1. Аз съм роза Саронова
И долински крем.

2. Както е кремът между тръните;
Така е любезната ми между дъщерите.

3. Както ябълката между дърветата на сада,
Така е възлюбеният ми между синовете;
Пожелах сянката му и седнах под нея,
И плодът му бе сладък в устата ми.

4. Доведе ме в дома на пированието,
И знамето му над мене бе любов.

5. Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки
Защото съм ранена от любов.

6. Левицата му е под главата ми,
И десницата му ме прегръща.

7. Заклевам ви, ерусалимски дъщери
В сърните и в полските елени.
Да не възбудите и да не събудите любовта ми преди да пожелае.

8. Гласът на възлюбления ми! ето, иде той,
Скача по горите, играе по хълмовете.

9. Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен;
Ето стои, зад стената ни,
Гледа в прозорците,
Надзърта през решетките.

10. Проговаря възлюбленият ми и казва ми:
Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;

11. Защото, ето, зимата се измина,
И дъждът престана и отиде си;

12. Цветята се явяват по земята,
Времето на птичето пеене {Или: На резитбата.}* пристигна,
И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;

13. По смоковницата зреят първите й смокини,
И лозята цъфтят и издават благоухание.
Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.

14. О гълъбице моя, в пукнатините на скалата,
В скришните места на стръмнините,
Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти;
Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.

15. Хванете ни лисиците,
Малките лисици, които погубват лозята;
Защото лозята ни цъфтят.

16. Възлюбленият ми е мой, и аз негова;
Пасе стадото си между кремовете.

17. Догде повее дневният хладен ветрец и побягнат сенките,
Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне
Или млад елен по назъбените планини.

Песен на песните 3
1. През нощта на леглото си потърсих онзи, когото обича душата ми;
Потърсих го, но не го намерих.

2. Рекох: Ще стана сега и ще обиколя града
По улиците и по площадите,
Ще търся онзи, когото обича душата ми
Потърсих го, но не го намерих.

3. Намериха ме стражарите, които обхождат града;
Попитах ги: Видяхте ли онзи, когото обича душата ми?

4. А малко като ги отминах
Намерих онзи, когото обича душата ми;
Хванах го, и не го пуснах
Догде го не въведох в къщата на майка си,
И във вътрешната стая на оная, която ме е родила.

5. Заклевам ви, ерусалимски дъщери,
В сърните и в полските елени,
Да не възбудите и да не събудите любовта ми преди да пожелае.

6. Коя е тая която възлиза от пустинята като стълбове дим,
Накадена със смирна и ливан, с всякакви благоуханни прахове от търговеца?

7. Ето, носилката е на Соломона;
Около нея са шестдесет яки мъже от Израилевите силни

8. Те всички държат меч и са обучени на война;
Всеки държи меча си на бедрото си поради нощни страхове.

9. Цар Соломон си направи носилка
От ливанско дърво:

10. Стълбчетата й направи от сребро,
Легалището й от злато, постелката й от морав плат;
Средата й бе бродирана чрез любовта на ерусалимските дъщери.

11. Излезте, сионови дъщери, та вижте цар Соломона
С венеца, с който го венча майка му в деня на женитбата му,
И в деня, когато сърцето му се веселеше.

Песен на песните 4
1. Ето, хубава си, любезна моя; ето хубава си;
Очите ти под булото са като гълъбови;
Косите ти са като стадо кози
Налягали по Галаадската планина;

2. Зъбите ти са като стадо ново-стрижени овце
Възлизащи от къпането;
Те са всички като близнета {Или: Чифтове.}*,
И не липсва ни един между тях;

3. Устните ти са като червена прежда,
И устата ти прекрасни;
Челото ти под булото е
Като част от нар;

4. Шията ти е като Давидова кула
Съградена за оръжейница,
Гдето висят хиляда щитчета. -
Всички щитове на силни мъже;

5. Двете ти гърди са като две сърнета близнета,
Които пасат между кремовете.

6. Догде повее дневният хладен ветрец и побягнат сенките
Аз ще отида в планините на смирната и в хълма на ливана.

7. Ти си все красива, любезна моя;
И недостатък няма в тебе.

8. Дойди с мене от Ливан, невесто,
С мене от Ливан;
Погледни от върха на Амана,
От върха на Санир и на Ермон,
От леговищата на лъвовете, от планините на рисовете.

9. Пленила си сърцето ми, сестро моя, невесто,
Пленила си сърцето ми с един поглед от очите си,
С една огърлица на шията си.

10. Колко е хубава твоята любов, сестро моя, невесто!
Колко по-добра е от виното твоята любов,
И благоуханието на твоите масла от всякакъв вид аромати!

