Стиховете на урок 8 за печат Печат на страницата

Урок 8

 12 - 18 февруари 2011 г.

Издръжливост

Събота - 12 февруари
Псалми 46:1-3
1. (По слав. 45). За първия певец, на Кореевите синове. Песен за женски хор {1 Лет. 15:20. Псал. 48 и 66, надписите.}*.
Бог е нам прибежище и сила,
Винаги изпитана помощ в напасти,

2. Затова няма да се уплашим, ако би се и земята поклатила,
И планините се преместили всред моретата,

3. Ако и да бучат и да се вълнуват водите им,
И планините да се тресат от надигането им. (Села).

Йов 19:25
25. Защото зная, че е жив Изкупителят ми,
И че в последно време ще застане на земята;

Яков 5:10-11
10. Братя, вземете за пример на злострадание и на твърдост пророците, които говориха за Господното име.

11. Ето, облажаваме ония, които са останали твърди. Чули сте за търпението на Иова {В изданието от 1938 г. - Иоана, печатна грешка.}*, и видели сте сетнината въздадена нему от Господа, че Господ е много жалостив и милостив.

Рут 1
1. В дните когато съдиите съдеха, настана глад в земята. И един човек от Витлеем Юдов отиде да престои в Моавската земя, той, и жена му, и двамата му сина.

2. Името на човека беше Елимелех, а името на жена му Ноемин, а имената на двамата му сина Маалон и Хелеон; те бяха ефратци от Витлеем Юдов. И дойдоха в Моавската земя и там останаха.

3. И Елимелех, мъжът на Ноемин, умря; и тя остана с двамата си сина.

4. И те си взеха жени моавки, на които името на едната беше Орфа, а името на другата Рут; и живяха там около десет години.

5. Тогава умряха Маалон и Хелеон, и двамата, тъй че жената се лиши от двамата си сина и от мъжа си.

6. След това тя стана със снахите си да се върне от Моавската земя, защото беше чула в Моавската земя, че Господ посетил людете Си и им дал хляб.

7. И тъй, тя излезе от мястото, гдето беше, и двете й снахи с нея, и вървяха по пътя да се върнат в Юдовата земя.

8. Сетне Ноемин каза на двете си снахи: Идете, върнете се всяка в дома на майка си. Господ да постъпва с благост към вас, както вие постъпвахте към умрелите и към мене.

9. Господ да ви даде да намерите спокойствие, всяка в дома на мъжа си. Тогава ги целуна; а те плакаха с висок глас.

10. И рекоха й: Не, но с тебе ще се върнем при твоите люде.

11. Но Ноемин каза: Върнете се, дъщери мои, защо да дойдете с мене? Имам ли още синове в утробата си, за да ви станат мъже?

12. Върнете се, дъщери мои, идете защото остарях и не съм вече за мъж. Ако бих и рекла: Имам надежда; даже ако се омъжех тая нощ, па и родях синове,

13. вие бихте ли ги чакали догде порастат? Бихте ли се въздържали заради тях да се не омъжите? Не, дъщери мои; върнете се, понеже съм много огорчена заради вас, гдето Господната ръка се е простирала против мене.

14. А като плакаха пак с висок глас, Орфа целуна свекърва си, а Рут се привърза при нея.

15. Тогава рече Ноемин: Ето, етърва ти се върна при людете си и при боговете си; върни се и ти подир етърва си.

16. А Рут каза: Не ме умолявай да те оставя и да не дойда подире ти; защото, гдето идеш ти, и аз ще ида, и гдето останеш, и аз ще остана; твоите люде ще бъдат мои люде, и твоят Бог мой Бог;

17. гдето умреш ти, и аз ще умра, и там ще се погреба; така да ми направи Господ, да! и повече да притури, ако друго, освен смъртта, ме разлъчи от тебе.

18. И Ноемин, като видя, че тя настояваше да иде с нея, престана да й говори.

19. И тъй, двете вървяха докато дойдоха във Витлеем. И когато стигнаха във Витлеем, целият град се раздвижи поради тях; и жените думаха: Това ли е Ноемин?

