Стиховете на урок 4 за печат Печат на страницата

Урок 4

 16 - 22 април 2011 г.

Шарената дрешка

Събота - 16 април
Битие 37:3
3. А Израил обичаше Иосифа повече от всичките си чада, защото беше син на старостта му; и му беше направил шарена дрешка.

Битие 29
1. Тогава Яков тръгна и отиде в земята на източните жители.

2. И погледна, и, ето, кладенец на полето, и там три стада овци, които почиваха при него, защото от оня кладенец напояваха стадата; и върху отвора на кладенеца имаше голям камък.

3. И когато се събираха там всичките стада, отваляха камъка от отвора на кладенеца та напояваха стадата; после пак туряха камъка на мястото му над отвора на кладенеца.

4. И Яков каза на овчарите: Братя, от где сте? А те рекоха: От Харан сме.

5. И рече им: Познавате ли Лавана, Нахоровия син? Отговориха: Познаваме.

6. И рече им: Здрав ли е? А те рекоха: Здрав е; и ето дъщеря му Рахил иде с овците.

7. А той каза: Вижте, още е много рано, не е време да се прибира добитъкът; напойте овците и идете да ги пасете.

8. А те рекоха: Не можем доде се не съберат всичките стада и не отвалят камъка от отвора на кладенеца; тогава напояваме овците.

9. Докато им говореше още, дойде Рахил с бащините си овци, защото тя ги пасеше.

10. А като видя Яков Рахил, дъщерята на вуйка си Лавана, и овците на вуйка си Лавана, Яков се приближи та отвали камъка от отвора на кладенеца; и напои стадото на вуйка си Лавана.

11. И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас.

12. И Яков каза на Рахил, че е брат на баща й, и че е син на Ревека; а тя се затече, та извести на баща си.

13. А Лаван, като чу за своя сестриник Яков, затече се да го посрещне; и прегърна го, целуна го и го заведе у дома си. Тогава Яков разказа на Лавана всичко.

14. И Лаван му рече: Наистина ти си моя кост и моя плът. И Яков живя при него един месец.

15. След това Лаван рече на Якова: Нима, като си ми брат, ти ще ми работиш безплатно? Кажи ми, каква да ти бъде заплатата.

16. А Лаван имаше две дъщери: името на по-старата беше Лия, а името на по-младата Рахил,

17. на Лия очите не бяха здрави; а Рахил имаше хубава снага и хубаво лице.

18. И Яков, понеже обикна Рахил, рече: Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря, Рахил.

19. И рече Лаван: По-добре да я дам на тебе, отколкото да я дам на друг мъж; живей при мене.

20. И тъй, Яков работи за Рахил седем години; но, поради любовта му към нея, те му се видяха като няколко дни.

21. След това Яков каза на Лавана: Дай жена ми, защото дойде вече време да вляза при нея.

22. И тъй, Лаван събра всичките хора от това място и даде угощение.

23. А вечерта взе дъщеря си Лия, та му я доведе; и той влезе при нея.

24. И Лаван даде слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия.

25. Но на утринта, ето че беше Лия. И Яков рече на Лавана: Що е това, което ми стори ти? Нали за Рахил ти работих? Тогава защо ме излъга?

26. А Лаван каза: В нашето място няма обичай да се дава по-младата преди по-старата.

27. Свърши сватбарската седмица с тая; и ще ти дам и оная за работата, която ще ми вършиш още седем години.

28. И Яков стори така; свърши седмицата с Лия и тогава Лаван му даде дъщеря си Рахил за жена.

29. И Лаван даде слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил.

30. И Яков влезе при Рахил, и обикна Рахил повече от Лия; и работи на Лавана още седем години.

31. А Господ, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата й; а Рахил беше бездетна.

32. И тъй, Лия зачна и роди син, и наименува го Рувим {Т.е., Ето син.}*, защото си думаше: Господ погледна на неволята ми; сега мъжът ми ще ме обикне.

