Стиховете на урок 8 за печат Печат на страницата

Урок 8

 13 - 19 август 2011 г.

Конформизъм, компромиси и криза в поклонението

Събота - 13 август
Евреи 5:14
14. а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото.

Битие 6:5
5. И като видя Господ, че се умножава нечестието на човека по земята и, че всичко, което мислите на сърцето му въображяваха, беше постоянно само зло,

Второзаконие 12:8
8. Да не правите никак, както ние днес правим тук, - всеки каквото му се вижда за добро.

Второзаконие 13:18
18. ако послушаш гласа на Иеова твоя Бог, да пазиш всичките Му заповеди, които днес ти заповядвам, да вършиш това, което е право пред Господа твоя Бог.

3 Царе 11:1-13
1. А цар Соломон залюби, освен Фараоновата дъщеря, много чужденки, моавки, амонки, едомки, сидонки, хетейки,

2. от народите, за които Господ каза на израилтяните: Не влизайте при тях, нито те да влизат при вас, за да не преклонят сърцата ви към боговете си. Към тях Соломон се страстно прилепи.

3. Имаше седемстотин жени княгини и триста наложници; и жените му отвърнаха сърцето му.

4. Защото, когато остаря Соломон, жените му преклониха сърцето му към други богове; и сърцето му не беше съвършено пред Господа неговия Бог, както сърцето на баща му Давида.

5. Защото Соломон отиде след Астарта, богинята на сидонците, и след Мелхома {Или: Молох. Виж. ст.7.}*, мерзостта на амонците.

6. Така Соломон стори зло пред Господа, и не следваше съвършено Господа, както беше сторил баща му Давид.

7. В това време Соломон издигна високо мястото на Хамоса, мерзостта на Моава, и на Молоха, мерзостта на амонците, в хълма, който е срещу Ерусалим.

8. Така направи и за всичките си чужденки жени, които кадяха и жертвуваха на боговете си.

9. А Господ се разгневи на Соломона, понеже сърцето му се отвърна от Господа Израилевия Бог, Който му се яви два пъти,

10. и му заповяда за това нещо, да не отива никак след други богове; но той не опази онова, което Господ заповяда.

11. Затова, Господ каза на Соломона: Понеже това е сторено от тебе, и ти не опази завета Ми и повеленията, които ти заповядах, непременно ще откъсна царството от тебе, и ще го дам на слугите ти.

12. Но заради баща ти Давида, в твоите дни няма да направя това; от ръката на сина ти ще го откъсна.

13. Обаче, няма да откъсна цялото царство; едно племе ще дам на сина ти, заради слугата Ми Давида и заради Ерусалим, който избрах.

3 Царе 18
1. А след дълго време, в третата година, Господното слово дойде към Илия и рече: Иди, яви се на Ахаава; и ще дам дъжд на земята.

2. Илия, прочее, отиде да се яви на Ахаава. А гладът бе тежък в Самария.

3. А Ахаав беше повикал домоуправителя Авдия. (А Авдия се боеше много от Господа;

4. защото, когато Езавел изтребваше Господните пророци, Авдия бе взел сто пророка та бе ги скрил, петдесет в една пещера и петдесет в друга, и беше ги хранил с хляб и вода).

5. И Ахаав беше казал на Авдия: Обиколи земята и иди към всичките водни извори и към всичките потоци, дано намерим трева за да запазим живота на конете и на мъските, и да не се лишим от животните.

6. И тъй, те бяха разделили земята помежду си, за да я обиколят: Ахаав беше отишъл сам по един път, а Авдия беше отишъл сам по друг път.

7. И като беше Авдия на пътя, ето, Илия го срещна; и той го позна и падна на лице и рече: Ти ли си, господарю мой Илие:

8. А той каза: Аз съм. Иди, кажи на господаря си: Ето Илия.

9. А той каза: В що съм съгрешил, та искаш да предадеш слугата си в ръката на Ахаава, за да ме убие?

10. Заклевам ти се в живота на Господа твоя Бог, че няма народ или царство, гдето да не е пращал господарят ми да те търси; и когато кажеха: Няма го тук, той заклеваше царството и народа, че не са те намерили.

11. А сега ти казваш: Иди, кажи на господаря си: Ето Илия.

12. А щом се отделя от тебе, Господният Дух ще те отведе, гдето аз не зная; и така, когато отида да известя на Ахаава, че си тук, и той не те намери, ще ме убие. Но аз, твоят слуга, се боя от Господа още от младостта си.

13. Не е ли известно на господаря ми що сторих, когато Езавел убиваше Господните пророци, как скрих сто души от Господните пророци, петдесет в една пещера и петдесет в друга, и храних ги с хляб и вода?

14. А сега ти казваш: Иди, кажи на господаря си: Ето Илия; и той ще ме убие!

15. Но Илия рече: Заклевам ти се в живота на Господа на Силите, Комуто служа, днес ще му се явя.

16. И тъй, Авдия отиде да посрещне Ахаава и му извести. И Ахаав отиде да посрещне Илия.

17. А като видя Илия, Ахаав му рече: Ти ли си, смутителю на Израиля?

18. А той отговори: Не смущавам аз Израиля, но ти и твоят бащин дом; защото вие оставихте Господните заповеди, и ти последва ваалимите.

19. Сега, прочее, прати та събери при мене целия Израил на планината Кармил, и четиристотин и петдесет Ваалови пророци, и четирите стотин пророци на Ашера, които ядат на Езавелината трапеза.

20. И така, Ахаав прати до всичките израилтяни та събра пророците на планината Кармил.

21. Тогава Илия дойде при всичките люде та рече: До кога ще се колебаете между две мнения? Иеова, ако е Бог, следвайте Го; но ако е Ваал, следвайте него. А людете не му отговориха ни дума.

22. Тогава Илия рече на людете: Само аз останах Господен пророк; а Вааловите пророци са четиристотин и петдесет мъже.

23. Те, прочее, нека ни дадат два юнеца; и нека изберат единия юнец за себе си, нека го разсекат и го турят на дървата, но огън да не турят отдолу; и аз ще приготвя другия юнец и ще го туря на дървата, но огън няма да туря отдолу.