20. А тя им каза: Не ме наричайте Ноемин {Т.е., Благоугодност.}* наричайте ме Мара {Т.е., Горест.}† защото Всесилният ме твърде огорчи.

21. Пълна излязох; а Господ ме доведе празна. Защо ме наричате Ноемин, тъй като Господ е заявил против мене, и Всесилният ме е оскърбил?

22. Така се върна Ноемин, и с нея снаха й Рут, моавката, която дойде от Моавската земя. Те стигнаха във Витлеем в началото на ечемичната жетва.

Естир 2
1. След тия събития, като се укроти яростта на цар Асуира, той си спомни за Астин, и за онова що бе сторила, и за какво бе решено против нея.

2. Тогава слугите, които слугуваха на царя, рекоха: Нека се потърсят за царя красиви млади девици;

3. и нека назначи царят чиновници по всичките области на царството си, които да съберат в столицата Суса, в женската къща, всичките красиви млади девици, под надзора на царския скопец Игай, пазач на жените; и нека им се дадат нещата, които им са потребни за приглаждане.

4. И девицата, която се хареса на царя, нека стане царица вместо Астин. И това биде угодно на царя; и той стори така.

5. Имаше в столицата Суса един юдеин на име Мардохей, син на Яира, син на Семея, син на Киса, вениаминец,

6. който беше откаран от Ерусалим с пленниците, които бяха откарани с Юдовия цар Ехония, които вавилонският цар Навуходоносор беше откарал.

7. И той отхранваше Адаса (която е Естир), чичовата си дъщеря, защото тя нямаше ни баща ни майка. Момичето беше прилично и красиво; и когато баща му и майка му умряха, Мардохей го взе за своя дъщеря.

8. И тъй, когато се разчу заповедта и указа на царя, и когато бяха събрани много момичета в столицата Суса, под надзора на Игая, доведоха и Естир в царската къща, под надзора на Игая, пазача на жените.

9. И момичето му се хареса и придоби неговото благоволение; и той побърза да й даде от царската къща нещата потребни за приглаждането й, както и нейния дял, също и седемте момичета, които подобаваше да й се дадат; и премести нея и момичетата й в най-доброто помещение на женската къща.

10. Естир не беше изявила людете си, нито рода си; защото Мардохей беше й заръчал да не го изявява.

11. И Мардохей ходеше всеки ден пред двора на женската къща, за да се научава как е Естир и какво ще стане с нея.

12. А когато дойдеше реда на всяка девица да влезе при цар Асуира, след като беше стояла дванадесет месеца в женската къща, според нареденото за жените, (защото така се употребяваше времето на приглаждането им, шест месеца се мажеха със смирнено масло, и шест месеца с аромати и с други неща за приглаждане на жените),

13. тогава така приготвена, девицата влизаше при царя; всичко каквото поискаше даваше й се, да го занесе със себе си от женската къща в къщата на царя.

14. Вечер влизаше, а заран се връщаше във втората женска къща под надзора на Саасгаза, царския скопец, който пазеше наложниците; тя не влизаше вече при царя, освен ако царят я поискаше, и бъдеше повикана по име.

15. А когато дойде редът да влезе при царя Естир, дъщеря на Авихаила, чичо на Мардохея, която той беше взел за своя дъщеря, тя не поиска друго освен каквото определи царският скопец Игай, пазача на жените. И Естир придобиваше благоволението на всички, които я гледаха.

16. И тъй, Естир биде заведена при цар Асуира в царския му дом в десетия месец, който е месец Тевет, в седмата година от царуването му.

17. И царят възлюби Естир повече от всичките жени; и тя придоби неговото благоволение и милост повече от всичките девици; и той тури царската корона на главата й, и направи я царица вместо Астин.

18. Тогава царят направи голямо угощение на всичките си първенци и на слугите си, угощение в чест на Естир; и определи деня за празник на областите, и даде подаръци, както подобаваше на царя.

19. И когато се събраха девиците втори път, тогава Мардохей седеше в царската порта.

