Стиховете на урок 9 за печат Печат на страницата

Урок 9

 20 - 26 ноември 2010 г.

Ресфа – влиянието на верността

Събота - 20 ноември
Псалми 91:4
4. С перата Си ще те покрива;
И под крилата Му ще прибегнеш;
Неговата вярност е щит и закрила.

2 Царе 11
1. След една година, във времето когато царете отиват на война, Давид прати Иоава и слугите си с него и целия Израил; и те разбиха амонците, и обсадиха Рава. А Давид остана в Ерусалим.

2. И надвечер Давид стана от леглото си и се разхождаше по покрива на царската къща; и от покрива видя една жена, която се къпеше; а жената бе много красива на глед.

3. И Давид прати да разпитат за жената; и рече един: Не е ли това Витсавее, дъщеря на Елиама, жена на хетееца Урия?

4. И Давид прати човеци да я вземат, и когато дойде при него лежа с нея, (защото се бе очистила от нечистотата си); и тя се върна у дома си.

5. А жената зачна; и прати да известят на Давида, казвайки: Непразна съм.

6. Тогава Давид прати до Иоава да кажат: Изпрати ми хетееца Урия. И Иоав изпрати Урия при Давида.

7. И когато дойде Урия при него, Давид го попита как е Иоав, как са людете и как успява войната.

8. После Давид каза на Урия: Слез у дома си та умий нозете си. И Урия излезе из царската къща, а след него отиде дял от царската трапеза.

9. Но Урия спа при вратата на царската къща с всичките слуги на господаря си, и не слезе у дома си.

10. И когато известиха на Давида, казвайки: Урия не слезе у дома си, Давид каза на Урия: Не си ли дошъл от път? защо не слезе у дома си?

11. И Урия каза на Давида: Ковчегът и Израил и Юда прекарват в шатри; и господарят ми Иоав и слугите на господаря ми са разположени в стан на открито поле; а аз ли да ида у дома си, за да ям и да пия и да спя с жена си? Заклевам се в твоя живот и в живота на душата ти, не направям аз това нещо.

12. Тогава Давид каза на Урия: Престой тука и днес, па утре ще те изпратя. И тъй, Урия престоя в Ерусалим през оня ден и през другия.

13. И Давид го покани, та яде пред него и пи; и опи го. Но вечерта Урия излезе да спи на леглото си със слугите си, а у дома си не слезе.

14. Затова, на утринта Давид писа писмо на Иоава и го прати чрез Уриева ръка.

15. А в писмото написа, казвайки: Поставете Урия там, гдето сражението е най-люто; сетне се оттеглете от него, за да бъде ударен и да умре.

16. И така, Иоав, като държеше града в обсада, определи Урия на едно място, гдето знаеше, че има храбри мъже.

17. И когато мъжете излязоха от града та се биха с Иоава, паднаха неколцина от людете, ще каже, от Давидовите слуги; умря и хетеецът Урия.

18. Тогава Иоав прати да известят на Давида всичко, що се бе случило във войната.

19. И заповяда на вестителя, казвайки: Когато разкажеш на царя всичко, що се е случило във войната,

20. ако пламне гневът на царя и той ти рече: Защо се приближихте толкоз до града да се биете? не знаехте ли, че щяха да стрелят от стената?

21. Кой порази Авимелеха син на Ерувесета {Съд. 6:32, Иероваал.}*? Една жена не хвърли ли върху него от стената горен воденичен камък, та умря в Тевес? Защо се приближихте толкоз при стената? Тогава ти кажи: Умря и слугата ти хетеецът Урия.

22. И така, вестителят замина и, като дойде, извести на Давида всичко, за което Иоав го беше изпратил.

23. Вестителят рече на Давида: Мъжете надделяха над нас та излязоха против нас на полето; а ние ги прогонихме дори до входа на портата;

24. но стрелците стреляха от стената върху слугите ти, и неколцина от слугите на царя умряха; умря и слугата ти хетеецът Урия.

25. Тогава Давид каза на вестителя: Така да кажеш на Иоава: Да те не смущава това нещо, защото мечът пояжда някога едного и някога другиго; засили още повече нападението си против града и съсипи го. Също и ти го насърчи.

26. И когато чу Уриевата жена, че мъжът й Урия умрял, плака за мъжа си.

27. И като премина жалейката, Давид прати та я взе у дома си, и тя му стана жена, и му роди син. Но делото, което Давид бе сторил, беше зло пред Господа.

2 Царе 21
1. В Давидовите дни стана глад три години наред; и когато Давид се допита до Господа за причината, Господ каза: Поради Саула е и поради кръвожадния му дом, гдето изби гаваонците.

2. Тогава царят повика гаваонците та им рече: - (а гаваонците не бяха от израилтяните, но от останалите аморейци; и израилтяните бяха им се заклели да ги оставят да живеят, а Саул от ревност към израилтяните и юдейците беше поискал да ги избие) -

3. Давид, прочее, рече на гаваонците: Що да ви сторя? и с какво да направя умилостивение, за да благословите Господното наследство?

4. А гаваонците му казаха: Не е въпрос за сребро или злато между нас и Саула, или неговия дом, нито е наша работа да убием човек в Израиля. И той рече: Каквото кажете ще ви сторя.

5. И те рекоха на царя: От синовете на човека, който ни е погубвал, и който е изхитрувал против нас с цел да бъдем изтребени, така щото да не оставаме в никой от Израилевите предели,

6. от тях нека ни се дадат седмина човека, и ще ги обесим пред Господа в Гавая, града на Саула, Господния избраник. И рече царят: Ще ги предам.

7. Обаче, царят пожали Мемфивостея, син на Ионатана Сауловия син, поради Господната клетва помежду им, между Давида и Ионатана, Сауловия син.

8. Но царят взе Армония и Мемфивостея, двамата сина на Ресфа, дъщеря на Аия, когото беше родила на Саула, и петимата сина на Михала Сауловата дъщеря, които беше родила на Адриила, син на меолатянина Верзелай,

9. та ги предаде в ръцете на гаваонците; и те ги обесиха на бърдото пред Господа. И седмината паднаха заедно, като бяха погубени в първите дни на жетвата, в началото на жетвата на ечемика.

10. Тогава Ресфа, дъщеря на Аия, взе вретище та си го постла на канарата, и от началото на жетвата до като падна на тях дъжд от небето не оставаше въздушните птици да се допрат до тях денем, нито полските зверове нощем.

11. И извести се на Давида онова, което стори Ресфа, дъщеря на Аия, Сауловата наложница.

12. Тогава Давид отиде та взе костите на Саула и костите на сина му Ионатана от мъжете на Явис-галаад, които го бяха грабнали от улицата на Ветасан, гдето ги бяха обесили филистимците в деня, когато филистимците убиха Саула в Гелвуе;

13. и изнесе от там костите на Саула и костите на сина му Ионатана; събраха и костите на обесените.

14. И погребаха костите на Саула и на сина му Ионатана в Сила у Вениаминовата земя, в гроба на баща му Кис; и изпълниха всичко, що заповяда царят. След това Бог се умилостиви към земята.

15. А филистимците пак воюваха против Израиля; и Давид и слугите му с него слязоха та се биха против филистимците; и умори се Давид.

16. А Исви-венов, който беше от синовете на исполина, чието копие тежеше триста медни сикли, и който беше опасан с нов меч, се надяваше да убие Давида.

17. Ависей обаче, Саруиният син, му помогна та порази филистимеца и го уби. Тогава Давидовите мъже му се заклеха, като рекоха: Ти няма вече да излезеш с нас на бой, да не би да изгасиш светилото на Израиля.

18. След това, настана пак война с филистимците в Гов, когато хусатецът Сивехай уби Сафа, който беше от синовете на исполина.

