Стиховете на урок 3 за печат Печат на страницата

Урок 3

 9 - 15 октомври 2010 г.

Анна – научи се да бъдеш някой

Събота - 9 октомври
1 Царе 2:1-2
1. Тогава Анна се помоли, като казваше: -
Развесели се сърцето ми в Господа;
Въздигна се рога ми чрез Господа;
Разшириха се устата ми срещу неприятелите ми,
Защото се развеселих в спасението Ти.

2. Няма свет какъвто е Господ;
Защото няма друг освен Тебе,
Нито канара като нашия Бог.

1 Царе 1
1. Имаше един човек от Раматаим-софим, от Ефремовата хълмиста земя, на име Елкана, син Ероамов, син Елиуев, син Тоуев, син на Суфа ефратец.

2. Той имаше две жени; името на едната бе Анна, а името на другата Фенина. И Фенина имаше деца, а Анна нямаше деца.

3. Тоя човек отиваше от града си всяка година, за да се поклони и да принесе жертва на Господа на Силите в Сило, гдето двамата Илиеви синове, Офний и Финеес бяха свещеници пред Господа.

4. И една година, когато настъпи денят, в който Елкана принесе жертва, той даде дялове на жена си Фенина; на всичките й синове, и на дъщерите й;

5. а на Анна даде двоен дял, защото обичаше Анна. Но Господ беше заключил утробата й.

6. А съперницата й я дразнеше много, за да я направи да тъжи, за гдето Господ беше затворил утробата й.

7. (Така ставаше всяка година; колкото пъти отиваше в Господния дом, така Фенина я дразнеше; а тя плачеше и не ядеше).

8. Но мъжът й Елкана й каза: Анно, защо плачеш? защо не ядеш? и защо е нажалено сърцето ти? Не съм ли ти аз по-желателен от десет сина?

9. А като ядоха в Сило и като пиха, Анна стана. (А свещеникът Илий седеше на стол близо при стълба на вратата при Господния храм).

10. Тя, прочее, преогорчена в духа си, се молеше Господу, и плачеше твърде много.

11. И направи обрек, казвайки: Господи на Силите, ако наистина погледнеш благосклонно към скръбта на слугинята Си, и ме спомниш, и не забравиш слугинята Си, но дадеш на слугинята Си мъжко дете, то ще го дам Господу за през всичките дни на живота му, и бръснач няма да мине през главата му.

12. А като продължаваше да се моли пред Господа, Илий забелязваше устата й.

13. Защото Анна говореше в сърцето си; само устните й мърдаха, а гласът й не се чуваше; затова, на Илия се стори, че беше пияна.

14. За туй Илий й рече: До кога ще си пияна? Остави се от това твое вино.

15. А Анна в отговор рече: Не, господарю мой, аз съм жена преоскърбена в духа си; нито вино, нито спиртно питие съм пила, но излях душата си пред Господа.

16. Не считай слугинята си за лоша жена; защото от голямото си оплакване от скръбта си съм говорила до сега.

17. Тогава Илий в отговор рече: Иди с мир; и Израилевият Бог нека изпълни прошението, което си отправила към Него.

18. И тя рече: Дано слугинята ти придобие благословението ти. Тогава жената отиде по пътя си, и яде, и лицето й не беше вече скръбно.

19. И като станаха рано сутринта, та се поклониха пред Господа, върнаха се та отидоха в дома си у Рама. И Елкана позна жена си Анна, и Господ я спомни.

20. И когато се изпълни времето, откак Анна зачна, роди син; и нарече го Самуил {Т.е., Изискан от Бога.}*; защото, каза: От Господа го изпросих.

21. И Елкана с целия си дом отиде, за да принесе Господу годишната жертва и обрека си.

22. Но Анна не отиде, защото рече на мъжа си: Не ща да отида докато не се отбие детето; тогава ще го занеса, за да се яви пред Господа и да живее там за винаги.

23. И мъжът й Елкана й рече: Стори каквото ти се вижда за добро; седи докато го отбиеш; само Господ да утвърди словото Си! И тъй, жената седеше и доеше сина си докато го отби.

24. И когато го отби, заведе го със себе си, заедно с един тригодишен юнец, и с една ефа брашно, и с един мех вино, и донесе го в Господния дом в Сило. А детето беше малко.