33. И пак зачна и роди син; и рече: Понеже чу Господ, че не съм любима, затова ми даде и тоя син; и наименува го Симеон {Т.е., Послушание.}†.

34. Пак зачна и роди син; и рече: Сега вече мъжът ми ще се привърже към мене, защото му родих три сина; затова го наименува Левий {Т.е., Съединение.}‡.

35. И пак зачна и роди син; и рече: Тоя път ще възхваля Господа; затова го наименува Юда {Т.е., Славословие.}§. И престана да ражда.

Битие 29:21-35
21. След това Яков каза на Лавана: Дай жена ми, защото дойде вече време да вляза при нея.

22. И тъй, Лаван събра всичките хора от това място и даде угощение.

23. А вечерта взе дъщеря си Лия, та му я доведе; и той влезе при нея.

24. И Лаван даде слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия.

25. Но на утринта, ето че беше Лия. И Яков рече на Лавана: Що е това, което ми стори ти? Нали за Рахил ти работих? Тогава защо ме излъга?

26. А Лаван каза: В нашето място няма обичай да се дава по-младата преди по-старата.

27. Свърши сватбарската седмица с тая; и ще ти дам и оная за работата, която ще ми вършиш още седем години.

28. И Яков стори така; свърши седмицата с Лия и тогава Лаван му даде дъщеря си Рахил за жена.

29. И Лаван даде слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил.

30. И Яков влезе при Рахил, и обикна Рахил повече от Лия; и работи на Лавана още седем години.

31. А Господ, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата й; а Рахил беше бездетна.

32. И тъй, Лия зачна и роди син, и наименува го Рувим {Т.е., Ето син.}*, защото си думаше: Господ погледна на неволята ми; сега мъжът ми ще ме обикне.

33. И пак зачна и роди син; и рече: Понеже чу Господ, че не съм любима, затова ми даде и тоя син; и наименува го Симеон {Т.е., Послушание.}†.

34. Пак зачна и роди син; и рече: Сега вече мъжът ми ще се привърже към мене, защото му родих три сина; затова го наименува Левий {Т.е., Съединение.}‡.

35. И пак зачна и роди син; и рече: Тоя път ще възхваля Господа; затова го наименува Юда {Т.е., Славословие.}§. И престана да ражда.

Битие 30:1-24
1. А като видя Рахил, че не раждаше деца на Якова, Рахил завидя на сестра си и рече на Якова: дай ми чада, иначе аз ще умра.

2. А Яков се разгневи на Рахил, и рече: Нима съм аз, а не Бог, Който е лишил утробата ти от плод?

3. А тя рече: Ето слугинята ми Вала; влез при нея, и тя да роди на коленете ми, та да придобия и аз деца чрез нея.

4. И тъй, тя му даде слугинята си Вала за жена; и Яков влезе при нея.

5. И Вала зачна и роди син на Якова.

6. Тогава рече Рахил: Бог отсъди за мене, послуша и гласа ми, та ми даде син; затова го наименува Дан {Т.е., Съдия.}*.

7. И Вала, слугинята на Рахил, пак зачна и роди втори син на Якова.

8. Тогава рече Рахил: Силна борба водих със сестра си, и надвих; затова го наименува Нефталим {Т.е., Моя борба.}†.

9. Когато видя Лия, че престана да ражда, взе слугинята си Зелфа та я даде на Якова за жена.

10. И Зелфа, слугинята на Лия, роди син на Якова.

11. И рече Лия: Щастие дойде; за това го наименува Гад {Т.е., Щастие.}‡.

12. И Зелфа слугинята на Лия, роди втори син на Якова.

13. Тогава рече Лия: Честита съм; защото честита ще ме нарекат жените; затова го наименува Асир {Т.е., Честит.}§.