19. И пак настана война с филистимците в Гов, когато Елханин, син на витлеемеца Яреорегим уби брата на гетеца Голиат, на чието копие дръжката бе като кросно на тъкач.

20. Настана пак война в Гет гдето имаше един високоснажен мъж с по шест пръста на ръцете си и по шест пръста на нозете си, двадесет и четири на брой; също и той бе се родил на исполина.

21. а когато хвърли презрение върху Израиля, Ионатан, син на Давидовия брат Самай, го уби.

22. Тия четирима бяха се родили на исполина в Гет; и паднаха чрез ръката на Давида и чрез ръката на слугите му.

2 Царе 22
1. Тогава Давид изговори Господу думите на тая песен, в деня, когато Господ го беше избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула;

2. и рече: -
Господ е скала моя, крепост моя, и Избавител мой;

3. Бог е канара моя, на Когото се надявам,
Щит мой, и рога на избавлението ми;
Висока моя кула е, и прибежище ми е,
Спасител мой е; Ти ме избавяш от насилие.

4. Ще призова Господа, Който е достохвален;
Така ще бъда избавен от неприятелите си.

5. Защото вълните на смъртта ме окръжиха,
Порои от беззаконие ме уплашиха;

6. Връзките на ада ме обвиха,
Примките на смъртта ме стигнаха

7. В утеснението си призовах Господа,
И към Бога мой викнах;
И от храма Си Той чу гласа ми,
И викането ми стигна в ушите Му.

8. Тогаз се поклати и потресе земята;
Основите на небето се разлюляха
И поклатиха се, защото се разгневи Той.

9. Дим се издигаше из ноздрите Му,
И огън из устата Му поглъщаше;
Въглища се разпалиха от Него.

10. Той сведе небето и слезе,
И мрак бе под нозете Му.

11. Възседна на херувими и летя,
И яви се на ветрени крила.

12. Положи за скиния около Си тъмнината.
Събраните води, гъстите въздушни облаци.

13. От святкането пред Него
Огнени въглища се разпалиха.

14. Гръмна Господ от небето,
Всевишният даде гласа Си;

15. И прати стрели та ги разпръсна,
Светкавици та ги смути.

16. Тогава се явиха морските дълбочини,
Откриха се основите на света
От изобличението на Господа,
От духането на духа на ноздрите Му.

17. Прати от височината, взе ме,
Извлече ме из големи води;

18. Избави ме от силния ми неприятел,
От ония, които ме мразеха,
Защото бяха по-силни от мене.

19. Стигнаха ме в деня на бедствието ми;
Но Господ ми стана подпорка.

20. И изведе ме на широко,
Избави ме, защото има благоволение към мене.

21. Въздаде ми Господ според правдата ми;
Според чистотата на ръцете ми възнагради ме.

22. Защото съм опазил пътищата Господни,
И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.

23. Защото всичките Му съдби са били пред мене;
И от повеленията Му не съм се отдалечил.

24. Непорочен бях пред Него.
И опазих се от беззаконието си.

25. Затова ми въздаде Господ според правдата ми,
Според чистотата ми пред очите Му.

26. Към милостивия, Господи, милостив ще се явиш,
Към непорочния, непорочен ще се явиш,

27. Към чистия, чист ще се явиш,
А към развратния, противен ще се явиш.

28. Оскърбени люде Ти ще спасиш;
А над горделивите с очите Ти за да ги смириш.

29. Защото Ти, Господи, си светилник мой;
И Господ ще озари тъмнината ми.

30. Защото чрез Тебе разбивам полк;
Чрез Бога мой прескачам стена.

31. Колкото за Бога, Неговият път е съвършен;
Словото на Господа е опитано;
Той е щит на всички, които уповават на Него.

32. Защото кой е бог освен Господа?
И кой е канара освен нашият Бог?

33. Бог е силната моя крепост,
И прави съвършен пътя ми;

34. Прави нозете ми като нозете на елените,
И поставя ме на високите ми места;

35. Учи ръцете ми да воюват,
Така щото мишците ми запъват меден лък.

36. Ти си ми дал и щита на избавлението Си;
И Твоята благост ме е направила велик.

37. Ти си разширил стъпките ми под мене;
И нозете ми не се подхлъзнаха.

38. Гоних неприятелите си и ги изтребих,
И не се върнах докато не ги довърших.

39. Довърших ги, стрих ги, та не можаха да се подигнат,
А паднаха под нозете ми.

40. Защото си ме препасал със сила за бой;
Повалил си под мене въставащите против мене.

41. Сторил си на обърнат гръб към мене неприятелите ми,
За да изтребя ония, които ме мразят.

42. Погледнаха, но нямаше избавител, - Към Господа, но не ги послуша,

43. Тогава ги стрих като земния прах,
Сгазих ги, както калта на пътищата, и стъпках ги;

44. Ти си ме избавил и от съпротивленията на людете ми;
Поставил си ме глава на народите;
Люде, които не познавах, слугуват ми.

45. Чужденците ми се покориха;
Щом чуха за мене, те ме и послушаха.

46. Чужденците ослабнаха,
И разтреперани излязоха из местата, гдето са се затворили.

47. Жив е Господ,
И благословена да бъде Канарата ми;
И да се възвиси Бог, моята спасителна скала,

48. Бог, Който отмъщава за мене,
И покорява племена под мене,

49. И Който ме извежда изсред неприятелите ми;
Да! възвишаваш ме над въставащите против мене;
Избавяш ме от насилника.

50. Затова, ще Те хваля, Господи, между народите,
И на името Ти ще пея.

51. Ти си, Който даваш велико избавление на царя Си,
И показваш милосърдие към помазаника Си.
Към Давида и към потомството му до века.

2 Царе 23
1. А тия са последните Давидови думи: -
Давид Есеевият син рече:
Мъжът, който бе издигнат на високо,
Помазаникът на Бога Яковов


2. Духът на Господа говори чрез мене,
И словото Му дойде на езика ми.

3. Бог Израилев рече,
Скалата Израилева ми говори:
Оня, който владее над човеци нека бъде праведен,
Нека бъде един, който владее със страх от Бога;

4. И ще бъде като утринна виделина,
Когато изгрява слънцето
В безоблачна зора,
Като зеле що никне из земята
От сиянието, което блясва след дъжд.

5. Ако домът ми и да не е такъв пред Бога,
Пак Той е направил с мене завет вечен.
Нареден във всичко и твърд,
Който е всичкото ми спасение и всичкото ми желание;
И не ще ли {Или: ако и да не.}* го направи да процъфти?

6. А всичките беззаконни ще бъдат като тръни, които се изхвърлят,
Защото с ръце не се хващат.

7. А който се допре до тях
Трябва да е въоръжен с желязо и с дръжка на копие;
И ще бъдат изгорени с огън на самото си място.

8. Ето имената на силните мъже, които имаше Давид: тахмонецът Иосев-васевет, главен военачалник {Думите: Той беше асонецът Адинон, се изоставят. Виж. 1 Лет. 11:11.}†, който уби в една битка осемстотин души.

9. След него беше Елеазар, син на Додо, син на един ахохиец, един от тримата силни мъже с Давида; когато Израилевите мъже се оттеглиха, след като бяха се заканили на събраните там на бой филистимци,

10. той стана та поразяваше филистимците, докато изнемощя ръката му и се залепи ръката му за ножа; така щото в оня ден Господ извърши голямо избавление, и людете се върнаха само за да съберат користи подир него.

11. И след него беше Сама, син на арареца Агей; когато филистимците се бяха събрали в Лехий, гдето имаше частица земя пълна с леща, и людете побягнаха от филистимците,

12. той застана всред нивата та я защити и порази филистимците; и Господ извърши голямо избавление.

