Стиховете на урок 5 за печат Печат на страницата

Урок 5

 22 - 28 октомври 2022 г.

Възкресения преди Кръста

Събота - 22 октомври
Йов 19:25-27
25. Защото зная, че е жив Изкупителят ми,
И че в последно време ще застане на земята;

26. И, като изтлее след кожата ми това тяло,
Пак вън от плътта си ще видя Бога:

27. Когото сам аз ще видя,
И очите ми ще гледат, и то не като чужденец.
За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.

Евреи 11:17-19
17. С вяра Авраам, когато го изпитваше Бог, принесе Исаака жертва, да! оня, който беше получил обещанията принасяше единородния си син, -

18. оня, комуто беше казано: "По Исаака ще се наименува твоето потомство",

19. като разсъди, че Бог може да възкресява и от мъртвите, - отгдето по един начин на възкресение го и получи назад.

Псалми 49:15
15. Но Бог ще изкупи душата ми от силата на преизподнята.
Защото ще ме приеме. (Села)

Псалми 71:20
20. Ти, Който си ми показал много и тежки притеснения,
Пак ще ме съживиш,
И от дълбочините на земята пак ще ме извадиш.

Данаил 12:1-2
1. И в онова време великият княз Михаил, който се застъпва за твоите люде, ще се подигне; и ще настане време на страдание, каквото никога не е бивало откак народ съществува до онова време; и в онова време твоите люде ще се отърват, - всеки, който се намери записан в книгата.

2. И множеството от спящите в пръстта на земята ще се събудят, едни за вечен живот, а едни за срам и вечно презрение.

Данаил 12:13
13. Но ти си иди догдето настане краят; и ще се успокоиш, и в края на дните ще застанеш в дела си.

Юда 1:9
9. Но архангел Михаил, когато в борба с дявола се препираше за Моисеевото тяло, не смея да произнесе против него хулителна присъда, но рече: Господ да те смъмри.

Лука 9:28-36
28. И около осем дни след като каза това, Той взе със себе си Петра, Иоана и Якова, и се качи на планината да се моли.

29. И като се молеше, видът на лицето Му се измени и облеклото Му стана бяло и бляскаво.

30. И, ето двама мъже се разговаряха с Него; те бяха Моисей и Илия,

31. които се явиха в слава и говореха за смъртта {Гръцки: - Изхода}* Му, която Му предстоеше да изпълни в Ерусалим.

32. А Петър и ония, които бяха с него, ги беше налегнал сън; но когато се разбудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.

33. И когато те се разделиха с Него, Петър рече на Исуса: Наставниче, добре е да сме тука: и нека направим три шатри, за Тебе една за Моисея една, и една за Илия без да знае какво дума.

34. И докато казваше това, дойде облак та ги засени; и учениците се уплашиха като влязоха в облака.

35. И дойде из облака глас който каза: Този е Моят Син, Избраник Мой; Него слушайте.

36. И когато престана гласът, Исус се намери сам. И те замълчаха, и през ония дни не казваха никому нищо от това, що бяха видели.

3 Царе 17:8-24
8. Тогава Господното слово дойде към него и рече:

9. Стани, иди в Сарепта сидонска и седи там; ето, заповядах на една вдовица там, да те храни.

10. И тъй, той стана та отиде в Сарепта. И като дойде при градската порта, ето там една вдовица, която събираше дърва; и той извика към нея и рече: Донеси ми, моля, малко вода в съд да пия.

11. И като отиваше да донесе, той извика към нея и рече: Донеси ми, моля, и залък хляб в ръката си.

12. А тя рече: Заклевам се в живота на Господа твоя Бог, нямам ни една пита, но само една шепа брашно в делвата и малко дървено масло в стомната и, ето, събирам две дръвчета, за да ида и да го приготвя за мене и за сина ми да го изядем и да умрем.

13. А Илия й рече: Не бой се; иди, стори както каза; но омеси от него първо за мене една малка пита та ми донеси, а после приготви за себе си и за сина си;

14. защото така казва Господ Израилевият Бог: Делвата с брашното няма да се изпразни, нито стомната с маслото ще намалее, до деня, когато Господ даде дъжд на земята.

15. И тя отиде та стори според каквото каза Илия; и тя и той и домът й ядоха много дни.

16. Делвата с брашното не се изпразни, нито стомната с маслото намаля, според словото, което Господ говори чрез Илия.

17. А след това, синът на жената, домакинята, се разболя; и болестта му бе тъй тежка, щото не остана дишане в него.

18. Тогава тя рече на Илия: Какво има между мене и тебе, Божий човече? Дошъл ли си при мене, за да ми припомниш греховете и да умориш сина ми?

19. А той й каза: Дай ми сина си. И като го взе от пазухата й та го изнесе на горната стая, гдето живееше, положи го на леглото си.

20. И извика към Господа и рече: Господи Боже мой! нанесъл ли си зло и на вдовицата, при която живея, като си уморил сина й?

21. Тогава той се простря три пъти върху детето, и извика към Господа, казвайки: Господи Боже мой, моля Ти се, нека се върне душата на това дете в него.

22. И Господ послуша Илиевия глас, та се върна душата на детето в него и то оживя.

23. Тогава Илия взе детето та го занесе от горната стая в къщата и даде го на майка му; и Илия рече: Виж, синът ти е жив.