24. Тогава вие призовете името на вашия бог, и аз ще призова името на Господа; и оня бог, който отговори с огън, той нека е Бог. И всичките люде в отговор казаха: Добро е каквото си казал.

25. И тъй, Илия каза на Вааловите пророци: Изберете си единия юнец та го пригответе вие първо, защото сте мнозина; и призовете името на бога си, огън обаче не туряйте отдолу.

26. И те взеха юнеца, който им се даде, та го приготвиха, и призоваха името на Ваала от сутринта дори до пладне, като викаха: Послушай ни, Ваале! Но нямаше глас, нито кой да отговори; и те скачаха около жертвеника, който бяха издигнали.

27. А около пладне Илия им се присмиваше като казваше: Викайте със силен глас, защото е бог! той или размишлява, или има някаква работа, или е на път, или - може би - спи и трябва да се събуди.

28. И те викаха със силен глас и режеха се според обичая си с мечове и с ножове, догде бликна кръв от тях.

29. И като мина пладне, те пророкуваха до часа на вечерния принос; но нямаше глас нито кой да отговори, нито кой да внимава.

30. Тогава Илия каза на всичките люде: Приближете се при мене. И всичките люде се приближиха при него. И той поправи Господния олтар, който беше съборен;

31. защото Илия взе дванадесет камъни, според числото на племената на синовете на Якова, към когото дойде Господното слово и рече: Израил ще бъде името ти.

32. И с камъните издигна олтар в Господното име; и около олтара направи окоп, доволно голям да побира две сати семе.

33. И като нареди дървета, насече юнеца на късове та го положи на дървата, и каза: Напълнете четири бъчви с вода, та излейте на всеизгарянето и на дървата.

34. И рече: Повторете. И повториха. Рече още: Потретете. И потретиха.

35. И водата обикаляше около олтара, още и окопът се напълни с вода.

36. А в часа на вечерния принос, пророк Илия се приближи и каза: Господи, Боже Авраамов, Исаков и Израилев, нека стане известно днес, че Ти си Бог в Израиля, и аз Твой слуга, и че според Твоето слово аз сторих всички тия неща.

37. Послушай ме, Господи, послушай ме, за да познаят тия люде, че Ти, Господи, си Бог, и че Ти си възвърнал сърцата им надире.

38. Тогава огън от Господа падна та изгори всеизгарянето, дървата, камъните и пръстта, и облиза водата, която бе в окопа.

39. И всичките люде, когато видяха това, паднаха на лицата си и рекоха: Иеова, Той е Бог; Иеова, Той е Бог.

40. И Илия им каза: Хванете Вааловите пророци; ни един от тях да не избяга. И хванаха ги; и Илия ги заведе при потока Кисон и там ги изкла.

41. Тогава Илия каза на Ахаава: Качи се, яж и пий, защото се чува глас на изобилен дъжд.

42. И тъй, Ахаав възлезе да яде и да пие; а Илия се възкачи на връх Кармил, и като се наведе до земята тури лицето си между коленете си,

43. и рече на слугата си: Възлез сега, погледни към морето. И той възлезе та погледна и рече: Няма нищо. А Илия рече: Иди пак, до седем пъти.

44. И седем пъти той рече: Ето, малък облак, колкото човешка длан, се издига от морето. Тогава Илия каза: Иди, кажи на Ахаава: Впрегни колесницата си та слез, за да те не спре дъждът.

45. А между това небето се помрачи от облаци и вятър, и заваля силен дъжд. И Ахаав, возейки се, отиде в Езраел.

46. И Господната ръка, бидейки върху Илия, той стегна кръста си, та се завтече пред Ахаава до входа на Езраел.

Еремия 17:5
5. Така казва Господ:
Проклет да бъде оня човек,
Който уповава на човека,
И прави плътта своя мишца,
И чието сърце се отдалечава от Господа.

Малахия 3:16-18
16. Тогава боящите се от Господа говореха един на друг;
И Господ внимаваше и слушаше;
И написа се възпоменателна книга пред Него
За ония, които се бояха от Господа,
И които мислеха за името Му.

17. Тия ще бъдат Мои казва Господ на Силите,
Да! избрана скъпоценност, в деня който определям
И ще бъда благосклонен към тях
Както е благосклонен човек
Към сина, който му работи.

18. Тогава изново ще разсъдите
Между праведен и нечестив,
Между оня, който служи Богу,
И оня, който не Му служи.

Малахия 4:1-6
1. Защото, ето, иде денят, който ще гори като пещ;
И всичките горделиви, и всички, които вършат нечестие, ще бъдат плява.
И тоя ден, който иде, ще ги изгори,
Казва Господ на Силите,
Та няма да им остави ни корен ни клонче.

2. А на вас, които се боите от името Ми,
Ще изгрее Слънцето на правдата
С изцеление в крилата си;
И ще излезете и се разиграете като телци из обора.

3. Ще стъпчете нечестивите;
Защото те ще бъдат пепел под стъпалата на нозете ви
В деня, който определям,
Казва Господ на Силите.

4. Помнете закона на слугата ми Моисея,
Който му заповядах в Хорив за целия Израил,
Сиреч, повеленията и съдбите.

5. Ето, Аз ще ви изпратя пророк Илия,
Преди да дойде великият и страшен ден Господен;

6. И той ще обърне сърцето на бащите към чадата,
И сърцето на чадата към бащите им,
Да не би да дойда и поразя земята с проклетия.

С други очи

Неделя - 14 август
Битие 6:5
5. И като видя Господ, че се умножава нечестието на човека по земята и, че всичко, което мислите на сърцето му въображяваха, беше постоянно само зло,

Еремия 17:5
5. Така казва Господ:
Проклет да бъде оня човек,
Който уповава на човека,
И прави плътта своя мишца,
И чието сърце се отдалечава от Господа.

Йоан 2:25
25. и защото Той нямаше нужда да Му свидетелствува някой за човека, понеже сам знаеше що има в човека.

Римляни 3:9-12
9. Тогава що следва? Имаме ли ние някакво предимство над езичниците? Никак; защото вече обвинихме юдеи и гърци, че те всички са под грях.

10. Както е писано: -
"Няма праведен ни един;

11. Няма никой разумен,
Няма кой да търси Бога.

