Стиховете на урок 12 за печат Печат на страницата

Урок 12

 16 - 22 декември 2006 г.

От затворническата килия до палата

Събота - 16 декември
Битие 39:9
9. в тоя дом няма никой по-голям от мене, нито е задържал от мене друго нещо освен тебе, защото си му жена; как, прочее, да сторя аз това голямо зло и да съгреша пред Бога?

Битие 34
1. А Дина, дъщеря на Лия, която тя беше родила на Якова, излезе да види дъщерите на онази земя.

2. А Сихем, син на евееца Емор, местния владетел, като я видя, взе я, лежа с нея и я изнасили.

3. И душата му се привърза за Якововата дъщеря Дина; и обикна момата и говори на момата по сърцето й.

4. И Сихем говори на баща си Емора, казвайки: Вземи ми тая мома за жена.

5. А Яков чу, че той осквернил дъщеря му Дина; но понеже синовете му бяха с добитъка му на полето, Яков си замълча до завръщането им.

6. Тогава Емор, Сихемовият баща, отиде при Якова, за да се разговори с него.

7. А като чуха за станалото, Якововите синове дойдоха от полето; и тия мъже се наскърбиха и много се разгневиха, загдето той сторил безчестие на Израиля, като изнасилил Якововата дъщеря, - нещо, което не трябваше да стане.

8. И така, Емор се разговаряше с тях, казвайки: Душата на сина ми Сихема се е привързала към дъщеря ви; дайте му я, моля, за жена.

9. И сродете се с нас; давайте на нас вашите дъщери и взимайте за вас нашите дъщери.

10. Живейте с нас, и земята е пред вас; настанете се и търгувайте в нея и придобивайте владения в нея.

11. Тоже и Сихем рече на баща й и на братята й: Само да придобия вашето благоволение, каквото ми кажете ще дам.

12. Искайте от мене вено и дарове, колкото желаете, ще дам, според както ми речете; само ми дайте момата за жена.

13. А Якововите синове отговориха на Сихема и на баща му Емора с лукавство, понеже той беше осквернил сестра им Дина; и говориха им, казвайки:

14. Не можем да сторим това, да дадем сестра си на необрязан човек; защото това би било укор за нас.

15. Само при това условие ще се съгласим с вас: ако станете вие като нас, като обрязвате всеки от мъжки пол между вас,

16. тогава ще даваме нашите дъщери вам и ще вземаме вашите дъщери за нас, ще живеем с вас и ще станем един народ.

17. Но ако не приемете условието ни да се обрежете, тогава ще вземем дъщеря си и ще си отидем.

18. И това, което казаха, бе угодно на Емора и на Еморовия син Сихема.

19. Момъкът не се забави да направи това, защото много обичаше Якововата дъщеря; и в целия му бащин дом той беше най-почтен.

20. Тогава Емор и син му Сихем дойдоха при портата на града си и говориха на градските мъже, казвайки:

21. Тия човеци са миролюбиви към нас; затова, нека живеят в земята и търгуват в нея; защото, вижте, земята е доволно пространна и за тях. Нека вземаме дъщерите им за жени и да им даваме нашите дъщери.

22. Тия човеци се съгласиха да живеят с нас и да бъдем един народ, само с това условие, щото всеки от мъжки пол между нас да се обреже, както те се обрязват.

23. Добитъкът им, имотът им и всичките им животни не ще ли станат наши? Само да се съгласим с тях и те ще живеят с нас.

24. Тогава всичките, които излизаха от портата на града му, послушаха Емора и сина му Сихем; всеки от мъжки пол се обряза, всичките, които излизаха из портата на града му.

25. А на третия ден, когато бяха в болките си, двама от Якововите синове, Симеон и Левий, братя на Дина, взеха всеки ножа си, нападнаха дързостно града и избиха всички от мъжки пол.

26. Убиха с острото на ножа Емора и сина му Сихем; а Дина взеха из дома на Сихема и си излязоха.

27. Тогава Якововите синове се спуснаха върху убитите и ограбиха града, понеже бяха осквернили сестра им.

28. Заграбиха овците им, говедата им, ослите им, каквото имаше в града и по полето и всичкото им богатство;

29. и откараха в плен всичките им деца и жени и разграбиха всичко що имаше в къщите.

30. Но Яков рече на Симеона и Левия: Вие ме смутихте, понеже ме направихте да съм омразен {Еврейски: да воня.}* между жителите на тая земя, между ханаанците и ферезейците; и понеже аз имам малко хора, те ще се съберат против мене и ще ме поразят, та ще погина аз и домът ми.

31. А те казаха: Трябваше ли той да постъпи със сестра ни, като с блудница?

Битие 35
1. След това Бог каза на Якова: Стани, иди на Ветил и живей там; и там издигни олтар на Бога, Който ти се яви, когато бягаше от лицето на брата си Исава.

2. Тогава Яков каза на домочадието си и на всичките, които бяха с него: Махнете чуждите богове, които са между вас, очистете се и променете дрехите си;

3. и да станем да отидем във Ветил, и там ще издигна олтар на Бога, Който ме послуша в деня на бедствието ми и беше с мене в пътя, по който ходих.

4. И тъй, те дадоха на Якова всичките чужди богове, що бяха в ръцете им и обиците, които бяха на ушите им; и Яков ги скри под дъба, който бе при Сихем.

5. След това си тръгнаха; и страх Божи беше върху градовете, които бяха наоколо им, така че не преследваха Якововите синове.

6. И тъй, Яков дойде в Луз, (който е Ветил), в Ханаанската земя, той и всичките люде, които бяха с него.

7. И там издигна олтар и наименува мястото Ел-Ветил {Т.е., Бог на Ветил.}†, защото когато бягаше от лицето на брата си, там му се яви Бог.

8. По това време умря Девора, Ревекината бавачка, и я погребаха под дъба, по-долу от Ветил; за това се наименува Дъба на Плача {Алон-вакут.}‡.

9. И Бог пак се яви на Якова, след завръщането му от Падан-арам, и го благослови.

10. Каза му Бог: Името ти наистина е Яков; но не ще се именуваш вече Яков, но Израил ще ти бъде името. И наименува го Израил.

11. Бог му рече още: Аз съм Бог Всемогъщий; плоди се и размножавай се. Народ, даже редица народи ще произлязат от тебе, и царе ще излязат от чреслата ти;

12. и земята, която дадох на Авраама и Исаака, на тебе ще я дам; и на потомството ти след тебе ще дам земята.

13. Тогава Бог се възнесе от него, от мястото, гдето му говори.

14. И Яков издигна стълб на мястото, гдето му говори, каменен стълб и принесе възлияние на него и го поля с масло.

15. И Яков наименува мястото, гдето Бог говори с него, Ветил.

16. След това тръгнаха от Ветил; а като стигнаха близо до Ефрата, Рахил роди и много се мъчеше при раждането си.

17. А като се мъчеше да роди, бабата й рече: Не бой се, защото имаш още един син.

18. А като предаваше душа, (защото умря), Рахил го наименува Венони {Т.е., Син на скръбта ми.}*, а баща му го нарече Вениамин {Т.е., Син на десница.}†.

19. Така Рахил умря и я погребаха край пътя за Ефрата, (която е Витлеем).

20. И над гроба й Яков издигна стълб; той е и до днес стълб на Рахилиния гроб.

21. Подир това Израил тръгна и разпъна шатрата си оттатък Мигдал-едер.

22. И когато Израил живееше в оная земя, Рувим отиде и лежа с наложницата на баща си Вала; и Израил се научи за това.
А Якововите синове бяха дванадесет души:

23. синовете на Лия: Рувим, Якововия първороден, Симеон, Левий, Юда Исахар и Завулон;

24. синовете от Рахил: Иосиф и Вениамин;

25. а синовете на Рахилината слугиня Вала: Дан и Нефталим;

26. и синовете от Лиината слугиня Зелфа: Гад и Асир. Тия са Якововите синове, които му се родиха в Падан-арам.

27. После Яков дойде при баща си Исаака в Мамврий, в Кириат-арва, (който е Хеврон), дето Авраам и Исаак бяха престояли.

28. И дните на Исаака станаха сто и осемдесет години.

29. И Исаак като издъхна, умря стар и сит от дни, прибра се при людете си; и синовете му Исав и Яков го погребаха.

Битие 35:11-12
11. Бог му рече още: Аз съм Бог Всемогъщий; плоди се и размножавай се. Народ, даже редица народи ще произлязат от тебе, и царе ще излязат от чреслата ти;

12. и земята, която дадох на Авраама и Исаака, на тебе ще я дам; и на потомството ти след тебе ще дам земята.

Битие 35
1. След това Бог каза на Якова: Стани, иди на Ветил и живей там; и там издигни олтар на Бога, Който ти се яви, когато бягаше от лицето на брата си Исава.

2. Тогава Яков каза на домочадието си и на всичките, които бяха с него: Махнете чуждите богове, които са между вас, очистете се и променете дрехите си;

3. и да станем да отидем във Ветил, и там ще издигна олтар на Бога, Който ме послуша в деня на бедствието ми и беше с мене в пътя, по който ходих.

4. И тъй, те дадоха на Якова всичките чужди богове, що бяха в ръцете им и обиците, които бяха на ушите им; и Яков ги скри под дъба, който бе при Сихем.

5. След това си тръгнаха; и страх Божи беше върху градовете, които бяха наоколо им, така че не преследваха Якововите синове.

6. И тъй, Яков дойде в Луз, (който е Ветил), в Ханаанската земя, той и всичките люде, които бяха с него.