24. И жената каза на Илия: Сега познавам, че си Божий човек, и че Господното слово, което говориш, е истина.

4 Царе 4:18-37
18. И когато порасна детето, излезе един ден към баща си при жетварите.

19. И рече на баща си: Главата ми! главата ми! А той рече на един от момците: Занеси го при майка му.

20. И като го взе занесе го при майка му; и детето седя на коленете й до пладне, и тогава умря.

21. И тя се качи та го положи на леглото на Божия човек, и като затвори вратата след него, излезе.

22. Тогава повика мъжа си и рече: Изпрати ми, моля, един от момците и една от ослиците, за да тичам при Божия човек и да се върна.

23. А той рече: Защо да отидеш днес при него? не е нито нов месец, нито събота. А тя рече: Бъди спокоен.

24. Тогава оседла ослицата, и рече на слугата си: Карай и бързай; не забавяй карането заради мене освен ако ти заповядвам.

25. И тъй, стана та отиде при Божия човек на планината Кармил. А Божият човек, като я видя от далеч, рече на слугата си Гиезия: Ето там сунамката!

26. Сега, прочее, тичай да я посрещнеш и кажи й: Добре ли си? добре ли е мъжът ти? Добре ли е детето? А тя отговори: Добре.

27. А когато дойде при Божия човек на планината, хвана се за нозете му; а Гиезий се приближи, за да я оттласне. Но Божият човек рече: Остави я, защото душата й е преогорчена в нея: а Господ е скрил причината от мене, и не ми я е явил.

28. А тя рече: Искала ли съм син от господаря си? Не рекох ли: Не ме лъжи?

29. Тогава Елисей рече на Гиезия: Препаши кръста си, вземи тоягата ми в ръка, та иди; ако срещнеш човек, да го не поздравиш, а ако те поздрави някой, да му не отговориш; и положи тоягата ми върху лицето на детето.

30. А майката на детето рече: Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, няма да те оставя. И така, той стана та отиде подир нея.

31. А Гиезий мина пред тях и положи тоягата върху лицето на детето; но нямаше ни глас, нито слушане. Затова се върна да го посрещне и му извести казвайки: Детето не се събуди.

32. И когато влезе Елисей в къщата, ето детето умряло, положено на леглото му.

33. Влезе, прочее, та затвори вратата зад тях двамата, и помоли се Господу.

34. Тогава се качи та легна върху детето, и като тури устата си върху неговите уста, и очите си върху неговите очи, и ръцете си върху неговите ръце простря се върху него; и стопли се тялото на детето.

35. После се оттегли та ходеше насам натам из къщата, тогава пак се качи та се простря върху него; и детето кихна седем пъти, и детето отвори очите си.

36. И Елисей извика Гиезия и рече: Повикай тая сунамка. И повика я; и когато влезе при него, рече й: Вземи сина си.

37. И тя влезе, падна на нозете му та се поклони до земята, и дигна сина си та излезе.

Лука 7:11-17
11. А скоро след това, Исус отиде в един град наречен Наин; и с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество.

12. И когато се приближи до градската порта, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, която беше и вдовица; и с нея имаше голямо множество от града.

13. И Господ, като я видя, смили се за нея и рече й: Недей плака.

14. Тогава се приближи и се допря до носилото; а носачите се спряха. И рече: Момче, казвам ти, стани.

15. И мъртвият се подигна и седна, и почна да говори. И Исус го даде на майка му.

16. И страх обзе всички, и славеха Бога, казвайки: Велик пророк се издигна между нас; и Бог посети Своите люде.

17. И това, което казваха, се разнесе за Него по цяла Юдея и по цялата околност.

Лука 8:40-56
40. А когато се върна Исус, народът Го посрещна радостно, защото всички Го чакаха.

41. И, ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата, и падна пред Исусовите нозе и Му се молеше да влезе в къщата му;

42. защото имаше едничка дъщеря, на около дванадесет години, и тя беше на умиране. И когато отиваше, народът Го притискаше.

43. И една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години, и бе иждивила за лекари целия си имот, без да може да се излекува от никого,

44. се приближи изотзад и се допря до полата на дрехата Му; и на часа престана кръвотечението й.

45. И рече Исус: Кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, Петър и ония, които бяха с Него, казаха: Наставниче, народът Те притиска и гнети, [а Ти казваш: Кой се допря до Мене]?

46. Но Исус каза: Някой се допря до Мене, защото Аз усетих, че сила излезе от мене.

47. И жената, като видя, че не се укри, дойде разтреперана и падна пред Него и извика пред всичките люде, по коя причина се допря до Него, и как на часа оздравя.

48. А Той й рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир.

49. Докато той още говореше, дохожда някой си от къщата на началника на синагогата и казва: Дъщеря ти умря; не затруднявай Учителя.

50. А Исус като дочу това, отговори му: Не бой се; само вярвай, и тя ще се избави.

51. И когато дойде в къщата, не остави никой да влезе с Него, освен Петра, Иоана, Якова и бащата и майката на момичето.

52. И всички плачеха и го оплакваха. А Той им рече: Не плачете; защото не е умряло, а спи.

53. А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло.

54. Но Той го хвана за ръката, и извика: Момиче, стани!