14. И през времето на пшеничената жетва, Рувим, като излезе, намери мандрагорови ябълки на полето и ги донесе на майка си Лия; и Рахил рече на Лия: Я ми дай от мандрагоровите ябълки на сина ти.

15. А тя й рече: Малко ли ти е дето си отнела мъжа ми, та искаш да отнемеш мандрагоровите ябълки на сина ми? Тогава Рахил й рече: Като е тъй, нека лежи с тебе тая нощ за мандрагоровите ябълки на сина ти.

16. И така, когато дойде Яков вечерта от полето, Лия излезе да го посрещне и рече: При мене да влезеш, защото наистина те откупих с мандрагоровите ябълки на сина си. И лежа с нея оная нощ.

17. И Бог послуша Лия; и тя зачна; и роди пети син на Якова.

18. Тогава рече Лия: Бог ми даде награда за гдето дадох слугинята си на мъжа си, затова го наименува Исахар {Т.е., Награда.}**.

19. И Лия пак зачна и роди шести син на Якова.

20. И рече Лия: Бог ми даде добър дар, сега мъжът ми ще живее с мене, защото му родих шест сина; затова го наименува Завулон {Т.е., Живелище.}††.

21. И после роди дъщеря, която наименува Дина {Т.е., Съд.}‡‡.

22. След това Бог си спомни за Рахил; Бог я послуша и отвори утробата й.

23. Тя зачна и роди син, и рече: Бог отне от мене позора.

24. И наименува го Иосиф {Т.е., Дано прибави.}§§, като думаше: Господ да ми прибави и друг син.

Битие 30:34
34. И рече Лаван: Нека да бъде според както си казал.

Битие 30:37
37. Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, от леска и от явор и изряза по тях бели ивици, така щото да се вижда бялото по пръчките.

Битие 42:13
13. А те казаха: Ние, твоите слуги, сме дванадесет братя, синове на един човек в Ханаанската земя; и, ето, най-младият е днес при баща ни, а единият го няма.

1 Коринтяни 9:24-26
24. Не знаете ли, че, които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, щото да я получите.

25. И всеки, който се подвизава, се въздържа от всичко. Те вършат това за да получат тленен венец, а ние нетленен.

26. И тъй, аз така тичам, не като към нещо неизвестно; така удрям, не като че бия въздуха;

Семената на една семейна катастрофа

Неделя - 17 април
Битие 24
1. А когато Авраам беше стар, напреднал във възраст, и Господ беше благословил Авраама във всичко,

2. рече Авраам на най-стария слуга в дома си, който беше настоятел на всичкия му имот: Тури, моля, ръката си под бедрото ми;

3. и ще те закълна в Господа, Бог на небето и Бог на земята, че няма да вземеш жена за сина ми от дъщерите на ханаанците, между които живея;

4. но да отидеш в отечеството ми, при рода ми, и от там да вземеш жена за сина ми Исаака.

5. А слугата му рече: Може да не иска жената да дойде след мене в тая земя; трябва ли да заведа сина ти в оная земя, отгдето си излязъл?

6. Но Авраам му каза: Пази се да не върнеш сина ми там.

7. Господ, небесният Бог, Който ме изведе из бащиния ми дом и от родната ми земя, и Който ми говори, и Който ми се закле, казвайки: На твоето потомство ще дам тая земя, Той ще изпрати ангела Си пред тебе; и ще вземеш жена за сина ми от там.

8. Но ако жената не иска да дойде след тебе, тогава ти ще бъдеш свободен от това мое заклеване; само да не върнеш сина ми там.

9. Тогава слугата тури ръката си под бедрото на господаря си Авраама и му се закле за това нещо.

10. И тъй, слугата взе десет от камилите на господаря си и тръгна, като носеше в ръцете си от всички богатства на господаря си; стана и отиде в Месопотамия, в Нахоровия град.

11. И надвечер, когато жените излизат да си наливат вода, той накара камилите да коленичат вън от града при водния кладенец.

