Стиховете на урок 13 за печат Печат на страницата

Урок 13

 19 - 25 декември 2009 г.

Прибежищните градове

Събота - 19 декември
Евреи 6:18-19
18. така щото чрез две неизменими неща, в които не е възможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибягнали да се държим за поставената пред нас надежда;

19. която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е отвътре завесата;

Числа 33
1. Ето пътуванията на израилтяните, които излязоха из Египетската земя по устроените си войнства под Моисеева и Ааронова ръка.

2. Моисей по Господно повеление написа тръгванията им според пътуванията им; и ето пътуванията им според тръгванията им.

3. В първия месец, на петнадесетия ден от първия месец, отпътуваха от Рамесий; на сутринта на пасхата израилтяните излязоха с издигната ръка пред очите на всичките египтяни,

4. когато египтяните погребваха всичките си първородни, които Господ беше поразил помежду им. (И над боговете им Господ извърши съдби).

5. И израилтяните, като отпътуваха от Рамесий, разположиха стан в Сокхот.

6. Като отпътуваха от Сокхот, разположиха стан в Етам, който е в края на пустинята.

7. Като отпътуваха от Етам върнаха се към Пиаирот, който е срещу Веелсефон, и разположиха стан срещу Мигдол.

8. А когато отпътуваха от Пиаирот, преминаха през морето в пустинята, та пътуваха тридневен път през пустинята Етам и разположиха стан в Мера.

9. А като отпътуваха от Мера, дойдоха в Елим; а в Елим имаше дванадесет водни извори и седемдесет палмови дървета, и там разположиха стан.

10. Като отпътуваха от Елим, разположиха стан при Червеното море.

11. Като отпътуваха от Червеното море, разположиха стан в пустинята Син.

12. Като отпътуваха от пустинята Син, разположиха стан в Дофка.

13. Като отпътуваха от Дофка, разположиха стан в Елус.

14. Като отпътуваха от Елус, разположиха стан в Рафидим, гдето нямаше вода да пият людете.

15. Като отпътуваха от Рафидим, разположиха стан в Синайската пустиня.

16. Като отпътуваха от Синайската пустиня, разположиха стан в Киврот-атаава.

17. Като отпътуваха от Киврот-атаава, разположиха стан в Асирот.

18. Като отпътуваха от Асирот, разположиха стан в Ритма.

19. Като отпътуваха от Ритма, разположиха стан в Римон-Фарес.

20. Като отпътуваха от Римон-фарес, разположиха стан в Ливна.

21. Като отпътуваха от Ливна, разположиха стан в Риса.

22. Като отпътуваха от Риса, разположиха стан в Кеелата.

23. Като отпътуваха от Кеелата, разположиха стан в хълма Сафер.

24. Като отпътуваха от хълма Сафер, разположиха стан в Харада.

25. Като отпътуваха от Харада, разположиха стан в Макилот.

26. Като отпътуваха от Макилот, разположиха стан в Тахат.

27. Като отпътуваха от Тахат, разположиха стан в Тара.

28. Като отпътуваха от Тара, разположиха стан в Митка.

29. Като отпътуваха от Митка, разположиха стан в Асемона.

30. Като отпътуваха от Асемона, разположиха стан в Масирот.

31. Като отпътуваха от Масирот, разположиха стан във Венеякан.

32. Като отпътуваха от Венеякан, разположиха стан в Хоргадгад.

33. Като отпътуваха от Хоргадгад, разположиха стан в Иотвата.

34. Като отпътуваха от Иотвата, разположиха стан в Еврона.

35. Като отпътуваха от Еврона, разположиха стан в Есион-гавер.

36. Като отпътуваха от Есион-гавер, разположиха стан в пустинята Цин, която е Кадис.

37. А като отпътуваха от Кадис, разположиха стан в планината Ор, при края на Едомската земя.

38. И по Господно повеление свещеникът Аарон се изкачи на планината Ор, и умря там, в четиридесетата година от излизането на израилтяните от Египетската земя, в петия месец, на първия ден от месеца.

39. Аарон беше на сто и двадесет и три години, когато умря на планината Ор.

40. И арадският цар, ханаанецът, който живееше на юг от Ханаанската земя, чу за идването на израилтяните.

41. А те, като отпътуваха от планината Ор, разположиха стан в Салмона.

42. Като отпътуваха от Салмона, разположиха стан във Финон.

43. Като отпътуваха от Финон, разположиха стан в Овот.

44. Като отпътуваха от Овот, разположиха стан в Е-аварим, на моавската граница.