13. А още трима от тридесетте военачалници слязоха та дойдоха при Давида при Одоломската пещера в жетвено време; и филистимският стан бе разположен в Рафаимската долина.

14. И като беше Давид в това време в канарата, а филистимският гарнизон бе тогава във Витлеем,

15. и Давид пожелавайки рече: Кой би ми дал да пия вода от витлеемския кладенец, който е при портата?

16. тия трима силни мъже пробиха филистимския стан та наляха вода от витлеемския кладенец, който е при портата, и взеха та донесоха на Давида. Но той отказа да я пие, а я възля Господу, като рече:

17. Далеч да бъде от мене, Господи, да сторя аз това! Да пия ли кръвта на мъжете, които ходиха с опасност за живота си? Затова отказа да я пие. Това сториха тия трима силни мъже.

18. А Иоавовият брат Ависей, Серуиният син, беше първият от тримата; той, като махаше копието си против триста души неприятели, уби ги, и си придоби име между тримата.

19. Не беше ли той най-славният от тримата? затова им стана началник; обаче, не стигна до първите трима.

20. И Ванаия, син на Иодая, син на един храбър мъж от Кавсеил, който беше извършил храбри дела, уби двамата лъвовидни моавски мъже; тоже той слезе та уби лъва всред рова в многоснежния ден;

21. при това той уби египтянина, едрия мъж, египтянинът който държеше в ръката си копие; но той слезе при него само с тояга, и като грабна копието от ръката на египтянина, уби го със собственото му копие.

22. Тия неща стори Венаия Иодаевият син, и си придоби име между тия трима силни мъже.

23. По-славен бе от тридесетте, но не достигна до първите трима. И Давид го постави над телохранителите си.

24. Асаил, Иоавовият брат, беше между тридесетте; също бяха и Елханан, син на Додо от Витлеем;

25. Сама ародецът; Елика ародецът:

26. Хелис фалтянинът; Ирас, син на текоеца Екис;

27. Авиезер анатонецът; Мевунай кусатецът;

28. Салмон ахохиецът; Маарай нетофатецът;

29. Хелев, син на нетофатеца Ваана; Итай, син на Ривай от Гавая на вениаминците;

30. Ванаия пиратонецът; Идай от долината на Гаас;

31. Ави-алвон арветецът; Азмавет варумецът;

32. Елиава саалвонецът; Ионатан от Ясиновите синове;

33. Сама арорецът; Ахаим, син на арореца Сарар;

34. Елифелет, син на Аасве, син на маахатец; Елиам, син на гилонеца Ахитофел;

35. Есрай кармилецът; Фаарай арвиецът;

36. Игал, син на Натана от Сова; Ваний гадецът;

37. Силек амонецът; оръженосец на Иоава Саруиния син; Наарай виротецът;

38. Ирас етерецът; Гарив етерецът;

39. Урия хетеецът: всичко, тридесет и седем души.

2 Царе 24
1. Подир това гневът на Господа пак пламна против Израиля, и Той подбуди Давида против тях, казвайки: Иди, преброй Израиля и Юда.

2. Царят, прочее, каза на началника на войската Иоав, който бе с него: Мини сега през всичките Израилеви племена, от Дан до Вирсавее, та пребройте людете, за да узная броя на людете.

3. А Иоав каза на царя: Господ твоят Бог дано притури на людете стократно повече отколкото са, и очите на господаря ми царя дано видят това; но защо господарят ми царят намира наслада в това нещо?

4. Обаче царската дума надделя над Иоава и над началниците на войската. И така Иоав и началниците на войската излязоха от царя за да преброят Израилевите люде.

5. Като преминаха Иордан, разположиха се при Ароир, към Гад и към Язир, отдясно на града, който е всред долината.

6. После дойдоха в Галаад и в земята Тахтим-одси; дойдоха и в Дан-яан и наоколо до Сидон;

7. тогава дойдоха в Тирската крепост и във всичките градове на евейците и на ханаанците; и излязоха във Вирсавее в южна Юда.

8. И тъй, като преминаха през цялата земя, дойдоха в Ерусалим в края на девет месеца и двадесет дни.

9. И Иоав доложи на царя броя на преброените люде; те бяха: от Израиля, осемстотин хиляди силни мъже, които можеха да теглят нож; и от Юдовите мъже, петстотин хиляди.

10. И след като преброи Давид людете, сърцето му го изобличи. И Давид рече на Господа: Съгреших тежко като извърших това нещо; но сега, моля Ти се, Господи, отмахни беззаконието на слугата Си, защото направих голяма глупост.

11. И когато стана Давид на утринта, Господното слово дойде към пророка Гад, Давидовия гадач, казвайки:

12. Иди, кажи на Давида, Така казва Господ: Три неща ти предлагам; избери си едно от тях, за да го извърша над тебе.

13. Дойде, прочее, Гад при Давида та му извести това; после му рече: Дали за седем години да има върху тебе глад по земята ти? или три месеца да бягаш от неприятелите си, като те преследват? или три дни да има мор в земята ти? Размисли сега и виж какъв отговор да възвърна на Оногова, Който ме е пратил.

14. И Давид рече на Гада: Намирам се много на тясно; обаче нека паднем в ръката на Господа, защото Неговите милости са много; но в ръката на човека да не изпадна.

15. И тъй, Господ прати мор върху Израиля от оная утрин до определеното време; и измряха от людете, от Дан до Вирсавее, седемдесет хиляди мъже.

16. А когато ангелът простря ръката си към Ерусалим, за да го погуби, Господ се разкая за злото, и рече на ангела, който погубваше людете: Стига вече; оттегли сега ръката си. И ангелът Господен бе близо до гумното на евусеца Орна.

17. И когато видя ангела, който поразяваше людете, Давид проговори Господу, казвайки: Ето, аз съгреших, аз извърших беззаконие; но тия овци що са сторили? Над мене, моля Ти се, нека бъде ръката Ти, и над моя бащин дом.

18. В същия ден Гад дойде при Давида та му рече: Възлез, издигни олтар Господу на гумното на евусеца Орна.

19. И така, Давид възлезе според Гадовата дума, както заповяда Господ.

20. И Орна, като погледна, видя, че царят и слугите му идат към него; и Орна излезе та се поклони на царя с лице до земята.

21. Тогава рече Орна: Защо е дошъл господарят ми царят при слугата си? А Давид каза: Да купя гумното от тебе та да издигна олтар Господу, за да престане язвата между людете.

22. А Орна рече на Давида: Господарят ми царят нека вземе и принесе в жертва каквото му се вижда за добре; ето воловете за всеизгаряне, и диканите и оръдията на воловете за дърва;

23. всички тези, о царю, дава Орна на царя. Орна каза още на царя: Господ твоят Бог да има благоволение към тебе.

24. А царят рече на Орна: Не, но непременно ще го купя от тебе за определена цена; защото не ща да принеса на Господа моя Бог всеизгаряния, за които не съм похарчил. И тъй, Давид купи гумното; а воловете купи за петдесет сребърни сикли.

25. И там Давид издигна олтар Господу, и принесе всеизгаряния и примирителни приноси. И Господ прие молбата за земята, та язвата престана между Израиля.

2 Царе 20
1. А случи се да има там един лош човек на име Севей, Вихриевия син, вениаминец; и той засвири с тръбата и рече: Ние нямаме дял в Давида, нито имаме наследство в Иесеевия син! в шатрите си, Израилю, всеки човек!

2. И тъй, всичките Израилеви мъже се оттеглиха от Давида и последваха Савея Вихриевия син; а Юдовите мъже останаха привързани към царя си, от Иордан до Ерусалим.

3. И Давид дойде у дома си в Ерусалим. И царят взе десетте си наложници, които бе оставил да пазят къщата, та ги тури в една къща под стража, и хранеше ги, но не влизаше при тях; и те останаха затворени до деня на смъртта си, живеещи като вдовици.