11. От устните ти, невесто, капе мед като от пита;
Мед и мляко има под езика ти;
И благоуханието на дрехите ти е като миризмата на Ливан.

12. Градина затворена е сестра ми, невестата,
Извор затворен, източник запечатан.

13. Твоите издънки са рай от нарове
С отборни плодове, кипър с нард,

14. Нард и шафран, тръстика и канела,
С всичките дървета доставящи благоухания като ливан,
Смирна и алой, с всичките най-изрядни аромати.

15. Градински извор си ти,
Кладенец с текуща вода, и поточета от Ливан.

16. Събуди се, северни ветре, и дойди южни,
Повей в градината ми, за да потекат ароматите й.
Нека дойде възлюбеният ми в градината си
И яде изрядните си плодове.

Песен на песните 5
1. Дойдох в градината си, сестро моя, невесто;
Обрах смирната си и ароматите си;
Ядох медената си пита с меда си;
Пих виното си с млякото си.
Яжте, приятели;
Пийте, да! изобилно пийте, възлюбени.

2. Аз спях, но сърцето ми беше будно;
И ето гласът на възлюбения ми; той хлопна и казва:
Отвори ми, сестро моя, любезна моя!
Гълъбице моя, съвършена моя;
Защото главата ми се напълни с роса,
Косите ми с нощни капки.

3. Но аз си рекох: Съблякох дрехата си, - как да я облека?
Умих нозете си, - как да ги окалям?

4. Възлюбеният ми провря ръката си през дупката на вратата;
И сърцето ми се смути за него.

5. Аз станах да отворя на възлюбения си;
И от ръцете ми капеше смирна,
И от пръстите ми плавка смирна,
Върху дръжките на ключалката.

6. Отворих на възлюбения си;
Но възлюбеният ми беше се оттеглил, отишъл бе.
Извиках: Душата ми ослабваше когато ми говореше!
Потърсих го, но не го намерих;
Повиках го, но не ми отговори.

7. Намериха ме стражарите, които обхождат града,
Биха ме, раниха ме;
Пазачите на стените ми отнеха мантията.

8. Заклевам ви, ерусалимски дъщери, ако намерите възлюбения ми, - то що?
Кажете му, че съм ранена от любов.

9. В що различава твоят възлюбен от друг възлюбен,
О ти прекрасна между жените?
В що различава твоят възлюбен от друг възлюбен
Та ни заклеваш ти така?

10. Възлюбеният ми е бял и румен,
Личи и между десет хиляди.

11. Главата му е като най-чисто злато;
Косите му са къдрави, черни като гарван;

12. Очите му, умити в мляко, и като прилично вложени скъпоценни камъни,
Са подобни на очите на гълъби при водните потоци;

13. Бузите му са като лехи с аромати,
Като бряг с благоуханни растения;
Устните му са като кремове, от които капе плавка смирна;

14. Ръцете му са като златни цилиндри покрити с хрисолит;
Тялото му е като изделие от слонова кост украсено със сапфири;

15. Краката му са като мраморни стълбове
Закрепени на подложки от чисто злато;
Изгледът му е като Ливан, изящен като кедрове;

16. Устата му са много сладки; и той цял е прелестен.
Такъв е възлюбеният ми, и такъв е приятелят ми,
О ерусалимски дъщери.

Песен на песните 6
1. Где е отишъл твоят възлюбен,
О ти прекрасна между жените?
Где е свърнал твоят възлюбен, -
Та да го търсим и ние с тебе?

2. Моят възлюбен слезе в градината си, в лехите с ароматите,
За да пасе в градините и да бере крем.

3. Аз съм на възлюбения си, и възлюбеният ми е мой;
Той пасе стадото си между кремовете.

4. Хубава си, любезна моя, като Терса,
Красива като Ерусалим,
Страшна като войска със знамена.

5. Отвърни очите си от мене,
Защото те ме обладаха.
Косите ти са като стадо кози
Налягали по Галаад;

6. Зъбите ти са като стадо овце възлизащи от къпането;
Те са всички като близнета {Или: Чифтове.}*, и не липсва ни един между тях,

7. Челото ти под булото е
Като част от нар.

8. Има шестдесет царици, и осемдесет наложници,
И безброй девойки;

9. Но една е гълъбицата ми, съвършената ми.
Тя е безподобната на майка си, отборната на родителката си;
Видяха я дъщерите, и рекоха: Блазе й!
Да! цариците и наложниците, и те я похвалиха.

10. Коя е тая, която поглежда като зората,
Красива като луната, чиста като слънцето,
Страшна като войска със знамена?