7. И там издигна олтар и наименува мястото Ел-Ветил {Т.е., Бог на Ветил.}†, защото когато бягаше от лицето на брата си, там му се яви Бог.

8. По това време умря Девора, Ревекината бавачка, и я погребаха под дъба, по-долу от Ветил; за това се наименува Дъба на Плача {Алон-вакут.}‡.

9. И Бог пак се яви на Якова, след завръщането му от Падан-арам, и го благослови.

10. Каза му Бог: Името ти наистина е Яков; но не ще се именуваш вече Яков, но Израил ще ти бъде името. И наименува го Израил.

11. Бог му рече още: Аз съм Бог Всемогъщий; плоди се и размножавай се. Народ, даже редица народи ще произлязат от тебе, и царе ще излязат от чреслата ти;

12. и земята, която дадох на Авраама и Исаака, на тебе ще я дам; и на потомството ти след тебе ще дам земята.

13. Тогава Бог се възнесе от него, от мястото, гдето му говори.

14. И Яков издигна стълб на мястото, гдето му говори, каменен стълб и принесе възлияние на него и го поля с масло.

15. И Яков наименува мястото, гдето Бог говори с него, Ветил.

16. След това тръгнаха от Ветил; а като стигнаха близо до Ефрата, Рахил роди и много се мъчеше при раждането си.

17. А като се мъчеше да роди, бабата й рече: Не бой се, защото имаш още един син.

18. А като предаваше душа, (защото умря), Рахил го наименува Венони {Т.е., Син на скръбта ми.}*, а баща му го нарече Вениамин {Т.е., Син на десница.}†.

19. Така Рахил умря и я погребаха край пътя за Ефрата, (която е Витлеем).

20. И над гроба й Яков издигна стълб; той е и до днес стълб на Рахилиния гроб.

21. Подир това Израил тръгна и разпъна шатрата си оттатък Мигдал-едер.

22. И когато Израил живееше в оная земя, Рувим отиде и лежа с наложницата на баща си Вала; и Израил се научи за това.
А Якововите синове бяха дванадесет души:

23. синовете на Лия: Рувим, Якововия първороден, Симеон, Левий, Юда Исахар и Завулон;

24. синовете от Рахил: Иосиф и Вениамин;

25. а синовете на Рахилината слугиня Вала: Дан и Нефталим;

26. и синовете от Лиината слугиня Зелфа: Гад и Асир. Тия са Якововите синове, които му се родиха в Падан-арам.

27. После Яков дойде при баща си Исаака в Мамврий, в Кириат-арва, (който е Хеврон), дето Авраам и Исаак бяха престояли.

28. И дните на Исаака станаха сто и осемдесет години.

29. И Исаак като издъхна, умря стар и сит от дни, прибра се при людете си; и синовете му Исав и Яков го погребаха.

Битие 35:22
22. И когато Израил живееше в оная земя, Рувим отиде и лежа с наложницата на баща си Вала; и Израил се научи за това.
А Якововите синове бяха дванадесет души:

Битие 36
1. Ето потомството на Исава, който е Едом.

2. Исав си взе жена от Ханаанските дъщери: Ада, дъщеря на хетееца Елон; и Оливема, Анаевата дъщеря, внука на евееца Севегон;

3. и Исмаиловата дъщеря Васемата, сестра на Навиота.

4. Ада роди на Исава Елифаза; Васемата роди Рагуила.

5. А Оливема роди Еуса, Иеглома и Корея. Тия са синовете на Исава, които му се родиха в Ханаанската земя.

6. А Исав взе жените си, синовете си, дъщерите си и всичките човеци от дома си, добитъка си, всичките си животни и цялото си имущество, което беше придобил в Ханаанската земя, та отиде в една земя далеч от брата си Якова.

7. Защото имуществото им беше толкова много, щото не можеха да живеят заедно; земята гдето престояваха не можеше да ги побере поради добитъка им.

8. И така, Исав се засели на Сиирската поляна. Исав е Едом.

9. Ето потомството на Исава, праотец на едомците в Сиирската поляна;

10. ето имената на Исавовите синове: Елифаз, син от Исавовата жена Ада, Рагуил, син от Исавовата жена Васемата.

11. А синовете на Елифаза бяха: Теман, Омар, Сефо, Готом и Кенез.

12. А Тамна беше наложница на Исавовия син Елифаза и роди на Елифаза Амалика; тия са синовете от Исавовата жена Ада.

13. И ето синовете на Рагуила: Нахат, Зара, Сама и Миза; тия са синовете от Исавовата жена Васемата.

14. И ето синовете от Оливема, Анаевата дъщеря, Севегоновата внука, Исавовата жена: тя роди на Исава Еуса, Еглома и Корея.

15. Ето първенците на Исавовите синове; синовете на Исавовия първороден Елифаз: главатар Теман, главатар Омар, главатар Сефо, главатар Кенез.

16. Главатар Корей, главатар Готом, главатар Амалик; тия са главатарите произлезли от Елифаза в Едомската земя; тия са синовете от Ада.

17. И ето синовете на Исавовия син Рагуила; главатар Нахат, главатар Зара, главатар Сама, главатар Миза; тия са главатарите произлезли от Рагуила в Едомската земя; тия са синовете от Исавовата жена Васемата.

18. И ето синовете от Исавовата жена Оливема: главатар Еус, главатар Еглом, главатар Корей; тия са главатарите произлезли от Анаевата дъщеря Оливема, Исавовата жена.

19. Тия са синовете на Исава, който е Едом, и тия са главатарите им.

20. Ето синовете на Корееца Сиир, които живееха в оная земя: Лотан, Совал, Севегон, Ана,

21. Дисон, Асар и Дисан; тия са главатарите произлезли от хорейците, Сиировите чада, в Едомската земя.

22. А синовете на Лотана бяха Хори и Емам; и Лотанова сестра беше Тамна.

23. А ето синовете на Совала: Алван, Манахат, Гевал, Сефо и Онам.

24. И ето синовете на Севегона: Ая и Ана; Ана е тоя, който намери горещите извори в пустинята, като пасеше ослите на баща си Севегона.

25. И ето Анаевите чада: Дисон и Оливема, Анаевата дъщеря.

26. И ето синовете на Дисона: Амадан, Асван, Итран и Харан.

27. Ето синовете на Асара: Валаан, Заван и Акан.

28. Ето синовете на Дисана: Уз и Аран.

29. Ето главатарите произлезли от хорейците: главатар Лотан, главатар Совал, главатар Севегон, главатар Ана.

30. Главатар Дисон, главатар Асар, главатар Дисан; тия са произлезлите от хорейците главатари, според главатарствата им в Сиирската земя.

31. Ето и царете, които царуваха в Едомската земя, преди да се възцари цар над израилтяните.

32. Царува, в Едом, Вела, син на Веора; а името на града му беше Денава.

33. Като умря Вела, възцари се вместо него Иовав, син на Зара, от Восора.

34. Като умря Иовав, възцари се вместо него Хусам, от земята на теманците.

35. Като умря Хусам, възцари се вместо него Адад, син на Вадада, който порази мадиамците на моавското поле; а името на града му беше Авит.

36. Като умря Адад, възцари се вместо него Самла, от Марсека.

37. Като умря Самла, възцари се вместо него Саул, от Роовот, който е при Ефрат {Еврейски: реката.}*.

38. Като умря Саул, възцари се вместо него Вааланан, син на Аховора.

39. Като умря Вааланан, Аховоровият син, възцари се вместо него Адар; а името на града му беше Пау; и името на жена му беше Метавеил, дъщеря на Метреда, Мезаавова внука.

40. Ето имената на произлезлите от Исава първенци, според семействата им, според местата им, според имената им: главатар Тамна, главатар Алва, главатар Етет,

41. главатар Оливема, главатар Ила, главатар Финон,

42. главатар Кенез, главатар Теман, главатар Мивсар,

43. главатар Магедиил, главатар Ирам; тия са Едомските първенци, според селищата им в земята, която притежаваха. Това е Исав, праотец на едомците.

Битие 37
1. А Яков живееше в Ханаанската земя, земята в която баща му беше пришелец.

2. Ето словото за Якововото потомство. Иосиф, когато беше момче на седемнадесет години, пасеше овците заедно с братята си, синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на баща му; и Иосиф съобщаваше на баща им за лошото им поведение.

3. А Израил обичаше Иосифа повече от всичките си чада, защото беше син на старостта му; и му беше направил шарена дрешка.

4. Но братята му, като гледаха, че баща им го обичаше повече от всичките му братя, намразиха го и не можеха да му говорят спокойно.

5. А Иосиф видя сън и го разказа на братята си и те го намразиха още повече.

6. Той им рече: Чуйте, моля, тоя сън, който видях:

7. Ето ние връзвахме снопи на полето; и моят сноп стана и се изправи и вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.

8. А братята му рекоха: Ти цар ли ще станеш над нас? или господар ще ни станеш? И намразиха го още повече, поради сънищата му и поради думите му.

9. А той видя и друг сън и го разказа на братята си, казвайки: Ето, видях още един сън, че слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха.

10. Но когато разказа това на баща си и на братята си, смъмра го баща му, като му каза: Какъв е тоя сън, който си видял? Дали наистина аз и майка ти и братята ти ще дойдем да ти се поклоним до земята?

11. И завидяха му братята му; а баща му запомни тия думи.

12. А когато братята му бяха отишли да пасат стадото на баща си в Сихем,

13. Израил рече на Иосифа: Не пасат ли братята ти стадото в Сихем? Ела да те изпратя при тях. А той му рече: Ето ме.