45. Като отпътуваха от Иим, разположиха стан в Девон-гад.

46. Като отпътуваха от Девон-гад, разположиха стан в Алмон-дивлатаим.

47. Като отпътуваха от Алмон-дивлатаим, разположиха стан на планината Аварим, срещу Нево.

48. А като отпътуваха от планината Аварим, разположиха стан на моавските полета при Иордан, срещу Ерихон.

49. При Иордан разположиха стан, от Ветиесимот до Авел-ситим, на моавските полета.

50. Тогава Господ говори на Моисея на моавските полета при Иордан, срещу Ерихон, казвайки:

51. Говори на израилтяните, като им кажеш: Когато минете през Иордан в Ханаанската земя,

52. изгонете от пред себе си всичките жители на земята, изтребете всичките им изображения, унищожете всичките им леяни идоли, и съборете всичките им оброчища.

53. И завладейте земята и заселете се в нея; защото на вас съм дал тая земя за наследство.

54. И да разделите земята с жребие между семействата си за наследство; на по-многобройните да дадете по-голямо наследство, а на по-малобройните да дадете по-малко наследство. На всекиго наследството да бъде там, гдето му падне жребието. Според бащините си племена да наследите.

55. Но ако не изгоните от пред себе си жителите на земята, тогава ония от тях, които оставите, ще бъдат тръни в очите ви и бодли в ребрата ви, и ще ви измъчват в земята, в която живеете.

56. А и при туй, онова, което мислех да сторя на тях, ще го сторя на вас.

Числа 34
1. Господ говори още на Моисея, казвайки:

2. Заповядай на израилтяните като им кажеш: Когато влезете в Ханаанската земя, (земята, която ще ви се падне в наследство, Ханаанската земя според границите й),

3. тогава южните ви земи да бъдат от пустинята Цин покрай Едом: и южната ви граница да бъде от края на Соленото море на изток.

4. Южната ви граница да завива към нагорнището на Акравим и да отива до Цин и да продължава от южната страна до Кадис-варни, да излиза на Асар-адар и да отива до Асмон.

5. И границата да завива от Асмон до египетския поток и да стигне до морето.

6. А за западна граница да имате Голямото море; това да ви бъде западната граница.

7. Северните ви граници да бъдат тия: от Голямото море да прокарате границата до планината Ор;

8. от планината Ор да прокарате границата до прохода на Емат; и границата да продължава до Седад.

9. И границата да продължава до Зифрон и да излиза на Асаренан. Това да ви бъде северната граница.

10. А източната си граница да прокарате от Асаренан до Шефам.

11. И границата да слиза от Шефам до Ривла на изток от Аин; и границата да слиза и да досяга брега на езерото Хинерот на изток.

12. И границата да слиза до Иордан и да излиза на Соленото море. Това ще бъде земята ви според окръжаващите я граници.

13. Моисей, прочее, заповяда на израилтяните като каза: Това е земята, която ще наследите чрез жребие, която Господ заповяда да се даде на деветте и половина племена.

14. Защото племето на рувимците, според бащините си домове, и племето на гадците, според бащините си домове, взеха наследството си, както и половината от Манасиевото племе взе.

15. Тия две и половина племена взеха наследството си оттатък Иордан, срещу Ерихон, на изток.

16. И Господ говори на Моисея казвайки:

17. Ето имената на мъжете, които ще ви разделят земята в наследство: свещеникът Елеазар и Исус Навиевият син.

18. Също и от всяко племе да вземете по един първенец, за да разделят земята в наследство.

19. А ето имената на тия мъже: от Юдовото племе: Халев Ефониевият син;

20. от племето на симеонците: Самуил Амиудовият син;

21. от Вениаминовото племе: Елидад Хислоновият син;

22. от племето на данците: първенец Вукий Иоглиевият син;

23. от Иосифовите потомци, от племето на манасийците: първенец Аниил Ефодовият син;

24. а от племето на ефремците: първенец Камуил Сафтановият син;

25. от племето на завулонците: първенец Елисафан Фарнаховият син;

26. от племето на исахарците: първенец Фалтиил Азановият син;

27. от племето на асирците: първенец Ахиуд Шеломиевият син;

28. и от племето на нефталимците: първенец Федаил Амиудовият син.

29. Тия са, на които Господ заповяда да разделят наследството на израилтяните в Ханаанската земя.

Числа 35
1. Господ говори още на Моисея в моавските полета при Иордан срещу Ерихон, казвайки:

2. Заповядай на израилтяните да дадат на левитите от наследственото си притежание градове, в които да се заселят; дайте на левитите и пасбища около градовете им.