12. Тогава каза: Господи, Боже на господаря ми Авраама, дай ми, моля, добър успех днес и покажи благост към господаря ми Авраама.

13. Ето, аз стоя при извора на водата, и дъщерите на града излизат да си наливат вода.

14. Нека момата, на която река: Я наведи водоноса си да пия, и тя рече: Пий, и ще напоя и камилите ти; - тя нека е оная, която си отредил за слугата Си Исаака; от това ще позная, че си показал милост към господаря ми.

15. Докато той още говореше, ето Ревека излизаше с водоноса си на рамото си; тя бе се родила на Ватуила, син на Мелха, жената на Авраамовия брат Нахор.

16. Момата беше твърде красива на глед, девица, която никой мъж не беше познал; тя, като слезе на извора, напълни водоноса си и се изкачи.

17. А слугата се затече да я посрещне и рече: Я дай ми да пия малко вода от водоноса ти.

18. А тя рече: Пий, господарю; и бърже сне водоноса си на ръката си и му даде да пие.

19. И като му даде доволно да пие, рече: И за камилите ти ще налея доде се напоят.

20. И като изля бърже водоноса си в поилото, завтече се на кладенеца да налее още и наля за всичките му камили.

21. А човекът я наблюдаваше внимателно и мълчеше, за да узнае дали Господ бе направил пътуването му успешно, или не.

22. Като напоиха камилите, човекът взе една златна обица, тежка половин сикъл, и две гривни за ръцете й, тежки десет сикли злато, и рече:

23. Чия си дъщеря? я ми кажи. Има ли в къщата на баща ти място за нас да пренощуваме?

24. А тя му рече: Аз съм дъщеря на Ватуила, син на Мелха, когото тя е родила на Нахора.

25. Рече му още: Има у нас и слама, и храна доволно, и място за пренощуване.

26. Тогава човекът се наведе та се поклони на Господа.

27. И рече: Благословен да бъде Господ, Бог на господаря ми Авраама, Който не лиши господаря ми от милостта Си и верността Си, като отправи Господ пътя ми в дома на братята на господаря ми.

28. А момата се затече, та разказа тия неща на майка си.

29. И Ревека имаше брат на име Лаван; и Лаван се затече вън при човека на извора.

30. Защото, като видя обицата и гривните на ръцете на сестра си и чу думите на сестра си Ревека, която казваше: Така ми говори човекът, той отиде при човека; и, ето, той стоеше при камилите до извора.

31. И рече му: Влез, ти благословен от Господа; защо стоиш вън? Защото приготвих къщата и място за камилите.

32. И тъй, човекът влезе в къщи; а Лаван разтовари камилите му и даде слама и храна за камилите и вода за умиване неговите нозе и нозете на хората, които бяха с него.

33. И сложиха пред него да яде; но той рече: Не искам да ям доде не кажа думата си. А Лаван рече: Казвай.

34. Тогава той каза: Аз съм слуга на Авраама.

35. Господ е благословил господаря ми премного, та стана велик; дал му е овци и говеда, сребро и злато, слуги и слугини, камили и осли.

36. И Сара, жената на господаря ми, роди син на господаря ми, когато беше вече остаряла; и на него той даде всичко що има.

37. И господарят ми, като ме закле, рече: Да не вземеш за сина ми жена от дъщерите на ханаанците, в чиято земя живея.

38. Но да отидеш в бащиния ми дом и в рода ми и от там да вземеш жена за сина ми.

39. И рекох на господаря си: Може да не иска жената да дойде след мене.

40. Но той ми каза: Господ, пред Когото ходя, ще изпрати ангела Си с тебе и ще направи пътуването ти успешно; и ще вземеш жена за сина ми от рода ми и от бащиния ми дом.

41. Само тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми, когато отидеш при рода ми; и ако не ти я дадат, тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми.