11. Слязох в градината на орехите
За да видя зелените растения в долината.
Да видя дали е напъпило лозето,
И да ли са цъфнали наровете.

12. Без да усетя, ожидането ми ме постави
Между колесниците на благородните ми люде.

13. Върни се, върни се, о суламко;
Върни се, върни се, за да те погледаме!
Какво ще видите в суламката?
Нещо като борба между две дружини!

Песен на песните 7
1. Колко са красиви нозете ти с чехлите, дъщерьо княжеска!
Твоите закръглени бедра са подобни на огърлица,
Изделие на художнически ръце;

2. Пъпът ти е като обла чаша, от която не липсва подправено вино;
Коремът ти е като житен копен ограден с кремове;

3. Двете ти гърди са като две сърнета близнета;

4. Шията ти е като стълб от слонова кост;
Очите ти са като водоемите в Есевон към портата Бат-рабим;
Носът ти е като ливанската кула,
Която гледа към Дамаск;

5. Главата ти върху тебе е като Кармил,
И косите на главата ти като мораво;
Царят е пленен в къдриците им.

6. Колко си хубава и колко приятна,
О възлюбена, в очарованията си!

7. Това твое тяло прилича на палма.
И гърдите ти на гроздове.

8. Рекох: Ще се възкача на палмата, ще хвана клончетата й;
И, ето, гърдите ти ще бъдат като клончетата на лоза,
И благовонието на дъха {Еврейски: Носа.}* ти като ябълки,

9. И устата {Еврейски: Небцето.}† ти като най-хубаво вино, -
Което се поглъща гладко за възлюбения ми,
Като се хлъзга през устните на спящите.

10. Аз съм на възлюбения си;
И неговото желание е към мене.

11. Дойди, възлюбени мой, нека излезем на полето,
Да пренощуваме по селата,

12. Да осъмнем в лозята, да видим напъпила ли е лозата,
Появил ли се е крехкият грозд и цъфнали ли са наровете;
Там ще ти дам любовта си.

13. Мандрагоровите ябълки издават благоухание;
И върху вратата ни има
Всякакви изрядни плодове, нови и стари,
Които съм запазила за тебе, възлюбени мой.

Песен на песните 8
1. Дано ми беше ти като брат,
Който е сукал от гърдите на майка ми!
Когато те намерех вън щях да те целуна,
Да! и никой не щеше да ме презре.

2. Взела бих те и завела
В къщата на майка си, за да ме научиш;
Напоила бих те с подправено вино
И със сок от наровете си.

3. Левицата му би била под главата ми,
И десницата му би ме прегърнала.

4. Заклевам ви, ерусалимски дъщери,
Да не възбудите нито да събудите любовта ми,
Преди да пожелае.

5. Коя е тая, която идва от пустинята
Опираща се на възлюбения си?
Аз те събудих под ябълката;
Там те роди майка ти,
Там те роди родителката ти.

6. Положи ме като печат на сърцето си,
Като печат на мишцата си;
Защото любовта е силна като смъртта.
Ревността е остра като преизподнята,
Чието святкане е святкане огнено, пламък най-буен.

7. Много води не могат угаси любовта,
Нито реките могат я потопи;
Ако би дал някой целия имот на дома си за любовта,
Съвсем биха го презряли.

8. Ние имаме малка сестра, и тя няма гърди.
Що да направим за сестра си в деня, когато стане дума за нея?

9. Ако бъде стена ще съградим на нея сребърни укрепления;
И ако бъде врата, ще я обградим с кедрови дъски.

10. Аз съм стена, и гърдите ми са като стълбовете й;
Тогава бях пред очите му като една, която е намерила благоволение {Еврейски: Мир.}‡.

11. Соломон имаше лоза във Ваалхамон;
Даде лозето на наематели;
За плода му всеки трябваше да донесе хиляда сребърника.

12. Моето лозе, собствеността ми, е под моята власт {Еврейски: Е пред мене.}*;
Хилядата нека са на тебе Соломоне,
И двеста на ония, които пазят плода му.

13. О ти, която седиш в градините,
Другарите внимават на гласа ти;
Дай ми и аз да го чуя.

14. Бързай, възлюбени мой,
И бъди като сърне или еленче
Върху планините на ароматите.

Йоан 2:1-11
1. На третия ден имаше сватба в Кана галилейска и Исусовата майка беше там.

2. И Исус и учениците Му бяха поканени на сватбата.

3. И когато се свърши виното, майката на Исуса Му казва: Вино нямат.

4. А Исус й казва: Какво има между Мене и тебе жено? часът Ми още не е дошъл.

5. Майка Му казва на слугите: Каквото ви рече, сторете.