3. Градовете да им служат за живеене, а пасбищата да им служат за говедата им, за имота им и за всичките им животни.

4. Пасбищата около градовете, които ще дадете на левитите, да се простират хиляда лакътя навън от градската стена наоколо.

5. Да измерите извън града, на източната страна, две хиляди лакътя, на южната страна две хиляди лакътя, на западната страна две хиляди лакътя и на северната страна две хиляди лакътя, а градът да бъде в средата. Такива да бъдат пасбищата около градовете им.

6. И градовете, които ще дадете на левитите, да бъдат шест града за прибягване, които да определите, за да може да прибягва там убиецът; и на тях да притурите още четиридесет и два града.

7. Всичките градове, които ще дадете на левитите, да бъдат четиридесет и осем града; дайте ги заедно с пасбищата им.

8. И когато дадете градовете от притежанието на израилтяните, от многото градове дайте много, а от малкото - дайте малко; всяко племе да даде на левитите от градовете си според наследството, което е наследило.

9. Господ говори още на Моисея казвайки:

10. Говори на израилтяните, казвайки им: Когато минете през Иордан в Ханаанската земя,

11. тогава да си определите градове, които да ви бъдат градове за прибежище, за да може да прибягва там убиецът, който убие човек по погрешка.

12. Те да ви бъдат градове за избягване от сродника - мъздовъздател, за да се не убие убиецът преди да се представи на съд пред обществото.

13. От градовете, които ще дадете, шест да ви бъдат градове за прибягване.

14. Три града да дадете оттатък {На изток от.}* Иордан, и три града да дадете в Ханаанската земя, да бъдат градове за прибягване.

15. Тия шест града да бъдат прибежище за израилтяните и за чужденеца, и за онзи, който е пришелец помежду им, за да може да прибягва там всеки, който би убил човек по погрешка.

16. Ако някой удари някого с желязно оръдие, та умре, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.

17. Ако го е ударил с камък из ръката си, от който може да умре, та умре, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.

18. Или ако го е ударил с дървено оръдие в ръката си, от което може да умре, та умре, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.

19. Мъздовъздателят за кръвта сам да умъртви убиеца; когато го срещне, да го умъртви.

20. И ако го тласне от омраза, или из засада хвърли нещо върху него, та умре,

21. или от омраза го удари с ръката си, та умре, тоя, който го е ударил, непременно да се умъртви убиец е; мъздовъздателят за кръвта да умъртви убиеца, когато го срещне.

22. Но ако го тласне внезапно, без да го е намразил, или хвърли нещо върху него без да го е причаквал,

23. или ако, без да види, направи да падне на него някакъв камък, от който може да умре, та умре, без да му е бил неприятел, или да е искал да му стори зло,

24. тогава обществото да отсъди между убиеца и мъздовъздателя за кръвта според тия съдби;

25. и обществото да избави убиеца от ръката на мъздовъздателя за кръвта, и обществото да го върне в града, гдето бе прибягнал за прибежище; и той да живее в него до смъртта на първосвещеника, който е помазан със светото миро.

26. Но ако убиецът излезе кога да е вън от пределите на прибежищния град, в който бе прибягнал,

27. и мъздовъздателят за кръвта го намери вън от пределите на прибежищния му град, и мъздовъздателят за кръвта умъртви убиеца, тоя няма да бъде виновен за кръвопролитие;

28. защото убиецът трябваше да стои в прибежищния си град до смъртта на първосвещеника. А след смъртта на първосвещеника нека се върне убиецът в земята, която му е притежание.

29. Това да ви бъде съдебен закон във всичките ви поколения по всичките ви заселища.

30. Който убие някого, тоя убиец да се умъртви при думите {Еврейски: устата.}* на свидетели: обаче не бива само един свидетел да свидетелствува против някого, за да се умъртви.

31. Нито да взимате някакъв откуп за живота на убиеца, който като виновен заслужава смърт; но непременно той да се умъртви.

32. Да не взимате откуп и за онзи, който е прибягнал в прибежищен град, за да се върне да живее на мястото си преди смъртта на свещеника.

33. Така няма да оскверните земята, в която се намирате; защото кръвта, тя е, която осквернява земята; и земята не може да се очисти от кръвта, която се е проляла на нея, освен с кръвта на онзи, който я е пролял.

34. Ни един от вас да не осквернява земята, в която живеете, всред която Аз обитавам; защото Аз Иеова обитавам всред израилтяните.