14. И каза му: Иди, виж, добре ли са братята ти и стадото и ми донеси известие. И тъй, изпрати го от Хевронската долина, и той дойде в Сихем.

15. И един човек го намери като се луташе из полето; и човекът го попита, казвайки: Що търсиш?

16. А той рече: Търся братята си; кажи ми, моля где пасат стадото.

17. И човекът рече: Заминаха от тука, защото ги чух да казват: Нека идем в Дотан. И тъй, Иосиф отиде подир братята си и ги намери в Дотан.

18. А те, като го видяха от далеч, доде още не беше се приближил при тях, сговориха се против него да го убият.

19. Рекоха си един на друг: Ето иде тоя съновидец.

20. Елате сега, да го убием и да го хвърлим в един от тия ровове; па ще кажем: Лют звяр го е изял; и ще видим какво ще излезе от сънищата му.

21. Но Рувим, като чу това, избави го от ръката им и рече: Да не го убиваме.

22. Рече им още Рувим: Не проливайте кръв, хвърлете го в тоя ров, който е в пустинята, но ръка да не дигнете на него; каза така, за да го избави от ръката им и да го върне на баща му.

23. И когато дойде Иосиф при братята си, съблякоха от Иосифа дрешката му, шарената дрешка, която носеше.

24. Тогава го взеха и го хвърлиха в рова; а ровът беше празен, нямаше вода.

25. После, като бяха седнали да ядат хляб, подигнаха очи и видяха, ето, един керван исмаиляни идеше от Галаад, с камилите си натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет.

26. Тогава Юда рече на братята си: Каква полза ако убием брата си и скрием кръвта му?

27. Елате да го продадем на исмаиляните; да не туряме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха.

28. И като минаваха мадиамските търговци, извлякоха и извадиха Иосифа из рова и продадоха Иосифа на исмаиляните за двадесет сребърника; а те заведоха Иосифа в Египет.

29. А Рувим се върна при рова, и, ето, Иосиф не беше в рова. И раздра дрехите си.

30. И върна се при братята си та рече: Няма детето; а аз, аз къде да се дяна?

31. Тогава взеха Иосифовата дрешка, заклаха козел и, като натопиха дрешката в кръвта,

32. изпратиха шарената дрешка да я занесат на баща им, като рекоха: Намерихме това; познай сега дали е дрешката на сина ти, или не.

33. И той я позна и рече: Това е дрешката на сина ми; лют звяр го е изял; несъмнено Иосиф е разкъсан.

34. И Яков раздра дрехите си, тури вретище около кръста си и оплаква сина си за дълго време.

35. И всичките му синове, и всичките му дъщери станаха, за да го утешават; но той не искаше да се утеши, защото казваше: С жалеене ще сляза при сина си в гроба. И баща му го оплакваше.

36. А мадиамците продадоха Иосифа в Египет на Петефрия, Фараонов придворен, началник на телохранителите.

Битие 37:2-36
2. Ето словото за Якововото потомство. Иосиф, когато беше момче на седемнадесет години, пасеше овците заедно с братята си, синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на баща му; и Иосиф съобщаваше на баща им за лошото им поведение.

3. А Израил обичаше Иосифа повече от всичките си чада, защото беше син на старостта му; и му беше направил шарена дрешка.

4. Но братята му, като гледаха, че баща им го обичаше повече от всичките му братя, намразиха го и не можеха да му говорят спокойно.

5. А Иосиф видя сън и го разказа на братята си и те го намразиха още повече.

6. Той им рече: Чуйте, моля, тоя сън, който видях:

7. Ето ние връзвахме снопи на полето; и моят сноп стана и се изправи и вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.

8. А братята му рекоха: Ти цар ли ще станеш над нас? или господар ще ни станеш? И намразиха го още повече, поради сънищата му и поради думите му.

9. А той видя и друг сън и го разказа на братята си, казвайки: Ето, видях още един сън, че слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха.

10. Но когато разказа това на баща си и на братята си, смъмра го баща му, като му каза: Какъв е тоя сън, който си видял? Дали наистина аз и майка ти и братята ти ще дойдем да ти се поклоним до земята?

11. И завидяха му братята му; а баща му запомни тия думи.

12. А когато братята му бяха отишли да пасат стадото на баща си в Сихем,

13. Израил рече на Иосифа: Не пасат ли братята ти стадото в Сихем? Ела да те изпратя при тях. А той му рече: Ето ме.

14. И каза му: Иди, виж, добре ли са братята ти и стадото и ми донеси известие. И тъй, изпрати го от Хевронската долина, и той дойде в Сихем.

15. И един човек го намери като се луташе из полето; и човекът го попита, казвайки: Що търсиш?

16. А той рече: Търся братята си; кажи ми, моля где пасат стадото.

17. И човекът рече: Заминаха от тука, защото ги чух да казват: Нека идем в Дотан. И тъй, Иосиф отиде подир братята си и ги намери в Дотан.

18. А те, като го видяха от далеч, доде още не беше се приближил при тях, сговориха се против него да го убият.

19. Рекоха си един на друг: Ето иде тоя съновидец.

20. Елате сега, да го убием и да го хвърлим в един от тия ровове; па ще кажем: Лют звяр го е изял; и ще видим какво ще излезе от сънищата му.

21. Но Рувим, като чу това, избави го от ръката им и рече: Да не го убиваме.

22. Рече им още Рувим: Не проливайте кръв, хвърлете го в тоя ров, който е в пустинята, но ръка да не дигнете на него; каза така, за да го избави от ръката им и да го върне на баща му.

23. И когато дойде Иосиф при братята си, съблякоха от Иосифа дрешката му, шарената дрешка, която носеше.

24. Тогава го взеха и го хвърлиха в рова; а ровът беше празен, нямаше вода.

25. После, като бяха седнали да ядат хляб, подигнаха очи и видяха, ето, един керван исмаиляни идеше от Галаад, с камилите си натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет.

26. Тогава Юда рече на братята си: Каква полза ако убием брата си и скрием кръвта му?

27. Елате да го продадем на исмаиляните; да не туряме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха.

28. И като минаваха мадиамските търговци, извлякоха и извадиха Иосифа из рова и продадоха Иосифа на исмаиляните за двадесет сребърника; а те заведоха Иосифа в Египет.

29. А Рувим се върна при рова, и, ето, Иосиф не беше в рова. И раздра дрехите си.

30. И върна се при братята си та рече: Няма детето; а аз, аз къде да се дяна?

31. Тогава взеха Иосифовата дрешка, заклаха козел и, като натопиха дрешката в кръвта,

32. изпратиха шарената дрешка да я занесат на баща им, като рекоха: Намерихме това; познай сега дали е дрешката на сина ти, или не.

33. И той я позна и рече: Това е дрешката на сина ми; лют звяр го е изял; несъмнено Иосиф е разкъсан.

34. И Яков раздра дрехите си, тури вретище около кръста си и оплаква сина си за дълго време.

35. И всичките му синове, и всичките му дъщери станаха, за да го утешават; но той не искаше да се утеши, защото казваше: С жалеене ще сляза при сина си в гроба. И баща му го оплакваше.

36. А мадиамците продадоха Иосифа в Египет на Петефрия, Фараонов придворен, началник на телохранителите.

Битие 38
1. По онова време Юда се отдели от братята си и свърна при един одоламец на име Ира.

2. И Юда като видя там дъщерята на един ханаанец, на име Суя, взе я и влезе при нея.

3. И тя зачна и роди син; и той го наименува Ир.

4. И зачна пак и роди син; и тя го наименува Онан.

5. Пак роди и друг син и го наименува Шела. А Юда беше в Ахдив, когато тя го роди.

6. След време Юда взе жена за първородния си Ир, на име Тамар.

7. А Ир, Юдовият първороден, беше нечестив пред Господа; и Господ го уби.

8. Тогава рече Юда на Онана: Влез при братовата си жена и извърши към нея длъжността на девер и въздигни потомството на брата си.

9. Но Онан знаеше, че потомството нямаше да бъде негово; затова, когато влизаше при братовата си жена, изливаше семето си на земята, за да не въздигне потомство на брата си.

10. А това, което правеше, бе зло пред Господа; затова и него уби.

11. Тогава, Юда, рече на снаха си Тамар: Живей, като вдовица в бащиния си дом, догде отрасне син ми Шела; защото си думаше: Да не би и той да умре като братята си. И така, Тамар отиде и живя в бащиния си дом.

12. След дълго време, Юдовата жена, дъщеря на Суя, умря; и като се утеши Юда, отиде, той и приятелят му, одоламецът Ира, при стригачите на овците си в Тамна.

13. И известиха на Тамар, казвайки: Ето, свекърът ти отива в Тамна, за да стриже овците си.

14. Тогава тя съблече вдовишките си дрехи, покри се с покривалото си, обви се и седна при кръстопътя на Енаим, който е по пътя за Тамна; защото видя, че порасна Шела, а тя не бе му дадена за жена.

15. А Юда, като я видя, помисли, че е блудница: защото беше покрила лицето си.

16. Той, прочее, свърна към нея на пътя и рече: Остави ме, моля, да вляза при тебе; (защото не позна, че беше снаха му). И тя рече: Какво ще ми дадеш, за да влезеш при мене?

17. А той рече: Ще ти изпратя яре от стадото. И тя отвърна: Даваш ли ми залог, догде го изпратиш?

18. Рече той: Какъв залог да ти дам? И тя каза: Печата си, ширита си и тоягата си, която е в ръката ти. И той й ги даде. И влезе при нея и тя зачна от него.

19. После тя стана та си отиде, свали покривалото си и облече вдовишките си дрехи.