20. Естир не бе изявила рода си, нито людете си, както й беше заръчал Мардохей; защото Естир изпълняваше заповедта на Мардохея както, когато беше в неговия дом {Еврейски: На храна при него.}*.

21. В тия дни, когато Мардохей седеше в царската порта, двама от царските скопци, Вихтан и Терес, от ония, които пазеха входа, се разгневиха, и поискаха да турят ръка върху цар Асуира.

22. А това стана известно на Мардохея, и той го обади на царица Естир; а Естир обади на царя в името на Мардохея.

23. И като се изследва работата и се намери, че беше така, и двамата бидоха обесени на дърво; и събитието се записа в книгата на летописите пред царя.

2 Коринтяни 11:23-28
23. служители Христови ли са? (в безумие говоря), аз повече: бил съм в повече трудове, в тъмници още повече, в бичувания чрезмерно, много пъти и на смърт.

24. Пет пъти юдеите ми удариха по четиридесет удара без един;

25. три пъти бях бит с тояги, веднъж ме биха с камъни, три пъти съм претърпял корабокрушение, една нощ и един ден съм бил по морските дълбочини.

26. Много пъти съм бил и в пътешествия; в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от съотечественици, в опасност от езичници, в опасност в град, в опасност в пустиня, в опасност по море, в опасност между лъжебратя;

27. в труд и мъка, много пъти в неспане, в глад и жажда, много пъти в неядене, в студ и в голота;

28. и, освен другите неща, които не споменавам, има и това, което тежи върху мене всеки ден, грижата за всичките църкви.

Филипяни 4:11-13
11. Не казвам това поради оскъдност; защото се научих да съм доволен в каквото състояние и да се намеря.

12. Зная и в оскъдност да живея, зная и в изобилие да живея; във всяко нещо и във всички обстоятелства съм научил тайната и да съм сит, и да съм гладен, и да съм в изобилие, и да съм в оскъдност.

13. За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепява.

Търпението на Йов

Неделя - 13 февруари
Яков 5:10-11
10. Братя, вземете за пример на злострадание и на твърдост пророците, които говориха за Господното име.

11. Ето, облажаваме ония, които са останали твърди. Чули сте за търпението на Иова {В изданието от 1938 г. - Иоана, печатна грешка.}*, и видели сте сетнината въздадена нему от Господа, че Господ е много жалостив и милостив.

Йов 1
1. Имаше в земята Уз {Или: Авситис. Виж. Бит. 10:23, 22:20, 21, 3:28.}* един човек на име Иов. Тоя човек бе непорочен и правдив, боеше се от Бога, и отдалечаваше се от злото.

2. И родиха му се седем сина и три дъщери.

3. А добитъкът му беше седем хиляди овце, три хиляди камили, петстотин чифта волове; и петстотин ослици; имаше и голямо множество слуги; така че тоя човек бе най-големият от всичките жители на изток.

4. И синовете му отиваха и правеха угощения в къщата на всекиго от тях на неговия ден; и пращаха да повикат трите си сестри, за да ядат и пият с тях.

5. И когато се изреждаха дните на угощаването, Иов пращаше за чадата си та ги освещаваше, като ставаше рано заранта и принасяше всеизгаряния според числото на всички тях; защото Иов си думаше: Да не би синовете ми да са съгрешили и да са похулили Бога в сърцата си. Така правеше Иов постоянно.

6. А един ден, като дойдоха Божиите синове да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана.

7. И Господ рече на Сатана: От где идеш? А Сатана в отговор на Господа рече: От обикаляне земята и от ходене насам натам по нея.

8. После Господ рече на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Иов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото?

9. А Сатана в отговор на Господа рече: Дали без причина се бои Иов от Бога?

10. Не си ли обградил от всякъде него и дома му и всичко що има? Благословил си делата на ръцете му, и имота му се е умножил на земята.

11. Но сега простри ръка и допри се до всичко що има, и той ще Те похули в лице.