Числа 36
1. Тогава началниците на бащините домове от семействата на потомците на Галаада, син на Махира, Манасиевият син, от семействата на Иосифовите потомци, се приближиха и говориха пред Моисея и пред първенците, началниците на бащините домове на израилтяните, казвайки:

2. Господ заповяда на господаря ни да даде земята за наследство на израилтяните с жребие; и господарят ни получи заповед от Господа да даде наследството на брата ни Салпаада на дъщерите му,

3. Но ако те се омъжат за някои от синовете на другите племена на израилтяните, тогава наследството им ще се отнеме от наследството на нашите бащи, и ще се приложи към наследството на онова племе, което ще ги вземе за жени; така то ще се отнеме от наследството, което ни дава жребието.

4. Даже, когато дойде юбилеят на израилтяните, тогава наследството им ще се приложи към наследството на онова племе, което ще ги е взело; и така, наследството им ще се отнеме от наследството на отеческото ни племе.

5. Прочее, по Господното слово, Моисей заповяда на израилтяните, като каза: Племето на Иосифовите потомци говори право.

6. Ето какво заповяда Господ за Салпаадовите дъщери; Той казва: Нека се омъжат, за който им се види добре, стига само да се омъжат за мъже от семейството на отеческото си племе.

7. По тоя начин, никое наследство на израилтяните няма да премине от племе на племе; защото израилтяните трябва да се привързват, всеки за наследството на отеческото си племе.

8. Всяка дъщеря, която има наследство в някое племе на израилтяните, трябва да се омъжи за едного от семейството на отеческото си племе, тъй щото израилтяните да притежават всеки отеческото си наследство.

9. Да не преминава наследство от едно племе на друго племе, но племената на израилтяните да се привързват, всяко за своето наследство.

10. И Салпаадовите дъщери сториха според както Господ заповяда на Моисея;

11. защото Маала, Терса, Егла, Мелха и Нуа, Салпаадовите дъщери, се омъжиха за синовете на чичовете си;

12. омъжиха се за мъже от семействата на потомците на Манасия Иосифовият син; и така наследството им остана в племето на бащиното им семейство.

13. Тия са заповедите и съдбите, които Господ заповяда на израилтяните чрез Моисея на моавските полета при Иордан, срещу Ерихон.

Исус Навиев 20:1-7
1. Тогава Господ говори на Исуса, казвайки:

2. Говори на израилтяните, като им речеш: Определете си прибежищните градове, за които съм ви рекъл чрез Моисея,

3. за да прибягва там оня убиец, който убие човек без намерение, по незнание; и те да ви бъдат прибежище от мъздовъздателя за кръвта.

4. И когато оня, който побегне в един от тия градове, застане във входа на градската порта и каже работата си на всеослушание пред старейшините от оня град, те нека го приемат в града при себе си, и нека му дадат място, и той да живее между тях.

5. И ако мъздовъздателят за кръвта го подгони, те да не предават убиеца в ръката му; защото по незнание е убил ближния си, без да го е мразил от по-напред.

6. И да живее в оня град догде се представи на съд пред обществото, и до смъртта на онзи който е първосвещеник в онова време; тогава убиецът да се върне и да отиде в града си, и в дома си, в града, от който е побягнал.

7. И тъй, отделиха Кадес в Галилея, в хълмистата земя на Нефталима, Сихем в хълмистата земя на Ефрема, и Кириат-арва (която е Хеврон) в хълмистата земя на Юда.

Ефесяни 2
1. И съживи вас, когато бяхте мъртви чрез вашите престъпления и грехове,

2. в които сте ходили някога според вървежа на тоя свят, по княза на въздушната власт, на духа, който сега действува в синовете на непокорството;

3. между които и ние всички сме живели някога в нашите плътски страсти, като сме изпълнявали волята на плътта и на помислите, и по естество сме били чада на гнева, както и другите.

4. Бог, обаче, Който е богат с милост, поради голямата любов, с която ни възлюби,

5. даже, когато бяхме мъртви чрез престъпленията си, съживи ни заедно с Христа (по благодат сте спасени),

6. и, като ни съвъзкреси, тури ни да седим с Него в небесни места, в Христа Исуса;

7. за да показва през идните векове премногото богатство на Своята благодат чрез добрината Си към нас в Христа Исуса.

8. Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога;

9. не чрез дела, за да се не похвали никой.

10. Защото сме Негово творение създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим.

11. Затова помнете, че вие, някога езичници по плът, наричани необрязани от тия, които се наричат обрязани с обрязване на плътта, което се извършва с ръце,

12. в онова време бяхте отделени от Христа, странни на Израилевото гражданство и чужденци към заветите на обещанието, без да имате надежда и без Бога на света.