4. Тогава царят рече на Амаса: Събери ми Юдовите мъже в три дена, и тогава ти да се явиш тук.

5. И тъй, Амаса отиде да събере Юда; забави се, обаче повече от назначеното време, което бе му определил.

6. Затова Давид каза на Ависея: Сега, Савей Вихриевият син, ще ни стори по-голяма пакост от Авесалома. Вземи ти слугите на господаря си та го преследвай, да не би да си намери укрепени градове и избегне от очите ни.

7. Излязоха, прочее, подир него Иоавовите мъже, и херетците, фелетците и всички силни мъже излязоха от Ерусалим за да преследват Савея Вихриевия син.

8. Когато стигнаха до голямата скала в Гаваон, Амаса дойде насреща им. А Иоав носеше препасана дрехата, с която беше облечен, а върху нея меч в ножницата му, вързан около кръста му с пояс; и като излезе той към него, мечът падна.

9. И рече Иоав на Амаса: Здрав ли си, брате мой? И Иоав хвана Амаса за брадата с дясната си ръка за да го целуне.

10. А Амаса не се предпази от меча, който беше в другата ръка на Иоава; и така Иоав го удари с него в корема, и изля червата му на земята без да го удари втори път; и той умря. Тогава Иоав и брат му Ависей продължаваха да преследват Савея Вихриевия син.

11. А един от Иоавовите момци застана при Амаса и казваше: Който благоприятствува на Иоава, и който е за Давида, нека върви подир Иоава.

12. А Амаса лежеше овалян в кръвта си всред пътя. И когато видя тоя човек, че всички люде се спираха, отвлече Амаса от пътя в нивата; и понеже видя, че всеки, който идеше при него, се спираше, хвърли върху него една дреха.

13. И като беше преместен от пътя, всички люде отидоха подир Иоава за да преследват Савея Вихриевия син.

14. А Савей мина през всичките Израилеви племена до Авел и до Вет-мааха; и всичките отборни момци, те също се събраха заедно та го последваха.

15. Тогава дойдоха та го обсадиха в Авел на Вет-мааха, и издигнаха могила против града, като я поставиха срещу вала; и всичките люде, които бяха с Иоава, удряха стената със стеноломи за да я съборят.

16. Тогава една благоразумна жена извика из града: Слушайте, слушайте! Моля, кажете на Иоава: Приближи се тук, за да ти поговоря.

17. И когато се приближи до нея, жената рече: Ти ли си Иоав? А той отговори: Аз. Тогава му рече: Слушай думите на слугинята си. А той отговори: Слушам.

18. И тя продума, казвайки: В старо време имаха обичай да говорят, казвайки: Нека се допитат до Авел, и така да решат работата.

19. Аз съм от мирните и верните в Израиля; ти искаш да съсипеш град и даже столица в Израил. Защо искаш да погълнеш Господното наследство?

20. А Иоав в отговор каза: Далеч от мене, далеч от мене да погълна или да съсипя!

21. Работата не е така; но един мъж от хълмистата земя на Ефрема, на име Савей Вихриевият син, е подигнал ръка против царя, против Давида; предайте само него, и ще си отида от града. И жената рече на Иоава: Ето, главата му ще ти се хвърли през стената.

22. Тогава жената отиде при всичките люде та им говори с мъдростта си. И те отсякоха главата на Савея, Вихриевия син, та я хвърлиха на Иоава. Тогава той засвири с тръбата, и людете се оттеглиха от града, всеки в шатъра си. И Иоав се върна при царя в Ерусалим.

23. И Иоав беше над цялата Израилева войска; а Венаия Иодаевият син, над херетците и над фелетците.

24. Адорам беше над данъка; Иосафат Ахилудовият син, летописец;

25. Сева, секретар; а Садок и Авиатар, свещеници;

26. също и яирецът Ирас беше първенец при Давида.

Второзаконие 30:19
19. Днес викам небето и земята за свидетели против вас, че положих пред вас живота и смъртта, благословението и проклетията; за това, изберете живота, за да живееш, ти и потомството ти;

2 Царе 3:6-11
6. А докато продължаваше войната между Сауловия дом и Давидовия дом Авенир беше подпорка на Сауловия дом.

7. А Саул имаше наложница на име Ресфа, дъщеря на Аия; и Исвостей каза на Авенира: Ти защо си влязъл при бащината ми наложница?

8. Тогава Авенир много се разяри за думите на Исвостея, и рече: Кучешка глава ли съм аз откъм Юдовата страна? Днес показвам благост към дома на баща ти Саула, към братята му и към приятелите му, като не те предадох в Давидовата ръка, и пак ме обвиняваш днес за тая жена!

9. Така да направи Бог на Авенира, да! и повече да му притури, ако не сторя за Давида тъй, както Господ му се е клел,

10. като направя да премине царството от Сауловия дом, и като поставя Давидовият престол над Израиля, както е и над Юда, от Дан до Вирсавее.

11. И Исвостей не можеше вече да отговори ни дума на Авенира, понеже се боеше от него.

2 Царе 21:1-9
1. В Давидовите дни стана глад три години наред; и когато Давид се допита до Господа за причината, Господ каза: Поради Саула е и поради кръвожадния му дом, гдето изби гаваонците.

2. Тогава царят повика гаваонците та им рече: - (а гаваонците не бяха от израилтяните, но от останалите аморейци; и израилтяните бяха им се заклели да ги оставят да живеят, а Саул от ревност към израилтяните и юдейците беше поискал да ги избие) -

3. Давид, прочее, рече на гаваонците: Що да ви сторя? и с какво да направя умилостивение, за да благословите Господното наследство?

4. А гаваонците му казаха: Не е въпрос за сребро или злато между нас и Саула, или неговия дом, нито е наша работа да убием човек в Израиля. И той рече: Каквото кажете ще ви сторя.

5. И те рекоха на царя: От синовете на човека, който ни е погубвал, и който е изхитрувал против нас с цел да бъдем изтребени, така щото да не оставаме в никой от Израилевите предели,

6. от тях нека ни се дадат седмина човека, и ще ги обесим пред Господа в Гавая, града на Саула, Господния избраник. И рече царят: Ще ги предам.

7. Обаче, царят пожали Мемфивостея, син на Ионатана Сауловия син, поради Господната клетва помежду им, между Давида и Ионатана, Сауловия син.

8. Но царят взе Армония и Мемфивостея, двамата сина на Ресфа, дъщеря на Аия, когото беше родила на Саула, и петимата сина на Михала Сауловата дъщеря, които беше родила на Адриила, син на меолатянина Верзелай,

9. та ги предаде в ръцете на гаваонците; и те ги обесиха на бърдото пред Господа. И седмината паднаха заедно, като бяха погубени в първите дни на жетвата, в началото на жетвата на ечемика.

Марко 13:13
13. И ще бъдете мразени от всички заради Моето име; но който устои до край, той ще бъде спасен.

Наложница на царя

Неделя - 21 ноември
Битие 25:5-6
5. Но Авраам даде целия си имот на Исаака.

6. А на синовете на наложниците си Авраам даде подаръци и, докато беше още жив, изпрати ги към изток, в източната земя, далеч от сина си Исаака.

Съдии 8:30-31
30. И Гедеон имаше седемдесет сина, родени от самия него, защото имаше много жени.

31. Също и наложницата му, която беше в Сихем, му роди син, когото той нарече Авимелех.

2 Царе 5:13-16
13. И Давид си взе още наложници и жени от Ерусалим, след като дойде от Хеврон; и родиха се на Давида още синове и дъщери.