12. Всички се отклониха, заедно се развратиха;
Няма кой да прави добро, няма ни един".

Второзаконие 12:8
8. Да не правите никак, както ние днес правим тук, - всеки каквото му се вижда за добро.

Второзаконие 13:18
18. ако послушаш гласа на Иеова твоя Бог, да пазиш всичките Му заповеди, които днес ти заповядвам, да вършиш това, което е право пред Господа твоя Бог.

Компромисът – изкуство и сатанинско зло

Понеделник - 15 август
3 Царе 11:1-13
1. А цар Соломон залюби, освен Фараоновата дъщеря, много чужденки, моавки, амонки, едомки, сидонки, хетейки,

2. от народите, за които Господ каза на израилтяните: Не влизайте при тях, нито те да влизат при вас, за да не преклонят сърцата ви към боговете си. Към тях Соломон се страстно прилепи.

3. Имаше седемстотин жени княгини и триста наложници; и жените му отвърнаха сърцето му.

4. Защото, когато остаря Соломон, жените му преклониха сърцето му към други богове; и сърцето му не беше съвършено пред Господа неговия Бог, както сърцето на баща му Давида.

5. Защото Соломон отиде след Астарта, богинята на сидонците, и след Мелхома {Или: Молох. Виж. ст.7.}*, мерзостта на амонците.

6. Така Соломон стори зло пред Господа, и не следваше съвършено Господа, както беше сторил баща му Давид.

7. В това време Соломон издигна високо мястото на Хамоса, мерзостта на Моава, и на Молоха, мерзостта на амонците, в хълма, който е срещу Ерусалим.

8. Така направи и за всичките си чужденки жени, които кадяха и жертвуваха на боговете си.

9. А Господ се разгневи на Соломона, понеже сърцето му се отвърна от Господа Израилевия Бог, Който му се яви два пъти,

10. и му заповяда за това нещо, да не отива никак след други богове; но той не опази онова, което Господ заповяда.

11. Затова, Господ каза на Соломона: Понеже това е сторено от тебе, и ти не опази завета Ми и повеленията, които ти заповядах, непременно ще откъсна царството от тебе, и ще го дам на слугите ти.

12. Но заради баща ти Давида, в твоите дни няма да направя това; от ръката на сина ти ще го откъсна.

13. Обаче, няма да откъсна цялото царство; едно племе ще дам на сина ти, заради слугата Ми Давида и заради Ерусалим, който избрах.

3 Царе 11:4
4. Защото, когато остаря Соломон, жените му преклониха сърцето му към други богове; и сърцето му не беше съвършено пред Господа неговия Бог, както сърцето на баща му Давида.

Фалшиво поклонение

Вторник - 16 август
3 Царе 11
1. А цар Соломон залюби, освен Фараоновата дъщеря, много чужденки, моавки, амонки, едомки, сидонки, хетейки,

2. от народите, за които Господ каза на израилтяните: Не влизайте при тях, нито те да влизат при вас, за да не преклонят сърцата ви към боговете си. Към тях Соломон се страстно прилепи.

3. Имаше седемстотин жени княгини и триста наложници; и жените му отвърнаха сърцето му.

4. Защото, когато остаря Соломон, жените му преклониха сърцето му към други богове; и сърцето му не беше съвършено пред Господа неговия Бог, както сърцето на баща му Давида.

5. Защото Соломон отиде след Астарта, богинята на сидонците, и след Мелхома {Или: Молох. Виж. ст.7.}*, мерзостта на амонците.

6. Така Соломон стори зло пред Господа, и не следваше съвършено Господа, както беше сторил баща му Давид.

7. В това време Соломон издигна високо мястото на Хамоса, мерзостта на Моава, и на Молоха, мерзостта на амонците, в хълма, който е срещу Ерусалим.

8. Така направи и за всичките си чужденки жени, които кадяха и жертвуваха на боговете си.

9. А Господ се разгневи на Соломона, понеже сърцето му се отвърна от Господа Израилевия Бог, Който му се яви два пъти,

10. и му заповяда за това нещо, да не отива никак след други богове; но той не опази онова, което Господ заповяда.

11. Затова, Господ каза на Соломона: Понеже това е сторено от тебе, и ти не опази завета Ми и повеленията, които ти заповядах, непременно ще откъсна царството от тебе, и ще го дам на слугите ти.

12. Но заради баща ти Давида, в твоите дни няма да направя това; от ръката на сина ти ще го откъсна.

13. Обаче, няма да откъсна цялото царство; едно племе ще дам на сина ти, заради слугата Ми Давида и заради Ерусалим, който избрах.

14. След това, Господ подигна противник на Соломона, едомеца Адад, който бе от царското потекло в Едом.

15. Защото, когато Давид бе в Едом, и военачалникът Иоав възлезе да погребе избитите, като беше убил всекиго от мъжки пол в Едом,

16. (понеже Иоав седя там с целия Израил шест месеца, докато изтреби всекиго от мъжки пол в Едом),

17. Адад побягна, и с него няколко едомци от слугите на баща му, за да отидат в Египет; а Адат беше още малко дете.

18. Като станаха от Мадиам, дойдоха във Фаран; и вземайки със себе си мъже от Фаран, дойдоха в Египет при египетския цар Фараон, който му даде къща, определи му храна и му даде земя.

19. И Адад придоби голямо благоволение пред Фараона, така щото той му даде за жена балдъза си, сестра на царицата Тахпенеса,

20. И Тахпенесината сестра му роди сина му Генуват, когото Тахпенеса отби във Фараоновата къща; и Генуват бе в дома на Фараона между неговите синове.

21. И когато Адад чу в Египет, че Давид заспал с бащите си, и че военачалникът Иоав умрял, Адад каза на Фараона: Отпусни ме да си отида в моята страна.

22. А Фараон му каза: Ами от що си лишен при мене та искаш да отидеш в страната си? И отговори: От нищо; но както и да е, отпусни ме.

23. Бог му подигна и друг противник, Резона Еелиадевия син, който бе побягнал от господаря си Ададезера, софския цар.

24. И който, като събра около себе си мъже, стана главатар на чета, когато Давид порази совците; и те отидоха в Дамаск та се заселиха там, и царуваха в Дамаск.