20. А Юда изпрати ярето, чрез ръката на приятеля си одоламеца, за да вземе залога от ръката на жената; но той не я намери.

21. Затова попита хората от онова място, казвайки: Где е блудницата, която беше на пътя при Енаим? А те рекоха: Тука не е имало блудница.

22. И той се върна при Юда и рече: Не я намерих; още и хората от онова място рекоха: Тук не е имало блудница.

23. И рече Юда: Нека си държи нещата, да не станем за присмех; ето, аз пратих това яре, но ти не я намери.

24. Около три месеца подир това, известиха на Юда, казвайки: Снаха ти Тамар блудствува; а още, ето, непразна е от блудството. А Юда рече: Изведете я да се изгори.

25. А когато я извеждаха, тя изпрати до свекъра си да му кажат: От човека, чиито са тия неща, съм непразна. Рече още: Познай, моля, чии са тия неща - печатът, ширитът и тоягата.

26. И Юда ги позна и рече: Тя е по-права от мене, тъй като не я дадох на сина си Шела. И не я позна вече.

27. И когато дойде времето й да роди, ето, имаше близнета в утробата й.

28. И като раждаше, едното простря ръка: и бабата взе та върза червен конец на ръката му и каза: Тоя пръв излезе.

29. А като дръпна надире ръката си, ето, брат му излезе; и тя рече: Какъв пролом си направи ти? За това го наименуваха Фарес {Т.е., Проломване.}*.

30. После излезе брат му, който имаше червения конец на ръката си, и него наименуваха Зара.

Битие 39
1. А Иосифа заведоха в Египет, и египтянинът Петефрий, Фараонов придворен, началник на телохранителите, го купи от ръката на исмаиляните, които го доведоха там.

2. И Господ беше с Иосифа, и той благоуспяваше и се намираше в дома на господаря си египтянина.

3. И като видя господарят му, че Господ бе с него, и че Господ прави да успява в ръката му всичко, което вършеше,

4. Иосиф придоби благоволение пред очите му и му служеше; и той го постави настоятел на дома си, като предаде в ръката му всичко, което имаше.

5. И откакто го постави настоятел на дома си и на всичко, което имаше, Господ благослови дома на египтянина заради Иосифа; Господното благословение беше върху всичко, що имаше в дома и по нивите.

6. А Петефрий остави всичко що имаше в Иосифовата ръка, и, освен хляба, който ядеше, не знаеше нищо за онова, което притежаваше. А Иосиф беше строен и красив.

7. И след време, жената на господаря му хвърли очи на Иосифа и му рече: Легни с мене.

8. Но той отказа и рече на жената на господаря си: Виж, господарят ми не знае нищо за онова, което е с мене в дома и предаде в моята ръка всичко що има;

9. в тоя дом няма никой по-голям от мене, нито е задържал от мене друго нещо освен тебе, защото си му жена; как, прочее, да сторя аз това голямо зло и да съгреша пред Бога?

10. И при все, че тя говореше на Иосифа всеки ден, той не я послуша да лежи с нея, нито да бъде с нея.

11. А един ден, като влезе Иосиф в къщи, за да върши работата си, а никой от домашните мъже не беше там в къщи,

12. тя го хвана за дрехата и му каза: Легни с мене. Но той остави дрехата си в ръката й, избяга и излезе вън.

13. А като видя, че остави дрехата си в ръката й и избяга вън,

14. тя извика домашните си мъже и им говори, казвайки: Вижте, доведе ни един евреин, за да се поругае с нас; той влезе при мене, за да ме изнасили; но аз извиках с висок глас.

15. А той, като чу, че извиках с висок глас, остави дрехата си при мене и избяга та излезе вън.

16. И тя задържа дрехата му при себе си, докато си дойде господарят му в дома си.

17. И според тия думи му говори, казвайки: Еврейският слуга, когото ти си ни довел, влезе при мене, за да ми се поругае;

18. но, като извиках с висок глас, той остави дрехата си при мене и избяга вън.

19. Като чу господарят му думите, които му рече жена му, казвайки: Така ми стори слугата ти, гневът му пламна.

20. И господарят му взе Иосифа и го хвърли в крепостната тъмница, в мястото гдето бяха запирани царските затворници; и той остана там в крепостната тъмница.

21. Но Господ беше с Иосифа и показваше благост към него и му даде благоволение пред очите на тъмничния началник.

22. Тъй че тъмничният началник предаде на Иосифовата ръка всичките затворници, които бяха в крепостната тъмница; и за всичко що се вършеше там, той беше разпоредник.

23. Тъмничният началник не нагледваше нищо от онова, което бе в ръката на Иосифа; защото Господ беше с него и Господ правеше да благоуспява всичко, каквото той вършеше.

Битие 40
1. След това, виночерпецът и хлебарят на Египетския цар се провиниха пред господаря си, Египетския цар.

2. Та Фараон, като се разгневи на двамата си придворни - началника на виночерпците и началника на хлебарите -

3. тури ги под стража, в дома на началника на телохранителите, в крепостната тъмница, в мястото, гдето Иосиф бе затворен.

4. А началникът на телохранителите постави при тях Иосифа, и той им слугуваше; и те останаха известно време в тъмницата.

5. И виночерпецът и хлебарят на Египетския цар, които бяха затворени в крепостната тъмница, сънуваха и двамата сън, всеки видя съня си в същата нощ, всеки според както щеше да се тълкува съновидението му.

6. И Иосиф, като влезе при тях на утринта и видя, че бяха смутени,

7. попита Фараоновите придворни, които бяха заедно с него в тъмницата, в дома на неговия господар, казвайки: Защо изглеждате тъй скръбни днес?

8. А те му казаха: Видяхме сън, а няма кой да го изтълкува. И Иосиф им рече: Тълкуванията не са ли от Бога? Разкажете ми го, моля.

9. Тогава началникът на виночерпците разказа своя сън на Иосифа, като му рече: В съня ми, ето лоза пред мене;

10. и на лозата имаше три пръчки, и виждаше се, като че напъпваше и цветовете й цъфтяха и гроздовете на лозата узряха.

11. А Фараоновата чаша беше в ръката ми; и взех гроздето, изстисках го във Фараоновата чаша и подадох чашата във Фараоновата ръка.

12. И Иосиф му рече: Ето значението му: трите пръчки са три дни.

13. След три дена Фараон ще издигне главата ти и ще те възстанови на службата ти; и ще поднасяш чашата във Фараоновата ръка, както преди, когато ти му беше виночерпец.

14. Но спомни си за мене, когато те постигне благополучието, смили се, моля, за мене, та продумай на Фараона за мене и избави ме от тоя дом.

15. Понеже наистина бях откраднат от Еврейската земя, а пък тук не съм сторил нищо, за да ме хвърлят в тая яма.

16. Като видя началникът на хлебарите, че той тълкува добре, рече на Иосифа: И аз сънувах; и, ето, три кошници с бял хляб бяха на главата ми:

17. в най-горната кошница имаше от всякакви ястия за Фараона; и птиците ги ядяха от кошницата на главата ми.

18. А Иосиф в отговор каза: Ето значението му: трите кошници са трите дни.

19. След три дни Фараон ще ти отнеме главата, като те обеси на дърво; и птиците ще изкълват месата ти от тебе.

20. След три дни, на рождения си ден, Фараон направи угощение на всичките си слуги; и издигна главата на началника на виночерпците и главата на началника на хлебарите между слугите си:

21. Началника на виночерпците възстанови на служба и той подаваше чашата във Фараоновата ръка;

22. а началника на хлебарите обеси, според, както Иосиф бе изтълкувал сънищата им.

23. А началникът на виночерпците не си спомни за Иосифа, но го забрави.

Битие 41:1-40
1. Като изминаха две години Фараон сънува, че стоеше при Нил {Еврейски: реката.}*.

2. И, ето, седем крави, хубави и тлъсти, излизаха из реката и пасяха в тръстиката.

3. А, ето, след тях излизаха из реката други седем крави, грозни и мършави, и стояха при първите крави на речния бряг.

4. И грозните, мършави крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогава Фараон се пробуди.

5. А като заспа сънува втори път; и, ето, седем класа пълни и добри израснаха из едно стъбло.

6. А, ето, след тях израснаха други седем класа тънки и прегорели от източния вятър.

7. И тънките класове погълнаха седемте дебели и пълни класове. А като се събуди Фараон, ето, беше сън.

8. На сутринта духът му беше смутен; той, прочее, изпрати да му повикат всичките влъхви и всичките мъдреци в Египет, и Фараон им разказа сънищата си; но нямаше кой да ги изтълкува на Фараона.

9. Тогава началникът на виночерпците говори на Фараона, казвайки: Днес се сещам, че съм виновен.

10. Фараон беше се разгневил на слугите си и ме хвърли, мене и началника на хлебарите, в тъмница, в дома на началника на телохранителите.

11. И сънувахме, аз и той, в същата нощ; сънувахме, всеки според както щеше да се тълкува съновидението му.

12. А заедно с нас беше там един млад евреин, слуга на началника на телохранителите; и като му разказахме, той ни разтълкува сънищата; на всеки от нас, според съновидението му, даде значението.

13. И според както ни изтълкува, така и стана; мене той възстанови на службата ми, а него обеси.

14. Тогава Фараон направи да повикат Иосифа, и бързо го изведоха из тъмницата; и той се обръсна, преоблече се и дойде при Фараона.

15. И Фараон каза на Иосифа: Сънувах, но няма кой да изтълкува съня; но аз чух да казват за тебе, че като чуеш съновидение, умееш да го тълкуваш.

16. А Иосиф в отговор каза на Фараона: Не аз, Бог ще даде на Фараона отговор с мир.