25. И като заклаха юнеца, донесоха детето при Илия.

26. И Анна рече: О, господарю мой, заклевам се в живота на душата ти, господарю мой, аз съм жената, която бе застанала тук близо при тебе, та се молеше Господу.

27. За това дете се молех: и Господ ми изпълни прошението, което отправих към Него.

28. Затова и аз го дадох на Господа; през всичките дни на живота си ще бъде посветен {Еврейски: Дадено на заем.}† на Господа. И той се поклони там на Господа.

1 Царе 2:1-11
1. Тогава Анна се помоли, като казваше: -
Развесели се сърцето ми в Господа;
Въздигна се рога ми чрез Господа;
Разшириха се устата ми срещу неприятелите ми,
Защото се развеселих в спасението Ти.

2. Няма свет какъвто е Господ;
Защото няма друг освен Тебе,
Нито канара като нашия Бог.

3. Не продължавайте да говорите горделиво;
Да не излезе високомерие из устата ви;
Защото Господ е Бог на знания,
И от Него се претеглят делата.

4. Лъковете на силните се строшиха;
А немощните се препасаха със сила.

5. Ситите се пазариха за хляб;
А гладните престанаха да гладуват.
Ей, и неплодната роди седем,
А многодетната изнемощя.

6. Господ умъртвява, и съживява;
Сваля в ада {Еврейски: Шеол, т.е. място на умрелите.}*, и възвежда.

7. Господ осиромашава човека, и обогатява;
Смирява човека, и въздига.

8. Въздига бедния от пръстта,
И възвишава сиромаха от бунището,
За да ги направи да седнат между князете,
И да наследят славен престол;
Защото стълбовете на земята са на Господа,
Който и постави на тях вселената.

9. Ще пази нозете на светиите Си;
А нечестивите ще погинат в тъмнината;
Понеже със сила не ще надделее човек.

10. Противниците на Господа ще се сломят;
Ще гръмне от небето против тях;
Господ ще съди краищата на земята,
И ще даде сила на царя Си,
И ще въздигне рога на помазаника Си.

11. Тогава Елкана си отиде у дома си в Рама. А детето слугуваше Господу пред свещеника Илия.

1 Царе 2:21
21. И Господ посети Анна; и тя зачна и роди три сина и две дъщери. А детето Самуил растеше пред Господа.

Йов 2:12-13
12. И като подигнаха очи от далеч и го не познаха, плакаха с висок глас; и всеки раздра дрехата си, и сипаха пръст на главите си като я хвърлиха към небето.

13. И седяха при него на земята седем дни и седем нощи; и никой не му проговори дума, защото виждаха, че скръбта му беше много голяма.

Матей 6:19-20
19. Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат.

20. Но събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда, и гдето крадци не подкопават нито крадат;

Лука 12:16-21
16. И каза им притча, като рече: Нивите на един богаташ родиха много плод.

17. И той размишляваше в себе си, думайки: Какво да правя? защото нямам где да събера плодовете си.

18. И рече: Ето какво ще направя: ще съборя житниците си и ще построя по-големи, и там ще събера всичките си жита и благата си.

19. И ще река на душата си: Душо, имаш много блага натрупани за много години; успокой се, яж, пий, весели се.

20. А Бог му рече: Глупецо! тая нощ ще ти изискат душата; а това което си приготвил, чие ще бъде?

21. Така става с този, който събира имот за себе си, и не богатее в Бога.

Колко струвам?

Неделя - 10 октомври
1 Царе 1:1-16
1. Имаше един човек от Раматаим-софим, от Ефремовата хълмиста земя, на име Елкана, син Ероамов, син Елиуев, син Тоуев, син на Суфа ефратец.

2. Той имаше две жени; името на едната бе Анна, а името на другата Фенина. И Фенина имаше деца, а Анна нямаше деца.

3. Тоя човек отиваше от града си всяка година, за да се поклони и да принесе жертва на Господа на Силите в Сило, гдето двамата Илиеви синове, Офний и Финеес бяха свещеници пред Господа.

4. И една година, когато настъпи денят, в който Елкана принесе жертва, той даде дялове на жена си Фенина; на всичките й синове, и на дъщерите й;

5. а на Анна даде двоен дял, защото обичаше Анна. Но Господ беше заключил утробата й.