14. А ето имената на ония, които му се родиха в Ерусалим: Самуа, Совав, Натан, Соломон,

15. Евар, Елисуа, Нефег, Яфия,

16. Елисама, Елиада и Елифалет.

3 Царе 11:2-3
2. от народите, за които Господ каза на израилтяните: Не влизайте при тях, нито те да влизат при вас, за да не преклонят сърцата ви към боговете си. Към тях Соломон се страстно прилепи.

3. Имаше седемстотин жени княгини и триста наложници; и жените му отвърнаха сърцето му.

Съдии 20:4
4. И левитинът, мъжът на убитата жена, в отговор рече: Дойдох в Гавая Вениаминова, аз и наложницата ми, за да пренощуваме.

Битие 22:24
24. Тоже и наложницата му, на име Ревма, роди Тевека, Гаама, Тахаса и Мааха.

Битие 25:5-6
5. Но Авраам даде целия си имот на Исаака.

6. А на синовете на наложниците си Авраам даде подаръци и, докато беше още жив, изпрати ги към изток, в източната земя, далеч от сина си Исаака.

2 Царе 3:6-11
6. А докато продължаваше войната между Сауловия дом и Давидовия дом Авенир беше подпорка на Сауловия дом.

7. А Саул имаше наложница на име Ресфа, дъщеря на Аия; и Исвостей каза на Авенира: Ти защо си влязъл при бащината ми наложница?

8. Тогава Авенир много се разяри за думите на Исвостея, и рече: Кучешка глава ли съм аз откъм Юдовата страна? Днес показвам благост към дома на баща ти Саула, към братята му и към приятелите му, като не те предадох в Давидовата ръка, и пак ме обвиняваш днес за тая жена!

9. Така да направи Бог на Авенира, да! и повече да му притури, ако не сторя за Давида тъй, както Господ му се е клел,

10. като направя да премине царството от Сауловия дом, и като поставя Давидовият престол над Израиля, както е и над Юда, от Дан до Вирсавее.

11. И Исвостей не можеше вече да отговори ни дума на Авенира, понеже се боеше от него.

Исая 6:6
6. Тогава долетя при мене един от серафимите, като държеше в ръката си разпален въглен, що бе взел с щипци от олтара.

2 Царе 2:8-10
8. Обаче, Авенир Нировият син, Сауловият военачалник, взе Исвостея, Сауловия син, та го заведе в Маханаим,

9. и направи го цар над Галаад, над асурците, над езраелците, над Ефрема, над Вениамина и над целия Израил;

10. (Исвостей Сауловият син беше на четиридесет години, когато стана цар над Израиля и царува две години); но Юдовият дом последва Давида.

1 Летописи 8:33
33. А Нир роди Киса; Кис роди Саула; а Саул роди Ионатана, Мелхисуе, Авинадава {В 1 Цар. 14:49, Иисуй.}‡ и Ес-ваала {В 2 Цар. 2:8, Исвостей.}§.

2 Царе 2:8-10
8. Обаче, Авенир Нировият син, Сауловият военачалник, взе Исвостея, Сауловия син, та го заведе в Маханаим,

9. и направи го цар над Галаад, над асурците, над езраелците, над Ефрема, над Вениамина и над целия Израил;

10. (Исвостей Сауловият син беше на четиридесет години, когато стана цар над Израиля и царува две години); но Юдовият дом последва Давида.

Матей 5:28
28. Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си.

Споменаването на името й

Понеделник - 22 ноември
2 Царе 3:1
1. А войната между Сауловия дом и Давидовия дом трая дълго време; и Давид непрестанно се засилваше, а Сауловият дом непрестанно ослабваше.

2 Царе 3:2-5
2. И народиха се синове на Давида в Хеврон; първородният му беше Амнон, от езраелката Ахиноам;

3. вторият му, Хилеав {В 1. Лет. 3:1, Даниил.}*, от Авигея, жената на кармилеца Навал; третият, Авесалом, син на Мааха, дъщеря на гесурския цар Талмай;

4. четвъртият, Адония, син на Агита; петият Сефатия, син на Авитала;

5. и шестият, Итраам, от Давидовата жена Егла. Тия се родиха на Давида в Хеврон.

2 Царе 3:7-10
7. А Саул имаше наложница на име Ресфа, дъщеря на Аия; и Исвостей каза на Авенира: Ти защо си влязъл при бащината ми наложница?

8. Тогава Авенир много се разяри за думите на Исвостея, и рече: Кучешка глава ли съм аз откъм Юдовата страна? Днес показвам благост към дома на баща ти Саула, към братята му и към приятелите му, като не те предадох в Давидовата ръка, и пак ме обвиняваш днес за тая жена!

9. Така да направи Бог на Авенира, да! и повече да му притури, ако не сторя за Давида тъй, както Господ му се е клел,

10. като направя да премине царството от Сауловия дом, и като поставя Давидовият престол над Израиля, както е и над Юда, от Дан до Вирсавее.

2 Царе 16:21-22
21. И Ахитофел каза на Авесалома: Влез при бащините си наложници, които е оставил да пазят къщата; и като чуе целият Израил, че си станал омразен на баща си, ще се усилят ръцете на всичките, които са с тебе.

22. Поставиха, прочее, шатъра за Авесалома върху къщния покрив; и Авесалом влезе при бащините си наложници пред целия Израил.

2 Царе 20:3
3. И Давид дойде у дома си в Ерусалим. И царят взе десетте си наложници, които бе оставил да пазят къщата, та ги тури в една къща под стража, и хранеше ги, но не влизаше при тях; и те останаха затворени до деня на смъртта си, живеещи като вдовици.

3 Царе 2:21-22
21. И тя рече: Нека се даде сунамката Ависага на брата ти Адония за жена.

22. Но цар Соломон в отговор рече на майка си: А защо искаш сунамката Ависага за Адония? искай за него и царството, (защото ми е по-голям брат); да! за него, за свещеника Авиатара и за Иоава Саруиния син.

2 Царе 3:9-10
9. Така да направи Бог на Авенира, да! и повече да му притури, ако не сторя за Давида тъй, както Господ му се е клел,

10. като направя да премине царството от Сауловия дом, и като поставя Давидовият престол над Израиля, както е и над Юда, от Дан до Вирсавее.

2 Царе 3:12
12. Тогава Авенир изпрати човеци до Давида да кажат от негова страна: Чия е земята? Думаше още: Направи договор с мене; и, ето, моята ръка ще бъде с тебе, щото да доведа под твоята власт целия Израил.

2 Царе 4
1. А когато чу Исвостей Сауловият син, че Авенир умрял в Хеврон, ръцете му ослабнаха, и всичките израилтяни се смутиха.

2. А тоя Саулов син имаше двама мъже пълководци, от които името на единия беше Ваана, а името на другия Рихав, синове на виротянина Римон от вениаминците; (защото и Вирот се числеше към Вениамина;

3. а виротяните бяха побягнали в Гетаим, дето са били пришелци до днес).

4. А Сауловият син Ионатан имаше син повреден в нозете. Беше на пет годишна възраст, когато дойде известие от Езраел за Саула и Ионатана, и гледачката му беше го дигнала и побягнала; и като бързаше да бяга, той паднал и окуцял. Името му беше Мемфивостей.

5. И Рихав и Ваана, синовете на виротянина Римон, отидоха и в горещината на деня влязоха в къщата на Исвостея, който лежеше на легло по пладне;

6. и влязоха там до сред къщата уж да вземат жито и удариха го в корема; а Рихав и брат му Ваана избягаха.

7. Защото, когато влязоха в къщата, и той лежеше на легло в спалнята си, удариха го, убиха го и му отсякоха главата. И като взеха главата му, вървяха през полето цялата нощ,

8. и донесоха главата на Исвостея при Давида в Хеврон, и рекоха на царя: Ето главата на Исвостея, син на врага ти Саула, който търсеше живота ти; днес Господ въздаде на Саула и на потомците му за господаря ни царя.

