Стиховете на урок 9 за печат Печат на страницата

Урок 9

 20 - 26 август 2016 г.

Исус удовлетворява техните нужди

Събота - 20 август
Матей 9:35
35. Тогава Исус обикаляше всичките градове и села и поучаваше в синагогите им и проповядваше благовестието на царството; и изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ.

Марко 5:22-43
22. И дохожда един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го вижда, пада пред нозете Му,

23. и много Му се моли, казвайки: Малката ми дъщеря бере душа; моля Ти се да дойдеш и положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее.

24. И Той отиде с него; и едно голямо множество вървеше подире Му, и хората Го притискаха.

25. И една жена, която бе имала кръвотечение дванадесет години,

26. и беше много пострадала от мнозина лекари, и беше иждивила целия си имот без да види някаква полза, а напротив беше й станало по-зле,

27. като чу отзивите за Исуса, дойде между народа изотзад и се допря до дрехата Му.

28. Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.

29. И на часа пресекна кръвотечението й, и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта.

30. И веднага Исус като усети в Себе Си, че излязла от Него сила, обърна се всред народа и каза: Кой се допря до дрехите Ми?

31. Учениците Му казаха: Ти виждаш, че народът Те притиска, и казваш ли: Кой се допря до Мене?

32. Но Той се озърташе за да види тая, която бе сторила това.

33. А жената уплашена и разтреперана, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него и Му каза цялата истина.

34. А Той й рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир, и бъди здрава от болестта си.

35. Докато Той още говореше, дохождат от къщата на началника на синагогата и казват: Дъщеря ти умря; защо вече затрудняваш Учителя?

36. А Исус, като дочу думата, която говореха, каза на началника на синагогата: Не бой се, само вярвай.

37. И никому не позволи да Го придружи, освен на Петра, Якова и Якововия брат Иоан.

38. И като дохождат до къщата на началника на синагогата, Той вижда вълнение и мнозина, които плачеха и пищяха много.

39. И като влезе, каза им: Защо правите вълнение и плачете? Детето не е умряло, а спи.

40. А те Му се присмиваха. Но Той като изкара навън всичките, взема бащата и майката на детето, и ония, които бяха с Него, и влиза там гдето беше детето.

41. И като хвана детето за ръка, каза му: Талита куми; което значи - Момиче, тебе казвам: Стани.

42. И момичето веднага стана и ходеше, защото беше на дванадесет години. И внезапно те се смаяха твърде много.

43. И много им заръча, никой да не узнае това; и заповяда да й дадат да яде.

Марко 10:46-52
46. Дохождат в Ерихон; и когато излизаше из Ерихон с учениците Си и едно голямо множество, Тимеевият син Вартимей, един сляп просяк, седеше край пътя.

47. И като чу, че бил Исус Назарянинът, почна да вика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене!

48. И мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се за мене!

49. И тъй, Исус се спря и рече: Повикайте го. Викат слепеца и му казват: Дерзай, стани, вика те.

50. И той си хвърли дрехата и скокна и дойде при Исуса.

51. И проговори Исус и му каза: Какво искаш да ти сторя? Слепецът Му рече: Учителю, да прогледам.

52. А Исус му рече: Иди си, твоята вяра те изцели. И той веднага прогледа, и тръгна подир Него по пътя.

Йоан 5:1-9
1. Подир това имаше юдейски празник, и Исус влезе в Ерусалим.

2. А в Ерусалим, близо до овчата порта, се намира къпалня, наречена по еврейски Витесда, която има пет преддверия.

3. В тях лежаха множество болни, слепи, куци и изсъхнали, [които чакаха да се раздвижи водата.

4. Защото от време на време ангел слизаше в къпалнята и размътваше водата; а който пръв влизаше след раздвижването на водата оздравяваше от каквато болест и да беше болен].

5. И там имаше един човек болен от тридесет и осем години.