17. Тогава Фараон каза на Иосифа: В съня си, ето, стоях край брега на Нил {Еврейски: реката.}*.

18. И, ето, седем крави тлъсти и хубави излязоха из реката и пасяха в тръстиката.

19. И, ето, след тях излязоха други седем крави, слаби, много грозни и мършави, каквито по грозота никога не съм видял в цялата Египетска земя.

20. И мършавите, грозни крави изядоха първите седем тлъсти крави;

21. но пак, като ги изядоха не се познаваше, че са ги изяли; но изгледът им беше тъй грозен, както и в началото. Тогава се пробудих.

22. После видях в съня си; и, ето, седем класа пълни и добри израстнаха из едно стъбло.

23. И, ето, след тях израснаха други седем класа, сухи, тънки и прегорели от източния вятър;

24. тънките класове погълнаха седемте добри класове. И казах съновидението на влъхвите; но нямаше кой да ми го изтълкува.

25. Тогава Иосиф каза на Фараона: Фараоновият сън е един; Бог е явил на Фараона това, което скоро ще направи.

26. Седемте добри крави са седем години; и седемте добри класове са седем години, сънят е един.

27. А седемте мършави и грозни крави, които излязоха след тях, са седем години, както и седемте празни класове, прегорели от източния вятър; те ще бъдат седем години на глад.

28. Това е, което казах на Фараона; Бог е явил на Фараона това, което скоро ще направи.

29. Ето идат седем години на голямо плодородие по цялата Египетска земя.

30. А след тях ще дойдат седем години на глад; всичкото плодородие ще се забрави в Египетската земя, защото гладът ще опустоши земята.

31. Няма да се познае плодородието на земята, поради оня глад, който ще последва; защото ще бъде твърде тежък.

32. А това, дето съновидението се повтори на Фараона два пъти, означава, че това е решено от Бога и, че Бог скоро ще го извърши.

33. Прочее, нека потърси Фараон умен и мъдър човек и нека го постави над Египетската земя.

34. Нека стори Фараон това и нека постави надзиратели над земята; и в седемте плодородни години нека събере петата част от произведенията на Египетската земя.

35. Нека съберат всичката храна на тия добри години, които идат; и събраното жито нека бъде под Фараоновата власт, за храна в градовете, и нека го пазят.

36. И храната ще се запази за седемте гладни години, които ще настанат в Египетската земя, за да не се опустоши земята от глада.

37. Това нещо беше угодно на Фараона и на всичките му слуги.

38. И Фараон каза на слугите си: Можем ли да намерим човек, като тоя, в когото има Божия Дух?

39. Тогава Фараон каза на Иосифа: Понеже Бог ти откри всичко това, няма никой толкова умен и мъдър, колкото си ти.

40. Ти ще бъдеш над дома ми, и всичките ми люде ще слушат твоите думи; само с престола аз ще бъда по-горен от тебе.

Сънят

Неделя - 17 декември
Битие 37
1. А Яков живееше в Ханаанската земя, земята в която баща му беше пришелец.

2. Ето словото за Якововото потомство. Иосиф, когато беше момче на седемнадесет години, пасеше овците заедно с братята си, синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на баща му; и Иосиф съобщаваше на баща им за лошото им поведение.

3. А Израил обичаше Иосифа повече от всичките си чада, защото беше син на старостта му; и му беше направил шарена дрешка.

4. Но братята му, като гледаха, че баща им го обичаше повече от всичките му братя, намразиха го и не можеха да му говорят спокойно.

5. А Иосиф видя сън и го разказа на братята си и те го намразиха още повече.

6. Той им рече: Чуйте, моля, тоя сън, който видях:

7. Ето ние връзвахме снопи на полето; и моят сноп стана и се изправи и вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.

8. А братята му рекоха: Ти цар ли ще станеш над нас? или господар ще ни станеш? И намразиха го още повече, поради сънищата му и поради думите му.

9. А той видя и друг сън и го разказа на братята си, казвайки: Ето, видях още един сън, че слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха.

10. Но когато разказа това на баща си и на братята си, смъмра го баща му, като му каза: Какъв е тоя сън, който си видял? Дали наистина аз и майка ти и братята ти ще дойдем да ти се поклоним до земята?

11. И завидяха му братята му; а баща му запомни тия думи.

12. А когато братята му бяха отишли да пасат стадото на баща си в Сихем,

13. Израил рече на Иосифа: Не пасат ли братята ти стадото в Сихем? Ела да те изпратя при тях. А той му рече: Ето ме.

14. И каза му: Иди, виж, добре ли са братята ти и стадото и ми донеси известие. И тъй, изпрати го от Хевронската долина, и той дойде в Сихем.

15. И един човек го намери като се луташе из полето; и човекът го попита, казвайки: Що търсиш?

16. А той рече: Търся братята си; кажи ми, моля где пасат стадото.

17. И човекът рече: Заминаха от тука, защото ги чух да казват: Нека идем в Дотан. И тъй, Иосиф отиде подир братята си и ги намери в Дотан.

18. А те, като го видяха от далеч, доде още не беше се приближил при тях, сговориха се против него да го убият.

19. Рекоха си един на друг: Ето иде тоя съновидец.

20. Елате сега, да го убием и да го хвърлим в един от тия ровове; па ще кажем: Лют звяр го е изял; и ще видим какво ще излезе от сънищата му.

21. Но Рувим, като чу това, избави го от ръката им и рече: Да не го убиваме.

22. Рече им още Рувим: Не проливайте кръв, хвърлете го в тоя ров, който е в пустинята, но ръка да не дигнете на него; каза така, за да го избави от ръката им и да го върне на баща му.

23. И когато дойде Иосиф при братята си, съблякоха от Иосифа дрешката му, шарената дрешка, която носеше.

24. Тогава го взеха и го хвърлиха в рова; а ровът беше празен, нямаше вода.

25. После, като бяха седнали да ядат хляб, подигнаха очи и видяха, ето, един керван исмаиляни идеше от Галаад, с камилите си натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет.

26. Тогава Юда рече на братята си: Каква полза ако убием брата си и скрием кръвта му?

27. Елате да го продадем на исмаиляните; да не туряме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха.

28. И като минаваха мадиамските търговци, извлякоха и извадиха Иосифа из рова и продадоха Иосифа на исмаиляните за двадесет сребърника; а те заведоха Иосифа в Египет.

29. А Рувим се върна при рова, и, ето, Иосиф не беше в рова. И раздра дрехите си.

30. И върна се при братята си та рече: Няма детето; а аз, аз къде да се дяна?

31. Тогава взеха Иосифовата дрешка, заклаха козел и, като натопиха дрешката в кръвта,

32. изпратиха шарената дрешка да я занесат на баща им, като рекоха: Намерихме това; познай сега дали е дрешката на сина ти, или не.

33. И той я позна и рече: Това е дрешката на сина ми; лют звяр го е изял; несъмнено Иосиф е разкъсан.

34. И Яков раздра дрехите си, тури вретище около кръста си и оплаква сина си за дълго време.

35. И всичките му синове, и всичките му дъщери станаха, за да го утешават; но той не искаше да се утеши, защото казваше: С жалеене ще сляза при сина си в гроба. И баща му го оплакваше.

36. А мадиамците продадоха Иосифа в Египет на Петефрия, Фараонов придворен, началник на телохранителите.

Битие 37:21-22
21. Но Рувим, като чу това, избави го от ръката им и рече: Да не го убиваме.

22. Рече им още Рувим: Не проливайте кръв, хвърлете го в тоя ров, който е в пустинята, но ръка да не дигнете на него; каза така, за да го избави от ръката им и да го върне на баща му.

Битие 37:25-28
25. После, като бяха седнали да ядат хляб, подигнаха очи и видяха, ето, един керван исмаиляни идеше от Галаад, с камилите си натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет.

26. Тогава Юда рече на братята си: Каква полза ако убием брата си и скрием кръвта му?

27. Елате да го продадем на исмаиляните; да не туряме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха.

28. И като минаваха мадиамските търговци, извлякоха и извадиха Иосифа из рова и продадоха Иосифа на исмаиляните за двадесет сребърника; а те заведоха Иосифа в Египет.

Грях с хананците

Понеделник - 18 декември
Битие 38
1. По онова време Юда се отдели от братята си и свърна при един одоламец на име Ира.

2. И Юда като видя там дъщерята на един ханаанец, на име Суя, взе я и влезе при нея.

3. И тя зачна и роди син; и той го наименува Ир.

4. И зачна пак и роди син; и тя го наименува Онан.

5. Пак роди и друг син и го наименува Шела. А Юда беше в Ахдив, когато тя го роди.

6. След време Юда взе жена за първородния си Ир, на име Тамар.

7. А Ир, Юдовият първороден, беше нечестив пред Господа; и Господ го уби.

8. Тогава рече Юда на Онана: Влез при братовата си жена и извърши към нея длъжността на девер и въздигни потомството на брата си.

9. Но Онан знаеше, че потомството нямаше да бъде негово; затова, когато влизаше при братовата си жена, изливаше семето си на земята, за да не въздигне потомство на брата си.

10. А това, което правеше, бе зло пред Господа; затова и него уби.

11. Тогава, Юда, рече на снаха си Тамар: Живей, като вдовица в бащиния си дом, догде отрасне син ми Шела; защото си думаше: Да не би и той да умре като братята си. И така, Тамар отиде и живя в бащиния си дом.

12. След дълго време, Юдовата жена, дъщеря на Суя, умря; и като се утеши Юда, отиде, той и приятелят му, одоламецът Ира, при стригачите на овците си в Тамна.