42. И като пристигнах днес на извора, рекох: Господи, Боже на господаря ми Авраама, моля, ако правиш пътуването ми, по което ходя, успешно,

43. ето, аз стоя при водния извор; момата, която излезе да налее вода, и аз й река: Я ми дай да пия малко вода от водоноса ти,

44. и тя ми рече: И ти пий, и ще налея и за камилите ти, - тя нека е жената, която Господ е отредил за сина на господаря ми.

45. Докато още говорех в сърцето си, ето, Ревека излезе с водоноса на рамото си. И като слезе на извора и наля, рекох й: Я ми дай да пия.

46. И тя бързо сне водоноса от рамото си и рече: Пий, и ще напоя и камилите ти. И тъй, аз пих, а тя напои и камилите.

47. Тогава я попитах, казвайки: Чия си дъщеря? А тя рече: Аз съм дъщеря на Ватуила, Нахоровия син, когото му роди Мелха. Тогава турих обицата на лицето й и гривните на ръцете й.

48. И наведох се та се поклоних на Господа и благослових Господа, Бога на господаря ми Авраама, Който ме доведе по правия път, за да взема за сина на господаря ми братовата му дъщеря.

49. Сега, прочее, ако искате да постъпите любезно и вярно спрямо господаря ми, кажете ми; и ако не, пак ми кажете, за да се обърна надясно или наляво.

50. А Лаван и Ватуил в отговор рекоха: От Господа стана това; ние не можем да ти речем ни зло, ни добро.

51. Ето Ревека пред тебе; вземи я и си иди; нека бъде жена на сина на господаря ти, както Господ е говорил.

52. Като чу думите им, Авраамовият слуга се поклони на Господа до земята.

53. И слугата извади сребърни и златни накити и облекла та ги даде на Ревека; така също даде скъпи дарове на брат й и на майка й.

54. Подир това, той и хората, които бяха с него, ядоха и пиха и пренощуваха; и като станаха сутринта, слугата рече: Изпратете ме при господаря ми.

55. А брат й и майка й казаха: Нека поседи момата с нас известно време, най-малко десетина дни, после нека иде.

56. Но той им каза: Не ме спирайте, тъй като Господ е направил пътуването ми успешно; изпратете ме да ида при господаря си.

57. А те рекоха: Да повикаме момата и да я попитаме, какво ще каже.

58. И тъй, повикаха Ревека и рекоха й: Отиваш ли с тоя човек? А тя рече: Отивам.

59. И така, изпратиха сестра си Ревека с бавачката й и Авраамовия слуга с хората му.

60. И благословиха Ревека, като й рекоха: Сестро наша, да се родят от тебе хиляди по десет хиляди, и потомството ти да завладее портата на ненавистниците си.

61. И Ревека и слугите й станаха, възседнаха камилите и отидоха след човека. Така, слугата взе Ревека и си замина.

62. А Исаак идеше от Вир-лахай-рои, защото живееше в южната земя.

63. И като излезе Исаак, за да размишлява на полето привечер, подигна очи и видя, и, ето, камили се приближаваха.

64. Също и Ревека повдигна очи и видя Исаака; и слезна от камилата.

65. Защото беше рекла на слугата: Кой е оня човек, който иде през полето насреща ни? И слугата беше казал: Това е господарят ми. Затова тя взе покривалото си и се покри.

66. И слугата разказа на Исаака всичко, което бе извършил.

67. Тогава Исаак въведе Ревека в шатрата на майка си Сара и я взе, и тя му стана жена, и той я обикна. Така Исаак се утеши след смъртта на майка си.

Битие 29:21-30
21. След това Яков каза на Лавана: Дай жена ми, защото дойде вече време да вляза при нея.

22. И тъй, Лаван събра всичките хора от това място и даде угощение.

23. А вечерта взе дъщеря си Лия, та му я доведе; и той влезе при нея.

24. И Лаван даде слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия.

25. Но на утринта, ето че беше Лия. И Яков рече на Лавана: Що е това, което ми стори ти? Нали за Рахил ти работих? Тогава защо ме излъга?