55. И върна се духът му и то на часа стана; и Той заповяда да му дадат нещо да яде.

56. И родителите му се учудиха; а Той им заръча да не казват никому за станалото.

Йоан 11
1. Един човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра й Марта, беше болен.

2. (А Мария, чийто брат Лазар беше болен, бе оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си).

3. И тъй, сестрите пратиха до Него да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен.

4. А Исус, като чу това, рече: Тази болест не е смъртоносна, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея.

5. А Исус обичаше Марта, и сестра й, и Лазара.

6. Тогава откак чу, че бил болен, престоя два дни на мястото, гдето се намираше.

7. А подир това, каза на учениците: Да отидем пак в Юдея.

8. Казват Му учениците: Учителю, сега юдеите искаха да Те убият с камъни, и пак ли там отиваш?

9. Исус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако ходи някой денем, не се препъва, защото вижда виделината на тоя свят.

10. Но ако ходи някой нощем, препъва се, защото не е осветлен.

11. Това изговори, и подир туй им каза: Нашият приятел Лазар заспа; но Аз отивам да го събудя.

12. Затова учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.

13. Но Исус бе говорил за смъртта му; а те мислеха, че говори за почиване в сън.

14. Тогава Исус им рече ясно: Лазар умря.

15. И заради вас, радвам се, че не бях там, за да повярвате; обаче, нека да отидем при него.

16. Тогава Тома, наречен близнак, каза на съучениците: Да отидем и ние, за да умрем с Него.

17. И тъй, като дойде Исус, намери, че Лазар бил от четири дни в гроба.

18. А Витания беше близо до Ерусалим, колкото петнадесет стадии;

19. и мнозина от юдеите бяха при Марта и Мария да ги утешават за брат им.

20. Марта, прочее, като чу, че идел Исус, отиде да Го посрещне; а Мария още седеше в къщи.

21. Тогава Марта рече на Исуса: Господи, да беше Ти тука, не щеше да умре брат ми.

22. Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде.

23. Казва й Исус: Брат ти ще възкръсне.

24. Казва Му Марта: Зная, че ще възкръсне във възкресението на последния ден.

25. Исус й рече: Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее;

26. и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века. Вярваш ли това?

27. Казва му: Да Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който има да дойде на света.

28. И като рече това, отиде да повика скришом сестра си Мария, казвайки: Учителят е дошъл и те вика.

29. И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него.

30. Исус още не беше дошъл в селото, а беше на мястото, гдето Го посрещна Марта.

31. А юдеите, които бяха с нея в къщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, като мислеха че отива на гроба да плаче там.

32. И тъй, Мария, като дойде там гдето беше Исус и Го видя, падна пред нозете Му и рече Му: Господи, да беше Ти тука, нямаше да умре брат ми.

33. Исус, като я видя, че плаче, и юдеите, които я придружаваха, че плачат, разтъжи се в духа си и се смути.

34. И рече: Где го положихте? Казват Му: Господи, дойди и виж.

35. Исус се просълзи.

36. Затова юдеите думаха: Виж колко го е обичал!

37. А някои от тях рекоха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и този да не умре?

38. Исус, прочее, като тъжеше пак в Себе Си, дохожда на гроба. Беше пещера, и на нея бе привален камък.

39. Казва Исус: Отместете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му казва: Господи, смърди вече, защото е от четири дни в гроба.

40. Казва й Исус: Не рекох ли ти, че ако повярваш ще видиш Божията слава?

41. И тъй, отместиха камъка. А Исус подигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.

42. Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.

43. Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън!

44. Умрелият излезе, с ръце и нозе повити в саван, и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и оставете го да си иде.

45. Тогава мнозина от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това що стори Исус, повярваха в Него.

46. А някои от тях отидоха при фарисеите и казаха им какво бе извършил Исус.

47. Затова главните свещеници и фарисеите събраха съвет и казаха: Какво правим ние? Защото Този човек върши много знамения.

48. Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните като дойдат ще отнемат и страната ни и народа ни.

49. А един от тях на име Каиафа, който беше първосвещеник през тая година, им рече: Вие нищо не знаете,

50. нито вземате в съображение, че за вас е по-добре един човек да умре за людете, а не да загине целият народ.

51. Това не каза от себе си, но бидейки първосвещеник през оная година, предсказа, че Исус ще умре за народа,

52. и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чада.

53. И тъй, от онзи ден те се съветваха да Го умъртвят.

54. Затова Исус вече не ходеше явно между юдеите, но оттам отиде в страната близо до пустинята, в един град наречен Ефраим, и там остана с учениците.

55. А наближаваше юдейската пасха; и мнозина от провинцията отидоха в Ерусалим преди пасхата, за да се очистят.

56. И така, те търсеха Исуса, и, стоейки в храма, разговаряха се помежду си: Как ви се вижда? няма ли да дойде на празника?

57. А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед, щото, ако узнае някой къде е, да извести, за да Го уловят.

Йов 3:11-13
11. Защо не умрях при раждането,
И не издъхнах щом излязох из утробата?

12. Защо ме приеха коленете?
Или защо съсците, за да суча?

13. Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя;
Тогава щях да съм в покой.