9. А Давид отговори на Рихава и на брата му Ваана, синовете на виротянина Римон, като им рече: Заклевам се в живота на Господа, който избави душата ми от всяко бедствие,

10. когато един ми извести, казвайки: Ето, Саул умря, като мислеше, че носи добро известие, хванах го та го убих в Сиклаг, - което беше наградата, що му дадох за известието му, -

11. а колко повече, когато нечестиви мъже са убили праведен човек в собствената му къща, на леглото му, не ще ли да изискам сега кръвта му от ръката ви и ви изтребя от земята!

12. Тогава Давид заповяда на момците си; и те ги убиха, и като отсякоха ръцете им и нозете им, обесиха ги при водоема в Хеврон. А главата на Исвостея взеха та я заровиха в Авенировия гроб в Хеврон.

2 Царе 21:1-14
1. В Давидовите дни стана глад три години наред; и когато Давид се допита до Господа за причината, Господ каза: Поради Саула е и поради кръвожадния му дом, гдето изби гаваонците.

2. Тогава царят повика гаваонците та им рече: - (а гаваонците не бяха от израилтяните, но от останалите аморейци; и израилтяните бяха им се заклели да ги оставят да живеят, а Саул от ревност към израилтяните и юдейците беше поискал да ги избие) -

3. Давид, прочее, рече на гаваонците: Що да ви сторя? и с какво да направя умилостивение, за да благословите Господното наследство?

4. А гаваонците му казаха: Не е въпрос за сребро или злато между нас и Саула, или неговия дом, нито е наша работа да убием човек в Израиля. И той рече: Каквото кажете ще ви сторя.

5. И те рекоха на царя: От синовете на човека, който ни е погубвал, и който е изхитрувал против нас с цел да бъдем изтребени, така щото да не оставаме в никой от Израилевите предели,

6. от тях нека ни се дадат седмина човека, и ще ги обесим пред Господа в Гавая, града на Саула, Господния избраник. И рече царят: Ще ги предам.

7. Обаче, царят пожали Мемфивостея, син на Ионатана Сауловия син, поради Господната клетва помежду им, между Давида и Ионатана, Сауловия син.

8. Но царят взе Армония и Мемфивостея, двамата сина на Ресфа, дъщеря на Аия, когото беше родила на Саула, и петимата сина на Михала Сауловата дъщеря, които беше родила на Адриила, син на меолатянина Верзелай,

9. та ги предаде в ръцете на гаваонците; и те ги обесиха на бърдото пред Господа. И седмината паднаха заедно, като бяха погубени в първите дни на жетвата, в началото на жетвата на ечемика.

10. Тогава Ресфа, дъщеря на Аия, взе вретище та си го постла на канарата, и от началото на жетвата до като падна на тях дъжд от небето не оставаше въздушните птици да се допрат до тях денем, нито полските зверове нощем.

11. И извести се на Давида онова, което стори Ресфа, дъщеря на Аия, Сауловата наложница.

12. Тогава Давид отиде та взе костите на Саула и костите на сина му Ионатана от мъжете на Явис-галаад, които го бяха грабнали от улицата на Ветасан, гдето ги бяха обесили филистимците в деня, когато филистимците убиха Саула в Гелвуе;

13. и изнесе от там костите на Саула и костите на сина му Ионатана; събраха и костите на обесените.

14. И погребаха костите на Саула и на сина му Ионатана в Сила у Вениаминовата земя, в гроба на баща му Кис; и изпълниха всичко, що заповяда царят. След това Бог се умилостиви към земята.

Второзаконие 30:19
19. Днес викам небето и земята за свидетели против вас, че положих пред вас живота и смъртта, благословението и проклетията; за това, изберете живота, за да живееш, ти и потомството ти;

Марко 13:13
13. И ще бъдете мразени от всички заради Моето име; но който устои до край, той ще бъде спасен.

Око за око или просто удобен предлог?

Вторник - 23 ноември
2 Царе 21:1
1. В Давидовите дни стана глад три години наред; и когато Давид се допита до Господа за причината, Господ каза: Поради Саула е и поради кръвожадния му дом, гдето изби гаваонците.

2 Царе 21:1-6
1. В Давидовите дни стана глад три години наред; и когато Давид се допита до Господа за причината, Господ каза: Поради Саула е и поради кръвожадния му дом, гдето изби гаваонците.

2. Тогава царят повика гаваонците та им рече: - (а гаваонците не бяха от израилтяните, но от останалите аморейци; и израилтяните бяха им се заклели да ги оставят да живеят, а Саул от ревност към израилтяните и юдейците беше поискал да ги избие) -

3. Давид, прочее, рече на гаваонците: Що да ви сторя? и с какво да направя умилостивение, за да благословите Господното наследство?

4. А гаваонците му казаха: Не е въпрос за сребро или злато между нас и Саула, или неговия дом, нито е наша работа да убием човек в Израиля. И той рече: Каквото кажете ще ви сторя.

5. И те рекоха на царя: От синовете на човека, който ни е погубвал, и който е изхитрувал против нас с цел да бъдем изтребени, така щото да не оставаме в никой от Израилевите предели,

6. от тях нека ни се дадат седмина човека, и ще ги обесим пред Господа в Гавая, града на Саула, Господния избраник. И рече царят: Ще ги предам.

Второзаконие 24:16
16. Бащите да се не умъртвяват поради чадата, нито чадата да се умъртвяват поради бащите; всеки поради собствения си грях да бъде умъртвяван.

Еремия 31:29-30
29. В ония дни няма вече да казват:
Бащите ядоха кисело грозде,
И зъбите на децата оскоминяха;

30. Но всеки ще умира за своето си беззаконие;
Всеки човек, който би изял кисело грозде,
Неговите зъби ще оскоминеят.

Езекил 18:1-4
1. Пак дойде към мене Господното слово и рече:

2. Що искате да кажете вие, които употребявате тая поговорка относно Израилевата земя, като казвате: Бащите ядоха кисело грозде, а на чадата оскоминяха зъбите?

3. Заклевам се в живота Си, казва Господ Иеова, няма вече да има повод да употребите тая поговорка в Израил.

4. Ето, всичките души са Мои; както душата на бащата, така и душата на сина е Моя; душата, която е съгрешила, тя ще умре.

2 Царе 21:1
1. В Давидовите дни стана глад три години наред; и когато Давид се допита до Господа за причината, Господ каза: Поради Саула е и поради кръвожадния му дом, гдето изби гаваонците.

1 Царе 21
1. Тогава Давид дойде в Ноб при свещеника Ахимелех; и Ахимелех посрещна Давида с трепет, като му каза: Защо си сам, и няма никой с тебе?

2. И Давид рече на свещеника Ахимелех: Царят ми възложи една работа и каза ми: Никой да не знае за тая работа, по която те изпращам, нито каквото съм ти заповядал; и определих на момците, еди-кое и еди-кое място.

3. А сега, що имаш на ръка? Дай в ръката ми пет хляба, или каквото се намира.

4. И свещеникът отговори на Давида казвайки: Нямам на ръка ни един обикновен хляб; но има осветени хлябове, - ако момците са се въздържали поне от жени.

5. И Давид отговори на свещеника, като му каза: Наистина жените са били далеч от нас около тия три дена откак тръгнах; и съдовете на момците са чисти; и хлябът е някак си общ, още повече понеже друг хляб се освещава днес в съда.

6. И тъй свещеникът му даде осветените хлябове; защото нямаше там друг хляб освен присътствените хлябове, които бяха дигнали от пред Господа, за да положат топли хлябове в деня, когато се дигнаха другите.