26. А Лаван каза: В нашето място няма обичай да се дава по-младата преди по-старата.

27. Свърши сватбарската седмица с тая; и ще ти дам и оная за работата, която ще ми вършиш още седем години.

28. И Яков стори така; свърши седмицата с Лия и тогава Лаван му даде дъщеря си Рахил за жена.

29. И Лаван даде слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил.

30. И Яков влезе при Рахил, и обикна Рахил повече от Лия; и работи на Лавана още седем години.

Йосиф и неговите братя

Понеделник - 18 април
Битие 34
1. А Дина, дъщеря на Лия, която тя беше родила на Якова, излезе да види дъщерите на онази земя.

2. А Сихем, син на евееца Емор, местния владетел, като я видя, взе я, лежа с нея и я изнасили.

3. И душата му се привърза за Якововата дъщеря Дина; и обикна момата и говори на момата по сърцето й.

4. И Сихем говори на баща си Емора, казвайки: Вземи ми тая мома за жена.

5. А Яков чу, че той осквернил дъщеря му Дина; но понеже синовете му бяха с добитъка му на полето, Яков си замълча до завръщането им.

6. Тогава Емор, Сихемовият баща, отиде при Якова, за да се разговори с него.

7. А като чуха за станалото, Якововите синове дойдоха от полето; и тия мъже се наскърбиха и много се разгневиха, загдето той сторил безчестие на Израиля, като изнасилил Якововата дъщеря, - нещо, което не трябваше да стане.

8. И така, Емор се разговаряше с тях, казвайки: Душата на сина ми Сихема се е привързала към дъщеря ви; дайте му я, моля, за жена.

9. И сродете се с нас; давайте на нас вашите дъщери и взимайте за вас нашите дъщери.

10. Живейте с нас, и земята е пред вас; настанете се и търгувайте в нея и придобивайте владения в нея.

11. Тоже и Сихем рече на баща й и на братята й: Само да придобия вашето благоволение, каквото ми кажете ще дам.

12. Искайте от мене вено и дарове, колкото желаете, ще дам, според както ми речете; само ми дайте момата за жена.

13. А Якововите синове отговориха на Сихема и на баща му Емора с лукавство, понеже той беше осквернил сестра им Дина; и говориха им, казвайки:

14. Не можем да сторим това, да дадем сестра си на необрязан човек; защото това би било укор за нас.

15. Само при това условие ще се съгласим с вас: ако станете вие като нас, като обрязвате всеки от мъжки пол между вас,

16. тогава ще даваме нашите дъщери вам и ще вземаме вашите дъщери за нас, ще живеем с вас и ще станем един народ.

17. Но ако не приемете условието ни да се обрежете, тогава ще вземем дъщеря си и ще си отидем.

18. И това, което казаха, бе угодно на Емора и на Еморовия син Сихема.

19. Момъкът не се забави да направи това, защото много обичаше Якововата дъщеря; и в целия му бащин дом той беше най-почтен.

20. Тогава Емор и син му Сихем дойдоха при портата на града си и говориха на градските мъже, казвайки:

21. Тия човеци са миролюбиви към нас; затова, нека живеят в земята и търгуват в нея; защото, вижте, земята е доволно пространна и за тях. Нека вземаме дъщерите им за жени и да им даваме нашите дъщери.

22. Тия човеци се съгласиха да живеят с нас и да бъдем един народ, само с това условие, щото всеки от мъжки пол между нас да се обреже, както те се обрязват.

23. Добитъкът им, имотът им и всичките им животни не ще ли станат наши? Само да се съгласим с тях и те ще живеят с нас.

24. Тогава всичките, които излизаха от портата на града му, послушаха Емора и сина му Сихем; всеки от мъжки пол се обряза, всичките, които излизаха из портата на града му.