25. Той бе противник на Израиля през всичките Соломонови дни; и освен пакостите които направи Адад, Резон досаждаше на Израиля като царуваше над Сирия.

26. Също и Еровоам Наватовият син, ефремец от Сарида, Соломонов слуга, чиято майка, една вдовица, се наричаше Серуа, и той дигна ръка против царя.

27. А ето причината, по която той дигна ръка против царя: Соломон беше съградил Мило, и когато поправяше разваленото в стената на града на баща си Давида,

28. тоя Еровоам, човек силен и храбър, бе там; и Соломон, като видя, че момъкът беше способен за работа, постави го надзирател над всичката работа наложена върху Иосифовия дом.

29. А в това време, като беше излязъл Еровоам из Ерусалим, намери го на пътя пророк Ахия силонецът, облечен в нова дреха; и двамата бяха сами на полето.

30. И Ахия хвана новата дреха, която носеше, и разкъса я на дванадесет части.

31. И рече на Еровоама: Вземи си десет части; защото така казва Господ Израилевият Бог: Ето, ще откъсна царството от Соломоновата ръка, и ще дам на тебе десет племена;

32. (ще остане, обаче, нему едно племе, заради слугата Ми Давида, и заради Ерусалим, града който избрах между всичките Израилеви племена);

33. защото оставиха Мене та послужиха на Астарта, богинята на сидонците, на Хамоса, бога на моавците, и на Мелхома, бога на амонците, и не ходиха в пътищата Ми, да вършат онова, което е право пред Мене, и да пазят повеленията Ми, и съдбите Ми, както правеше баща му Давид.

34. Не ща, обаче, да отнема цялото царство от ръката му, но ще го поставя владетел {Еврейски: Княз.}* през всичките дни на живота му, заради слугата Ми Давида, когото избрах, защото той пазеше заповедите Ми и повеленията Ми.

35. Обаче, ще отнема царството от ръката на сина му, и ще го дам на тебе, сиреч, десет племена;

36. А на сина му ще дам едно племе, тъй щото слугата Ми Давид да има всякога светилник пред мене в Ерусалим, в града, който избрах за себе Си, за да настаня там името Си.

37. А тебе ще взема, и ти ще царуваш над всичко, което желае душата ти, и ще бъдеш цар над Израиля.

38. И ако слушаш всичко, което ти заповядвам, и ходиш в пътищата Ми, и вършиш всичко, което е право пред Мене, като пазиш повеленията Ми и заповедите Ми, както правеше слугата Ми Давид, тогава ще бъда с тебе, и ще ти съградя непоклатим дом, както съградих на Давида, и ще ти дам Израиля.

39. И чрез това ще оскърбя Давидовия род, но не за винаги.

40. Затова, Соломон поиска да убие Еровоама. А Еровоам, като стана, побягна в Египет при египетския цар Сисак, и остана в Египет до Соломоновата смърт.

41. А останалите дела на Соломона, всичко, което той извърши, и мъдростта му, не са ли записани в книгата на Соломоновите дела?

42. А времето на Соломоновото царуване в Ерусалим, над целия Израил, беше четиридесет години.

43. Така Соломон заспа с баща си, и беше погребан в града на баща си Давида; а вместо него се възцари син му Ровоам.

3 Царе 12:16-20
16. А като видя целият Израил, че царят не ги послуша, людете в отговор на царя рекоха: Какъв дял имаме ние в Давида? Никакво наследство нямаме в Есеевия син! В шатрите си Израилю! Промишлявай сега, Давиде, за дома си.

17. А колкото за израилтяните, които живееха в Юдовите градове, Ровоам царуваше над тях.

18. Тогава цар Ровоам прати при израилтяните Адорама, който бе над набора; но целият Израил го биха с камъни, та умря. Затова цар Ровоам побърза да се качи на колесницата си, за да побегне в Ерусалим.

19. Така Израил въстана против Давидовия дом и остава въстанал до днес.

20. А когато чу целият Израил, че Еровоам се завърнал, пратиха да го повикат пред обществото, и го направиха цар над целия Израил; никое друго племе освен Юдовото не последва Давидовия дом.

3 Царе 12:25-27
25. Тогава Еровоам съгради Сихем в хълмистата земя на Ефрема и се засели в него; после излезе от там та съгради Фануил.

26. А Еровоам рече в сърцето си: Сега ще се повърне царството в Давидовия дом;

27. защото, ако тия люде отиват да принасят жертви на Господния дом в Ерусалим, тогава сърцето на тия люде ще се обърне пак към господаря им Юдовия цар Ровоама, а мене ще убият; и ще се върнат при Юдовия цар Ровоама.

3 Царе 12:25-33
25. Тогава Еровоам съгради Сихем в хълмистата земя на Ефрема и се засели в него; после излезе от там та съгради Фануил.

26. А Еровоам рече в сърцето си: Сега ще се повърне царството в Давидовия дом;

27. защото, ако тия люде отиват да принасят жертви на Господния дом в Ерусалим, тогава сърцето на тия люде ще се обърне пак към господаря им Юдовия цар Ровоама, а мене ще убият; и ще се върнат при Юдовия цар Ровоама.

28. Затова, царят като се посъветва, направи две златни телета: и рече на людете: Трудно ви е да възлизате в Ерусалим; ето, боговете ти, Израилю, които те изведоха от Египетската земя;

29. И единия идол постави във Ветил, а другия постави в Дан.

30. А това нещо беше грях; защото людете, за да се кланят пред всеки от тях, отиваха дори до Дан.

31. Царят направи и капища на високите места, и постави жреци от всякакви люде, които не бяха от Левиевите потомци.

32. Тогава Еровоам установи празник в осмия месец, на петнадесетия ден от месеца, подобен на празника, който става в Юда, и принесе жертва на жертвеника. Така направи и във Ветил, като пожертвува на телетата, които бе направил; и настани във Ветил жреците на високите места, които бе направил.

33. И на петнадесетия ден от осмия месец, в месеца, който бе измислил от сърцето си, принесе жертва на жертвеника, който бе издигнал във Ветил; и установи празник за израилтяните, и възкачи се на жертвеника за да покади.