13. И известиха на Тамар, казвайки: Ето, свекърът ти отива в Тамна, за да стриже овците си.

14. Тогава тя съблече вдовишките си дрехи, покри се с покривалото си, обви се и седна при кръстопътя на Енаим, който е по пътя за Тамна; защото видя, че порасна Шела, а тя не бе му дадена за жена.

15. А Юда, като я видя, помисли, че е блудница: защото беше покрила лицето си.

16. Той, прочее, свърна към нея на пътя и рече: Остави ме, моля, да вляза при тебе; (защото не позна, че беше снаха му). И тя рече: Какво ще ми дадеш, за да влезеш при мене?

17. А той рече: Ще ти изпратя яре от стадото. И тя отвърна: Даваш ли ми залог, догде го изпратиш?

18. Рече той: Какъв залог да ти дам? И тя каза: Печата си, ширита си и тоягата си, която е в ръката ти. И той й ги даде. И влезе при нея и тя зачна от него.

19. После тя стана та си отиде, свали покривалото си и облече вдовишките си дрехи.

20. А Юда изпрати ярето, чрез ръката на приятеля си одоламеца, за да вземе залога от ръката на жената; но той не я намери.

21. Затова попита хората от онова място, казвайки: Где е блудницата, която беше на пътя при Енаим? А те рекоха: Тука не е имало блудница.

22. И той се върна при Юда и рече: Не я намерих; още и хората от онова място рекоха: Тук не е имало блудница.

23. И рече Юда: Нека си държи нещата, да не станем за присмех; ето, аз пратих това яре, но ти не я намери.

24. Около три месеца подир това, известиха на Юда, казвайки: Снаха ти Тамар блудствува; а още, ето, непразна е от блудството. А Юда рече: Изведете я да се изгори.

25. А когато я извеждаха, тя изпрати до свекъра си да му кажат: От човека, чиито са тия неща, съм непразна. Рече още: Познай, моля, чии са тия неща - печатът, ширитът и тоягата.

26. И Юда ги позна и рече: Тя е по-права от мене, тъй като не я дадох на сина си Шела. И не я позна вече.

27. И когато дойде времето й да роди, ето, имаше близнета в утробата й.

28. И като раждаше, едното простря ръка: и бабата взе та върза червен конец на ръката му и каза: Тоя пръв излезе.

29. А като дръпна надире ръката си, ето, брат му излезе; и тя рече: Какъв пролом си направи ти? За това го наименуваха Фарес {Т.е., Проломване.}*.

30. После излезе брат му, който имаше червения конец на ръката си, и него наименуваха Зара.

Битие 38
1. По онова време Юда се отдели от братята си и свърна при един одоламец на име Ира.

2. И Юда като видя там дъщерята на един ханаанец, на име Суя, взе я и влезе при нея.

3. И тя зачна и роди син; и той го наименува Ир.

4. И зачна пак и роди син; и тя го наименува Онан.

5. Пак роди и друг син и го наименува Шела. А Юда беше в Ахдив, когато тя го роди.

6. След време Юда взе жена за първородния си Ир, на име Тамар.

7. А Ир, Юдовият първороден, беше нечестив пред Господа; и Господ го уби.

8. Тогава рече Юда на Онана: Влез при братовата си жена и извърши към нея длъжността на девер и въздигни потомството на брата си.

9. Но Онан знаеше, че потомството нямаше да бъде негово; затова, когато влизаше при братовата си жена, изливаше семето си на земята, за да не въздигне потомство на брата си.

10. А това, което правеше, бе зло пред Господа; затова и него уби.

11. Тогава, Юда, рече на снаха си Тамар: Живей, като вдовица в бащиния си дом, догде отрасне син ми Шела; защото си думаше: Да не би и той да умре като братята си. И така, Тамар отиде и живя в бащиния си дом.

12. След дълго време, Юдовата жена, дъщеря на Суя, умря; и като се утеши Юда, отиде, той и приятелят му, одоламецът Ира, при стригачите на овците си в Тамна.

13. И известиха на Тамар, казвайки: Ето, свекърът ти отива в Тамна, за да стриже овците си.

14. Тогава тя съблече вдовишките си дрехи, покри се с покривалото си, обви се и седна при кръстопътя на Енаим, който е по пътя за Тамна; защото видя, че порасна Шела, а тя не бе му дадена за жена.

15. А Юда, като я видя, помисли, че е блудница: защото беше покрила лицето си.

16. Той, прочее, свърна към нея на пътя и рече: Остави ме, моля, да вляза при тебе; (защото не позна, че беше снаха му). И тя рече: Какво ще ми дадеш, за да влезеш при мене?

17. А той рече: Ще ти изпратя яре от стадото. И тя отвърна: Даваш ли ми залог, догде го изпратиш?

18. Рече той: Какъв залог да ти дам? И тя каза: Печата си, ширита си и тоягата си, която е в ръката ти. И той й ги даде. И влезе при нея и тя зачна от него.

19. После тя стана та си отиде, свали покривалото си и облече вдовишките си дрехи.

20. А Юда изпрати ярето, чрез ръката на приятеля си одоламеца, за да вземе залога от ръката на жената; но той не я намери.

21. Затова попита хората от онова място, казвайки: Где е блудницата, която беше на пътя при Енаим? А те рекоха: Тука не е имало блудница.

22. И той се върна при Юда и рече: Не я намерих; още и хората от онова място рекоха: Тук не е имало блудница.

23. И рече Юда: Нека си държи нещата, да не станем за присмех; ето, аз пратих това яре, но ти не я намери.

24. Около три месеца подир това, известиха на Юда, казвайки: Снаха ти Тамар блудствува; а още, ето, непразна е от блудството. А Юда рече: Изведете я да се изгори.

25. А когато я извеждаха, тя изпрати до свекъра си да му кажат: От човека, чиито са тия неща, съм непразна. Рече още: Познай, моля, чии са тия неща - печатът, ширитът и тоягата.

26. И Юда ги позна и рече: Тя е по-права от мене, тъй като не я дадох на сина си Шела. И не я позна вече.

27. И когато дойде времето й да роди, ето, имаше близнета в утробата й.

28. И като раждаше, едното простря ръка: и бабата взе та върза червен конец на ръката му и каза: Тоя пръв излезе.

29. А като дръпна надире ръката си, ето, брат му излезе; и тя рече: Какъв пролом си направи ти? За това го наименуваха Фарес {Т.е., Проломване.}*.

30. После излезе брат му, който имаше червения конец на ръката си, и него наименуваха Зара.

Битие 38
1. По онова време Юда се отдели от братята си и свърна при един одоламец на име Ира.

2. И Юда като видя там дъщерята на един ханаанец, на име Суя, взе я и влезе при нея.

3. И тя зачна и роди син; и той го наименува Ир.

4. И зачна пак и роди син; и тя го наименува Онан.

5. Пак роди и друг син и го наименува Шела. А Юда беше в Ахдив, когато тя го роди.

6. След време Юда взе жена за първородния си Ир, на име Тамар.

7. А Ир, Юдовият първороден, беше нечестив пред Господа; и Господ го уби.

8. Тогава рече Юда на Онана: Влез при братовата си жена и извърши към нея длъжността на девер и въздигни потомството на брата си.

9. Но Онан знаеше, че потомството нямаше да бъде негово; затова, когато влизаше при братовата си жена, изливаше семето си на земята, за да не въздигне потомство на брата си.

10. А това, което правеше, бе зло пред Господа; затова и него уби.

11. Тогава, Юда, рече на снаха си Тамар: Живей, като вдовица в бащиния си дом, догде отрасне син ми Шела; защото си думаше: Да не би и той да умре като братята си. И така, Тамар отиде и живя в бащиния си дом.

12. След дълго време, Юдовата жена, дъщеря на Суя, умря; и като се утеши Юда, отиде, той и приятелят му, одоламецът Ира, при стригачите на овците си в Тамна.

13. И известиха на Тамар, казвайки: Ето, свекърът ти отива в Тамна, за да стриже овците си.

14. Тогава тя съблече вдовишките си дрехи, покри се с покривалото си, обви се и седна при кръстопътя на Енаим, който е по пътя за Тамна; защото видя, че порасна Шела, а тя не бе му дадена за жена.

15. А Юда, като я видя, помисли, че е блудница: защото беше покрила лицето си.

16. Той, прочее, свърна към нея на пътя и рече: Остави ме, моля, да вляза при тебе; (защото не позна, че беше снаха му). И тя рече: Какво ще ми дадеш, за да влезеш при мене?

17. А той рече: Ще ти изпратя яре от стадото. И тя отвърна: Даваш ли ми залог, догде го изпратиш?

18. Рече той: Какъв залог да ти дам? И тя каза: Печата си, ширита си и тоягата си, която е в ръката ти. И той й ги даде. И влезе при нея и тя зачна от него.

19. После тя стана та си отиде, свали покривалото си и облече вдовишките си дрехи.

20. А Юда изпрати ярето, чрез ръката на приятеля си одоламеца, за да вземе залога от ръката на жената; но той не я намери.

21. Затова попита хората от онова място, казвайки: Где е блудницата, която беше на пътя при Енаим? А те рекоха: Тука не е имало блудница.

22. И той се върна при Юда и рече: Не я намерих; още и хората от онова място рекоха: Тук не е имало блудница.

23. И рече Юда: Нека си държи нещата, да не станем за присмех; ето, аз пратих това яре, но ти не я намери.

24. Около три месеца подир това, известиха на Юда, казвайки: Снаха ти Тамар блудствува; а още, ето, непразна е от блудството. А Юда рече: Изведете я да се изгори.