Псалми 115:17
17. (25)Мъртвите не хвалят Господа,
Нито ония, които слизат в мястото на мълчанието;

Псалми 146:4
4. Излиза ли духът му, той се връща в земята си;
В тоя същий ден загиват намеренията му.

Еклесиаст 9:5
5. Защото живите поне знаят, че ще умрат;
Но мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват,
Понеже споменът за тях е забравен;

Еклесиаст 9:10
10. Всичко що намери ръката ти да прави според силата ти, направи го;
Защото няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба {Или: Шеол.}* гдето отиваш.

Възкресението на Мойсей

Неделя - 23 октомври
Юда 1:9
9. Но архангел Михаил, когато в борба с дявола се препираше за Моисеевото тяло, не смея да произнесе против него хулителна присъда, но рече: Господ да те смъмри.

Лука 9:28-36
28. И около осем дни след като каза това, Той взе със себе си Петра, Иоана и Якова, и се качи на планината да се моли.

29. И като се молеше, видът на лицето Му се измени и облеклото Му стана бяло и бляскаво.

30. И, ето двама мъже се разговаряха с Него; те бяха Моисей и Илия,

31. които се явиха в слава и говореха за смъртта {Гръцки: - Изхода}* Му, която Му предстоеше да изпълни в Ерусалим.

32. А Петър и ония, които бяха с него, ги беше налегнал сън; но когато се разбудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.

33. И когато те се разделиха с Него, Петър рече на Исуса: Наставниче, добре е да сме тука: и нека направим три шатри, за Тебе една за Моисея една, и една за Илия без да знае какво дума.

34. И докато казваше това, дойде облак та ги засени; и учениците се уплашиха като влязоха в облака.

35. И дойде из облака глас който каза: Този е Моят Син, Избраник Мой; Него слушайте.

36. И когато престана гласът, Исус се намери сам. И те замълчаха, и през ония дни не казваха никому нищо от това, що бяха видели.

Второзаконие 34:5-7
5. И тъй, Господният слуга Моисей умря там, в Моавската земя, според казаното от Господа.

6. И Господ го погреба в долината в Моавската земя срещу Вет-фегор; а до днес никой не знае где е гробът му.

7. Моисей беше на сто и двадесет години, когато умря; очите му не се помрачиха, нито силата му намаля.

4 Царе 2:1-11
1. И когато Господ щеше да възнесе Илия на небето с вихрушка, Илия отиде с Елисея от Галгал.

2. И Илия рече на Елисея: Седи тука, моля, защото Господ ме прати до Ветил. А Елисей рече: Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, няма да те оставя. И така, слязоха във Ветил.

3. И пророческите ученици {Еврейски. Синовете на пророците; и така из цялата глава.}*, които бяха във Ветил, излязоха при Елисея та му рекоха: Знаеш ли, че днес Господ ще ти вземе господаря, който е бил над тебе {Еврейски: От върху главата ти.}†? А той каза: Да, зная това, мълчете.

4. Тогава Илия му рече: Елисее, седи тук, моля, защото Господ ме прати в Ерихон. А той рече: Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, няма да те оставя. Така, дойдоха в Ерихон.

5. И пророческите ученици, които, бяха в Ерихон, дойдоха при Елисея та му рекоха: Знаеш ли, че днес Господ ще ти вземе господаря, който е бил над тебе? А той отговори: Да, зная това мълчете.

6. Тогава Илия му рече: Седи тука, моля, защото Господ ме прати до Иордан. А той каза: Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, няма да те оставя. И тъй, отидоха и двамата.

7. И петдесет мъже от пророческите ученици отидоха та застанаха насреща им от далеч. А те двамата застанаха при Иордан.

8. И като взе Илия кожуха си та го сгъна, удари водата; и тя се раздели на едната и на другата страна, така че двамата преминаха по сухо.

9. И когато преминаха, Илия каза на Елисея: Искай какво да ти сторя преди да бъда отнет от тебе. И рече Елисей: Моля, нека бъде в мене двоен дял от духа ти.

10. А той рече: Мъчно нещо поиска ти; но, ако ме видиш, когато ме отнемат от тебе, ще ти бъде така; но ако не, не ще бъде.

11. И докато те още ходеха и се разговаряха, ето огнена колесница и огнени коне, които ги разделиха един от друг; и Илия възлезе с вихрушка на небето.

Лука 9:30-31
30. И, ето двама мъже се разговаряха с Него; те бяха Моисей и Илия,

31. които се явиха в слава и говореха за смъртта {Гръцки: - Изхода}* Му, която Му предстоеше да изпълни в Ерусалим.

Второзаконие 34:1-4
1. Тогава Моисей се възкачи от моавските полета на планината Нево, на върха Фасга, който е срещу Ерихон. И Господ му показа цялата Галаадска земя до Дан,

2. цялата Нефталимова земя, Ефремовата и Манасиева земя, и цялата Юдова земя до Западното море,

3. южната страна, и околността на долината Ерихон, град на палми, до Сигор.

4. И Господ му каза: Тая е земята, за която съм се клел на Авраама, на Исаака и на Якова, като рекох: На твоето потомство ще я дам. Аз те направих да я видиш с очите си, но в нея няма да минеш.