Илия и Вааловите пророци

Сряда - 17 август
3 Царе 17
1. А тесвиецът Илия, който бе от галаадските жители, рече на Ахаава: В името на живия Господ, Израилевия Бог, Комуто служа, заявявам ти че през тия години няма да падне роса или дъжд освен чрез дума от мене.

2. И Господното слово дойде към него и рече:

3. Иди от тука, обърни се към изток, и скрий се при потока Херит, който е срещу Иордан.

4. Ще пиеш от потока; а на враните заповядах да те хранят там.

5. И той отиде та стори според Господното слово; защото отиде и седна при потока Херит, който е срещу Иордан.

6. И враните му донасяха хляб и месо заран, и хляб и месо вечер; а той пиеше от потока.

7. А след известно време потокът пресъхна, понеже не валя дъжд по земята.

8. Тогава Господното слово дойде към него и рече:

9. Стани, иди в Сарепта сидонска и седи там; ето, заповядах на една вдовица там, да те храни.

10. И тъй, той стана та отиде в Сарепта. И като дойде при градската порта, ето там една вдовица, която събираше дърва; и той извика към нея и рече: Донеси ми, моля, малко вода в съд да пия.

11. И като отиваше да донесе, той извика към нея и рече: Донеси ми, моля, и залък хляб в ръката си.

12. А тя рече: Заклевам се в живота на Господа твоя Бог, нямам ни една пита, но само една шепа брашно в делвата и малко дървено масло в стомната и, ето, събирам две дръвчета, за да ида и да го приготвя за мене и за сина ми да го изядем и да умрем.

13. А Илия й рече: Не бой се; иди, стори както каза; но омеси от него първо за мене една малка пита та ми донеси, а после приготви за себе си и за сина си;

14. защото така казва Господ Израилевият Бог: Делвата с брашното няма да се изпразни, нито стомната с маслото ще намалее, до деня, когато Господ даде дъжд на земята.

15. И тя отиде та стори според каквото каза Илия; и тя и той и домът й ядоха много дни.

16. Делвата с брашното не се изпразни, нито стомната с маслото намаля, според словото, което Господ говори чрез Илия.

17. А след това, синът на жената, домакинята, се разболя; и болестта му бе тъй тежка, щото не остана дишане в него.

18. Тогава тя рече на Илия: Какво има между мене и тебе, Божий човече? Дошъл ли си при мене, за да ми припомниш греховете и да умориш сина ми?

19. А той й каза: Дай ми сина си. И като го взе от пазухата й та го изнесе на горната стая, гдето живееше, положи го на леглото си.

20. И извика към Господа и рече: Господи Боже мой! нанесъл ли си зло и на вдовицата, при която живея, като си уморил сина й?

21. Тогава той се простря три пъти върху детето, и извика към Господа, казвайки: Господи Боже мой, моля Ти се, нека се върне душата на това дете в него.

22. И Господ послуша Илиевия глас, та се върна душата на детето в него и то оживя.

23. Тогава Илия взе детето та го занесе от горната стая в къщата и даде го на майка му; и Илия рече: Виж, синът ти е жив.

24. И жената каза на Илия: Сега познавам, че си Божий човек, и че Господното слово, което говориш, е истина.

3 Царе 18
1. А след дълго време, в третата година, Господното слово дойде към Илия и рече: Иди, яви се на Ахаава; и ще дам дъжд на земята.

2. Илия, прочее, отиде да се яви на Ахаава. А гладът бе тежък в Самария.

3. А Ахаав беше повикал домоуправителя Авдия. (А Авдия се боеше много от Господа;

4. защото, когато Езавел изтребваше Господните пророци, Авдия бе взел сто пророка та бе ги скрил, петдесет в една пещера и петдесет в друга, и беше ги хранил с хляб и вода).

5. И Ахаав беше казал на Авдия: Обиколи земята и иди към всичките водни извори и към всичките потоци, дано намерим трева за да запазим живота на конете и на мъските, и да не се лишим от животните.

6. И тъй, те бяха разделили земята помежду си, за да я обиколят: Ахаав беше отишъл сам по един път, а Авдия беше отишъл сам по друг път.

7. И като беше Авдия на пътя, ето, Илия го срещна; и той го позна и падна на лице и рече: Ти ли си, господарю мой Илие:

8. А той каза: Аз съм. Иди, кажи на господаря си: Ето Илия.

9. А той каза: В що съм съгрешил, та искаш да предадеш слугата си в ръката на Ахаава, за да ме убие?

10. Заклевам ти се в живота на Господа твоя Бог, че няма народ или царство, гдето да не е пращал господарят ми да те търси; и когато кажеха: Няма го тук, той заклеваше царството и народа, че не са те намерили.

11. А сега ти казваш: Иди, кажи на господаря си: Ето Илия.

12. А щом се отделя от тебе, Господният Дух ще те отведе, гдето аз не зная; и така, когато отида да известя на Ахаава, че си тук, и той не те намери, ще ме убие. Но аз, твоят слуга, се боя от Господа още от младостта си.

13. Не е ли известно на господаря ми що сторих, когато Езавел убиваше Господните пророци, как скрих сто души от Господните пророци, петдесет в една пещера и петдесет в друга, и храних ги с хляб и вода?

14. А сега ти казваш: Иди, кажи на господаря си: Ето Илия; и той ще ме убие!

15. Но Илия рече: Заклевам ти се в живота на Господа на Силите, Комуто служа, днес ще му се явя.

16. И тъй, Авдия отиде да посрещне Ахаава и му извести. И Ахаав отиде да посрещне Илия.

17. А като видя Илия, Ахаав му рече: Ти ли си, смутителю на Израиля?

18. А той отговори: Не смущавам аз Израиля, но ти и твоят бащин дом; защото вие оставихте Господните заповеди, и ти последва ваалимите.

19. Сега, прочее, прати та събери при мене целия Израил на планината Кармил, и четиристотин и петдесет Ваалови пророци, и четирите стотин пророци на Ашера, които ядат на Езавелината трапеза.

20. И така, Ахаав прати до всичките израилтяни та събра пророците на планината Кармил.

21. Тогава Илия дойде при всичките люде та рече: До кога ще се колебаете между две мнения? Иеова, ако е Бог, следвайте Го; но ако е Ваал, следвайте него. А людете не му отговориха ни дума.