12. И Господ рече на Сатана: Ето, в твоята ръка е всичко, що има той; само на него да не туриш ръка. Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа.

13. И един ден, когато синовете му и дъщерите му ядяха и пиеха вино в къщата на най-стария си брат,

14. дойде вестител при Иова та рече: Като оряха воловете, и ослиците пасяха при тях,

15. савците нападнаха та ги откараха, още избиха слугите с острото на ножа; и само аз се отървах да ти известя.

16. Докато още говореше, той, дойде и друг та рече: Огън от Бога падна от небето та изгори овцете и слугите и ги погълна; и само аз се отървах да ти известя.

17. Тоя като още говореше, дойде и друг та рече: Халдейците образуваха три чети и се спуснаха върху камилите и ги откараха, още избиха слугите с острото на ножа; и само аз се отървах да ти известя.

18. Тоя като говореше още, дойде и друг та рече: Синовете ти и дъщерите ти като ядяха и пиеха вино в къщата на най-стария си брат,

19. ето, дойде силен вятър от пустинята та удари четирите ъгъла на къщата, и тя падна върху чадата ти та умряха; и само аз се отървах да ти известя.

20. Тогава Иов стана, раздра дрехата си, и обръсна главата си, и като падна на земята поклони се.

21. И рече: Гол излязох из утробата на майка си; гол ще и да се върна там. Господ даде, Господ отне; да бъде благословено Господното име.

22. Във всичко това Иов не съгреши, нито се изрази безумно спрямо Бога.

Йов 2
1. И пак един ден, като дойдоха Божиите синове, за да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана да се представи пред Господа.

2. И Господ рече на Сатана: От где идеш? А Сатана в отговор на Господа рече: От обикаляне земята и от ходене насам-натам по нея.

3. После Господ рече на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Иов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото. И още държи правдивостта си, при все че ти Ме подбуди против него да го погубя без причина.

4. А Сатана в отговор на Господа рече: Кожа за кожа, да! все що има човек ще го даде за живота си.

5. Но простри ръката Си сега та се допри до костите му и до месата му, и той ще Те похули в лице.

6. И Господ рече на Сатана: Ето, той е в ръката ти; само живота му опази.

7. Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа та порази Иова с лоши цирки от стъпалата на нозете му до темето му.

8. И той си взе черепка, за да се чеше с нея, и седеше в пепел.

9. Тогава жена му му рече: Още ли държиш правдивостта си? Похули Бога и умри.

10. А той й каза: Ти говориш както говори една от безумните жени. Що! доброто ли ще приемаме от Бога, и да не приемаме и злото? Във всичко това Иов не съгреши с устните си.

11. А тримата приятели на Иова, като чуха за всичкото това зло, което го сполетяло, дойдоха всеки от мястото си, - теманецът Елифаз, шуахецът Валдад, наамецът Софар; защото се бяха съгласили да дойдат заедно да го съжалят и да го утешат.

12. И като подигнаха очи от далеч и го не познаха, плакаха с висок глас; и всеки раздра дрехата си, и сипаха пръст на главите си като я хвърлиха към небето.

13. И седяха при него на земята седем дни и седем нощи; и никой не му проговори дума, защото виждаха, че скръбта му беше много голяма.

Йов 3
1. След това Иов отвори устата си та прокле деня си.

2. Иов, проговаряйки, рече: -

3. Да погине денят, в който се родих,
И нощта, в която се каза, роди се мъжко.

4. Да бъде тъмнина оня ден;
Бог да го не зачита от горе,
И да не изгрее на него светлина.

5. Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят;
Облак да седи на него;
Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.

6. Тъмнина да обладае оная нощ;
Да се не брои между дните на годината,
Да не влезе в числото на месеците.

7. Ето, пуста да остане оная нощ;
Радостен глас да не дойде в нея.

8. Да я прокълнат ония, които кълнат дните,
Ония, които са изкусни да събудят левиатана.

9. Да изгаснат звездите на вечерта й;
Да очаква видело, и да го няма,
И да не види първите лъчи на зората;

10. Защото не затвори вратата на майчината ми утроба,
И не скри скръбта от очите ми.