Ефесяни 3:20
20. А на Този, Който, според действуващата в нас сила, може да направи несравнено повече, отколкото искаме или мислим,

Два случая от Стария Завет

Понеделник - 24 октомври
3 Царе 17:8-24
8. Тогава Господното слово дойде към него и рече:

9. Стани, иди в Сарепта сидонска и седи там; ето, заповядах на една вдовица там, да те храни.

10. И тъй, той стана та отиде в Сарепта. И като дойде при градската порта, ето там една вдовица, която събираше дърва; и той извика към нея и рече: Донеси ми, моля, малко вода в съд да пия.

11. И като отиваше да донесе, той извика към нея и рече: Донеси ми, моля, и залък хляб в ръката си.

12. А тя рече: Заклевам се в живота на Господа твоя Бог, нямам ни една пита, но само една шепа брашно в делвата и малко дървено масло в стомната и, ето, събирам две дръвчета, за да ида и да го приготвя за мене и за сина ми да го изядем и да умрем.

13. А Илия й рече: Не бой се; иди, стори както каза; но омеси от него първо за мене една малка пита та ми донеси, а после приготви за себе си и за сина си;

14. защото така казва Господ Израилевият Бог: Делвата с брашното няма да се изпразни, нито стомната с маслото ще намалее, до деня, когато Господ даде дъжд на земята.

15. И тя отиде та стори според каквото каза Илия; и тя и той и домът й ядоха много дни.

16. Делвата с брашното не се изпразни, нито стомната с маслото намаля, според словото, което Господ говори чрез Илия.

17. А след това, синът на жената, домакинята, се разболя; и болестта му бе тъй тежка, щото не остана дишане в него.

18. Тогава тя рече на Илия: Какво има между мене и тебе, Божий човече? Дошъл ли си при мене, за да ми припомниш греховете и да умориш сина ми?

19. А той й каза: Дай ми сина си. И като го взе от пазухата й та го изнесе на горната стая, гдето живееше, положи го на леглото си.

20. И извика към Господа и рече: Господи Боже мой! нанесъл ли си зло и на вдовицата, при която живея, като си уморил сина й?

21. Тогава той се простря три пъти върху детето, и извика към Господа, казвайки: Господи Боже мой, моля Ти се, нека се върне душата на това дете в него.

22. И Господ послуша Илиевия глас, та се върна душата на детето в него и то оживя.

23. Тогава Илия взе детето та го занесе от горната стая в къщата и даде го на майка му; и Илия рече: Виж, синът ти е жив.

24. И жената каза на Илия: Сега познавам, че си Божий човек, и че Господното слово, което говориш, е истина.

4 Царе 4:18-37
18. И когато порасна детето, излезе един ден към баща си при жетварите.

19. И рече на баща си: Главата ми! главата ми! А той рече на един от момците: Занеси го при майка му.

20. И като го взе занесе го при майка му; и детето седя на коленете й до пладне, и тогава умря.

21. И тя се качи та го положи на леглото на Божия човек, и като затвори вратата след него, излезе.

22. Тогава повика мъжа си и рече: Изпрати ми, моля, един от момците и една от ослиците, за да тичам при Божия човек и да се върна.

23. А той рече: Защо да отидеш днес при него? не е нито нов месец, нито събота. А тя рече: Бъди спокоен.

24. Тогава оседла ослицата, и рече на слугата си: Карай и бързай; не забавяй карането заради мене освен ако ти заповядвам.

25. И тъй, стана та отиде при Божия човек на планината Кармил. А Божият човек, като я видя от далеч, рече на слугата си Гиезия: Ето там сунамката!

26. Сега, прочее, тичай да я посрещнеш и кажи й: Добре ли си? добре ли е мъжът ти? Добре ли е детето? А тя отговори: Добре.

27. А когато дойде при Божия човек на планината, хвана се за нозете му; а Гиезий се приближи, за да я оттласне. Но Божият човек рече: Остави я, защото душата й е преогорчена в нея: а Господ е скрил причината от мене, и не ми я е явил.

28. А тя рече: Искала ли съм син от господаря си? Не рекох ли: Не ме лъжи?

29. Тогава Елисей рече на Гиезия: Препаши кръста си, вземи тоягата ми в ръка, та иди; ако срещнеш човек, да го не поздравиш, а ако те поздрави някой, да му не отговориш; и положи тоягата ми върху лицето на детето.

30. А майката на детето рече: Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, няма да те оставя. И така, той стана та отиде подир нея.

31. А Гиезий мина пред тях и положи тоягата върху лицето на детето; но нямаше ни глас, нито слушане. Затова се върна да го посрещне и му извести казвайки: Детето не се събуди.

32. И когато влезе Елисей в къщата, ето детето умряло, положено на леглото му.

33. Влезе, прочее, та затвори вратата зад тях двамата, и помоли се Господу.

34. Тогава се качи та легна върху детето, и като тури устата си върху неговите уста, и очите си върху неговите очи, и ръцете си върху неговите ръце простря се върху него; и стопли се тялото на детето.

35. После се оттегли та ходеше насам натам из къщата, тогава пак се качи та се простря върху него; и детето кихна седем пъти, и детето отвори очите си.

36. И Елисей извика Гиезия и рече: Повикай тая сунамка. И повика я; и когато влезе при него, рече й: Вземи сина си.

37. И тя влезе, падна на нозете му та се поклони до земята, и дигна сина си та излезе.