13. А сега в Христа Исуса вие, които някога сте били далеч, сте поставени близо чрез кръвта на Христа.

14. Защото Той е нашият мир, Който направи двата отдела едно, и развали средната стена, която ги разделяше,

15. като в плътта Си унищожи враждата, сиреч, закона със заповедите му изразени в постановления, за да създаде в Себе Си двата в един нов човек, и тъй да направи мир,

16. и в едно тяло да примири и двата с Бога чрез кръста, като уби на него враждата.

17. И като дойде благовествува мир на вас, които бяхте далеч, и мир на тия, които бяха близо;

18. защото чрез Него и едните и другите имаме своя достъп при Отца в един Дух.

19. Затова вие не сте вече странни и пришелци, но сте съграждани на светиите и членове на Божието семейство;

20. понеже бяхте съградени върху основата на апостолите и пророците, като е краеъгълен камък сам Христос Исус,

21. върху когото всяко здание, стройно сглобено, расте за храм свет на Господа;

22. в който и вие се вграждате заедно в Духа за Божие обиталище.

Урок по история

Неделя - 20 декември
Числа 33
1. Ето пътуванията на израилтяните, които излязоха из Египетската земя по устроените си войнства под Моисеева и Ааронова ръка.

2. Моисей по Господно повеление написа тръгванията им според пътуванията им; и ето пътуванията им според тръгванията им.

3. В първия месец, на петнадесетия ден от първия месец, отпътуваха от Рамесий; на сутринта на пасхата израилтяните излязоха с издигната ръка пред очите на всичките египтяни,

4. когато египтяните погребваха всичките си първородни, които Господ беше поразил помежду им. (И над боговете им Господ извърши съдби).

5. И израилтяните, като отпътуваха от Рамесий, разположиха стан в Сокхот.

6. Като отпътуваха от Сокхот, разположиха стан в Етам, който е в края на пустинята.

7. Като отпътуваха от Етам върнаха се към Пиаирот, който е срещу Веелсефон, и разположиха стан срещу Мигдол.

8. А когато отпътуваха от Пиаирот, преминаха през морето в пустинята, та пътуваха тридневен път през пустинята Етам и разположиха стан в Мера.

9. А като отпътуваха от Мера, дойдоха в Елим; а в Елим имаше дванадесет водни извори и седемдесет палмови дървета, и там разположиха стан.

10. Като отпътуваха от Елим, разположиха стан при Червеното море.

11. Като отпътуваха от Червеното море, разположиха стан в пустинята Син.

12. Като отпътуваха от пустинята Син, разположиха стан в Дофка.

13. Като отпътуваха от Дофка, разположиха стан в Елус.

14. Като отпътуваха от Елус, разположиха стан в Рафидим, гдето нямаше вода да пият людете.

15. Като отпътуваха от Рафидим, разположиха стан в Синайската пустиня.

16. Като отпътуваха от Синайската пустиня, разположиха стан в Киврот-атаава.

17. Като отпътуваха от Киврот-атаава, разположиха стан в Асирот.

18. Като отпътуваха от Асирот, разположиха стан в Ритма.

19. Като отпътуваха от Ритма, разположиха стан в Римон-Фарес.

20. Като отпътуваха от Римон-фарес, разположиха стан в Ливна.

21. Като отпътуваха от Ливна, разположиха стан в Риса.

22. Като отпътуваха от Риса, разположиха стан в Кеелата.

23. Като отпътуваха от Кеелата, разположиха стан в хълма Сафер.

24. Като отпътуваха от хълма Сафер, разположиха стан в Харада.

25. Като отпътуваха от Харада, разположиха стан в Макилот.

26. Като отпътуваха от Макилот, разположиха стан в Тахат.

27. Като отпътуваха от Тахат, разположиха стан в Тара.

28. Като отпътуваха от Тара, разположиха стан в Митка.

29. Като отпътуваха от Митка, разположиха стан в Асемона.

30. Като отпътуваха от Асемона, разположиха стан в Масирот.

31. Като отпътуваха от Масирот, разположиха стан във Венеякан.

32. Като отпътуваха от Венеякан, разположиха стан в Хоргадгад.

33. Като отпътуваха от Хоргадгад, разположиха стан в Иотвата.

34. Като отпътуваха от Иотвата, разположиха стан в Еврона.

35. Като отпътуваха от Еврона, разположиха стан в Есион-гавер.

36. Като отпътуваха от Есион-гавер, разположиха стан в пустинята Цин, която е Кадис.

37. А като отпътуваха от Кадис, разположиха стан в планината Ор, при края на Едомската земя.