7. (А същия ден имаше там, задържан пред Господа, един от Сауловите слуги на име Доик, едомец, началник на Сауловите овчари.)

8. Давид още каза на Ахимелеха: А нямаш ли тук на ръка някое копие или меч? защото не взех в ръката си ни меча си, ни оръжията си, понеже царевата работа беше спешна.

9. И рече свещеникът: Мечът на филистимеца Голиат, когото ти уби в долината Ила, ето, обвит е в кърпа зад ефода; ако искаш да го вземеш, вземи го, защото тук няма друг освен него. И рече Давид: Няма друг като него, дай ми го.

10. Така в оня ден Давид стана, та побягна от Саула, и отиде при гетския цар Анхус.

11. А слугите на Анхуса му казаха: Тоя Давид не е ли цар на земята? Не е ли той, за когото пееха ответно в хороигранията, като казваха: -


12. И Давид като пазеше тия думи в сърцето си, много се уплаши от гетския цар Анхус.

13. Затова измени поведението си пред тях, като се престори на луд в ръцете им, и драскаше по вратите на портата, и оставяше лигите си да текат по брадата му.

14. Тогава Анхус каза на слугите си: Ето, виждате, че тоя човек е луд; тогава защо го доведохте при мене?

15. Малко ли са моите луди {Еврейски: Липса от луди ли имам аз.}*, та сте довели тогова да прави лудории пред мене? Ще влезе ли той в дома ми?

Исус Навиев 9:15-21
15. Исус сключи мир с тях, и свърза договор с тях, че ще се опази живота им: и началниците на обществото им се заклеха.

16. А три дена след като свързаха договор с тях чуха, че им били съседи и че живеели между тях;

17. и като пътуваха израилтяните, пристигнаха в градовете им на третия ден. А градовете им бяха Гаваон, Хефира, Вирот и Кириатиарим.

18. Но израилтяните не ги поразиха, защото началниците на обществото бяха им се заклели в Господа Израилевия Бог. А цялото общество роптаеше против началниците.

19. Всичките началници, обаче, рекоха на цялото общество: Ние им се заклехме в Господа Израилевия Бог; и тъй, сега не можем да се допрем до тях.

20. Ето какво ще сторим с тях: ще запазим живота им, за да не бъде Божият гняв на нас поради клетвата, с която им се заклехме.

21. Началниците им казаха още: нека останат живи; но да бъдат дървосечци и водоносци на цялото общество, - според както началниците бяха им говорили.

Верността като начин на живот

Сряда - 24 ноември
2 Царе 21:3
3. Давид, прочее, рече на гаваонците: Що да ви сторя? и с какво да направя умилостивение, за да благословите Господното наследство?

Левит 16
1. И Господ говори на Моисея, след смъртта на двамата Ааронови синове, когато пристъпиха с чужд огън пред Господа и умряха.

2. Господ каза на Моисея: Кажи на брата си Аарона да не влиза на всяко време в светилището, което е отвътре завесата, пред умилостивилището, което е върху ковчега, за да не умре; защото Аз ще се явявам в облак върху умилостивилището.

3. Ето как да влезе Аарон в светилището: с юнец, в принос за грях и овен за всеизгаряне.

4. Да се облече в осветения ленен хитон, да има ленените гащи на тялото си, да се опаше с ленения пояс и да носи ленената митра на главата си; те са светите облекла; и след като окъпе тялото си във вода, нека се облече с тях.

5. И от обществото на израилтяните да вземе два козела в принос за грях и един овен за всеизгаряне.

6. И Аарон да приведе принесения за грях юнец, който е за него, и да направи умилостивение за себе си и за дома си.

7. Също да вземе двата козела и да ги представи пред Господа до входа на шатъра за срещане.

8. Тогава да хвърли Аарон жребий за двата козела, един жребий за Господа, и другия жребий за отпущане;

9. и да приведе Аарон козела, на който е паднал жребият за Господа, и да го принесе в принос за грях;

10. а да представи жив пред Господа козела, на който е паднал жребият за отпущане, за да направи с него умилостивение и да го изпрати в пустинята за отпущане.

11. После Аарон да приведе юнеца на приноса за грях, който е за него, и да направи умилостивение за себе си и за дома си, като заколи принесения за грях юнец, който е за него.

12. След това да вземе кадилница пълна с разгорени въглища от олтара, който е пред Господа, и две пълни шепи с благоуханен темян счукан дребно, и да го внесе отвътре завесата;

13. и да тури темяна на огъня пред Господа, за да покрие дима от темяна умилостивилището, което е върху плочите на свидетелството, за да не умре.

14. Също да вземе от кръвта на юнеца и с нея да поръси с пръста си умилостивилището откъм изток; а пред умилостивилището да поръси от кръвта седем пъти с пръста си.

15. Тогава да заколи козела на приноса за грях, който е за людете, и да внесе кръвта му отвътре завесата, и с кръвта му да направи както направи с кръвта на юнеца, като поръси с нея над умилостивилището и пред умилостивилището.

16. Така да направи умилостивение за светилището, поради нечистотите на израилтяните, и поради престъпленията им и всичките им грехове; така да направи и за шатъра за срещане, който стои помежду им всред нечистотиите им.

17. И никой да се не намира в шатъра за срещане, когато влиза той в светилището да направи умилостивение, догде излезе, след като направи умилостивение за себе си, за дома си и за цялото общество израилтяни.

18. Тогава да излезе към олтара, който е пред Господа, и да направи умилостивение за него, като вземе от кръвта на юнеца и от кръвта на козела и я тури по роговете на олтара наоколо;

19. и седем пъти да поръси върху него от кръвта с пръста си, и така да го очисти от нечистотиите на израилтяните, и да го освети.

20. А като свърши да прави умилостивение за светилището, за шатъра за срещане и за олтара, нека приведе живия козел;

21. и като положи Аарон двете си ръце на главата на живия козел нека изповяда над него всичките беззакония на израилтяните, всичките им престъпления и всичките им грехове, и нека ги възложи на главата на козела; тогава да го изпрати в пустинята чрез определен човек;

22. и като пусне козела в пустинята, козелът ще понесе на себе си всичките им беззакония в необитаема земя.

23. Тогава да влезе Аарон в шатъра за срещане, да съблече ленените одежди, в които се е облякъл, когато е влязъл в светилището, и да ги остави там;

24. и, като окъпе тялото си във вода на свето място, да облече дрехите си, да излезе и да принесе своето всеизгаряне и всеизгарянето на людете, и така да направи умилостивение за себе си и за людете.

25. А тлъстината на приноса за грях да изгори на олтара.

26. И оня, който откара отпущаемия козел, нека изпере дрехите си и окъпе тялото си във вода и след това да влезе в стана.

27. А юнецът на приноса за грях, и козелът на приноса за грях, чиято кръв се е внесла, за да се извърши умилостивение в светилището, да изнесат вън от стана и да изгорят в огън кожата им, месото им и изверженията им.

28. А оня, който ги изгори, да изпере дрехите си и да окъпе тялото си с вода и, след това, да влезе в стана.

29. Това да ви бъде вечен закон; в седмия месец, на десетия ден от месеца, да смирите душите си и да не вършите никаква работа, нито туземец нито пришелец, който се е заселил между вас;

30. защото в тоя ден ще се направи умилостивение за вас, за да се очистите от всичките си грехове, та да сте чисти пред Господа.

31. Това да ви бъде събота за тържествена почивка и да смирите душите си; това е вечен закон.

32. Оня свещеник, който бъде помазан и посветен да свещенодействува, вместо баща си, той да направи умилостивението, като се облече в ленените одежди, светите одежди;

33. и да направи умилостивение за светото светилище, и да направи умилостивение за шатъра за срещане и за олтара, и да направи умилостивение за свещениците и за всичките люде на обществото.

