Стиховете на урок 10 за печат Печат на страницата

Урок 10

 28 май - 3 юни 2011 г.

Новите дрехи на блудния син

Събота - 28 май
Лука 15:32
32. Но прилично беше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат бе мъртъв, и оживя, и изгубен бе, и се намери.

Битие 4:1-8
1. И Адам позна жена си Ева; и тя зачна и роди Каина; и каза: С помощта на Господа придобих човек.

2. Роди още и брата му Авела. Авел пасеше стадо, а Каин беше земледелец.

3. И след време Каин принесе от земните плодове принос на Господа.

4. Тъй също и Авел принесе от първородните на стадото си и от тлъстината му. И Господ погледна благосклонно на Авела и на приноса му;

5. а на Каина и на приноса му не погледна така. Затова Каин се огорчи твърде много и лицето му се помрачи.

6. И Господ рече на Каина: Защо си се разсърдил? и защо е помрачено лицето ти?

7. Ако правиш добро, не ще ли бъде прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи на вратата и към тебе се стреми; но ти трябва да го владееш.

8. А Каин каза това на брата си Авела. И когато бяха на полето, Каин стана против брата си Авела и го уби.

Битие 25:25-34
25. Първият излезе червен, цял космат, като кожена дреха; и наименуваха го Исав {Т.е., Космат.}*.

26. После излезе брат му, държейки с ръката си петата на Исава; затова се нарече Яков {Т.е., Който без право замества, или който прави засада.}*. А Исаак беше на шестдесет години когато тя ги роди.

27. И като порастнаха децата, Исав стана изкусен ловец, полски човек; а Яков беше тих човек и живееше в шатрите.

28. И Исаак обичаше Исава, защото ядеше от лова му; а Ревека обичаше Якова.

29. Един ден Яков си вареше вариво, а Исав дойде от полето изнемощял;

30. И Исав каза на Якова: Я ми дай да ям от червеното, това червено вариво, защото съм изнемощял; (затова той се нарече Едом) {Т.е., Червен.}†.

31. И рече Яков: Най-напред продай ми първородството си.

32. А Исав рече: Виж аз съм на умиране; за какво ми е това първородство?

33. И Яков рече: Най-напред закълни ми се; и той му се закле, и продаде първородството си на Якова.

34. Тогава Яков даде на Исава хляб и вариво от леща; и той яде и пи, и стана та си отиде. Така Исав презря първородството си.

Лука 15:4-32
4. Кой от вас, ако има сто овце, и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята, и не отива след изгубената докле я намери?

5. И като я намери, вдига я на рамената си радостен.

6. И като си дойде у дома свиква приятелите си и съседите си и им казва: Радвайте се с мене, че си намерих изгубената овца.

7. Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.

8. Или коя жена, ако има десет драхми, и изгуби една драхма, не запаля светило, не помита къщата, и не търси грижливо докле я намери?

9. И като я намери, свиква приятелките и съседките си и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата, която бях изгубила.

10. Също така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае.

11. Каза още: Някой си човек имаше двама сина.

12. И по-младият от тях рече на баща си: Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели имота.

13. И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там разпиля имота си с разпуснатия си живот.

14. И като иждиви всичко, настана голям глад в оная страна; и той изпадна в лишение.

15. И отиде да се пристави на един от гражданите на оная страна, който го прати на полетата си да пасе свини.

16. И желаеше да се насити с рошковите, от които ядяха свините; но никой не му даваше.

17. А като дойде на себе си рече: Колко наемници на баща ми имат излишък от хляб, а пък аз умирам от глад!

18. Ще стана да ида при баща си и ще му река: Тате, съгреших против небето и пред тебе;

19. не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си.

20. И стана и дойде при баща си. А когато бе още далеч, видя го баща му, смили се, и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше.

21. Рече му синът: Тате, съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам, твой син.

22. Но бащата рече на слугите си: Скоро изнесете най-хубавата премяна и облечете го, и турете пръстен на ръката му и обуща на нозете му;

23. докарайте угоеното теле и го заколете и нека ядем и се веселим;

24. защото този мой син бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери. И почнаха да се веселят.

25. А по-старият му син беше на нивата; и като си идеше и се приближи до къщата, чу песни и игри.

26. И повика един от слугите и попита, що е това.

27. А той му рече: Брат ти си дойде; и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.

28. И той се разсърди и не искаше да влезе и баща му излезе и го молеше.

29. А той в отговор рече на баща си: Ето, толкова години ти работя, и никога не съм престъпил някоя твоя заповед; но на мене нито яре не си дал някога да се повеселя с приятелите си;

30. а щом си дойде този твой син, който изпояде имота ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле.