38. И по Господно повеление свещеникът Аарон се изкачи на планината Ор, и умря там, в четиридесетата година от излизането на израилтяните от Египетската земя, в петия месец, на първия ден от месеца.

39. Аарон беше на сто и двадесет и три години, когато умря на планината Ор.

40. И арадският цар, ханаанецът, който живееше на юг от Ханаанската земя, чу за идването на израилтяните.

41. А те, като отпътуваха от планината Ор, разположиха стан в Салмона.

42. Като отпътуваха от Салмона, разположиха стан във Финон.

43. Като отпътуваха от Финон, разположиха стан в Овот.

44. Като отпътуваха от Овот, разположиха стан в Е-аварим, на моавската граница.

45. Като отпътуваха от Иим, разположиха стан в Девон-гад.

46. Като отпътуваха от Девон-гад, разположиха стан в Алмон-дивлатаим.

47. Като отпътуваха от Алмон-дивлатаим, разположиха стан на планината Аварим, срещу Нево.

48. А като отпътуваха от планината Аварим, разположиха стан на моавските полета при Иордан, срещу Ерихон.

49. При Иордан разположиха стан, от Ветиесимот до Авел-ситим, на моавските полета.

50. Тогава Господ говори на Моисея на моавските полета при Иордан, срещу Ерихон, казвайки:

51. Говори на израилтяните, като им кажеш: Когато минете през Иордан в Ханаанската земя,

52. изгонете от пред себе си всичките жители на земята, изтребете всичките им изображения, унищожете всичките им леяни идоли, и съборете всичките им оброчища.

53. И завладейте земята и заселете се в нея; защото на вас съм дал тая земя за наследство.

54. И да разделите земята с жребие между семействата си за наследство; на по-многобройните да дадете по-голямо наследство, а на по-малобройните да дадете по-малко наследство. На всекиго наследството да бъде там, гдето му падне жребието. Според бащините си племена да наследите.

55. Но ако не изгоните от пред себе си жителите на земята, тогава ония от тях, които оставите, ще бъдат тръни в очите ви и бодли в ребрата ви, и ще ви измъчват в земята, в която живеете.

56. А и при туй, онова, което мислех да сторя на тях, ще го сторя на вас.

Числа 33:2
2. Моисей по Господно повеление написа тръгванията им според пътуванията им; и ето пътуванията им според тръгванията им.

Числа 33:50-56
50. Тогава Господ говори на Моисея на моавските полета при Иордан, срещу Ерихон, казвайки:

51. Говори на израилтяните, като им кажеш: Когато минете през Иордан в Ханаанската земя,

52. изгонете от пред себе си всичките жители на земята, изтребете всичките им изображения, унищожете всичките им леяни идоли, и съборете всичките им оброчища.

53. И завладейте земята и заселете се в нея; защото на вас съм дал тая земя за наследство.

54. И да разделите земята с жребие между семействата си за наследство; на по-многобройните да дадете по-голямо наследство, а на по-малобройните да дадете по-малко наследство. На всекиго наследството да бъде там, гдето му падне жребието. Според бащините си племена да наследите.

55. Но ако не изгоните от пред себе си жителите на земята, тогава ония от тях, които оставите, ще бъдат тръни в очите ви и бодли в ребрата ви, и ще ви измъчват в земята, в която живеете.

56. А и при туй, онова, което мислех да сторя на тях, ще го сторя на вас.

Градовете на левитите

Понеделник - 21 декември
Числа 35:1-8
1. Господ говори още на Моисея в моавските полета при Иордан срещу Ерихон, казвайки:

2. Заповядай на израилтяните да дадат на левитите от наследственото си притежание градове, в които да се заселят; дайте на левитите и пасбища около градовете им.

3. Градовете да им служат за живеене, а пасбищата да им служат за говедата им, за имота им и за всичките им животни.

4. Пасбищата около градовете, които ще дадете на левитите, да се простират хиляда лакътя навън от градската стена наоколо.

5. Да измерите извън града, на източната страна, две хиляди лакътя, на южната страна две хиляди лакътя, на западната страна две хиляди лакътя и на северната страна две хиляди лакътя, а градът да бъде в средата. Такива да бъдат пасбищата около градовете им.

6. И градовете, които ще дадете на левитите, да бъдат шест града за прибягване, които да определите, за да може да прибягва там убиецът; и на тях да притурите още четиридесет и два града.

7. Всичките градове, които ще дадете на левитите, да бъдат четиридесет и осем града; дайте ги заедно с пасбищата им.