25. А когато я извеждаха, тя изпрати до свекъра си да му кажат: От човека, чиито са тия неща, съм непразна. Рече още: Познай, моля, чии са тия неща - печатът, ширитът и тоягата.

26. И Юда ги позна и рече: Тя е по-права от мене, тъй като не я дадох на сина си Шела. И не я позна вече.

27. И когато дойде времето й да роди, ето, имаше близнета в утробата й.

28. И като раждаше, едното простря ръка: и бабата взе та върза червен конец на ръката му и каза: Тоя пръв излезе.

29. А като дръпна надире ръката си, ето, брат му излезе; и тя рече: Какъв пролом си направи ти? За това го наименуваха Фарес {Т.е., Проломване.}*.

30. После излезе брат му, който имаше червения конец на ръката си, и него наименуваха Зара.

Битие 38
1. По онова време Юда се отдели от братята си и свърна при един одоламец на име Ира.

2. И Юда като видя там дъщерята на един ханаанец, на име Суя, взе я и влезе при нея.

3. И тя зачна и роди син; и той го наименува Ир.

4. И зачна пак и роди син; и тя го наименува Онан.

5. Пак роди и друг син и го наименува Шела. А Юда беше в Ахдив, когато тя го роди.

6. След време Юда взе жена за първородния си Ир, на име Тамар.

7. А Ир, Юдовият първороден, беше нечестив пред Господа; и Господ го уби.

8. Тогава рече Юда на Онана: Влез при братовата си жена и извърши към нея длъжността на девер и въздигни потомството на брата си.

9. Но Онан знаеше, че потомството нямаше да бъде негово; затова, когато влизаше при братовата си жена, изливаше семето си на земята, за да не въздигне потомство на брата си.

10. А това, което правеше, бе зло пред Господа; затова и него уби.

11. Тогава, Юда, рече на снаха си Тамар: Живей, като вдовица в бащиния си дом, догде отрасне син ми Шела; защото си думаше: Да не би и той да умре като братята си. И така, Тамар отиде и живя в бащиния си дом.

12. След дълго време, Юдовата жена, дъщеря на Суя, умря; и като се утеши Юда, отиде, той и приятелят му, одоламецът Ира, при стригачите на овците си в Тамна.

13. И известиха на Тамар, казвайки: Ето, свекърът ти отива в Тамна, за да стриже овците си.

14. Тогава тя съблече вдовишките си дрехи, покри се с покривалото си, обви се и седна при кръстопътя на Енаим, който е по пътя за Тамна; защото видя, че порасна Шела, а тя не бе му дадена за жена.

15. А Юда, като я видя, помисли, че е блудница: защото беше покрила лицето си.

16. Той, прочее, свърна към нея на пътя и рече: Остави ме, моля, да вляза при тебе; (защото не позна, че беше снаха му). И тя рече: Какво ще ми дадеш, за да влезеш при мене?

17. А той рече: Ще ти изпратя яре от стадото. И тя отвърна: Даваш ли ми залог, догде го изпратиш?

18. Рече той: Какъв залог да ти дам? И тя каза: Печата си, ширита си и тоягата си, която е в ръката ти. И той й ги даде. И влезе при нея и тя зачна от него.

19. После тя стана та си отиде, свали покривалото си и облече вдовишките си дрехи.

20. А Юда изпрати ярето, чрез ръката на приятеля си одоламеца, за да вземе залога от ръката на жената; но той не я намери.

21. Затова попита хората от онова място, казвайки: Где е блудницата, която беше на пътя при Енаим? А те рекоха: Тука не е имало блудница.

22. И той се върна при Юда и рече: Не я намерих; още и хората от онова място рекоха: Тук не е имало блудница.

23. И рече Юда: Нека си държи нещата, да не станем за присмех; ето, аз пратих това яре, но ти не я намери.

24. Около три месеца подир това, известиха на Юда, казвайки: Снаха ти Тамар блудствува; а още, ето, непразна е от блудството. А Юда рече: Изведете я да се изгори.

25. А когато я извеждаха, тя изпрати до свекъра си да му кажат: От човека, чиито са тия неща, съм непразна. Рече още: Познай, моля, чии са тия неща - печатът, ширитът и тоягата.

26. И Юда ги позна и рече: Тя е по-права от мене, тъй като не я дадох на сина си Шела. И не я позна вече.

27. И когато дойде времето й да роди, ето, имаше близнета в утробата й.

28. И като раждаше, едното простря ръка: и бабата взе та върза червен конец на ръката му и каза: Тоя пръв излезе.

29. А като дръпна надире ръката си, ето, брат му излезе; и тя рече: Какъв пролом си направи ти? За това го наименуваха Фарес {Т.е., Проломване.}*.

30. После излезе брат му, който имаше червения конец на ръката си, и него наименуваха Зара.

Битие 38:26
26. И Юда ги позна и рече: Тя е по-права от мене, тъй като не я дадох на сина си Шела. И не я позна вече.

Битие 37:26
26. Тогава Юда рече на братята си: Каква полза ако убием брата си и скрием кръвта му?

Битие 49:10
10. Не ще липсва скиптър от Юда,
Нито управителев жезъл отсред нозете му,
Докле дойде Сило {Т.е., Мирний.}†;
И нему ще се покоряват племената.

Битие 49:3-4
3. Рувиме, ти си първородният мой, мощта моя, и първият плод на силата ми,
Превъзходен по достойнство, и превъзходен по сила.

4. Изврял си като вода; не ще имаш превъзходството,
Защото си се качил на леглото на баща си,
И тогава си го осквернил. На леглото ми се е качил!

Битие 49:8-10
8. Юдо, тебе ще похвалят братята ти;
Ръката ти ще бъде на врата на неприятелите ти;
Синовете на баща ти ще ти се кланят.

9. Млад лъв е Юда;
От плячка, сине мой, си се въздигнал;
Легнал и разпрострял се е като лъв
И като лъвица; кой ще го възбуди?

10. Не ще липсва скиптър от Юда,
Нито управителев жезъл отсред нозете му,
Докле дойде Сило {Т.е., Мирний.}†;
И нему ще се покоряват племената.

Матей 7:1
1. Не съдете, за да не бъдете съдени.

Йосиф в Египет (Битие 39 гл.)

Вторник - 19 декември
Битие 15:13-16
13. Тогава Господ каза на Аврама: Знаейки - знай, че твоето потомство ще бъде чуждо в чужда земя и ще им бъдат роби; и те ще ги угнетяват четиристотин години.

14. Но Аз ще съдя народа, комуто ще робуват; и подир това ще излязат с голям имот.

15. А ти ще отидеш при бащите си в мир; ще бъдеш погребан в честита старост.

16. А в четвъртия род потомците ти ще се върнат тука; защото беззаконието на аморейците не е още стигнало до върха си.

Битие 35:22
22. И когато Израил живееше в оная земя, Рувим отиде и лежа с наложницата на баща си Вала; и Израил се научи за това.
А Якововите синове бяха дванадесет души:

Битие 38:16
16. Той, прочее, свърна към нея на пътя и рече: Остави ме, моля, да вляза при тебе; (защото не позна, че беше снаха му). И тя рече: Какво ще ми дадеш, за да влезеш при мене?

Битие 38:18
18. Рече той: Какъв залог да ти дам? И тя каза: Печата си, ширита си и тоягата си, която е в ръката ти. И той й ги даде. И влезе при нея и тя зачна от него.

Битие 39
1. А Иосифа заведоха в Египет, и египтянинът Петефрий, Фараонов придворен, началник на телохранителите, го купи от ръката на исмаиляните, които го доведоха там.

2. И Господ беше с Иосифа, и той благоуспяваше и се намираше в дома на господаря си египтянина.

3. И като видя господарят му, че Господ бе с него, и че Господ прави да успява в ръката му всичко, което вършеше,

4. Иосиф придоби благоволение пред очите му и му служеше; и той го постави настоятел на дома си, като предаде в ръката му всичко, което имаше.

5. И откакто го постави настоятел на дома си и на всичко, което имаше, Господ благослови дома на египтянина заради Иосифа; Господното благословение беше върху всичко, що имаше в дома и по нивите.

6. А Петефрий остави всичко що имаше в Иосифовата ръка, и, освен хляба, който ядеше, не знаеше нищо за онова, което притежаваше. А Иосиф беше строен и красив.

7. И след време, жената на господаря му хвърли очи на Иосифа и му рече: Легни с мене.

8. Но той отказа и рече на жената на господаря си: Виж, господарят ми не знае нищо за онова, което е с мене в дома и предаде в моята ръка всичко що има;

9. в тоя дом няма никой по-голям от мене, нито е задържал от мене друго нещо освен тебе, защото си му жена; как, прочее, да сторя аз това голямо зло и да съгреша пред Бога?

10. И при все, че тя говореше на Иосифа всеки ден, той не я послуша да лежи с нея, нито да бъде с нея.

11. А един ден, като влезе Иосиф в къщи, за да върши работата си, а никой от домашните мъже не беше там в къщи,

12. тя го хвана за дрехата и му каза: Легни с мене. Но той остави дрехата си в ръката й, избяга и излезе вън.

13. А като видя, че остави дрехата си в ръката й и избяга вън,

14. тя извика домашните си мъже и им говори, казвайки: Вижте, доведе ни един евреин, за да се поругае с нас; той влезе при мене, за да ме изнасили; но аз извиках с висок глас.

15. А той, като чу, че извиках с висок глас, остави дрехата си при мене и избяга та излезе вън.

16. И тя задържа дрехата му при себе си, докато си дойде господарят му в дома си.