31. А той му каза: Синко ти си винаги с мене, и всичко мое твое е.

32. Но прилично беше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат бе мъртъв, и оживя, и изгубен бе, и се намери.

Йоан 11:9-10
9. Исус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако ходи някой денем, не се препъва, защото вижда виделината на тоя свят.

10. Но ако ходи някой нощем, препъва се, защото не е осветлен.

Римляни 5:12-20
12. Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха, -

13. (защото и преди закона грехът беше в света, грях, обаче, не се вменява, когато няма закон;

14. при все това от Адама до Моисея смъртта царува и над ония, които не бяха съгрешили според престъплението на Адама, който е образ на Бъдещия;

15. но дарбата не е такава каквото бе прегрешението; защото, ако поради прегрешението на единия измряха мнозината, то Божията благодат и дарбата чрез благодатта на един човек, Исус Христос, много повече се преумножи за мнозината;

16. нито е дарбата, каквато бе съдбата, чрез съгрешението на един; защото съдбата беше от един грях за осъждане, а дарбата от много прегрешения за оправдание;

17. защото, ако чрез прегрешението на единия смъртта царува чрез тоя един, то много повече тия, които получават изобилието на благодатта и на дарбата, сиреч правдата, ще царуват в живот чрез единия, Исус Христос), -

18. и тъй, както чрез едно прегрешение дойде осъждането на всичките човеци, така и чрез едно праведно дело дойде на всичките човеци оправданието, което докарва живот.

19. Защото, както чрез непослушанието на единия човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на единия мнозината ще станат праведни.

20. А отгоре на това дойде и законът, та се умножи прегрешението; а гдето се умножи грехът, преумножи се благодатта;

Едни и същи родители, една и съща грижа

Неделя - 29 май
Лука 15:11
11. Каза още: Някой си човек имаше двама сина.

Битие 4:1-8
1. И Адам позна жена си Ева; и тя зачна и роди Каина; и каза: С помощта на Господа придобих човек.

2. Роди още и брата му Авела. Авел пасеше стадо, а Каин беше земледелец.

3. И след време Каин принесе от земните плодове принос на Господа.

4. Тъй също и Авел принесе от първородните на стадото си и от тлъстината му. И Господ погледна благосклонно на Авела и на приноса му;

5. а на Каина и на приноса му не погледна така. Затова Каин се огорчи твърде много и лицето му се помрачи.

6. И Господ рече на Каина: Защо си се разсърдил? и защо е помрачено лицето ти?

7. Ако правиш добро, не ще ли бъде прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи на вратата и към тебе се стреми; но ти трябва да го владееш.

8. А Каин каза това на брата си Авела. И когато бяха на полето, Каин стана против брата си Авела и го уби.

Битие 25:25-34
25. Първият излезе червен, цял космат, като кожена дреха; и наименуваха го Исав {Т.е., Космат.}*.

26. После излезе брат му, държейки с ръката си петата на Исава; затова се нарече Яков {Т.е., Който без право замества, или който прави засада.}*. А Исаак беше на шестдесет години когато тя ги роди.

27. И като порастнаха децата, Исав стана изкусен ловец, полски човек; а Яков беше тих човек и живееше в шатрите.

28. И Исаак обичаше Исава, защото ядеше от лова му; а Ревека обичаше Якова.

29. Един ден Яков си вареше вариво, а Исав дойде от полето изнемощял;

30. И Исав каза на Якова: Я ми дай да ям от червеното, това червено вариво, защото съм изнемощял; (затова той се нарече Едом) {Т.е., Червен.}†.

31. И рече Яков: Най-напред продай ми първородството си.

32. А Исав рече: Виж аз съм на умиране; за какво ми е това първородство?

33. И Яков рече: Най-напред закълни ми се; и той му се закле, и продаде първородството си на Якова.

34. Тогава Яков даде на Исава хляб и вариво от леща; и той яде и пи, и стана та си отиде. Така Исав презря първородството си.

Лука 15:12
12. И по-младият от тях рече на баща си: Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели имота.

Бог разперва крилете Си

Понеделник - 30 май
Лука 15:13-19
13. И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там разпиля имота си с разпуснатия си живот.

14. И като иждиви всичко, настана голям глад в оная страна; и той изпадна в лишение.

15. И отиде да се пристави на един от гражданите на оная страна, който го прати на полетата си да пасе свини.

16. И желаеше да се насити с рошковите, от които ядяха свините; но никой не му даваше.

17. А като дойде на себе си рече: Колко наемници на баща ми имат излишък от хляб, а пък аз умирам от глад!

18. Ще стана да ида при баща си и ще му река: Тате, съгреших против небето и пред тебе;

19. не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си.