6. Исус, като го видя да лежи, и узна, че от дълго време вече боледувал, каза му: Искаш ли да оздравееш?

7. Болният Му отговори: Господине, нямам човек да ме спусне в къпалнята, когато се раздвижи водата, но докато дойда аз, друг слиза преди мене.

8. Исус му казва: Стани, дигни постелката си и ходи.

9. И на часа човекът оздравя, дигна постелката си, и започна да ходи. А тоя ден беше събота.

Псалми 139:1-13
1. (По слав. 138). За първия певец. Давидов псалом.
Господи, опитал си ме и познал си ме.

2. Ти познаваш сядането ми и ставането ми;
Разбираш помислите ми от далеч,

3. Издирваш ходенето ми и лягането ми,
И знаеш всичките ми пътища.

4. Защото докато думата не е още на езика ми,
Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.

5. Ти си пред мен и зад мен,
И турил си върху мене ръката Си.

6. Това знание е пречудно за мене;
Високо е; не мога да го стигна.

7. Къде да отида от твоя Дух?
Или от присъствието Ти къде да побягна?

8. Ако възляза на небето, Ти си там;
Ако си постеля в преизподнята, и там си Ти.

9. Ако взема крилата на зората
И се заселя в най-далечните краища на морето,

10. И там ще ме води ръката Ти,
И Твоята десница ще ме държи.

11. Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие,
И светлината около мене ще стане на нощ,

12. То и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе,
А нощта свети като деня;
За Тебе тъмнината и светлината са безразлични.

13. Защото Ти си образувал чреслата ми,
Обвил си ме в утробата на майка ми.

Марко 2:1-12
1. След известно време, Той пак влезе в Капернаум; и разчу се че бил в къщата.

2. И мнозина се събраха, така щото и около вратата не можаха да се поберат; и Той им говореше словото.

3. Дохождат и донасят при Него един паралитик. Четирима го носеха;

4. И като не можаха да се приближат до Него, поради народа, разкриха покрива на къщата, гдето беше, пробиха го и пуснаха постелката, на която лежеше паралитикът.

5. А Исус, като видя вярата им, каза на паралитика: Синко, прощават ти се греховете.

6. А имаше там някои от книжниците, които седяха и размишляваха в сърцата си:

7. Тоя защо говори така? Той богохулствува. Кой може да прощава грехове, освен един Бог?

8. Исус, като разбра веднага с духа Си, че така размишляват в себе си, рече им: Защо размишлявате това в сърцата си?

9. Кое е по-лесно, да река на паралитика: Прощават ти се греховете, или да река: Стани, вдигни постелката си и ходи?

10. Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове, (казва на паралитика):

11. Тебе казвам: Стани, вдигни си постелката и иди у дома си.

12. И той стана, веднага, вдигна си постелката и излезе пред всичките; така щото всички се зачудиха и славеха Бога, и думаха: Никога не сме виждали такова нещо.

Деяния 9:36-42
36. А в Иопия имаше една последователка на име Тавита (което значи Сърна). Тая жена вършеше много добри дела и благодеяния.

37. И през тия дни тя се разболя и умря; и като я окъпаха, положиха я в една горна стая.

38. И понеже Лида беше близо до Иопия, учениците, като чуха, че Петър бил там, изпратиха до него двама човека да го помолят: Не се бави да дойдеш при нас.

39. И Петър стана и отиде при тях. И като дойде, заведоха го в горната стая; и всичките вдовици стояха около него и плачеха, и му показаха многото ризи и дрехи, които правеше Сърна когато бе с тях.

40. А Петър изкара всички навън, коленичи та се помоли, и се обърна към тялото и рече: Тавито, стани. И тя отвори очите си, и като видя Петра, седна.

41. И той й подаде ръка и я изправи; и после повика светиите и вдовиците и представи им я жива.

42. И това стана известно по цяла Иопия; и мнозина повярваха в Господа.