22. Тогава Илия рече на людете: Само аз останах Господен пророк; а Вааловите пророци са четиристотин и петдесет мъже.

23. Те, прочее, нека ни дадат два юнеца; и нека изберат единия юнец за себе си, нека го разсекат и го турят на дървата, но огън да не турят отдолу; и аз ще приготвя другия юнец и ще го туря на дървата, но огън няма да туря отдолу.

24. Тогава вие призовете името на вашия бог, и аз ще призова името на Господа; и оня бог, който отговори с огън, той нека е Бог. И всичките люде в отговор казаха: Добро е каквото си казал.

25. И тъй, Илия каза на Вааловите пророци: Изберете си единия юнец та го пригответе вие първо, защото сте мнозина; и призовете името на бога си, огън обаче не туряйте отдолу.

26. И те взеха юнеца, който им се даде, та го приготвиха, и призоваха името на Ваала от сутринта дори до пладне, като викаха: Послушай ни, Ваале! Но нямаше глас, нито кой да отговори; и те скачаха около жертвеника, който бяха издигнали.

27. А около пладне Илия им се присмиваше като казваше: Викайте със силен глас, защото е бог! той или размишлява, или има някаква работа, или е на път, или - може би - спи и трябва да се събуди.

28. И те викаха със силен глас и режеха се според обичая си с мечове и с ножове, догде бликна кръв от тях.

29. И като мина пладне, те пророкуваха до часа на вечерния принос; но нямаше глас нито кой да отговори, нито кой да внимава.

30. Тогава Илия каза на всичките люде: Приближете се при мене. И всичките люде се приближиха при него. И той поправи Господния олтар, който беше съборен;

31. защото Илия взе дванадесет камъни, според числото на племената на синовете на Якова, към когото дойде Господното слово и рече: Израил ще бъде името ти.

32. И с камъните издигна олтар в Господното име; и около олтара направи окоп, доволно голям да побира две сати семе.

33. И като нареди дървета, насече юнеца на късове та го положи на дървата, и каза: Напълнете четири бъчви с вода, та излейте на всеизгарянето и на дървата.

34. И рече: Повторете. И повториха. Рече още: Потретете. И потретиха.

35. И водата обикаляше около олтара, още и окопът се напълни с вода.

36. А в часа на вечерния принос, пророк Илия се приближи и каза: Господи, Боже Авраамов, Исаков и Израилев, нека стане известно днес, че Ти си Бог в Израиля, и аз Твой слуга, и че според Твоето слово аз сторих всички тия неща.

37. Послушай ме, Господи, послушай ме, за да познаят тия люде, че Ти, Господи, си Бог, и че Ти си възвърнал сърцата им надире.

38. Тогава огън от Господа падна та изгори всеизгарянето, дървата, камъните и пръстта, и облиза водата, която бе в окопа.

39. И всичките люде, когато видяха това, паднаха на лицата си и рекоха: Иеова, Той е Бог; Иеова, Той е Бог.

40. И Илия им каза: Хванете Вааловите пророци; ни един от тях да не избяга. И хванаха ги; и Илия ги заведе при потока Кисон и там ги изкла.

41. Тогава Илия каза на Ахаава: Качи се, яж и пий, защото се чува глас на изобилен дъжд.

42. И тъй, Ахаав възлезе да яде и да пие; а Илия се възкачи на връх Кармил, и като се наведе до земята тури лицето си между коленете си,

43. и рече на слугата си: Възлез сега, погледни към морето. И той възлезе та погледна и рече: Няма нищо. А Илия рече: Иди пак, до седем пъти.

44. И седем пъти той рече: Ето, малък облак, колкото човешка длан, се издига от морето. Тогава Илия каза: Иди, кажи на Ахаава: Впрегни колесницата си та слез, за да те не спре дъждът.

45. А между това небето се помрачи от облаци и вятър, и заваля силен дъжд. И Ахаав, возейки се, отиде в Езраел.

46. И Господната ръка, бидейки върху Илия, той стегна кръста си, та се завтече пред Ахаава до входа на Езраел.

3 Царе 19
1. И Ахаав съобщи на Езавел всичко, що бе сторил Илия, и как бе избил с меч всичките пророци.

2. Тогава Езавел прати човек до Илия да каже: Така да ми направят боговете, да! и повече да притурят, ако утре, около тоя час, не направя твоя живот както живота на един от тях.

3. А като видя това {Или: А Илия се убоя и.}*, Илия стана и отиде за живота си, и като дойде във Вирсавее Юдово, остави слугата си там.

4. А сам той отиде на еднодневен път в пустинята, и дойде та седна под една смрика; и поиска за себе си да умре, казвайки: Доволно е, сега, Господи, вземи душата ми, защото не съм по-добър от бащите си.

5. Тогава легна и заспа под смриката; после, ето, ангел се допря до него и му рече: Стани, яж.

6. И погледна, и ето при главата му пита печена на жаравата и стомна с вода. И яде и пи, и пак легна.

7. А ангелът Господен дойде втори път та се допря до него, и рече: Стани, яж, защото пътят е много дълъг за тебе.

8. И той стана та яде и пи, и със силата от онова ястие пътува четиридесет дена и четиридесет нощи до Божията планина Хорив.

9. И там влезе в една пещера, гдето се засели; и ето, Господното слово дойде към него та му рече: Що правиш тук, Илие?

10. А той каза: Аз съм бил много ревнив за Господа Бога на Силите; защото израилтяните оставиха завета Ти, събориха олтарите Ти и избиха с меч пророците Ти; само аз останах, но и моя живот искат да отнемат.

11. И словото му каза: Излез та застани на планината пред Господа. И, ето, Господ минаваше и голям силен вятър цепеше бърдата и сломяваше скалите пред Господа, но Господ не бе във вятъра; а подир вятъра земетръс, но Господ не бе в земетръса;

12. И подир земетръса огън, но Господ не бе в огъня; а подир огъня тих и тънък глас.

13. И Илия, като го чу, покри лицето си с кожуха си, излезе и застана при входа на пещерата. И, ето, глас дойде към него, който рече: Що правиш тук, Илие?