6. А съперницата й я дразнеше много, за да я направи да тъжи, за гдето Господ беше затворил утробата й.

7. (Така ставаше всяка година; колкото пъти отиваше в Господния дом, така Фенина я дразнеше; а тя плачеше и не ядеше).

8. Но мъжът й Елкана й каза: Анно, защо плачеш? защо не ядеш? и защо е нажалено сърцето ти? Не съм ли ти аз по-желателен от десет сина?

9. А като ядоха в Сило и като пиха, Анна стана. (А свещеникът Илий седеше на стол близо при стълба на вратата при Господния храм).

10. Тя, прочее, преогорчена в духа си, се молеше Господу, и плачеше твърде много.

11. И направи обрек, казвайки: Господи на Силите, ако наистина погледнеш благосклонно към скръбта на слугинята Си, и ме спомниш, и не забравиш слугинята Си, но дадеш на слугинята Си мъжко дете, то ще го дам Господу за през всичките дни на живота му, и бръснач няма да мине през главата му.

12. А като продължаваше да се моли пред Господа, Илий забелязваше устата й.

13. Защото Анна говореше в сърцето си; само устните й мърдаха, а гласът й не се чуваше; затова, на Илия се стори, че беше пияна.

14. За туй Илий й рече: До кога ще си пияна? Остави се от това твое вино.

15. А Анна в отговор рече: Не, господарю мой, аз съм жена преоскърбена в духа си; нито вино, нито спиртно питие съм пила, но излях душата си пред Господа.

16. Не считай слугинята си за лоша жена; защото от голямото си оплакване от скръбта си съм говорила до сега.

Битие 16:1-2
1. А Сарайя, жената на Аврама, не му раждаше деца; но, като имаше слугиня, египтянка, на име Агар.

2. Сарайя рече на Аврама: Виж сега, Господ не ми дава да раждам; моля ти се влез при слугинята ми; може би ще придобия чадо, чрез нея. И Аврам послуша това, което каза Сарайя.

Битие 30:1
1. А като видя Рахил, че не раждаше деца на Якова, Рахил завидя на сестра си и рече на Якова: дай ми чада, иначе аз ще умра.

С такива приятели…

Понеделник - 11 октомври
1 Царе 1:6-7
6. А съперницата й я дразнеше много, за да я направи да тъжи, за гдето Господ беше затворил утробата й.

7. (Така ставаше всяка година; колкото пъти отиваше в Господния дом, така Фенина я дразнеше; а тя плачеше и не ядеше).

Второзаконие 9:18
18. После припаднах пред Господа, както първия път, четиридесет дена и четиридесет нощи; хляб не ядох и вода не пих поради всичкия грях, чрез който съгрешихте като извършихте зло пред Господа та Го раздразнихте.

Второзаконие 31:29
29. Понеже знам, че подир смъртта ми непременно ще се развратите и отклоните от пътя, за който ви заповядах; и в послешните дни злини ще ви застигнат, понеже ще вършите зло пред Господа и ще Го разгневявате с делата на ръцете си.

1 Царе 1:5
5. а на Анна даде двоен дял, защото обичаше Анна. Но Господ беше заключил утробата й.

Йов 2:12-13
12. И като подигнаха очи от далеч и го не познаха, плакаха с висок глас; и всеки раздра дрехата си, и сипаха пръст на главите си като я хвърлиха към небето.

13. И седяха при него на земята седем дни и седем нощи; и никой не му проговори дума, защото виждаха, че скръбта му беше много голяма.

Да излееш сърцето си

Вторник - 12 октомври
1 Царе 1:9-16
9. А като ядоха в Сило и като пиха, Анна стана. (А свещеникът Илий седеше на стол близо при стълба на вратата при Господния храм).

10. Тя, прочее, преогорчена в духа си, се молеше Господу, и плачеше твърде много.

11. И направи обрек, казвайки: Господи на Силите, ако наистина погледнеш благосклонно към скръбта на слугинята Си, и ме спомниш, и не забравиш слугинята Си, но дадеш на слугинята Си мъжко дете, то ще го дам Господу за през всичките дни на живота му, и бръснач няма да мине през главата му.

12. А като продължаваше да се моли пред Господа, Илий забелязваше устата й.