6. А там имаше шест каменни делви, поставени по обичая на юдейското очищение, които побираха по две или три мери.

7. Исус им казва: Напълнете делвите с вода. И напълниха ги до горе.

8. Тогава им казва: Налейте сега та занесете на настойника на угощението. И те занесоха.

9. И когато настойникът на угощението вкуси от водата, сега превърната на вино, и не знаеше откъде беше, (но слугите, които бяха налели водата знаеха), настойникът на угощението повика младоженеца и му каза:

10. Всеки човек слага първо доброто вино, и по-долното след като се понапият; ти си задържал доброто вино до сега.

11. Това извърши Исус в Кана галилейска като начало на знаменията Си, и яви славата Си; и учениците Му повярваха в Него.

Първата романтична история

Неделя - 18 март

Битие 1:26-27
26. И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята.

27. И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.

Битие 2:21-25
21. Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън, и той заспа; и взе едно от ребрата му, и изпълни мястото му с плът.

22. И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека и я приведе при човека.

23. А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото от Мъжа бе взета.

24. Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът.

25. А и двамата, човекът и жена му, бяха голи и не се срамуваха.

Библейските романтични истории

Понеделник - 19 март

Битие 16
1. А Сарайя, жената на Аврама, не му раждаше деца; но, като имаше слугиня, египтянка, на име Агар.

2. Сарайя рече на Аврама: Виж сега, Господ не ми дава да раждам; моля ти се влез при слугинята ми; може би ще придобия чадо, чрез нея. И Аврам послуша това, което каза Сарайя.

3. И тъй, след като Аврам беше преживял десет години в Ханаанската земя, Сарайя Аврамовата жена, взе слугинята си Агар, египтянката, и я даде на мъжа си Аврама да му бъде жена.

4. И той влезе при Агар и тя зачна; и като видя че зачна, господарката й стана презряна в очите й.

5. Тогава Сарайя рече на Аврама: Поради тебе ми дойде тая обида. Дадох слугинята си в твоите обятия; а като видя, че зачна, аз станах презряна в очите й. Господ нека съди между мене и тебе.

6. А Аврам рече на Сарайя: Ето, слугинята ти е в ръката ти; стори с нея, както ти се вижда угодно. Прочее, Сарайя се отнасяше зле с нея, така щото тя побягна от лицето й.

7. Но ангел Господен я намери при един воден извор в пустинята, при извора на пътя за Сур;

8. и рече: Агар, Сараина слугиньо, от где идеш? и къде отиваш? А тя рече: Бягам от лицето на господарката си Сарайя.

9. А ангелът Господен й рече: Върни се при господарката си, и покори се под властта й {Еврейски: Ръцете й.}*.

10. Ангелът Господен тоже й рече: Ще преумножа потомството ти, до толкоз, че да не може да се изброи, поради своето множество.

11. После ангелът Господен й каза: Ето ти си зачнала, и ще родиш син; да го наименуваш Исмаил {Т.е., когото слуша Бог.}†, защото Господ чу скръбта ти.

12. Той ще бъде между човеците, като див осел; ще дига ръката си против всекиго и всеки ще дига ръката си против него; и той ще живее независим от всичките си братя.

13. Тогава Агар даде на Господа, Който й говореше, това име: Ти си Бог, Който вижда; защото рече: Не видях ли аз тук Онзи, Който ме вижда?

14. Затова, тоя кладенец се наименува Вир-лахай-рои {Т.е., Кладенецът на Живия, Който ме вижда.}‡; ето той е между Кадис и Варад.

15. И Агар роди син на Аврама; и Аврам наименува сина си, роден от Агар, Исмаил.

16. А Аврам беше на осемдесет и шест години когато Агар му роди Исмаила.

Битие 24
1. А когато Авраам беше стар, напреднал във възраст, и Господ беше благословил Авраама във всичко,

2. рече Авраам на най-стария слуга в дома си, който беше настоятел на всичкия му имот: Тури, моля, ръката си под бедрото ми;

3. и ще те закълна в Господа, Бог на небето и Бог на земята, че няма да вземеш жена за сина ми от дъщерите на ханаанците, между които живея;

4. но да отидеш в отечеството ми, при рода ми, и от там да вземеш жена за сина ми Исаака.

5. А слугата му рече: Може да не иска жената да дойде след мене в тая земя; трябва ли да заведа сина ти в оная земя, отгдето си излязъл?

6. Но Авраам му каза: Пази се да не върнеш сина ми там.