14. И той каза: Аз съм бил много ревнив за Господа Бога на Силите; защото израилтяните оставиха завета Ти, събориха олтарите Ти, и избиха с меч пророците Ти; само аз останах но и моя живот искат да отнемат.

15. Но Господ му рече: Иди, върни се по пътя си през пустинята в Дамаск, и когато пристигнеш, помажи Азаила за цар над Сирия;

16. а Ииуя Намесиевия син помажи за цар над Израиля; и Елисея Сафатовия син, от Авелмеола, помажи за пророк вместо тебе.

17. И ще стане, че който се избави от Азаиловия меч него Ииуй ще убие; и който се избави от Ииуевия меч, него Елисей ще убие.

18. Оставил съм Си, обаче, в Израиля седем хиляди души, всички ония, които не са преклонили колена пред Ваала, и всички, чиито уста не са го целунали.

19. И тъй, Илия тръгна от там и намери Елисея Сафатовия син, който ореше с дванадесет двойки волове пред себе си; и сам бе с дванадесетата; и Илия мина към него и хвърли кожуха си върху него.

20. А той остави воловете та се завтече подир Илия и рече: Нека целуна, моля, баща си и майка си, и тогава ще те последвам. А Илия му каза: Иди, върни се, защото какво съм ти сторил?

21. И той се върна отподире му, та взе двойката волове и ги закла, а с приборите на воловете опече месото им, и даде на людете, та ядоха. Тогава стана та последва Илия, и му слугуваше.

3 Царе 18
1. А след дълго време, в третата година, Господното слово дойде към Илия и рече: Иди, яви се на Ахаава; и ще дам дъжд на земята.

2. Илия, прочее, отиде да се яви на Ахаава. А гладът бе тежък в Самария.

3. А Ахаав беше повикал домоуправителя Авдия. (А Авдия се боеше много от Господа;

4. защото, когато Езавел изтребваше Господните пророци, Авдия бе взел сто пророка та бе ги скрил, петдесет в една пещера и петдесет в друга, и беше ги хранил с хляб и вода).

5. И Ахаав беше казал на Авдия: Обиколи земята и иди към всичките водни извори и към всичките потоци, дано намерим трева за да запазим живота на конете и на мъските, и да не се лишим от животните.

6. И тъй, те бяха разделили земята помежду си, за да я обиколят: Ахаав беше отишъл сам по един път, а Авдия беше отишъл сам по друг път.

7. И като беше Авдия на пътя, ето, Илия го срещна; и той го позна и падна на лице и рече: Ти ли си, господарю мой Илие:

8. А той каза: Аз съм. Иди, кажи на господаря си: Ето Илия.

9. А той каза: В що съм съгрешил, та искаш да предадеш слугата си в ръката на Ахаава, за да ме убие?

10. Заклевам ти се в живота на Господа твоя Бог, че няма народ или царство, гдето да не е пращал господарят ми да те търси; и когато кажеха: Няма го тук, той заклеваше царството и народа, че не са те намерили.

11. А сега ти казваш: Иди, кажи на господаря си: Ето Илия.

12. А щом се отделя от тебе, Господният Дух ще те отведе, гдето аз не зная; и така, когато отида да известя на Ахаава, че си тук, и той не те намери, ще ме убие. Но аз, твоят слуга, се боя от Господа още от младостта си.

13. Не е ли известно на господаря ми що сторих, когато Езавел убиваше Господните пророци, как скрих сто души от Господните пророци, петдесет в една пещера и петдесет в друга, и храних ги с хляб и вода?

14. А сега ти казваш: Иди, кажи на господаря си: Ето Илия; и той ще ме убие!

15. Но Илия рече: Заклевам ти се в живота на Господа на Силите, Комуто служа, днес ще му се явя.

16. И тъй, Авдия отиде да посрещне Ахаава и му извести. И Ахаав отиде да посрещне Илия.

17. А като видя Илия, Ахаав му рече: Ти ли си, смутителю на Израиля?

18. А той отговори: Не смущавам аз Израиля, но ти и твоят бащин дом; защото вие оставихте Господните заповеди, и ти последва ваалимите.

19. Сега, прочее, прати та събери при мене целия Израил на планината Кармил, и четиристотин и петдесет Ваалови пророци, и четирите стотин пророци на Ашера, които ядат на Езавелината трапеза.

20. И така, Ахаав прати до всичките израилтяни та събра пророците на планината Кармил.

21. Тогава Илия дойде при всичките люде та рече: До кога ще се колебаете между две мнения? Иеова, ако е Бог, следвайте Го; но ако е Ваал, следвайте него. А людете не му отговориха ни дума.

22. Тогава Илия рече на людете: Само аз останах Господен пророк; а Вааловите пророци са четиристотин и петдесет мъже.

23. Те, прочее, нека ни дадат два юнеца; и нека изберат единия юнец за себе си, нека го разсекат и го турят на дървата, но огън да не турят отдолу; и аз ще приготвя другия юнец и ще го туря на дървата, но огън няма да туря отдолу.

24. Тогава вие призовете името на вашия бог, и аз ще призова името на Господа; и оня бог, който отговори с огън, той нека е Бог. И всичките люде в отговор казаха: Добро е каквото си казал.

25. И тъй, Илия каза на Вааловите пророци: Изберете си единия юнец та го пригответе вие първо, защото сте мнозина; и призовете името на бога си, огън обаче не туряйте отдолу.

26. И те взеха юнеца, който им се даде, та го приготвиха, и призоваха името на Ваала от сутринта дори до пладне, като викаха: Послушай ни, Ваале! Но нямаше глас, нито кой да отговори; и те скачаха около жертвеника, който бяха издигнали.

27. А около пладне Илия им се присмиваше като казваше: Викайте със силен глас, защото е бог! той или размишлява, или има някаква работа, или е на път, или - може би - спи и трябва да се събуди.

28. И те викаха със силен глас и режеха се според обичая си с мечове и с ножове, догде бликна кръв от тях.

29. И като мина пладне, те пророкуваха до часа на вечерния принос; но нямаше глас нито кой да отговори, нито кой да внимава.

30. Тогава Илия каза на всичките люде: Приближете се при мене. И всичките люде се приближиха при него. И той поправи Господния олтар, който беше съборен;

31. защото Илия взе дванадесет камъни, според числото на племената на синовете на Якова, към когото дойде Господното слово и рече: Израил ще бъде името ти.