11. Защо не умрях при раждането,
И не издъхнах щом излязох из утробата?

12. Защо ме приеха коленете?
Или защо съсците, за да суча?

13. Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя;
Тогава щях да съм в покой.

14. Заедно с царе и съветници на земята,
Които си градят пусти стълбове;

15. Или с князе, които имаха злато,
Които напълниха къщите си със сребро;

16. Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има.
Както младенци, които видело не са видели.

17. Там нечестивите престават да смущават,
И там уморените се успокояват.

18. Заедно се успокояват и пленниците.
Не чуват гласа на насилника,

19. Там са малък и голям;
И слугата е свободен от господаря си,

20. Защо се дава видело на злощастния,
И живот на огорчения в душата,

21. Които копнеят за смъртта, и няма я,
Ако и да копаят за нея повече отколкото за скрити съкровища, -

22. Които се много радват и веселят,
Когато намерят гроба?

23. Защо се дава видело на човека, чиито път е скрит,
И когото Бог е преградил?

24. Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка;
И стенанията ми се изливат като вода.

25. Защото онова, от което се боях, случи ми се,
И онова, от което треперех, дойде върху мене.

26. Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност;
Но пак смущение ме нападна.

Йов 19:25
25. Защото зная, че е жив Изкупителят ми,
И че в последно време ще застане на земята;

Пленничеството на Йосиф

Понеделник - 14 февруари
Битие 37:19-28
19. Рекоха си един на друг: Ето иде тоя съновидец.

20. Елате сега, да го убием и да го хвърлим в един от тия ровове; па ще кажем: Лют звяр го е изял; и ще видим какво ще излезе от сънищата му.

21. Но Рувим, като чу това, избави го от ръката им и рече: Да не го убиваме.

22. Рече им още Рувим: Не проливайте кръв, хвърлете го в тоя ров, който е в пустинята, но ръка да не дигнете на него; каза така, за да го избави от ръката им и да го върне на баща му.

23. И когато дойде Иосиф при братята си, съблякоха от Иосифа дрешката му, шарената дрешка, която носеше.

24. Тогава го взеха и го хвърлиха в рова; а ровът беше празен, нямаше вода.

25. После, като бяха седнали да ядат хляб, подигнаха очи и видяха, ето, един керван исмаиляни идеше от Галаад, с камилите си натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет.

26. Тогава Юда рече на братята си: Каква полза ако убием брата си и скрием кръвта му?

27. Елате да го продадем на исмаиляните; да не туряме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха.

28. И като минаваха мадиамските търговци, извлякоха и извадиха Иосифа из рова и продадоха Иосифа на исмаиляните за двадесет сребърника; а те заведоха Иосифа в Египет.

Битие 39:12-20
12. тя го хвана за дрехата и му каза: Легни с мене. Но той остави дрехата си в ръката й, избяга и излезе вън.

13. А като видя, че остави дрехата си в ръката й и избяга вън,

14. тя извика домашните си мъже и им говори, казвайки: Вижте, доведе ни един евреин, за да се поругае с нас; той влезе при мене, за да ме изнасили; но аз извиках с висок глас.

15. А той, като чу, че извиках с висок глас, остави дрехата си при мене и избяга та излезе вън.

16. И тя задържа дрехата му при себе си, докато си дойде господарят му в дома си.

17. И според тия думи му говори, казвайки: Еврейският слуга, когото ти си ни довел, влезе при мене, за да ми се поругае;

18. но, като извиках с висок глас, той остави дрехата си при мене и избяга вън.

19. Като чу господарят му думите, които му рече жена му, казвайки: Така ми стори слугата ти, гневът му пламна.

20. И господарят му взе Иосифа и го хвърли в крепостната тъмница, в мястото гдето бяха запирани царските затворници; и той остана там в крепостната тъмница.

Римляни 5:3-5
3. И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост,

4. а твърдостта изпитана правда; а изпитаната правда надежда.

5. А надеждата не посрамява, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух.