13. Защото Анна говореше в сърцето си; само устните й мърдаха, а гласът й не се чуваше; затова, на Илия се стори, че беше пияна.

14. За туй Илий й рече: До кога ще си пияна? Остави се от това твое вино.

15. А Анна в отговор рече: Не, господарю мой, аз съм жена преоскърбена в духа си; нито вино, нито спиртно питие съм пила, но излях душата си пред Господа.

16. Не считай слугинята си за лоша жена; защото от голямото си оплакване от скръбта си съм говорила до сега.

1 Царе 1:15
15. А Анна в отговор рече: Не, господарю мой, аз съм жена преоскърбена в духа си; нито вино, нито спиртно питие съм пила, но излях душата си пред Господа.

Левит 4:7
7. Свещеникът да тури от кръвта и върху роговете на олтара за благоуханното кадене, който е пред Господа в шатъра за срещане; тогава всичката кръв на юнеца да излее в подножието на олтара за всеизгаряне, който е при входа на шатъра за срещане.

Левит 4:12
12. сиреч, целият юнец да изнесе вън от стана на чисто място, гдето се изсипва пепелта, и да го изгори на дърва с огън; гдето се изсипва пепелта, там да се изгори.

Левит 4:18
18. Да тури от кръвта и върху роговете на олтара, който е пред Господа, в шатъра за срещане; после всичката кръв да излее в подножието на олтара за всеизгаряне, който е при входа на шатъра за срещане.

Левит 4:25
25. И свещеникът да вземе с пръста си от кръвта на приноса за грях и да я тури върху роговете на олтара за всеизгаряне, и тогава да излее кръвта му в подножието на олтара за всеизгаряне;

Псалми 69:24
24. Излей на тях негодуванието Си;
И пламъкът на гнева Ти нека ги постигне.

Псалми 79:6
6. Излей гнева Си на народите, които не Те познават,
И на царствата, които не призовават името Ти;

Исая 42:25
25. Затова изля на него лютостта на гнева Си
И свирепостта на боя;
И това го запали изоколо, но той не се сети,
Изгори го, но той не го вложи в сърцето си.

Псалми 42:4-5
4. Изливам душата си дълбоко в мене като си напомням това, -
Как отивах с множеството,
И завеждах шествието в Божия дом
С глас на радост и на хваление,
С множеството, което празнуваше.

5. Защо си отпаднала душе моя?
И защо се смущаваш дълбоко в мене?
Надявай се на Бога; защото аз още ще Го славословя
За помощта от лицето Му.

Псалми 62:8-9
8. Уповавайте на Него, люде, на всяко време,
Изливайте сърцата си пред Него;
Бог е нам прибежище. (Села).

9. Наистина низкопоставените човеци са лъх, а високопоставените лъжа;
Турени на везни те се издигат нагоре;
Те всички са по-леки от суетата.

Плачът на Еремия 2:19
19. Стани, извикай нощем при първото поставяне на стражите;
Излей сърцето си като вода пред лицето на Господа;
Издигни към Него ръцете си за живота на младенците си,
Които примират от глад край всичките улици.

Битие 32:26-27
26. Тогава човекът рече: Пусни ме да си отида, защото се зазори. А Яков каза: Няма да те пусна да си отидеш, догде не ме благословиш.

27. А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков.

1 Царе 1:17-18
17. Тогава Илий в отговор рече: Иди с мир; и Израилевият Бог нека изпълни прошението, което си отправила към Него.

18. И тя рече: Дано слугинята ти придобие благословението ти. Тогава жената отиде по пътя си, и яде, и лицето й не беше вече скръбно.

Псалми 37:4
4. Весели се, тъй също, в Господа;
И Той ще ти даде попросеното от сърцето ти.

1 Царе 1:11
11. И направи обрек, казвайки: Господи на Силите, ако наистина погледнеш благосклонно към скръбта на слугинята Си, и ме спомниш, и не забравиш слугинята Си, но дадеш на слугинята Си мъжко дете, то ще го дам Господу за през всичките дни на живота му, и бръснач няма да мине през главата му.

Пей хваления за Него

Сряда - 13 октомври
Изход 15:20-21
20. Тогава пророчицата Мариам, Аароновата сестра, взе в ръката си тъпанче, и всичките жени излязоха подир нея с тъпанчета и хороиграния,

21. а Мариам им пееше ответно:
Пейте Господу, защото славно възтържествува;
Коня и ездача му хвърли в морето.