7. Господ, небесният Бог, Който ме изведе из бащиния ми дом и от родната ми земя, и Който ми говори, и Който ми се закле, казвайки: На твоето потомство ще дам тая земя, Той ще изпрати ангела Си пред тебе; и ще вземеш жена за сина ми от там.

8. Но ако жената не иска да дойде след тебе, тогава ти ще бъдеш свободен от това мое заклеване; само да не върнеш сина ми там.

9. Тогава слугата тури ръката си под бедрото на господаря си Авраама и му се закле за това нещо.

10. И тъй, слугата взе десет от камилите на господаря си и тръгна, като носеше в ръцете си от всички богатства на господаря си; стана и отиде в Месопотамия, в Нахоровия град.

11. И надвечер, когато жените излизат да си наливат вода, той накара камилите да коленичат вън от града при водния кладенец.

12. Тогава каза: Господи, Боже на господаря ми Авраама, дай ми, моля, добър успех днес и покажи благост към господаря ми Авраама.

13. Ето, аз стоя при извора на водата, и дъщерите на града излизат да си наливат вода.

14. Нека момата, на която река: Я наведи водоноса си да пия, и тя рече: Пий, и ще напоя и камилите ти; - тя нека е оная, която си отредил за слугата Си Исаака; от това ще позная, че си показал милост към господаря ми.

15. Докато той още говореше, ето Ревека излизаше с водоноса си на рамото си; тя бе се родила на Ватуила, син на Мелха, жената на Авраамовия брат Нахор.

16. Момата беше твърде красива на глед, девица, която никой мъж не беше познал; тя, като слезе на извора, напълни водоноса си и се изкачи.

17. А слугата се затече да я посрещне и рече: Я дай ми да пия малко вода от водоноса ти.

18. А тя рече: Пий, господарю; и бърже сне водоноса си на ръката си и му даде да пие.

19. И като му даде доволно да пие, рече: И за камилите ти ще налея доде се напоят.

20. И като изля бърже водоноса си в поилото, завтече се на кладенеца да налее още и наля за всичките му камили.

21. А човекът я наблюдаваше внимателно и мълчеше, за да узнае дали Господ бе направил пътуването му успешно, или не.

22. Като напоиха камилите, човекът взе една златна обица, тежка половин сикъл, и две гривни за ръцете й, тежки десет сикли злато, и рече:

23. Чия си дъщеря? я ми кажи. Има ли в къщата на баща ти място за нас да пренощуваме?

24. А тя му рече: Аз съм дъщеря на Ватуила, син на Мелха, когото тя е родила на Нахора.

25. Рече му още: Има у нас и слама, и храна доволно, и място за пренощуване.

26. Тогава човекът се наведе та се поклони на Господа.

27. И рече: Благословен да бъде Господ, Бог на господаря ми Авраама, Който не лиши господаря ми от милостта Си и верността Си, като отправи Господ пътя ми в дома на братята на господаря ми.

28. А момата се затече, та разказа тия неща на майка си.

29. И Ревека имаше брат на име Лаван; и Лаван се затече вън при човека на извора.

30. Защото, като видя обицата и гривните на ръцете на сестра си и чу думите на сестра си Ревека, която казваше: Така ми говори човекът, той отиде при човека; и, ето, той стоеше при камилите до извора.

31. И рече му: Влез, ти благословен от Господа; защо стоиш вън? Защото приготвих къщата и място за камилите.

32. И тъй, човекът влезе в къщи; а Лаван разтовари камилите му и даде слама и храна за камилите и вода за умиване неговите нозе и нозете на хората, които бяха с него.

33. И сложиха пред него да яде; но той рече: Не искам да ям доде не кажа думата си. А Лаван рече: Казвай.

34. Тогава той каза: Аз съм слуга на Авраама.

35. Господ е благословил господаря ми премного, та стана велик; дал му е овци и говеда, сребро и злато, слуги и слугини, камили и осли.

36. И Сара, жената на господаря ми, роди син на господаря ми, когато беше вече остаряла; и на него той даде всичко що има.

37. И господарят ми, като ме закле, рече: Да не вземеш за сина ми жена от дъщерите на ханаанците, в чиято земя живея.

38. Но да отидеш в бащиния ми дом и в рода ми и от там да вземеш жена за сина ми.

39. И рекох на господаря си: Може да не иска жената да дойде след мене.

40. Но той ми каза: Господ, пред Когото ходя, ще изпрати ангела Си с тебе и ще направи пътуването ти успешно; и ще вземеш жена за сина ми от рода ми и от бащиния ми дом.

41. Само тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми, когато отидеш при рода ми; и ако не ти я дадат, тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми.