34. Това ще ви бъде за вечен закон, веднъж в годината да правите умилостивение за израилтяните поради всичките им грехове. И Аарон направи, според както Господ заповяда на Моисея.

2 Царе 21:1-9
1. В Давидовите дни стана глад три години наред; и когато Давид се допита до Господа за причината, Господ каза: Поради Саула е и поради кръвожадния му дом, гдето изби гаваонците.

2. Тогава царят повика гаваонците та им рече: - (а гаваонците не бяха от израилтяните, но от останалите аморейци; и израилтяните бяха им се заклели да ги оставят да живеят, а Саул от ревност към израилтяните и юдейците беше поискал да ги избие) -

3. Давид, прочее, рече на гаваонците: Що да ви сторя? и с какво да направя умилостивение, за да благословите Господното наследство?

4. А гаваонците му казаха: Не е въпрос за сребро или злато между нас и Саула, или неговия дом, нито е наша работа да убием човек в Израиля. И той рече: Каквото кажете ще ви сторя.

5. И те рекоха на царя: От синовете на човека, който ни е погубвал, и който е изхитрувал против нас с цел да бъдем изтребени, така щото да не оставаме в никой от Израилевите предели,

6. от тях нека ни се дадат седмина човека, и ще ги обесим пред Господа в Гавая, града на Саула, Господния избраник. И рече царят: Ще ги предам.

7. Обаче, царят пожали Мемфивостея, син на Ионатана Сауловия син, поради Господната клетва помежду им, между Давида и Ионатана, Сауловия син.

8. Но царят взе Армония и Мемфивостея, двамата сина на Ресфа, дъщеря на Аия, когото беше родила на Саула, и петимата сина на Михала Сауловата дъщеря, които беше родила на Адриила, син на меолатянина Верзелай,

9. та ги предаде в ръцете на гаваонците; и те ги обесиха на бърдото пред Господа. И седмината паднаха заедно, като бяха погубени в първите дни на жетвата, в началото на жетвата на ечемика.

1 Царе 20:12-17
12. И Ионатан каза на Давида: Господ Израилевият Бог да бъде свидетел ако, като изпитам баща си, утре около тоя час, или на третия ден, и, ето, има нещо добро за Давида, не изпратя тогава до тебе да ти го известя.

13. Така да направи Господ на Ионатана, да! и повече да притури, ако, в случай, че баща ми е решил да ти стори зло, не ти известя това, и не те отпратя, за да отидеш с мир; и Господ да бъде с тебе както е бил с баща ми!

14. И не само докато съм жив показвай към мене милост Господна,

15. но и като умра, до века не отсичай милостта си от дома ми, даже и тогава, когато Господ ще е изтребил от лицето на земята всеки от Давидовите неприятели.

16. И така, Ионатан направи завет с Давидовия дом, и рече: Господ да изиска това чрез Давидовите неприятели!

17. И Ионатан накара Давида да се закълне още веднъж, поради любовта, която имаше към него; защото го обичаше, както обичаше собствената си душа.

1 Царе 20:42
42. И Ионатан каза на Давида: Иди с мир, както се заклехме ние двамата в Господното име, като казахме: Господ да бъде свидетел между мене и тебе, и между моето потомство и твоето потомство до века! И Давид стана та си отиде; а Ионатан влезе в града.

2 Царе 21:9-10
9. та ги предаде в ръцете на гаваонците; и те ги обесиха на бърдото пред Господа. И седмината паднаха заедно, като бяха погубени в първите дни на жетвата, в началото на жетвата на ечемика.

10. Тогава Ресфа, дъщеря на Аия, взе вретище та си го постла на канарата, и от началото на жетвата до като падна на тях дъжд от небето не оставаше въздушните птици да се допрат до тях денем, нито полските зверове нощем.

2 Царе 3:7
7. А Саул имаше наложница на име Ресфа, дъщеря на Аия; и Исвостей каза на Авенира: Ти защо си влязъл при бащината ми наложница?

Създаване на единна нация

Четвъртък - 25 ноември
2 Царе 21:11-14
11. И извести се на Давида онова, което стори Ресфа, дъщеря на Аия, Сауловата наложница.

12. Тогава Давид отиде та взе костите на Саула и костите на сина му Ионатана от мъжете на Явис-галаад, които го бяха грабнали от улицата на Ветасан, гдето ги бяха обесили филистимците в деня, когато филистимците убиха Саула в Гелвуе;

13. и изнесе от там костите на Саула и костите на сина му Ионатана; събраха и костите на обесените.

14. И погребаха костите на Саула и на сина му Ионатана в Сила у Вениаминовата земя, в гроба на баща му Кис; и изпълниха всичко, що заповяда царят. След това Бог се умилостиви към земята.

Еклесиаст 9:5-6
5. Защото живите поне знаят, че ще умрат;
Но мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват,
Понеже споменът за тях е забравен;

6. Още и любовта им, и омразата им, и завистта им са вече изгубени,
Нито ще имат вече някога дял в нещо що става под слънцето.

2 Царе 21:1-14
1. В Давидовите дни стана глад три години наред; и когато Давид се допита до Господа за причината, Господ каза: Поради Саула е и поради кръвожадния му дом, гдето изби гаваонците.

2. Тогава царят повика гаваонците та им рече: - (а гаваонците не бяха от израилтяните, но от останалите аморейци; и израилтяните бяха им се заклели да ги оставят да живеят, а Саул от ревност към израилтяните и юдейците беше поискал да ги избие) -

3. Давид, прочее, рече на гаваонците: Що да ви сторя? и с какво да направя умилостивение, за да благословите Господното наследство?

4. А гаваонците му казаха: Не е въпрос за сребро или злато между нас и Саула, или неговия дом, нито е наша работа да убием човек в Израиля. И той рече: Каквото кажете ще ви сторя.

5. И те рекоха на царя: От синовете на човека, който ни е погубвал, и който е изхитрувал против нас с цел да бъдем изтребени, така щото да не оставаме в никой от Израилевите предели,

6. от тях нека ни се дадат седмина човека, и ще ги обесим пред Господа в Гавая, града на Саула, Господния избраник. И рече царят: Ще ги предам.

7. Обаче, царят пожали Мемфивостея, син на Ионатана Сауловия син, поради Господната клетва помежду им, между Давида и Ионатана, Сауловия син.

8. Но царят взе Армония и Мемфивостея, двамата сина на Ресфа, дъщеря на Аия, когото беше родила на Саула, и петимата сина на Михала Сауловата дъщеря, които беше родила на Адриила, син на меолатянина Верзелай,

9. та ги предаде в ръцете на гаваонците; и те ги обесиха на бърдото пред Господа. И седмината паднаха заедно, като бяха погубени в първите дни на жетвата, в началото на жетвата на ечемика.

10. Тогава Ресфа, дъщеря на Аия, взе вретище та си го постла на канарата, и от началото на жетвата до като падна на тях дъжд от небето не оставаше въздушните птици да се допрат до тях денем, нито полските зверове нощем.

11. И извести се на Давида онова, което стори Ресфа, дъщеря на Аия, Сауловата наложница.

12. Тогава Давид отиде та взе костите на Саула и костите на сина му Ионатана от мъжете на Явис-галаад, които го бяха грабнали от улицата на Ветасан, гдето ги бяха обесили филистимците в деня, когато филистимците убиха Саула в Гелвуе;

13. и изнесе от там костите на Саула и костите на сина му Ионатана; събраха и костите на обесените.

14. И погребаха костите на Саула и на сина му Ионатана в Сила у Вениаминовата земя, в гроба на баща му Кис; и изпълниха всичко, що заповяда царят. След това Бог се умилостиви към земята.

Разширено изучаване

Петък - 26 ноември

Разказ

Печат на страницата