Съдии 5:1-31
1. В оня ден Девора и Варак Авиноамовият син пееха, говорейки: -

2. За гдето взеха водителството в Израиля военачалниците,
За гдето доброволно се предадоха людете,
Хвалете Господа.

3. Чуйте, царе! дайте ухо, първенци!
Ще пея, аз ще пея, Господу;
На Господа Бога Израилева ще пея хвала.

4. Господи, когато излезе Ти от Сиир,
Когато тръгна от полето Едом
Земята се потресе, също и небето покапа,
Ей, облаците покапаха вода.

5. Планините се разтопиха от присъствието Господно,
Самият Синай от присъствието на Господа Бога Израилева.

6. В дните на Самегара Анатовия син,
В дните на Яил, пътищата бяха напуснати,
И пътниците вървяха по пътеки настрана.

7. Престанаха управниците в Израиля; престанаха
До като се въздигнах аз Девора,
Въздигнах се майка в Израиля.

8. Избраха си нови богове;
Тогава настана бой в портите;
Но видя ли се щит или копие
Между четиридесет хиляди в Израиля?

9. Сърцето ми е към началниците на Израиля,
Които между людете предадоха себе си доброволно.
Хвалете Господа!

10. Вие, които яздите на бели осли,
Вие, които седите на меки постелки,
И вие, които ходите по път, възвестете това!

11. Далеч от кипежа на стрелците {Или: делящите корист.}*,
На места гдето черпят вода,
Там да възхваляват правдините на Господа,
Праведните дела на владичеството Му в Израиля.
Тогава людете Господни слязоха при портите.

12. Събуди се, събуди се, Деворо!
Събуди се, събуди се, изпей песен!
Стани, Вараче,
И заплени пленниците си, сине Авиноамов!

13. Тогава направи остатък от людете да владеят благородните;
Господ ме направи да владея силните.

14. Които са от корена Ефремов, слязоха против Амалика
След тебе, Вениамине, между твоите племена;
От Махира слязоха началници,
И от Завулона ония, които държат жезъл на повелител.

15. И първенците Исахарови бяха с Девора,
Исахар още с Варака,
Спуснаха се подир него в долината.
При потоците Рувимови
Велики бяха сърдечните решения.

16. Защо си седнал между оградите
Да слушаш блеянията на {Или: Свиренето при}* стадата?
При потоците Рувимови
Големи бяха сърдечните изпитания.

17. Галаад мируваше оттатък Иордан;
И Дан защо стоеше в корабите?
Асир седеше в крайморията
И мируваше в заливчетата си.

18. Завулон са люде, които изложиха живота си на смърт.
Също и Нефталим, по опасните {Еврейски: високите.}† места на полето,

19. Дойдоха царете, воюваха;
Тогаз воюваха ханаанските царе
В Таанах, близо при водите на Магедон;
Парична корист не взеха.

20. От небето воюваха;
Звездите от пътищата си воюваха против Сисара.

21. Реката Кисон ги завлече,
Старата река, реката Кисон,
Стъпкала си мощ, душе моя.

22. Тогаз се строшиха конските копита
От стремливото тичане, стремливото тичане на силните им.

23. Кълнете Мироза, рече ангелът Господен,
Горчиво кълнете жителите му,
Защото не дойдоха на помощ Господу,
На помощ Господу против силните.

24. Благословена нека бъде повече от всички жени
Яил, жената на Хевера кенееца;
Повече от всички жени живеещи в шатри нека бъде благословена.

25. Вода поиска той; тя му мляко даде,
Масло принесе във великолепна чаша.

26. Ръката си простря към кола,
И десницата си към работническия млат;
И с млат удари Сисара и промуши му главата,
Ей, проби и прониза слепите му очи.

27. При нозете й се повали, падна; простря се;
При нозете й се повали, падна;
Дето се повали, там и падна мъртъв.

28. Сисаровата майка надничаше през прозореца
И викаше през решетката:
Защо се бави да дойде колесницата му?
Защо закъсняха колелата на колесницата му?