42. И като пристигнах днес на извора, рекох: Господи, Боже на господаря ми Авраама, моля, ако правиш пътуването ми, по което ходя, успешно,

43. ето, аз стоя при водния извор; момата, която излезе да налее вода, и аз й река: Я ми дай да пия малко вода от водоноса ти,

44. и тя ми рече: И ти пий, и ще налея и за камилите ти, - тя нека е жената, която Господ е отредил за сина на господаря ми.

45. Докато още говорех в сърцето си, ето, Ревека излезе с водоноса на рамото си. И като слезе на извора и наля, рекох й: Я ми дай да пия.

46. И тя бързо сне водоноса от рамото си и рече: Пий, и ще напоя и камилите ти. И тъй, аз пих, а тя напои и камилите.

47. Тогава я попитах, казвайки: Чия си дъщеря? А тя рече: Аз съм дъщеря на Ватуила, Нахоровия син, когото му роди Мелха. Тогава турих обицата на лицето й и гривните на ръцете й.

48. И наведох се та се поклоних на Господа и благослових Господа, Бога на господаря ми Авраама, Който ме доведе по правия път, за да взема за сина на господаря ми братовата му дъщеря.

49. Сега, прочее, ако искате да постъпите любезно и вярно спрямо господаря ми, кажете ми; и ако не, пак ми кажете, за да се обърна надясно или наляво.

50. А Лаван и Ватуил в отговор рекоха: От Господа стана това; ние не можем да ти речем ни зло, ни добро.

51. Ето Ревека пред тебе; вземи я и си иди; нека бъде жена на сина на господаря ти, както Господ е говорил.

52. Като чу думите им, Авраамовият слуга се поклони на Господа до земята.

53. И слугата извади сребърни и златни накити и облекла та ги даде на Ревека; така също даде скъпи дарове на брат й и на майка й.

54. Подир това, той и хората, които бяха с него, ядоха и пиха и пренощуваха; и като станаха сутринта, слугата рече: Изпратете ме при господаря ми.

55. А брат й и майка й казаха: Нека поседи момата с нас известно време, най-малко десетина дни, после нека иде.

56. Но той им каза: Не ме спирайте, тъй като Господ е направил пътуването ми успешно; изпратете ме да ида при господаря си.

57. А те рекоха: Да повикаме момата и да я попитаме, какво ще каже.

58. И тъй, повикаха Ревека и рекоха й: Отиваш ли с тоя човек? А тя рече: Отивам.

59. И така, изпратиха сестра си Ревека с бавачката й и Авраамовия слуга с хората му.

60. И благословиха Ревека, като й рекоха: Сестро наша, да се родят от тебе хиляди по десет хиляди, и потомството ти да завладее портата на ненавистниците си.

61. И Ревека и слугите й станаха, възседнаха камилите и отидоха след човека. Така, слугата взе Ревека и си замина.

62. А Исаак идеше от Вир-лахай-рои, защото живееше в южната земя.

63. И като излезе Исаак, за да размишлява на полето привечер, подигна очи и видя, и, ето, камили се приближаваха.

64. Също и Ревека повдигна очи и видя Исаака; и слезна от камилата.

65. Защото беше рекла на слугата: Кой е оня човек, който иде през полето насреща ни? И слугата беше казал: Това е господарят ми. Затова тя взе покривалото си и се покри.

66. И слугата разказа на Исаака всичко, което бе извършил.

67. Тогава Исаак въведе Ревека в шатрата на майка си Сара и я взе, и тя му стана жена, и той я обикна. Така Исаак се утеши след смъртта на майка си.

Битие 29
1. Тогава Яков тръгна и отиде в земята на източните жители.

2. И погледна, и, ето, кладенец на полето, и там три стада овци, които почиваха при него, защото от оня кладенец напояваха стадата; и върху отвора на кладенеца имаше голям камък.

3. И когато се събираха там всичките стада, отваляха камъка от отвора на кладенеца та напояваха стадата; после пак туряха камъка на мястото му над отвора на кладенеца.

4. И Яков каза на овчарите: Братя, от где сте? А те рекоха: От Харан сме.

5. И рече им: Познавате ли Лавана, Нахоровия син? Отговориха: Познаваме.

6. И рече им: Здрав ли е? А те рекоха: Здрав е; и ето дъщеря му Рахил иде с овците.

7. А той каза: Вижте, още е много рано, не е време да се прибира добитъкът; напойте овците и идете да ги пасете.

8. А те рекоха: Не можем доде се не съберат всичките стада и не отвалят камъка от отвора на кладенеца; тогава напояваме овците.

9. Докато им говореше още, дойде Рахил с бащините си овци, защото тя ги пасеше.