Можеш да се върнеш у дома

Вторник - 31 май
Лука 15:4-10
4. Кой от вас, ако има сто овце, и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята, и не отива след изгубената докле я намери?

5. И като я намери, вдига я на рамената си радостен.

6. И като си дойде у дома свиква приятелите си и съседите си и им казва: Радвайте се с мене, че си намерих изгубената овца.

7. Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.

8. Или коя жена, ако има десет драхми, и изгуби една драхма, не запаля светило, не помита къщата, и не търси грижливо докле я намери?

9. И като я намери, свиква приятелките и съседките си и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата, която бях изгубила.

10. Също така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае.

Йоан 11:9-10
9. Исус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако ходи някой денем, не се препъва, защото вижда виделината на тоя свят.

10. Но ако ходи някой нощем, препъва се, защото не е осветлен.

Лука 15:1-2
1. А всичките бирници и грешници се приближаваха при Него да Го слушат.

2. А фарисеите и книжниците роптаеха, казвайки: Тоя приема грешниците и яде с тях.

Най-хубавата премяна

Сряда - 1 юни
Римляни 5:12-21
12. Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха, -

13. (защото и преди закона грехът беше в света, грях, обаче, не се вменява, когато няма закон;

14. при все това от Адама до Моисея смъртта царува и над ония, които не бяха съгрешили според престъплението на Адама, който е образ на Бъдещия;

15. но дарбата не е такава каквото бе прегрешението; защото, ако поради прегрешението на единия измряха мнозината, то Божията благодат и дарбата чрез благодатта на един човек, Исус Христос, много повече се преумножи за мнозината;

16. нито е дарбата, каквато бе съдбата, чрез съгрешението на един; защото съдбата беше от един грях за осъждане, а дарбата от много прегрешения за оправдание;

17. защото, ако чрез прегрешението на единия смъртта царува чрез тоя един, то много повече тия, които получават изобилието на благодатта и на дарбата, сиреч правдата, ще царуват в живот чрез единия, Исус Христос), -

18. и тъй, както чрез едно прегрешение дойде осъждането на всичките човеци, така и чрез едно праведно дело дойде на всичките човеци оправданието, което докарва живот.

19. Защото, както чрез непослушанието на единия човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на единия мнозината ще станат праведни.

20. А отгоре на това дойде и законът, та се умножи прегрешението; а гдето се умножи грехът, преумножи се благодатта;

21. така щото, както грехът бе царувал и докара смъртта, така да царува благодатта чрез правдата и да докара вечен живот чрез Исуса Христа нашия Господ.

Лука 15:20-24
20. И стана и дойде при баща си. А когато бе още далеч, видя го баща му, смили се, и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше.

21. Рече му синът: Тате, съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам, твой син.

22. Но бащата рече на слугите си: Скоро изнесете най-хубавата премяна и облечете го, и турете пръстен на ръката му и обуща на нозете му;

23. докарайте угоеното теле и го заколете и нека ядем и се веселим;

24. защото този мой син бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери. И почнаха да се веселят.

Еремия 31:17-20
17. Има надежда за сетнините ти, казва Господ,
И чадата ти ще се върнат в своите предели.

18. Наистина чух Ефрема да си оплаква участта, казвайки:
Наказал си ме,
И бидох наказан като теле неучено на хомот;
Върни ме, и ще бъда върнат,
Защото Ти си Господ мой Бог.

19. Наистина откак бидох върнат, разкаях се,
И откак бях научен, ударих се по бедрото;
Засрамих се, да! дори се смутих,
Понеже носих укора на младостта си.

20. Ефрем драг син ли Ми е?
Мило дете ли е?
Защото колкото пъти говоря против него
Все още го помня;
Затова се смущава сърцето Ми за него,
И Аз наистина ще му покажа милост, казва Господ.

Собствената дреха на бащата

Четвъртък - 2 юни
1 Коринтяни 4:5
5. Затова недейте съди нищо преждевременно, докле не дойде Господ, Който ще извади на видело скритото в тъмнината, и ще изяви намеренията на сърцата; и тогава всеки ще получи подобаващата нему похвала от Бога.

Филипяни 3:13-14
13. Братя, аз не считам, че съм уловил, но едно правя, - като забравям задното и се простирам към предното,

14. пускам се към прицелната точка за наградата на горното от Бога призвание в Христа Исуса.

Лука 15:24
24. защото този мой син бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери. И почнаха да се веселят.

Откровение 21:5
5. И Седящият на престола рече: Ето, подновявам всичко. И каза: Напиши, защото тия думи са верни и истинни.

Разширено изучаване

Петък - 3 юни
Лука 18:11
11. Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник.

Разказ

Печат на страницата