25. А на третия ден, когато бяха в болките си, двама от Якововите синове, Симеон и Левий, братя на Дина, взеха всеки ножа си, нападнаха дързостно града и избиха всички от мъжки пол.

26. Убиха с острото на ножа Емора и сина му Сихем; а Дина взеха из дома на Сихема и си излязоха.

27. Тогава Якововите синове се спуснаха върху убитите и ограбиха града, понеже бяха осквернили сестра им.

28. Заграбиха овците им, говедата им, ослите им, каквото имаше в града и по полето и всичкото им богатство;

29. и откараха в плен всичките им деца и жени и разграбиха всичко що имаше в къщите.

30. Но Яков рече на Симеона и Левия: Вие ме смутихте, понеже ме направихте да съм омразен {Еврейски: да воня.}* между жителите на тая земя, между ханаанците и ферезейците; и понеже аз имам малко хора, те ще се съберат против мене и ще ме поразят, та ще погина аз и домът ми.

31. А те казаха: Трябваше ли той да постъпи със сестра ни, като с блудница?

Битие 37:5-11
5. А Иосиф видя сън и го разказа на братята си и те го намразиха още повече.

6. Той им рече: Чуйте, моля, тоя сън, който видях:

7. Ето ние връзвахме снопи на полето; и моят сноп стана и се изправи и вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.

8. А братята му рекоха: Ти цар ли ще станеш над нас? или господар ще ни станеш? И намразиха го още повече, поради сънищата му и поради думите му.

9. А той видя и друг сън и го разказа на братята си, казвайки: Ето, видях още един сън, че слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха.

10. Но когато разказа това на баща си и на братята си, смъмра го баща му, като му каза: Какъв е тоя сън, който си видял? Дали наистина аз и майка ти и братята ти ще дойдем да ти се поклоним до земята?

11. И завидяха му братята му; а баща му запомни тия думи.

Битие 37:8
8. А братята му рекоха: Ти цар ли ще станеш над нас? или господар ще ни станеш? И намразиха го още повече, поради сънищата му и поради думите му.

Битие 37:2
2. Ето словото за Якововото потомство. Иосиф, когато беше момче на седемнадесет години, пасеше овците заедно с братята си, синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на баща му; и Иосиф съобщаваше на баща им за лошото им поведение.

Битие 37:3
3. А Израил обичаше Иосифа повече от всичките си чада, защото беше син на старостта му; и му беше направил шарена дрешка.

Шарената дрешка

Вторник - 19 април
Битие 37:3-4
3. А Израил обичаше Иосифа повече от всичките си чада, защото беше син на старостта му; и му беше направил шарена дрешка.

4. Но братята му, като гледаха, че баща им го обичаше повече от всичките му братя, намразиха го и не можеха да му говорят спокойно.

1 Коринтяни 9:24-26
24. Не знаете ли, че, които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, щото да я получите.

25. И всеки, който се подвизава, се въздържа от всичко. Те вършат това за да получат тленен венец, а ние нетленен.

26. И тъй, аз така тичам, не като към нещо неизвестно; така удрям, не като че бия въздуха;

Разкъсаната шарена дрешка

Сряда - 20 април
Битие 37:12-25
12. А когато братята му бяха отишли да пасат стадото на баща си в Сихем,

13. Израил рече на Иосифа: Не пасат ли братята ти стадото в Сихем? Ела да те изпратя при тях. А той му рече: Ето ме.

14. И каза му: Иди, виж, добре ли са братята ти и стадото и ми донеси известие. И тъй, изпрати го от Хевронската долина, и той дойде в Сихем.

15. И един човек го намери като се луташе из полето; и човекът го попита, казвайки: Що търсиш?

16. А той рече: Търся братята си; кажи ми, моля где пасат стадото.

17. И човекът рече: Заминаха от тука, защото ги чух да казват: Нека идем в Дотан. И тъй, Иосиф отиде подир братята си и ги намери в Дотан.