Евреи 11:35
35. Жени приемаха мъртвите си възкресени; а други бяха мъчени, защото, за да получат по-добро възкресение, те не приемаха да бъдат избавени.

Йона 4:1-7
1. А това стана много мъчно на Иона, и възнегодува.

2. И помоли се Господу казвайки: О, Господи, не беше ли това каквото казах още когато бях в отечеството си? Това бе причината, по която предварих да бягам в Тарсис, дето знаех, че си Бог жалостив и милосърд, дълготърпелив и многомилостив, Който се разкайваш за злото.

3. Затова, моля Ти се, Господи, вземи още сега живота ми; защото ми е по-добре да умра отколкото да живея.

4. А Господ рече: Добре ли е да негодуваш?

5. Тогава Иона излезе из града, и седна на източната страна от града, дето си направи колиба, под която седеше на сянка, докле види какво ще стане с града.

6. И Господ Бог определи да израсте една тиква, която се издигна над Иона, за да бъде сянка над главата му. И Иона се зарадва твърде много за тиквата.

7. А когато се зазори на утринта Бог определи един червей, който порази тиквата, и тя изсъхна.

Синът на вдовицата от Наин

Вторник - 25 октомври
Деяния 10:38
38. именно, Исус от Назарет, - как Бог Го помаза със Светия Дух и със сила; Който обикаляше да прави благодеяния и да изцелява всички угнетявани от дявола; защото Бог беше с Него.

Лука 7:11-17
11. А скоро след това, Исус отиде в един град наречен Наин; и с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество.

12. И когато се приближи до градската порта, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, която беше и вдовица; и с нея имаше голямо множество от града.

13. И Господ, като я видя, смили се за нея и рече й: Недей плака.

14. Тогава се приближи и се допря до носилото; а носачите се спряха. И рече: Момче, казвам ти, стани.

15. И мъртвият се подигна и седна, и почна да говори. И Исус го даде на майка му.

16. И страх обзе всички, и славеха Бога, казвайки: Велик пророк се издигна между нас; и Бог посети Своите люде.

17. И това, което казваха, се разнесе за Него по цяла Юдея и по цялата околност.

3 Царе 17:8-24
8. Тогава Господното слово дойде към него и рече:

9. Стани, иди в Сарепта сидонска и седи там; ето, заповядах на една вдовица там, да те храни.

10. И тъй, той стана та отиде в Сарепта. И като дойде при градската порта, ето там една вдовица, която събираше дърва; и той извика към нея и рече: Донеси ми, моля, малко вода в съд да пия.

11. И като отиваше да донесе, той извика към нея и рече: Донеси ми, моля, и залък хляб в ръката си.

12. А тя рече: Заклевам се в живота на Господа твоя Бог, нямам ни една пита, но само една шепа брашно в делвата и малко дървено масло в стомната и, ето, събирам две дръвчета, за да ида и да го приготвя за мене и за сина ми да го изядем и да умрем.

13. А Илия й рече: Не бой се; иди, стори както каза; но омеси от него първо за мене една малка пита та ми донеси, а после приготви за себе си и за сина си;

14. защото така казва Господ Израилевият Бог: Делвата с брашното няма да се изпразни, нито стомната с маслото ще намалее, до деня, когато Господ даде дъжд на земята.

15. И тя отиде та стори според каквото каза Илия; и тя и той и домът й ядоха много дни.

16. Делвата с брашното не се изпразни, нито стомната с маслото намаля, според словото, което Господ говори чрез Илия.

17. А след това, синът на жената, домакинята, се разболя; и болестта му бе тъй тежка, щото не остана дишане в него.

18. Тогава тя рече на Илия: Какво има между мене и тебе, Божий човече? Дошъл ли си при мене, за да ми припомниш греховете и да умориш сина ми?

19. А той й каза: Дай ми сина си. И като го взе от пазухата й та го изнесе на горната стая, гдето живееше, положи го на леглото си.

20. И извика към Господа и рече: Господи Боже мой! нанесъл ли си зло и на вдовицата, при която живея, като си уморил сина й?

21. Тогава той се простря три пъти върху детето, и извика към Господа, казвайки: Господи Боже мой, моля Ти се, нека се върне душата на това дете в него.

22. И Господ послуша Илиевия глас, та се върна душата на детето в него и то оживя.

23. Тогава Илия взе детето та го занесе от горната стая в къщата и даде го на майка му; и Илия рече: Виж, синът ти е жив.

24. И жената каза на Илия: Сега познавам, че си Божий човек, и че Господното слово, което говориш, е истина.

4 Царе 4:18-37
18. И когато порасна детето, излезе един ден към баща си при жетварите.

19. И рече на баща си: Главата ми! главата ми! А той рече на един от момците: Занеси го при майка му.

20. И като го взе занесе го при майка му; и детето седя на коленете й до пладне, и тогава умря.

21. И тя се качи та го положи на леглото на Божия човек, и като затвори вратата след него, излезе.

22. Тогава повика мъжа си и рече: Изпрати ми, моля, един от момците и една от ослиците, за да тичам при Божия човек и да се върна.

23. А той рече: Защо да отидеш днес при него? не е нито нов месец, нито събота. А тя рече: Бъди спокоен.