8. И когато дадете градовете от притежанието на израилтяните, от многото градове дайте много, а от малкото - дайте малко; всяко племе да даде на левитите от градовете си според наследството, което е наследило.

Ефесяни 2
1. И съживи вас, когато бяхте мъртви чрез вашите престъпления и грехове,

2. в които сте ходили някога според вървежа на тоя свят, по княза на въздушната власт, на духа, който сега действува в синовете на непокорството;

3. между които и ние всички сме живели някога в нашите плътски страсти, като сме изпълнявали волята на плътта и на помислите, и по естество сме били чада на гнева, както и другите.

4. Бог, обаче, Който е богат с милост, поради голямата любов, с която ни възлюби,

5. даже, когато бяхме мъртви чрез престъпленията си, съживи ни заедно с Христа (по благодат сте спасени),

6. и, като ни съвъзкреси, тури ни да седим с Него в небесни места, в Христа Исуса;

7. за да показва през идните векове премногото богатство на Своята благодат чрез добрината Си към нас в Христа Исуса.

8. Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога;

9. не чрез дела, за да се не похвали никой.

10. Защото сме Негово творение създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим.

11. Затова помнете, че вие, някога езичници по плът, наричани необрязани от тия, които се наричат обрязани с обрязване на плътта, което се извършва с ръце,

12. в онова време бяхте отделени от Христа, странни на Израилевото гражданство и чужденци към заветите на обещанието, без да имате надежда и без Бога на света.

13. А сега в Христа Исуса вие, които някога сте били далеч, сте поставени близо чрез кръвта на Христа.

14. Защото Той е нашият мир, Който направи двата отдела едно, и развали средната стена, която ги разделяше,

15. като в плътта Си унищожи враждата, сиреч, закона със заповедите му изразени в постановления, за да създаде в Себе Си двата в един нов човек, и тъй да направи мир,

16. и в едно тяло да примири и двата с Бога чрез кръста, като уби на него враждата.

17. И като дойде благовествува мир на вас, които бяхте далеч, и мир на тия, които бяха близо;

18. защото чрез Него и едните и другите имаме своя достъп при Отца в един Дух.

19. Затова вие не сте вече странни и пришелци, но сте съграждани на светиите и членове на Божието семейство;

20. понеже бяхте съградени върху основата на апостолите и пророците, като е краеъгълен камък сам Христос Исус,

21. върху когото всяко здание, стройно сглобено, расте за храм свет на Господа;

22. в който и вие се вграждате заедно в Духа за Божие обиталище.

Прибежищните градове

Вторник - 22 декември
Числа 35:6
6. И градовете, които ще дадете на левитите, да бъдат шест града за прибягване, които да определите, за да може да прибягва там убиецът; и на тях да притурите още четиридесет и два града.

Числа 35:9-12
9. Господ говори още на Моисея казвайки:

10. Говори на израилтяните, казвайки им: Когато минете през Иордан в Ханаанската земя,

11. тогава да си определите градове, които да ви бъдат градове за прибежище, за да може да прибягва там убиецът, който убие човек по погрешка.

12. Те да ви бъдат градове за избягване от сродника - мъздовъздател, за да се не убие убиецът преди да се представи на съд пред обществото.

Исус Навиев 20:1-7
1. Тогава Господ говори на Исуса, казвайки:

2. Говори на израилтяните, като им речеш: Определете си прибежищните градове, за които съм ви рекъл чрез Моисея,

3. за да прибягва там оня убиец, който убие човек без намерение, по незнание; и те да ви бъдат прибежище от мъздовъздателя за кръвта.

4. И когато оня, който побегне в един от тия градове, застане във входа на градската порта и каже работата си на всеослушание пред старейшините от оня град, те нека го приемат в града при себе си, и нека му дадат място, и той да живее между тях.

5. И ако мъздовъздателят за кръвта го подгони, те да не предават убиеца в ръката му; защото по незнание е убил ближния си, без да го е мразил от по-напред.

6. И да живее в оня град догде се представи на съд пред обществото, и до смъртта на онзи който е първосвещеник в онова време; тогава убиецът да се върне и да отиде в града си, и в дома си, в града, от който е побягнал.

7. И тъй, отделиха Кадес в Галилея, в хълмистата земя на Нефталима, Сихем в хълмистата земя на Ефрема, и Кириат-арва (която е Хеврон) в хълмистата земя на Юда.

Числа 35:12
12. Те да ви бъдат градове за избягване от сродника - мъздовъздател, за да се не убие убиецът преди да се представи на съд пред обществото.