Да прекъснеш, за да служиш

Неделя - 21 август
Марко 5
1. И тъй минаха отвъд езерото в гадаринската страна.

2. И като излезе от ладията, на часа Го срещна от гробищата човек с нечист дух.

3. Той живееше в гробищата, и никой вече не можеше да го върже нито с верига;

4. защото много пъти бяха го връзвали с окови и с вериги; но той бе разкъсвал веригите и счупвал оковите; и никой нямаше сила да го укроти.

5. И всякога, нощем и денем, в гробищата и по бърдата, той викаше и се изпосичаше с камъни.

6. А като видя Исуса отдалеч, затече се и Му се поклони;

7. и изкрещя със силен глас и рече: Какво имаш Ти с мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, недей ме мъчи.

8. (Защото му казваше: Излез от човека, душе нечисти).

9. И Исус го попита: Как ти е името? А той Му каза: Легион ми е името; защото сме мнозина.

10. И много Му се моли да не ги отпраща вън от страната.

11. А там по бърдото пасеше голямо стадо свине.

12. И бесовете Му се молиха, казвайки: Прати ни в свинете, за да влезем в тях.

13. Исус им позволи. И нечистите духове излязоха и влязоха в свинете; и стадото, на брой около две хиляди, се спусна по стръмнината в езерото, и се издавиха в езерото.

14. А ония, които ги пасяха, побягнаха и известиха това в града и по селата. И жителите дойдоха да видят какво е станало.

15. И като дохождат при Исуса, виждат хванатия по-преди от бесове, в когото е бил легиона, че седи облечен и смислен; и убояха се.

16. И ония, които бяха видели, разказваха им за станалото с хванатия от бесовете, и за свинете.

17. И те почнаха да Му се молят да си отиде от техните предели.

18. И когато влизаше в ладията, тоя, който бе по-напред хванат от бесове, Му се молеше да бъде заедно с Него.

19. Обаче Той не го допусна, но му каза: Иди си у дома при своите, и кажи им какви неща ти стори Господ и как се смили за тебе.

20. И човекът тръгна и почна да разгласява в Декапол какви неща му стори Исус; и всички се чудеха.

21. Когато Исус пак премина с ладията на отвъдната страна, събра се при Него голямо множество; и Той беше край езерото.

22. И дохожда един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го вижда, пада пред нозете Му,

23. и много Му се моли, казвайки: Малката ми дъщеря бере душа; моля Ти се да дойдеш и положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее.

24. И Той отиде с него; и едно голямо множество вървеше подире Му, и хората Го притискаха.

25. И една жена, която бе имала кръвотечение дванадесет години,

26. и беше много пострадала от мнозина лекари, и беше иждивила целия си имот без да види някаква полза, а напротив беше й станало по-зле,

27. като чу отзивите за Исуса, дойде между народа изотзад и се допря до дрехата Му.

28. Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.

29. И на часа пресекна кръвотечението й, и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта.

30. И веднага Исус като усети в Себе Си, че излязла от Него сила, обърна се всред народа и каза: Кой се допря до дрехите Ми?

31. Учениците Му казаха: Ти виждаш, че народът Те притиска, и казваш ли: Кой се допря до Мене?

32. Но Той се озърташе за да види тая, която бе сторила това.

33. А жената уплашена и разтреперана, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него и Му каза цялата истина.

34. А Той й рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир, и бъди здрава от болестта си.

35. Докато Той още говореше, дохождат от къщата на началника на синагогата и казват: Дъщеря ти умря; защо вече затрудняваш Учителя?

36. А Исус, като дочу думата, която говореха, каза на началника на синагогата: Не бой се, само вярвай.

37. И никому не позволи да Го придружи, освен на Петра, Якова и Якововия брат Иоан.

38. И като дохождат до къщата на началника на синагогата, Той вижда вълнение и мнозина, които плачеха и пищяха много.