24. Тогава оседла ослицата, и рече на слугата си: Карай и бързай; не забавяй карането заради мене освен ако ти заповядвам.

25. И тъй, стана та отиде при Божия човек на планината Кармил. А Божият човек, като я видя от далеч, рече на слугата си Гиезия: Ето там сунамката!

26. Сега, прочее, тичай да я посрещнеш и кажи й: Добре ли си? добре ли е мъжът ти? Добре ли е детето? А тя отговори: Добре.

27. А когато дойде при Божия човек на планината, хвана се за нозете му; а Гиезий се приближи, за да я оттласне. Но Божият човек рече: Остави я, защото душата й е преогорчена в нея: а Господ е скрил причината от мене, и не ми я е явил.

28. А тя рече: Искала ли съм син от господаря си? Не рекох ли: Не ме лъжи?

29. Тогава Елисей рече на Гиезия: Препаши кръста си, вземи тоягата ми в ръка, та иди; ако срещнеш човек, да го не поздравиш, а ако те поздрави някой, да му не отговориш; и положи тоягата ми върху лицето на детето.

30. А майката на детето рече: Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, няма да те оставя. И така, той стана та отиде подир нея.

31. А Гиезий мина пред тях и положи тоягата върху лицето на детето; но нямаше ни глас, нито слушане. Затова се върна да го посрещне и му извести казвайки: Детето не се събуди.

32. И когато влезе Елисей в къщата, ето детето умряло, положено на леглото му.

33. Влезе, прочее, та затвори вратата зад тях двамата, и помоли се Господу.

34. Тогава се качи та легна върху детето, и като тури устата си върху неговите уста, и очите си върху неговите очи, и ръцете си върху неговите ръце простря се върху него; и стопли се тялото на детето.

35. После се оттегли та ходеше насам натам из къщата, тогава пак се качи та се простря върху него; и детето кихна седем пъти, и детето отвори очите си.

36. И Елисей извика Гиезия и рече: Повикай тая сунамка. И повика я; и когато влезе при него, рече й: Вземи сина си.

37. И тя влезе, падна на нозете му та се поклони до земята, и дигна сина си та излезе.

Яков 1:27
27. Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца, ето що е: да пригледва човек сирачетата и вдовиците в неволята им, и да пази себе си неопетнен от света.

Дъщерята на Яир

Сряда - 26 октомври
Второзаконие 34:10-12
10. Не се издигна вече в Израиля пророк като Моисея, когото Господ познаваше лице с лице

11. относно всички знамения и чудеса, които Господ го изпрати да извърши в Египетската земя върху Фараона, върху всичките му слуги и върху цялата му земя,

12. и относно всичката мощна ръка, и относно всичкия голям ужас, които Моисей прояви пред очите на целия Израил.

3 Царе 17:9
9. Стани, иди в Сарепта сидонска и седи там; ето, заповядах на една вдовица там, да те храни.

4 Царе 4:8
8. И един ден Елисей замина в Сунам, гдето имаше една богата жена; и тя го задържа да яде хляб. И колкото пъти заминаваше свръщаше там, за да яде хляб.

Лука 7:12
12. И когато се приближи до градската порта, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, която беше и вдовица; и с нея имаше голямо множество от града.

Марко 5:22
22. И дохожда един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го вижда, пада пред нозете Му,

Марко 5:21-24
21. Когато Исус пак премина с ладията на отвъдната страна, събра се при Него голямо множество; и Той беше край езерото.

22. И дохожда един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го вижда, пада пред нозете Му,

23. и много Му се моли, казвайки: Малката ми дъщеря бере душа; моля Ти се да дойдеш и положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее.

24. И Той отиде с него; и едно голямо множество вървеше подире Му, и хората Го притискаха.

Марко 5:35-43
35. Докато Той още говореше, дохождат от къщата на началника на синагогата и казват: Дъщеря ти умря; защо вече затрудняваш Учителя?

36. А Исус, като дочу думата, която говореха, каза на началника на синагогата: Не бой се, само вярвай.

37. И никому не позволи да Го придружи, освен на Петра, Якова и Якововия брат Иоан.

38. И като дохождат до къщата на началника на синагогата, Той вижда вълнение и мнозина, които плачеха и пищяха много.

39. И като влезе, каза им: Защо правите вълнение и плачете? Детето не е умряло, а спи.

40. А те Му се присмиваха. Но Той като изкара навън всичките, взема бащата и майката на детето, и ония, които бяха с Него, и влиза там гдето беше детето.

41. И като хвана детето за ръка, каза му: Талита куми; което значи - Момиче, тебе казвам: Стани.

42. И момичето веднага стана и ходеше, защото беше на дванадесет години. И внезапно те се смаяха твърде много.

43. И много им заръча, никой да не узнае това; и заповяда да й дадат да яде.

Матей 9:24
24. Идете си, защото момичето не е умряло, но спи. А те Му се присмиваха.

Лука 8:52
52. И всички плачеха и го оплакваха. А Той им рече: Не плачете; защото не е умряло, а спи.

Йоан 11:11-15
11. Това изговори, и подир туй им каза: Нашият приятел Лазар заспа; но Аз отивам да го събудя.

12. Затова учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.

13. Но Исус бе говорил за смъртта му; а те мислеха, че говори за почиване в сън.

14. Тогава Исус им рече ясно: Лазар умря.