10. А като видя Яков Рахил, дъщерята на вуйка си Лавана, и овците на вуйка си Лавана, Яков се приближи та отвали камъка от отвора на кладенеца; и напои стадото на вуйка си Лавана.

11. И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас.

12. И Яков каза на Рахил, че е брат на баща й, и че е син на Ревека; а тя се затече, та извести на баща си.

13. А Лаван, като чу за своя сестриник Яков, затече се да го посрещне; и прегърна го, целуна го и го заведе у дома си. Тогава Яков разказа на Лавана всичко.

14. И Лаван му рече: Наистина ти си моя кост и моя плът. И Яков живя при него един месец.

15. След това Лаван рече на Якова: Нима, като си ми брат, ти ще ми работиш безплатно? Кажи ми, каква да ти бъде заплатата.

16. А Лаван имаше две дъщери: името на по-старата беше Лия, а името на по-младата Рахил,

17. на Лия очите не бяха здрави; а Рахил имаше хубава снага и хубаво лице.

18. И Яков, понеже обикна Рахил, рече: Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря, Рахил.

19. И рече Лаван: По-добре да я дам на тебе, отколкото да я дам на друг мъж; живей при мене.

20. И тъй, Яков работи за Рахил седем години; но, поради любовта му към нея, те му се видяха като няколко дни.

21. След това Яков каза на Лавана: Дай жена ми, защото дойде вече време да вляза при нея.

22. И тъй, Лаван събра всичките хора от това място и даде угощение.

23. А вечерта взе дъщеря си Лия, та му я доведе; и той влезе при нея.

24. И Лаван даде слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия.

25. Но на утринта, ето че беше Лия. И Яков рече на Лавана: Що е това, което ми стори ти? Нали за Рахил ти работих? Тогава защо ме излъга?

26. А Лаван каза: В нашето място няма обичай да се дава по-младата преди по-старата.

27. Свърши сватбарската седмица с тая; и ще ти дам и оная за работата, която ще ми вършиш още седем години.

28. И Яков стори така; свърши седмицата с Лия и тогава Лаван му даде дъщеря си Рахил за жена.

29. И Лаван даде слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил.

30. И Яков влезе при Рахил, и обикна Рахил повече от Лия; и работи на Лавана още седем години.

31. А Господ, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата й; а Рахил беше бездетна.

32. И тъй, Лия зачна и роди син, и наименува го Рувим {Т.е., Ето син.}*, защото си думаше: Господ погледна на неволята ми; сега мъжът ми ще ме обикне.

33. И пак зачна и роди син; и рече: Понеже чу Господ, че не съм любима, затова ми даде и тоя син; и наименува го Симеон {Т.е., Послушание.}†.

34. Пак зачна и роди син; и рече: Сега вече мъжът ми ще се привърже към мене, защото му родих три сина; затова го наименува Левий {Т.е., Съединение.}‡.

35. И пак зачна и роди син; и рече: Тоя път ще възхваля Господа; затова го наименува Юда {Т.е., Славословие.}§. И престана да ражда.

Божията любов

Вторник - 20 март

Изход 20:5
5. да не им се кланяш нито да им служиш, защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят,

Изход 34:14
14. защото ти не бива да се кланяш на друг Бог, понеже Иеова, чието име е Ревнив, е ревнив Бог.

Второзаконие 4:24
24. защото Господ твоят Бог е огън пояждащ, Бог ревнив.

Йоил 2:18
18. Тогава Господ поревнува за земята Си,
И смили се за людете Си.

Исая 43:4
4. Понеже ти бе скъпоценен пред очите Ми,
И почетен, и аз те възлюбих,
Затова ще дам човеци за тебе,
И племена за живота ти.

Исая 62:5
5. Защото както момък се жени за мома,
Така и твоите люде {Еврейски: Синове.}* ще се оженят за тебе;
И както младоженецът се радва на невестата,
Така и твоят Бог ще се зарадва на тебе.

Езекил 16:1-15
1. Пак дойде към мене Господното слово и рече:

2. Сине човешки, направи да познае
Ерусалим мерзостите си, като речеш:

3. Така казва Господ Иеова на ерусалимската дъщеря:
Произходът ти и рождението ти е от Ханаанската земя;
Баща ти бе амореец, а майка ти хетейка.

4. А при раждането ти,
В деня, когато си се родила, пъпът ти не е бил отрязан,
Нито си била къпана във вода за да се очистиш,
Със сол не си била насолявана, нито в пелени повивана.

5. Око не те е пощадило
Та да ти направи някое от тия неща и да те пожали;
Но в деня, когато си се родила,
Понеже са се погнусили от тебе,
Била си изхвърлена по лицето на полето.