39. И като влезе, каза им: Защо правите вълнение и плачете? Детето не е умряло, а спи.

40. А те Му се присмиваха. Но Той като изкара навън всичките, взема бащата и майката на детето, и ония, които бяха с Него, и влиза там гдето беше детето.

41. И като хвана детето за ръка, каза му: Талита куми; което значи - Момиче, тебе казвам: Стани.

42. И момичето веднага стана и ходеше, защото беше на дванадесет години. И внезапно те се смаяха твърде много.

43. И много им заръча, никой да не узнае това; и заповяда да й дадат да яде.

Марко 5:22-43
22. И дохожда един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го вижда, пада пред нозете Му,

23. и много Му се моли, казвайки: Малката ми дъщеря бере душа; моля Ти се да дойдеш и положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее.

24. И Той отиде с него; и едно голямо множество вървеше подире Му, и хората Го притискаха.

25. И една жена, която бе имала кръвотечение дванадесет години,

26. и беше много пострадала от мнозина лекари, и беше иждивила целия си имот без да види някаква полза, а напротив беше й станало по-зле,

27. като чу отзивите за Исуса, дойде между народа изотзад и се допря до дрехата Му.

28. Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.

29. И на часа пресекна кръвотечението й, и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта.

30. И веднага Исус като усети в Себе Си, че излязла от Него сила, обърна се всред народа и каза: Кой се допря до дрехите Ми?

31. Учениците Му казаха: Ти виждаш, че народът Те притиска, и казваш ли: Кой се допря до Мене?

32. Но Той се озърташе за да види тая, която бе сторила това.

33. А жената уплашена и разтреперана, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него и Му каза цялата истина.

34. А Той й рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир, и бъди здрава от болестта си.

35. Докато Той още говореше, дохождат от къщата на началника на синагогата и казват: Дъщеря ти умря; защо вече затрудняваш Учителя?

36. А Исус, като дочу думата, която говореха, каза на началника на синагогата: Не бой се, само вярвай.

37. И никому не позволи да Го придружи, освен на Петра, Якова и Якововия брат Иоан.

38. И като дохождат до къщата на началника на синагогата, Той вижда вълнение и мнозина, които плачеха и пищяха много.

39. И като влезе, каза им: Защо правите вълнение и плачете? Детето не е умряло, а спи.

40. А те Му се присмиваха. Но Той като изкара навън всичките, взема бащата и майката на детето, и ония, които бяха с Него, и влиза там гдето беше детето.

41. И като хвана детето за ръка, каза му: Талита куми; което значи - Момиче, тебе казвам: Стани.

42. И момичето веднага стана и ходеше, защото беше на дванадесет години. И внезапно те се смаяха твърде много.

43. И много им заръча, никой да не узнае това; и заповяда да й дадат да яде.

Как мога да ти помогна?

Понеделник - 22 август
Марко 10:46-52
46. Дохождат в Ерихон; и когато излизаше из Ерихон с учениците Си и едно голямо множество, Тимеевият син Вартимей, един сляп просяк, седеше край пътя.

47. И като чу, че бил Исус Назарянинът, почна да вика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене!

48. И мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се за мене!

49. И тъй, Исус се спря и рече: Повикайте го. Викат слепеца и му казват: Дерзай, стани, вика те.

50. И той си хвърли дрехата и скокна и дойде при Исуса.

51. И проговори Исус и му каза: Какво искаш да ти сторя? Слепецът Му рече: Учителю, да прогледам.

52. А Исус му рече: Иди си, твоята вяра те изцели. И той веднага прогледа, и тръгна подир Него по пътя.

Йоан 5:1-9
1. Подир това имаше юдейски празник, и Исус влезе в Ерусалим.

2. А в Ерусалим, близо до овчата порта, се намира къпалня, наречена по еврейски Витесда, която има пет преддверия.

3. В тях лежаха множество болни, слепи, куци и изсъхнали, [които чакаха да се раздвижи водата.