32. И с камъните издигна олтар в Господното име; и около олтара направи окоп, доволно голям да побира две сати семе.

33. И като нареди дървета, насече юнеца на късове та го положи на дървата, и каза: Напълнете четири бъчви с вода, та излейте на всеизгарянето и на дървата.

34. И рече: Повторете. И повториха. Рече още: Потретете. И потретиха.

35. И водата обикаляше около олтара, още и окопът се напълни с вода.

36. А в часа на вечерния принос, пророк Илия се приближи и каза: Господи, Боже Авраамов, Исаков и Израилев, нека стане известно днес, че Ти си Бог в Израиля, и аз Твой слуга, и че според Твоето слово аз сторих всички тия неща.

37. Послушай ме, Господи, послушай ме, за да познаят тия люде, че Ти, Господи, си Бог, и че Ти си възвърнал сърцата им надире.

38. Тогава огън от Господа падна та изгори всеизгарянето, дървата, камъните и пръстта, и облиза водата, която бе в окопа.

39. И всичките люде, когато видяха това, паднаха на лицата си и рекоха: Иеова, Той е Бог; Иеова, Той е Бог.

40. И Илия им каза: Хванете Вааловите пророци; ни един от тях да не избяга. И хванаха ги; и Илия ги заведе при потока Кисон и там ги изкла.

41. Тогава Илия каза на Ахаава: Качи се, яж и пий, защото се чува глас на изобилен дъжд.

42. И тъй, Ахаав възлезе да яде и да пие; а Илия се възкачи на връх Кармил, и като се наведе до земята тури лицето си между коленете си,

43. и рече на слугата си: Възлез сега, погледни към морето. И той възлезе та погледна и рече: Няма нищо. А Илия рече: Иди пак, до седем пъти.

44. И седем пъти той рече: Ето, малък облак, колкото човешка длан, се издига от морето. Тогава Илия каза: Иди, кажи на Ахаава: Впрегни колесницата си та слез, за да те не спре дъждът.

45. А между това небето се помрачи от облаци и вятър, и заваля силен дъжд. И Ахаав, возейки се, отиде в Езраел.

46. И Господната ръка, бидейки върху Илия, той стегна кръста си, та се завтече пред Ахаава до входа на Езраел.

Вестта на Илия

Четвъртък - 18 август
Малахия 3:18
18. Тогава изново ще разсъдите
Между праведен и нечестив,
Между оня, който служи Богу,
И оня, който не Му служи.

3 Царе 18:21
21. Тогава Илия дойде при всичките люде та рече: До кога ще се колебаете между две мнения? Иеова, ако е Бог, следвайте Го; но ако е Ваал, следвайте него. А людете не му отговориха ни дума.

Малахия 3:18
18. Тогава изново ще разсъдите
Между праведен и нечестив,
Между оня, който служи Богу,
И оня, който не Му служи.

Лука 11:23
23. Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира заедно с Мене, той разпилява.

Малахия 3:16-18
16. Тогава боящите се от Господа говореха един на друг;
И Господ внимаваше и слушаше;
И написа се възпоменателна книга пред Него
За ония, които се бояха от Господа,
И които мислеха за името Му.

17. Тия ще бъдат Мои казва Господ на Силите,
Да! избрана скъпоценност, в деня който определям
И ще бъда благосклонен към тях
Както е благосклонен човек
Към сина, който му работи.

18. Тогава изново ще разсъдите
Между праведен и нечестив,
Между оня, който служи Богу,
И оня, който не Му служи.

Малахия 4:1-6
1. Защото, ето, иде денят, който ще гори като пещ;
И всичките горделиви, и всички, които вършат нечестие, ще бъдат плява.
И тоя ден, който иде, ще ги изгори,
Казва Господ на Силите,
Та няма да им остави ни корен ни клонче.

2. А на вас, които се боите от името Ми,
Ще изгрее Слънцето на правдата
С изцеление в крилата си;
И ще излезете и се разиграете като телци из обора.

3. Ще стъпчете нечестивите;
Защото те ще бъдат пепел под стъпалата на нозете ви
В деня, който определям,
Казва Господ на Силите.

4. Помнете закона на слугата ми Моисея,
Който му заповядах в Хорив за целия Израил,
Сиреч, повеленията и съдбите.

5. Ето, Аз ще ви изпратя пророк Илия,
Преди да дойде великият и страшен ден Господен;

6. И той ще обърне сърцето на бащите към чадата,
И сърцето на чадата към бащите им,
Да не би да дойда и поразя земята с проклетия.

Откровение 14:7-12
7. И каза със силен глас: Бойте се от Бога, и въздайте Нему слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и поклонете се на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори.

8. И един друг ангел, втори, следваше изподире и казваше: Падна, падна великия Вавилон, който напои всичките народи от виното на своето разпалено блудствуване.

9. И друг, трети, ангел вървеше подир тях и казваше със силен глас: Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си,

10. той ще и да пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му; и ще бъде мъчен с огън и жупел пред светите ангели и пред Агнето.

11. И димът от тяхното мъчение ще се издига до вечни векове; и ония, които се покланят на звяра и образа му, не ще имат отдих ни денем, нито нощем, нито кой да е, който приема белега на името му.

12. Тук е нужно търпението на светиите, на тия, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исуса.

Матей 17:11-13
11. А Той в отговор рече: Наистина Илия иде, и ще възстанови всичко.

12. Но казвам ви, че Илия вече е дошъл, и не го познаха, но постъпиха с него както си искаха. Също така и Човешкият Син ще пострада от тях.

13. Тогава учениците разбраха, че им говореше за Иоана Кръстителя.

Малахия 4:1
1. Защото, ето, иде денят, който ще гори като пещ;
И всичките горделиви, и всички, които вършат нечестие, ще бъдат плява.
И тоя ден, който иде, ще ги изгори,
Казва Господ на Силите,
Та няма да им остави ни корен ни клонче.

Малахия 4:5
5. Ето, Аз ще ви изпратя пророк Илия,
Преди да дойде великият и страшен ден Господен;

Лука 16:10
10. Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен.

Разширено изучаване

Петък - 19 август

Разказ

Печат на страницата