17. И според тия думи му говори, казвайки: Еврейският слуга, когото ти си ни довел, влезе при мене, за да ми се поругае;

18. но, като извиках с висок глас, той остави дрехата си при мене и избяга вън.

19. Като чу господарят му думите, които му рече жена му, казвайки: Така ми стори слугата ти, гневът му пламна.

20. И господарят му взе Иосифа и го хвърли в крепостната тъмница, в мястото гдето бяха запирани царските затворници; и той остана там в крепостната тъмница.

21. Но Господ беше с Иосифа и показваше благост към него и му даде благоволение пред очите на тъмничния началник.

22. Тъй че тъмничният началник предаде на Иосифовата ръка всичките затворници, които бяха в крепостната тъмница; и за всичко що се вършеше там, той беше разпоредник.

23. Тъмничният началник не нагледваше нищо от онова, което бе в ръката на Иосифа; защото Господ беше с него и Господ правеше да благоуспява всичко, каквото той вършеше.

Виночерпецът и пекарят (Битие 40 гл.)

Сряда - 20 декември
Неемия 1:11
11. Моля Ти се, Господи, да бъде ухото Ти внимателно към молитвата на слугата Ти, и към молитвите на слугите Ти, които обичат да се боят от името Ти; и направи да благоуспее, моля Ти се, слугата Ти днес, и дай му да намери милост пред тоя човек. (Защото аз бях виночерпец на царя).

Битие 40:6-8
6. И Иосиф, като влезе при тях на утринта и видя, че бяха смутени,

7. попита Фараоновите придворни, които бяха заедно с него в тъмницата, в дома на неговия господар, казвайки: Защо изглеждате тъй скръбни днес?

8. А те му казаха: Видяхме сън, а няма кой да го изтълкува. И Иосиф им рече: Тълкуванията не са ли от Бога? Разкажете ми го, моля.

Битие 40:8
8. А те му казаха: Видяхме сън, а няма кой да го изтълкува. И Иосиф им рече: Тълкуванията не са ли от Бога? Разкажете ми го, моля.

Битие 41
1. Като изминаха две години Фараон сънува, че стоеше при Нил {Еврейски: реката.}*.

2. И, ето, седем крави, хубави и тлъсти, излизаха из реката и пасяха в тръстиката.

3. А, ето, след тях излизаха из реката други седем крави, грозни и мършави, и стояха при първите крави на речния бряг.

4. И грозните, мършави крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогава Фараон се пробуди.

5. А като заспа сънува втори път; и, ето, седем класа пълни и добри израснаха из едно стъбло.

6. А, ето, след тях израснаха други седем класа тънки и прегорели от източния вятър.

7. И тънките класове погълнаха седемте дебели и пълни класове. А като се събуди Фараон, ето, беше сън.

8. На сутринта духът му беше смутен; той, прочее, изпрати да му повикат всичките влъхви и всичките мъдреци в Египет, и Фараон им разказа сънищата си; но нямаше кой да ги изтълкува на Фараона.

9. Тогава началникът на виночерпците говори на Фараона, казвайки: Днес се сещам, че съм виновен.

10. Фараон беше се разгневил на слугите си и ме хвърли, мене и началника на хлебарите, в тъмница, в дома на началника на телохранителите.

11. И сънувахме, аз и той, в същата нощ; сънувахме, всеки според както щеше да се тълкува съновидението му.

12. А заедно с нас беше там един млад евреин, слуга на началника на телохранителите; и като му разказахме, той ни разтълкува сънищата; на всеки от нас, според съновидението му, даде значението.

13. И според както ни изтълкува, така и стана; мене той възстанови на службата ми, а него обеси.

14. Тогава Фараон направи да повикат Иосифа, и бързо го изведоха из тъмницата; и той се обръсна, преоблече се и дойде при Фараона.

15. И Фараон каза на Иосифа: Сънувах, но няма кой да изтълкува съня; но аз чух да казват за тебе, че като чуеш съновидение, умееш да го тълкуваш.

16. А Иосиф в отговор каза на Фараона: Не аз, Бог ще даде на Фараона отговор с мир.

17. Тогава Фараон каза на Иосифа: В съня си, ето, стоях край брега на Нил {Еврейски: реката.}*.

18. И, ето, седем крави тлъсти и хубави излязоха из реката и пасяха в тръстиката.

19. И, ето, след тях излязоха други седем крави, слаби, много грозни и мършави, каквито по грозота никога не съм видял в цялата Египетска земя.

20. И мършавите, грозни крави изядоха първите седем тлъсти крави;

21. но пак, като ги изядоха не се познаваше, че са ги изяли; но изгледът им беше тъй грозен, както и в началото. Тогава се пробудих.

22. После видях в съня си; и, ето, седем класа пълни и добри израстнаха из едно стъбло.

23. И, ето, след тях израснаха други седем класа, сухи, тънки и прегорели от източния вятър;

24. тънките класове погълнаха седемте добри класове. И казах съновидението на влъхвите; но нямаше кой да ми го изтълкува.

25. Тогава Иосиф каза на Фараона: Фараоновият сън е един; Бог е явил на Фараона това, което скоро ще направи.

26. Седемте добри крави са седем години; и седемте добри класове са седем години, сънят е един.

27. А седемте мършави и грозни крави, които излязоха след тях, са седем години, както и седемте празни класове, прегорели от източния вятър; те ще бъдат седем години на глад.

28. Това е, което казах на Фараона; Бог е явил на Фараона това, което скоро ще направи.

29. Ето идат седем години на голямо плодородие по цялата Египетска земя.

30. А след тях ще дойдат седем години на глад; всичкото плодородие ще се забрави в Египетската земя, защото гладът ще опустоши земята.

31. Няма да се познае плодородието на земята, поради оня глад, който ще последва; защото ще бъде твърде тежък.

32. А това, дето съновидението се повтори на Фараона два пъти, означава, че това е решено от Бога и, че Бог скоро ще го извърши.

33. Прочее, нека потърси Фараон умен и мъдър човек и нека го постави над Египетската земя.

34. Нека стори Фараон това и нека постави надзиратели над земята; и в седемте плодородни години нека събере петата част от произведенията на Египетската земя.

35. Нека съберат всичката храна на тия добри години, които идат; и събраното жито нека бъде под Фараоновата власт, за храна в градовете, и нека го пазят.

36. И храната ще се запази за седемте гладни години, които ще настанат в Египетската земя, за да не се опустоши земята от глада.

37. Това нещо беше угодно на Фараона и на всичките му слуги.

38. И Фараон каза на слугите си: Можем ли да намерим човек, като тоя, в когото има Божия Дух?

39. Тогава Фараон каза на Иосифа: Понеже Бог ти откри всичко това, няма никой толкова умен и мъдър, колкото си ти.

40. Ти ще бъдеш над дома ми, и всичките ми люде ще слушат твоите думи; само с престола аз ще бъда по-горен от тебе.

41. Фараон още каза на Иосифа: Виж, поставям те над цялата Египетска земя.

42. Тогава Фараон извади пръстена си от ръката си и го тури на Иосифовата ръка, облече го в дрехи от висон и окачи му златно огърлие на шията.

43. После нареди да го возят на втората колесница, и викаха пред него: Коленичете! И така го постави над цялата Египетска земя.

44. При това, Фараон каза на Иосифа: Аз съм владетел {Еврейски: Фараон}*, но без тебе никой няма да дигне ръка или нога по цялата Египетска земя.

45. И Фараон наименува Иосифа Цафнат-панеах {Т.е., Спасение на века}† и даде му за жена Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер. След това, Иосиф излезе по обиколка из Египетската земя.

46. Иосиф беше на тридесет години, когато стоя пред Египетския цар Фараон; и, като се отдалечи от лицето на Фараона, Иосиф обиколи цялата Египетска земя.

47. И през седемте години на плодородие земята роди преизобилно.

48. И Иосиф събра всичката храна от тия седем години, които бяха настанали в Египетската земя, и тури храната в градовете; във всеки град прибра храната от околните му ниви.

49. Иосиф събра жито твърде много, колкото морския пясък, така щото престана да го мери; защото беше без мяра.

50. А преди да настъпят годините на глада, на Иосифа се родиха два сина, които му роди Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер.

51. И Иосиф наименува първородния Манасия {Т.е., Забравяне.}‡, защото си думаше: Бог ме направи да забравя всичките си мъки и целия си бащин дом.

52. А втория наименува Ефрем {Т.е., Плодовит.}§, защото си думаше: Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми.

53. А като се изминаха седемте години на плодородие, които бяха настанали в Египетската земя

54. настъпиха седемте години на глад, според както Иосиф бе казал; и настана глад по всичките земи, а по цялата Египетска земя имаше хляб.

55. Защото, когато огладня цялата Египетска земя, и людете извикаха към Фараона за хляб, Фараон рече на всичките египтяни: Идете при Иосифа, и каквото ви каже, сторете.

56. (А гладът беше по цялото лице на земята). Иосиф, прочее, отвори всичките житници и продаваше на египтяните, защото гладът се усилваше по Египетската земя.

57. И от всички страни дохождаха в Египет при Иосифа да купят жито, понеже гладът се усилваше по цялата земя.

Освобождението на Йосиф (Бит. 41:1-40)

Четвъртък - 21 декември
Битие 41:2
2. И, ето, седем крави, хубави и тлъсти, излизаха из реката и пасяха в тръстиката.

Битие 41:16
16. А Иосиф в отговор каза на Фараона: Не аз, Бог ще даде на Фараона отговор с мир.

Разширено изучаване

Петък - 22 декември

Разказ

Печат на страницата