18. А те, като го видяха от далеч, доде още не беше се приближил при тях, сговориха се против него да го убият.

19. Рекоха си един на друг: Ето иде тоя съновидец.

20. Елате сега, да го убием и да го хвърлим в един от тия ровове; па ще кажем: Лют звяр го е изял; и ще видим какво ще излезе от сънищата му.

21. Но Рувим, като чу това, избави го от ръката им и рече: Да не го убиваме.

22. Рече им още Рувим: Не проливайте кръв, хвърлете го в тоя ров, който е в пустинята, но ръка да не дигнете на него; каза така, за да го избави от ръката им и да го върне на баща му.

23. И когато дойде Иосиф при братята си, съблякоха от Иосифа дрешката му, шарената дрешка, която носеше.

24. Тогава го взеха и го хвърлиха в рова; а ровът беше празен, нямаше вода.

25. После, като бяха седнали да ядат хляб, подигнаха очи и видяха, ето, един керван исмаиляни идеше от Галаад, с камилите си натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет.

Битие 37:23
23. И когато дойде Иосиф при братята си, съблякоха от Иосифа дрешката му, шарената дрешка, която носеше.

„Дрешката на сина ти”

Четвъртък - 21 април
Битие 37:31-32
31. Тогава взеха Иосифовата дрешка, заклаха козел и, като натопиха дрешката в кръвта,

32. изпратиха шарената дрешка да я занесат на баща им, като рекоха: Намерихме това; познай сега дали е дрешката на сина ти, или не.

Битие 37:26-36
26. Тогава Юда рече на братята си: Каква полза ако убием брата си и скрием кръвта му?

27. Елате да го продадем на исмаиляните; да не туряме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха.

28. И като минаваха мадиамските търговци, извлякоха и извадиха Иосифа из рова и продадоха Иосифа на исмаиляните за двадесет сребърника; а те заведоха Иосифа в Египет.

29. А Рувим се върна при рова, и, ето, Иосиф не беше в рова. И раздра дрехите си.

30. И върна се при братята си та рече: Няма детето; а аз, аз къде да се дяна?

31. Тогава взеха Иосифовата дрешка, заклаха козел и, като натопиха дрешката в кръвта,

32. изпратиха шарената дрешка да я занесат на баща им, като рекоха: Намерихме това; познай сега дали е дрешката на сина ти, или не.

33. И той я позна и рече: Това е дрешката на сина ми; лют звяр го е изял; несъмнено Иосиф е разкъсан.

34. И Яков раздра дрехите си, тури вретище около кръста си и оплаква сина си за дълго време.

35. И всичките му синове, и всичките му дъщери станаха, за да го утешават; но той не искаше да се утеши, защото казваше: С жалеене ще сляза при сина си в гроба. И баща му го оплакваше.

36. А мадиамците продадоха Иосифа в Египет на Петефрия, Фараонов придворен, началник на телохранителите.

Битие 42:13
13. А те казаха: Ние, твоите слуги, сме дванадесет братя, синове на един човек в Ханаанската земя; и, ето, най-младият е днес при баща ни, а единият го няма.

Битие 42:21-23
21. И рекоха си един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, гдето видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше и ние не го послушахме; затова ни постигна туй бедствие.

22. А Рувим им отговори казвайки: Не ви ли говорих тия думи: Не съгрешавайте против детето, но вие не послушахте. Затова, вижте, кръвта му се изисква.

23. А те не знаеха, че Иосиф разбираше, защото говореха с него чрез преводач.

Битие 42:32
32. дванадесет братя сме, синове на един баща {Еврейски: синове на баща си.}*; единият се изгуби, а най-младият е днес при баща ни в Ханаанската земя.

Битие 44:28
28. Единият излезе от мене и си рекох: Навярно звяр го е разкъсал; и до сега не съм го видял;

Разширено изучаване

Петък - 22 април

Разказ

Печат на страницата