29. Мъдрите нейни госпожи й отговаряха,
Даже и тя даваше отговор на себе си:

30. Не са ли намерили и делят користи?
По мома, по две моми, на всеки мъж;
На Сисара користи от пъстрошарени дрехи,
Користи от пъстрошарени везани дрехи,
От пъстрошарени дрехи везани и от двете страни, за шиите на момите взети в корист.

31. Така да погинат всички твои врази, Господи;
А ония, които Те любят, да бъдат като слънцето, когато изгрява в силата си.
След това, земята имаше спокойствие четиридесет години.

Лука 1:46-55
46. И Мария каза: -
Величае душата ми Господа,

47. И зарадва се духът ми в Господа Спасителя мой.

48. Защото погледна милостиво на низкото положение на слугинята Си;
И, ето, от сега ще ме облажават всичките родове.

49. Защото Силният извърши за мене велики дела; И свето е Неговото име.

50. И, през родове и родове,
Неговата милост.
Е върху ония които Му се боят.

51. Извърши силни дела със Своята мишца;
Разпръсна ония, които са горделиви в мислите на сърцето си.

52. Свали владетели от престолите им. И въздигна смирени.

53. Гладните напълни с блага.
А богатите отпрати празни.

54. Помогна на слугата Си Израиля.
За да помни да покаже Милост.

55. (Както бе говорил на бащите ни).
Към Авраама и към неговото потомство до века.

1 Царе 2:1-11
1. Тогава Анна се помоли, като казваше: -
Развесели се сърцето ми в Господа;
Въздигна се рога ми чрез Господа;
Разшириха се устата ми срещу неприятелите ми,
Защото се развеселих в спасението Ти.

2. Няма свет какъвто е Господ;
Защото няма друг освен Тебе,
Нито канара като нашия Бог.

3. Не продължавайте да говорите горделиво;
Да не излезе високомерие из устата ви;
Защото Господ е Бог на знания,
И от Него се претеглят делата.

4. Лъковете на силните се строшиха;
А немощните се препасаха със сила.

5. Ситите се пазариха за хляб;
А гладните престанаха да гладуват.
Ей, и неплодната роди седем,
А многодетната изнемощя.

6. Господ умъртвява, и съживява;
Сваля в ада {Еврейски: Шеол, т.е. място на умрелите.}*, и възвежда.

7. Господ осиромашава човека, и обогатява;
Смирява човека, и въздига.

8. Въздига бедния от пръстта,
И възвишава сиромаха от бунището,
За да ги направи да седнат между князете,
И да наследят славен престол;
Защото стълбовете на земята са на Господа,
Който и постави на тях вселената.

9. Ще пази нозете на светиите Си;
А нечестивите ще погинат в тъмнината;
Понеже със сила не ще надделее човек.

10. Противниците на Господа ще се сломят;
Ще гръмне от небето против тях;
Господ ще съди краищата на земята,
И ще даде сила на царя Си,
И ще въздигне рога на помазаника Си.

11. Тогава Елкана си отиде у дома си в Рама. А детето слугуваше Господу пред свещеника Илия.

1 Царе 2:4
4. Лъковете на силните се строшиха;
А немощните се препасаха със сила.

„Инвестиционният план” на Бога

Четвъртък - 14 октомври
1 Царе 2:21
21. И Господ посети Анна; и тя зачна и роди три сина и две дъщери. А детето Самуил растеше пред Господа.

Матей 6:19-20
19. Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат.

20. Но събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда, и гдето крадци не подкопават нито крадат;

Лука 12:16-21
16. И каза им притча, като рече: Нивите на един богаташ родиха много плод.

17. И той размишляваше в себе си, думайки: Какво да правя? защото нямам где да събера плодовете си.

18. И рече: Ето какво ще направя: ще съборя житниците си и ще построя по-големи, и там ще събера всичките си жита и благата си.

19. И ще река на душата си: Душо, имаш много блага натрупани за много години; успокой се, яж, пий, весели се.

20. А Бог му рече: Глупецо! тая нощ ще ти изискат душата; а това което си приготвил, чие ще бъде?

21. Така става с този, който събира имот за себе си, и не богатее в Бога.

Разширено изучаване

Петък - 15 октомври
1 Царе 3:19
19. И Самуил растеше; и Господ бе с него, и не оставаше да падне на земята ни една от неговите думи.

Разказ

Печат на страницата