6. И когато заминах край тебе и те видях, че се валяше в кръвта си,
Рекох ти като беше в кръвта си: Да си жива;
Да! рекох ти като беше в кръвта си: Да си жива.

7. Направих те да нарастеш извънредно, като полската трева;
И ти порасна и стана голяма,
И достигна превъзходна красота;
Гърдите ти се образуваха, и космите ти растяха;
Но ти беше гола и непокрита.

8. И когато заминах край тебе и те погледнах,
Ето, възрастта ти беше любовна възраст;
И тъй, като прострях полата Си върху тебе та покрих голотата ти,
Клех ти се и стъпих в завет с тебе,
Казва Господ Иеова; и ти стана Моя.

9. Тогава те окъпах с вода;
Да! измих кръвта ти от тебе,
И помазах те с миро.

10. Облякох те още във везани дрехи,
И те обух с чехли от язовски кожи,
Опасах те с висон,
И те покрих с копринена покривалка.

11. Украсих те още с накити,
Турих гривни на ръцете ти
И огърлица около шията ти,

12. Турих и колелце на ноздрите ти,
Обеци на ушите ти,
И славен венец на главата ти.

13. Така ти се украси със злато и сребро;
И дрехите ти бяха от висон, коприна и везано;
Ти ядеше чисто брашно, мед и масло;
И стана превъзходно красива,
И напреднала си дори до царско положение.

14. Ти още се прочу между народите по твоята хубост,
Защото тя стана съвършена чрез Моето величие,
С което те облякох, казва Господ Иеова.

15. Но поради известността си
Ти си уповавала на хубостта си и си блудствувала,
И към всеки, който минаваше, си изливала блудството си; и то е станало негово.

Еремия 31:3
3. Господ ми се яви отдавна и рече:
Наистина те възлюбих с вечна любов;
Затова продължих да ти показвам милост.

Откровение 21:9
9. Тогава дойде един от седемте ангела, които бяха натоварени със седемте последни язви и държаха седемте чаши и ми проговори, казвайки: Дойди, ще ти покажа невестата, жената на Агнето.

Книга по романтика

Сряда - 21 март

Исус и романтиката

Четвъртък - 22 март

Йоан 2:1-11
1. На третия ден имаше сватба в Кана галилейска и Исусовата майка беше там.

2. И Исус и учениците Му бяха поканени на сватбата.

3. И когато се свърши виното, майката на Исуса Му казва: Вино нямат.

4. А Исус й казва: Какво има между Мене и тебе жено? часът Ми още не е дошъл.

5. Майка Му казва на слугите: Каквото ви рече, сторете.

6. А там имаше шест каменни делви, поставени по обичая на юдейското очищение, които побираха по две или три мери.

7. Исус им казва: Напълнете делвите с вода. И напълниха ги до горе.

8. Тогава им казва: Налейте сега та занесете на настойника на угощението. И те занесоха.

9. И когато настойникът на угощението вкуси от водата, сега превърната на вино, и не знаеше откъде беше, (но слугите, които бяха налели водата знаеха), настойникът на угощението повика младоженеца и му каза:

10. Всеки човек слага първо доброто вино, и по-долното след като се понапият; ти си задържал доброто вино до сега.

11. Това извърши Исус в Кана галилейска като начало на знаменията Си, и яви славата Си; и учениците Му повярваха в Него.

Разширено изучаване

Петък - 23 март

Исая 62:5
5. Защото както момък се жени за мома,
Така и твоите люде {Еврейски: Синове.}* ще се оженят за тебе;
И както младоженецът се радва на невестата,
Така и твоят Бог ще се зарадва на тебе.

Исая 62:4
4. Няма вече да се наричаш оставен,
Нито ще се нарича вече земята ти пуста;
Но ще се наричаш благоволение Мое е в него,
И земята ти венчана;
Защото Господ благоволи в тебе, и земята ти ще бъде венчана.

3:17
Откровение 19:6-9
6. И чух като глас от много народ, и като глас от много води, и като глас от {В изданието от 1938 г. тези думи липсват}* силни гърмежи, които казваха: Алилуя! Защото Господ, нашият Бог, Всемогъщият, царува.

7. Нека се радваме и се веселим и нека отдадем Нему слава; защото дойде сватбата на Агнето, и Неговата жена се е приготвила.

8. И на нея се позволи да се облече в светъл и чист висон; защото висонът е праведните дела на светиите.

9. И каза ми: Напиши: Блажени тия, които са призвани на сватбената вечеря на Агнето. И казва ми: Тия думи са истинни Божии думи.

Разказ

Печат на страницата