2 Коринтяни 1:3-4
3. Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха.

4. Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тия, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога.

2 Коринтяни 1:8-9
8. Защото желаем да знаете, братя, за скръбта, която ни сполетя в Азия, че се отеготихме чрезмерно вън от силата си, така щото отчаяхме се дори за живота си;

9. даже ние сами счетохме, че бяхме приели смъртна присъда в себе си, - за да не уповаваме на себе си, но на Бога, Който възкресява мъртвите.

2 Тимотей 1:11-12
11. на което аз бях поставен проповедник, апостол и учител;

12. за която причина и страдам това. Но не се срамувам; защото зная в Кого съм повярвал, и съм уверен, че Той е силен да опази до оня ден онова, което съм му поверил.

Откровение 21:4
4. Той ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина.

Ноемин

Вторник - 15 февруари
Рут 1
1. В дните когато съдиите съдеха, настана глад в земята. И един човек от Витлеем Юдов отиде да престои в Моавската земя, той, и жена му, и двамата му сина.

2. Името на човека беше Елимелех, а името на жена му Ноемин, а имената на двамата му сина Маалон и Хелеон; те бяха ефратци от Витлеем Юдов. И дойдоха в Моавската земя и там останаха.

3. И Елимелех, мъжът на Ноемин, умря; и тя остана с двамата си сина.

4. И те си взеха жени моавки, на които името на едната беше Орфа, а името на другата Рут; и живяха там около десет години.

5. Тогава умряха Маалон и Хелеон, и двамата, тъй че жената се лиши от двамата си сина и от мъжа си.

6. След това тя стана със снахите си да се върне от Моавската земя, защото беше чула в Моавската земя, че Господ посетил людете Си и им дал хляб.

7. И тъй, тя излезе от мястото, гдето беше, и двете й снахи с нея, и вървяха по пътя да се върнат в Юдовата земя.

8. Сетне Ноемин каза на двете си снахи: Идете, върнете се всяка в дома на майка си. Господ да постъпва с благост към вас, както вие постъпвахте към умрелите и към мене.

9. Господ да ви даде да намерите спокойствие, всяка в дома на мъжа си. Тогава ги целуна; а те плакаха с висок глас.

10. И рекоха й: Не, но с тебе ще се върнем при твоите люде.

11. Но Ноемин каза: Върнете се, дъщери мои, защо да дойдете с мене? Имам ли още синове в утробата си, за да ви станат мъже?

12. Върнете се, дъщери мои, идете защото остарях и не съм вече за мъж. Ако бих и рекла: Имам надежда; даже ако се омъжех тая нощ, па и родях синове,

13. вие бихте ли ги чакали догде порастат? Бихте ли се въздържали заради тях да се не омъжите? Не, дъщери мои; върнете се, понеже съм много огорчена заради вас, гдето Господната ръка се е простирала против мене.

14. А като плакаха пак с висок глас, Орфа целуна свекърва си, а Рут се привърза при нея.

15. Тогава рече Ноемин: Ето, етърва ти се върна при людете си и при боговете си; върни се и ти подир етърва си.

16. А Рут каза: Не ме умолявай да те оставя и да не дойда подире ти; защото, гдето идеш ти, и аз ще ида, и гдето останеш, и аз ще остана; твоите люде ще бъдат мои люде, и твоят Бог мой Бог;

17. гдето умреш ти, и аз ще умра, и там ще се погреба; така да ми направи Господ, да! и повече да притури, ако друго, освен смъртта, ме разлъчи от тебе.

18. И Ноемин, като видя, че тя настояваше да иде с нея, престана да й говори.

19. И тъй, двете вървяха докато дойдоха във Витлеем. И когато стигнаха във Витлеем, целият град се раздвижи поради тях; и жените думаха: Това ли е Ноемин?

20. А тя им каза: Не ме наричайте Ноемин {Т.е., Благоугодност.}* наричайте ме Мара {Т.е., Горест.}† защото Всесилният ме твърде огорчи.