Числа 35:9-21
9. Господ говори още на Моисея казвайки:

10. Говори на израилтяните, казвайки им: Когато минете през Иордан в Ханаанската земя,

11. тогава да си определите градове, които да ви бъдат градове за прибежище, за да може да прибягва там убиецът, който убие човек по погрешка.

12. Те да ви бъдат градове за избягване от сродника - мъздовъздател, за да се не убие убиецът преди да се представи на съд пред обществото.

13. От градовете, които ще дадете, шест да ви бъдат градове за прибягване.

14. Три града да дадете оттатък {На изток от.}* Иордан, и три града да дадете в Ханаанската земя, да бъдат градове за прибягване.

15. Тия шест града да бъдат прибежище за израилтяните и за чужденеца, и за онзи, който е пришелец помежду им, за да може да прибягва там всеки, който би убил човек по погрешка.

16. Ако някой удари някого с желязно оръдие, та умре, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.

17. Ако го е ударил с камък из ръката си, от който може да умре, та умре, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.

18. Или ако го е ударил с дървено оръдие в ръката си, от което може да умре, та умре, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.

19. Мъздовъздателят за кръвта сам да умъртви убиеца; когато го срещне, да го умъртви.

20. И ако го тласне от омраза, или из засада хвърли нещо върху него, та умре,

21. или от омраза го удари с ръката си, та умре, тоя, който го е ударил, непременно да се умъртви убиец е; мъздовъздателят за кръвта да умъртви убиеца, когато го срещне.

Прибежищните градове: продължение

Сряда - 23 декември
Числа 35:22-34
22. Но ако го тласне внезапно, без да го е намразил, или хвърли нещо върху него без да го е причаквал,

23. или ако, без да види, направи да падне на него някакъв камък, от който може да умре, та умре, без да му е бил неприятел, или да е искал да му стори зло,

24. тогава обществото да отсъди между убиеца и мъздовъздателя за кръвта според тия съдби;

25. и обществото да избави убиеца от ръката на мъздовъздателя за кръвта, и обществото да го върне в града, гдето бе прибягнал за прибежище; и той да живее в него до смъртта на първосвещеника, който е помазан със светото миро.

26. Но ако убиецът излезе кога да е вън от пределите на прибежищния град, в който бе прибягнал,

27. и мъздовъздателят за кръвта го намери вън от пределите на прибежищния му град, и мъздовъздателят за кръвта умъртви убиеца, тоя няма да бъде виновен за кръвопролитие;

28. защото убиецът трябваше да стои в прибежищния си град до смъртта на първосвещеника. А след смъртта на първосвещеника нека се върне убиецът в земята, която му е притежание.

29. Това да ви бъде съдебен закон във всичките ви поколения по всичките ви заселища.

30. Който убие някого, тоя убиец да се умъртви при думите {Еврейски: устата.}* на свидетели: обаче не бива само един свидетел да свидетелствува против някого, за да се умъртви.

31. Нито да взимате някакъв откуп за живота на убиеца, който като виновен заслужава смърт; но непременно той да се умъртви.

32. Да не взимате откуп и за онзи, който е прибягнал в прибежищен град, за да се върне да живее на мястото си преди смъртта на свещеника.

33. Така няма да оскверните земята, в която се намирате; защото кръвта, тя е, която осквернява земята; и земята не може да се очисти от кръвта, която се е проляла на нея, освен с кръвта на онзи, който я е пролял.

34. Ни един от вас да не осквернява земята, в която живеете, всред която Аз обитавам; защото Аз Иеова обитавам всред израилтяните.

Христос, нашето Прибежище

Четвъртък - 24 декември
2 Царе 22:3
3. Бог е канара моя, на Когото се надявам,
Щит мой, и рога на избавлението ми;
Висока моя кула е, и прибежище ми е,
Спасител мой е; Ти ме избавяш от насилие.

Йоан 8:10-11
10. И когато се изправи, Исус й рече: Жено, къде са тези, [които те обвиняваха]? Никой ли не те осъди?

11. И тя отговори: Никой Господи. Исус рече: Нито Аз те осъждам; иди си, отсега не съгрешавай вече.

Ефесяни 1:7
7. в Когото имаме изкуплението си чрез кръвта Му, прощението на прегрешенията ни, според богатството на Неговата благодат,

Колосяни 1:14
14. В Него имаме изкуплението си, прощението на греховете;

Евреи 6:18
18. така щото чрез две неизменими неща, в които не е възможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибягнали да се държим за поставената пред нас надежда;

Разширено изучаване

Петък - 25 декември

Разказ

Печат на страницата