4. Защото от време на време ангел слизаше в къпалнята и размътваше водата; а който пръв влизаше след раздвижването на водата оздравяваше от каквато болест и да беше болен].

5. И там имаше един човек болен от тридесет и осем години.

6. Исус, като го видя да лежи, и узна, че от дълго време вече боледувал, каза му: Искаш ли да оздравееш?

7. Болният Му отговори: Господине, нямам човек да ме спусне в къпалнята, когато се раздвижи водата, но докато дойда аз, друг слиза преди мене.

8. Исус му казва: Стани, дигни постелката си и ходи.

9. И на часа човекът оздравя, дигна постелката си, и започна да ходи. А тоя ден беше събота.

По-дълбоките нужди

Вторник - 23 август
Марко 2:8
8. Исус, като разбра веднага с духа Си, че така размишляват в себе си, рече им: Защо размишлявате това в сърцата си?

Йоан 4:18
18. защото петима мъже си водила, и този, който сега имаш не ти е мъж. Това си право казала.

Псалми 139:1-13
1. (По слав. 138). За първия певец. Давидов псалом.
Господи, опитал си ме и познал си ме.

2. Ти познаваш сядането ми и ставането ми;
Разбираш помислите ми от далеч,

3. Издирваш ходенето ми и лягането ми,
И знаеш всичките ми пътища.

4. Защото докато думата не е още на езика ми,
Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.

5. Ти си пред мен и зад мен,
И турил си върху мене ръката Си.

6. Това знание е пречудно за мене;
Високо е; не мога да го стигна.

7. Къде да отида от твоя Дух?
Или от присъствието Ти къде да побягна?

8. Ако възляза на небето, Ти си там;
Ако си постеля в преизподнята, и там си Ти.

9. Ако взема крилата на зората
И се заселя в най-далечните краища на морето,

10. И там ще ме води ръката Ти,
И Твоята десница ще ме държи.

11. Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие,
И светлината около мене ще стане на нощ,

12. То и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе,
А нощта свети като деня;
За Тебе тъмнината и светлината са безразлични.

13. Защото Ти си образувал чреслата ми,
Обвил си ме в утробата на майка ми.

Марко 2:5
5. А Исус, като видя вярата им, каза на паралитика: Синко, прощават ти се греховете.

Марко 2:1-12
1. След известно време, Той пак влезе в Капернаум; и разчу се че бил в къщата.

2. И мнозина се събраха, така щото и около вратата не можаха да се поберат; и Той им говореше словото.

3. Дохождат и донасят при Него един паралитик. Четирима го носеха;

4. И като не можаха да се приближат до Него, поради народа, разкриха покрива на къщата, гдето беше, пробиха го и пуснаха постелката, на която лежеше паралитикът.

5. А Исус, като видя вярата им, каза на паралитика: Синко, прощават ти се греховете.

6. А имаше там някои от книжниците, които седяха и размишляваха в сърцата си:

7. Тоя защо говори така? Той богохулствува. Кой може да прощава грехове, освен един Бог?

8. Исус, като разбра веднага с духа Си, че така размишляват в себе си, рече им: Защо размишлявате това в сърцата си?

9. Кое е по-лесно, да река на паралитика: Прощават ти се греховете, или да река: Стани, вдигни постелката си и ходи?

10. Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове, (казва на паралитика):

11. Тебе казвам: Стани, вдигни си постелката и иди у дома си.

12. И той стана, веднага, вдигна си постелката и излезе пред всичките; така щото всички се зачудиха и славеха Бога, и думаха: Никога не сме виждали такова нещо.

Тавита в Йопия

Сряда - 24 август
Деяния 9:36-42
36. А в Иопия имаше една последователка на име Тавита (което значи Сърна). Тая жена вършеше много добри дела и благодеяния.

37. И през тия дни тя се разболя и умря; и като я окъпаха, положиха я в една горна стая.