21. Пълна излязох; а Господ ме доведе празна. Защо ме наричате Ноемин, тъй като Господ е заявил против мене, и Всесилният ме е оскърбил?

22. Така се върна Ноемин, и с нея снаха й Рут, моавката, която дойде от Моавската земя. Те стигнаха във Витлеем в началото на ечемичната жетва.

Съдии 10:6
6. И израилтяните пак сториха зло пред Господа, като служеха на ваалимите, на астартите, на сирийските богове, на сидонските богове, на моавските богове, на боговете на амонците и на боговете на филистимците, и оставиха Господа и не служиха Нему.

Второзаконие 23:3
3. Амонец и моавец да не влизат в Господното събрание; потомците им и до десетото поколение да не влизат в Господното събрание никога;

Рут 1:16-18
16. А Рут каза: Не ме умолявай да те оставя и да не дойда подире ти; защото, гдето идеш ти, и аз ще ида, и гдето останеш, и аз ще остана; твоите люде ще бъдат мои люде, и твоят Бог мой Бог;

17. гдето умреш ти, и аз ще умра, и там ще се погреба; така да ми направи Господ, да! и повече да притури, ако друго, освен смъртта, ме разлъчи от тебе.

18. И Ноемин, като видя, че тя настояваше да иде с нея, престана да й говори.

Рут 4:13-17
13. И така, Вооз взе Рут, и тя му стана жена; и като влезе при нея, Господ й даде зачатие, и тя роди син.

14. И жените казаха на Ноемин: Благословен Господ, Който днес не те остави без сродник; нека бъде прочуто Името Му в Израиля.

15. Тоя син ще ти бъде обнова на живота и прехрана в старините ти; защото го роди снаха ти, която те обича, която е за тебе по-желателна от седем сина.

16. И Ноемин взе детето и тури го в пазухата си, и стана му кърмилница.

17. И съседките му дадоха име казвайки: Син се роди на Ноемин. И нарекоха го Овид; той е баща на Есея, Давидовия баща.

Тежкото изпитание на Естир

Сряда - 16 февруари
Естир 2:6-7
6. който беше откаран от Ерусалим с пленниците, които бяха откарани с Юдовия цар Ехония, които вавилонският цар Навуходоносор беше откарал.

7. И той отхранваше Адаса (която е Естир), чичовата си дъщеря, защото тя нямаше ни баща ни майка. Момичето беше прилично и красиво; и когато баща му и майка му умряха, Мардохей го взе за своя дъщеря.

Естир 2:10
10. Естир не беше изявила людете си, нито рода си; защото Мардохей беше й заръчал да не го изявява.

Естир 2:21-22
21. В тия дни, когато Мардохей седеше в царската порта, двама от царските скопци, Вихтан и Терес, от ония, които пазеха входа, се разгневиха, и поискаха да турят ръка върху цар Асуира.

22. А това стана известно на Мардохея, и той го обади на царица Естир; а Естир обади на царя в името на Мардохея.

Естир 4:4-17
4. И момичетата и скопците на Естир влязоха та й известиха за това; и царицата се смути много. И прати дрехи, за да облекат Мардохея, и да съблекат вретището от него; но той не прие.

5. Тогава Естир повика Атаха, един от скопците на царя, когото той бе определил да й слугува, и заповяда му да отиде при Мардохея да се научи какво е това, и защо е то.

6. И тъй, Атах излезе при Мардохея в градския площад, който бе пред царската порта.

7. И Мардохей му съобщи всичко, що му бе станало, и количеството на среброто, точно, което Аман бе обещал да внесе в царските съкровищници, за да изтреби юдеите.

8. Даде му и препис от писаното в указа, който бе издаден в Суса за погубването им, за да го покаже на Естир и да й го обясни, и да й заръча да влезе при царя за да му се помоли, и да направи прошение за людете си.

9. Атах, прочее, дойде та съобщи на Естир Мардохеевите думи.