15. И заради вас, радвам се, че не бях там, за да повярвате; обаче, нека да отидем при него.

Откровение 1:18
18. бях мъртъв, и, ето, живея до вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на ада.

Йоан 3:16
16. Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот:

Римляни 6:23
23. Защото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ.

Марко 5:42
42. И момичето веднага стана и ходеше, защото беше на дванадесет години. И внезапно те се смаяха твърде много.

Марко 5:36
36. А Исус, като дочу думата, която говореха, каза на началника на синагогата: Не бой се, само вярвай.

Лазар

Четвъртък - 27 октомври
Йоан 11:1-44
1. Един човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра й Марта, беше болен.

2. (А Мария, чийто брат Лазар беше болен, бе оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си).

3. И тъй, сестрите пратиха до Него да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен.

4. А Исус, като чу това, рече: Тази болест не е смъртоносна, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея.

5. А Исус обичаше Марта, и сестра й, и Лазара.

6. Тогава откак чу, че бил болен, престоя два дни на мястото, гдето се намираше.

7. А подир това, каза на учениците: Да отидем пак в Юдея.

8. Казват Му учениците: Учителю, сега юдеите искаха да Те убият с камъни, и пак ли там отиваш?

9. Исус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако ходи някой денем, не се препъва, защото вижда виделината на тоя свят.

10. Но ако ходи някой нощем, препъва се, защото не е осветлен.

11. Това изговори, и подир туй им каза: Нашият приятел Лазар заспа; но Аз отивам да го събудя.

12. Затова учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.

13. Но Исус бе говорил за смъртта му; а те мислеха, че говори за почиване в сън.

14. Тогава Исус им рече ясно: Лазар умря.

15. И заради вас, радвам се, че не бях там, за да повярвате; обаче, нека да отидем при него.

16. Тогава Тома, наречен близнак, каза на съучениците: Да отидем и ние, за да умрем с Него.

17. И тъй, като дойде Исус, намери, че Лазар бил от четири дни в гроба.

18. А Витания беше близо до Ерусалим, колкото петнадесет стадии;

19. и мнозина от юдеите бяха при Марта и Мария да ги утешават за брат им.

20. Марта, прочее, като чу, че идел Исус, отиде да Го посрещне; а Мария още седеше в къщи.

21. Тогава Марта рече на Исуса: Господи, да беше Ти тука, не щеше да умре брат ми.

22. Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде.

23. Казва й Исус: Брат ти ще възкръсне.

24. Казва Му Марта: Зная, че ще възкръсне във възкресението на последния ден.

25. Исус й рече: Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее;

26. и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века. Вярваш ли това?

27. Казва му: Да Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който има да дойде на света.

28. И като рече това, отиде да повика скришом сестра си Мария, казвайки: Учителят е дошъл и те вика.

29. И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него.

30. Исус още не беше дошъл в селото, а беше на мястото, гдето Го посрещна Марта.

31. А юдеите, които бяха с нея в къщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, като мислеха че отива на гроба да плаче там.

32. И тъй, Мария, като дойде там гдето беше Исус и Го видя, падна пред нозете Му и рече Му: Господи, да беше Ти тука, нямаше да умре брат ми.

33. Исус, като я видя, че плаче, и юдеите, които я придружаваха, че плачат, разтъжи се в духа си и се смути.

34. И рече: Где го положихте? Казват Му: Господи, дойди и виж.

35. Исус се просълзи.

36. Затова юдеите думаха: Виж колко го е обичал!

37. А някои от тях рекоха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и този да не умре?

38. Исус, прочее, като тъжеше пак в Себе Си, дохожда на гроба. Беше пещера, и на нея бе привален камък.

39. Казва Исус: Отместете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му казва: Господи, смърди вече, защото е от четири дни в гроба.

40. Казва й Исус: Не рекох ли ти, че ако повярваш ще видиш Божията слава?

41. И тъй, отместиха камъка. А Исус подигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.

42. Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.

43. Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън!

44. Умрелият излезе, с ръце и нозе повити в саван, и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и оставете го да си иде.

Йоан 11:4
4. А Исус, като чу това, рече: Тази болест не е смъртоносна, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея.

Псалми 33:6
6. Чрез словото на Господа станаха небесата,
И чрез дишането на устата Му цялото им множество.

Йоан 11:25-26
25. Исус й рече: Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее;

26. и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века. Вярваш ли това?

Разширено изучаване

Петък - 28 октомври
1 Йоаново 5:12
12. Който има Сина, има тоя живот; който няма Божия Син, няма тоя живот.

Йоан 11:25-26
25. Исус й рече: Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее;

26. и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века. Вярваш ли това?

Лука 4:24-27
24. И пак рече: Истина ви казвам, че никой пророк не е приет в родината си.

25. А казвам ви наистина, много вдовици имаше в Израил в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца, и настана голям глад по цялата земя;

26. А нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при една вдовица в Сарепта сидонска.

27. Тъй също много прокажени имаше в Израил във времето на пророк Елисея; но никой от тях не бе очистен, а само сириецът Нееман.

Еклесиаст 9:5
5. Защото живите поне знаят, че ще умрат;
Но мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват,
Понеже споменът за тях е забравен;

Разказ

Печат на страницата