38. И понеже Лида беше близо до Иопия, учениците, като чуха, че Петър бил там, изпратиха до него двама човека да го помолят: Не се бави да дойдеш при нас.

39. И Петър стана и отиде при тях. И като дойде, заведоха го в горната стая; и всичките вдовици стояха около него и плачеха, и му показаха многото ризи и дрехи, които правеше Сърна когато бе с тях.

40. А Петър изкара всички навън, коленичи та се помоли, и се обърна към тялото и рече: Тавито, стани. И тя отвори очите си, и като видя Петра, седна.

41. И той й подаде ръка и я изправи; и после повика светиите и вдовиците и представи им я жива.

42. И това стана известно по цяла Иопия; и мнозина повярваха в Господа.

Деяния 9:41
41. И той й подаде ръка и я изправи; и после повика светиите и вдовиците и представи им я жива.

Деяния 9:36
36. А в Иопия имаше една последователка на име Тавита (което значи Сърна). Тая жена вършеше много добри дела и благодеяния.

Деяния 2:42-47
42. И те постоянствуваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите.

43. И страх обзе всяка душа; и много чудеса и знамения ставаха чрез апостолите.

44. И всичките вярващи бяха заедно, и имаха всичко общо;

45. и продаваха стоката и имота си, и разпределяха парите на всички, според нуждата на всекиго.

46. И всеки ден прекарваха единодушно в храма, и разчупваха хляб по къщите си, и приемаха храна с радост и простосърдечие,

47. като хвалеха Бога, и печелеха благоволението на всичките люде. А Господ всеки ден прибавяше на църквата ония, които се спасяваха.

Йоан 13:34-35
34. Нова заповед ви давам, да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго.

35. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.

Йоан 15:12
12. Това е Моята заповед, да се любите един друг, както Аз ви възлюбих.

Църквата в действие

Четвъртък - 25 август
Притчи 16:3
3. Възлагай делата си на Господа,
И ще се утвърдят твоите намерения.

Лука 14:25-35
25. А големи множества вървяха, заедно с Него; и Той се обърна и им рече:

26. Ако дойде някой при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.

27. Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.

28. Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я доизкара?

29. Да не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички, които гледат да почнат да му се присмиват и да казват:

30. Този човек почна да гради, но не можа да доизкара.

31. Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, не ще седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да стои против този, който иде срещу него с двадесет хиляди?

32. Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.

33. И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик.

34. Прочее, добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи?

35. Тя не струва нито за земята, нито за тор; изхвърлят я вън. Който има уши да слуша, нека слуша.

Лука 14:34
34. Прочее, добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи?

Разширено изучаване

Петък - 26 август
Второзаконие 15:11
11. Защото сиромасите никога няма да липсват от земята ти; за това ти заповядвам, като казвам: Непременно да отваряш ръката си към бедния си и към оскъдния си брат в земята си.

Йов 29:11-17
11. Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме,
И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;

12. Защото освобождавах сиромаха, който викаше,
И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.

13. Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене;
И аз веселях сърцето на вдовицата.

14. Обличах правдата, и тя ми беше одежда;
Моята правдивост ми беше като мантия и корона.

15. Аз бях очи на слепия,
И нозе на хромия.

16. Бях баща на сиромасите;
Изследвах делото на непознатия мене.

17. Трошех челюстите на несправедливия,
И изтеглях лова из зъбите му.

Притчи 14:31
31. Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му,
А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.

Притчи 19:17
17. Който показва милост към сиромаха заема Господу,
И Той ще му въздаде за благодеянието му.

Деяния 3:6
6. Но Петър рече: Сребро и злато аз нямам; но каквото имам, това ти давам; в името на Исуса Христа Назарянина, [стани и] ходи.

Яков 1:27
27. Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца, ето що е: да пригледва човек сирачетата и вдовиците в неволята им, и да пази себе си неопетнен от света.

Разказ

Печат на страницата