10. Естир говори на Атаха и даде му заповед да съобщи на Мардохея така:

11. Всичките царски слуги и людете от царските области знаят, че всеки човек, мъж или жена, който би влязъл невикан при царя във вътрешния двор, един закон има за него, - да се умъртви, освен оня, към когото царят би прострял златния скиптър, за да остане жив; но има тридесет дни откак аз не съм викана да вляза при царя.

12. И известиха на Мардохея думите на Естир.

13. Тогава Мардохей заръча да отговорят на Естир: Не мисли в себе си, че от всичките юдеи само ти ще се избавиш в царския дом.

14. Защото ако съвсем премълчиш в това време, ще дойде от другаде помощ и избавление на юдеите, но ти и бащиният ти дом ще погинете; а кой знае да ли не си дошла ти на царството за такова време каквото е това?

15. Тогава Естир заповяда да отговорят на Мардохея;

16. Иди, събери всичките юдеи, които се намират в Суса, и постете за мене, не яжте и не пийте три дни, нощем и денем; и аз и момичетата ми ще постим подобно; тогава ще вляза при царя, което не е според закона и ако погина, нека погина.

17. И тъй, Мардохей отиде та извърши всичко, що му бе заповядала Естир.

Естир 7:3-4
3. Тогава царицата Естир в отговор рече: Ако съм придобила твоето благоволение, царю, и ако е угодно на царя, нека ми се подари живота ми при молбата ми, и людете ми при молбата ми;

4. защото сме продадени, аз и людете ми, да бъдем погубени, избити и изтребени. Ако бяхме само продадени като роби и робини, премълчала бих, при все че неприятелят не би могъл да навакса щетата на царя.

Естир 8:3
3. Тогава Естир говори пак пред царя, паднала на нозете му, и моли му се със сълзи да отстрани злото скроено от агагеца Аман и замисленото, което беше наредил с хитрост против юдеите.

Естир 4:14
14. Защото ако съвсем премълчиш в това време, ще дойде от другаде помощ и избавление на юдеите, но ти и бащиният ти дом ще погинете; а кой знае да ли не си дошла ти на царството за такова време каквото е това?

Тайната да си винаги доволен

Четвъртък - 17 февруари
2 Коринтяни 11:23-28
23. служители Христови ли са? (в безумие говоря), аз повече: бил съм в повече трудове, в тъмници още повече, в бичувания чрезмерно, много пъти и на смърт.

24. Пет пъти юдеите ми удариха по четиридесет удара без един;

25. три пъти бях бит с тояги, веднъж ме биха с камъни, три пъти съм претърпял корабокрушение, една нощ и един ден съм бил по морските дълбочини.

26. Много пъти съм бил и в пътешествия; в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от съотечественици, в опасност от езичници, в опасност в град, в опасност в пустиня, в опасност по море, в опасност между лъжебратя;

27. в труд и мъка, много пъти в неспане, в глад и жажда, много пъти в неядене, в студ и в голота;

28. и, освен другите неща, които не споменавам, има и това, което тежи върху мене всеки ден, грижата за всичките църкви.

Филипяни 4:11-13
11. Не казвам това поради оскъдност; защото се научих да съм доволен в каквото състояние и да се намеря.

12. Зная и в оскъдност да живея, зная и в изобилие да живея; във всяко нещо и във всички обстоятелства съм научил тайната и да съм сит, и да съм гладен, и да съм в изобилие, и да съм в оскъдност.

13. За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепява.

Филипяни 4:12
12. Зная и в оскъдност да живея, зная и в изобилие да живея; във всяко нещо и във всички обстоятелства съм научил тайната и да съм сит, и да съм гладен, и да съм в изобилие, и да съм в оскъдност.

Филипяни 4:13
13. За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепява.

Разширено изучаване

Петък - 18 февруари
1 Петрово 4:12-13
12. Възлюбени, не се чудете на огнената изпитня, която дохожда върху вас, за да ви опита, като че ви се случва нещо чудно;

13. но радвайте се за гдето с това вие имате общение в страданията на Христа, за да се зарадвате премного и когато се яви Неговата слава.

Разказ

Печат на страницата